Columbo - 07x01 (1977) Свали субтитрите
ПИТЪР ФОЛК
в КОЛОМБО
Опитай да ме хванеш
Участват още РУТ ГОРДЪН
МАРИЕТ ХАРТЛИ
ДЖИ ДИ СПРАДЛИН
ЧАРЛЗ ФРАНК и др.
Абигейл Мичъл, най-добрата в убийството!
Вероника, това е за дамския клуб. Просто чернова за занимавка.
Идвам при теб като автор на 32 книги на една и съща тема.
С други думи, имам един от най-ограничените умове на света.
Лошо, но за да се огранича да пиша за убийство, изглежда...
Вероника, скъпа, още ли си тук?
- Тъкмо приключвам. Идвам.
Готов ли е "Галис", Абигейл?
- Само толкова.
Трябваше да те освободя преди няколко часа.
Нещо не е наред ли?
Не чу ли?
Не.
- Мисля, че е славей.
От години не сме чували славеи.
- Не чувам нищо.
Това ще е готово до сутринта.
- Само една дреболия.
Би ли се обадила на Едмънд? Помоли го да се отбие утре.
Да звънна на племенника ти.
- Той не ми е племенник.
Беше женен за племенницата ми. Но това е друга тема.
Може би ще иска да ме изведе на разходка по брега.
14:30 би било добре.
- Добре.
Почакай. Наистина чувам нещо.
- Какво?
Славей.
Каква си ми умница.
- Приятна вечер, Аби.
Да опитам да избягам от собствената си патология.
Опитах с чувство за хумор,
романтика, детски романи и едно отвратително есе
за покварата на британското кралско семейство
от времето на американската революция.
Колкото до Тихия океан,
намирам необятните му води за доста тихи.
Никой, освен теб, не може да усмири океан.
Като момиче ден и нощ гледах Атлантика от нос Добра надежда.
Как се пени, кипи и бучи.
Бучеше ли в нощта, в която Филис се удави?
Аби, недей, моля те.
От душа обичах племенницата си. Обич, каквато не бих дала на друг.
И ти я обичаше, нали, Едмънд?
- Тя бе моя съпруга.
И ти я обичаше?
- Да, обичах я.
Сигурно си се чувствал ужасно.
Сам на платноходката, излизаш от каютата,
а Филис я няма.
Изчезнала в мрака. Така и не получихме утеха
да намерим тялото й, което спокойно да погребем.
Бреговата охрана я търсеше.
И ти я търси.
Знам какво направи.
Всичко, което направи.
Бе само на 5, когато й дадох правата за пиесата "Подарък за рожден ден".
Щях да й завещая всичко.
А сега всичко, което ни остана от нея, си ти.
Преди да умра, възнамерявам да те направя мой основен наследник.
Аби, не мога...
- Не коментирай.
Мразя да ме редактират.
- Не искам да обсъждам смъртта ти.
Просто приеми факта, че ще наследиш страшно много пари.
И не се преструвай, че не ти харесва.
Видя ли?
Животът е кратък и преходен. Радвам се, че няма да протестираш,
защото взех решение за теб
и за мен.
Ани, чантите ми са готови.
Г-це Мичъл, племенникът ви приключи с вечерята.
Едмънд ли? Добре ли похапна?
- Да, мадам.
Чудесно. Обичам да чувам, че млад мъж има добър апетит.
Едмънд, изглеждаш прекрасно.
Облечен за случая.
- Не знаех, че има такъв.
Ще подпиша новото си завещание в твое присъствие.
Ще ти дам чувство на сигурност.
- Аби, искам да разбереш нещо.
Надявам се да живееш вечно. Не искам нищо от теб.
Въпросът не е какво искаш ти, а какво искам аз.
И не смятам да живея вечно.
А ако живея, не бих летяла със самолети.
Няма да мигна,
докато не уредя тази работа, преди да излетим.
Утре вечер закриваме "Убийство на годината"
Искам да присъствам за последно.
- След 19 години, все още тичаш.
Правата принадлежаха на Филис. Сега са твои, след инцидента.
Разбирам, че ще я издават във Варшава.
Едмънд, би ли ми донесъл калъфа с бижутата, намира се в сейфа.
Голяма кожена кутия, доста натруфена.
Ще я откриеш.
Мартин ще дойде с мен. Неотстъпчив е пред издателите ми.
Аби, осветлението не работи.
Не работи от месеци. Ще кажа на Вероника за това.
Така, какво да бъде...
Бижутата идват с мен.
Ще ми трябват и пари. Третата метална кутия от горе надолу.
Заповядай.
За Бога, Аби!
- Говориш за друг бог.
Върни я обратно.
- С почитания.
Готово, Аби.
Едмънд.
- Радвам се да ви видя отново, сър.
Благодаря.
Може ли да се съберем тук?
Аби, това е новото ти завещание.
Трябва да подпишеш тук.
Едмънд, това е твоето завещание.
- Моето?
Позволих си да поискам от Мартин
да извади и твоето завещание. Ти си мой наследник, аз ще бъда твой.
Ако умреш преди мен,
което е много невероятно.
Тогава правата на "Убийство на годината"
се връщат на стария си притежател.
- Трябваше да се досетя.
Както каза, Аби, нямаме си никого, освен един друг.
Може ли писалка, моля?
- Няма ли да го прочетеш?
Защо? Не мислите ли, че й вярвам?
Мартин, би ли повикал Вероника като свидетел?
Аби, самолетът няма да ни чака.
- Ще чака, ако го помоля.
Така може.
Готово. Свършихме работата.
Едмънд, има още нещо.
Само трима души знаят комбинацията - адвокатът ми, Вероника и аз.
Искам и ти да я научиш.
- Аби, предпочитам да не я знам.
И Мартин предпочита да не я знаеш.
Но сейфът е мой. Няма да казваме на Мартин.
Искам
да си тръгнеш с колата,
после да се върнеш по сервизната алея.
Чакай ме до страничната врата.
Ще се погрижа Мартин да не ни безпокои за няколко минути.
Както кажеш, Аби.
Приятно пътуване, Аби. Г-н Хамънд.
- Разбира се, скъпи.
Аби, ужасно закъсняваме.
- Само да си взема палтото.
Мартин, трябва да ти покажа нещо.
Не сега, Аби.
- Сега!
Довиждане, мадам.
- Довиждане, Ани.
Абигейл, ти си най-дразнещата жена, която познавам.
Приемам всякакви преувеличения.
Този електрически ключ съска.
Лампата не свети. Може да стане пожар.
За Бога, Аби.
- Ти разбираш от тези неща.
Няма да спя спокойно, ако не поправиш ключа.
С какво?
- С това.
Ще сторя всичко, за да тръгнем.
- Обичам те.
Това е алармата. Трябва да е изключена, както е сега.
Добре.
- А сега комбинацията.
Запиши я, скъпи.
Трябва да завъртиш надясно три пъти.
После започваш в тази позиция
на 12.
- Да.
Нищо сложно.
- Сега трябва да я запомниш.
Забравихме завещанията. Трябва да бъдат прибрани в сейфа.
Къде?
- В металните кутии отгоре.
Едмънд?
Ти уби моята Филис.
Наистина ли мислиш, че не знам?
Мадам, ключът е поправен.
- Разбира се.
Благодаря, Мартин.
Не се туткай, Мартин. Не забравяй, че гоним самолет.
Другият път, Аби, нека вземем дневния полет.
Дните са за работа, нощите са за игри.
Стюардеса, може ли още една чаша уиски?
Още не мога да повярвам, Аби. Сутринта отворих сейфа и той бе там.
Трупът на Едмънд. Трябва веднага да се върнеш, моля те.
Стюардеса, може ли още една чаша уиски?
Аби, добре ли си? Съжалявам, че ти се обадих по такъв повод.
Аз съм Абигейл Мичъл.
Нищо не съм чула снощи.
А аз спя доста леко.
Г-це Мичъл?
Аз съм сержант Бърк. Знаете ли за тялото в сейфа?
Да.
- Всеки миг ще го отворим.
Шест, пет, четири, три, две, едно, бинго!
Чухте ли нещо?
- Нищо.
Звукоизолиран е.
Извинете, мадам.
Вие сте Абигейл Мичъл, "най-добрата в убийството".
Само да кажа, че за мен е голяма чест да срещна такава известна писателка.
Иска ми се да се бяхме срещнали при по-щастливи обстоятелства.
Благодаря, млади човече. Много сте мил.
Казвам се лейтенант Коломбо и съм от "Убийства".
Разбрах, че мъртвият г-н Галвин е бил ваш племенник.
Нямахме кръвна връзка. Бе женен за племенницата ми.
Да. Секретарката ви ни каза как е загинала.
Инцидент с платноходка преди 4 месеца.
- Толкова много се обичаха.
Немислимо е,
че друг инцидент отне живота на Едмънд.
Извинете, мадам.
Какъв инцидент?
Моят сейф, неговата смърт.
Съмнявам се, че е инцидент. Силно се съмнявам.
Имал е комбинацията от сейфа.
Снощи му я дадох.
- Намерихме я в джоба му.
Бихте ли погледнали насам?
Приключихме, лейтенант. Нещо друго?
Чакайте ме отзад, сержант. Знаете какво търсим.
Да, сър.
Това е алармата ви против крадци.
Когато секретарката ви е дошла сутринта да отвори сейфа,
е открила алармата включена, ето така.
Въпросът е
как племенникът ви е влязъл в сейфа
без ничия помощ,
след като алармата е била включена?
- Не мога да си представя...
Толкова съм объркана.
Не си ви представям объркана, г-це.
Не и човек като вас, който може да планира убийство.
Толкова мистерии сте написала.
А аз не крия, че съм объркан.
Защото...
В сейфа открихме не само тялото на племенника ви.
Всичко това бе разпиляно на пода в сейфа, както го виждате.
Това е един от ръкописите ми.
"Нощта, в която бях убит".
- Разпилян е.
Нищо не липсва, всички страници са тук.
Но са разпилени.
Нали не мислите, че Едмънд е четял, за да мине време?
Със сигурност е очаквал да бъде спасен.
Лампата в сейфа не свети, мадам.
Имал е само 6 кибритени клечки,
които е използвал.
Бедничкият.
Изразходил е кислорода.
Оставил ли е бележка?
- Не. Не е имал с какво да пише.
Но е свалил колана си.
Коланът си?
- Коланът си, мадам.
На токата има черни петънца като от боя.
Патологът каза, че същото черно е и под ноктите на племенника ви.
Драскал е по вратата на смъртоносния капан.
Отвратително.
- Работата е там,
че единствената черна боя по вратата е от външната й страна.
Г-це Мичъл, има и още нещо.
Два къса хартия с разкъсани краища.
Няма нищо написано на тях.
Боже.
Боя се, че нищо не разбирам.
Озадачаващо е, нали?
Надявах се вие да ми обясните.
Може ли да излезем от стаята?
Всичко тук е толкова потискащо.
Да, мадам, разбирам.
Аби, занесох чай във всекидневната.
После трябва да си починеш.
- Не бих могла, скъпа.
Освен това, имам работа с лейтенант Коломбо.
"Имам работа с лейтенант Коломбо."
Ще ми се г-жа Коломбо да чуе това. Тя е сред най-големите ви фенове.
В деня, в който излезе ваша книга,
първа отива да я поиска от библиотеката.
Поласкана съм, лейтенант.
Каква прелестна стая.
Много красиви нещица си имате.
Много красиви.
Много красиви.
Жена във вашето положение...
Изненадан съм, че в момента до вас няма адвокат.
Не ви разбирам.
- Имам предвид, че сте важна личност,
снощи адвокатът ви е бил до вас и заедно сте летели до Ню Йорк.
Бих си помислил, че ще се върне с вас.
Реших, че няма да е прилично да се върна
при труп в сейфа в дома ми ръка за ръка с адвоката ми.
Какво е имидж без обноски?
Една бучка, две?
- Три. Благодаря, мадам.
Знаете ли какво искам да ви попитам?
Всички тези книги,
всички гениални интриги,
как ги измисляте?
- Поставям се във вашето положение.
Да му се не види!
Точно това казах на г-жа Коломбо. "Когато тази жена пише,
тя не мисли като убиец, а като полицай."
Предвид, че съм спокойна, вече съм готова да мисля като полицай.
Мисля, че мога да обясня какво се е случило снощи тук
и защо алармата е била включена на сутринта.
Ще съм ви благодарен, много ще ми помогнете.
Може ли да седна тук?
- Затова е направен преди 400 години.
Дадох на Едмънд комбинацията от сейфа,
след като реших да му завещая много пари.
Знаете ли за това?
- Да, мадам.
Открихме завещанията в една от металните кутии.
Тръгна с колата, преди да заминем за летището.
Адвокатът ми присъстваше, както и прислужницата, и секретарката.
По-късно вечерта
Едмънд трябва да се е върнал. Знаеше, че в сейфа държа много пари.
Искате да кажете, че се е върнал да краде?
Да речем, да изпревари наследството си.
Май погрешно съм преценила Едмънд.
Но разберете, че съм пропуснала да включа алармата,
когато снощи съм затворила сейфа. Звъннах от летището на прислужницата.
Тя е дошла във всекидневната, за да я включи.
Предполагам, че Едмънд вече е бил в сейфа.
Чул я е да идва,
паникьосал се е и е затворил вратата.
Дискът се е завъртял
и е заключил.
Понякога прави така, можете да проверите.
Вече проверих.
- Виждате ли, било е инцидент.
Има логика.
Инцидент. Вероятно е такъв.
Извинете. Лейтенант, открихме нещо.
Може ли да поговорим?
- Да, сержант.
Извинете, г-це Мичъл.
Не мога да ви опиша колко ми помогнахте.
Помощ за лейтенант Коломбо. Ще ми се издателите ми да чуят това.
Аби!
Вземи. Изпий го.
Сякаш си имала ужасен ден.
- Така е, скъпа.
На племенника е.
Момент, искам да видя обувката.
Много е хубава.
Харесва ли ви, сержант?
- Хубава е, лейтенант.
Нова е.
Чудесно. И аз си търся чифт такива.
Харесвам ги със заоблен връх. Стилът им е френски.
Я, произведено в Италия. Каква е разликата? Харесват ми.
Преди бяха доста разпространени в страната.
Здравейте, мадам.
- Щом харесвате обувките, лейтенант,
като законен наследник на Едмънд, съм упълномощена да ви ги подаря.
Много мило от ваша страна, но не.
Вярно е, че си търся обувки и тези ми хванаха окото,
но не са моят размер. Макар че съвпадат със стъпката.
В момента правим отливка.
- Впечатляващо.
Знаем, че Едмънд е бил тук. Намерен е мъртъв в сейфа ми.
Единственият въпрос е как е проникнал в къщата.
Предполагаемо с ключ.
Племенницата ми знаеше, че държа ключ тук.
Сигурно е казала на Едмънд. Момент.
Ето го.
Отпечатъци. Късно ли е?
- Бих казал, че да.
Щом няма друго.
Всъщност има, г-це Мичъл.
Става дума за ключовете от колата на племенника ви.
Вие и другите сте го видели да си тръгва с колата.
Открихме колата тук, на сервизната алея.
Значи трябва да е имал ключове за нея.
Но нямаше такива у тялото му.
Въпросът е
какво е станало с ключовете му.
Не мога да си представя. Вие какво мислите?
Въпросът е не какво мисля, а какво мога да докажа.
Нищо не мога да докажа за ключовете за колата.
Но ще поработя над това.
Ще поработя доста усърдно.
Може ли да взема едно от тези цветя за г-жа Коломбо?
Настоявам, лейтенант.
Почакайте да й кажа, че е от Абигейл Мичъл.
Довиждане, мадам.
Мадам, ако няма друго, ще си лягам.
Време е всички да си починем.
Какво правиш, Ани?
- Онзи полицай, който командваше.
Пъхаше си фасовете от пурата в пясъка. Изхвърлих го и сложих чист.
Къде го изхвърли?
- В боклука, мадам.
Малко преди да дойде камионът за боклука.
Благодаря, Ани.
Мадам, още нещо.
Да?
- В пясъка имаше ключове.
Така ли?
- Г-ца Вероника каза, че са нейни.
Търсила ги.
Значи г-ца Вероника си е взела ключовете?
Да, мадам.
Каква късметлийка е.
Лека нощ, Ани.
- Лека нощ.
Аби. Преди да си тръгна, реших, че може да искаш
чернова за речта в дамския клуб.
- Благодаря, скъпа.
Лека нощ.
Вероника...
- Да?
Има ли още нещо?
Не се сещам за друго.
А ти?
- Засега не.
Утре е друг ден, нали?
- Дано е по-добър.
Лека нощ, шефе.
- Лека нощ.
Приемете това като още едно признание.
Не мога да напиша нито една история,
ако няма убийство или детектив.
Както е отговорила Агата Кристи на въпроса
защо не пише друг жанр романи:
"Човек прави това, което умее, а не това, което не умее."
Много добре.
Да вкараш убиец зад решетките
е работа на детективското въображение.
Или да предадеш него или нея на екзекутора. Защо?
Защо толкова много читатели изпитват радост от това?
Дали защото наказваме нещо, което чувстваме в себе си?
Съществува ли убийство в цивилизованите ни сърца?
Явно в моето съществува, защото съм добре платена.
И така...
Има убийци, има и убийства.
Някога обидената страна би могла да предизвика на дуел.
Чудесно решение на проблем.
Докато дуелът приключел, проблемът вече не съществувал.
Разбира се, дуелът се практикувал само от праотците ни,
не от прамайките ни.
Шовинизъм в най-лошия си вид. Обаче...
Жените били готвачки и имало всякакъв вид отрова.
Дами, днес сред нас
има човек, който се занимава с убийства. Житейски факт.
Плашеща и мрачна вероятност, от която той трябва да ни пази.
Можем ли
да накараме лейтенант Коломбо
от полицейския отдел "Убийства"
да ни каже няколко думи?
Хайде!
Спипа ви.
Очарователен сте. Чуйте!
Може би лейтенант Коломбо ще ни говори
за сферата си на работа, за хипермодерните химически похвати
и тяхното приложение в напредналата криминология.
Говоря по-добре със запалена пура.
Не очаквах нищо такова.
И аз като вас съм тук да се радвам на прочутата Абигейл Мичъл.
Колкото до химическите похвати,
мисля, че г-ца Мичъл се занасяше, защото нищо не разбирам от това.
Колкото до това, че работата ми е мрачна и плашеща,
ще ви кажа истината. За това също не съм сигурен.
Харесвам работата си. И то много.
Тя не ме потиска.
И не мисля, че светът е пълен с престъпници и убийци.
Защото не е.
Светът е пълен с добри хора като вас.
И ако не беше работата ми, нямаше да се запозная с вас.
Ще ви кажа още нещо.
Въпреки че се срещам с убийци,
харесвам някои от тях.
Понякога
ги харесвам и дори ги уважавам.
Не за това, което са извършили.
А заради онази част от тях, която е интелигентна,
забавна или добра.
Защото във всеки има доброта, колкото и малко да е.
Това ви го казва полицай.
Благодаря, дами.
Благодаря, скъпа. Радвам се, че ти хареса.
Колко мило, че дойде.
- Г-це Мичъл.
Речта ви беше прекрасна.
Ще ми простите ли шегичката?
- Ще ви издам една тайна.
Искрено се забавлявах.
Ще ви кажа причината, поради която исках да ви видя.
Бих искал да огледате апартамента на племенника си.
Защо?
- Ако знаех,
нямаше да се налага да го оглеждам. Наследявате цялото му имущество,
искам и вие да присъствате. Мога да ви закарам.
Колата ми е там. Френска е. Голяма рядкост.
Виждам защо. Защо не ви закарам аз?
Ще ви отправя молба, мадам.
Бихте ли ми позволили да шофирам тази кола?
Добре.
- Благодаря много.
Аби, готово ли е всичко?
Беше готово.
Сега съм на мисия с лейтенант Коломбо.
От пътническата агенция се обадиха за самостоятелна каюта. Да се заема ли?
Да. Кажи им, че отново искам палуба А.
Помня единствената нова кола, която баща ми купи.
Беше много горд. Начинът, по който миришеше.
Малко приличаше на спален вагон.
Е, не беше като тази кола.
Баща ми никога не е имал кола, докато не му купих.
Бях на 20 и бях продала първата си книга.
Искате ли да си говорим ли за бедност?
- Не и в ролс-ройс, мадам.
За мен е наслада да гледам професионалист по време на работа.
Не ми обръщайте внимание. Продължете с разследването.
Няма много за гледане.
С какво се е прехранвал племенникът ви?
Виждате ли странните предмети до стената? Наричат се ски.
А това странно нещо се нарича ракета за тенис.
Джунджурията на стената е рул.
Можете да се досетите как Едмънд е прекарвал времето си.
Някакви врагове?
- Не си представям да е имал.
Още ли се придържате към теорията
за убийство по злонамереност?
- Докато не намеря ключовете.
В чекмеджето ли са?
Отново ме занасяте, г-це Мичъл.
Бихте ли ме последвали в другата стая?
В дамския клуб, когато разговаряхте с Вероника,
тя спомена за самостоятелна каюта, а вие казахте "палуба А".
Да, да. След три дни отплавам за Далечния Изток.
Приключвам със старото, посрещам новото.
Реших да започна новата си книга на кораб.
Не бих разчитал на това, мадам. Ще се нуждаем от вас в града,
докато не приключим разследването.
- Няма нищо за разследване.
Бъдете търпелива.
- Планирах това преди седмици.
Знам, че ще проявите разбиране.
- Не разбирам.
Налага се да говорите с адвоката ми.
- Приключихме тук, г-це Мичъл.
Какво точно открихте при този оглед?
Изненадан съм, но открих. Не видяхте ли?
Очевидно не.
- Казахте, че двамата са се обичали.
Но не е така. Бракът им трябва да е бил много нещастен.
Едмънд няма снимки на мъртвата си жена.
Нито една.
И много ще се радвам да поговоря с адвоката ви, мадам.
Пак си навън, а?
Благодарение на книгата ми имам две години преднина.
Мога да се шляя цял следобед
Трябва да знаеш, че лейтенант Коломбо пак се върна.
Нима?
- В библиотеката е.
Какво се надява да намери там?
Това. Ключовете за колата на Едмънд.
Знам, че полицията ги търси. Ти също, Аби. Бяха в пясъка.
Колко си внимателна.
И това цвете ще вземем.
- О, да, прекрасно е.
Аби, исках да поговорим за заплатата ми.
Заедно сме от почти 4 години.
- Мислех си за нещо като бонус.
Може би дълго пътешествие. Не си ходила в Европа.
Не искам толкова дълго да бъда далече от теб.
Току-виж ме вкараш в някоя интрига. Докато се върна,
полицията може да ме подозира в убийството на Едмънд.
Да, разбирам.
Мислех, че може да бъдем заедно на твоя круиз.
Никога не била на круиз.
- Може да ми помогнеш с книгата ми.
Ще имаме доста време да говорим за бъдещето ни.
Аби, надявам се не мислиш, че се пресилвам.
Чудя се на хора, които казват, че не се подчиняват на силата.
Не се сещам на какво друго ще се подчинят. А ти?
Лейтенант Коломбо?
Лейтенант Коломбо?
Да?
Здравейте.
Аз съм Мартин Хамънд, адвокат на г-ца Мичъл.
А, да.
Бяхте в Ню Йорк.
- Да.
Бихте ли дошли с мен?
Лейтенант, осъзнавате,
че г-ца Мичъл е влиятелна дама.
Знам това, сър. Видях снимките й,
подписани от Айзенхауер, Труман,
Кенеди, Махатма Ганди.
Откъде познава Махатма Ганди?
- Може би от пътешествията й.
Впрочем, тя отново ще пътува. Заминава вдругиден.
Не мисля, че мога да позволя, сър.
Защо?
Според думите на г-ца Мичъл,
тялото е открито в нейния сейф в нейната къща.
Но Едмънд си тръгна. Замина с колата пред трима свидетели,
един от които съм аз. После се е върнал,
не знам кога, но е било след като г-ца Мичъл замина за Ню Йорк.
Факт, на който също съм свидетел.
Нима предлагате да я задържите като заподозряна?
Не, сър. Не мога да го направя по правилник.
Тогава като свидетел?
Не мисля, че и това мога, тъй като дамата не е била тук.
Мислите ли, че тези два къса хартия правят един цял лист?
Не.
- Струва ли ви се, че нещо липсва?
Изглежда, че нещо липсва.
Вие сте отличен адвокат, и доста убедителен.
Довиждане.
Довиждане, лейтенант.
Отличен адвокат сте. И доста убедителен.
Чудесно. Завърти десния крак, скъпа.
Отлично. Танцувай, наслаждавай се.
Чудесно. Повече с бедрата...
Добре. А сега чувствено и гордо.
Това не е стриптийз.
Комбинирайте, бедра. Чудесно.
Използвайте и двете страни.
Ръцете горе.
Стомах, стомах, добре.
Страхотни сте.
Извинете, че ви прекъсвам.
Аз съм лейтенант Коломбо и търся г-ца Вероника Брайс.
Да, лейтенант.
Вие?
- Аз!
Извинете, че ви прекъсвам...
- Още въпроси?
Само няколко.
Благодаря.
- Насам.
Извинете.
Хубав костюм си имате.
Мислех, че тук само се упражнявате.
- Точно това правим.
С какво да ви помогна, лейтенант?
Лейтенант!
- Да, г-це.
Как открихте тялото на Едмънд в сейфа?
Не беше трудно, отворих и той беше вътре.
Защо го отворихте
точно в онази сутрин и в онзи час?
Колко често отваряте сейфа, един-два пъти седмично?
Когато трябва да оставя нещо вътре. Онази сутрин дописах книгата на Аби.
"Нощта, в която бях убит"?
Не, тя е от миналата година. Тази е съвсем нова.
Аби ми нареди да я заключа в сейфа, щом допиша последните страници.
Предната вечер ли ви нареди?
Да, предната вечер.
Извинете, това е последният ми танц, преди да отплаваме.
Отплавате с г-ца Мичъл?
- Това изненадва ли ви?
Да, изненадва ме.
Пред дамския клуб
останах с впечатлението, че уреждате пътуването само за нея.
Нима? И аз ще пътувам. Проблем?
- Никакъв.
Извинете...
Съжалявам, простете...
Добро утро, мадам.
Каква приятна изненада.
- Добро утро, лейтенант.
Обичате ли изненадите колкото мен?
- Зависи.
Имал съм някои доста гадни.
- И сте поднесли няколко, предполагам.
Често ли идвате тук?
Понякога сутрин, разхождам кучето.
Добре ли е?
- Да, мадам.
Нещо лошо ли виждате?
- Изглежда в лошо състояние.
Такава им е породата.
Обича да наблюдава кораби.
Идваме тук сутрин, разхождаме се, размишляваме.
В моята работа мисленето никога не спира.
Той обича океана.
Откъде знаете?
- Става игрив.
Стига ли ти?
Добре. Не отивай никъде, стой.
Обучен е.
- Изумително.
Наблюдавам платноходките.
Красиви са.
- Не и за мен.
Филис се удави на такава.
Проверих този случай, мадам. Изчезнала е от платноходката.
От полицията не са сигурни, че се е удавила.
Не знаех, че полицията е проявила такъв интерес.
Всичко бе официално приключено.
Нищо друго не са могли да сторят.
- Не.
Не. Нищо друго.
Сигурно ви е било много тежко да изгубите любим човек.
Аз имах късмет.
Изгубих и двамата си родители, така е устроен светът.
Но да изгубиш млад човек, това е несправедливо.
Тогава е много тежко.
Започвам да ви харесвам, лейтенант.
Мисля, че сте много добър човек.
Не разчитайте на това, г-це Мичъл.
Не разчитайте.
Тук, куче, тук.
Ела.
Все още мисля, че Едмънд е бил убит.
И още търся ключовете за колата.
Щом ги открия,
ще открия убиеца.
Сигурен ли сте, лейтенант?
Напълно, мадам.
Ето ги ключовете за колата.
И не съм убила Едмънд.
Той си тръгна, аз заминах за Ню Йорк. Помните ли?
Сутринта ги открих зад къщата.
Зад къщата?
Тук ли?
До пръскачката?
- Тук.
Тук.
Мадам,
не знам какво да кажа.
Може да кажете, че Едмънд си е изпуснал ключовете.
Аз съм възрастна жена, знам, че ме мислите за глупава.
Истинският ми интелект е, когато пиша.
За мен е ясно, че колата на Едмънд е била там,
ключовете са били тук, а Едмънд е бил вътре.
Това обяснява нещата.
Определено.
Ще си вървя.
- Довиждане, млади човече.
Лейтенант Коломбо.
Само един въпрос.
- Да, мадам.
Готов ли сте да се откажете от вашата теория за убийство?
Корабът още не е отплавал.
Желая ви приятно изкарване.
И на теб, Ани. Радвай се на почивката си.
Непременно.
Мартин!
- Енергична и нетърпелива.
Да!
- Страхотна си, г-це Абигейл Мичъл.
Просто умея да пиша.
Благодаря, че ме спаси от лапите на лейтенанта.
За мен бе огромно удоволствие.
Вероника, бон воаяж.
- Благодаря, г-н Хамънд.
И да се пазиш, скъпа.
Обаждай ми се винаги, когато намериш труп в сейфа си.
Аби, сякаш съм в мечта. Как мога да ти се отблагодаря?
Ще намериш начин, скъпа.
Може ли да изляза на палубата?
- Свободна си да правиш каквото искаш.
Извинете, лейтенант.
Всички посетители трябва да слязат. С мен ли ще плавате?
Много бих искал.
С г-жа Коломбо плавахме. Беше страхотно.
Тогава довиждане. Благодаря, че ме изпращате.
Всъщност, ще ви помоля да слезете от кораба с мен.
Това е невъзможно.
- Не съвсем, мадам.
Нося съдебна заповед, която да покажа на капитана.
Може ли да попитам защо?
Става дума отново за ключовете.
Виждате ли тези снимки? На тях е стъпката на Едмънд
в задната част на къщата ви. В същия ден Вероника е открила тялото.
На тази снимка направихме фотоувеличение.
Ето и фотоувеличението. Виждате тази пръскачка.
Точно до нея казахте, че сте открили ключовете.
Но на снимката няма ключове, не и в деня, когато Едмънд е убит.
Виждате ли?
Тогава защо казахте, че сте ги открили вчера?
Проклятието на възрастта, разсеяност.
Един храст прилича на друг.
Искате ли да говоря с капитана, мадам? Ще се нуждая от помощта ви в къщата.
Извинете, само да си взема палтото.
И аз ще взема своето.
Ако не възразявате.
От такава помощ ли се нуждаехте?
- Не, мадам.
Ще се нуждая от много повече помощ.
Да отидем до бюрото.
Виждате ли тези два къса хартия?
Виждате, че липсва парченце.
Все си повтарях...
Не спирах да мисля.
Едмънд е заключен в сейфа.
Да предположим, че аз съм прав, а вие грешите.
Той е вътре, заключен от убиеца.
Трябва да е знаел кой е той.
Ако съм прав.
Съгласна ли сте, мадам?
- Щом настоявате.
Казах си, че ако аз съм в сейфа и знам, че ще умра,
щях да искам убиецът да бъде наказан.
Със сигурност щях да искам полицията да разбере кой ме е убил.
Но няма с какво да пишеш, Едмънд.
Напълно вярно.
Дори и да съм можел да напиша обвинението,
не бих могъл да съм сигурен
кой първи ще отвори сейфа и ще го намери,
или унищожи. Едмънд е можел само да предполага,
че убиецът първи ще отвори сейфа.
Но една мисъл не ми дава мира -
мъртвецът ни е оставил нещо.
Съобщение. Някакъв знак.
Липсващото парченце хартия.
Не съвсем, мадам. Това е загадка.
Но не спирам да мисля,
че може би Едмънд ни е оставил друг вид загадка.
Металните кутии.
Десетки пъти са прибирани и изкарвани от времето на убийството.
Подреждани са по всякакъв начин.
Може ли да ги оставя тук?
- Да.
Помните, че Едмънд имаше черна боя под ноктите си и на токата на колана,
сякаш се е опитвал да одраска нещо.
Единствената черна боя с драскотини е върху тези кутии.
Видими, пресни, нови драскотини.
Виждате ли ги, мадам?
Неговото послание от гроба.
Моля ви, имайте търпение.
Трябва да ги разтълкуваме,
да ги подредим в някакъв ред.
Ако има такъв.
Ето защо се нуждая от помощта ви. Вашият особен ум.
Предполагам, че можем да започнем от всякъде.
Да завъртим най-горната кутия обратно и да видим какво ще се получи.
Това на какво ви прилича?
На "В". "В" като Виктор.
Може би е изразявал жизнената си сила.
Или "В" като Вероника.
Колко жестоко от нейна страна. Мислите ли, че Вероника го е убила?
Силно се съмнявам.
Но е възможно да е знаела кой го е убил.
Нима? Само каква умница е.
Може би кутията е обърната обратно.
Недовършено "А". "А" като Ани,
Прислужницата ми Ани ли го е извършила?
Абигейл Мичъл.
"А" като Абигейл.
Нима е обвинявал мен?
А вие обвинявате ли ме, лейтенант?
Не бях тук.
- Да, мадам. Това е факт.
Да вземем втората кутия и да я завъртим.
Да я обърнем тази обратно и да я поставим отгоре.
"Защо".
Може би е въпрос "защо".
Скъпият Едмънд е в сейфа и се пита за смисъла на живота.
Или защо е убит.
Всеки герой, който съм описала, знае защо е убит.
Да опитаме пак.
- Относно ключовете за колата...
Единственият начин да ги вземете
е Едмънд да се е върнал, преди да заминете за летището.
А вие и Едмънд сте били заедно.
Прекалявате, лейтенант.
Можете ли да го докажете?
- Не, мадам.
Не мога.
Какво мислите за това?
Стрелка.
Сочи право надолу.
Искал е да привлече внимание към новите си обувки?
Извинете.
Стрелка.
Сочи право в небето. Небето е моята посока.
Искал е да знаем, че лампата не свети. Винаги се оплакваше.
Това е заглавната страница от ръкописа ви, мадам.
"Нощта, в която бях убит"?
Липсващото парченце.
Тези две думи са изтрити с изгоряла кибритена клечка.
Може ли да ги прочетете, мадам?
На глас, моля.
"Бях убит..."
Продължете, мадам.
"... от Абигейл Мичъл"
Бях убит от Абигейл Мичъл
Убит от Абигейл Мичъл.
Предсмъртни показания.
В съда ги приемат за непоклатимо доказателство.
Разбирам защо сте го извършили, г-це Мичъл.
Вероника ще бъде съкрушена, щом научи.
Предполагам, че в моя случай няма да направите изключение.
Старица, напълно безобидна...
Предвид обстоятелствата,
добротата ви.
Благодаря за комплимента.
Вие сте професионалист в работата си, както и аз.
Наистина сте професионалист.
Помислете,
ако бяхте разследвали смъртта на племенницата ми,
всичко това нямаше да се случи.
Преводач fakelini / 2024