Birthright Outlaw (2023) Свали субтитрите

Birthright Outlaw (2023)
УПРАВЛЯВАЩО ДРУЖЕСТВО И БАНКА
ИЗДИРВА СЕ ЖИВ ИЛИ МЪРТЪВ
ИЗДИРВА СЕ
ИЗВЪН ЗАКОНА ПО РОЖДЕНИЕ
Територията на Аризона - 1890
Госпожо.
Може ли да получа топла храна
и да вържа коня си?
Разбира се.
Съпругът ми много се радва,
когато обгрижвам случайни разбойници.
Съпругът ти трябва да се изкъпе.
О, да, определено.
Татко?
Хоуп.
Мислех, че няма да се върнеш.
Добри ли са новините?
По-добри няма накъде.
Ухае приятно.
Добре си се спретнал.
Няколко нощи на открито
те карат да оцениш материалните блага.
Не се настанявай твърде уютно. Трябва още пилешко.
Гостите идват в 17:00,
месарят още работи.
Месарят?
- Да.
А аз за какво съм?
Не знам.
Хайде, Хоуп.
Не, в тази къща жените готвят, а мъжете ловуват.
Марта, миличка, знаеш, че тя ми носи късмет.
Добре, хубаво.
Но да се върнете с богат улов.
Така планирам.
Търси, Трак.
Хайде.
Проклятие.
- Не псувай, татко.
Това не е псувня.
Достатъчно напомня псувня.
Мой ред е.
Само да си споменала…
Гроб съм.
Подай насам.
Трак, плътно.
Давай, Трак.
Донеси, Трак.
Недей да псуваш.
Ако паството ми чуе,
че дъщеря ми е роден стрелец,
горко ми.
Ще е нашата тайна, обещавам.
Само още три.
Госпожо, простете притеснението.
Мъжът ви у дома е?
Мога ли да помогна?
По-вероятно е
аз да помогна.
Нека ви се представя.
Казвам се Джебедая Гуднайт,
единствен лицензиран доставчик на г-н Стенли
и чудодейния му еликсир - панацея от гърмяща змия.
Г-н Стенли прекара ценно време с лечителите на племето хопи,
които му разкриха тайната
на чудодейната отвара.
Извлечен от сладките мазнини на западната гърмяща змия,
еликсирът ни гарантирано ще излекува всичките ви болежки.
Г-н Гуднайт…
ако ми се пиеше сок от гърмяща змия,
сама щях да си го изцедя.
О, съпругът ми се връща.
Все пак ви благодаря.
Приятен ден.
Госпожо.
Ето.
Какво е това?
Отвори го.
Ела тук, Трак.
Татко, прекрасен е.
Харесва ли ти?
Изглежда чудесно.
Благодаря ти.
Хайде, Трак.
Какво зяпаш?
Мисля си как все повече
заприличваш на майка си.
Някога…
съжаляваш ли, че си останал в Ласт Ченс?
Ами ако си роден…
за нещо по-значимо?
Хоуп, не е важно по кои места си бил,
а да се научиш да извличаш максимума от тях.
Това са приказки на мама.
Поспри се.
Аз първи ще призная, че майка ти е предубедена,
но животът й не е бил лесен.
Знаех го, като се оженихме.
Две дървета растат едно до друго,
но не се срещат.
Двете стръкчета трева се полюшват.
Компромиси.
Бракът е обещание да си непоклатим, когато е редно…
и да се огъваш, като е нужно.
Но винаги се подкрепяте.
Да.
Един ден
може би ще намериш мъж, с когото да се подкрепяте,
въпреки ината ти,
а животът, който ще изградите,
може би ще е по-значим, отколкото си мечтала.
Да, точно там.
Чудесно.
Чудесно място за среща.
Добър ден, господа.
Дано денят ви е бил ползотворен като моя.
Е?
Караме направо.
Виждам, че си нетърпелив,
черта, която е нетипична за живот извън закона.
За да отговоря на що-годе въпроса,
идентифицирах наградата.
Тоест, видях я.
Сигурен си, че беше тя?
Сигурен съм на 99%,
останалият 1% е заради скромността ми.
Сама ли беше?
Никак даже.
С нея има момиче
с огнен дух
и мъж, свещеник, доколкото видях.
Свещеник?
Умно момиче.
Явно е открила своето убежище.
Сега е време клиентът да си плати.
Давай, хлапе.
Всичко е тук.
Къде е тя?
На картата ще откриете координати,
маршрути за вход и изход,
и места, подходящи за наблюдение.
Без допълнително таксуване.
Сега е време да се разделим.
Имам да прибирам награда от Тусон.
Гуднайт,
защо не я предаде ти,
като ти се отдаде шанс?
Големичка награда за един човек.
Много просто.
Не съм луд.
Не си го и мисля.
Смятам, че двойната игра
вреди на бизнеса.
Е,
съжалявам.
Но не можем да рискуваме.
Ти си, хлапе.
Бъди поласкан.
Ти си му първият.
Предпочитам по-спокойна ръка.
Моите извинения, г-н Гуднайт.
Каквото - такова.
Колко пъти да ти повтарям? Поколебаеш ли се, умираш.
Сега вземи златото.
Какво става с този свят?
Стоим тук
и не си продумал нищичко.
Грозна ли съм, красива ли съм,
но ти онемя от мен.
Преподобни, цяла вечер ли ще ни държите в напрежение?
Може ли за вниманието ви?
Благодаря на всички ви, че дойдохте.
Да караме направо.
"Мои братя и сестри християни.
След сериозно обмисляне
и консултация с отец Джейкъбс…" Това съм аз.
"…Централната християнска конференция реши
да разпредели нужните средства
за изграждането на църква в Ласт Ченс, Аризона,
и официално да назначи отец Джейкъбс
като постоянен пастор."
Успяхме, приятели.
Битката бе дълга.
Направихте нещо добро за хората, преподобни.
Място като това бързо може да се опорочи.
Благодарение на вас все още не се е случило.
Това са добри хора, шерифе.
И все пак…
обликът на града се оформя от църквата или от бара.
Сега вече имаме шанс.
Татко, не заспивай.
Очите ми просто си отпочиват.
Винаги така казваш, преди да захъркаш.
Ставай.
- Стига.
Ставай, ставай.
- Добре, добре.
Почети ни.
Налага ли се?
Трак не може да чете,
така че оставаш ти.
- Добре, хубаво.
Да видим.
Докъде бяхме?
"Не я изоставяй
и тя ще те тачи.
Обичай я и тя ще те пази.
Не тръгвай по пътя на покварата
и не тръгвай с лошите хора,
те ядат от хляба на покварата
и пият от виното на насилието.
Те не спят спокойно,
освен когато са сторили злина,
сънят им е отнет,
освен ако не са отнели нечий друг."
Какво ли го разтревожи?
Трак.
Трак!
Трак.
Влизай вътре.
Какво? Защо?
Ако някога си ми вярвал или обичал, довери ми се.
Влизай вътре.
Татко, какво става?
Марта?
- Хоуп, качвай се горе.
Марта, какво става?
Хоуп, горе, веднага.
Прави, каквото казва.
Скрий се.
Татко!
Не!
Не! Пусни ме!
Забрави ли, Роуз? Играчът винаги печели.
Татко!
Мамо!
Хоуп!
Джеремая!
Марта.
Какво става?
Търпение.
Търпение, казах!
Преподобни?
Сещате ли се за нещо,
поради което биха отвлекли Хоуп?
Може би таен обожател?
Тя няма обожател.
Странно.
Виждал съм заради откуп, отмъщение, любов,
но не и случайно.
Ако има нещо, което не казвате…
което би могло да ни помогне
да спасим живота на дъщеря ви.
Казаха ли нещо?
Оставиха ли диря?
Казаха: "Играчът винаги печели".
Играчите.
Моля?
Бандата на играчите.
Най-изпадналите, най-мръсните…
най-нечестивите
и студенокръвни мизерници
на този свят.
Водачът им…
ЖИВ ИЛИ МЪРТЪВ
…Уилям Бриджис e познат като Поп Купа.
По време на войната беше свещеник
в Ню Йорк.
След битката при Антиетам полудя.
Намери жена си заклана,
след това дъщеря му изчезна.
Играчите станаха като религия за него.
Положиха клетва за вярност пред него,
оставиха след себе си престъпления и хаос из запада,
това ме кара да се запитам.
Защо Играчите биха дошли в Ласт Ченс?
Защо биха искали Хоуп?
ЖИВА ИЛИ МЪРТВА РОУЗ БРИДЖИС
И…
Шерифе.
Марта.
Не мърдайте.
Шерифе, ако исках да ви убия, вече щяхте да сте мъртъв.
Съжалявам.
Казвам се Роуз Бриджис.
Бягам от закона.
Уилям Бриджис - Поп Купа, е мой баща.
Готова съм да се предам
без уговорки или възражения, освен едно.
Шерифе,
с вас ще спасим Хоуп.
Знам как действат.
Знам привичките им. Знам как да я намеря.
И когато я доведем у дома,
ще се предам.
Моля ви.
Шерифе, моля ви.
Тя няма друг шанс.
Вижте.
На добра воля.
Става ли?
Моля…
Роуз Бриджис, с властта, дадена ми от Аризона,
арестувана сте.
- Били.
Тя каза: "На добра воля".
Каза грънци.
Не мога да ви кажа колко съжалявам.
Направила ви е на глупак.
В случай че се върнат
да търсят жена ви.
Кога ще върнете дъщеря ми?
Не мога да победя цяла банда,
още повече Играчите, и то сам.
Ще трябва да сформираме група.
За групата са нужни хора.
Къде са тези хора в Ласт Ченс?
Значи двамата с вас ще тръгнем сами.
Моите уважения,
не сте човек, с когото бих го сторил.
Моите уважения към мен самия,
ако аз избера някого,
то този някой не би избрал мен.
Това, което казвам,
е да се приберете
и помолите Бог за помощ.
Най-добре е да се молите.
Били, не можеш ли да направиш нещо за него?
Вече го направих.
Казах му истината.
Боже.
Знам, не трябва да те изпитвам.
Ако знаеш друг начин…
предложи го.
Мисля, че казах каквото имах.
Помолих се.
Давай.
Може би е добре да помислиш малко.
Освободи я.
Не, Джеремая, това не е начинът.
Чуй я.
Няма друг начин.
Отваряй.
Ключът не е в мен.
Госпожо, спокойно.
Бони, направи нещо. Влей малко разум.
Били.
Той е прав.
Някой трябва да тръгне след нея.
Да не си посмяла.
Ако направиш нещо, с което да им помогнеш, ще…
Затваряй.
Затваряй.
Шерифе.
Ти си единственият шанс да спася дъщеря си.
Шериф Бошем, моля ви,
умолявам ви, можем да тръгнем заедно.
Ако прекрача този праг,
няма връщане назад за нито един от двама ни.
Знам.
Трябват ни оръжия.
Това е съучастничество.
- Арестувай ме по-късно.
Всичко тук
е така, както го остави тя, когато избяга.
Хората ми подготвяха това в продължение на 15 години,
молейки се всеки ден тя да се върне.
15 дълги години
усещах…
как едно сродно сърце бие,
сякаш бе моето собствено.
Как се казваш, дете?
Хоуп.
Хоуп?
Кой си ти?
Моята кръв тече във вените ти,
в сърцето ти.
Това е наследство.
Аз съм Уилям Бриджис. Поп Купа.
Аз съм твоят дядо.
Почакай.
Какво е това?
Ела.
Браво, Хоуп.
Оставила го е заради нас, сигурен съм.
На прав път сме.
- Той още ли ще е там?
Знае, че аз идвам.
Джеремая, не е нужно да го правиш.
Не е нужно да се съсипва и твоят живот.
Прибери се.
Аз ще я върна
и няма да ме видиш отново.
Недей!
Не, ти не определяш условията, Марта.
Трябва да спася дъщеря си.
Само ще ме забавиш.
Тогава ме научи.
Научи ме на нужното.
Този живот ще разбие сърцето ти.
То вече е разбито.
Госпожице.
Дядо ви помоли за честта
и удоволствието да се присъедините към сутрешната гозба.
Сутрешната какво?
Време е за ядене.
Добре.
Добре.
Ако днес срещнем своята съдба.
Така да бъде.
- Да.
Своята гибел.
- Така да бъде.
Да посрещнем участта си с широко отворени очи.
Така да бъде.
Като първите грешници в Едемската градина,
обединени, необременени от обет или завет.
Така да бъде.
И от смъртта…
ако сме разделени.
Така да бъде.
Така да бъде.
Този стол стои празен, откакто Дама Купа -
дъщеря ми Роуз, ни напусна преди много години.
Днес предоставям този стол на своята внучка Хоуп.
Не, искам у дома.
Ти си си у дома.
И щом майка ти се върне,
отново ще бъдем семейство.
Семейство?
Ти ме отвлече.
По-добре ме върни,
преди татко да дойде с шерифа.
Баща ти е мъртъв.
Лъжеш.
Знам, че е жив.
Не онзи самозванец.
Говоря за истинския ти баща.
Отивай.
Да, сър.
Бони?
Бони, тръгвам.
Прав ти път.
Стига.
Недей така.
Нима ще поема към евентуалната си гибел
без целувка?
Сандвичи, сирене и бекон.
Дано ти харесва.
Бони.
Вместо да ги гониш,
помогни им да върнат Хоуп.
Помагам им, като ги спасявам от тях самите.
Най-доброто, което мога да направя за тях,
е да ги арестувам,
за да не срещнат своята гибел.
Ако тези хора бяха отвлекли мен, пак ли щеше да си същият?
Ти за какво си им?
Добре.
Събирай плодове.
Бони, въпреки лошия им късмет,
тя е престъпник.
- Променила се е.
Нападнаха законно избран шериф.
Чак пък нападение.
Откраднаха коня ми.
- Заеха го.
Проклятие, жено! Имам задължения.
Добър или лош,
законът си е закон.
Помогни им.
Помогни им, ако можеш.
Ще направя, каквото мога.
Махай се.
Казах да се махаш.
Силна ръка.
Дядо ти ще се гордее.
Да бе яхнала някой кон,
щеше да е по-вълнуващо бягство.
Не мога да яздя.
- Моля?
Престани.
Казах ти да престанеш.
Не можеш да яздиш?
Не ми се смей.
Кое е толкова смешно?
Дъщерята на Роуз Бриджис не може да язди?
Майка ти опитомява коне от шестгодишна.
Казва, че конете не са присъщи на една дама.
Никой не би казал, че е дама.
Тя е дама.
Сега вече е дама.
Недей… Недей така.
Вярно ли е това, което каза за баща ми?
Щом Поп Купа го казва, най-вероятно е вярно.
Да, но той е…
престъпник. Крадец.
И той първи ще си го признае.
Защо не ни остави на мира?
Това е като да помолиш слънцето
да остави Земята сама.
Майка ти
е Дама Купа.
Не можеш да се откажеш от това.
А ако опиташ?
Ела, искам да ти покажа нещо.
Хоуп, не бих те наранил.
Можеш да ми вярваш.
Тези мъже
добри ли са с оръжията като теб?
Вероятно. Аз съм позабравила.
Моят опит е ограничен до глухари и катерици.
Да поправим това.
Ето я.
Толкова са сладки.
Да, открих ги онзи ден.
Ястреб нападна майката,
но му видях сметката.
От тях ще стане чудесна яхния.
Да не си посмял.
Ял съм и по-сладки.
Хоуп застреля всички глухари.
Всеки един от тях.
Добре, стрелбата е въпрос на усет.
Трябва да знаеш къде искаш да отиде куршумът.
Трябва да го усетиш.
Да го насочиш.
Онзи кактус.
Сякаш е заклетият ти враг.
Стой, плавно.
Гледай.
Точно така.
Добре.
Отпусни врата.
Ще усетиш напрежението,
защото стреляш от съзнанието,
не трябва да стреляш от съзнанието, а оттук.
Стреляй от сърце и ще стреляш точно.
Добре,
пробвай пак.
Добре беше.
Фасулска работа.
Още съм твоята жена, Джеремая.
Жена ми се казваше Марта.
Плащай.
Двойно или нищо?
Вече ме разори.
Защо не направим залога малко по-интересен?
Какъв е залогът?
Какво ще кажеш за целувка?
А аз какво ще получа, ако спечеля?
Две целувки.
Не.
Това не е никакъв залог.
Както казва дядо ти: "Играчът винаги печели".
Не и днес, няма да играя.
Добре.
Печелиш.
Ще получиш, каквото поискаш.
Обещаваш ли?
Заклевам се.
Дадено.
Подобри това.
И твърдиш, че никога не си стреляла?
Не съм, майка ми би ме напердашила.
Не почвай пак да се смееш.
Не се смея на дама с оръжие.
Добре, мръдни.
Наравно сме.
Оставил си ме да печеля.
И така…
какво стана със залога?
Хей.
Не е честно.
Всички тези хора…
Как са станали…
Как ти си станал…
Не бъди деликатна.
Престъпник.
Да.
Имам предвид…
Различаваш ли правилно и грешно?
Дядо ти казва,
че всеки е роден, какъвто е.
Нарича го "по рождение".
Някои хора искат да го променят,
но не могат.
Вместо това трябва да го приемеш.
Виждаш ли го?
Това е Роял Флъш.
Бил е химик, занимавал се е с медицински неща.
Веднъж смесил грешните съставки и убил няколко човека.
Станало случайно, но лежал в затвора.
Щом излязъл, никой не искал да го наеме.
Дядо ти го намерил
в един канал в Канзас.
Това е Жокера.
Работил за железницата.
Преди няколко години имало стачка.
Хора опожарили лагера му,
убили жената, детето.
Поп Купа - дядо ти,
го спасил от опиума.
Асо Пика.
Той е с дядо ти от самото начало.
Не обича да говори за миналото си,
за войната.
Но понякога чувам крясъците му в нощта.
Ами…
Ами ти?
Бях сираче.
На никого не му пукаше за мен,
най-много да ме наплюят.
Освен Поп Купа.
Видял е в мен нещо, което никой друг не е виждал, и…
отнася се с мен като със семейство.
Това е единственото семейство, което Вале Каро е имал.
А истинското ти име?
Вале Каро.
Не…
Истинското ти име.
Когато станах част от Играчите
и дадох клетва…
дядо ти каза, че съм си сменил кожата,
че съм прероден и съм нов човек.
Старият живот и името ми са мъртви
и погребани.
Така че се казвам Вале Каро, това е.
Време е да чуя цялата история…
Всичко.
Нека остане в миналото.
За мен си непозната.
Само Хоуп е от значение.
Ако знам повече за врага,
шансът за победа е по-голям.
Първият ми спомен,
кълна се,
е как татко ми помага да дръпна спусъка
на един револвер.
Майка ми вече беше мъртва.
Станах на десет
и името ми го знаеше всеки шериф
от Канзас до Албъкърки.
Хоуп?
Поканена си на най-великото шоу на Земята.
Въпреки възраженията
на великите шоумени.
Моля те, не ме злепоставяй пред моите хора.
Най-щурото е,
че татко не показа,
че е странно, че сме престъпници.
Това беше просто
друг начин на живот.
Неговият свят бе вълнуващ,
романтичен.
Но част от мен знаеше,
че колкото и нормално да представя това Уилям,
един тихичък глас
ми нашепваше, че има нещо по-добро.
Когато бях на 15,
един мъж дойде в лагера.
Казвам мъж, но той беше момче,
а аз бях момиче.
Набързо забременях…
и нещо в мен се промени.
Никога преди това не се интересувах от нищо,
не ми пукаше за нищо.
Но това дете в мен…
Усещах я…
Сърчицето й биеше.
Знаех, че трябва да я защитя на всяка цена.
Баща ми бе уредил връзката,
за него това бе фасулска работа.
Просто бе взел две сърца и ги бе слял в едно.
Подсигуряваше завета си.
А аз не можех…
да позволя това да се случи.
Момчето обеща да ми помогне, избягахме.
Но баща ми…
Трябва да…
Трябва да разбереш, че ние дадохме обет,
като сватбен обет.
Бягството бе смърт
дори за дъщеря му.
Подгониха ни и ни намериха.
Момчето…
Него го убиха, а аз избягах.
Когато ти ме намери, бях полужива.
Цяло чудо е как оцеля детето ми.
Бог пощади нея,
а незнайно защо, също и мен.
Аз…
Съжалявам, Джеремая.
Аз…
Де да бе иначе.
Не знаех как да ти кажа истината.
Не знаех, а когато
измислих как, беше…
Вече беше късно.
Защо не ми се довери?
Защо не ми каза?
Не ти пукаше за мен?
Не говори така.
Джеремая.
- Недей, Роуз.
Недей,
имала си нужда
от убежище…
и това съм бил аз.
Да, когато ме намери, бях уплашена и сама.
Но в теб видях това, което усещах
в сърцето си,
онази далечна любов.
И знаех, че ти притежаваш
нещо невъзможно.
Ти, Джеремая,
даде име на това нещо.
На тази…
пламтяща любов.
Божията любов.
Знаех, че не идва от теб.
Знаех, че е в теб, а аз просто я исках.
Така силно я исках.
Можеш ли да ме виниш?
Ти, измежду всички хора…
Ако ти бях казала истината от самото начало,
сърцето ти щеше ли да може да обича
ранено и разбито сърце като моето?
Щях ли да стана твоя жена?
Каро?
Сякаш…
всичко, което знаех, се изпепели.
Както когато обясняваше за името си.
Моето истинско аз,
това момиче,
тя винаги е била там.
Просто се е крила
и е чакала да се покаже.
Но…
сега, когато се показа…
Не знам коя съм аз.
Не знам коя съм всъщност.
Е, може би ще успеем да разберем това…
заедно.
Роуз Бриджис.
Джеремая?
Стойте, преподобни.
Аз съм Джебедая Гуднайт.
Срещали сме се за кратко,
но под фалшив претекст.
Аз съм ловец на глави.
Издирих те по поръчка на баща ти
Уилям Бриджис.
Той обаче наруши договорката.
И трябва да прибера наградата,
обявена за главата ти.
Предпочитам да предам и двама ви мъртви.
Но тъй като съм християнин,
ще ви дам избор.
Предайте се, иначе ще бъда принуден да убия и двама ви.
Имам навика да давам пет секунди време за избор.
Какво ще правим?
- Едно.
Не знам, държи ни на мушка.
Две.
Можем да бягаме.
Три.
Как ще надбягаме куршум?
Четири.
Чакай.
- Пет.
Дай ми шапката си.
Какво? Защо?
Просто я дай.
Не се предадохте
и смятам, че сте избрали да се борите.
Разберете,
че не се обиждам от решението ви.
На хребета е. Стой тук.
Освен това ви обещавам нещо.
Ще се постарая да ви убия
възможно най-бързо.
Ето.
За предпочитане с куршум в главата или сърцето.
Джеремая, като ти кажа, бягай към камъка.
В случай че добиете предимство пред мен,
учтиво ви моля да ми отвърнете със същото.
Бягай!
Добре изиграно!
Ако искате да знаете какво оръжие съм избрал,
то е "Хенри" с лостово зареждане,
служило ми е добре по време на Гражданската война.
Взех го от янки,
който вече
нямаше нужда от него.
Имам достатъчно
храна и вода за много дни напред.
При други обстоятелства
бих се радвал да хапна с вас.
Не мърдайте, г-н Гуднайт.
Свалете оръжието, горе ръцете.
Преподобни, не мисля, че ви стиска.
Марта?
Роуз?
Роуз!
Госпожо, трябва да призная, че плановете се промениха.
В момент на своенравна сантименталност
реших да ви отведа жива в Тусон.
Но съжалявам да ви уведомя,
че това главоболие не си струва.
Някакви последни думи?
Преподобни, в какво се забърка?
Джеремая.
Жив си.
Впечатлена съм.
"На зелени пасища ме разполага.
При тихи води ме отвежда."
"Затова няма да се уплашим,
ако би се и земята поклатила и планините
се преместили всред моретата."
"Господ е близо до тия, що са със съкрушено сърце
и спасява онези, които са с разкаян дух."
Почивай си.
В мрака
чух шум.
Беше сърце,
което пак ме зовеше.
Беше твоето сърце.
Идват.
Колко са?
Само тя и съпругът й.
Кажи на Каро да изведе Хоуп от лагера.
Бягам от това място и него
половината си живот.
Пак съм тук и сякаш не съм тръгвала.
Сякаш съм си у дома.
Трябва да я изведем оттам.
Как, Роуз?
Ще играем играта му по-добре от него.
Тръгваме на залез слънце.
Добре дошла вкъщи, Роуз.
Здравей, татко.
Петнадесет години със свещеник
и пак си бърза като мен.
Това стопля сърцето ми.
Покривай входа.
Мирувай, преподобни.
Къде е тя?
В безопасност е.
Леко разочарована.
Честно казано,
съкрушена е.
Ако си я наранил…
Не съм я наранявал,
а само й казах истината,
нещо, на което вие не сте способни.
Свалете оръжията.
Върни ми дъщерята.
Извинявай, някой ти е отмъкнал дъщерята?
Чувството сигурно е ужасно.
Каро.
Знам, че не спечелих залога,
и знам, че не е честно да те моля,
но обеща, че ще ми дадеш
каквото искам, ако спечеля.
Сериозен ли беше?
Да.
Добре тогава.
Да се обзаложим пак?
Казвай.
Ези.
Каро?
Искам да се прибера.
Не.
Съжалявам, Хоуп.
Не, трябва да ме върнеш.
Не мога.
Защо не?
Просто не мога.
Кажи ми, Каро, защо не?
Поп Купа.
Каза, че майка ти идва.
Съжалявам.
Съжалявам.
Какво ще стане?
Ще се гръмнем взаимно,
хората ми ще гръмнат него няколко пъти.
Така ли едни интелигентни хора
решават разногласията си?
Да умрем всички?
Не мисля,
защото сме семейство.
Защото я има Хоуп.
Съгласна съм.
Предложения?
Имам.
Слушам.
Съжалявам.
Роуз.
Ако пуснеш съпруга ми и дъщеря ми,
пак ще бъда твоята Дама Купа.
Ще останеш?
Така да бъде.
Ще приемеш това, което си по рождение?
Така да бъде.
Не.
Преподобни, имам въпрос,
моля те, отговори ми честно.
Не знаеше ли за миналото й?
Не.
Бракът ви е бил лъжа от самото начало.
Може да сложиш край на кошмара.
Само трябва да се отречеш от тази лъжлива и коварна жена.
Кажи го.
"Отричам се от нея."
Кажи го!
Кажи му, Роуз.
Трябва, няма друг начин.
Роуз…
Попита ме, ако съм знаел истината,
щях ли да се оженя за теб.
Не знам какво бих направил тогава, но…
сега бих се оженил за теб, на момента.
Тя е моя съпруга и това е то.
Можеш да пуснеш всички ни.
Не мога.
Рожденото й право е моят завет.
Моят род има нужда от своята кралица.
А ти си се изпречил на пътя.
Татко? Мамо?
Докато смъртта ви раздели.
Хоуп.
Ти си виновна.
Това нямаше да се случи,
ако ми бе казала истината.
Да, знам.
Мъртъв е.
Нали?
Когато Джеремая ме намери, ти беше бебе.
Още не ти бях дала име, защото…
не знаех дали ще оцелееш.
Нямаше да издържа.
Помислих си:
"Ако трябва да я загубя,
добре.
Не мога да я загубя, ако има име".
И тогава…
той ни откри
и ме попита как се казваш,
но аз не отговорих.
Някак си той знаеше защо.
Знаеше какво си мисля.
Знаеше тайната в сърцето ми.
Погледна те само веднъж
и каза:
"Това дете се казва Хоуп".
Тогава
разбрах,
че всичко ще бъде наред.
Разбрах, че той
има вярата,
която винаги съм усещала, но не съм могла да назова.
Сърцето му преливаше
от Божията любов.
И знаех,
че каквото и да съм направила,
ще почна отначало.
Миналото ми можеше да бъде изтрито.
Всичко ще бъде наред.
Всичко ще се нареди.
Трябва да призная,
че съм изненадан да ви видя тук.
Кражба на коне - пет години.
Нападение над полицейски служител, това съм аз - седем години.
Кражба на оръжието на въпросния полицай - пет години.
Кражба на храната на полицая - девет месеца.
Бягство от затвор - 10 години.
Убийство на ловец на глави
на име Джебедая Гуднайт -
обесване.
Да видим.
Едно наум…
Минимум 27 години и девет месеца, плюс обесване.
Няма да споря с вас за стореното от мен.
Още можем да ги спасим.
Преподобни, съветът ми е да не се месите.
Подложихте на изпитание и малкото вяра, която имах.
Какво е това?
Непознати човеко, идентифицирай се,
преди да ти пусна оловна телеграма.
Били Бошем.
Бони?
Роуз?
Време е.
Време за какво?
За правда.
Ако днес срещнем своята съдба,
своята гибел,
да посрещнем участта си
с широко отворени очи.
И от смъртта,
ако сме разделени.
Какво ще й сторите?
Ще даря майка ти с това, за което винаги е мечтала.
Нейната свобода.
Дете, един ден ще разбереш.
Тази вечер Дама Купа трябва да умре.
И ще се роди Дама Пика.
Не.
Не идвам с вас.
Нямаш избор, дете. Това е ориста ти.
Роуз.
Уилям, недей.
Това не е правилно.
- Хлапе!
Каквото - такова.
Писна ми!
Не!
Хоуп.
Уилям?
Истинското ми име
е Дилън.
Той те обичаше.
Уилям!
Уилям Бриджис!
Всичко свърши!
Хоуп?
Хоуп?
Хоуп!
Мамо!
Мамо!
Ела тук!
- Не.
Хоуп?
Роуз.
Джеремая.
Мамо!
Татко!
Татко!
Джеремая?
Джеремая!
Татко!
Не, дядо, недей!
Застреляй ме!
Не.
Дъщеря ми ли те е учила да стреляш?
Значи знаеш тайната.
Стреляй точно и ще умра.
Ако ли не, ще умре тя.
Не го слушай, татко.
Иска да те принизи до своето ниво.
Стреляш точно.
Татко.
Роуз, ти винаги ще си моята Дама Купа.
Можете да седнете.
Джеремая, Марта Роуз.
"Не си спомняйте предишните неща.
Ето, аз ще направя ново нещо.
Ще направя път в пустинята,
реки в безводна земя.
Ако някой е в Христос,
той е ново създание.
Старото премина,
ето, всичко стана ново."
Не мога да събера тези,
които Бог вече е събрал.
Но мога да направя съюза законен
съгласно законите на щат Аризона.
Вземаш ли този мъж - Джеремая,
за свой законен съпруг?
Да.
А ти вземаш ли тази жена - Марта Роуз,
за своя законна съпруга?
И още как.
Какво чакаш? Вече ти е съпруга,
може да я целунеш.
Съжалявам много.
Ще изкараш
деветмесечна почивка в Тусон.
Девет месеца.
Ще минат за нула време.
Преподобни.
Дръж се, Хоуп.
Добре.
Превод на субтитрите: Димитър Златинов
subs by sub.Trader at