Me Before You (2016) Свали субтитрите
А не да изкачваме планини, както искаш.
Гъдел ме е!
Искаш ли да спра?
- Не.
Но е 06:15 ч.
- 06:15 ч?
Трябва да тръгвам.
Довечера ще сготвя.
Не си го и помисляй. Вали като из ведро.
Чуй ме, заел съм се. На западното крайбрежие още работят.
Сега ще звънна на Кармайкъл и ще сключим сделката.
Такси! Спокойно, не се тревожи.
Внимавайте!
АЗ ПРЕДИ ТЕБ
Колко има в тези?
- 170 калории, вчера ги пробвахте.
Ами тези?
- 220 калории.
Но ако ги изядете прави, са по-малко.
Да ви ги опаковам ли? Благодаря, Франк.
Не мисля, че мога да го изям.
Да ти го опаковам ли, Дафни? Ще хапнеш по-късно?
Много съжалявам.
Заплата за месец? Много мило, няма що!
Предвид как се пребиваше от работа последните шест години.
Затваря кафенето, няма избор.
- Какво ще прави сега?
Трина не може да поеме повече часове.
- Ще си намери друга работа.
Кадърна е.
- Няма работа, Джоузи. Знам как е.
Просто казвам.
Трябват ни пари.
- Нека не се паникьосваме.
Ще си намери нещо. Нали така, Лу?
Бягай с мен, скъпа! Хайде!
Още две обиколки.
Всичко ще се оправи, помисли какво ти се прави.
Брокер, продавачка, кетъринг.
Трябва ли пак да го обсъждаме?
- Не бъди унила.
Най-добрите предприемачи започват от дъното.
Погледни ме мен.
- Не съм като теб. Аз правя кексчета.
Забави малко. Нося неподходящ сутиен.
Казвам ти - усмихни се и се върни в Бюрото по труда.
Не се тревожи за почивката. Аз ще платя всичко.
Последните две седмици пробвахме в птицефермата.
Все още сънувам кошмари.
- Козметичка.
Не си падам по кола маска.
- Свършиха ми вариантите, Луиза.
Моля те, Саид! Ще пробвам каквото и да е.
Пристигна нова обява. Недалеч от дома ти.
Но ще трябва да направиш нещо с облеклото си.
Грижи и компания за мъж с увреждания.
Какви грижи?
- Шофиране, хранене.
Шестмесечен трудов договор.
Парите са добри. Направо отлични.
Това е петата им обява. Отчаяни са.
Не пише нищо за предишен опит.
Идеално е за теб.
- Да?
Знам, че не в твой стил.
Че това изобщо стил ли е?
- Но навремето обирах точки.
Да, през 1983 година.
- Модата се променя,
но интелектът винаги е важен.
Благодаря.
Вие трябва да сте Луиза Кларк. Камила Трейнър, заповядайте.
Седнете, моля.
- Добре.
Имате ли предишен опит?
- Не, но бързо се уча.
Опит с квадриплегия?
- Не.
Пълно обездвижване на краката и ограничено движение на ръцете.
Това ще ви притеснява ли?
- Не толкова, колкото него.
Извинете. Аз не исках да... Не!
Добре ли сте?
- Горещо ми е.
Нещо против да си сваля сакото?
Предишният ви работодател твърди, че сте добра, приказлива,
със забавен характер и голям потенциал.
Да, платих му.
Какво искате да правите с живота си?
- Моля?
Имате ли амбиции за създаването на кариера в някоя област?
Защо да наема вас, г-це Кларк? Вместо предишната кандидатка?
Не можете ли да се сетите за поне една причина?
Схватлива съм. Никога не боледувам, живея от другата страна на замъка.
По-силна съм, отколкото изглеждам. Правя страхотен чай.
Не съществува проблем, който чаят да не може да разреши.
Не, че квадриплегията на съпруга ви може да бъде разрешена чрез...
Съпруг?
Синът ми.
- Синът ви?
Претърпя пътно произшествие преди две години.
Прощавайте, говоря глупости, когато съм нервна.
Ще тръгвам.
Друга кандидатка?
Ще се върнеш ли довечера?
- Ще опитам.
Трябвам ли ти за нещо?
- Не, скъпи.
Здравейте, аз съм Стивън. Бащата на Уил.
Луиза Кларк.
Приятно ми е.
До после.
И така.
Приемате ли работата?
Да!
- Може ли да започнете веднага?
Да!
- Добре. Да идем при Уил.
Разбира се.
Ще работите от 08:00 до 17:00 ч. Понеделник до събота.
Ако ви се наложи да закъснеете, моля да ме уведомите.
Важно е Уил да не остава сам за по-дълго от 15 минути.
И ще е най-добре да не носите толкова разголени дрехи.
Разбира се.
Това е пристройката. Навремето беше конюшня.
Ще ви дам ключове за колата и ще ви впиша в застраховката.
Нейтън ще ви обясни как да използвате рампата.
Тук има баня.
В този шкаф има кафе и чай.
Може да се обслужите. В хладилника има продукти.
Вие с Уил сами ще определите взаимоотношенията си.
Силно се надявам да се разбирате.
Ще бъде добре да ви счита за приятел, вместо за служител.
Някакви въпроси?
- Не.
Тогава ще ви представя на Уил. Би трябвало вече да е облечен.
Има добри и лоши дни.
Няма да ви разочаровам.
- Добре.
Искам да те запозная с някого.
- Влизайте.
Уил, това е Луиза Кларк.
Аз съм Лу.
Уил. Уилям!
Моля те, Уилям.
Здравей, Луиза Кларк. Аз съм Уил Трейнър.
Изглежда имаш проблем с полата.
Лош човек си. Здравей, аз съм Нейтън.
Ще ви оставя, за да се опознаете. Нейтън ще ви запознае с програмата.
Не говори вместо мен, майко.
Мозъкът ми не е парализиран.
Все още.
Аз съм Лу.
Да, вече го каза.
Да направя ли чай?
Къде е гаечния ключ?
- Какво стана със зеленчуците ми?
Ще омазниш всичко.
- Пак ще се развалят.
Всичко в тази къща е с главата нагоре.
Леля Лу!
Наеха те, нали?
Да!
Луиза Кларк ще работи за семейство Трейнър.
Чудесата нямат край.
- Да.
Така.
Тук е всичко, което трябва да знаеш.
Аз върша тежката работа, но тук е графикът с лекарствата.
Трябва да му давам лекарства?
- За кръвното налягане.
За повишаване рано сутрин. Таблетки против спазми.
Четири пъти дневно, за да ги контролираме.
Хапчета за нервите. Можеш да му даваш обезболяващи
ако поиска, но избягвай приспивателните.
Става малко раздразнителен.
Още по-раздразнителен.
Много информация.
- Всичко е написано.
А и той знае всичко, макар да отрича.
Имаш номера ми. Повечето ми пациенти са наблизо.
Ами ако трябва да иде до...
Спокойно. Ти не си тук за това.
Добре. А за какво съм тук?
Да го развеселиш, предполагам.
Здравей.
- Привет.
Мислех, че можем да излезем.
- Какво си намислила?
Разбрах, че имате кола, приспособена за количката.
И едно кръгче ще ми дойде добре? Свеж въздух?
Какво правиш обикновено?
- Нищо, г-це Кларк. Стоя си.
Просто съществувам.
- Да ти донеса компютъра?
Защо, да не си намерила някоя група за взаимопомощ?
"Квадриплегиците"? "Тенекиени колела"?
Можем да се поопознаем.
Така ще разбера какво обичаш да правиш.
Евентуално.
Ето какво знам за теб, г-це Кларк.
Майка ми каза, че си бъбрива.
- Да.
Можем ли да сключим сделка, където няма да си бъбрива край мен?
Добре.
Ще бъда в кухнята, ако ти потрябвам.
Чудесно.
Започна ли да прави физиономии, ала Стивън Хокинс?
Всичко е наред.
- Иди да хапнеш.
С него ще свършим малко работа.
Все още ли е зле?
- Да.
Добро утро!
Здравей!
Има лош ден.
- Искаш ли чаша чай?
Извинявай!
Вал д'Изер. Имаше страхотен сняг.
Съжалявам, аз...
- Гледаше снимките ми.
Мислеше си колко е ужасно, че съм се озовал в това положение.
Има още в чекмеджето, разгледай ги.
Добро утро.
Кажа ли нещо, ме гледа сякаш съм глупачка.
Е, ти си си глупавичка.
- Но той все още не го знае.
Вероятно е такъв с всички. Иска да се увери, че ще останеш.
Минали са едва десет дни.
- Усещат се като цял живот.
Не можеш да напуснеш, Лу.
- Само гледай.
Мисля да се върна в университета.
Отвори се място в "Бизнес администрация".
Ами Томас?
- Има занималня. Уикендите сме тук.
Аз си нямам Патрик, Лу. Никога няма да си имам.
Нуждая се от това.
- Разбирам.
Искаш да запазя ужасната си работа, за да помагам на нашите.
Аз изпълних дълга си.
- Нима?
Не мога да остана тук. Знаеш го.
Моля те, заради мен и Том.
Луиза, очакваме гости.
Приятели на Уил идват насам.
Може да се наложи...
- Ще направя кафе или чай.
После ще изчезна.
- Най-добре.
Мисля, че...
Ще ги оставя насаме.
Как върви с физиотерапията? Някакво подобрение?
Не.
Изглеждаш добре.
- Да.
Е? На какво дължа това удоволствие?
Извинявай, че не сме идвали. Бях много заета...
А в офиса е лудница. Имаме нов колега от Ню Йорк.
Казва се Бейнс, знаеш ли го?
- Не.
Много е зъл. Истинско чудовище. Някои дни едвам ставам от стола.
Кажи нещо, моля те.
Поздравления.
- Не сме го искали.
Приятели сме от векове. И ако трябва да бъда честна,
Рупърт ми помогна много след злополуката ти.
Колко благородно!
- Моля те, Уил.
Най-добре е да тръгваме.
Наистина съжалявам, Уил.
И двамата се надяваме да се подобриш.
Благодаря. Опитвах се с месеци.
Постоянно ме отблъскваше. Не ме искаше тук.
Но не можеш да помогнеш на човек, който сам не иска да си помогне.
Ако искаш мога да...
Не мърдай, докато не почистя.
Не знам какво да правя, ако спукаш гума.
Беше ужасно! Гаджето и най-добрия му приятел!
Не може да я виниш. Ти едва ли би стояла с мен,
ако се парализирам от врата надолу.
- Разбира се, че бих!
Не искам съжаление.
Непознати да ти бършат задника.
Всички неща, които няма да можеш да вършиш. Да бягаш, да караш.
Без секс.
- Можеш да правиш секс!
Момичето трябва да е отгоре.
- Тогава ще я загазим.
Слушай.
Относно ваканцията ни. Какво ще кажеш за Норвегия?
Норвегия?
Да, добре!
Супер!
Момчета, ще участвам!
- Да!
Викингският триатлон. 100 км колоездене.
50 км бягане. Плуване в Северно море.
Това ли ще е почивката ни?
- Не изцяло.
Само в началото, после ще видим.
Никога не съм се чувствал по-добре. Това е моята година.
Помислих, че мога да поправя някои.
Ако искаш, в почивката си мога да отида да взема нови рамки.
Може да дойдеш с мен.
- Знаеш ли какво, Луиза?
Не ги строших случайно.
Извинявай, помислих...
- Че знаеш по-добре от мен.
Не искам да се взирам в тези снимки всеки път, щом си легна.
Докато чакам някой да ме изкара от леглото.
Нямаше да поправя тази с Алисия. Не съм толкова тъпа.
Спести ми снизхождението си. Иди да ровиш в гардероба на баба си,
или каквото там правиш, когато не вариш чай.
Няма нужда да се държиш като задник!
Приятелите ти си получиха заслуженото.
Но аз просто си върша работата.
Ще се радвам, ако опиташ да не ми вгорчаваш живота,
както правиш с всички останали.
- Ами ако не те искам тук?
Не си ме наел ти, а майка ти.
Така че оставам тук, докато тя не ме освободи.
Не защото ми пука за теб или обичам компанията ти.
А защото парите са ми нужни.
Наистина ми трябват.
Сложи снимките в чекмеджето.
Трябвам ли ти?
Времето е подходящо за филм. "За хората и боговете".
Нещо за мъже?
- Да, френско гей порно.
Май не си падаш по сарказма?
Нямам нищо против него, но не обичам снизхождението.
Значи сигурно ме мразиш.
Никога не съм мразила някого.
Кажи, ако ти потрябвам.
Гледала ли си го?
Не обичам такъв тип филми.
- Какъв тип?
Със субтитри.
- В училище не те научиха да четеш?
Сядай. Ще го гледаш с мен, това е заповед.
Нямаш избор!
Напротив.
Имам.
Е?
- Можеха да си тръгнат!
Избраха да останат.
- Да, разбирам,
че това дава смисъл на живота им, но...
- Не си съгласна.
Пожертваха се. Можеш ли да си представиш?
Хареса ли ти?
- Много.
Ще те бутна от количката, ако ми се присмиваш.
Не ти се присмивам.
Навън се пооправи. Да излезем?
Изумен съм как си достигнала до възраст...
На 26 съм.
- И не си гледала филм със субтитри?
Аз пък съм изумена, че ти си достигнал до 31 години,
а никой не те е затворил в шкаф, задето си такъв сноб.
Моля? Любимият ми филм е "Извънземното".
Че на кого не му е любим?
- Гледал съм всеки Бонд.
Както и целият свят.
- "Армагедон" ми е слабост.
Брус Уилис трябва да спаси света от астероид.
И го прави.
- Това е по-добре.
Какво правиш в свободното си време, Луиза Кларк?
Прекарвам време със семейството си, ходя в местната кръчма.
Гледам телевизия. Как Патрик бяга.
Приятелят ти?
- Да.
Но ти не бягаш с него?
Нямам подходящата структура.
- Невероятни хобита имаш.
Добре де, понякога чета.
Харесвам дрехи.
- Харесваш дрехи?
Не правя кой знае какво. Работа, вкъщи, това е.
Животът ти е по-скучен и от моя.
В добро настроение е.
Дала си му да яде спагети със зелен сос.
Никога не бях пробвала песто!
Всичко е наред. Отдавна не се е смял на нещо.
Здравейте, г-н Трейнър.
Какво правят, Нейтън?
- Преглеждат го на всеки шест месеца.
За да видял дали се подобрява?
- Има травма на гръбначния стълб.
Няма да се подобри.
- Но нали правите упражнения?
За да не атрофират мускулите му.
Тялото на Уил не функционира от гърдите надолу.
Но все пак опитваш?
Първата година вложи всичко във физиотерапията.
Единствено успя да раздвижи палеца и показалеца си.
После получи пневмония и автономна дисрефлексия.
Какво означава това?
- Кръвното му играе.
Да?
- Предразположен е към инфекции.
Но нали постоянно се разработват нови неща?
Да. Но никой не е открил начин да поправи увреждане на гръбнака.
Чух, че този е добър.
Откога говорим испански?
Със субтитри е. След време не ги забелязваш.
Два билета за Уил Фарел.
Добре ли е?
- Не много.
Май е настинал.
- Къде е Нейтън?
Скоро ще дойде. Камила е в Лондон.
Ще се оправиш ли?
- Разбира се. Да.
Звънни ми, ако има проблем.
- Добре.
Мога ли да направя нещо, Уил?
Възглавниците не са добре.
Как да ги оправя?
- Пъхни си ръката под главата ми.
Повдигни ме внимателно.
- Добре.
Боже! Ръцете ти са студени!
- Какво?
По-добре е.
Да ти дам ли обезболяващи?
Да, благодаря.
- Добре.
Уил?
Уил!
Уил?
Аз съм Лу.
Зная.
Трябва ли да направя нещо? Много съм притеснена.
Здравейте, Стивън е. Оставете съобщение и ще ви се обадя.
Г-н Трейнър, обажда се Лу. Тревожа се за Уил.
Може ли да ми се обадите? Благодаря.
Здравейте, тук е Нейтън. Оставете съобщение.
Не се обаждай на майка. Ще се оправим, Кларк.
Извинявай, наложи се да вървя пеша. Времето е отвратително.
Как върви?
- Не е добре.
Не е пил нищо.
- От колко време е така?
Четири-пет часа. Звънях ти. Дадох му обезболяващи.
Не са му помогнали.
- Каза, че иска да спи.
Всичко е в папката, Лу. Уил не се поти като нас.
Температурата му се покачва дори при лека настинка.
Но той каза...
- Донеси вентилатор и мокра хавлия.
Бързо!
Добре ли си, приятел? Уил, как си?
Фокусирай се. Гледай какво правя.
Ето така. Добре. Ще се оправи.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА УИЛИ ОТКАЧАЛКАТА
Малко хора могат да твърдят, че са надминали Джеймс Бонд.
Но рожденика ни Уили определено е сред тях.
Последни думи, Уил?
- Ти си следващият.
Да бе!
Всички си го мислим - има ли нещо, което да не умее?
Мразим ли го? Да, определено.
Но няма смисъл да го обсъждаме на рождения му ден.
Добре поне, че не е красавец.
Мамка му!
Нали не гледаш френско порно?
Интернет сигналът не е толкова добър.
Колко е часът?
Къде е Нейтън?
- 20:30 ч. С друг пациент.
Понатрупа доста сняг.
Не трябва ли да си си вкъщи?
Залепена съм за теб.
Мога ли да те попитам нещо, Уил?
- Предполагам ще го направиш.
Какво се случи?
- Майка ми не ти ли разказа?
Това е любимата й история.
- Инцидент с...
Мотор.
- Карал си мотор?
Всъщност, не.
Удари ме мотор.
Съжалявам. Отново се разприказвах.
Трябва да си почиваш.
Не. Остани.
Кажи ми нещо хубаво.
Преди казвах същото на баща си. Но ако ти кажа какво ми отвръщаше,
ще ме сметнеш за луда.
- Твърде е късно за това.
Когато имах кошмари, идваше да ми попее.
Продължавай.
- Песента "Малахонки".
Какво?
- "Малахонки". Всеки я знае.
Кларк, повярвай ми, че никога не съм я чувал.
Сега ще искаш да ти я изпея, нали?
Ще ми се да живеех сред земята Малахонки...
За да мога да си играя...
Ти си луда. Цялото ти семейство е побъркано.
Хич не можеш да пееш. Дано баща ти е бил по-добър.
Мисля, че е редно да ми благодариш, задето опитах да те развеселя.
Добре, Кларк. Кажи ми нещо друго.
Само да не включва пеене.
- За какво?
Каквото и да е.
Когато бях малка, мама ми купи чифт брокатени ботуши.
Отказвах да ги сваля.
Цяло лято ги носех - в леглото, в банята.
Любимият ми ансамбъл
се състоеше от тези ботуши и клинчето ми на пчеличка.
На пчеличка?
- На жълти и черни райета.
Боже мили!
- Обичах да имам раирани крака.
Какво стана с невероятното клинче на пчеличка?
Умаля ми. Много страдах.
А вече не правят такива. Поне не и за възрастни.
Странна работа, а?
- Стига!
Никога ли не си обичал нещо толкова силно?
Да. Обичал съм.
Интересни обувки.
- Според Патрик приличам на леприкон.
Бил е мил.
- Не ми се усмихвай така.
Защо не?
- Защото не знам какво означава.
Откъде си придобила този екзотичен вкус?
Какво искаш да кажеш?
- Едва ли е тукашен.
Защо не?
- Хората идват тук,
когато се уморят от живота.
Смятат за вълнуващо да сложат нова табела в библиотеката.
Трябва да си някъде навън и да покоряваш света.
Да показваш леприконовите обувки на нечестни мъже.
Харесвам живота си.
- Ти харесваш какво ли не.
Щастлива съм тук.
- Не бива.
Искаш да бъда като жените, които познаваш?
Които отиват в Лондон, за да се омъжат за Рупърт.
Той вече е зает.
- Да се преструвам,
че не знам, че чука секретарката си.
Но няма да ме напусне, защото не му се плаща издръжка.
Ще правим секс веднъж месечно.
Ще го слушам да повтаря колко обича децата,
като в действителност не прави нищо за тях.
Ще имам перфектна прическа и ощипана физиономия,
но никога няма да казвам какво всъщност си мисля.
Ще ходя на пилатес всеки ден.
Ще си купя куче или кон. После ще спя с инструктора по яздене.
А когато съпругът ми удари 40-те, ще започне да бяга
и ще си купи "Харли". Всеки ден, когато отиде в офиса,
ще гледа младите мъже и ще се чувства прецакан.
Ще го зарежа, за да се върна тук
и да осигуря на децата щастливо детство.
В кафенето идваха много разведени.
Съжалявам.
- Как се озова там?
С Трина се обзаложихме, че ще си намеря работа до 24 часа.
Спечелих.
- И остана там шест години.
Браво на теб!
- Трябваше да напусна,
бях приета в Манчестър.
- Какво щеше да учиш?
Моден дизайн!
Защо не отиде?
Знаеш ли какво виждам в теб?
- Не казвай "потенциал".
Потенциал.
Разшири хоризонтите си, Кларк. Имаш само един живот.
Длъжна си да го изживееш възможно най-пълноценно.
А ти се нуждаеш от бръснене.
Скоро ще започна да намирам храна в брадата ти.
Ще те осъдя за стрес на работното място.
Сменяш темата.
- Да.
Добре.
Ще ти позволя.
Наистина ли ще го направиш?
Да, наистина ще го направя.
Майка ще се зарадва.
- Да.
Това няма да ни спре.
Гледаш странно. Не ми казвай, че ми обръсна веждите.
Само едната.
Свобода? Това ли наричаш свобода?
Ти се съгласи.
- Не и с детайлите. Господи!
Ако не бях видяла марката от Швейцария...
Сключихме сделка с Уил. Шест месеца.
Съгласих се, за да имаме шест месеца да го разубедим.
Не мога да повярвам, че искаш да помогнеш на сина ни
да прекрати живота си!
- Иначе пак ще опита сам.
Не беше зов за помощ, Камила. Знаеш, че го искаше.
Така можем да бъдем с него. Да го подкрепяме.
Да го обичаме.
- Той ми е син!
Както и мой!
Изборът си е негов. Това е, което иска.
Знаеш каква болка изпитва.
Боже!
Даде ни шест месеца,
все още можем да го убедим.
Смяташ, че хубавата сервитьорка ще го постигне?
Ще ми върнеш ли писмото?
Моля те.
"Дигнитас"
Браво за идеята да го обръснеш.
Изглежда супер.
Чао!
Трябваш ми.
Знам, че парите са ни нужни, но това е ужасно!
Гледам го да не се самоубие.
Няма да се върна. Какво?
Говори.
Мисля за него.
Не бива да напускаш, Лу.
Нали имат пари?
- Не им искам парите.
Не за теб, глупаче. Виж...
Ако наистина го е решил...
Използвай оставащото му време, направи го специално.
Помоли семейството за бюджет. После организирай неща.
Плуване с делфини, скайдайвинг. Екзотичен секси танц.
Всеки мъж го иска.
- Катрина Кларк!
Направи списък с желания. Покажи му колко хубаво може да е.
Заведи го някъде. Накарай го да се смее.
По дяволите!
Трина, ами ако този списък послужи за нещо повече?
Ако успея да променя решението му?
Уил почти не е излизал от къщата, опитахме какво ли не.
Да, но не успяхме. Ако Луиза измисли нещо,
което Уил е склонен да опита, тогава защо не?
Спорт, концерти...
Бих се радвал да го видя.
- Добре, съгласна съм.
Луиза, дай ми график и ще разместя ангажиментите си.
Не! Нека го направи за себе си.
Трябва да го оставим да се почувства мъж.
Господи! Как си се облякла?
Не ми пука какво мислиш. Нищо, че имаш нова прическа.
Приличаш на луда. Забавна, луда жена.
Ще водим Нейтън на конните надбягвания.
Конни надбягвания?
- Никога не е ходил.
Така е.
- Освен това ще заложа петачка
на Мъжкаря, 8 към 1. Приятел на баща ми каза,
че победата му е сигурна.
- Просто предполагам,
но май и ти никога не си била на конни надбягвания?
Ето, перфектното местенце! Голям късмет извадихме!
Сигурна ли си, че няма да затъне?
- Да, всичко ще е наред.
Точно така. Да.
Какво ще правим...
- Бутай.
По дяволите!
- Спокойно, от кашмир е.
Затъна.
- Всичко ще е наред.
Извинете? Ехо? Здравейте.
Съжалявам. Бихте ли ни помогнали? Нещо затънахме.
Всичко е наред.
- Много сте мили.
Точно така. Чудесно!
Много ви благодаря. Мерси.
Пристигнахме! Ще бъде много забавно!
Вижте, ето го. Не ви ли изглежда победител?
Уил?
- Ще загубиш.
Защо си сигурен?
- Клепнали уши, проскубана грива.
И накуцва.
- Супер.
Значи знаеш всичко за надбягванията?
- Не.
Наблюдавам, обработвам информацията и вземем решение.
Този кон няма да победи.
- Аз го харесвам.
Понякога трябва да следваме интуицията си. Ще заложа.
Всички са по местата си.
Готови... Старт!
Мъжкаря си е взел почивен ден.
Изглежда добре.
- Обичам да ме хранят пред хора.
Здравейте, маса за трима.
Разбира се, покажете ми баджовете си.
- Извинете?
Този ресторант е само за членовете на групата "Премиер".
Ние сме с розови баджове.
- Съжалявам, само "Премиер".
Има ли други ресторанти наоколо?
Има зона за хапване.
Магазините се отвън. Има чудесни сандвичи с говеждо.
С ябълков сос.
- Може ли да ви наричам Шарън?
Днес е тих следобед, половината ви маси са празни.
Искаме да си купим много хубава и скъпа храна.
А не сандвичи с говеждо. Дори и да са с ябълков сос!
Съжалявам, трябва да сте "Премиер". Политика.
Добре. Колко струва един такъв бадж?
Кажете, още десет-двайсет долара?
Не ги продаваме тук, госпожице. Това е ресторант.
Ще трябва да си ги закупите от касите.
Луиза? Да тръгваме.
Не. Не е честно. Дойдохме чак до тук.
Луиза? Не съм гладен.
- Ще ида да купя баджове,
след което ще хапнем. Ще се почувстваш по-добре.
Лу? Мисля, че Уил иска да си ходи.
Знаеш ли какво, Шарън? Можеш да си завреш "Премиер" баджа
в своята зона за хранене.
Добре. Всичко е наред.
Чудесно, сега искаш и да оглушееш ли?
Вероятно надбягванията не бяха най-добрата ми идея.
Но смятам, че това ще ти хареса.
Нейтън не е ходил и на класически концерт ли?
Не, аз не съм.
Ще ме придружиш ли?
Купих билетите преди седмица. Не можеш да откажеш.
Духови инструменти?
- Увериха ме, че не включва пърдене.
Нямаше ли билети за Джей Зи?
- Тъкмо бяха свършили.
Тогава Моцарт.
Тази рокля подходяща ли е за концерт?
На "Металика" - не. Може би на Нийл Даймънд.
Мислех, че Пат има тренировки днес.
- Да, така е.
Ще водя Уил на концерт.
- Ще ходиш на среща с Уил?
Твърде е разголена.
- Много е разголена.
Предвид, че циците ти са на нивото на очите му.
Ужасна си!
- Ще ходиш на среща с Уил Трейнър.
Изваждай червената рокля.
- Наистина ли?
Гледай ти!
Свали шала.
- Защо?
Щом ще носиш такава рокля, трябва да го правиш с увереност.
Единствено ти, Уил Трейнър, ще кажеш на жена как да носи рокля.
Тук.
Добре ли съм?
- Да.
Всичко наред ли е?
Нещо ме драска по врата.
Етикетът. Имаме ли ножици в чантата?
Не знам, Кларк. Все пак не аз съм я приготвял.
Добре.
Успях. Радвай се, че не беше в панталоните ти.
Ще започват.
Май не си падаш по класическата музика?
Едвам издържах.
- Забелязах.
Особено по време на солото на обоя.
- Нещо ми влезе в окото.
Хареса ми. А на теб?
Да.
Да вървим.
- Почакай малко, Кларк.
Добре ли си?
Нека не влизаме още.
Искам да бъда мъж, завел на концерт момиче в червена рокля.
Още няколко минути.
Патрик иска да се запознаете.
Приятелят ти? Защо?
- Да види с кого прекарвам нощите си.
Родителите ми също.
- Има ли повод за тревога?
Искаха да те поканя на празненството по случай рождения ми ден.
Казах им, че няма да искаш.
- Защо?
Не обичаш непознати, както и да се храниш пред хора.
Смятах, че е очевидно.
- Ще дойда. Ако искаш.
Добре дошли, младежи! Бърнард Кларк.
Съжалявам, не исках...
- Може и поклон.
Забавно! Това е съпругата ми Джоузи.
Здравейте.
- Хайде, влизайте.
Заповядай.
- Благодаря.
Приятно прекарване.
Благодаря.
Боже, благодарим ти за храната и хората сред нас.
Благодарим ти за предоставените възможности.
Както и за силата да посрещнем предизвикателствата.
Амин.
- Амин.
Уил, разбрах, че си купувал и продавал компании?
Нещо такова.
- Познаваш ли Алън Стоунхаус?
Този, който... Как му се вика...
източи активите на фирмата ни?
Страхувам се, че аз съм го обучил.
Виж ти! Вратата.
Десет километра за 28 минути!
И честит рожден ден?
- Да, честит рожден ден.
Извинявай, че закъснях.
- Нищо работа.
Само 28 минути.
Защо не се върнеш обратно, Уил? Явно те бива.
Татко!
- Няма проблем.
Смятах, че ще всичко ще се върне постарому. Но грешах.
Г-жо Кларк, много е вкусно.
- Викай ми Джоузи!
Искахме да направим нещо специално.
Жалко, че Трина я няма. Тя е умницата в семейството.
Взе две години наведнъж в училище. Изпревари Лу.
Не беше чак толкова умна, за да се предпази от забременяване.
Искаш ли още пиле, Пат?
- Патрик?
Луиза ми е казвала, че си личен треньор.
Треньор по живеене, физическа подготовка, мотиватор.
Бизнесмен на годината. Две години поред!
Лу ми каза, че преди си бил много активен.
Пат?
- Сигурен съм, че с добър режим...
Има проучване, че ако тренираш мускулите...
Патрик.
- Какво?
Просто исках да...
- Ами недей.
Ще го имам предвид. Благодаря.
Искам да кажа нещо. Гордеем се с теб, мила.
Не знам как щяхме да се справим без теб.
Татко!
- Уил, благодаря, че я нае.
Все някой трябваше да го направи.
- Удоволствието е мое. Наистина.
Заповядай. Не е кой знае какво...
Дядо ти е гледал предаване, в което сами си правят подаръците.
Благодаря ти, дядо! Благодаря!
Страхотен е. Благодаря ти, мамо!
Благодаря!
- Мой ред е.
Отвори го.
Специално го поръчах.
Благодаря, Патрик!
Аз също ти нося нещо, отзад в чантата е.
Донесъл си й подарък? Много мило.
Нали, Бърнард?
- Наистина.
Красива кутия.
Боже мили, не мога да повярвам!
Какво е?
- Откъде го намери?
Тайна.
- Клин?
Най-страхотният клин на света!
Отивам да го пробвам!
Не мога да опиша с думи колко ми харесва.
Много ти благодаря.
Сложих ти малко торта.
Благодаря, Джоузи.
Беше ми приятно да се запознаем. Патрик, благодаря ти за...
Съвета за фитнеса.
- Искам приятелката ми
да се справя добре в работата си.
- Щастливец си.
Определено прави страхотни бани.
Харесва ми.
И така... Можем да идем на фестивал на Шекспир.
Днес и утре е. Има и парк със скулптури.
Дегустация на вино?
- Пристигна днес.
Сватбата на Алисия Анабел Деуорес и Рупърт Кристофър Колинс
Може ли да те заведа някъде?
Първата ми целувка беше ето тук.
Едва ли е навредило това, че си притежавал замъка.
Може би трябваше да й кажа. Заряза ме седмица по-късно,
заради едно момче, което работеше в супермаркета.
Няма да успееш да минеш!
Невероятно е. Уил!
Почакай малко. Спри!
- Идваш ли?
Много лоша идея. Опасно е.
Много е високо.
И ветровито.
Като дете това беше най-любимото ми място.
Разхождаше ли се наоколо, мислейки се за принц?
Дори отмъкнах меч от изложба.
Тежеше цял тон.
На мен това място все още щеше да ми е любимо.
Защото не си ходила никъде.
- И къде е по-хубаво?
Вал д'Изер?
Париж.
Площад "Дофин" на Пон Ньоф.
Да стоя в някое кафене, пиейки кафе
с топъл кроасан, намазан с масло и ягодово сладко.
Нека идем! Можем веднага да хванем влака.
Не. Не разбираш.
- Но нали каза...
Искам да посетя Париж като себе си.
Преди злополуката. Французойките да ме заглеждат.
Ще е нещо, което да очакваш.
Затворя ли очи, веднага мога да си представя какво е да съм там.
Помня всяко усещане.
Не искам да залича тези спомени, опитвайки да се наместя на масата.
Таксиджии, отказващи да ме вземат.
Зарядното на количката, което няма да пасне в контакта.
Ще ти кажа къде ще отидем.
- Къде?
Сватбата на Алисия.
- Нима?
Ще дойдеш ли с мен?
- Ако искаш.
Ехо? Леле, мамо!
Прекалила ли съм? Не ми пука.
Празнуваме, Лу! Намерих си работа!
Това е чудесно, татко!
- Новият началник по поддръжката
в замъка. Да, знам.
- Това е...
Г-н Трейнър ми се обади. Започвам утре.
Месец изпитателен срок.
- Не е ли прекрасно?
Парите са добри, Лу. Ще си има собствен пикап.
До после.
Мислех, че ще се зарадваш.
- Радвам се.
Но се чувствам странно.
- Недей.
Баща ти се нуждаеше от работа, а моят от служител.
Просто моментът изглежда...
- Подходящ.
Баща ти ще се справи чудесно. А също така...
Какво?
- Това означава,
че един ден ще разпериш криле, без да се тревожиш за останалите.
Ще помислиш първо за себе си.
Здравейте.
- Майкъл Лолър.
Дошъл съм при г-н Трейнър.
- Другата врата.
Всичко е наред, Кларк. Как беше трафика, Майкъл?
Излезеш ли от Лондон...
- Да седнем в двора.
Остави ни. Благодаря.
Как си?
- Добре, благодаря.
Майкъл Лолър, специалист по завещания
Мислех, че е щастлив. Смее се.
- Аз също.
Благодаря, че ми каза.
Луиза? Нали ще го наглеждаш на сватбата?
Все още не знам защо сме тук.
- Ще се държим благоприлично.
Ако направиш нещо тъпо, ще си тръгна и ще те зарежа тук.
Сред всичките ти бивши приятелки.
- Много си лоша.
Здрасти, Уил. Радвам се да те видя.
В офиса не е същото без теб. Справяше се с всичко, а изведнъж...
Вече не е както преди.
- Благодаря за думите.
Луиза Кларк, Фреди Фостър.
- Видях ви в църквата.
Май не ти е зле, а, Уил?
Трябва да вървя. Радвам се, че те видях.
И вас, г-це Кларк.
Добър човек е. И те хареса.
Трябват му очила.
- Не говори така.
Изглеждаш чудесно.
И ти не си за изхвърляне.
Дами и господа, представям ви младоженците,
г-н и г-жа Рупърт Колинс!
Господи! Трябва да забранят на англичаните да танцуват със закон.
Булката или младоженеца?
- Нито един.
А вие?
- Кръстница на булката.
Морално отговорна съм за нея. А не се справих много добре.
Не я харесвате много, а?
- Това е депресиращо.
Но пък не можеш да изкараш сватбата трезвен.
В тези има алкохол?
- Разбира се, скъпа.
Препоръчвам ти да се напиеш колкото можеш повече.
Чух слухове, че бащата на булката ще държи още една реч!
О, не! Трябва да закарам Уил обратно.
Младият Уил. Беше нейния шанс.
Единствен той си заслужаваше. Така съжалявам.
Не е мъртъв.
- За нея, не за него.
Рупърт е идиот. Грижи се за него.
Той е един от добрите. Аз съм експерт.
Омъжвала съм се четири пъти.
Радвам се, че дойде. Уил.
- Хубава сватба. Не бих я пропуснал.
Помниш ли Луиза?
- Да.
Хубаво е, че си тук. Благодаря ти за...
Огледалото?
- Да. Много ми хареса.
Благодаря.
Не си им подарил огледало!
- Знам.
Ще ме завъртиш ли на дансинга?
- Какво?
Колко питиета изпи?
- Хайде.
Нека дадем повод за одумки.
- Добре.
Възмутени ли са?
- Разбира се.
Да!
Ела по-наблизо. Ухаеш невероятно.
Никога нямаше да ми покажеш така гърдите си, ако не бях в количка.
А ти дори нямаше да ги забележиш, ако не беше в количката.
Глупости!
- Нямаше.
Щеше да си зает с дългокраките блондинки.
Които подушват пари от 10 метра.
А аз щях да сервирам напитките, една от невидимите.
Не съм ли права?
- Да. Но в моя защита...
Бях задник.
- Да.
Знаеш ли, Кларк?
Ти си единственото, което ме кара да се будя сутрин.
Тогава нека заминем някъде! Където и да е. Само аз и ти.
Какво ще кажеш?
Съгласи се, Уил.
Хайде.
Добре.
- Да?
Не се справям много добре.
- Внимавай, Уил!
Боже мой!
Защо не се обадихте? Разтревожих се. Добре ли си?
Достатъчно голям съм, за да нощувам в хотел без позволение.
Нали така?
- Добре.
Добре.
Предполагам не ти е сменила катетъра?
- Портиерът ме вкара в леглото.
Не е добре, приятел. Потен си. Какво виждаш?
Ти май си Нейтън, нали така?
- Май си си и пийнал.
Греша ли?
- Ще се оправя.
Прекарахме добре.
Какво?
- Няма да дойда в Норвегия.
Трябва да работя.
- Нали щеше да ме подкрепяш?
Подкрепям те! Мразя да карам колело.
Трябва да замина с Уил.
Защо не иде с някой помощник?
- Защото това е моя работа.
Какво става, Лу? Работата ти заема цялото време.
Важно е, Патрик. Повярвай ми.
- Норвегия!
Трябваше да е нашата ваканция.
Не мога.
Пат!
Стабилен е.
- Пневмония?
Изкашля се веднъж в събота.
- Дробовете му са слаби.
Всяка бактерия е опасна.
Мога ли да вляза?
- Камила е при него.
Нека поседи.
Четвъртата пневмония за две години. Последната едва не го уби.
Благодаря.
Как е той?
Малко по-добре, мисля.
Искате ли да остана с него?
Бих искала да се преоблека.
- Разбира се.
Как си?
И по-добре съм бил.
- Правиш всичко за внимание, Трейнър.
Днес не ми е до шегите ти, Кларк.
Здрасти. Оставям лекарствата му.
Добре ли си?
- Да, отменям резервациите.
Знаеш, нали?
- Да.
От две години съм с него. Животът му е труден.
Около теб крие болките си. Но понякога оставам с него.
Чувам го да плаче. В сънищата си все ще бяга.
Върши всичко. А когато се събуди, не знам какво да му кажа.
Не мога да съдя решението му.
Негово си е.
- Но това е било преди мен.
Знам, че би направил почти всичко, за да те зарадва.
Искам да живее, Лу.
Но само ако и той го иска.
- Не мога да го позволя.
Просто не мога. А времето ми изтича.
Ако организирам ново пътуване, което докторите одобрят...
Ще дойдеш ли с нас?
Да. Разбира се, че ще дойда.
Здрасти.
Не те очаквах.
Пратих родителите ти на кино, а дядо ти спи в стаята си.
Подкупил си нашите и си заключил дядо ми. Браво.
Аз съм глупак. Работата ти ще трае още малко,
после всичко ще се оправи.
Трябва да се гордея с това, което правиш.
Не искам да се караме.
По-малко от 300 калории.
Какво е това?
Пътуването, за което ти казах.
Мислех си за Лондон.
Джакузи под звездите? Масажи?
Плуване с делфини? Петзвезден хотел,
денонощен рум сървиз. Това не е работа.
Изглежда сякаш заминаваш на меден месец с друг мъж.
И другият му асистент ще дойде.
- Двама мъже? Тогава няма проблем!
Това е важно, Патрик.
Знаеш ли какво е чувството?
Сякаш постоянно бягам, но винаги изоставам с малко.
Сякаш зад завоя има нещо, за което само аз не знам.
Патрик...
- Заедно сме седем години!
Него го познаваш от пет месеца.
- Нуждае се от мен.
Аз също.
Съжалявам.
Е, успя да го доведеш.
Благодаря.
Добре дошли. Нека ви покажа стаите ви.
Привет!
Как си?
По-добре. Какво ще правим днес?
Можем да поостанем тук. Да гледаме някой филм.
Не дойдохме до тук, за да гледаме филми, Кларк.
Има ли алкохол?
- Ром, водка и кюрасо.
Дайте й два коктейла. Благодаря.
- Да, сър.
Записах те за гмуркане.
- Казах ти, че не искам.
Здравейте.
- Здрасти.
Ще придружа Карън до хотела й. Не бива да върви сама.
Много мило от твоя страна.
- Голям джентълмен.
Майната ви!
Спокойно, ще се оправим.
- Не се тревожи.
Добре, до после.
- Забавлявайте се!
Не. Остави отворено. Искам да гледам.
Не се връщай в стаята си тази вечер, Кларк.
Просто го направи.
- Не, много е дълбоко. Не мога.
Напротив, можеш всичко.
Защо не ме накара да го направя по-рано!
Беше върховно!
- Не знам, Кларк.
Някои хора са много инатливи.
Не искам да се прибирам. Прекарахме невероятно.
Радваш се, че дойде, нали?
- Да.
Ти... Ти си невероятна, Кларк.
Трябва да ти кажа нещо.
- Знам.
Знам за Швейцария. От месеци.
Знам, че не си го искал по този начин.
Но мога да те направя щастлив!
Не.
- Какво?
Не мога, Кларк.
Знам, че това може да бъде много добър живот.
Но няма да бъде моят живот. Изобщо.
Не знаеш какъв бях преди.
Обичах живота си.
Наистина го обичах.
Не мога да приема това положение.
Не искаш да опиташ.
Не ми даваш шанс.
Благодарение на теб се превърнах в напълно различен човек.
Знам. Затова не искам да те прикова до себе си.
Не искам да пропуснеш неща, които някой друг може да ти даде.
Не искам един ден да ме погледнеш и да съжалиш за избора си.
Никога не бих го направила!
- Не можеш да си сигурна.
Не мога да те гледам...
как се разхождаш из пристройката в откачените си рокли,
или да те видя гола, а да не мога да...
Господи, Кларк! Ако знаеш какво искам да направя с теб.
Не мога да живея така.
- Моля те, Уил.
Моля те...
- Чуй ме.
Това тук, тази вечер... Да бъда с теб...
Бе най-прекрасното нещо, което можеше да сториш за мен.
Но искам да приключи.
Без повече болки и умора.
Да се събуждам всеки ден с желанието да се свърши.
Няма да се подобря.
Докторите го знаят, аз също.
Когато се върнем, ще замина за Швейцария.
Затова те моля...
Ако наистина изпитваш тези чувства... Ела с мен.
Смятах, че съм променила решението ти.
Нищо не може да промени решението ми.
Обещах на родителите си шест месеца и им ги дадох.
Не!
Не. Не говори повече. Такъв егоист си!
Предложих ти сърцето си, а ти го отритна.
А сега искаш да стана свидетел на най-ужасното нещо.
Имаш ли представа за какво ме молиш?
Ще ми се никога да не бях приемала тази глупава работа.
Ще ми се никога да не те бях срещала!
Луиза?
Луиза!
Добре ли си?
- Да.
Благодаря.
Виж се само! Изглеждаш чудесно!
Чудесни снимки изпратихте. Плували сте?
Беше чудесно.
Как беше полетът?
- Прибрахме се невредими.
Гладни ли сте? Можем да хапнем в ресторанта.
С удоволствие.
- Чудесно. Нека ти помогна, Луиза.
Аз трябва да се прибирам.
Хайде! Искаме да разберем как сте прекарали.
Остави я.
Луиза! Луиза!
Почакай, моля те.
- Не е нужно да ми плащате.
Съжалявам.
Е?
Седни, Джоузи. Лу е достатъчно разстроена.
Родителите му знаят?
Що за хора са?
Г-жа Трейнър не знае какво да стори. Решението си е негово.
Някои неща нямаме право да решаваме. Не разсъждава трезво.
Не бива да му се дава право...
- Сложно е, майко.
Напротив. Лесно е. Не!
- Мамо?
Не бива да си част от това. Чисто убийство.
Опитах се, татко.
С всички сили.
Но се провалих.
Кой твърди това?
Едва ли съществува човек,
способен да го разубеди, след като вече е взел решение.
Не можеш да промениш хората.
Тогава какво ти остава?
- Да ги обичаш.
Направи всичко по силите си.
Сърцето ти е толкова голямо. Ето защо те обичам.
Виждал ли си г-н Трейнър?
Тръгнаха тази сутрин.
Не допуснах ли голяма грешка?
Обади им се. Все още имаш време.
Не се тревожи за мама. Ще говоря с нея.
Постъпваш правилно, Лу. Редно е да отидеш.
Преди да го срещнеш беше безполезна.
Здравейте.
- Здравейте.
Насам.
- Добре.
Благодаря ви.
Извинете, не исках да...
- Луиза Кларк влиза в стая.
Ще ви оставим.
Благодаря ти.
Нека позная. Дойде, за да ми направиш последната чаша чай.
Не, всъщност дойдох, за да те отвлека.
Ще те открадна и ще те заведа...
- Къде?
В Рио.
Или у дома. Още не съм решила.
Отвори прозореца, Кларк.
Ела насам.
По-близо.
Погледни ме.
Моля те, погледни ме.
Не мога.
- Лошо. Искам да ти видя лицето.
Да погледна хубавото ти лице.
Дори и да е червено и подпухнало.
Наистина си невъзможен, Уил Трейнър.
Светът ще бъде по-добро място без мен.
Не. Никога.
Не тъгувай, Кларк.
Кажи ми нещо хубаво.
Иска ми се да живеех...
сред земята Малахонки...
Ще останеш ли?
Колкото дълго пожелаеш.
Ще повикаш ли родителите ми?
"Кларк. Вече трябва да са минали няколко седмици.
Ако си следвала инструкциите, би трябвало да си в Париж.
На някои от столовете, които винаги леко се поклащат.
Надявам се да е все още слънчево.
След моста отдясно ще видиш парфюмерия "Л'Артизан".
Пробвай аромата "Папийон Екстрем".
Винаги съм смятал, че на теб ще ухае страхотно.
Всичко наред ли е?
- Да, благодаря.
Има няколко неща, които исках да ти кажа, но не можах,
защото щеше да се разстроиш и нямаше да ме изслушаш.
И така.
Когато се върнеш, Майкъл Лолър ще ти даде достъп до банкова сметка.
С достатъчно пари, за да започнеш начисто.
Не изпадай в паника. Не са достатъчно,
за да мързелуваш цял живот. Но ще ти купят свободата.
Далеч от малкия град, който наричаме свой дом.
Живей смело, Кларк. Рискувай, не се примирявай с нищо.
Носи гордо клина на райета.
Знай, че пред теб все още има възможности.
Успокоява ме да знам, че аз съм ти ги предоставил.
Е, това е.
Ти спечели сърцето ми, Кларк.
От първият ден, когато влезе вкъщи.
С красивата си усмивка, абсурдните дрехи и недодяланите шеги.
Както и с неспособността си да скриеш всяко свое чувство.
Не мисли за мен твърде често. Не искам да тъжиш.
Просто живей добре. Просто живей.
Аз винаги ще бъда до теб.
С обич, Уил."
Превод и субтитри: Oracle @ 2016