Lockwood & Co - Season 1 (2023) (Lockwood.and.Co.S01E01.WEBRip.x264-ION10.srt) Свали субтитрите

Lockwood & Co - Season 1 (2023) (Lockwood.and.Co.S01E01.WEBRip.x264-ION10.srt)
Благодаря.
- Благодаря.
Ще те изпитам върху плана по случаен ред.
Не знаем кое кога ще потрябва. Важно е комуникацията ни да е на ниво.
Обясни ми какво ще правим с 30 думи.
Не се шегувай, наистина нямаме време.
Какъв е план "В"?
- Който не се бие прави защитен кръг.
План "Д" е докато се биеш с Посетител, оправям Източника. План "Г" е обратното,
план "Б" са солните бомби, план "А" - лавандулова вода, а "Е" - гръцки огън,
ползващ се на закрито много внимателно.
- Десет от десет.
Бяха само шест.
- Трябва да измисля още четири.
Нали нямаше време за шеги?
Малко изпреварваме графика.
Сигурен ли си за адреса?
- "Шийн Роуд" 62. Г-жа Хоуп.
17:45 часа.
Ето я и нея.
- Вие ли сте от агенцията?
Г-жо Хоуп? Аз съм Антъни Локууд, а това е колежката ми - Луси Карлайл.
Идваме заради Проблема ви. Ще влезем ли?
Кракът ми не стъпва вътре, откакто съпругът ми почина.
Проявленията са постоянни. Ще я продам,
но трябва да се прочисти.
- Това и правим.
Намираме Посетителя, изолираме Източника. Обезопасено място - доволен клиент.
Нямате ли надзорник? Мислех, че трябва да присъства и възрастен.
Законът го изисква, ако агентите се обучават.
Не го смятаме за нужно.
- Пък и възрастните са безполезни.
Заради липсата им на сетивност. Само пречат.
В къщата има ли някой друг?
Току-що видях…
- Единственият ключ е у мен.
Тук е всичко, което трябва да знаете.
Тръгвам. Вечерният час почти настъпи.
На вашата възраст преследвах момчета. Забавлявах се.
Днес светът е ужасен. Съжалявам вашето поколение.
Веселячка.
- Истинско слънчице.
Готова ли си?
- Да.
Отоплението е изключено.
- Дано. Замръзвам.
Нещо друго?
- Мисля, че да.
Ще започваме ли?
Чуваш ли нещо?
- Да, чукане. Приглушено.
Не мога да определя откъде идва. Ти?
Ярко Послесмъртно Сияние.
Не е смешно, чух го да пада. Звучеше брутално.
Още няма шест. Чай?
- Какво пише?
Когато са се нанесли всичко е било наред. Нямало е Появи.
Тогава той пада по стълбите и умира.
Тя смята, че се е спънал към кухнята.
- Много правдоподобно.
Саркастична ли си или иронична?
- По-умното.
Мислиш ли, че го е бутнала?
- Тогава ще имаме мотив.
Описала ли е Привидението?
- Чувствала, че някой я търси,
но не може да я открие. Не е могла да понесе мисълта, че може и да я намери.
Значи има цел.
- Това предполага Тип 2.
18:30.
Слънцето залезе.
- Да си намерим Призрак?
Чукането започна пак. По-силно е.
Спря щом стъпих на етажа.
Знае, че сме тук.
- Температурата пада.
Изключи фенерчето, трябва да се настроя.
Избери врата.
- Най-далечната.
Защо?
- Изглежда най-плашеща.
Кабинет.
- Да.
Но невинаги е била кабинет. Виж следите.
Може да е било спалня, преди Хоуп да се нанесат.
Усещам, че Източникът е тук. Ти не го ли усещаш?
Не се поддавай. Вземи торбите и направи кръг.
Аз ще огледам другите стаи.
- Стърготини или вериги?
Стърготини.
- Дали? Рано е, а вече е силен.
Не чак толкова. Пък и… Забравих веригите.
Забравил си ги?
- Джордж ги смаза.
Не проверих дали ги е върнал, така че вината е негова. Все тая,
не ни трябват за подобна задача. Стърготините стигат.
Проклети аматьори.
Локууд?
Локууд?
Локууд…
- Секунда. Има второ Сияние.
Случило се е нещо отдавна.
В къщата може да има два смъртни случая.
Локууд, спешно е.
Първата смърт няма нищо общо със семейство Хоуп.
Значи Появите не са дело на г-н Хоуп…
Браво, позна.
Чу ли нещо от нея?
- Не съм пробвала.
Опитвах да се свържа с живите.
- Пробвай, преди да се е приближила.
Боли я.
- Разбира се, мъртва е.
Не, различно е.
- Как?
Почти мога…
- Пусни ме.
Пусни ме.
Пусни ме.
Пусни ме!
Пусни ме!
Луси!
РУБИ СТОУКС
"ВЪЛНА ОТ НЕОБЯСНЕНИ СМЪРТИ"
"ПРИЗРАЦИ СЕ РАЗХОЖДАТ МЕЖДУ НАС"
КАМЕРЪН ЧАПМЪН
"ДОКОСВАНЕТО НА ПРИЗРАК УБИВА"
АЛИ ХАДЖИ-ХЕСМАТИ
"ВЪВЕДЕН Е ВЕЧЕРЕН ПОЛИЦЕЙСКИ ЧАС"
ИКОНОМИКАТА В ШОК
ЖЕЛЯЗО, СРЕБРО, СОЛ НАЙ-ДОБРАТА НИ ЗАЩИТА
ПО РОМАНИТЕ НА ДЖОНАТАН СТРОУБ
МЛАДЕЖИ С ТАЛАНТИ УСЕЩАТ ПРИЗРАЦИТЕ
ПРОБЛЕМЪТ ПРОДЪЛЖАВА 50 ГОДИНИ
СЦЕНАРИСТ И РЕЖИСЬОР ДЖО КОРНИШ
"ЛОКУУД И СИЕ" 1/1
3 ГОДИНИ ПО-РАНО
Разкажете ми за дъщеря си, г-жо Карлайл?
Притежава Таланта от бебе.
Плачеше по цяла нощ. Мислехме, че й има нещо,
{\an8}НА МЛАДЕЖИТЕ ДАЛИ ЖИВОТА СИ, ЗА ДА МОЖЕ ДА ЖИВЕЕМ БЕЗ СТРАХ
но се оказа, че ги чува на улицата.
Значи е Слушач?
- При това надарен. Когато бе на шест,
{\an8}АГЕНЦИЯ "ДЖЕЙКЪБС И СИЕ"
видя Посетител. Чу го много преди да го види. Иначе сега нямаше да е с нас.
Звучи като специално момиче. Имаме свободно място.
Изгубих един агент онзи ден.
Един ръст са, та може да ползва старата му униформа.
Би било чудесно.
- Г-жа Кларк ще оправи документите.
Безкрайно сме ви благодарни.
- Няма ли да се усмихнеш, девойче?
Декларирате ли, че е навършила възраст, за да бъде агент?
Миналата седмица навърши 13.
- Способна ли е да долови
Посетители Тип 1 и 2 и да се защити?
- Да.
Разбирате ли, че ще е изложена на риск от травми или смърт
при изпълнение на задълженията си?
- Да.
И, че с изключение на обучението и защитното оборудване,
тя сама трябва да се грижи за себе си?
- Да.
По чия сметка да превеждаме надницата й?
По моята.
Не искам да го правя. Страх ме е. Не искам непрекъснато да ме е страх.
Всеки се бои. Да не си по-специална?
- Ще си намеря друга работа.
Каквато и да е. Искам да остана в училище и да съм нормална.
Слушай, малката, баща ти не ни остави нищо, докато се напиваше до смърт.
В понеделник отиваш, усмихваш се, работиш и ще бъдеш благодарна.
Ако ли не, ще ти покажа какво е истински страх.
Дами и господа, това е Луси Карлайл. Тя е Слушач.
Според майка й е надарена, но ние ще решим дали е така. Нори,
покажи й кое как е.
Внимавай да не капне върху теб. Много е отровно.
Отровно и скъпо. Разлеете ли, удържаме го от надницата ви.
Това експлозив ли е?
- Пясък, сол
и сребърен фулминат. Реагира с плазмата им.
Не забравяйте, желязото е бариера между вас и Призрака.
Колкото по-силен е Призракът, толкова по-здрава трябва да е бариерата.
Тип 1 са по-слаби. Тип 2 - по-силни. Не им показвайте, че се боите.
Знаеш ли защо все носи бутилчицата?
- Не.
Защото само така може да усети някой Дух.
А знаеш ли защо е толкова блед?
- Защо?
Защото умира от страх три пъти на нощ.
А знаеш ли защо го наричат Джейкъбс?
- Не.
Заради гризините.
Хотел "Лебед". Коридорът на последния етаж.
Никой не иска стаите там заради неприятни усещания.
Открийте Духа и го неутрализирайте.
Какво има, Лус? Чуваш ли нещо?
Тук е.
Идва. Зад нас.
- Какво? Какво правиш?
Послушай я, Пол. Знае какво прави.
Как се казваше?
- Луси Карлайл.
Добре се справи, Луси Карлайл.
Рапирата е най-важното ви оръжие.
Желязното й острие държи Призраците далеч.
Разсейва ги. Колкото сте по-умели, толкова по-дълго ще живеете.
Нори!
- Луси! Помощ!
Като признание за двете години, в "Джейкъбс и Сие"
и постигането на трето ниво, получава собствена рапира и копие
от ръководството на "Фитс". Тя е наистина ценна за агенцията -
Луси Карлайл.
Защо не съм родена Фитс?
И защо не са ми дали хубаво име като Пенелъпи или Мариса?
Чувала ли си богат и известен на име Нори?
Долапът й е пълен. Няма и да забележи.
Боже, може би така се започва.
- Кое?
Това да свършиш като Джейкъбс или другите жалки възрастни в градчето.
Пиеш уиски от следобеда.
- Само глътка, за да празнуваме.
Не! Не може да работим за Джейкъбс, докато Таланта ни изчезне.
И не може все родителите ни да взимат парите.
Да заминем за Лондон. Още тази нощ. Ще кандидатстваме във "Фитс и Ротуел".
Ще постигнем нещо, преди имената ни да се озоват на надгробна плоча.
Не мога. Още не съм покрила четвърто ниво. Ще ме отпратят или зачислят
в Нощната стража.
- Ще подправим документите.
Важен е Таланта, не някаква хартийка.
- Тогава почакай,
докато се квалифицирам. Не остава много. Догодина.
Тогава няма да ни трябва разрешение.
Големите агенции ще се надпреварват кой да подпише с нас.
А след година-две ще сме най-прочутите агенти в страната.
Ще бъдем на корицата на всяко списание.
Призракът на Мариса Фитс ще измъкне парцаливия си задник от ковчега
и ще ни моли да подпишем с тях.
- Ще моли.
ЩЕ СТАНЕМ ТАКИВА! НОРИ УАЙТ
Закълни се тържествено.
ЛУСИ КАРЛАЙЛ
Заклевам се тържествено.
"Мургейт мил".
Искат да бъде разчистена, за да я продадат.
Всичко сочи посещения от Тип 1.
Г-н Джейкъбс, вярно ли е, че сте срещал Мариса Фитс?
Обучавах се във "Фитс", когато тя бе жива.
Дойде да ни наблюдава на тренировка.
Каква беше тя?
- Величествена.
Преди с Ротуел да свържат Посетителите с Източниците, цареше хаос.
Бунтове по улиците, убийства всеки ден.
Тя промени всичко. Единствено тя
е провеждала разговор с Тип 3.
Значи под среща разбирате, че сте бил в една зала с нея?
Това е по-близо, отколкото ти някога ще бъдеш.
По-близо до историята.
Всичко е започнало от нищото и "Фитс и Ротуел"("Ф&Р") са се появили.
Много удобно, а?
- Г-н Конспирация.
Ти в какво вярваш?
- Не знаем причината за Проблема.
Толкова умен и красив. И какъв мислител, а, Луси?
Намерете Посетителя, открийте Източника,
обезопасете го и се махнете.
Не искам да вися тук цяла нощ.
Някой вижда ли нещо?
- Още не.
Но е кучи студ и не ми харесва, какво ни подсказва това.
Звучи като дете. Там долу.
Нещо не е наред. Не мисля, че е Тип 1.
Последваме го. Ти докладвай на Джейкъбс.
Не, трябва да си тръгнем и да дойдем с по-добра екипировка и план.
Тръгнем ли си, губим. Върви, Луси.
Всички останали, след мен. Не се разделяйте.
Пази се, Нори.
Открихме нещо.
Първоначално помислих, че е Привидение или Сенчесто дете,
но не съм сигурна. Мисля, че… Трябва да изведете всички.
Защото не си сигурна?
Какви доказателства имаш?
- Само… предчувствие.
Не решаваме според предчувствия.
- Елате и си кажете мнението.
Върви да си свършиш работата.
Боже.
Какво е това? Преминава!
- Помощ!
Бързо!
- Нори!
Нори, дръпни се!
Трябват ми вериги!
Луси, Нори, затворете вратата! Спасявайте се!
Нори! Нори, не!
Нори! Нори!
Сър, моля ви! Докосната е от призрак!
Помогнете ни!
Не, сър! Те умират!
Нори! Сър, недейте! Не!
Действах според информацията, дадена ми от г-ца Карлайл.
Жалко, че тя не бе по-точна. Много млади животи можеха да бъдат спасени.
Не сте чул викове за помощ, нито признаци за Присъствие,
докато г-ца Карлайл не е излязла от сградата, а тогава е било късно?
Никакви.
- Не е вярно! Видях те на вратата!
Извиках ти!
- Тишина!
Ще говорите, когато ви питат.
Фаталните случаи
с Алфи Морган, Джой Йънг, Пол Бел и Ейбрахам Коста
определям като злополука.
Родителите им ще получат компенсации от фонда на "Фитс".
Докоснатата от призрак Нори Уайт
ще получи грижи, поети от Фонда за подкрепа на ветераните.
Ще се събуди ли някога? Ще дойде ли на себе си?
Можем единствено да се погрижим за нея.
Погледни ме, малката.
Няма да ми се мотаеш тук. И няма цял живот да ме гледат лошо,
защото съм майка на момичето, причинило смъртта на децата.
Утре те водя при Джейкъбс да се извиниш. Ще признаеш вината си
и ще го помолиш да те приеме пак. Ако не те иска, ще го умоляваш. Разбра ли?
Да.
Разбрах, че не те е грижа за мен,
за Нори
или за истината. Тя бе най-добрата ми приятелка.
Бяхме като семейство. Мислиш ли, че бих ги наранила?
Достатъчно.
- Не. Цял живот
се отнасяше с мен като с нищожество, докато не започнах да ти нося пари.
Исках единствено… да ме обичаш.
Но ти не си способна на това. Нямаш никакви чувства.
По-мъртва си от мъртвите.
Той ще ни очаква в 9 часа.
Извинете? Извинете? За пръв път ли сте в Лондон?
Може да е опасно, особено нощем. Ако търсите безопасно място,
елате в някой от центровете ни.
- Не, благодаря.
Лична карта, препоръки и разрешително от родителите ви.
Нямам нищо от това, но имам взети три сертификата с почести.
Без документи няма как да стане.
- Моля ви. Чакам повече от час.
Не мога да ви помогна.
- Ако мога
да разкажа на някого за Таланта ми, гарантирам, няма да ви изгубя времето.
Губите си времето. Елате с родителите си.
Изминах стотици километри и няма къде да спя тази нощ.
Дайте ми само минута да ви обясня.
- Да не мислиш, че си първата
дошла с тази история? Чупката.
ВЕЧЕРЕН ПОЛИЦЕЙСКИ ЧАС СЛЕД... 1:58:50... 49...
"ЛОКУУД И СИЕ" - ПРЕСТИЖНАТА АГЕНЦИЯ ТЪРСИ АГЕНТКИ С ТАЛАНТИ...
АГЕНЦИЯ "А. ЛОКУУД И СИЕ"
Ти ли си новата при Ариф?
- Кой е Ариф?
Държи закусвалнята на ъгъла и праща понички, но ти не носиш,
значи си поредния кандидат. Мислех, че сме приключили. Име?
Луси Карлайл. Вие ли сте г-н Локууд?
- Аз ли? Не.
Може ли да се срещна с него?
- Не виждам защо не.
Последната тъкмо влезе, но като я гледам, няма да се задържи.
Добре, погледни това. Кажи, какво е според теб?
Боже мой! Махнете го от мен!
Казах ти. Последвай ме.
Печелиш. Има още една.
- Не, проверих списъка.
Тази беше последната.
- Тогава коя е тая?
Здравейте. Аз съм Антъни Локууд.
- Луси Карлайл.
Нямам уговорка, но видях обявата ви и бях наблизо.
Чувала ли сте за нас?
- Не.
Ето биографията ми.
Чай? Или Джордж вече ви е предложил?
- Изчаквам първото изпитание.
Днес изхабихме достатъчно чай.
Имай малко вяра и сложи чайника.
Добре, но се обзалагам, че е кръшкачка.
Извинете го. Става докачлив, когато е гладен.
Седнете.
Значи имате Зрение и Докосване, но предимно сте Слушач?
Понякога Докосването се слива с това, което чувам.
Джордж го умее малко, но моята сила е в Зрението.
Послесмъртни Сияния, следи, всякакви такива.
Пише, че сте се обучавала на север при агент на име Джейкъбс.
Вероятно имате 4-те сертификата?
- Да.
Той даде ли ви препоръки?
- Не. Сътрудничеството ни приключи…
внезапно.
Мога да ви разкажа историята, но не обичам да мисля за това.
Тогава друг път.
Най-сетне. Да почваме ли изпитанията?
- Какви изпитания?
В обявата не се споменаваше подобно.
- Не обичам препоръките.
Предпочитам лично да видя Таланта.
Вземете си бисквитка или Джордж ще ги изяде всичките.
Така… Какво мислите…
…е това?
Сребърно стъкло, произведено от корпорация "Сънрайз".
Буркан за Призрак. Черепът е Източника и Призракът е свързан с него.
Не мога да определя какъв вид е. Фантом или Привидение, може би.
Точно така. Много добре.
- Беше разтърсена.
Виждаше се.
- Нали знаеш, че те чувам?
Откъде е? Мислех, че само "Ф&Р" имат.
- Въпросите после.
Кажете, какво мислите за това?
Чувам… изстрели.
- "Изстрели"?
Неприятна история.
- Не, няма жестокост или тъга.
Нито страдание. Това…
Принадлежало е…
на щастлив човек.
- Много добре.
Чичо ми го взимаше, когато ходеше на лов.
Беше с него дори, когато получи удар.
Беше добър човек. Жалко за него.
А… това?
Свързано е със смърт. Много смърт. Противно е.
Не знам откъде е, но никой не трябва да го държи.
Особено за интервю за работа.
Спомен от първия ми успешен случай.
Чувала ли си масовия убиец Харолд Бек?
- Не.
И не мисля, че искам да знам за него.
- Разумно.
Ужасна работа. И за последно…
пробвайте с това.
Не долавям нищо.
- Така ли?
Сигурна ли сте?
- Постарай се повече.
Не, абсолютно нищо.
Радвам се. Тук Джордж си държи четката за зъби.
Не дойдох, за да ми се подигравате.
Не знам що за агенция е това,
но виждам само две жалки момченца, играещи си на агенти,
докато родителите им се приберат.
Сама ще намеря изхода.
- Бойна е.
Ела и ще ти покажа колко точно.
- Може и да го сторя.
Нещо не се движиш.
- Креслото е дълбоко.
Нужно е време да се изправя.
Ще почакам.
Г-це Карлайл, извинете, че ви разстроих,
но ви уверявам, че агенцията ни е истинска и изпитанието е сериозно.
А вие го издържахте.
Мнозина измислиха какви ли не истории.
Ако ги слушате, това е най-обладаната от Призраци чаша в Лондон.
Кажи й правилото за бисквитките.
- Моля?
Не може да си взима две така.
- Всеки агент
може да взема бисквитка, когато му дойде реда. Така е честно.
Всеки агент ли?
- Ако още се интересуваш от мястото.
Да, интересувам се.
Отлично. Да ти покажа къщата?
Разбирам защо ти се струва необичайно.
Нова агенция сме, имаме лиценз от три месеца. Акредитирани сме от ДЕПРАК,
но не сме на заплата при тях като "Фитс и Ротуел". Независими сме
и така ни харесва.
- Кой ви е надзорник?
Нямаме. Без възрастни в агенцията ми.
Това притеснява ли те?
- Звучи добре.
Банята, моята стая, стаята на Джордж.
Не влизай, без да почукаш. Веднъж го видях да прави йога гол.
Много необичайна гледка.
А онази стая?
- Тя е лична.
Няма нищо интересно. Ела, има още много за гледане.
Библиотеката е там,
а това… е най-важната стая.
Наричаме това покривка за размисли. На нея записваме бележки и теории.
Много е полезна. Открих костите на Караконджул,
докато драсках карта на улиците в 3 сутринта, ядейки тост със сирене.
Когато нещо се обърка и не си говорим, върши работа за размяна на обиди.
Колко често се случва?
- Почти никога.
ЛОКУУД Е КРЕТЕН
- Следва…
…сутерена. Ела.
Офис и досиета. Джордж е обсебен от историята на Проблема.
Архивира всичко. Което е хубаво, щото се затруднявам и от списък за пазар.
Тук тренираме. Симулираме различни защитни тактики.
Джордж го направи. Понякога работи. Но ти ще си добра с рапирата,
щом си минала четвърто ниво.
- Разбира се.
И накрая, добре охраняваното ни хранилище.
Отключено е.
Да запомня: "Повиши сигурността на охраняваното хранилище".
Никога не знаеш какво те очаква.
Още не си ми казал откъде е черепът.
- На Джордж е.
Той обича да експериментира с него.
И пак не ми каза.
Той го открадна. Ела, ще ти покажа тавана.
Тук спях като малък. Ако искаш, можеш да го използваш.
Освен, ако нямаш квартира другаде.
- Да. Не…
Ще ти удържаме наема от надницата. Няма да е много, само за сметките.
Аз съм добър хазяин.
Има си собствена баня. Долу има по-голяма,
но ще трябва да я делиш с Джордж, а не пожелавам това никому.
Добре, ще те оставя да се настаниш.
Ако, разбира се…
- Изрезките по стените…
Забелязала си ги. Не е особено скромно. Трябва да ги сваля.
Не, просто… Не спомена нищо за…
Кой си ти?
Има време за това. Сега си почини.
Стига да приемеш работата.
Приемам.
Тогава, добре дошла в "Локууд и Сие".
Знам какво си мислиш.
Забранено е.
Вратата ли?
- Да, вратата.
Само исках чаша вода.
- В кухнята ще имаш по-голям успех.
Защо я държи заключена.
- Нямам идея.
Откога си тук?
- От година.
Значи го познаваш добре.
- Достатъчно.
Чудех се как е дошъл да живее в тази къща. Сигурно е била…
На родителите му. Питай го. По това време е в библиотеката.
Сигурно няма да му се ходи до едното място колкото на мен сега. Извини ме.
Здравей.
Здравей.
Извинявай, ако се натрапвам. Не съм уморена и…
Няма проблем. Заповядай. Седни.
Какво четеш.
Следя какво става в града. Партита и други подобни глупости.
Очакваш да са по-малко след Проблема, но богаташите не се спират.
Не обичат нищо повече от това да се заключваш в шикозни хотели
и да тръпнат от ужас от мисълта за Посетителите, обикалящи улиците.
ДЕПРАК направиха едно миналата седмица. Всяка важна клечка бе там.
Ти ходи ли? Може ли да видя снимка?
Не. Така че… не.
В обявата пишеше, че сте престижна агенция.
Но не е точно така, нали? Работите от едва три месеца.
Чета вестници, но не ви бях чувала.
- Леко преекспониране.
Доста хора правят така. Като теб, казвайки, че си минала четвърто ниво.
Обадих се в ДЕПРАК (ДЕпартамент по ПРизрачни Анализи и Контрол).
Извинявай. Много ме бива, честно.
Напускането ми от предишната агенция…
Случилото се е минало. Важно е бъдещето.
Знам, че си достатъчно добра. Видях го с очите си.
Повярвай, може да сме нова агенция и действаме нетрадиционно,
но един ден ще бъдем най-успешната агенция в Лондон.
Искам ти да си част от нея.
- Благодаря.
Само още нещо.
- Кажи?
Каза, че съм достатъчно добра за вас. Видя какво мога, но…
Но как да съм сигурна, че вие сте достатъчно добри за мен?
Пусни ме!
Луси!
Локууд!
Моля те! Ще падна!
- Дръж се!
Кракът ми се заклещи!
Изпускам се!
Локууд!
Луси!
Докосна ли те?
- Не. Щях да съм мъртва.
Ако не си добре, да си вървим.
- Не, добре съм.
Просто…
- Какво?
Когато се свързах с нея, бе различно.
Какво имаш предвид?
- Видях каква е била. Нещо повече.
Сякаш усещах какво чувства.
- Тя е Призрак. Те нямат чувства.
Повярвай. Не съм усещала такова преди.
- Успокой се.
А ти ме послушай.
- Параметрите се промениха.
Вече не е за възрастна двойка. Имаме жертва на убийство,
която скоро ще се върне. Ако не си на себе си…
Покажи ми накъде отиде.
Избледня, преди да стигне стената, но отиваше натам.
Комин. Вероятно тялото е там.
Стената е изграждана наново.
- Внимавай. Наруши кръга.
Тя се върна.
Скука. Това вече го направи. Защо не пробваш нещо ново?
Не й се подигравай. Гневна е.
Почти стигнах.
- Побързай.
Готово...
Рапирата ми!
Локууд!
Локууд!
Това не е на добре.
- Това е тя.
Тялото е Източника. Аз ще я задържа, а ти го увий със сребърната мрежа.
С други думи - план "Е".
- Това не е "Е".
Тоест "Б".
- Солни бомби? Твърде е силна.
Занимавам я, ти обезопаси Източника.
- Това е план "Д".
Щом свършим, ще преподредим буквите.
- Говори за себе си.
Пусни ме!
Луси, зад теб!
Побързай, Луси!
Луси!
Добре ли си?
- Да, като изключим горящата къща.
Защо се забави толкова? Какво правеше?
- Казах ти, нещо не бе наред.
Бе различно. Трябваше…
- Какво не бе наред?
Обезвредихме Източника, нали?
- Да, но сега не му е времето
за този разговор.
- Да скачаме, докато има от какво.
Да скачаме? Ти си луд! Високо е. Ще си счупим вратовете.
Готова? Едно, две, три!
ПРЕВОД: StraightEse