Chapter 27 (2007) Свали субтитрите

Chapter 27 (2007)
Вярвам в Холдън Колфийлд. И на книгата.
И това, което беше казал...
на изгубеното поколение от лъжливите хора.
Арестувахме Марк Дейвид Чапман,
на ул. Саут Кукуи №55...
К-у-к-у-и, Хаваите, за убийството на Джон Ленън.
Ако искаш да знаеш...
Имам предвид, ако наистина искаш да ти разкажа...
Ще го направя.
Но първо сигурно искаш да знаеш всичко за баща ми...
И какво той стори на мен и майка ми.
За цялото ми проклето детство.
Но няма да ти разкажа за това.
Това не е важно. Вече не е.
ГЛАВА 27
В главните роли: Джаред Лето
Джуда Фрийдландър
и Линдзи Лоън
оператор: Том Ричмънд
по мотиви от книгата на Джак Джоунс
Просто ще ти разкажа какво ми се случи точно по време на миналата Коледа.
Тези 3 дни в Ню Йорк.
Слушай.
Знаеш ли патиците, около Сентръл Парк?
Патиците, които плуват в езерото на Сентръл парк.
Знаеш ли ги?
Искаш да идеш там ли?
- РќРµ.
Да, може би бих отишъл.
Просто през зимата, когато езерото е замръзнало,
къде биха отишли?
- Какво казваш?
Какво им се случва на тези патици? Къде отиват? Къде са сега?
Будалкаш ме, нали?
Сигурно, щом ме питаш за патиците!
Добре, приятел, къде наистина искаш да те закарам?
Сценарий и режисура: Дж. П. Шефър
Западен Сентръл парк, 63 улица, 6 декември 1980 година
Тогава не знаех,
но цялото проклето място беше пълно с перверзници и тъпаци.
Които ме влудяваха. Наистина.
Никой в този свят не знаеше какво става в тази стая,
какво се случваше с мен.
Холдън.
Беше декември, излязох и се разходих няколко пресечки на север.
Беше един от тези студени луди дни.
Без слънце и вятър.
Нищо.
Отидох до "Дакота билдинг".
Тази странна сграда в северозападната част на Манхатън.
Беше нещо като "Магьосникът от Оз".
Домът на най-великите. Всемогъщите.
Май чакате някого?
Знаеш ли... дали си е вкъщи?
Не знам.
Той е някъде из Ню Йорк.
Боже господи. Не мога да повярвам, че стоя тук!
РќРѕ СЃРё!
Разбери - фен съм на Бийтълс още от дете.
А Джон е... беше геният сред тях.
Харесва ли ти новият му албум?
- Той има нов албум?
Да!
- Не, чакай, бях чел за това, той е...
"Двойна..."
- "Двойна фантазия".
Той е невероятен.
- Наистина е невероятен.
Превъзходен е.
Знам. Дойдох чак от Хавай само за да взема автограф.
Трябва да си го купиш и да помолиш Джон да се подпише.
Да, разбира се. Ще го направя.
Ще му хареса.
Джуд... ще тръгваме, нали?
- Да...
Да.
Извинявай, аз съм Марк.
Марк Чапман.
Тук съм, за да се срещна с Джон Ленън.
След известно време си тръгнах и се поразходих из Бродуей.
Исках да си купя новия албум на Джон Ленън.
Определено не беше евтин.
Но не ми пукаше.
Още се радвам, като се сетя за тази плоча - дори сега.
Обичах Бийтълс. Даже още ги обичам.
Кълна се в бога, че е така.
Понякога чувствам, че музиката им е направена само за мен.
Здрасти! Браво, взел си го!
Виждаш ли? Точно там бяха. Изглежда ли ти познато?
Боже господи.
- Да.
Ето тук!
Ето тук! Точно там!
Той стоеше точно тук!
Виж, ако Йоко е била тук.
Много гот, нали?
Жалки сте.
Ей, ти!
Смятаме да идем на кино... по-късно.
Ехо?
Искаш ли да дойдеш?
- Какво?
Ще ходим на кино после. Искаш ли да дойдеш?
Не, не. Мразя филмите.
Те са фалшиви. Толкова са фалшиви.
Погледни актьорите - винаги разбирам кога се преструват.
Дишат дълбоко. Те знаят, че играят,
колко добри са, и, дявол да ги вземе, ще ти го покажат.
Не мога да ги търпя. Влудяват ме.
Тотално ме влудяват, истината ти казвам.
Добре.
Мога да ви заведа на вечеря. В смисъл, ако желаете?
Харесвате ли японската кухня? Бил съм в Япония.
Обиколил съм половината свят.
- Добре.
РЈРіРѕРІРѕСЂРёС…РјРµ СЃРµ.
Ще ви заведа на ресторант с японска кухня.
Аз черпя.
Добре.
- Чао-чао.
Само да не забравиш.
Имах чувството, че чаках цяла вечност.
Но нищо не стана, никой не дойде.
Мислех да почакам това момиче, фенката.
Но знаех, че нямаше да се върне.
Никой не си изпълнява обещанията.
А беше толкова студено. И страшно.
Имах чувството, че изчезвах всеки път, като пресичах улицата.
Прекалено уязвим съм за свят
пълен с толкова болка, лъжа и лицемерие.
Оттатък в другата стая имаше двама хомосексуалисти.
Те бяха шумни, пияни и се смееха...
Сякаш правеха най-веселото проклето нещо на света.
Заклевам се, аз бях единственото нормално копеле в този бардак.
Помогни ми, Дяволе.
РЈР±РёР№ РіРё.
Иди там и ги застреляй.
Недей!
Заспивайте, копелета!
Ти ми взе шибаната девственост. Разбра ли?
Няма да те чукам с кучешки пенис! Няма!
Грозна кучка! Мръсница! Не мога да търпя повече това.
Не, няма. Разбра ли?
- Такси!
Няма да те чукам с кучешки пенис.
Закарай ме на някое приятно място. Приятен хотел.
Не прекалено скъп или нещо такова. Просто да е приятен.
Няма проблем.
Искаш ли да спрем и да пийнем по едно?
Имам много пари. Ще те почерпя.
- Не. Тази вечер няма да пия.
Харесваш рокендрол?
- Да.
А музиката на Бийтълс?
- Да.
Трябва да ти кажа нещо. Ей така, просто.
Бях в студиото тази вечер.
С Джон Ленън и Пол Маккартни.
Записваха албум заедно. Три часа без прекъсване.
Аз съм звукоинженерът...
Срещнаха се с мен и ми казаха колко много харесват работата ми.
За мен е вълнуваща самата мисъл,
че Джон Ленън и Пол Маккартни я харесват.
Казаха ми за колко велика смятат работата ми.
Да ми го кажат... просто...
Просто трябваше да ти го кажа.
Шофьорът ми каза, че Джими Картър е отсядал в този хотел.
И когато е бил президент вече.
Каза ми, че го е сторил за да покаже, че е обикновен човек.
Стори ми се невероятно.
Президентът да отседне в такъв обикновен хотел.
Щях да умра от смях.
Имам малко пари, но не чак толкова,
че да остана на място като това завинаги.
Проклети пари. Винаги свършват в неподходящия момент.
Много скоро ще напусне дома си.
Ако остане навън и не се уплаши от сянката си...
Това ще е моето слънце.
Но ако сянката го уплаши?
- Още 6 седмици зима!
Трябва да пазя този замък замръзнал.
Не, моля ви, сър, не го отвеждайте. Още не.
Когато ми даде знак, ще знам, че това е и моя битка.
Какъв знак, сър?
Стив. Как си?
- Добре съм и откъде знаеш името ми?
Не ме ли помниш?
Бях тук преди малко повече от месец. От Хаваите?
Бях тук за да видя Джон Ленън?
- РќРµ.
Добре тогава...
Последният път не успях.
Да се видя с него, искам да кажа.
Но се върнах.
Знаеш, дали той... си е вкъщи?
Всъщност мисля, че може да е извън града.
Имаш ли нещо против сам да се уверя?
Нямам. Но се отдръпни назад.
Това което каза и изпя Джон Ленън беше като божи дар за мен.
Какво да правим всички ние.
Неговата музика и текстове ми даваха всичко, от което се нуждаех.
Това, което наистина обичам в песните и книгите
...ако са наистина хубави. Ако писателят те достигне.
Чувстваш, че ти е истински приятел
и можеш да му позвъниш когато си поискаш.
Всеки се нуждаят от нещо. Да открие нещо.
Всеки е пропукан и счупен.
Трябва да намериш нещо да те поправи.
Да ти даде това, от което наистина се нуждаеш.
Да те заведе, и да те направи отново цял.
Взимам го заради статията.
Нещо друго?
Да.
РўРѕРІР°.
Скоро ще се срещна с него.
Отидох и прочетох статията за Джон Ленън.
Казваше се, че яде само "суши" и "сашуми"
и шоколад с бадеми. И че пушел френски цигари.
И когато питат, дали Бийтълс ще се съберат отново,
той отговаря - само защото цял куп глупаци
са ги изпуснали първия път, не трябва да бъде разпнат отново.
Не трябва да ходи пак по водата.
Казва, че няма пак да очертава пътят на тълпата.
Наистина казва всичко това.
А тук той води богаташки живот.
Представи си... без богатство. А има милиони.
Яхти, ферми, селски имения...
И кой знае още какво?
Той обръща гръб на всички.
Това беше ужасяващо потвърждение за мен.
Почнах да си мисля, че трябваше да си викна жена за вечерта.
В случай, че няма да съм способен да го направя за доста дълго време.
Имате ли нещо екзотично?
Чужденка.
Не искам да ми говори много.
Искам да бъде тиха. Ще й дам бакшиш, ако не говори.
Отпусни се.
Не съм ненормалник.
Просто искам да имам женска компания тази нощ.
Мисля, че утре ще е тежък ден за мен.
Искаш ли... масаж?
Свали си дрехите...
и лягай на леглото.
Може ли да включим радиото?
Харесва ми роклята ти.
Цветът й.
Някои неща са трудни за запомняне.
Сега си мисля, когато жената си тръгна
прииска ми се да се самоубия.
Мислех си да скоча през проклетия прозорец.
Искам да се обадя до Хаваите.
Един момент, г-не? Кой ще говори?
- Холдън Колфийлд.
Един момент, г-н Колфийлд.
Ей, ти ли си?
- Здравей.
Знам, че бях казал, че няма да се обаждам...
Нали ме знаеш.
Винаги променям плановете си.
Всичко е наред, радвам се, че се обади. Наистина.
Звучиш, сякаш си добре.
- Да, добре съм.
Прочетох книгата ти.
- РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂРµ.
Хареса ли ти?
- Добра беше. Наистина добра.
Беше много мило. Напомняше ми на теб.
Начинът, по който мислиш.
- На мен също ми хареса.
Как беше купонът? Където щеше да ходиш в събота вечер?
Беше забавно.
Извинявай, че не ти пожелах да ти е забавно.
Просто не се сетих.
Няма проблем, познавам те. Ти си ми съпруг.
Толкова е късно, а аз не мога да заспя!
Ами аз ще съм в леглото си и ще си чета библията.
Може би трябва да разрешиш проблемите си един по един.
Може би първо трябва да се върнеш към Христос.
И след това може да го попиташ да ти помогне с другите.
Ало?
Съгласен съм.
Малката ми библия е до мен на нощното шкафче.
Добре, това е добре.
Помниш ли какво ти казах... в нощта преди да замина?
Донякъде. Бях заспала.
Казах ти, че те обичах. Обичам те страшно много.
Повече от всичко на света.
- И аз.
Ти си моето съкровище.
Довиждане, Глория.
Добре. Обичам те. Довиждане.
Ще убия Джон Ленън.
Сега не е като последния път. Нещо ще стане.
Това се случва.
ХОТЕЛ ШЕРАТОН, Осмо авеню и 52 улица, 8 декември 1980 година
Тази сутрин, всичко се беше променило.
Чувството беше различно.
И аз знаех...
Знаех, че никога нямаше да видя хотелската си стая отново.
Оставих няколко вещи, които успях да запазя.
Всички неща, които значеха нещо за мен.
Писмото-препоръка за работата ми с виетнамските деца.
Паспорта ми и няколко мои снимки от околосветските ми пътувания.
Каквото беше останало от живота ми.
Оставям ги на тези, които дойдат. Полицията или който и да е друг...
За да знаят кой съм бил всъщност.
И в кой се бях превърнал.
И може би ако аз не съм в състояние да говоря...
Това щеше да им помогне да открият кой бях.
РђР· СЃСЉРј...
Холдън.
Тръгвам. Към нещо ново...
Ей, знаеш ли патиците? Таксито.
Имаше глас на момиче. И проститутката със зелената рокля...
Това не е като последният път. Старецът носеше чантата ми.
Не, това е различно. Усещам го. Нещо ме сграбчва.
Това не е съвпадение. Ще съм на голямoто поле с ръж.
На Холдън Колфийлд от Холдън Колфийлд
Това е моето изявление
Добро утро. Дали днес Джон Ленън ще излиза навън?
Имам новият му албум. Надявам се да ми даде автограф.
Не мога да ти помогна.
Виж, разбирам те. Знам как е. Чакам от 2 дена вече.
Наистина искам да се срещна с него!
Аз не работя често тук, така че не знам много за Джон Ленън.
Знаех си, че има нещо такова!
Разбираш ли, за втори път съм тука.
Мислих си, че съм видял всички портиери.
Поне така си мислих, но...
Чакам от много време.
Виж. Може да е излязъл малко преди да дойда.
Някой ми каза, че е излязъл.
Джон Ленън?
- РђС…Р°.
Джон Ленън? Сериозно ли, не се майтапиш?
РќРµ.
Знаеш ли къде е отишъл? Кога ще се върне?
Знаеш ли, а?
- Не, не знам.
РќРµ.
Благодаря ти.
Той е тук.
Каза, че било понеделник. Понеделник и всичко...
преди Коледа. Това е! Този път е наистина.
Това не е съвпадение. Ще бъда с теб, Холдън.
Аз просто изчезнах в книгата.
Не, това не може да се случва.
Това не е реалността. Но все пак е нещо...
Отивам в полето... Нещо ще се случи...
Също като в утробата. Може да съм глух.
Глух, и никога да няма да проговоря отново.
Опитах се да бъда добър...
Виждам го. Всичко свърши, Холдън.
Възправям се сега. И нека целият свят узнае.
Човек, обкръжен от тишина и тъмнина.
Човек, който не би направил нищо за никого повече.
Човек, отказващ да направи нещо за света.
И светът никога не би нахълтал.
- Ей, приятел!
Какво?
- Видя ли го?!
Какво?
- Г-н Ленън! Той влезе вътре!
Просто си влезе. Не го ли видя?
Предполагам, не е било писано.
Просто ще продължа да си чакам.
- Да, ще го дочакаш.
Няма нищо.
Не се тревожи. Не е бил подходящия момент.
Като му дойде времето ще се случи. Моментът не е далеч.
Някои много сериозни мисли минаха през главата ми, да изоставя всичко...
Да се върна в хотела, да освободя стаята и...
да взема кола до летището и да изчезна от тук.
На ум се убеждавах се:
"Тръгвай веднага! Преди да те е прихванало пак."
Ей, Марк. Не ми се сърди.
Здрасти, Джуд!
Би ли... Имаш ли нещо против?
Искам да седя с лице към...
Аха, искаш да седнеш тук.
Да следя какво става навън.
В случай че...
- Разбира се.
А, за снощи...
- РќРµ, РЅРµ...
Джери и аз те чакахме.
И тогава тя поиска да си тръгнем. Но аз, разбира се, исках да останем.
И после и аз поисках да си отиваме и си тръгнахме.
Тогава спря едно такси и от него излезе Джон!
Самият Джон!
Както и да е. Поговорихме малко.
Джери изпуши една от цигарите му. Беше страхотно.
Прочетох, че били френски.
Е, харесва ли ти Ню Йорк?
Предполагам, че това значи "не".
- О, не, не, хубав е.
Просто... имам предвид... малко е мръсно, понякога.
Не е като Хавай! Хавай е... изумителен.
РЎРёРіСѓСЂРЅРѕ.
- Хавай промени живота ми.
Когато отидох там си мислех...
...мислех си, че с мен е свършено.
Хаваите спасиха живота ми. Наистина го спасиха.
Много ми се иска да ида там, но не смятам, че...
Не, никога не казвай това!
Никога не казвай нищо такова.
- Какво?
Ако нещо си го намислила, винаги можеш да го направиш!
Човешкият ум...
Човешкият ум е нещо невероятно.
Веднъж вече намислено, може всичко да бъде сторено.
Тогава може би ще ида.
- Не може би...
Трябва да решиш наум, че ще го направиш.
Добре, ще го направя.
- Трябва да го кажеш.
Трябва да си го знаеш.
Кажи го.
Някой ден ще отида на Хаваите.
РњРЅРѕРіРѕ РґРѕР±СЂРµ.
Много добре, така го казах на майка ми, преди да тръгна...
Знаех, че ще сторя нещо голямо.
Само не знаех дали ще е добро или лошо.
Какво имаш предвид?
Какво искаш да кажеш?
Искаш ли да отидеш някъде с мен?
Ти и аз да заминем, точно сега. Просто да заминем от тук!
Веднага, какво ще кажеш?
- Веднага?
Не можем просто да тръгнем веднага.
- Защо не, по дяволите?
Да, бихме могли... да заплануваме еднодневно пътешествие.
Като "Тя ме отведе някъде навън."
- Не, не така.
Ще има навсякъде таксита, асансьори и всякакви простотии!
Трябва да тръгваме веднага!
Аз си... имам работа за вършене.
Забрави. Не знам защо, по дяволите, го казах.
РќСЏРјР° РґР° С…РѕРґРёРј РЅРёРєСЉРґРµ.
Но ти трябва да ме запомниш.
РўСЂСЏР±РІР°.
Не трябва ли да сме по-близо? Защо не можем да чакаме вътре?
Понякога е добре да не си там. Когато излизат.
В някои щастливи случаи, когато Джон напуска Сентръл Парк...
отива в едно кафене. Показва, че е истински.
Виждаш ли този там? Това е асистента на Джон, Фредерик.
Кой, този ли?
- Да.
Фредерик!
По дяволите!
Надявам се този път да стане на фокус. Последният път беше мъгляво.
Знаеш, че имам тъмна стая.
Опитах се да го хвана, но ме видя и влезе вътре. Измъкна се.
Това е моят приятел. Фен е на Бийтълс, от Хаваите е.
О, от Хаваите! Яко. Как я караш?
РџРѕР».
- Пол е фотограф.
Опитваше се да хванеш някой?
- Да, асистентът на Джон Ленън.
А, Фреди ли?
Трябва да се срещнете.
Тук съм просто за автограф от Джон Ленън.
Ще разгледаш ли нещо друго в града?
О, не, не. Не мисля. Не.
Знаеш ли защо сградата е кръстена "Дакота"?
Защото, когато е била построена.
Не е имало нищо тук. Само една ферма.
И хората са викали "ако си живял тук, значи си живял в Дакота."
Дори не са определили Северна или Южна Дакота.
Също така са заснели и "Бебето на Розмари" тук.
Филмът?
Не, бебето. Филмът, разбира се! Заснели са го тук, в "Дакота".
Наистина?
Мислех, че не харесваш филмите?
- Само някои. Някои са хубави.
"Магьосникът от Оз" е страхотен.
"Бебето на Розмари" също е интересен и не е измишльотина.
Аз не го харесвам.
- Защо?
Защото всички, които са от "Дакота" почитат Сатаната?
Е, да. Също така, защото е много бавен.
Нищо не се случва до края...
- Да, Джуд, но това е Полански.
Да, тогава не...
- Чакайте малко...
Това е този, Чарлз Менсън, човекът, който убил жена си.
Нали?
- Шарън Тейт.
Да, тя беше бременна също.
- И красива.
"Хелтър Скелтър".
Джон Ленън живее в сграда,
където е сниман филм за Сатаната идващ на земята...
И жената, и детето на режисьора
са били убити заради песента на Джон Ленън.
Боже господи. Това не е съвпадение. Днес е денят.
Днес е денят.
Май така изглежда!
Не е съвпадение.
Ей, откъде каза, че си?
Какво?
- Не звучиш като хаваец.
Какво? Той знае.
Той знае. Хвани го!
Защо ме питаш?
- Споко, само попитах.
Защо ме питаш такова нещо?
Не ми изглеждаш да си от Хавай.
Защо мислиш така?
Защо ме питаш?
- Забрави, човече!
Забрави! Само зададох въпрос!
Видя ли го? Видя ли това?
Трябва да вървя. Наистина.
Здравейте. Здрасти, Шон.
Приятел ли ти е?
А, той е фен на Бийтълс от Хавай.
Надява се да вземе автограф от Джон.
- Приятно ми е.
Това е Хелън. Бавачката на Шон.
А този малък красавец е Шон.
Здравей, Шон!
Прелетях целият път от Хавай и за мен е чест да се запознаем.
Г-н Ленън.
Пази се, защото не би искал да си болен на Коледа.
Е, време е да си вървим.
- Чао. До скоро!
Помахай на Джуд за сбогом.
Чао, ще се видим скоро.
- Надявам се да вземеш автограф.
Приятен ден.
Джон и Йоко сигурно са много горди.
- Да.
Надявам се да ти подпишат плочата и да си я слушаш...
Не си тръгвай.
Още не сме се видели с Джон.
- Да, знам.
Но беше хубаво да те видя отново. Трябва да тръгвам.
Благодаря, но трябва да останеш.
- С удоволствие, но не мога.
Тогава остани.
- Не, изморена съм.
Почакай.
- Наистина трябва да се прибера.
Само още малко. Зная, че ще излезе, зная го...
Може би някой друг път.
- Сигурен съм, че ще излезе.
РўСЂСЏР±РІР°.
- Съжалявам, не мога.
Моля те?
- Късмет.
Моля те! Почакай.
Казах "почакай"!
Това е краят.
Изглеждаше все едно, че сцената беше нагласена...
и всички актьори идваха и си отиваха.
Аз бях просто един образ.
Тенекиен човек, играещ фен на Бийтълс.
Играеше търсач на автографи.
А отвътре бях врящ казан от ярост.
Но никой не можеше да го забележи.
Скоро всички други актьори щяха да си тръгнат и пак щях да остана сам.
Предполагам ни е писано да умрем Бийтълхолици, а?
Слушай, моето държание по-рано...
Казаха ми, че трябва да съм внимателен в Ню Йорк.
Наистина съжалявам.
Няма нищо, приема се.
- Благодаря ти.
Не съм искал да чакам сам навън.
Какво беше това? Започна разговор и изведнъж стана враждебен.
Малко съм сприхав. Чакам тук от три дни.
Страхотно.
Може би всичко е от нещата, които съм чувал.
Никога не знаеш кой е насреща ти.
Трябва да оставиш албума си тук. Никой няма да го открадне.
Ей, Хосе! Как си? Помниш ли ме?
Да, ти си този от Хавай. Джон Ленън, нали?
Това съм аз, фенът на Бийтълс.
- Пак ли чакаш за същото?
Познаваш ли Пол? Пол, познаваш ли Хосе?
Да, познавам го.
Човекът, който се представи за техник, за да се вмъкне вътре и да снима.
Засрами се. Това е частна собственост.
Знаеше ли, че той така прави пари?
- РќРµ!
Разбира се.
- Кой ти плаща?
Джон Ленън очевидно. Йоко Оно също. Гилда Раднър.
Роберта Флек, Лорън Бокал, Пол Саймън...
Странно. Знаете ли...
когато видиш човек за първи път, дори да си мислиш, че си го виждал преди...
тогава Джон Ленън трябва да е най-известният човек на планетата...
А аз никога не съм го виждал!
Помниш ли какво ти казах миналият път? Помниш ли?
Определено дойдох за да се срещна с Джон Ленън, така казах.
Казах "определено".
- РџРѕРјРЅСЏ.
Върнах се. Изминах целият път, нищо не съм спестявал. Готов съм.
Имам новият му албум.
Дори имам нова писалка.
Браво.
Имаш и книга.
Това не е просто книга.
Това е всичко.
Не съм я чел, а трябваше. Разказва се за едно дете, нали?
Да. Холдън Колфийлд.
- Какво се случва?
Този младеж...
напуска училище, бяга от къщи...
И отива на тридневно пътуване...
до Манхатън, за да намери себе си.
Но не намира нищо, само някакви лицемери...
Какво го прави толкова велико? Имам предвид - как свършва всичко?
Няма значение как свършва.
Той е в психиатрична болница, и...
ни разказва тази история.
Оттам ни разказва. В минало време.
Просто... я прочети.
- Добре.
Джон излиза ли?
Ето го!
Съжалявам, г-не, но лимузината ви още не е пристигнала.
Какво чакаш още? Ето го!
Имаш ли писалка?
Благодаря.
Това ли е всичко, което искаш?
Да, благодаря.
- Сигурен ли си?
Да, това е всичко.
Благодаря, Джон.
- За нищо.
Това наистина беше той.
Говори с мен.
Знаеш, че не е истински.
Изглежда, че удари джакпота!
- Даже е написал и датата!
Големите звезди не го правят по принцип, когато се подписват.
Да, не го правят.
- Това наистина е уникално.
Сега ти остава да си вземеш само рамка.
Ти си ме снимал?
- Ето ги.
Хвана ли ме как говоря с Джон?
Мисля, че да!
Боже господи, бих направил всичко за тази снимка.
Ще ти дам 50 долара за нея.
- Спокойно, човече.
Може ли да я взема тази вечер? Хайде де, трябва да я имам тая вечер!
Не знам за тази вечер, аз съм от Джърси, малко е далече.
А утре? Да се срещнем тук
и ще ти дам 50 долара. Кълна се, че ще го сторя!
Добре, става.
Тогава го кажи.
Хайде де, кажи го - "Утре".
Добре, утре ще се срещнем тук.
И аз ще ти дам 50 долара за снимката с Джон.
Нямам търпение да го покажа у нас.
Не знам дали ще ми повярват...
Но ще повярват!
- Предполагам.
Ей, Хосе, виж какво имам. Видя ли го?
Много хубаво! Поздравления!
Ти го направи.
- Благодаря. Знаех си, помниш, нали?
Радвам се за теб.
Ей, Фред, виж това!
Този е дошъл чак от Хаваите само за да вземе автограф от Джон Ленън!
Поздравления, страхотно.
Благодаря, че спря!
- Знаете ли кога ще се върнат?
Всичко хубаво, Хосе.
Те ще се върнат тази нощ, нали? Кога смяташ, че ще е това?
Трудно е да се каже. Ако са отишли на вечеря, значи ще се върнат до час,
но ако са отишли до студиото може да ги няма и цяла вечер.
Добре.
- Смятам, че сигурно са в студиото.
Всъщност съм сигурен в това. Така че... поздравления и лека нощ.
Не си тръгвай още.
- Защо не?
Може да се върнат всеки момент! Ами ако Джон е забравил нещо?
А какво ако трябва да тръгвам?
Недей, те ще се върнат преди полунощ, знам го.
Виж, ще дойда утре с твоята снимка, става ли?
Имаш оригинален автограф от Джон, иди си почини малко.
Само още малко, моля те?
- Прибирам се вкъщи!
Виж, изгубих самообладание, човек трябва да е внимателен.
Всичко е наред.
- Беше прав!
Вземи автографа и си върви!
Всъщност аз не съм от Хавай, а от Джорджия.
Израснах в предградие на Атланта, Джорджия.
Това е страхотно.
- Трябваше да го кажа по-рано...
Заради южняшкия ми акцент е, нали?
- Да, заради него.
Хайде де... да почакаме още малко.
РќРµ.
Само ти и аз.
Този път аз ще снимам.
Ако имаш фотоапарат, няма да можеш да го застреляш!
Той трябва да остане! Накарай го да остане!
Ако правиш снимки, няма да можеш да извадиш пистолета!
Щях да те снимам с Джон Ленън! Обзалагам се, че нямаш такава, нали?
Не, нямам, лека нощ.
- Ще се върнат преди полунощ!
Знам, знам, че ще се върнат!
Ами ако не го видиш отново?
Ами ако отиде в Испания или някъде другаде?
Ами ако му се случи нещо?
Виждах го... как стои на кушетката, знаещ какво почти се е случило.
Знаещ, че можеше да го направиш.
Направи го, лъжецо.
Имаш автографа му.
Вземи следващото такси и просто си тръгни!
Не го прави, не сме за това тук!
Той ти даде автограф, беше мило, даже написа и датата.
Но аз искам да го убия, той е мой, искам го, Дяволе.
Дай ми силата.
Трябва, искам го.
РќРµ, РЅРµ!
Ти си никой, нищо. Не беше фалшив.
Просто се качвай в таксито си. Страхливец!
Имаш си автографа... Върви си вкъщи и го сложи в рамка!
Не го слушай.
Най-хубаво си е вкъщи. Тръгвай, тръгвай!
Лицемерите трябва да умрат, казва Спасителят в ръжта.
Ще го направя.
Ако ми дадете удобен случай...
ще го направя.
Да.
Г-н Ленън?
Това е всичко, което искам да ти кажа.
Арестувахме Марк Дейвид Чапман
за убийството на Джон Ленън.
Днес много хора тъгуват за преждевременната смърт на легендата.
Трагичното убийство на Джон Ленън
хвърля в невъобразима печал хора от всички възрасти.
Марк Дейвид Чапман, убиецът на Джон Ленън,
беше отведен в болницата "Белвю"
където е бил поставен под наблюдение, заради опит за самоубийство.
Мога да ти кажа как те...
ме отведоха в полицията и ме прекараха пред всички медии...
И как ме вкараха в това проклето място...
Нещата бяха излезли извън контрол,
но вече нищо не ме интересува.
Не е важно.
Джон Ленън, лично за мен, e символ на любовта и мира на тази планета.
Мисля, че Джон Ленън беше творец
и смятам, че принадлежи на моето поколение.
Не разбирам защо е бил убит.
Те продължаваха да ме питат...
дали наистина си мислех, че съм Спасителят в ръжта.
Това е толкова глупав въпрос.
Много е тъп, заклевам се в Бог.
Знаех, каквото и да казваха,
знаех, че имах силата и знанието.
Редовете и изреченията в тази книга се лееха в мозъка ми...
и влизаха в кръвта ми,
течаха в мислите ми, в моите действия.
Съвършената ми душа диша между страниците на "Спасителят в ръжта".
Бях там три дни.
Беше понеделник... преди Коледа.
В Ню Йорк.
И сега съм тук.
Стоящ тук...
Говорещ... на теб.
Няколко години убиецът на Джон Ленън вярвал,
че е въплъщение на Холдън Колфийлд с нова вяра в библията"
Днес той e прероден християнин...
През 2001 г. получава право за пускане под гаранция.
До 2006-а четири пъти е бил изслушван от комисия и му е отказвано всеки път.
превод: booker редакция: mirror
Translator's Heaven 2008В©