Po shchuchyemu veleniyu a.k.a. The Wish of the Fairy Fish (2023) Свали субтитрите
Ето го пръстенчето за моята рибка!
Ще й хареса.
И къде е годеницата ми?
Ваше Водовисочество, работата е там, че...
Не чувам.
- Не е толкова зле.
Не е ужас-ужас! Тя... тя...
Какво, да не ти се напълни устата с вода?
Защо...
Защо ме наказвате?!
Пощадете ни, Ваше Водовисочество,
тя е избягала!
Как - избягала? Търсете я!
Търсете я във всички кладенци,
езера, реки и блата!
Търсете, промивайте!
Време е да се попързалям по хълма.
А татко вече е в ковачницата.
Отиваш да се пързаляш на хълма ли?
Да, татко.
Събрал ли си сили?
Приближи се, Емеля. Ела насам.
Хайде, хайде, да видим
дали си дорасъл за ковач.
Да пораснеш по-бързо, Емелюшка.
Вече си на години, а още си дребен.
Хубаво.
Отивай на реката. Поне рибка може да наловиш.
Друг път ще помогнеш.
- Добре, татко!
Емеля, къде си тръгнал?
Варда!
- Емеля, да не прескочиш реката!
Да не потрошиш коритото!
Викам да се разкарате!
Емеля на корито за града е тръгнал.
Стигнал до реката, за малко да се изкъпе!
Да поделиш рибата!
Притрябвал ми е вашия град!
И тук ми е хубаво!
Ех, рибо, рибо...
Кога ще се хванеш?
Това се казва "подарък".
ПО ЗАПОВЕД НА ЩУКАТА
Рибка, рибка...
Да не забравиш дафинов лист.
Да, вярно.
Кой го каза?
Аз го казах.
Не улучи.
Говореща щука?!
Бързо се досещаш.
Ама че работа!
Ето какво. Взимаш ведрото и ме връщаш обратно в дупката.
Ами чорбата?
В замяна ще ти изпълня всяко твое желание.
Пет!
Нахален си. Само три, повече не може.
Договорихме се.
Повтаряй след мен!
По заповед на щуката...
- По заповед на щуката...
по мое желание...
- ...по мое желание...
искам...
- ...искам...
Ами... и трите желания.
Не, не мога толкова бързо.
Ще падне чакане.
Защо бързаш толкова. Работата е там, че
трябва да се мисли.
И това си го бива! По заповед на щуката,
по мое желание,
искам
да видя града.
Само че не ми се ще да ставам.
Ето че си намисли първото желание.
Какво става? Твоя работа ли е?
Изпълнявам ти желанието.
Какво желание?
- Както поиска.
И града да видиш, и от печката да не ставаш.
Мислеше, че ще се изплаша ли? Никога!
По-добре се дръж за печката!
Кой идва? Кой идва? Виж кой идва.
На куцата кобила. Това са нашите селяндури.
Селяндурите са смешни хора, връщат се от панаира вкъщи.
Кой разсъблечен, кой - събут, кой с разбита глава.
Ой, варда!
Разкарайте се!
Спри!
Изиграйте ми такъв смешен селяндур,
за да не ме боли корема, мен - грешния.
Изиграйте ми такъв, че да му треперят краката.
За да може всички сополанковци...
Махнете се от пътя!
- …да не ни се пречкат.
Искам да чупя, да чупя.
Да си кажа честно, искам и да се сбия.
Защо оня момък си сгъва крака?
Няма да му се падне трепетликово дръвце.
Мъхнатко!
Стой!
Студът хапе.
За студа нямаше желание.
А може ли
да се превърне суровата зима
в лято?
Добре ли си помисли?
Да! По заповед на щуката,
по мое желание,
искам зимата да стане лято!
Много смело.
Е, ти командваш.
Получи се!
Браво, момче.
Първото желание провали, второто изгуби,
Направо ти казвам, че ако се удавиш, няма да ти изпълня третото.
Ето те!
Ще ти се! Няма да се удавя.
Чиста глупост!
Изтървах две желания.
Хората всеки път ме учудват.
С какво?
Може да си пожелаят всичко,
но човек избира от своята камбанария.
Ако самият той е дребна душа,
то и желанията му не струват.
Наистина?
Щом е така...
Е?
Искам брадвата сама да сече дърветата!
А, не.
Искам ведрата сами да се пълнят от реката и да отиват в къщата.
Добре, Емеля, не се мъчи. За брадвата беше добре.
Наистина?
Здрасти, момче!
Дълго ли вървиш по пътеката?
Здрасти, дядо. Идвам от реката.
А пътечката е платена!
А… Никъде не пише.
А тухлата за кого виси?
Не съм виждал такива правила.
Липсата на закон не освобождава от отговорност!
Няма нищо у себе си.
Ами, тогава да тръгвам?
Има риба във ведрото.
- Видя ли. Давай я за чорба.
Обяд!
- Каква чорба, хора, какво говорите?
Тя е жива! Аз сега... Ей, накъде?
А ти, момко, наистина си върви.
Хайде, хайде!
- Големичка е!
Ще стане мазничка чорба.
- Ей, хора!
Вие знаете ли каква е тази щука?
И какво представлява?
Тя не е обикновена щука.
Ако я огледаш отблизо, като че ли е обикновена, нали?
Ами, да.
А сега... като че ли се смалява. Нали така?
А сега, най-интересното. Съвсем ще изчезне.
Ей! Дръжте го!
Дай!
- Дай ми го!
Бързо!
- Насам!
Хвани го!
Дръж го!
Стой!
Стой!
Стой!
Стой!
Стой!
- Дай рибата!
Защо стоиш? Бягай, тъпако!
- Ти бягай!
Това беше фокус.
Сега ще има фокус.
Девойче!
Девойче! Помощ!
Умирам, носът ме сърби!
Почешете ме, моля! Ей, къде отидохте?
Девойче!
Девойче! Да сте видели тук една риба?
Каква риба?
- Ето такава.
А… Онази, която обещала на един глупак три желания?
Да, да, да! Точно тя.
Не, не съм видяла.
А… аз съм Емеля.
Василиса.
Василиса прекрасна?
За теб - ужасна.
Гласът ти нещо ми е познат.
Какво казваше за глупака?
Глупав или не, взе ти кърпата!
Между другото,
остана ми още едно желание.
О! Да не би да го измисли?
Докато висях надолу с главата, го измислих.
Да, разбира се. Кръвта ти е дошла в главата.
Искам да се оженя. За царска дъщеря.
О… Не си толкова глупав.
Ами тогава!
След мен!
Анфиса Феофановна! Ваше Височество!
Идват!
- Ох, колко си смотана, Люска!
Вие наредихте да нося чуждестранни обувки.
С тия токове.
Идва чуждестранен посланик, лорд Ротман.
Защо не казваш? Бързо, роклята ми!
Книга! И самовар! Вън оттук!
Така… Господи, да успея, да успея.
О, Боже мой!
Може да се ослепее от такава красота!
О, лорде, вие ли сте?
Зачетох се и не забелязах вашата поява.
Мила моя…
Ах… Просто малко се вълнувам.
Имам изненада за вас!
Моля ви. Натиснете.
Страхотно е, нали?
Потресаващо!
Ако имам властта на баща ми,
за такова нещо щях да дам половин царство!
Така, така...
Така, така...
Ваше Величество!
Глупост някаква! Голяма работа.
Татко!
- Какво - "татко"?
Господин посланик…
Между другото, ти какъв посланик си? Лютив?
Или маринован?
- О, Велики господарю! Как сте?
Как да ти кажа?
Навсякъде - вредители!
Ваше Величество, какво смятате да правите?
Короядите се тровят с оцет.
А стеблата против зайците - с вар! Вар!
Моля ви, Ваше Височество… Защо с вар? Не трябва!
У нас в Англия сме изобретили прекрасно средство против зайци.
Ти не си виждал нашите зайци.
Ей-такива са!
Твоето английско средство няма да се справи с нашите зайци!
Ваше Величество,
имам подарък за вас! Който, съм сигурен,
че ще промени отношението ви към нашата родина. Моля!
Ами…
Обичам подаръци.
Заповядайте.
Изненада…
Това си го бива!
Какво застина? Страх ли те е?
От нищо не ме е страх.
Разхубавила се е столицата при царя - господаря!
Механичен орган.
Духови тръби, на английски - "пайпс".
Задейства се посредством 120 стоманени пружини.
Ваше Величество, заемете мястото си!
И…
- Каква е тая бандура?
Готов ли сте?
- И аз не знам…
И, така…
Да, разбрах!
Е, Емеля? Без третото желание няма да получиш царската дъщеря.
А, не! Искам любов. Засега ще задържа желанието си.
Ще наредя да ги забият, за да не влизат всякакви.
Ще въведа ред.
Еха!
Каква е само, а?
Сигурен ли си, че й подхождаш?
Не съм сигурен. Нищо, ще я повдигнем до моето ниво.
Аха…
Що за въздухар се присламчва към моята годеница, а?
Може би не знае, че ти е годеница?
Ще узнае!
Какво толкова?
Ти да видиш!
- Да!
Тю!
Орган.
А ние…
имаме баян, който сам свири.
Да! Това го разбирам!
Който го чуе, краката му сами танцуват!
Така че, това не се брои!
Благоволете да ми покажете това чудо, Ваше Величество.
Много не ми се вярва.
Добре, ще видиш чудото.
Афанасий, гълъбче,
изпрати някого до склада и нека донесе нашия баян, който сам свири!
И по-живо. Че тук някои се съмняват.
Господарю, не ме екзекутирай, нямаме такъв баян и не сме имали…
Знам.
- Откъде да го вземем?
Не знам!
Ами, Ваше Величество,
имате ли го този баян или малко си измисляте?
Моля да го покажете.
Стой! Идвам с теб. Стой!
- Царю - господарю!
Царю - господарю!
Ще намеря баян, който сам свири.
Кой е този?
- Кой го пусна?
Кой го пусна?
- Ей, теб кой те пусна?
Заради теб, царкиньо, ще го намеря.
Какво си позволява тоя?
Разкарай си клечката за зъби. Не виждаш ли?
Двама красиви души разговарят.
Това е възмутително!
Вгледай се в мен, царкиньо. Може би съм твоята съдба?
Пусни го!
Какво става, а?
Какво става…
Скандал някакъв?
Какво правиш?
Събори на земята посланик на чужда държава!
Браво, момко. Застъпи се за Отечеството!
Свободен си.
Извинявай, посланико.
Не знам как е в чужбина с вашите демокрации,
но все пак сме свикнали да даваме шанс на обикновения гражданин.
Да, на самореализация и растеж в кариерата.
Така да бъде, момко. Хайде, търси баяна, който сам свири!
За мен е дребна работа, царю-господарю!
Намериш ли баяна - искай каквото щеш.
И дъщеря си ли ще ми дадеш, царю-господарю?
Ами, да.
Ще разгледаме въпроса.
Засега дайте на момъка хубави обувки и го снабдете с провизии.
Но ако не изпълниш царската воля,
царят-господарят ще те екзекутира.
Извинявай.
За да знаеш къде ти е мястото, човече.
Мръсно човече.
Дадоха ти невъзможна задача. Знаеш ли при кого е тоя баян?
При кого?
- При Котарака Сладкодумец!
И, какво? няма да се справя с котарака ли?
Котаракът не е обикновен.
Щом те срещне, ще попита:
"Каква песен да ти изсвиря - весела или тъжна?"
Ти каква ще избереш?
- Тъжна.
А… Когато котаракът запее тъжна песен, хората заспиват. И той ги изяжда.
Изяжда?
- Да, направо с костите.
Какво казах - тъжна ли?
- Да.
А! Не бе, весела!
Наистина? А когато свири весела песен, хората не могат да се спрат.
Танцуват до смърт. И той пак ги изяжда.
Яде, яде, яде…
Защо е толкова кръвожаден?
Ясно е, живее сам. Подивял е.
Ето там живее твоят котарак.
Ти няма ли да дойдеш с мен?
Защо? Да видя как ще вечеря с теб?
Аха… Ами, да.
Ами, тогава да вървя?
- Добре…
Няма ли да ти е скучно?
- Не.
Ще се срещнем тук.
Да.
Правилно, че си запази третото желание.
Ще ти потрябва.
Котарака с лявата ръка ще го оправя. Само една котка! Дребна работа.
Кой е тук?
Сторило ми се е…
Не, не ти се е сторило.
За баяна ли си дошъл? Ще те разкъсам.
Притрябвал ми е твоят баян!
Така… само се разхождам.
Не ми се спи.
За това ще ти помогна. Първо си кажи името.
За какво ти е името?
Да го напишем на гроба ти.
Защо веднага - "на гроба"?
А как иначе?
Аз свиря, ти заспиваш, аз те ям.
Ако не заспиш - баянът е твой.
Казвам се Емеля.
Добре, покойнико. Избирай песен: весела или тъжна?
Аха.
Хайде да е тъжна!
Две малки котенца
в ъгъла се скарали.
Ядосаната стопанка
взела метлата
и измела от кухнята
боричкащите се котета.
Не можеш да разбереш
кой - прав, кой - крив.
Това била през нощта,
през зимата, януари.
Двете малки котенца
измръзнали на двора...
Откъде знаеш думите? Това е моя песен!
Аз съм котарак с тежка съдба.
Майка ми я пееше, като бях дете,
докато беше жива.
Ето защо не действа...
Ах… Излиза, че се налага да дам баяна?
Какво ще правя без него?
В него е целият ми живот!
Препитанието… И, въобще… за душата…
Легнали на кравайче,
на камък пред прага,
пъхнали нослета в лапичките
и започнали да чакат края.
Стоп машина!
Добре,
няма да взимам баяна ти.
А?..
Не се натъжавай. Какво си се разкиснал?
Ще измисля нещо.
Ето, пийни си мляко.
Ей, къде отиде?
Хитър си.
Млякото е вкусно. Но е малко...
В сандъка ми е пълно с храна.
Момент… Така…
Така…
Добър човек си, Емеля. Ще ти бъда приятел.
Сирене! Риба!
А, ако се сприятеля с някого, то е завинаги!
Разбра ли ме? Значи, така.
Ще дойда с теб. Ще взема и баяна.
Не мога да разбера: аз съм съчинил тая песен!
Излиза, че е станала народна.
Цар Водовик изпраща вест.
Всичко е готово за сватбата. Избирай рокля.
Рибката ми!
Предай на подводния цар, че още не съм дала съгласие.
Има още време да помисля.
Мисли бързо! Тревожи се.
Току-виж сам е дошъл за теб.
И какво, хубавице?
Справих се без третото желание, а?
Че и приятел доведох. Запознай се - Котарака Сладкодумец.
Това да не е царската дъщеря?
- Не, това е моята риба.
Много ми е приятно. Василиса.
Здрасти.
Риба, но не е твоя.
Виждам, че не е моя.
Годеница на подводния цар.
Значи, от него си избягала през дупката?
Иска да се омъжа, а аз не искам.
- Без любов не трябва да се омъжваш.
Любовта е най-важното.
Така че, като не искаш - не се омъжвай.
Длъжница съм му.
Защо?
Попаднах в мрежа, а той ме измъкна.
- Къде си попаднала?
Загубих на шах.
А аз никога нямаше да загубя.
Ти да не би да умееш да играеш?
Че какво толкова?
В селото съм пръв на "городки",
а ти за някакъв шах ми говориш.
"Городки" не са шах!
Там трябва да се смята!
Посланикът на Негово Величество Хенрих 128-ми: лорд Ротман!
А той къде е?
Къде?
Там…
- Така! Най-накрая!
Вече започнах да скучая. Дайте да ви прегърна!
Аз боядисвам стените.
Това как…
Благодаря ви, Ваше Величество.
- Е, за какво сте дошли?
Ваше Величество, Бих искал да...
Бих искал да направя официално предложение.
Видя ли го?
Ваше Величество, разрешете да помоля за ръката на ваш…
Котарака Сладкодумец…
И баянът, който сам свири!
И кой тук е конкурентът?
Англичанин ли е?
Хайде.
Какво става?
Ти да видиш!
Спри!
Ами сега?
Ей! Къде тръгна?
Какво става?
Къш! Пст!
Пст, ти казвам! Къш! Спри!
Къш! Спри!
- Хайде, Емеля!
Оппа!
Кефи се, Емеля!
Давай още!
- Емеля, кефи се!
Хайде, хайде! Оппа!
Хайде!
Разкарай го!
- Стъпи, Емеля, хайде! Стоп!
Ох, нямам никакви сили.
Е, лорде, сега вярваш ли в нашите чудеса?
Афанасий!
- Тук съм!
Баянът да влезе в хазната!
- Аха.
И да се обяви за национално богатство!
Правим го.
А този котарак да се зачисли за храна.
Аха.
И да се назначи за царски стражеви котарак.
Какво? Какъв "стражеви"? Аз да не съм куче!
Да, коте, разбира се, право си. Добре.
Значи, ще бъдеш мой царски боен котарак!
Гениално!
- Това е друга работа.
Емеля, браво на теб! Браво!
Изпълни такава хитроумна задача!
Е, царю-господарю, сега готов ли си
да ми дадеш за жена дъщеря си Анфиса?
Какво значи това?
Наистина си юнак. Юнак, син на ковач.
Юнак, нали? Юнак, юнак? Нали?
Просто има една малка тънкост…
Ти, Емелян, колко високо ме цениш?
Много високо.
Значи, една задачка е малко, за да получиш ръката и сърцето ми.
Съгласен ли си?
- Защо не? Съгласен съм.
Тъкмо загрях.
Всякаква задача ми е по силите.
Тогава очаквай царствената ми воля, човече.
Ще има за теб задача.
Зла е като майка си.
О, този посланик-мосланик!
Аз на него такъв...
Такава жега им дадохме!
Царят се побърка от радост.
А Анфиса…
Анфиса не отделяше очи от мен.
Веднага разбра кой - кой е. А?
- Наистина?
Падна си по мен.
- Наистина? Насрочихте ли сватбата?
Не,
ще има още едно изпитание.
Проверява ме. Така, за пред хората.
Толкова силно ми симпатизира.
Сигурно вече сте се целунали?
Аха.
От разстояние. Ето така.
Брои ли се?
- Разбира се, че се брои.
Ти, Емеля, покоряваш жените. Бика за рогата…
Да, има такова нещо.
Яви се!
Мамо, яви се!
Ох… спомни си родната майка. Домъчня ли ти за мен?
Ах ти, малка моя. На мама й е самотно на онзи свят…
Стига, мамо.
- Дъщеря й отдавна не я е посещавала.
Мамо, престани. Става въпрос за работа.
Казвай, родна ми кръв.
Проблемът е следният. Втори месец ухажвам един английски лорд.
Аха.
А татко иска да ме даде за жена на Емеля, някакъв ковашки син.
Каква задача да му измисля, за да иде да я изпълнява
и да не се върне?
Която се омъжва, не се усмихва.
Кой да се усмихва?
Която се омъжва, не се усмихва.
Защо не се усмихва?
- Мамо, включи се! Какво да правя?
А… значи, така.
Имам една идея.
Така…
Тук слагаме зеленчуци.
Получаваме готова салата.
И къде е салатата?
Готова салата!
Опа! Ето я!
Тук слагаме…
плодове.
И получаваме…
на изхода…
Ябълков сок!
Невероятно!
Сок. Това е английска сокоизстисквачка и зеленчукорезачка на парна тяга.
А това, заповядайте, е инструкция и доживотна гаранция.
Така, така…
А там, сигур…
Моля ви!
- Да, разбрах, инструкцията!
Ето. Вече нещо не е наред!
Твоята инструкция свърши работа.
Татко! Излиза, че пак чуждестранното е по-хубаво?
По-хубаво е!
- Ами нашето, родното?
Вълшебна покривчица!
Браво, дъще!
Растеш.
Така! Един момент!
Знаеш ли какво ще ти кажа, лорде?
Учуди ли ме? Да, учуди ме.
Ай… Разкарай се.
Но ние също имаме по-добри чудеса.
Например, вълшебна покривчица, а?
Наистина… наистина е забавно.
Това е от вашите смешки, царю.
- Ще го докажем!
Как?
Емеля ще я донесе.
Доведете писаря!
А когато постелят такава покривка…
Постелят покривка…
- Постелят.
На нея ще се появят…
- Ще се появят.
…хранителни продукти…
- …на нея…
…в масово изобилие.
…храни в масово изобилие.
- Изобилие.
Написа ли?
- Да.
И заповядвам.
- Заповядвам…
Юнакът Емеля да издири тази покривка
и да я достави в двореца.
…и в двореца…
- Да, да.
…да достави…
- И подпис: цар Феофан.
Дишай…
Не дишай.
Покривката е собственост на двама братя:
Тъпканчо и Кърканчо.
Но няма да ти я дадат за нищо на света.
Защото всичко, което си пожелаят, веднага се появява на покривката.
И изрисувана пита, и печена гъска.
И се подредили с това богатство в каменен град извън границата.
Да… Нещо ме престърга коремът.
Да можеше да похапна…
Преди щях да ви нагостя от все сърце.
А сега… Ето какво остана.
Всичко, което имам.
За всичко е виновен той… проклетият.
Дядо, кой е посмял да те обиди?
Покажи ми го, веднага ще го науча!
Кой да е виновен? Горският дух. Взе и погълна пролетта.
Посред зима настъпи лятото.
А всичко се сади през пролетта.
Ето - полетата са пусти.
Е, Емеля, ще му дадеш ли да се разбере на тоя дух?
Ох… В градините - нито моркови, нито зеле…
Младите заминаха да работят в града.
А ние с бабата дояждаме миналогодишните запаси.
Много са си добри.
Като игла и конец.
И при нас с Анфиса ще бъде така.
Аха!
- Спомни си…
как ме погледна за пръв път.
Направо ме изпи с очи. А втория път…
Защо ти е да се жениш?
Че как? Как без семейство?
Ще работя в ковачницата. Деца ще се народят.
Анфиса ще се занимава с тях.
Ще вари зелева супа, борш…
Зелева супа и борш?
Аха.
Ех, мила, да имаше супичка…
Супичка? Ще има супичка за теб.
"Да си знаеш мястото, човече."
А за какво ми е зелева чорба и борш?
И сам готвя добре.
Василиса!
Василиса!
"Край на руските… еми"?
Не ми харесва тая чужбина! Тревата е някак си различна…
И небето…
Дори въздуха. Усещаш ли, че е друг?
- Аха.
Казват още, че който премине през този мост,
повече няма да може да говори на своя език.
Само безсмислени неща.
- О, стига си ме плашила!
Хоп!
Е, курдин башлир?
Узбеген, курлик-мурлик?
Шандарашка ундасера.
Тохто? Вадай бараси.
- Там или тук е чужбина?
Раз… раз, два…
Не, това вече е прекалено!
Не може така да се присмиваш над някого. Аз ти повярвах!
Да вървим.
Курдик-бурдик, казваш?
Ето го - каменният град.
И къде са Тъпканчо и Кърканчо?
Е, като че ли закусихме. Мекички и пърженки.
Да, време е да обядваме. Соленичко и сладичко…
Разтреби се, зареди се!
Тъпканчо! Кърканчо!
Ох, не мога, братко, повече да ям…
Тежко ми е да дишам. Сладките ми сармички…
Ох, не мога да ям повече.
Бульончета и супички…
Няма ли кой да я вземе тая проклета покривка…
Ей, хора! Дайте аз да я взема, а?
Само да разтребя по-бързо…
Кой ще я вземе? Цвекловата супа, желираното…
Кой ще я вземе? Омлета, горещото…
- Вашата проклета покривка.
Ами да. Нали казахте, че не ви трябва.
Кокос.
- А на мен подарък за годеницата.
Ето ти подарък!
Не е за мен…
Сега - студено млечице.
Хубаво е. Щял да я вземе…
А ти коя си?
Василиса.
И ти ли идваш за покривчицата?
- Да, бе. Тя не носи щастие.
Как така? Какво?
- Как да не носи?
А ти опитай! Каквото искаш. Поискай.
Изворна вода.
Изворна вода?
Ето, гледай.
Вие гледайте.
Е, сега какво,
харесвате ли се?
В какво сте се превърнали?
Права си, девойко.
Не носи щастие тая покривчица.
Някога бяхме смели казаци.
Завоювахме покривката от турския султан,
а сега… оттук не можем да излезем.
Иска ми се, както преди:
да скоча на коня и да препускам из степта!
Да… Враният кон няма да издържи.
А аз съм се затъжил за мама.
Тя няма да те познае.
Девойко, помогни ни!
Вземи я.
Само че, бързо я вземи, веднага. Боя се, че ще размислим.
Така да бъде. Ще ви помогна.
Разтреби се!
Като че ли ме отпусна.
И аз го усещам.
Не ме тегли повече към тези банички, гевречета, курабийки…
Ще спортуваме ли?
- Аха.
И ще пием вода?
- Аха, и вода.
Василиса, почакай! Малко прекалихме!
Размислихме!
Дай си ни я! Върни се!
Дай я!
- Върни се! Стой, казах!
Дай си ни я! Дай ни я!
Върни се!
Ще умрем от глад!
Искаме да ядем!
Значи така. Ти си им се нахвърлил, разгонил си ги.
Те избягали и ти оставили покривчицата.
Да, има нещо такова. Това и аз го мога.
Не разбирам тези ваши самобитни традиции
да се късат цветя!
Разкажете, уважаеми сър,
за Лондон.
Лондон
е столицата на Великобритания.
Столица.
Там има много различни постройки.
Как казвате на руски?
Колосални!
Биг-Бен, Тауър…
А у нас всичко е по старому. Не е по чуждестранен маниер.
Ще ви покажа този удивителен град.
Сърцето на света!
Вашият разказ ми направи благоприятно впечатление… Ах!
Затова ви разрешавам да ме целунете.
15 пъти. Не повече.
Трябва да откъсна цветя за царкинята.
Защо - цветя? Ти и така носиш покривчица…
Не разбираш.
Покривчицата е така - по работа.
А цветята - от сърцето.
Емеля, Емеля…
Тя иска да те погуби, затова ти дава такива неизпълними желания.
Наистина?
Аха.
Няма такова нещо!
Погледнах в бездънните й очи
и там видях взаимна любов.
Ще се върна с покривчицата, Анфиса ще притича към мен,
аз ще я взема ето така…
Ето така, за ръцете.
И ще кажа:
"Светлина на очите ми,
съгласна ли си да станеш моя?"
Съгласна съм.
Тоест, тя е съгласна. Не - аз.
И аз това казвам…
Съгласна ли си.
Анфиса.
Красив букет. На Анфиса ще й хареса.
Чакай, къде тръгна?
Узбеген, курлик-мурлик…
10…
Ваше Височество! Ваше Височество!
Какво искаш, Мадлен?
Каква Мадлен?
- Ти си Мадлен, тъпачко.
Вече не си Маруся, а Мадлен, както в чужбина.
Трябва да направя и… шмиксен.
Книксен, Мадлен, книксен.
Емеля е на площада. Върнал се е с тая вълшебна покривчица!
Как се е върнал?
Банички, хлебчета!
- Колбаси ще има за всички!
И на мен!
- Кой иска зеле?
Дай насам!
- Тук, моля.
Така, още един, моля. Тук. Спокойно. Колбасче!
Анфиска, дъще!
- Аха!
Може пък, на този Емеля…
да погледнеш с други очи?
- Аха.
Господ здраве да ви дава!
Дай колбасче!
- С какви други очи?
Очи на влюбена жена.
- Ето! Дай насам!
Виж, момчето е популярно.
Колбасче!
- Дай на мен колбасче!
Подхвърли!
- Искате ли геврече?
Нали е юнак?
Хайде, вземайте!
- Погледни го какъв е юнак!
Колко продукти е получил в неурожайна година!
Казвам ти - това е! Анфиса, край!
Взимай, взимай!
- Ето ти годеник!
Няма какво повече да го обсъждаме!
Колбаси!
- Къде тръгна?
Кой иска зеле, хора?
Оппа! Така!
- Длъжник съм ти!
Мамо, какво да правя?
Съгласявай се.
Как така?
Как?
Момчето е популярно, изгоден годеник.
Отивай, ще ти кажа.
Ах! Каква прелест!
Браво на теб, Емелян. И с втората задача се справи.
Изпълнявам волята на татко.
Съгласна съм на брак.
Ура!
Ура! Ура!
- Хайде, гвардеецо!
Да го позлатим ли?
Дай да те прегърна!
Но…
как да се омъжа без благословията на мама?
Така че, иди, Емелян, на оня свят и ми донеси вест
от покойната ми майка Агрипина.
Взе ли мерки от годеника?
- Аха.
Дай ги на гробаря.
Какво сте се натъжили всички?
Ще донеса тая вест. Нали, царю-господарю?
Това е твоето село, Емеля, ето гората, река Боровинка.
А след нея започва оня свят.
Царството на Кашчей.
Ако искаш завинаги да останеш там, добре дошъл.
Няма живи хора на оня свят, Емеля. Оттам няма връщане.
Трябва да бягаш. Нощта ще те скрие.
Да, бе! Хубава работа!
Емеля никога от никого не е бягал.
Какво ще кажат хората?
Какво ще кажат хората? Имало Емеля и вече го няма.
Слушай…
Нали още имам трето желание? Така ли е?
Аха.
Когато стигна до самия край,
ще го използвам.
Затова го запазих.
Наоколо само степи.
Пътят е дълъг…
Виж какво.
Кажи на Емеля.
Ако реши да избяга…
- Аха.
…аз ще си затворя очите.
Да избяга?
Разбира се!
Бягството е разумно. Но е късно.
Как?
- Емеля замина.
Как замина?
Ами така, замина през нощта.
- Така ще се затрие!
Нашият Емеля…
ще се затрие за едното нищо!
Домът ми е наблизо.
Ако не се върна от царството на Кашчей,
няма да видя повече татко.
Тогава се отбий през вкъщи.
Не! Аз избягах оттам.
Татко няма да ми прости.
Минал през селото, качен на печката и изчезнал.
Не знам, може би на съседите да им се е привидяло.
Оттогава не съм го виждал.
Ако ти го видиш, предай му,
че при мен всичко е наред и няма да пропадна.
Не му се сърдя.
Сам трябва да кове живота си.
Добро момче е… само че е нисък.
Не може да порасне.
Ще ида да налея още вода.
- Стойте, аз ще ида.
Какво?
Мислиш, че няма да позная сина си?
Не те виждам с очите, Емелюшка.
Тате!
Тате, не исках. Стана случайно…
Поседни, да пием чай.
По-добре кажи къде отиде печката?
Там е, на завоя на реката.
Накъде си се запътил?
Тате…
Отивам при майката на годеницата си.
Стига бе! Намислил си да се жениш?
Най-накрая си пораснал?
Тате…
Прости ми, моля те.
Отдавна съм пораснал.
Просто…
хитрувах и…
се навеждах.
Синко…
Наистина си пораснал.
Хареса ми твоята Василиса.
Мислех само за себе си. Измислях желания.
А за най-простото не се досетих.
Искам, Василиса, последното си желание
да ми се изпълни сега, веднага.
Хубаво желание.
Така да бъде.
Емелюшка…
Синко…
Е, всичките ми желания са изпълнени.
Изглежда, е време да се сбогуваме.
Благодаря за помощта, рибке моя.
Знам. Знам, че не си моя. Само се шегувам.
Прощавай, ако има нещо.
Свърши ли?
Ще отплаваме ли?
Ами ти…
Ти, нали…
- Толкова ли не разбра?
Където иглата, там и конецът.
За какво говориш?
За ръкоделие, Емеля.
Ето го - Царството на Кашчей.
Стана трудно да се гребе.
Душите не пускат.
Ама че студ!
Не топли.
А ти какво искаш, мили човече? Това е обител на скръбта.
Ето какъв си бил, Кашчей!
Аз? Не. Кашчей е... ехей!
Но, всъщност, съм Кашчей.
А ти кой си?
- Емеля, ковашки син.
Здравей, татко.
Той да не ти е баща?
Аха.
- Ти не си ли му казала?
Срамуваш се от баща си?
Той заради това ме превърна в щука.
Временно, с възпитателна цел.
Не слушаше, караше се с баща си. Въобще, беше трудно дете.
А ти беше труден баща.
Имаме работа. Търсим царица Агрипина.
Така…
Агрипина Егоровна, от селяните.
Съблазнила царя, омъжила се за него, докопала се до властта…
Ограбвала поданиците.
Затова наказанието й е - вечен глад.
Яви се с гръм и трясък.
Моля за майчината благословия за брака на вашата дъщеря, Анфиса.
Имам предвид, с мен.
Значи, ти - заради него? Не за себе си?
Емеля… Промъкна се все пак, а? Ти да видиш!
Постигна своето.
- Аха.
Не.
Не, не.
Мъж на моята дъщеря? Няма да стане! Хайде, довиждане!
Тате…
Не, тая няма да я бъде.
Агрипина, какви мекички! Агрипина!
Ах, как ухаят…
Помириши!
Искаш ли да ти свалят проклятието на вечния глад, а?
Искам.
Много искам, Кашчей Иванич.
Благославям ги. Дай да ям!
- Тъй, тъй! Браво.
А сега трябва да повториш за роднините и близките.
Каква тръбичка само имате!
Ето.
Прелестно!
Нашият Емеля сигурно е загинал.
Не се говори така, татко. Сърцето ми чувства, че нашият Емеля е жив.
Като се върне, ще го прегърна, ще го целуна! И веднага - под венчило.
Овесена каша.
Хелоу!
- Виждат ме и ме слушат, така ли?
Може ли да започвам, Кашчей Иванич?
- Кой е тоя?
Започвай, започвай.
- Агрипина! Цветенцето ми!
Здравейте на всички.
Аз, покойната царица Агрипина, официално заявявам,
че давам съгласието си…
- Говори!
…за брак на момъка Емеля с моята дъщеря, Анфиса Феофановна.
Ама че филм, а?
Знаех си, че Емеля ще се справи!
Права си, дъще. И веднага - под венчило!
Ще има сватба!
Много живописно.
Каква е тая закуска!
Донесете ми пача! И…
Какво?
Пача.
Благодаря, татко.
Ти каза ли му, че той ще те забрави?
Още не.
Прощавам ти.
И аз на теб, татко.
Толкова се радвам за теб, Емеля.
Сега ще станеш мъж на Анфиса Феофановна
и никой няма да може да ти попречи.
Помниш ли ти как казваше, че човек не може да надскочи себе си?
Надскочих се!
- Така е.
Между другото, извинявай, че веднага не ти казах, подбирах думите.
Какво?
Който иска да излезе жив от царството на мъртвите,
ще заплати с паметта си.
Всички, които си видял тук, ще ги забравиш.
И мен ще забравиш, Емеля.
Всичко - от първата ни среща, до този последен ден.
Как така - последния ден?
Какви ги говориш?
- Това е за добро, Емеля.
Който ти е нужен, него помниш.
Искаш да кажеш,
че ще забравя как се разхождахме из полетата?
И как се запознахме с котарака.
И как ходихме извън границата.
И как ми подари букет на поляната.
Ами ако не искам да забравя?
Не искам да забравя,
чуваш ли?
Слушайте, вие, чудовища! Няма да забравя, ясно ли ви е?
По заповед на щуката, по мое желание!
Няма да забравя. Е?
По заповед на щуката, по мое желание...
Ще взема само едно нещо… слушаш ли?
И ще го запомня.
Слушаш ли ме?
Ти какво си намислила?
- Да се сбогуваме, мамичко.
Мислех си да проветря чардака.
- Принудиха ме, дъще!
Ще те отвея завинаги.
Изтръгнаха от гърдите ми съгласие.
Такова унижение и на родната си майка няма да простя.
Чакай! Мислиш, че селякът сам се е справил с такава сложна задача?
Има вълшебна помощница, която му изпълнява желанията.
Дъщерята на Кашчей.
На щука се превръща, може да прави всякакви чудеса.
Така значи…
И тя не сваля очи от твоя Емеля.
И… какво от това?
Това, че с помощта на магия получи моето съгласие.
А за това у нас се полага смъртно наказание.
Вълшебница, значи?
И е влюбена в глупака Емеля…
Това е. Свършено е с твоя Емеля.
Емеля е рибка кротушка.
А щуката сама идва в ръцете ми…
Девойче, коя сте вие?
Какво правя тук?
Помоли ме да те превозя до другия бряг.
Нищо не помня…
Какво правя? Мен Анфиса ме чака!
Благодаря!
Как изглежда тя в сватбената рокля?
Прекрасно. Вълшебно. Безподобно!
Само че се е скрила
и не знаем къде е, Ваше Водовисочество!
Играе си с мен на рибар и рибка!
Но този път ще я открия,
вдън вода ще я намеря!
Получи се неудобна ситуация, Анфиса Феофановна…
Струва ми се, че обикнах друга.
Каква друга?
- И аз не знам.
Не мога да си я спомня.
А аз си мислех, че заради мен извърши всички тия подвизи.
Прост ковашки син, без никаква чужда помощ…
Сам нямаше да успея.
Някой ми помагаше.
Но - кой,
не мога да си спомня.
Някаква магия.
- Аха! Магия!
Стража, чухте ли всичко? Магия!
Всички свои подвизи селският син Емеля
е извършил с помощта на магия!
Затова брака между него
и царската дъщеря Анфиса се отменя!
За връзка с нечиста сила,
ковашкият син Емеля се осъжда на лишаване от живот
посредством залп от мускети!
Има думата царят-господарят!
Ходом марш! Раз, два, три!
Пушките!
Има ли нещо да се каже като последна дума?
Животът ми, разбира се,
ми се оказа кратичък.
Но имаше и много хубави неща.
В банята…
баща ти ще те нашиба с метличка,
ще те завие в чаршафче,
а после на ръце ще те пренесе в къщата.
И ти си толкова малък,
а той - толкова голям,
като богатир
Тате…
Стреляйте, братя!
Не унивайте, всичко разбирам. Такава ви е работата.
Само за едно съжалявам -
забравих.
Нещо много важно.
Афанасий!
Освободи го.
Каква чудесна рокля!
- Освободи Емеля.
Той сам извърши подвизите си, без вълшебна сила.
За какво ми е този ковашки син? Че и без вълшебна сила…
Този ковашки син заради теб отиде на сигурна смърт
и нито веднъж не се уплаши.
Мислех, че просто иска да стане царски зет.
Афанасий!
Ще ти служа. Освободи го.
Наистина любовта прави чудеса.
Афанасий! Отменете екзекуцията.
А този…
да се изгони от града и да не доближава на пушечен изстрел!
Така. Първото…
Афанасий, цял живот съм мечтал!
Мислех, че с внуците ще се занимавам, разбираш ли?
Ние със зетя…
Какво правиш?
Хайде…
да си върнеш на мястото символа на властта!
Властта се смени.
Царица Анфиса те изпрати в пенсия.
Царице…
Второто желание…
По заповед на щуката, по мое желание,
желая мой годеник да стане кралят на Англия.
Отлично!
Възхитително!
Господарке, нашият крал иска да помоли за ръката и сърцето ви.
Всеки момент е готов да отпътува от Лондон.
Какъв… крал?
Предайте му моето съгласие.
Ами аз? Какво ще правя?
Изпращам те... в миялното.
В кухнята!
Стойте! Не, не!
Това е възмутително! Аз съм посланик, неприкосновено лице!
Не ти пипаме лицето.
- Също и тялото!
Третото желание…
Стойте! Не, не!
- Че аз имам 343!
Ще измисля нещо.
А ние бяхме тръгнали на сватба.
Мислехме, че всичко е наред. А то какво стана…
Слушай, Емелюшка.
Ти и Василиса ми бяхте на гости.
И това ли не помниш?
Теб помня, тате.
И никого другиго.
Може ли да се забрави такова момиче, Емеля?
Чрез нея животът ни се промени. Виж как сме отслабнали, а?
Мислехме, че на сватбата ти ще вдигнем шум…
Няма ли да се получи?
Няма да се получи. Анфиса няма да я пусне.
Не ший върху себе си -
ще си зашиеш акъла.
А това какво е?
Питам ви - какво е?
- Игла с конец.
Игла с конец.…
Игла с конец.…
Където иглата - там и конецът.
Където иглата -
там и конецът…
Спомних си.
Който ти е нужен, него помниш.
Емеля, къде тръгна?
- Спомних си моята Василиса!
Трябва да я спася.
Къде си тръгнал с тояга срещу пушки!
Кой ще…
Кой ще дойде?
А?
Аха.
Да те хвърля ли до града?
Синко!
С техника е по-удобно!
Ще пробие.
Няма да пробие. Царят-господарят е строил вратата.
Емеля пристигна!
- Гледай!
Дай им да се разберат!
- Емелюшка!
Дойде!
- Дай им да се разберат, Емеля!
Давай!
Василиса!
Спомни ли си за мен?
Как мога да те забравя?
Рано е да се радвате, гълъбчета.
Василиса ще бъде моя робиня, колкото си искам.
Докато не измисля третото желание.
О, още ли не си измислила третото?
И аз се измъчих с него.
Но, гледам, че първите две ги употреби ползотворно.
И с третото няма да сбъркам.
Ще те превърна в мравка
и с тока, ето така - храс, храс!
Превръщай в каквото щеш!
Емеля, недей! Не знаеш тя какво може да направи!
А какво ще направи с моите приятели,
когато изхаби за мен последното си желание, а?
Повече нямаш, вълшебнице.
А аз на твоите стрелци ще извия вратовете.
Така че най-добре мен превърни в мравка.
Не, братко. По-добре аз да стана мравка,
иначе не отговарям за себе си.
Добре, чудо-богатири. Убедихте ме.
Освобождавам Василиса. Вземете си я цяла и непокътната.
Измислих последното желание.
По заповед на щуката, по мое желание…
Искам самата аз да стана вълшебница,
за да изпълнявам всякакви желания, като нея!
Благодаря за подсказването.
А сега искам да превърна Емеля
и всичките му приятели…
А, за малко да забравя, също и Василиса!
В жалки мравки!
Ей, защо нищо не става? Защо не се сбъдва?
Щуката може да изпълнява само чужди желания, а не - свои. Така е устроено.
Не ти ли казах?
Мислиш, че си най-умната?
Ей, ти! Ела тук!
- Аз ли? Идвам.
Повтаряй след мен, крепостни.
По заповед на щуката…
- По заповед на щуката…
По мое желание.
- По мое желание.
Може ли студен квас?
Какви ги говориш?
- Вцепених се от страх.
Какво?
Гледайте!
Гледайте!
- Как смееш, крепостни?
Не изпълнявай твоите желания, а моите!
Мъжът ти да ти изпълнява желанията!
И, въобще, не съм крепостен.
Колко сте зли всички!
А ти пък кой си?
Чудовище…
Рибке моя! Не е хубаво да бягаш от годеника си!
Какъв годеник си ми? Ай, махни си ръцете!
Никак не е хубаво…
- Кошмар!
Рибке моя…
Пусни ме! Не ме докосвай!
Ти наистина ли си цар?
- Обиждаш ме, рибке моя!
Имаш ли много бисери?
- Колкото искаш.
Добре, разрешавам ти да ме целунеш. Но не повече от 15 пъти.
Ура!
Ура!
Ето че премахна моето проклятие.
Сърцето ми иска да попита…
Работата е там, Василиса Кашчеевна…
Как да го кажа…
Какво ще стане, ако аз…
ние…
Как да подбера думите?
Узбеген, курлик-мурлик?
Да.
Съгласна съм.
Да?
Не.
Аз съм много силен.
Знаеш ли какво, драги? Излизай и помагай.
Нокаут, сър.
Готов е.
Не му върви на англичанина.
Как е?
Цар!
Време му е на младежа да се жени.
Време му е на младежа да се жени.
Време му е на младежа да се жени. Двойката излиза от двора!
Време му е на младежа да се жени. Двойката излиза от двора!
Двойката излиза от двора!
Двойката излиза от двора!
Двойката излиза от двора, отваряйте вратата!
Двойката излиза от двора, отваряйте вратата!
http://subs. sab. bz Translator's Heaven®