Lockwood & Co - Season 1 (2023) (Lockwood.and.Co.S01E02.WEBRip.x264-ION10.srt) Свали субтитрите
Пусни ме.
Пусни ме.
Пусни ме!
Локууд?
Локууд?
Локууд?
Намерих един! Насам.
- Локууд!
Локууд! Локууд!
- Ние сме ДЕПРАК. Има ли още някой?
"ЛОКУУД И СИЕ" 1/2
Мис Локууд?
Не, това е името на агенцията. Казвам се Луси Карлайл.
О, явно е станало объркване.
- Локууд е моят партньор.
Е… по-скоро… моят работодател.
Или моят… колега, всъщност. Той тук ли е?
Не. Обадихме се на майка ти.
Вие… Нали не й казахте къде съм?
Тя не попита, мила. Звучеше много заета.
Ще викна лекаря да те прегледа. Остани тук. Почивай, докато не се освестиш.
Г-це Карлайл? Луси Карлайл?
Боже мой.
Г-н Локууд.
- Да, здравейте.
С кого имам удоволствието…
- Инспектор Барнс.
От ДЕпартамента по ПРизрачни Анализи и Контрол (ДЕПРАК).
И не се радвам на срещи с агенти, изгарящи напълно домове,
застрашават животи и нарушават закона по много неподозирани начини.
Ако ми дадеш малко време да разкажа моята версия на историята.
Може да не си наясно, но ни бе дадена
напълно подвеждаща информация за ситуацията в обекта.
И бяхме нападнати жестоко от…
Не може да е вярно.
- Г-жа Хоуп иска 60 000 обезщетение,
до две седмици, иначе ще ви закрият.
Е, май го дължите вие, застраховани сме от ДЕПРАК.
Ползвали сте магнезиева лампа на закрито и нямаше железни вериги.
Полицата ви е невалидна. Видях досието ви.
Пише, че действате сами. Без надзор. Да го бяхте оставили на възрастните,
преди някой да умре.
- Никой няма да умре, с мен начело.
Не ти командваш. А аз. Платете или ще ви закрият.
Къде е Локууд?
- Не звучиш много доволен да ме видиш.
Можеше да е "Луси, радвам се, че си добре", или "Олекна ми, че си жива"?
Луси, радвам се, че си добре. Олекна ми, че си жива.
Използвай свои думи!
- Луси, къде е Локууд?
Откъде, по дяволите, да знам? Той просто… изчезна.
Била си в болница. Защо?
- Джордж, дай ми секунда.
Ако говориш метафорично, какво имаш предвид под "секунда".
Защото ако е по-дълго от минута, аз ще се заема сам докато се моташ…
През последните 12 часа, почти бях убита от Призрак Тип 2.
Два пъти. Скочих от горяща къща, паднах от 6 метра с лице напред в храсти,
и ми пъхнаха тръба в гърлото, така че ми дай секунда!
Ако ме бяхте изчакали, нямаше да стане.
- Закъсня.
Проучвах с какво си имаме работа,
и явно, не е паднал по стълбите дядка…
- Това е тя.
Как точно се запали къщата?
- Била е толкова млада.
Изгорихте я, нали?
- Тази жена. Коя е била?
Дори не ме слушаш.
- Джордж… Тази снимка.
Това е жената, чийто Призрак ни нападна снощи.
Почувствах, че… тя се нуждае от помощта ми. Кажи ми коя е била.
Изгряваща звезда през 80-те, на път да покори Холивуд, докато не изчезнала.
Намерихме тялото й зазидано в комин. Някой й е причинил това.
Ако се информираше повече, преди да действаш…
Локууд го реши. Току-що започнах. Какво да му кажа?
Да кажеш "не". Трябва, или положението ще се влоши.
Радвам се, че се справяте без мен. Бих казал като горяща къща, но…
Къде беше? Защо не изчака?
- Не си ранен? Той знае коя е Призракът.
Може ли да говорим по-късно? Нуждая се от сън.
Да наваксаме на закуска, става ли? Ако сготвиш онова с ориза,
ще те обичам завинаги, приятелю.
Интересно облекло, Лус. Не знаех, че си фен на еднорозите. Или дъгите.
Пусни ме.
Пусни ме!
Луси?
Луси?
Луси!
Какво правиш?
Има ключалка, нали знаеш. И други, които трябва да ползват тоалетната.
Какво ти става? Това не е нормално.
Здравей, Нори.
Никога не би познала къде съм.
Спазих обещанието си. В Лондон съм.
"Фитс и Ротуел" ме отсвириха, и се озовах в…
Дори не знам къде съм попаднала. Някаква…
малка агенция, управлявана от две момчета.
Богаташче, имащо се за Божи дар, и странната му дружка с нулева
социализация.
Снощи изгорихме една къща, борейки се с Призрак Тип 2.
Нейният Призрак…
тя много ми напомня за теб.
Когато се свързах с нея, сякаш…
Не знам, сякаш… усетих нещо, което никога преди не съм чувствала.
Сякаш беше… О, Боже… сякаш беше в главата ми.
Сякаш се нуждаеше от мен… Сякаш… трябваше да й помогна.
Както трябваше да помогна на теб.
Не мислех, че може да те загубя.
Иска ми се да беше тук с мен, Нори.
Липсваш ми.
Много ми липсваш.
Благодаря. Изглежда страхотно.
- Не става.
Изглежда като сготвено в активен вулкан.
И така, вече имам цялата история.
И останалата част от Лондон също.
- "Бунтар" звучи доста готино.
„Обвинен за пожар“ му снема от блясъка.
- Чудесно. Наричат ме Андрю Локууд.
Едва ли това е най-големият ни проблем. Имаме куп анулирания.
И ДЕПРАК ще бъдат бесни.
- Ще се оправим. Аз ще го оправя.
Но не е само това. Мисля, че нещо не е наред с Луси.
Всички сме малко нервни днес.
- Тя се изкъпа с дрехите си.
Момичетата са смешни в къпането. Най-добре я остави да се съвземе.
Не е смешно. Откакто я наехме, нещата тръгнаха надолу. А, ако е "мръднала"?
Не е "мръднала".
- Не си най-добрият съдник.
Трябват ти нормални хора около теб.
- Наистина ли се мислиш за нормален?
Ако беше, щеше да останеш във "Фитс", и никога нямаше да сме приятели.
Знаеш ли, всички се преструват, че държат нещата под контрол.
ДЕПРАК, големите агенции. Всичко е фасада.
Светът е полудял, а нормалните никога не са поправяли нищо.
Ние разбираме от това. Това е визитката ни.
Губим твърде много време в изследване, но
ще намерим златото, липсващо на всички останали.
И, да, Луси може да бъде малко… странна, но тя е една от нас.
Сигурен съм в това.
- Тя изгори къща.
Тя полудява. Трябва да я уволниш, Локууд.
Нека… преспим и тогава да говорим.
Ако ме нараниш,
няма да мога да ти помогна.
Пусни ме.
Локууд, събуди се! Тя е тук.
Кой?
- Анабел Уорд. Призракът от "Шийн Роуд".
Хайде, къде е чантата ти?
- Долу. Вземи онези боти.
"Боти"?
Не може ли да ме оставите поне през нощта, за да се наспя?
Призракът на Анабел Уорд е тук.
- Невъзможно.
Защо да лъжа? Тя е в стаята ми точно сега.
Добре. Дайте ми 20 секунди. Неметафорично.
Взе всичко това, но си без панталони?
- Панталоните са за слабаци.
Не усещам нищо.
Нищо не виждам.
- Тя беше тук. Кълна се.
Ти се събуди, а тя се носеше над теб?
- Да.
Няма как тя да е тук.
Изолирахме Източника й. Покрихме тялото й със сребърна мрежа.
Как изобщо е влязла тук? Не би могла, ако Източникът й не е вътре в къщата.
Така ли е?
Тя се върна.
Тя си играе с нас.
Джордж.
Не… мърдай.
Моля, кажете ми, че е оса.
- Стой напълно неподвижно.
Като се замисля, мърдай!
Значи не е оса.
Луси, ако знаеш какъв е Източникът й, сега ще е добър момент да кажеш.
Започвам да си мисля, че… Тоест, може да знам какво може да е.
Не бързай. Не сме под никакъв натиск.
Къде е, Луси?
- Държах пръстена й, и заспах с него.
И сега ще умрем.
- Значи е в леглото?
Да, вероятно, може би. Аз… не знам. Може би.
Е, трябва да го изолираме.
О, мамка му.
- Джордж, размяна.
Ето я.
Застани зад мен. Дръж веригата.
Внимавай!
Хванете я!
Джордж, хвърли всичко. Всичко, което имаш!
Не знаех, че е Източникът. Взех го, защото…
сякаш чувствам това, което тя чувства. Какво иска.
Не, трудно е за обяснение.
- Психическа връзка.
Да!
- Още се чудя, откраднала си Източник.
ДЕПРАК ще ни погребе.
- Моля? Не само аз крада Източници.
А странния череп, с който експериментираш?
Анабел е била заклещена зад стена 40 години
без никой да знае, и ДЕПРАК да сторят нещо. Тя се нуждае от нашата помощ.
И какво да очаква тя да направиш, след толкова време?
Да разрешим случая. Да получи правда.
- Тя е мъртва, Луси.
Не може да помагаме на Призрак. Трябва да унищожим Източника й и продължим.
Пусни я.
Хайде, Джордж. Подкрепи ме.
Обичаш да експериментираш. Защо да не изследваме нов феномен?
Добър опит, но психическите връзки са слаба наука. Съжалила си я.
Чу смъртоносния й вой. Точка.
- Да го докажем.
Преди да унищожите пръстена, нека опитам да се свържа с нея за последно.
Да видя какво още ще почувствам. Нека ви докажа, че е истинско.
Не. Твърде опасно е.
- Вече почти се разсъмва.
Призракът й ще е много по-слаб.
- Не,
тъкмо спасихме живота си. Два пъти.
Защото бяхме неподготвени. Два пъти. Този път ще го направим както трябва.
Трябва да направя това.
Какво казваше за нормалните хора?
Ако тя си позволи някакви волности, ние сме точно тук, ясно?
Добре.
Бъди внимателна.
Всичко е наред, Анабел.
Безопасно е.
В стаята звучи песен.
^^Танцувай с мен.^^ ^^- Не съм в настроение.^^
Харесва й.
^^Това е нашата песен, хайде.^^
- Това е тяхна песен.
Кои са те? Анабел и…
Тя е толкова щастлива.
Тя го обича. ^^- Продължавай. Ще гледам.^^
^^Ако настояваш.^^
Тя танцува на песента.
Той я наблюдава. ^^- Честен ли си?^^
^^Боже мой…^^
^^Каза ли му къде да отиде?^^ ^^- Не…^^
Той я иска, но просто…
^^Казах, че ще дам…^^
Какво е? ^^- Не направих нищо…^^
^^Лъжеш ме.^^
- Той е ядосан.
^^Кълна се. Пусни ме!^^
- Ревнив е.
^^Не лъжа! Кълна се. Пусни ме.^^ ^^- Лъжеш!^^
Тя се страхува. Отново…
^^Знаеш…^^
Да. ^^- Лъжеш ме, Анабел!^^
^^Не лъжа.^^
- Всичко е наред.
^^Кълна се.^^
- Той ме обича.
Обичаш ме, нали? Даде ми пръстена. Той не би ме наранил. Никога…
Трябва да спрем това. Веднага.
- Погледни ме.
Да видим какво ще стане.
- Погледни ме. Виж. Не, спри.
Спри, моля те! Нараняваш ме! Недей! ^^- Моля те!^^
Не, недей. Погледни ме. Погледни ме. Виж! Спри, моля те! Пусни ме!
Не мога… Остави ме да дишам. Пусни ме!
- Спри. Луси. Спри!
Анабел!
Той я души до смърт.
Пръстенът остава в мазето докато го занесем в пещите.
Защо да спираме? Тъкмо узнахме нещо.
- Край на опитите.
Има сметки за плащане.
- Какви сметки?
60 000? След 2 седмици? Какво става?
- Какво?
Защо не каза нещо?
- Защото името ми е на вратата.
Отговорността е моя. Ще намеря начин.
- Как? Едва смогваме, при добри дни!
А заем? Това място трябва да струва нещо.
Това място е всичко, което е останало от родителите ми.
Съжалявам, не знаех.
- Ипотекира го, за да почне бизнеса.
Господи, Локууд, прецакани сме!
- Не, не сме.
Трябват ни само няколко големи случая.
Може би това е точно сега.
"Локууд и Сие", как да ви помогна?
- Като уволниш Луси Карлайл.
Веднага.
- И защо да го правя, инспекторе?
Защото ти и аз не щем повече проблеми. Лекичко се поразрових…
Наел си агент за постоянно, незавършила и четвърто ниво,
което е незаконно. Предполагам, че тя те е излъгала, защото ако не е…
Със сигурност имате по-големи неща за справяне?
Виж, малките неща ми помагат премахна по-големите проблеми.
Вашата агенция е голям проблем.
- Стига де, инспекторе.
Отървете се от нея, г-н Локууд.
Кой беше?
Грешен номер.
Колко точно известна каза, че е била Анабел?
Гледали сме по грешния начин. Няма да помагаме на Анабел. А тя на нас.
Наистина ли? Как?
- Всичко опира до медийния шум.
Изчезването на Анабел било сензация. Много по-голяма от запалване на къща.
Ако разрешим убийството й, ще получим заглавия, премахващи лошия ни имидж.
Нали каза, край на експериментите.
- Това вече не е. А основно събитие.
Няма да ни докара 60 бона.
- Може и повече.
Помислете за милионите старци, седящи си вкъщи със спомени и четат вестници.
Обичат мистерии с убийства. Ще е бум за първа страница. Барнс ще ни остави.
Без мен. Не се искам във вестниците. Достатъчно ме изтипосаха у дома.
Щото не ги туряш на място. Остави на мен.
Не, дръж ме настрана от това. Най-важното е да разрешим случая.
/БРИТАНСКИ АРХИВ/
- Тук се пази всичко.
В тишина. Затова се дръжте прилично, става ли?
Това е. Тя играе в "Хамлет", ролята на Офелия.
Какво ни помага това?
Защо трябва да съм заобиколен от неосведомени? Чети тука.
„Анабел Уорд пресъздава Офелия, улавя дълбините на трагичната романтика."
Именно. Такива дълбочини.
Затова ти бе във ваната облечена.
Офелия се удавя с маргаритки.
- Затуй съм ги взела.
Тя откача, самоубива се, щото Хамлет се е отнесъл зле с нея.
Но Анабел не се е самоубила.
- Ролята и реалността се припокриват.
Хамлет и Офелия, Анабел и злия й любовник.
Мислиш, че игралия Хамлет я е убил?
- Хюго Блейк. Така се казва. Вижте.
„Обрат в случая на Анабел Уорд снощи,
с ареста на актьора Хюго Блейк във връзка с изчезването й“.
„Говори се, че Уорд има връзка с красивия си колега от "Хамлет",
след като биват забелязани заедно на интимна вечеря в частен клуб."
Браво, Локууд. Не е зле за неосведомен. Вижте! Тя носи пръстена.
Блейк е арестуван, но му се разминава?
- Нямало твърди доказателства.
Нито очевидци, нито труп.
„Блейк бе освободен в понеделник вечерта без обвинение. Полицията каза,
че разследването е в задънена улица."
- За разлика от нашето.
Браво, Тони. Този път проучвате преди работата.
Тони ли е? Не беше ли Андрю?
Тихо, Кипс. Това е библиотека, не ревяща зала с тъпаци.
Това сигурно е вашият… нов асистент.
Колега.
А ти сигурно си Куил Кипс. Чела съм за теб.
Имаш най-висок процент смъртност сред ръководителите на екипи?
Аз съм най-добрият ръководител в топагенцията в страната.
Получавам най-опасните случаи, точно заради това,
че съм толкова добър.
Но аз се справям. За разлика от него.
Няма да останеш твърде дълго, скъпа. Не и щом разбереш, какъв е наистина.
Накрая всички го напускат.
Тя се казва Луси. Моето име е Локууд.
А на теб ти трябва стълба.
Стълба… Не, не ми трябва.
- Напротив, трябва ти.
Той не те харесва много, а?
- Безполезен тъпак е. Игнорирай го.
Да открием Хюго Блейк.
- Имам да свърша нещо.
Защо не вземете вечеря? Аз черпя.
Харесваш ли… италианско?
- Ако имаш предвид пица?
Точно това имам предвид, и знам едно наистина добро място.
Това е най-добрият италиански ресторант, в който съм била.
Значи винаги си живял тук, а?
- Зона 6. Много по-хубаво и безопасно.
Защо си тръгна?
- Нашите са добряци,
но не можех да остана. Имаха четири деца. Инженер, инженер, инженер,
чудак.
Значи винаги си бил малко…
- Обсебен?
Да, Проблемът е всичко, което съм знаел. Което всички някога са знаели.
Това не е наред, затова искам да разбера…
Кое?
- Всичко! Затова ме уволниха от "Фитс".
Локууд не ти ли каза?
- Не!
Питах много, влизах дето не трябваше.
- Джордж Карим, в шок съм!
Не се тревожи, взех им черепа като компенсация.
Мислиш ли, че ни лъжат за всичко?
- Разбира се, че ни лъжат.
Но от кого? И защо? И какво може да сторим по въпроса?
Имах приятел, която бе убеден, че нищо от това няма смисъл.
Как е почнало, как се разпространило, как става по-зле,
независимо какво правим. Е, сега е мъртъв.
Може би има всички отговори отвъд.
С него ли сте мечтали за Лондон?
- Не.
Това бе някой друг. Но всички бяхме на една мисия.
Всичко се обърка. Ужасно. Шефът ми ме обвини. Всички го сториха.
Дори майка ми. Затова се махнах.
Някъде, където да съм от значение.
Да, рискувахме живота си, но ето колко важен е този случай за нас.
Анабел Уорд е можела да стане суперзвезда, но е била жестоко убита.
Прекалено дълго ДЕПРАК е стоял настрана,
оставайки тази несправедливост неразгадана. Разочаровали са хората.
Май бях твърде мил с г-н Локууд?
- Несъмнено.
Да окалва ДЕПРАК, за да може спаси измислената си агенция.
За кой, по дяволите, се мисли?
- Той е едно малко лайно, сър.
Само щото е станало преди десетилетия не значи, че сега няма значение.
За късмет в "Локууд и Сие" имаме наша си суперзвезда - Луси Карлайл,
помогнала не само за неутрализирането на Призрак Тип 2, но и
чрез супер-Таланта си за Слушане се свърза с Призрака на Анабел.
И така сме по-близо до откриване на убиеца й от полицията или ДЕПРАК…
Казах ти да не ме замесваш.
А аз - че ще се справя. Защо си толкова притеснена? Всичко е истина.
Дори не сме разрешили случая. Ами ако Хюго Блейк го види и тръгне след мен?
Тогава ще се погрижим за теб, Лус. Ти си нашият най-важен актив.
Актив? Това ли съм?
Просто нещо, което да ти печели пари?
Мислиш, че правиш нещата различно.
Но ти си точно като другите. Ти си толкова лош, колкото всички у дома.
Задръж я, Локууд.
- Как?
Похвалих я по националната телевизия.
- След като изрично ти забрани това.
Какъв ти е проблемът? Искаше да я уволня снощи.
Може би си бил прав.
Може би… преценката ми бе малко прибързана.
Барнс знае, че тя е незаконна. Трябваше да направя нещо.
И аз прибързах. Тя няма къде другаде да отиде. Не трябва да я уволняваш.
Нека я оставим да се охлади за малко.
Отвори.
Отвори вратата!
Ела с момичето.
- Всичко ще е наред.
Обещавам. Каквото и да е, аз ще се справя с него.
Ти изчакай тук. Трябва ми г-ца Карлайл.
Не. Няма какво да й казваш, че да не го узная и аз.
Казах изчакай тук, или може да го сториш в килиите.
Нямам нужда от грижи. Не и от теб.
Много се радваме, че знаменитост като теб ни помага в ДЕПРАК.
Не съм…
- Чух, че си говорила с Тип 2.
Не съм казвала това.
- Мислех, че ползваш супер-Таланта си,
за да откриеш убиецът на Анабел Уорд?
- Да. Да, казва се Хюго Блейк.
Така ли? И не си чела това от стар вестник?
Не, много повече от това е.
Добре. Щото го доведохме, но нямаме достатъчно, за да го обвиним.
Може би ти ще ни помогнеш.
Това на "Шийн Роуд" е било пансион.
Блейк казва, че я е изпратил, без да влиза. Твърдял, че са само приятели.
Това не е вярно.
- Тогава ни дай доказателство.
Обвинявате го в убийство. Ползвай връзката с Анабел, за да го докажеш.
Чакай, не… Не… Това… не става така. Не мога просто да го включа.
Свързах се с Анабел, щото почувствах нещо в нея. Опитвах да сторя добро.
Е, ето ти шанс да сториш добро. Помогни ни да го пратим в затвора.
Казах ти, не мога.
- Не може да те види.
Дори не знае, че си тук. Пробвай.
- Какво очакваш да направя?
Канализирай я. Дай ни нещо, което само тя би знаела.
Идентифицирай го като убиеца й. Давай, щом си толкова сигурна, че е виновен.
Боже мой.
Улавяш нещо, нали?
Аз…
Аз не мога…
- Кажи ми какво улавяш.
Трябва да се махна оттук.
- Не и преди да ни кажеш какво знаеш.
Нищо не знам. Нищо не усещам. Няма нищо.
Излъга, за да не те уволнят.
- Пусни ме.
И агенцията си от закриване.
- Пуснете ме оттук!
Всичко е наред. Няма го.
Но ме чуй. Той има приятели на високи постове. И добри адвокати.
Няма да можем да го задържим дълго. Освен ако… нямаш нещо да кажеш?
Жалко.
Това стига за едно безплатно пътуване, обратно вкъщи.
Там вече не е моят дом.
- Локууд е фалшив. Претупва нещата
и излага животи на риск. Видя уязвимо момиче без точната квалификация,
сама и непознавайки големия град, и се възползва от нея.
Моля те…
Прибирай се вкъщи, докато още можеш.
Знаех, че това ще направи. Още щом Уейд се появи на вратата ни.
За Бога, те винаги правят най-тъпите лишени от въображение ходове, нали?
Караха ли те да извлечеш доказателства чрез Таланта ти? Значи, че нямат нищо.
Ти беше брилянтна, Лус, между другото. Наистина.
Може ли да спрете колата, моля?
Какво правиш?
Слизам. Напускам.
Лус! Луси! Може ли да говорим в колата? Тук е опасно.
Няма за какво да говорим. Искал си да ме уволниш.
Но ме задържа, щото съм актив.
- Не е вярно. Явно има недоразумение.
Смешно, при това. Когато не знаеш нищо за мен.
Не знаеш през какво преминавам. Дреме ти, че ме изтипоса по телевизията.
Казах, че съжалявам за това.
- Напротив.
Съжалявам. И опитах да го спра, преди да е станало твърде опасно.
Което само показва, колко малко знаеш. Може да изключваш чувствата си
като кранче на чешма, но аз направо се давя. Понякога просто…
Просто си мисля, че е по-добре да съм мъртва.
Разбирам това.
И не е вярно, Луси…
Ние се нуждаем от теб. И не е защото си актив.
А защо?
- Защото…
защото ти си… Луси Карлайл. Не може да те пуснем да си тръгнеш.
Но трябва. Барнс ще затвори агенцията ти. Знае, че съм нелегална.
Затуй отидох по телевизията, глупаче.
За да покажа на Барнс, че може само да заплашва. Прецакай правилата.
Нарушават правилата постоянно. Защо и ние не? Може да променим правилата?
Защото сме никои.
- Не, не сме. Ние сме "Локууд и Сие".
Ти, аз и Джордж.
Съжалявам, Луси. Моля те, остани.
Но никога повече не ме лъжи. Закълни се.
Никога повече няма да те излъжа, кълна се.
Защо запали това? За да изглеждаш готин ли?
Виждам пет Сенки и трима Дебнещи.
- Лъжеш ли?
Какво се заклех току-що?
Мамка му!
Точно до Тайбърн Галоус сме. Мястото най-обитаваното от Духове в Лондон.
Честно казано, ти си повече пречка, отколкото актив.
Локууд, нещо не е наред.
Заключено е… отвътре.
Ами ако е Блейк?
Чакай, Локууд.
Аз ще го поема. Ти намери Джордж.
Мога ли да ви предложа чай докато претърсвате къщата ми? С колко захар?
Добре…
Нека бъде по твоя начин.
Бягай.
Помощ!
Помощ! Помогнете!
Моля, помогнете ми! Моля ви!
О, слава Богу. Побързай, има някой тук! Има някой горе!
Радваш ли се, че не ме уволнихте?
- Моля те, развържи ме!
Това бе по-вълнуващо от ранна нощ. Трябва да имаме гости по-често.
Кой беше? Каза ли нещо? Да остави нещо?
Не, но знам какво искаше.
Хюго Блейк явно е разбрал, че имаме пръстена. Пратил е тоя да го върне.
Може би. Който и да бе това, доказва стойността му като доказателство.
Доказателство, които вече нямаме. Прецакани сме.
Всеки път, щом напреднем, някой ни рита в топките и ни връща отначало.
Какво? Защо правиш това изражение?
- Какво изражение?
Това. То не е нормалното ти. А твоето „Знам нещо, което вие не знаете“.
Обещайте ми, че няма да се сърдите.
- Защо да се сърдим?
Да не си го взела? Да не е у теб?
Пръстенът?
- Лунатичка!
Какво по дя…