Mean Streets (1973) Свали субтитрите
Всичко останало е глупост, и ти го знаеш.
КОВАРНИ УЛИЦИ
Какви ги вършиш, бе?! Няма да се друсаш в моя бар!
Запомних те! Да не съм те видял повече тук!
Казах ти да не шиткаш тая гадост в бара ми!
Нищо не съм шиткал!
Джордж, защо спиш?!
- Нищо не съм направил.
ТОНИ
Размърдайте се.
Какво е това? Още дрога ли?
- Не, германски обектив.
Получих две пратки. Супер са.
- Не върши работа.
Как така? Това е най-добрият телескопичен обектив.
Не е германски, а японски. И не е обектив, а адаптер.
Купил си две пратки японски адаптери, а не обективи.
Японски адаптери ли?
МАЙКЪЛ
ДЖОНИ БОЙ
ЧАРЛИ
Боже, не съм достоен за плътта Ти, не съм достоен за кръвта Ти.
Та значи излизам от изповед...
Свещеникът ми заръча да кажа 10 пъти "Аве Мария" и "Отче наш".
Следващата седмица ще ме накаже със същото.
Знаеш какво мисля по въпроса.
За мен това са само думи.
На другите може да им върши работа, но не и на мен.
Искам да изкупвам греховете си по мой си начин.
Ти какво мислиш?
- Само болката има значение.
Адската болка от пламъка на клечката,
но увеличена милион пъти. Вечната болка.
Човек не се занася с Вечността. Просто няма как.
Болката и адът са 2 различни неща - едното го докосваш с ръка,
другото - със сърцето си. Второто е душевна болка.
И, знаеш ли, по-лоша е душевната болка.
Чарли, ти си откачен.
- Свещеникът ме научи.
Супер. Знаеш ли и други номера?
- Ще ти ги покажа, като научиш този.
Тая е много готина.
Повтарям, много е готина.
Обаче е черна. Личи й от 100 километра, нали?
Но това няма значение. Нали?
Ето.
- Страхотно. "Марлборо"?!
Взех го на далавера, не мрънкай.
Следващата седмица ще взема нещо по-хубаво.
Ако не можеш да ги пушиш, продай ги.
Не, за тази седмица ще ми стигнат.
- Хубаво. Да си виждал Джони Бой?
Не. Трябваше да дойде тук.
Кой знае какво си е наумил.
- Ще ми се да знам.
Хлапето се опитва да ме прекара.
Погрижи се да си връща борчовете.
Никой няма да те прекара, Майкъл. Гарантирам ти го.
Постави се на мое място. Каквото хлапето не върне,
ще трябва да го взема от теб.
- Правилно.
Уговорката ми е с него, не с теб.
- Прав си. Ще го стегна.
Ще го стегнеш ли? Той до гуша е затънал в дългове.
Стига толкова, сядай. Какво те прихваща?
Госпожице! Палтото!
- Не те разбирам, Чарли.
Какво съм направил?
- Защо се мъкнеш с тъпото хлапе?
Той е абсолютен чекиджия.
- Не се заяждай.
Защо се занимаваш с него?
- Поради семейни причини.
И Джони е свястно хлапе.
- Щом казваш.
Чао.
- Бъди здрав.
Дайте й палтата си.
Ако не възразявате, ще ги оставя при вас.
Обаче гащите няма да ги оставям на гардероб.
Ето го и него!
Гащите на сърчица ли са?
След вас, момичета.
- Благодаря Ти, че ми отвори очите.
Ти искаше изкупление и го изпрати през вратата.
Играем по Твоите правила, нали?
Джованино!
- Запознайте се с тези красиви дами.
Това са приятелите ми Чарли и Тони.
Барът е на Тони. Това е...
- Сара.
Сара Клайн, нали? Сара Клайн, това е Тони.
А ти как се казваше? Хедър Уайнтрауб, нали?
Срещнах ги в Гринич Вилидж. В кафене "Бизар".
Какво ще пиете?
- Текила.
Имаш ли текила?
- Не.
Няма значение. Ще ви поръчам нещо по-хубаво.
Тони, сипи ни по едно "Джей енд Би".
- Какво е това?
Кое?
- Това. На какво ти прилича?
Откъде ги взе?
- Кое?
Тези!
- Тези ли?
Я ела отзад.
- Какви ги вършиш?
Излагаш ме, Чарли. И то пред момичетата.
Извинете за грубостта ми, момичета. Г-н Чевало, заповядайте отзад,
ако имате малко свободно време.
- Викаш ме в задната стаичка ли?
Определено.
- След теб.
Не, след теб.
- Не, след теб.
След теб. Мърдай!
Тони, сипи им каквото искат.
Тони, да пазиш момичетата от лешоядите. Разбрахме ли се?
Какви ги вършиш?
- В смисъл?
Майкъл цяла вечер ми мрънка. Миналия вторник не си му платил.
Глупости, платих му.
- Платил ли си му?
Естествено. Нима твърди, че не съм? Къде е тоя шибан лъжец?
Платил си му, а? Миналата седмица ли?!
Миналия вторник ли?! Той е тук.
Къде е? Тук ли? И какво от това?
Сега ще се разберем.
Чакай малко. Прав си.
Прав ли съм?
- Миналия вторник ли?
Вторникът от миналата седмица, дето предхожда следващия.
Съжалявам, грешката е моя. Имах предвид по-предишния вторник.
Не бива да лъжеш хората. Дадеш ли дума, удържай я.
Толкова неща са ми на главата, че не мога да мисля и за вноските.
Миналия вторник имах парите, но налетях на Джими Спаркс.
От 4 месеца му дължах 700 кинта. Трябваше да му ги върна, нали?
Трябваше да дам пари и на майка ми и останах само с 25 кинта.
А ако знаеш какво стана днес... Още не мога да повярвам.
Бях спечелил 600-700 долара в игра на "банкери и брокери".
Знаеш ли го Джоуи Мидата? Джоуи Скали?
И него го знам.
- Не. Джоуи Скали е Джоуи Мидата.
Това е един и същи човек.
- Да.
Та, както играех и бях напред с 600-700 кинта,
изведнъж едно хлапе изкрещя, че копоите пристигат.
Всички се разбягаха, аз гепих мангизите и духнах.
После щях да им ги върна и да изляза от играта.
Попаднах в двор и се оказа, че не знам къде съм.
Не можех да намеря изход, все едно бях в клетка.
Върнах се обратно и хлапето каза, че тревогата била фалшива.
Представяш ли си? Щях да го пречукам.
Направо превъртях! Идеше ми да убия хлапето!
Продължихме играта и изгубих 400 кинта.
И Франки Кокала беше там. На него му дължа 1300 бона.
Заради него не мога да си покажа носа на ул. "Хайстър".
Та той видя, че губя. Потупа ме по рамото и каза...
Потупа ме ей така, като ястреб: "Губиш, върни ми част от парите."
Викам му: "Остави ме пак да спечеля, имам дългове."
Той ми вика: "Не ме грее. Парите!" Дадох му 200 долара,
изгубих играта и си тръгнах. Ще ти разкажа историята накратко.
Знам, че не ти се слуша цялата.
Отидох в "Каплин" и си купих тази вратовръзка и ризата.
Майкъл не го е грижа за проблемите ти.
Как може да пазаруваш, като имаш дългове?
Ще му платя следващата седмица.
- Колко имаш тук?
Около 40 долара. Какво правиш?
Имам към 40 долара, не повече.
Защо ме удари?
- Задържам ги до следващата вноска.
Тук са малко повече от 40. Сбърках.
- Да бе.
Кълна се в майка ми, че следващата седмица
ще ти подпиша чек. Кълна се в Господ.
Ще дадеш 110 кинта на Майк.
Не ме оставяй без пари. Иначе няма как да опънем мадамите.
Те се будалкаха с някакви типове.
Оная Уайнтрауб е истински трепач. Ще я скъсам от чукане.
Тези ти стигат.
- Недей така, дай още 5 кинта.
Ще хапнем ли китайско?
- Гледай да ти стигнат.
Ти коя искаш?
- А ти? Аз харесвам Уайнтрауб.
Коя е тя? Онази отляво ли?
- Твое ляво или мое?
Застанали сме по един и същи начин.
- Няма значение.
Момичета, имахме малко работа, но я свършихме.
Направи ми услуга и ми го пиши в сметката,
че изникнаха неочаквани разходи. Разбираш ли?
В голямата или в малката сметка?
- В малката,
за да балансира голямата.
- За да се изравнят ли?
Джоуи, откъде намери тези мъниста?
- Мен няма ли да ме почерпиш?
Отдавна не сме се виждали.
- Няма да те черпя ли?
А мечката дриска ли в гората?
Тони, сипи му едно двойно.
- Забравихме си очите.
Знам какво ще кажеш, но не плащам аз.
Във вторник ще ти се издължа. Кълна се в майка ми и в Бог.
Само недей да шикалкавиш, Джони.
- Няма, обещавам.
Не се тревожи, точен съм. Ела да пийнем.
Господа, за кралицата!
- За кралицата!
Знаете ли какво казала тя? "Ако имах топки, щях да съм крал."
Казаха ми, че си тук, и наистина си тук. Как си?
Как върви учението?
- Добре. А ти как я караш?
Досега оправях фризера в мазето.
Кажи на чичо си, че нищо не ми остана за седмичната вноска.
Говори с Джовани, не с мен.
- Ще му припиша заведението.
Знаеш, че той предпочита да му върнеш заема.
Чичо ти е добър човек. Ще получи или парите, или ресторанта.
Сега мога да му предложа ресторанта. И бездруго партньорът ми изчезна.
Къде е Гропи?
- Дори жена му не знае.
Защо да ми пука, щом на него не му пука?
Много ти благодаря, Натали!
Как си?
- Благодаря, добре.
Къде беше снощи?
Ако питаш за престрелката, бях там.
- Не, не си бил.
Да, сигурно съм се объркал.
- Именно.
Е?
- Мисля, че Оскар ни играе театър.
Не можел да си плаща вноските и партньорът му изчезнал.
Какво да го правя?
- Нищо.
Ресторантът наистина не върви.
- Мога ли да помогна?
Да, като изчакаш.
Не бъди нетърпелив. Харесваш ли ресторантите?
Да.
Имам страхотна тоалетна хартия.
Тоалетна хартия ли? Глупости, предлагам ти стока.
Тоалетната хартия е от армията.
И от армията ли започна да крадеш?
- Ще ви я дам на добра цена.
Крадеш от армията на САЩ?!
- Вие ли продавате фойерверки?
Какво търсите?
- Фойерверки.
Продажбата им е незаконна.
- В китайския квартал няма.
Имаме 40 долара.
- Защо не казахте веднага?
За 40 долара...
- Няма да ги харчим всичките.
Свястна стока ли искате, или боклук?
- Произведена е в Мериленд.
Знаете ли какво значи това?
- Че е свястна.
Ще идем с твоята кола. Елате.
- Имате ли искрящи? А бомбички?
Имате ли ракети?
- Да.
А жени?
- Ти какво, зевзек ли си?
Тези били зевзеци, Тони.
Хубава кола.
Сигурно е доста скъпа.
- Трябва да я постегнеш.
За празника ли дойдохте?
- Да.
Сега ще ви оставим на онзи ъгъл.
После ще се върнем да ви вземем.
- Не може ли да дойдем с вас?
Не може, бизнесът си е добър.
Ще се върнем след около 30 минути. Чакайте малко! А парите?
Приемаш ли чекове?
- Чекове ли? А бе вие откъде сте?
От Ривърдейл.
- Там може и да приемат чекове,
но тук работим с пари в брой. Имате ли налични, или не?
Чакайте ни там и си трайте.
Чекове? Ти приемаш чекове, нали?
- Да. Колко взехме?
Не знам, чакай да видя. Ще ги преброя.
1, 2, 3, 4, 5... 10, 15.
Я виж ти, хлапетата ни прекараха. Дали са ми само 20 долара.
Ето. Тази петачка е за теб.
Не, по-добре да ти напиша чек.
- Слизай.
Добре де, вземи петте кинта.
- Дай.
Хайде да идем на кино. Ти черпиш.
- Спри тук. Ето го.
Качи се при нас! Ела тук!
- До утре. Умната, Франки.
Какво става?
- Ужилихме две хлапета.
Колко?
- 20 долара.
Ами да идем на кино.
- Той ще купи билетите.
Какви ги говориш? Това са ми оборотни пари.
Дано ви е забавно, защото това ми струва доста пари.
Разкарай си израстъците от мен! Остави ме на мира!
Млъкни, пречиш ми да гледам.
- Ще извикам разпоредителя,
за да те изхвърли от киното!
- Хубаво, извикай го.
Тоя е педал.
- Ти си педал!
Така е по-хубаво, нали, Чарли? Улиците се изпразниха.
Заради проклетия празник не можехме да мръднем в квартала.
Зарежи празника. Помни, че аз ще говоря.
Винаги ти говориш.
- Не се занасяй.
Джими иска да уредя въпроса.
- Колко му дължат?
200 кинта.
- Тоя не се е къпал от цяла вечност.
Но сигурно ще стане съдия.
- Къде е срещата?
В билярдната зала.
- На ул. "Кинг".
Казвайте накъде, не знам пътя.
- Като светне зелено, завий надясно.
Следващия път Джими няма да залага извън квартала.
Джони, разкарай дъртака от колата.
Познавам момчетата, няма да го прекарат.
Откъде знаеш?
- Просто си затваряй устата.
Нищо няма да казваш.
- Нищо не казвам.
Къде е той?
- Ей там.
Заложих на комбинация 2-35, защото сънувах дядо ми.
Колко заложи?
- Аз какво ти казах?
Кларк, виждал ли си Джоуи Гатучи?
- Да, той е отзад.
Номерът на погребалното бюро беше 2-35. Затова заложих на него.
Джоуи!
- Гледайте, свети Чарлз!
Благослови ни!
- Стани, моля те.
Това е приятелят ми Тути.
С това няма да загубиш.
- А Муши?
Муши, Холивуд ти е в кърпа вързан!
Благослови щеките. И топките ми.
Благослови топките му.
- Как я караш, Джоуи?
Бива.
- Свалил си няколко тона.
Какво те води насам, Чарли?
На 25-и заложих със Сали.
- Не съм я чувал.
Коя е Сали, по дяволите?
Недей така, Джоуи, тук всички сме приятели.
Имаш си добър приятел, Джими.
- Чудесен.
Май си я спомних.
- Тоя е голям боклук.
Що не млъкнеш?
- Петък е натоварен ден,
стават и грешки.
- Знам, няма проблеми.
Понякога и аз забравям разни неща.
- Елате да пием по едно.
Джими, довършете.
- Кой черпи?
Аз.
Може ли да пия една бира, Джоуи?
- Глупости, имам уиски.
Гърлото ми е пресъхнало.
- Откъде е бомбето?
Харесва ли ти? Струва 25 кинта. Откъде са маратонките?
Струват 2 кинта.
Намали музиката, нищо не чувам.
- Дамите обичат да я слушат силно.
Наричаш тия скокондрили "дами"?
Какво му е на това хлапе, а?
- Нищо ми няма, не ме мисли.
Затваряй си устата.
- Заради тоя задник ли?
Няма да платим.
- Защо? Нали пийваме?
Защото тоя е шибан отворко.
- Но аз нищо не съм казал.
Ние не плащаме на отворковците.
- Аз ли съм отворко?
Какво значи "отворко"?
- Не знам.
Не можеш да ме наричаш "отворко".
- Не мога ли?
Мога!
Недей, имам болна ръка!
Какво те прихваща, Джоуи?!
Може ли да си взема бомбето? А да се обадя на жената?
Какво имаш тук?
- Пила за нокти.
Това е нож.
- Не. Има клечка за зъби и...
Дейвис, това е адски неловко. Не се знаем от вчера.
Досега тук не е имало побоища. Те са мои приятели.
Това е братовчед ми Чарли.
- Братовчед ти? Откъде си?
От Ийст Сайд.
- Защо носиш нож?
Не е нож, а клечка за зъби. Ето.
- Дейвис, ела да поговорим.
Какво търсят тези тук?
- Искам да ти кажа нещо.
Първо кажи за ножа. Ножът е много опасно оръжие.
Знаеш ли с какво се наказва това?
- Ще се разберем.
Как?
- Първо нека ти дам пари за бензин.
Не се даваш лесно. Къде отивате?
- В Ню Джърси.
Ето, за теб и за партньора ти.
- Ще ходим и във Филаделфия.
Благодаря.
- Аз ти благодаря, Дейвис.
Джони, да вървим.
И вече без такива изпълнения, ще се нараните.
Разбрахме ли се?
- Чао, Дейвис.
Елате да пийнем по едно. Хайде, елате.
Кои бяха тия тарикати?
- За тях всеки ден е Коледа.
Ще ти платим, Джими. Но не обичаме да ни притискат.
Ние ли те притискаме?
Да пием и да забравим за случая.
- Точно така.
Наздраве.
- Наздраве.
Ето ти парите.
Не е нужно да ги броиш, точно са.
- Преброй ги.
Недей така, нали сме приятели?
- Не ме докосвай, боклук.
Майната ви на всички!
Да ви го начукам отзад!
Елате пак, и ще видите какво ще ви се случи!
Шибани боклуци!
Гледайте как са го разкрасили.
- Не пипай, боли ме.
Тони, имаш ли с какво да го наложим?
- Да.
Искам да ви покажа нещо.
- Джими Отворкото!
Отпусни се, скъпа.
Защо не бачкаш, Джорджи?
- Стига, Тони.
Да, върви да бачкаш.
- Остави го на мира, Тони.
Затвори вратата, Джордж.
Преди да се погрижим за теб, ще ви покажа нещо. Гледайте.
Откъде ги изкопа?
- Адски са грамадни!
А стига бе!
- Красиви са.
Това са пантери. Откъде ги взе? По колко месо ядат на ден?
Трайте си, защото нямам разрешително.
Само на мен позволяват да ги храня. Гледайте.
Да не си им изтръгнал ноктите? Какво правиш, мамка му?!
Да не си откачил?!
- Тони, ти си превъртял!
Шубета! Не се учудвам, че Италия загуби войната.
Да, аз съм.
- Внимавай.
Исках да си взема тигър, но...
Точно така, ти си добро момиче.
Не хапи.
Ти си страшно наивен.
- В това е чарът ми.
Голям чар, няма що.
А помниш ли, когато се уедини?
- Помня. Е, и?
Докато се молеше, Чарли ми разказа история за свещеник,
който давал колата си на една двойка, да се срещат.
Те не се чукали преди сватбата, но 2 седмици преди нея
решили да го направят. Отбили от пътя и започнали.
Обаче един самосвал ги нацелил и ги убил и двамата.
Сериозно? Ега ти късмета!
- Чакай малко.
Чарли смята, че е вярно. Казах му, че 2 години преди него
и аз се уединих и свещеникът ми разказа същата история.
Свещеникът беше друг, но историята - абсолютно същата.
Чаткаш ли?
- Да, историята е измислена.
Да, но въпросът е там, че Чарли се разстроил.
Той не разбира, че това е бизнес, работа, организация...
Имаш лошия навик да скачаш от тема на тема.
И никой не разбира какво говориш. Разстроих се, защото ме излъгаха.
Аз пък никога няма да се уединявам.
Защо им позволи да те излъжат?
- Мислех ги за наши хора.
Но ти никога не би могъл да ме разбереш.
Искаш ли да ти го кажа в очите? Трябва да си като мен.
Ти искаш да спасиш душата си.
Барът е затворен, хлапе.
- Чакам Джоуи.
Хубаво, сядай.
Отивам до тоалетната.
- И какво, искаш да ти го държа ли?
Вярно, Чарли, иди да му го държиш.
Джордж, ще се задействаш ли?
Ей сега, знаеш как е. Трябва да подредя столовете.
Внимавай.
- Този бар започва да ме потиска.
Меко казано.
- Такива трябва да ги изхвърляш.
Иначе ти пада реномето. Чаткаш ли?
- Да.
Хубаво.
- Глупости.
Аз ли говоря глупости? А кой си мечтае за тигри?
Стига сте се заяждали за тия тигри. Да се махаме оттук.
Тони, затвори бара и да вървим.
- Ще затворя, когато му е времето.
Да вървим да хапнем нещо.
- Все още имам клиенти.
Не забравяй оня в тоалетната.
Чарли, ела да се видиш.
Не си ме докарал съвсем, но дерзай. Тъпанар.
Ще играем ли, като затвориш?
- Какъв е залогът?
Боклук!
- Недей така.
Не можеш да си върнеш борчовете, но имаш пари за комар, а?
Може ли да си толкова тъп?
- Какви ги вършите?!
Ние сме приятели!
Какво те прихваща? И теб!
- Ще ме нарича "боклук"...
Достатъчно!
- Шибан тъпак.
Тъпак.
- Да бе, тъпак съм.
Защо не започнете да се замеряте със столовете?
Отиваме ли да ядем? Стегни се, недей така.
Извинявай.
И ти извинявай.
Ще хвърлим ли едни карти?
- Не.
Кой иска да играем?
Майкъл, поне ти не ми отказвай.
- Не искам.
Не искаш... Големи сте спортсмени.
Блекджек?
Всички вън! Джордж, угаси лампите!
Не бягайте! Разпръснете се!
Не бягайте, само се разпръснете. Джордж, къде хукна? Не бягайте!
Разпръснете се! Не бягайте!
Джордж, къде отиваш? Къде е колата ти?
Майкъл, качи ни при теб. Шофьор?
Млъкни, стига си викал. Аз ще го помоля.
Побързайте, момчета.
- Майкъл, закарай ни.
Изчезвайте!
Разкарайте се!
Съжалявам, момчета, но се уплашихме.
- Само не викайте, става ли?
Тия твои приятели ли са, Майк?
- Поднасяш ли ме?
Оня направо го направи на решето.
- Явно е бил много фиркан.
Статази!
- Знаеш ли какво значи това, Сам?
Звучи ми като нещо мръсно.
- Какво ме зяпаш?
Я ги изхвърли тия педали!
- Да не си луд?
Искаш да ги оставя пред бара на Тони ли?
Ей, Бентън, виж го тоя пич! Здрасти, красавец!
Накарайте го да млъкне.
- Какъв е проблемът?
Ужас, станахме за смях.
- Сами, дръж се прилично!
Няма! Защо да се държа прилично?
Слизам! Не ме пипай!
Я го виж тоя! Ей, скъпи, навит ли си ми?
Искам да ти духам, мъжки!
Млъкни, бе!
- Изхвърлете ги от колата!
Махайте се! Слизайте!
- Не ме бутай.
Защо да се махаме?
- Изчезвай!
Ама аз току-що се качих.
- Да те няма!
Животни! Какъв ви е проблемът?
Къде отивате?
- Просто карай, Майк.
Чакайте малко! В моята посока ли сте, момчета?
Гледай, Джони. Ченгетата имат такива.
Да, едно ченге ме преби с такава. Помниш ли?
Но ти се възстанови, нали?
- Не.
Направих се на боксова круша, за да се измъкнеш.
Защото си тъп. Трябваше да избягаш с мен.
Тъп съм, защото те прикрих. Така ли?
- Кучи син!
Ръката ми е болна!
Какво правиш?
- Джо Блек. Дължа му пари.
Не е той.
- Той е. Къде е?
Сви зад ъгъла.
- Отиде ли си?
Да, ела. Сви зад ъгъла. Какво ти става?
Не можеш да се прибереш в този вид. Ела у нас.
Да вземем хляб от хлебарницата на чичо.
Яд ме е за бомбето.
- Дръж.
Баба ти ще умре, нали?
- Да.
Ти обичаш ли я?
- Че как иначе, нали ми е баба?
Това нищо не значи.
- Моля? Какво те прихваща?
А теб какво те прихваща?
Плюс това тя все още е жива, така че млъкни.
Чарли, тук няма нищо за ядене.
- Предупредих те.
Няма нищичко. Ще ти кажа какво ще направим.
Ще ида до леля. У тях винаги има много храна.
Ще мина през аварийния изход.
- Недей! Ще изплашиш братовчедка си.
Вярно. Но ако припадне, ще можем да я погледаме.
Не е смешно! Цял живот ли ще бъдеш чекиджия?
Порасни най-сетне. Като ти се яде, почукай на вратата.
Добре. Хайде да спим.
- Къде си тръгнал в 6 ч. сутринта?
Каза ли си молитвата?
- Много смешно.
Що не ме завиеш, скъпа?
Тереза, снощи сънувах нас двамата. Трябва да ти разкажа съня.
И двамата сме голи в някаква стая. Ти лежиш на голямо бяло легло.
Тъкмо се каним да правим секс, когато аз се изпразвам.
Само че изхвърлям кръв.
Всичко оплесквам с кръв - теб, мен, ръцете ми, всичко.
Не го намирам за смешно.
- Жените нямат чувство за хумор.
Аз съм жена. Харесваш ли ме?
Разбира се.
- Обичам те.
Но аз не те обичам.
- Ще видим.
Ако изобщо някога се влюбя в теб, то няма да е скоро, повярвай ми.
Защо?
- Не мога да имам връзка с теб.
Защо?
- Защото си слива.
Чакай, пошегувах се.
- Къде се научи да говориш така?
Ега ти шегата.
- Не стой гола до прозореца!
Някой ще те види! Ела тук, хайде.
Хубаво тогава. Скочи през шибания прозорец.
Не гледай.
Не гледай, бе.
- Не искаш да те гледам ли?
Не искам.
Знам какво правиш.
Видях те!
- Нищо не съм направил.
Побъркана жена! Остави ме!
Долу ръцете от мен!
Ти направо ме убиваш.
Наистина беше невероятно.
Хлапето влезе в тоалетната и го гръмна, а оня тръгна към него.
Адски се изплашихме.
- И го убил, защото обидил Марио?
А не по лични причини?
- Хлапето е тъп алпинист.
То уби човек, обидил възрастен мъж. Мисли, че така ще направи репутация.
Тъп е също като Джони.
Снощи той реши да влезе у вас за храна.
Защо не го пусна?
- Много смешно.
Остави го, какви ги вършиш?
Джони не знае за нас, нали?
- Не.
Никой не знае. Репутацията ти е неопетнена.
Недей така, усмихни се. Нима ти иде да ме убиеш?
Давай, убий ме.
Вече можете да оправите стаята.
- Имам само две ръце.
Ами използвайте ги.
- Престани. Извинявайте.
Да знаеш, че имаш голяма уста.
- Ами целуни я.
Как си? Чичо отзад ли е?
- Да, но в момента е зает.
Чарли, днес заложи на 4-63.
- Добре, благодаря.
Казвам само, че той защити честта на Марио.
Като обижда Марио, обижда и теб.
- Какви ги говориш?
Никой никого не е обиждал. Хлапето е било пияно.
Не е било нужно да го застрелва.
- Синът ми е постъпил справедливо.
И без този си имаме достатъчно проблеми.
Защо е защитил честта му? Не съм го искал от него.
Изпрати го в Маями за 6 месеца или за година.
После ще се опитам да му помогна. Но засега го махни оттук.
Мразя слънцето, да идем на сянка.
- Какво друго мразиш?
Океана, плажа, слънцето...
Тревата и дърветата. Мразя и жегата.
А какво харесваш?
- Спагети, сос за миди,
планината, свети Франческо от Асизи,
пиле с лимон и чесън. Джон Уейн.
В Манхатън няма планина.
- Харесвам и теб.
Аз пък харесвам усамотението.
Наистина ще наема онзи апартамент в покрайнините.
Крайно време е да се изнесеш.
- Да, вече не понасям нашите.
Ще постъпиш правилно. Само се чудя какво чакаш още.
Теб.
В момента приключвам нещо и трябва да съм в квартала.
От какво се боиш?
- Що за въпрос? Не се боя.
Като не се боиш от вашите, изнеси се.
Аз си имам само квартала.
- А аз?
В момента кварталът и момчетата са най-важни за мен.
Момчетата като братовчед ми Джони?
- Не точно той.
Дано, защото той е побъркан и побърква всички около себе си.
Защо говориш така за братовчед си?
- Майната му.
Не говори така. Кой ще му помогне, ако не аз?
Вече никой не се опитва.
- Какво не се опитва?
Да помага на хората.
- Ти гледай себе си.
Там ни е проблемът на всички. Свети Франческо го е осъзнал.
Какво имаш предвид?
- Той е знаел.
Свети Франческо не е залагал.
И аз не залагам.
Как си, Дайен?
- Добре. Извини ме.
Знаеш ли, отдавна искам да поговорим.
Извинявай.
Шегата настрана, но наистина смятам...
Наистина смятам, че си страхотна танцьорка.
Добре.
- Сериозно, много си добра.
Знам.
- Супер.
След известно време ще си отворя собствен бар.
Много по-хубав от този. В предградията.
Ще бъде нещо като бар-ресторант.
Ти ще бъдеш много подходяща за него.
- Като танцьорка ли?
Не, като управителка.
- Управителка?!
Да, ще посрещаш клиентите и ще ги водиш до масите им.
Искаш ли после да поговорим по въпроса?
На китайска храна?
- На китайска храна.
Тук ли да ви оставя?
- Не, просто мини много бавно.
Спри тук. Откачен. Върни ме там, откъдето ме взе.
Съжалявам.
- Добре.
Откачи ли? Само това ти липсва - да те спипат с нея.
Здрасти, Лу. Как си?
- Добре, благодаря.
Радвам се да ви видя.
- И аз теб. Здрасти, Оскар.
Ще седнем ли на нашата маса?
Как си, Марио? Радвам се да те видя.
Джовани, може ли да седна при вас?
- Разбира се.
Искам да поговорим.
- За какво?
За Гропи.
- Знам. После ще говорим.
Добре. Сега ли да сервирам шкембето?
- Когато решиш. Благодаря ти.
Тия политици са големи изнудвачи.
Ако трябва да живеят почтено, ще измрат от глад.
Те не са като нас, но знаят кога да ни търсят.
Разбрах го още през войната.
Чарли Лейки работеше за тях, отговаряше за доковете.
И какво е направил?
- Нищо, просто беше там.
Същото казах и на баща ти преди 20 години.
Но той не ме послуша.
Ти все още се занимаваш с онова хлапе Джони Бой.
Той е кръстен на мен. Красота, а?
Но и Джони е малко луд, като твоя приятел Гропи.
Знам, че се опитваш да му помогнеш, защото е роднина и т.н.
Но гледай да не оплескаш работата. Свестните мъже
работят със свестни мъже. Не го забравяй.
Цялото му семейство си има проблеми. Братовчедка му, дето живее до вас...
Тереза.
- И тя нещо не е наред с главата.
Не, болна е от епилепсия.
- И аз това казах, че не е наред.
Техните ми се оплакаха, че искала да живее сама.
Какво да ги посъветвам? Да я заключат ли? Съчувствам им.
Трябва да направя нещо. Ти живееш до тях, дръж ги под око.
Но не се замесвай.
- Чарли, разгледай ресторанта.
Няма нужда. Идвал съм тук поне 50 пъти.
Може и да си пропуснал нещо. Трябва да познаваш заведението.
Господи! Ти си отвратителен!
Как сме, Чарли?
- Бива.
Хубаво.
Тереза!
Слез долу. Ще те чакам долу.
Какво има?
- Ела.
Да излезем навън.
Какво има?
- Довечера ще бъда зает.
Това ли е всичко? Значи ще се видим в петък.
И в петък ще бъда зает.
В какъв смисъл?
- Известно време няма да се виждаме.
Не говори така. Защо?
- Защото ще съсипеш всичко!
Какво ще съсипя?!
- Ще съсипеш...
Извинете ни, г-жо Фуко. Влез вътре.
Защо да съсипвам всичко?!
- Тихо, че ще те перна през устата!
Чичо ми повери ресторанта и трябва да стоя настрана от теб и от Джони.
Той знае ли за нас? А за Джони и за борчовете му?
Будалкаш ли ме? Естествено, че не знае.
Той не разбира Джони. Джони има нужда от...
Отговори ми!
- Какво искаш от мен?!
И ти ли мислиш като чичо си за мен?
- Не!
Искам да се виждаме.
- От какво се страхуваш?
Аз те обичам.
- Недей.
Какво? Ти обичаш ли ме?
- Да.
Да се махнем оттук.
- Добре, но...
Първо нека да поема ресторанта. После ще ни е по-лесно.
Къде беше?
- Наоколо.
Чу какво стана с Гропи, нали?
- Не.
Оскар намерил партньора си. Гропи посетил майка си.
Влязъл в стаята, където тя гледала телевизия,
и казал "съжалявам". Нищо повече.
После отишъл в другата стая и налапал дулото на пистолета.
Какво ще кажеш, а? Този Гропи си беше малко луд.
Какво има?
- Не сега.
Той не вижда ли, че разговаряме?
- Изчакай ме отвън.
Какво иска тоя?
- Не знам, сигурно да поговорим.
Изплю се на обувката ми.
Как си, Майкъл?
- Добре, но съм бесен.
Тоя Джони... Чаках го достатъчно дълго.
Виж, Майкъл...
- Зарежи, няма смисъл.
Той е абсолютен боклук. Търсих го в работата.
Зарязал е и нея.
- Те ли ти казаха?
Как ще ми върне парите?
- Говорих му, но...
Какво повече мога да направя?
- Не знам.
Довечера ще се видим на партито и ще го вразумим.
Става ли?
- Добре.
Не обичам да ме правят на глупак. Ти говореше с чичо си, но...
Постави ме в неловко положение.
- Извинявай, но говорехме по работа.
Закъснявам за една среща. Довечера ще се видим, нали?
Оценявам това, което правиш за мен.
Чарли, пробвай я. Свирни, ако маншетите са ти дълги. Тони.
Много е интелигентна. Ще учи в колеж за учителка.
Бил съм с нея няколко пъти.
Я да я видя.
- Тя ще става учителка.
Познавам я.
- Така ли?
Видях я да се целува с един негър.
- В какъв смисъл "с негър"?
С негър, с чернилка.
- А в какъв смисъл се е целувала?
В буквалния - нейните устни бяха върху неговите.
Сигурен ли си?
- Напълно.
Не го вземай навътре.
Дойдох да въдворя ред. Карл, уиски и сода.
Бъди благословен.
Ти ли си царят на евреите? Сам ли наричаш тъй себе си,
или другите тъй те зоват?
- Дали съм евреин?
Моето царство не е от този свят. Как си, Джери?
Това е за Джери, който воюва във Виетнам.
И последва безсмъртните слова на Джон Гарфийлд "целни го в окото".
Това е от момчетата.
- Питиета за всички!
Питиета за всички!
Сипете по едно на всички!
От него можеш да си ушиеш риза, Джери.
Ще пием и ще правим простотии!
Джордж, гледай сега.
Подложи уста.
Майкъл, тая вечер избирай само стари парчета.
Само стари парчета.
- Добре.
Чарли, Фенерчето още го няма.
- Той каза, че ще дойде.
Ама го няма. Много хубаво, няма що.
Ще дойде.
Виж, засега ще ти дам 20 кинта.
- Будалкаш ли ме?
20 кинта не покриват лихвата дори за 2 часа.
А тя стана вече почти 3000 долара.
- 3000 ли?
Начисляваш лихва 1800 на наш човек?!
Защото веднъж е закъснял?!
- Аз да не съм му баща?
Защо не ми каза по-рано?
- Това е бизнес, Чарли.
Бъди реалист. Откъде ще ти намери 3000 долара?
По-добре дай да измислим нещо. Нека са 1800.
Обираш ме.
- Не те обирам.
2000 долара.
Това вече е по-разумно.
- Кълна се в Господ,
че ако хлапето мисли да ме изиграе, ще му счупя краката.
Ти просто не биваше да се замесваш.
- Не ме поучавай.
Ти се замеси, не аз.
- Приличам ли ти на бунак?
Следващия път ще го чакам при Тони. Ако Джони Бой не се появи,
ще го намеря и ще му счупя краката. Бях ли ясен?
Чух те.
"Амин" ти казвам аз. Ти няма да мирясаш,
дорде не ти се издължа докрай.
Изглеждаш изморен, Майкъл.
- Позна.
Недей, Джери!
Джери, успокой се! Сега си в САЩ!
Потанцувай с мен.
Харесва ли ти това парче?
Чарли, някакво момиче те търси.
Какво има?
- Джони Бой е на покрива отсреща
от половин час. Има и пистолет.
- Спокойно.
Стой тук.
- Не искам.
Стой тук. Тони?
- Да, остани да пийнеш едно.
Не искам питие.
- Карл, сипи й едно.
Ще пия "7 и 7".
Чарли, оная откачалка е горе.
Аз съм, Чарли!
- Ще целна "Емпайър Стейт Билдинг"!
Престани, глупако!
Боби, стига си се занасял!
Какъв е тоя пистолет?
- 38-и калибър.
Не е истински, нали? Какво го прихваща? Ще го сваля.
По дяволите. Госпожо, съжалявам. Без да искам, кълна се.
Ужасно съжалявам.
- Да не си откачил?!
Посраха се от страх.
- Много смешно. Дай го.
Целнах жената.
- Какво те прихваща?
Какво да ме прихваща?
- Ще побъркаш Тереза.
Не съм стрелял по хората, а във въздуха.
Целнах оная жена отмъстително и със страст.
Ти и откачените ти номера!
- Шибани страхливци.
Стана като в Батаан, а? Ей сега ще им го припомня.
Ще събудя квартала с тая атомна бомба.
Изгаси го!
- Здравата ще ги изненадам.
Ела да се скрием тук.
- Не ще да се отвори.
Стига си се занасял, влизай.
Помниш ли, тук играехме на криеница.
- По-добре кажи за миналата седмица.
Защо не си ходил на работа? Толкова трудно ти я намерихме.
Какви ги вършиш?
- Бях болен, ръката ме болеше.
Сега от тоя ритник ще те заболи и устата.
Кълна ти се, бях болен, а и не ми харесва да товаря камиони.
Не е нужно да ти харесва.
Вбесява ме поведението ти.
- А мен - твоето.
Някога товарил ли си камиони? Не. А какво правиш?
Знаеш само да говориш и нищо повече.
И не дължа никому 2 бона, глупако.
Навих Майкъл да ти опрости част от борча.
Утре отиваш на работа, Джони. Иначе ще ти строша ръцете.
Съжалявам, Чарли, наистина. Ценя всичко, което правиш за мен.
Търсех логичен изход от тая каша. Не се вбесявай.
И намери ли го? Да го чуем.
Говори с чичо си.
- Напълно би те устроило, нали?
Но мен не ме устройва. Ако чичо разбере за тая работа...
Просто така си мислех, нищо повече.
- И аз ще го отнеса заради теб.
В деня на плащането поне се появи при Тони. Разбра ли?
Така Майкъл ще си помисли, че не го правиш на глупак.
Не те моля, а ти заповядвам!
- Добре.
Да вървим.
- Тръгваме ли вече?
Да.
Здрасти, късак.
- Да го духаш.
Късак, ти се мислиш за великан.
- Какво искаш от мен? Говори с него.
Довечера ще се видим с Джони Бой, нали?
Ако хлапето не се появи, ще го намеря и ще го довлека тук.
Ще вържа единия му крак за кадилака, другия - за форда, и ще го разчекна.
Ще дойдем.
- Дано.
Не ме заплашвай, Майкъл.
Госпожице! Извинете!
Какво искате?
- Да кажете на братовчед си Джони,
че довечера има среща с Майкъл.
- Вие му кажете. Той не живее тук.
Той се мъкне тук непрекъснато.
- Майната ти.
Виж какво направи!
Какви ги върша?
- И патладжана, ако обичаш.
Голяма уста имаш.
- Разкарай се.
Кажи му да дойде довечера.
Сигурна ли си, че нищо не спомена?
- Да, вече ти казах.
Не мога да оставам тук дълго. Майкъл го търсеше.
Какво става?
- Нищо.
Не ти вярвам.
Кучият му син.
- Какво? Какво каза?
По-внимателно с ръцете!
Какво мислиш, Чарли?
Не разбираш ли какво означава този апартамент?
След време ще се нанесеш и ти.
- Стига с тоя апартамент!
Имам си достатъчно грижи с твоя тъп братовчед!
Изнасяй се, щом искаш, но мен не ме брой!
Съжалявам, не го мисля наистина, но в момента ситуацията е сложна.
Върви да си играеш с оня глупак.
Това не е игра, Тереза.
Къде беше?
- Наблизо.
Къде беше, кучи сине?! Млък!
- Да, не вкарвай Чарли в беля.
Не ми се прави на умник! Ще ме побъркаш!
Какво те прихваща?
- А теб какво те прихваща?
Закъсня с час и половина.
- Жалко.
Забрави ли, че Майкъл ни чака?
Братовчедка ти се поболя от притеснение.
Жалко, нали, Тереза?
Вече решихте ли кога ще е сватбата, деца?
Не ми се прави на умен, Джони.
- Но нали съм тъп?
Толкова съм тъп, че се налага да ме наглеждаш.
Какво ти е? Тереза?
От какво се разстрои? Ти просто не разбираш Чарли.
Той харесва всички и всички го харесват.
Той е като политиците.
- Отивам си вкъщи.
Чакай, Тереза! Недей така.
Не искам да разбия бъдещото щастливо семейство.
Кълна се, че ако се изтървеш за тая работа...
За коя работа? За вас двамата ли?
Няма да кажа на леля и чичо. На тях изобщо не им пука.
Няма да кажа дори на чичо ти.
- Стига си ни дразнил. Ела тук.
Какво? Нищо няма да кажа на Джовани.
Отдавна искам да те питам нещо. Какво става, когато тя се възбуди?
Получава ли припадък? Какво става, като се възбуди?
Защо ме удряш? Повече да не си ми посегнал, копеле!
Ще кажа на чичо ти.
- Моля. Кажи му!
Кажи му, и ще ти издера очите!
- Ще те пречукам!
Върви! Тереза?!
Какво става?! Знаеш ли какво се прави? Джони!
Откъде да знам? Тя е твое гадже, не мое.
Ела тук!
Знаете ли как да й помогнем?
Нищо не съм й направил, тя получи припадък!
Какво си направил за мен?!
Нищо не си направил за мен, лайнар такъв!
Ти си шибан негодник!
- Престани! Не знаеш какво вършиш.
Какво бил направил за мен!
- Спаси се тази вечер, и ще видиш.
Колко пари носиш на Майкъл?
Николко. Имам някакви си 8 кирливи долара.
Вземи тези 22. Ще дадеш на Майкъл 30.
Ще задържа 11 долара за уикенда. После ще хапнем китайска храна.
Вземи ги, глупако, помагам ти! Хайде!
Стига си се цупил!
- 30 долара са нищо.
Трябва да говориш с чичо си.
- Няма да говоря с него.
Забрави. Силно ли те ударих?
Закъсняхте повече от час. Но Майкъл каза, че ще се върне.
Удари му едно.
- Не ми се пие.
Стига глупости.
Къде отиваш?
- До тоалетната.
Спокойно, няма страшно.
Каква е тая?
- Еврейка.
Откъде знаеш?
- Ами погледни я.
Не прилича на еврейка.
- Всяка вечер идва с различен тип.
Обичам те. Още откакто те видях да играеш волейбол с монахините.
Безнадеждно съм влюбен.
- Да си вървим.
Разкарай се, аз оставам.
Дамата очевидно не иска да си върви.
- Не се меси в личен разговор.
На тоя свят няма нищо лично.
- Да си вървим.
Няма да я пусна.
- Пусни я.
Хайде, спаси я. Давай.
Да ти го начукам, нещастник такъв!
Джойс! Може някоя вечер да поиграем бинго.
Какъв е случаят, Джони? Накара ме да те чакам повече от час.
Съжалявам, Майки, но трябваше да свърша нещо.
Обаче ти нося пари. Не са много, но ти нося.
Той има около 30 долара. Това са всичките му пари.
Къде са останалите?
- Да, къде са?
Ами обърнах няколко, докато те чаках.
Тони вече не ми дава на вересия.
30 долара са си жива обида.
Но ще ги взема заради Чарли. 10 долара?
10 долара?
Наистина си голяма работа. 10 долара за теб са нищо, а?
Какво им е на парите? Знаеш ли какво, Майки,
ти ще ме скъсаш от смях. Взел съм заеми от всички.
Не съм ги върнал и вече не мога да взема от никого.
От кого единствено мога да взема заем? От теб.
Защото ти си единственият чекиджия, от когото мога да взема пари. Нали?
Защото ти си такъв и за такъв те мисля - за чекиджия.
Хилиш се, защото си пълен чекиджия.
Ти си шибан чекиджия. Ще ти кажа и нещо друго.
Прекарвам те, без да ми мигне окото, защото не ми пука за никого.
Хайде де, грозник такъв!
Ето какво ще получиш, лайнар такъв!
Ха да те видим! Сега кой е голяма работа, а?
И. К. - измаменото камилче! Тъп задник!
Хайде де, скочи ми.
- Не ти стиска да...
Не ти стиска да стреляш.
- Мислиш ли? Ела насам.
Ще ти го завра отзад.
Ей, задник, да го духаш!
Тъпанар! Щеше ли да стреляш?!
Ще те пречукам, Джони! Този път ти прекали!
Вижте го големия мъжкар!
Този път наистина прекали.
Няма патрони.
Прекали.
- Разкарай го, докато е време.
Скрий пистолета, Тони. Изхвърли го.
Слушай, Тони, дай ми колата си. Трябва да се махнем оттук.
Не обикаляйте наоколо. Идете на кино или нещо такова.
Разбираш ли?
- Може би.
Получи това, което искаше.
Качвай се. Качвай се в колата, Джон.
Убиец.
Добре ли си, Тереза?
Съжалявам. Казах ти, че съжалявам.
Загазил е.
- Какво става?
Здравата е загазил. Ще изчезнем за няколко дни.
Трябват ми малко пари, за да стигнем до езерото Грийнууд.
Ще дойда с вас.
- Абсурд!
Ще дойда.
- Нямам време за глупости.
Какво стана?
- Няма значение.
Трябва да говориш с чичо си.
- Не.
Какво е станало?
- Нищо, стига си ме питала.
И сега какво? Ще ме скриеш ли?
- Именно.
Тази вечер определено не мина добре.
Но се опитвам да оправя нещата, Господи.
Сам ли си говориш?
Усили го.
- Ами да, отиваме на купон.
Ще се забавляваме!
- В Бруклин ли отиваме?
Защо не усилиш радиото?
- Сериозно, знаеш ли пътя?
Чарли, ти не знаеш пътя. Защо караш към Бруклин?
Този ли е пътят?
- Дали познавам Бруклин?
Дали познавам джунглата?
Гледай къде караш, бе!
- Ти си откачен!
Не видя ли светофара?
- Светеше червено, нали?
Намали малко.
- А ти намали приказките, Тереза.
Тоя е побъркан!
- Ей, тъпанар!
Сега е моментът.
Залегнете!
Всичко хубаво и Господ да ви благослови!