Stargate: The Ark of Truth (2008) Свали субтитрите
МЕТРО ГОЛДУИН МАЙЕР ПРЕДСТАВЯ:
Бен БРАУДЪР
Аманда ТАПИНГ
Кристофър ДЖЪДЖ
Клаудия БЛЕК
Къри ГРЕАМ
Морена БАКАРИН
Тим ГИНИ
Джулиън САНДС
Сара СТРЕЙНДЖ
Майкъл БИЙЧ
и други.
Участват още:
Бо БРИДЖИС
Майкъл ШАНСК в ролята на ДАНИЕЛ ДЖАКСЪН
Музика Джоел ГОЛДСМИТ
Превод и субтитри ГАВРИЛ ГАВРИЛОВ
Продуценти Робърт КУПЪР и Брад РАЙТ
Сценарий и режисура Робърт КУПЪР
Преди милиони години, в една далечна галактика...
Не можем да крием Пътя си повече.
- Нито пък ние.
Орай събират армии, които идват да ни унищожат.
Всичко, в което вярваме е оскърбление за тях.
Нищо няма да ги спре да унищожат всяко доказателство,
противоречащо на фанатизма им.
- Нямаме избор.
Трябва да им противопоставим.
- Можем да се бием,
използвайки познанието си срещу тях.
- Малцина сме, в сравнение с тях.
Кивотът може да промени всичко.
- Нима индоктринирането е отговора?
Отричаш Орай в самата им същност.
Не е по-различно от убийството, което те предлагат.
Единственият път на смъртния да промени нечие съзнание,
принуждавайки ги да видят истината от твой ъгъл
е да представиш доказателство.
Ние вярваме в систематичното разбиране на материалния свят чрез
наблюдение и експериментиране, чрез
аргументация и дебатиране, но най-вече чрез свободата на волята.
Няма да пристъпя
фундаменталните принципи, в които вярвам, за да ги съхраня.
Осъзнаваме невероятният потенциал на технологията на Кивота.
И опасността, която представлява подобна сила.
Няма да се използва като оръжие срещу Орай.
Дебатът по проблема е изчерпан.
::: СТАРГЕЙТ ::: ::: КИВОТЪТ НА ИСТИНАТА :::
Ще ми помогнеш ли?
Руините на Дакара. В настоящето.
Наистина ли мислиш, че е това?
Покрито е с Древни писания.
Символите са част от стар диалект, с който съм запознат.
Пише: "Тук е съхранено нещо много старо".
Какво е нещото, Даниел?
Ако знаех със сигурност, нямаше да кажа "нещо".
Защо й отговарям?
- Стига мрънкал и го отвори.
Не е толкова просто.
- Защо не?
Ако е това, което си мисля, значи е Древна технология,
способна да накара погледналия в нея да повярва,
че Орай не са богове. Доколкото знаем.
Ние вече го вярваме. Няма страшно, отваряй.
Казах "доколкото знаем". Може да ме накара да вярвам в нещо друго.
Може да трябва и в това да повярваме.
Не в това е въпроса. Има и друга причина да не го отваряме.
Виж ми ръцете, става ли? В мазоли са и кървят. Счупих си всички нокти.
От дни сме на този пек.
Не съм се къпала.
- Ние също.
Това е повече от очевидно.
Според теб, този прокълнат стар ковчег
е спасението ни от потисничеството на армиите на Орай.
Най-добрият, а вероятно и единствения шанс който имаме.
Колко дупки изкопахме в земята?
Помогни ми, здравеняко.
- Много.
През целият престой на Джаффа тук
те са знаели, на че Дакара Алтераните са кацнали за пръв път в тази галактика.
Искаш да кажеш, че никога не са търсили Древни артифакти?
Откриха няколко артифакта при възстановяването на града.
Но с постоянната смяна на ръководството и малкото време, или...
Да, да. Дрън - дрън. Но ето ни нас.
Най накрая. Вероятно сме го открили - Основното оръжие.
Някой би ли ми обяснил защо не можем да се порадваме, като го отворим?
Защото е запечатано!
Определено няма да се отвори.
Защо не каза така?
- Опитах, но ти не спря да мърмориш.
Не, не! Не можеш да го сториш! Казах ти. Това е сложна технология.
Може да я повредиш.
- Заровена е милиони години.
Тишина!
- Какво?
Деца, познайте какво.
Обстрелват ни.
Не помня да съм пращал покани за този купон.
Трябва да се изтеглим!
Напред!
Какво правите? Оттам ни е пътя.
- Знаем.
Прекалено много са.
Нямаме друг изход.
- Знаем!
Сега става ли?
- Да, "сега" е удачно.
Командире, в капан са.
Вала, аз съм Томън! Хвърлете оръжията и се предайте!
Обещавам, че ще бъдете пощадени.
Много смешно. И аз щях да кажа същото!
Вала, довери ми се. Позицията ви е прихваната от космоса.
Подчинете се, или ще бъдете унищожени!
Мисля, че трябва да му се доверим.
Джаксън?
Ами ако им дадем те да го отворят?
И по-лоши неща има, нали?
Добре.
Покани го да дойде.
Можеш да дойдеш.
Изглеждам ужасно.
Здрасти!
Как си?
Какво става?
Какво правиш тук?
Пак се повтаряме.
Взе ми думите от устата.
Откъде разбра, че сме тук?
Не бива да се съмнявате в силата на Орай.
Ето на... почна се.
Кажи ми... Какъв е този артифакт?
Я почакай. Не трябваше ли вече да знаеш това?
По твоята логика.
- Почакайте. Да не правим сцени.
Искате да знаете какво е? Ще ви кажа.
В този кивот се крие тайната за унищожението на армиите ви.
Не мисля, че ще искаш да го отвориш.
Мислиш, че се боя от съдържанието вътре?
Аз смятам, че трябва.
- Отворете го!
Не чу ли какво казах?
- Отворете го!
Запечатан е.
Не, почакай!
Не беше каквото очаквах.
Безразсъдни са тези, които не следват Пътя.
Да се обзаложим ли какво следва?
Убийте ги.
- Можех да спечеля пари.
Приоре! Дадох им дума, че ако се предадат мирно,
ще бъдат пощадени.
- Дал си дума?
Думите на Орай са важни.
- Книгата на Ориджин казва,
че истината е начало на Пътя.
- Томън, уморих се от въпросите ти.
Убий ги веднага, или ще гориш в огъня на вечните мъки.
Не го прави. Той не може да те нарани, Томън.
Ние ти се доверихме.
Сега ти ми се довери.
Стреляй!
- Мислиш, че те изпитва.
Принуждава теб, защото осъзнава, че поради причина отвъд разбирането му,
той е напълно безсилен.
Убий ги!
Веднага ги убий! Заповядвам ти!
Спрете! Не стреляйте!
Но как...?
- Ето. Ще ти покажем.
Използваме това устройство.
Временно неутрализира способностите им.
Според Томън, Орай планират да изпратят
много скоро нова вълна от кораби през Суперпортала.
Може би предстои координирана атака над Земята.
Това не е нищо конкретно.
Затова подозирам, че Приорите им казват само основното.
Жалко, че не открихте истинският Кивот.
Да, сър. Но не защото не опитваме.
Има ли други полезни сведения?
За момента Томън проумява факта,
че е отдал живота си в служба на фалшиви богове.
Страхотно.
Той пък какво иска?
- Кой е това?
Ела. Ще те запозная с него.
Генерале. Полк. Мичъл. Познах Ви от досието Ви.
Мичъл, това е Джеймс Мерек. Надзорник от МНС.
Голям фен съм Ви, полковник.
Радвам се да се запознаем.
- Какво стана с Улзи?
Ангажиран е с мисията на Атлантида. За което съм му много благодарен.
За мен че чест да съм тук.
Вършите невероятна работа в такава сложна обстановка.
Не мисля, че имам какво толкова да правя тук, освен...
да не ви се пречкам.
- Какво искате?
Мисля, че протоколът изисква да Ви уведомя,
че лично ще разпитам затворника.
- Какъв затворник?
Мисля, че в доклада си сте го записали като Томън. Няма фамилия.
Ясно. Съжалявам. Аз...
Малко се обърках. Ние го приемаме повече като гост.
Разбира се. Грешката е моя.
Вярвам, че на вражеският командир, настървен да ни унищожи напълно,
е било дадено комфортно помещение.
Да, той много се промени.
- Стига, полковник.
Не казват ли това всички врагове, след като ги заловите?
Всъщност, той ни залови,
а после се предаде.
Хората ми вече го разпитаха.
Разбирам. Вижте, съжалявам.
Наистина не искам да засягам никого тук.
Началниците ми искат лично да докладвам за това
и аз не искам да ги разочаровам. Аз съм нов на тази служба.
Разбирате ме.
Естествено.
Благодаря. Не мога да ви колко е вълнуващо да работя с вас.
Всъщност, аз правех същото като Вас, полковник и знам как се чувствате.
Сигурен съм, че знаете че просто се опитвам да си върша работата.
Благодаря Ви, г-н Мерек.
Генерале. Полковник.
Преди е правел това,... което правя аз.
Какво означава това? Какъв е бил?
Бивш агент на ЦРУ. Нелегални операции.
Екстра! Значи МНС ни праща шпионин, за да ни шпионира.
Нямам съмнения, че от МНС са го подбрали внимателно.
Защо ли имам чувството, че Улзи ще ми липсва?
Орай вече са мъртви.
Не можем да сме сигурни.
Изпратихме оръжие в галактиката на Орай, което би трябвало да ги унищожи.
Но не и тези, които ги боготворят.
Не е за хора. Само за възнесени.
Знам, че звучи сложно, но основното е, че ако ние не го спрем,
този поход в името на Орай може да свърши с масово клане на всички човеци.
Безполезно клане.
И вие се надявате, че този Кивот ще убеди тези,
които още вярват в Орай да спрат да ги боготворят.
На Древен език се нарича "Армирия Веримас",
което в свободен превод означава "Кивотът на истината".
Знам, че няма право да го кажа, но това не е правилно.
О, аз не казвам, че е правилно.
Очевидно Алтераните са решили, че не е морално да го използват,
иначе нямаше да сме в това положение.
Но е по-добре от кръвопролитието, пред което сме изправени.
Чрез Кивотът хората ще повярват във всичко, което му се програмира.
Откъде знаете къде да го търсите?
- Не знаем.
Сандъкът, който открихме очевидно не е Кивота.
Все пак трябва да имате някаква идея.
Имах видения няколко пъти.
Даниел сля съзнанието си с алтеран на име Мерлин за кратко време.
Съзнанието му си отиде, но точно той ми помогна да създам устройството,
което изпратихме да елиминира Орай.
- Дано е така.
Смятаме, че тези видения са остатъци от паметта на Мерлин,
оставени умишлено, за да ни насочат към Кивота.
И мислите, че съм луд, защото съм вярвал в Орай.
Не си луд, Томън. Просто...
си грешал.
И двамата сте чели книгата на Ориджин, нали?
Да.
Не помните ли частта за Ортис Малъм?
- Прости, но не съм я чел от сърце.
Книгата е с много писания, но с малко картинки.
Ортис Малъм е родното място на всичкото Зло.
Там се говори за планина, която изригнала и погребала извора на Злото.
Казвам го, защото спомена за изригнала планина във виденията си.
Амелий, какво правиш? Трябва да вървим.
Знам.
Те трябва да знаят истината.
Нищо няма да открият. Всичко ще бъде унищожено.
Дневникът ми...
Снощи имах невероятна идея.
Можем да използваме ZPM-а на борда на Одисей.
За съжаление, намa достатъчно енергия, за да поддържа дълго изходящ тунел.
Мисля, че цялата работа с Пегас не е алтернатива.
Имахме късмет, че изобщо избегнахме атаката на Призраците.
Все пак смятаме, че чрез Одисей можем да изпратим 9 ядрени у-ва "Марк 4"
и да ги разположим между отделните компоненти на Суперпортала.
Ако не ги засекат, те ще се запуснат при активизиране на входящ тунел.
Теоретично, експлозията ще предизвика верижна реакция,
която ще използва огромният поток енергия,
генериращ се в Портала от изходящата точка, за да го унищожи.
Не бързай с взривяването. Суперпорталът може и да ни е нужен.
Д-р Джаксън?
Древните не са взели Кивота, сър. Той още е в галактиката на Орай.
Добре.
Трябват някой отговори, само за протокола. Става ли?
Едва ли е толкова трудно.
И така...
Вие сте командир на Орайска армия.
- Бях.
Да, били сте.
Разбира се.
- Значи...
задълженията Ви на командир са били...
- Да следвам заповедите на Приорите
и да надзиравам войните под мое командване.
Ами... добре.
Видя ли? Няма нищо страшно.
Добре, продължаваме.
Откакто сте в нашата галактика, колко невинни души сте погубили?
Говоря лично за Вас.
Едва ли си водите бележки. Може да ми кажете приблизително.
Стотици? Хиляди? Повече?
Какво искате от мен?
- Да ми отговорите на въпросите.
А аз имам и други.
Плановете ви, тактиките, броя ви, обучението.
Всичко, което ще ни помогне да се защитим от нападението, което
предстои. Колко невинни погубихте, понеже са отказали да служат на Орай?
Къде е Вала?
- Предпочете да не присъства.
Чу ли за планът?
Томън иска да ни придружи.
Мисли, че може да ни помогне да се свържем със опонентите на Орай.
Чрез него може би ще успеем да разберем какво всъщност е Ортис Малъм.
Определено ни е нужна всяка помощ, ако приемем, че Орай наистина са мъртви.
Иначе ще е много кратка мисия.
- Така е.
Генерале.
- Полковник!
Тъкмо казвах добрите новини на д-р Джаксън.
Одобрили са мисията.
Мислех, че вече е одобрена.
- Всъщност,
мисиите се одобряват след разглеждането им от МНС.
Временно ще командваш Одисей, докато трае тази мисия.
Сър, в кресло ли трябва да седя?
- Точно така.
Желая ти весело изкарване.
- Сър...
Г-н Мерек ще съблюдава мисията.
Много съм развълнуван.
- Да, аз също.
За пръв път ще съм на борда на наш боен кораб.
Ще се видим на борда, полковник. Д-р Джаксън. Генерале.
Мога ли да го заключа в каютата?
- Ти решаваш, полковник.
Това са решения, които командирите трябва да вземем сами.
Благодаря Ви, сър!
Благодаря Ви, сър.
Готови за полет.
- Готови сме, сър.
Добре.
Заредете оръжията.
Сър?
- Майтапя се, Марк. Потегляй.
Нищо сторено от мен, откакто се обърнах срещу Гоа'улдите
не може да заличи зверствата, които съм извършвал в тяхно име.
Дълбоко в себе си си знаел, че това е нередно.
Непознат за теб глас ти е крещял да спреш.
Но не си виждал изход.
Така са стояли нещата. Не си могъл да ги промениш.
Убеждавал си сам себе си, че хората, които си наранил, са го заслужавали.
Останал си глух за болката и страданието им.
Научил си се да потискаш гласът, който е казвал противното.
Винаги има избор.
Така е, има.
- Аз избрах да го потисна.
Все пак сега си тук.
Седя... и не мога да си представя деня, в който бих си простил.
Защото той няма да настъпи.
Един ден, други може да те убедят, че са ти простили.
По-важно е за тях, отколкото за теб.
За тях даването на прошка е благословия.
Как живееш с това?
Много е просто.
Никога няма да си простиш.
Приеми го.
Наранявал си други.
Много невинни. Това е непоправимо.
Никога няма да откриеш душевен покой.
Но с това животът ти не свършва.
Затова правдата, справедливостта и истината трябва да надделеят.
Ако не се бориш за това, в което вярваш, всичко може да е загубено и за другите.
Но не се бори за себе си.
Бори се за другите.
За тези, които ще бъдат спасени благодарение на усърдието ти.
Поне това им дължиш.
Добре, мисля че сме готови.
- Набирай.
Изглежда връзката е стабилна.
Какво?
От данните, които Даниел ни даде, докато беше Приор,
съм почти сигурна, че ще успеем.
- Да, не се и съмнявам. Просто...
това, че наистина сме тук е някак готино.
Преведи ни.
Виждаш ли това?
- Кое?
Онзи старец? Какво за него?
Нищо.
Хубаво си побъбрихме.
Добре ли си?
- Добре съм.
Дори имам усещането, че сме на верния път.
Това е Хермес.
Хермес, това е Даниел. Това е Вала, съпругата ми.
Все още сме женени.
По-късно ще поговорим за това.
Томън ми каза, че не сте чули слухът, че огньовете на Селест са угаснали.
Наистина?
Предполагам, че Томън ти е казал, че не сме тукашни.
Да, спомена.
Но съм изненадан, че подобна новина не се е разнесла навсякъде.
Да не повярваш.
Но Томън едва ли ти е обяснил колко точно далеч живеем.
Приорите виждат в това знак, че Орай не са доволни.
Казват, че походът ни срещу злото не е достатъчен.
Трябва да се стараем повече.
Както ви казах, построени са още много кораби. Готови са да потеглят.
Томън ми каза още, че търсите местонахождението на Ортис Малъм.
Така е.
- Любопитен съм...
Защо си мислите, че подобно място наистина съществува в реалния свят?
Не вярваш ли, че книгата на Ориджин се базира на някой
исторически събития?
- Не е важно в какво вярвам аз.
Да ти кажа ли в какво вярвам аз?
- Не.
Искам да го докажете.
Това го можем.
Има останки от село високо в планините, на границата със Селест.
Според Ориджин се смята, че там е родното място
на Злото.
- Има логика.
Последователите градят свещените си градове на планети,
на които вярват, че боговете им някога са триумфирали над Алтераните.
Селест май не е на тази планета.
- Ти ни доведе тук.
Ако ти покажем карта, ще намериш ли планетата, на която е Селест?
Говорим за "Ватиканата" на Орайските последователи, нали?
Ако огньовете са угаснали,
явно устройството на Мерлин работи и Орай са мъртви.
Но Приорите не са.
Не сме били път за нищо, нали?
Многократно през годините, руините на Ортис Малъм са претърсвани от Приорите
и от такива като нас.
Дълго търсехме артифакти, които да докажат истината за миналото ни,
за предците ни и лъжите в книгата на Ориджин.
Никога нищо не бе открито.
- Това е добре.
Да се надяваме, че това, което търсим е още там.
Защо не бях уведомен, че на борда има някой с нови данни за Орай?
Със сигурност Ви търсих, но ви нямаше. О, почакайте.
Забравил съм да натисна бутона. Изглеждало е тъпо да си говоря сам.
Както и да е, извинете ни...
- Полковник.
Сигурен съм, че не трябва да Ви припомням протокола.
Всички сме тръгнали за Кивота,
г-н Мерек, просто е късно да не се присъедините.
Използвате този кораб, най-ценния актив, с който Земята разполага,
за да предотвратите бъдещо нахлуване на Орайски кораби през Суперпортала.
И точно това ще направим
- Имате,
или нямате надеждни сведения, че още Орайски кораби ще се появят?
Махни се от пътя ми.
Инструкциите Ви са ясни, полковник.
- Още не сме пристигнали. М-р Маркс!
Новите координати са в навигационната система. Закарай ни там.
Да, сър.
- Нямате представа колко време имаме.
Няма да жертвам мисията,
Земята, или галактиката заради някакво глупаво приключение.
Тогава ме сменете!
Имате пълномощията.
Действайте.
Сменете ме.
Сигурна ли си, че не искаш мястото?
- Не. Цялото е твое.
Ще ти пазя гърба.
- Благодаря.
Някаква идея откъде да започнем?
Никаква.
Добре ли си?
Мислех си какво ли всъщност е било това място.
Полк. Мичъл, говори м-р Маркс. Обадете се.
Чуваме те, Маркс. Говори.
Сър, някой е включил асгардското ядро.
Какво?
- Кой?
Трябва ли да питаш?
Според картата за достъп, бил е г-н Мерек.
Залата е блокирана и няма отговор по интеркома.
Не може да се изключи дистанционно. Какво си мисли, че прави?
Не знам, но най-добре да разберем.
Джаксън, Тийл'к, трябва да вървим. Продължавайте да търсите.
Какво има?
- Мерек е замислил нещо.
Включил е асгардското ядро.
Това ще алармира Орайските кораби за присъствието ни.
Да, мисля, че това е идеята. Ние отиваме, а вие, момчета...
... открийте Кивота.
Маркс, транспортирай мен и полк. Картър обратно на кораба.
SG-3 са, Сър. Предават от P6X-437.
Пусни ги на екрана.
Генерале.
Пристигна Приор преди 15 минути и незабавно направи контакт.
Не знам как, но изглежда знае, че сме тук.
Каза, че няма намерение да ни нарани, трябва да предаде съобщение
до лидерите на планетата ни.
- Какво е то?
Не ни го каза, сър. Трябвало да го предаде лично.
Иска да го пуснем през Портала?
- Да, сър.
Знае ли, че нищо добро не излезе последният път?
Приорът е учуден повече и от нас, сър.
Сигурно.
Доста е непреклонен.
Каза, че съобщението е ключ към оцеляването на земляните.
Знаел, че имаме технология, която временно неутрализира силата му.
Знае, нали?
- Да, сър.
Очевидно се е разнесъл слуха, че SG-1 са убили Приор.
Дай ни един час да се подготвим.
- Да, сър. Рейнолдс, край.
Отворете вратата, г-н Мерек. Мислите ли, че не можем да преодолеем блокировката?
Отговори ми, Мерек!
Поставяш кораба и всички на него в голяма опасност.
Знаеш, че асгардското ядро ще Орайските кораби за присъствието ни.
Приемам, че планът ти е да ме принудиш да предприема действия срещу тях.
Картър?
- Още малко.
Не иска да се изключи.
- Не.
Създава нещо виртуално. Какво е то?
Ще видите. Мисля, че е почти готово.
Какво си мислиш, по дяволите?
За разлика от теб, аз си върша работата.
Да спра Орайското нашествие на всяка цена.
Какво ще помогне, ако ни убият и унищожат кораба?
Уверявам Ви, че планът не е такъв, полковник.
Нима? Защото ще ни обкръжат Орайски кораби. Имаме две възможности.
Можем да изключим това нещо и да се надяваме, че ще им избягаме,
или да останем и трагично да загубим.
- Точно тук грешите.
Винаги има и друга възможност. Просто не можете да я проумеете.
Не искам да съм скептикът на този купон, но това е безнадеждно.
Не отчитам никаква енергия,
така че освен да гледаме под всеки камък в тази планина,
не виждам какво друго можем да направим.
Или да изчакаме Даниел да получи поредното си видение.
Хора, мисля, че тук има нещо.
Мисля, че трябва да слезем долу.
Говори полк. Картър. Трябва ни ARG в залата с асгардското ядро.
Няма проблем, полковник. Възпира го силово поле.
Засега. Ако знаеше нещо за тях, щеше да си наясно,
че нищо не ги задържа вечно.
- Имаш ли някаква представа
какво ще отнеме премахването на малките гадини?
Затова ще се много ефективни при неутрализирането на Орайската флотилия.
Това ли ти е планът?
Какво си ти? Пълен перко?
- Планът не е мой. На МНС е.
В случай, че Суперпорталът от тази страна не може да се унищожи,
бе разработен резервен план.
Знаехме, че може да привлечем Орай към Одисей, като включим ядрото.
Да, може да загубим битката,
щом ни превъзхождат числено, ще издържим достатъчно дълго,
за да изпратим този репликатор на борда на корабите им.
При това се надявам, че ще можем да избягаме.
И тъй като вие
не успяхте да унищожите Портала, не ми оставихте голям избор.
Дойдохме тук, за да открием Кивота.
Никой не е очаквал да го откриете.
Моля?
- Орайските кораби се готвят за път.
Доколкото знаем, вече ги няма.
Очевидно не сте се правили сам. Кой е написал програмата?
Има ли значение?
Благодаря.
Оръжието няма да пробие щита. Щом го изключа, не се колебай.
И не пропускай.
- Няма.
Затовете нямат ефекти върху тях.
- Нито това нещо.
Трябва ти Пи-90. Не му давай да се измъкне.
Оттук.
Защо, по дяволите, не работи?
Смятам, че податливостта не е заложена в тази версия.
Мазен, копелдак, защо не ни каза?
- Явно нямахте намерение да ми дадете
да следвам този план. Ако не го спрем,
ще прояде кораба и ще започне да се репликира.
Надявам се.
И благодарение на вас, сега това е единствения начин да го пратим на Орай.
И какво ще направи МНС,
когато репликаторите свършат с Орайската флотилия и отпътуват
обратно през Суперпортала?
Заложен е план да се предотврати подобен сценарий.
Самоунищожение.
Заложил си програма за изключване при програмирането.
Казах ви. Не съм аз.
Сър, 12 екипа от по двама са въоръжени и претърсват отгоре до долу.
Тези твари са хитри, капитане.
Ще избягват всяка част на кораба, изложена на вътрешните сензори.
Достатъчно малки са да използват вентилационните шахти, или
да се придвижват през кухите стени и е само въпрос на време, преди да се
разправяме с повече от едно от тях.
- Ще го открием, сър.
Картър, слушам те.
Асгардското ядро е проектирано да бъде много удобно.
Който и да е написал тази програма, не е трябвало
да има широки познания за репликаторската технология.
Трябва да обяснят какво искат да създадат и ядрото върши останалото.
И?
- За съжаление, това означава,
че пълната програма съществува само в базата данни на ядрото.
Което значи, че трябва да оставиш ядрото включено,
ако искаш да откриеш командата за самоунищожение.
Ако има такава.
- Колко време ти трябва?
Не знам. Опитвам се да заложа търсещи параметри, но данните са много.
Добре, забрави факта, че крещим и размахваме
ръце към Орай. Те вероятно вече са разбрали позицията ни.
Добре, да влезем в хиперпространството. Орайските кораби няма как да ни атакуват.
Да, но ще ни проследят и там. Не можем вечно да останем.
Повярвай ми, ако не открием репликатора,
или програмата за самоунищожение, "вечно" няма да е големия ни проблем.
Хора, Мичъл е. Незабавно ще ви телепортираме на борда.
Чакай, все още не бива.
Да, ама Мерек е активирал асгардското ядро.
Съвсем скоро очакваме да дойдат Орайските кораби.
Освен това имаме малък репликаторски проблем.
Ще скочим в хиперпространството, за да избегнем лошите,
докато се справим с това.
- Репликаторски проблем ли каза?
За съжаление казах точно това.
М-р Маркс, транспортирайте екипа на планетата обратно на кораба.
Щом пристигнат на борда, вкарай ни в хиперпространството.
Сър, опитвам да тренспортирам наземният екип, но системата не отговаря.
Изгубих контролът над бордовия компютър.
Включва се някъде.
- Бързо стана.
Няма много за научаване. Всичко за Одисей
и системите му се препрограмира в паметта на репликатора.
Опитвам да изолирам животоподдържането, навигацията и хипердвигателя
и да ги огранича от асгардското ядро.
За щастие мога да поддържам някакъв контрол оттук.
Така, отивам да помогна да открият проклетото нещо.
Какво е репликатор?
- Няма да искаш да знаеш.
Да, пак съм аз. Командирът на съседния приятелски кораб
Май ще имате повечко време там долу.
Имаме лек проблем с телепортацията в момента.
Обещавам първи да разберете...
Добре, сега? Напред.
Какво мислиш, здравеняко?
Чакай, чакай. Не можем Не знаем колко е стабилен тунела.
Ще се връщаме ли, Даниел Джаксън?
Залагай бомбите.
Сър, загубихме външният комуникационен масив.
Имаме енергийни колебания в енергийната мрежа.
Да, разбрах те.
Даниел Джаксън.
Това е.
Този път сигурен ли си?
- Определено.
Открихме го.
Демонстрирате голям кураж, посрещайки ме лично, генерале.
Куражът е необходим само когато се изправяш пред това, от което се боиш.
Пламъците на невежеството изгарят без болка.
Пази се от силата,
или тя ще те погълне, преди да си разбрал.
Можеш да прескочиш огъня и сярата.
Ако си тук, за да ми кажеш, че най-накрая сте дошли за Земята,
това вече го знам.
Не е прекалено късно.
Позволи ми да предам съобщение на света ти,
че Ориджин е пътя към спасението
и всички ще бъдете пощадени.
Трябва да ти кажа, че дори и да ти позволя да го кажеш,
моят свят няма да те чуе.
Тогава всички сте обречени.
Може и така да е. Но не мисля, че точно вие ще го направите.
Не бих бил толкова сигурен.
- Нима? Какво ви забави толкова?
Земята е най-гъсто населената планета в галактиката. Какво чакате?
Опитахте се да ни...
предупредите няколко пъти, но можете и повече, нали?
Изпитвахме огромна болка от прословутата ви скрита страна.
Едва ли очакваш да ти повярвам, че...
пазите най-доброто за финала, нали?
Какво има? Обикновено не сте безмълвни.
Ще ти кажа какво мисля.
Бих казал, че този ход ми мирише на отчаяние.
Защитата ви не може да се мери с мощта на Орай,
която ще излее Апокалипсиса над...
- Да, да. Ето ти новина.
Орай са мъртви.
Избихме ги.
Изпратихме Древно оръжие през Суперпортала и ги заличихме.
Съществата, които наричаш богове,
тези, които са ви лъгали,
манипулирали
заради себичният си глад за власт,
ги няма.
И всичко, което мислиш, че правиш в тяхно има
вече е без значение.
Грешал съм.
Вие не сте смел, генерале.
Вие не си струвате.
Планетата ви ще гори в дълбините на мрака.
Ще видим дали е така.
Едно нещо знам със сигурност.
Ако ще ходим в Ада,
вие ще дойдете с нас.
Почвай да избухваш в пламъци, ако искаш.
Сър, мисля, че открихме проблема
в спомагателната контролна зала на вашето ниво.
Разбрано.
До целият персонал: Говори полк. Мичъл. Моля докладвайте, че го открих.
Мамка му!
Изглежда името им подхожда. Вече са повече от едно.
Колко ас?
- Много.
Първият вероятно вече се е превърнал в царица.
Добрите новини са, че е неподвижно. Другите репликатори ще му носят
суров материал, който ще използва за създаването на нови блокчета.
За момента това трябва да търсиш.
Кам?
Кам!
Даниел, за Бога, спри да се суетиш
и просто го отвори!
- Чакай, чакай!
Какво трябва да се случи?
Нищо. Не мисля, че е включено.
Може да е счупено.
Може енергийният му източник да е изтощен.
Това е на милиони години.
- Не мисля, че е включено.
Ами включи го тогава.
Мисля,
че има нещо общо с тези символи.
Приличат на бутони.
Може би трябва да го проучим по-основно на повърхността.
Добра идея.
Кам!
Кам, там ли си? Моля, отговори.
Съжалявам, Сам. Свърших мунициите и трябваше да се скрия.
Прието.
Полковник? Четири Орайски кораба- майки се появиха на сензорите.
Обкръжават ни.
Ясно. Направи скок в хиперпространството.
Одисей, говори Тийл'к. Обадете се.
Одисей, говори Тийл'к. Обадете се.
Тийл'к!
Предполагам не си открила вълшебния ключ за изключване?
Не. Репликаторите ще стигнат до ядрото рано или късно.
Не знам защо още не са го направили.
Увеличават броя си?
- Каквото и да опитват да направят,
накрая ще искат да поемат контрол над кораба.
За да го направят, трябва да влязат в тази зала.
Трябва да предотвратим това.
- Хората ми са в капан из целия кораб.
Репликаторите са блокирали повечето от асансьорите и стълбищата.
Опитват се да ограничат придвижването на екипажа.
Изключили са и системите из целия кораб.
За репликирането се иска доста енергия.
Предполагам, че царицата е свила гнездо близо до главните кабели.
Задачата на всички служители тук е да защитят тази зала
на всяка цена.
- Вероятно трябва да заварим вратата.
Няма да може да излезете.
- Ако репликаторите проникнат
при ядрото, това е без значение.
- Действайте.
Отивам за царицата.
- Къде е?
Както казваше баба ми, ако искаш мед, следвай пчелите.
На мен ми звучи като добър начин да бъдеш нажилен.
Хей! Ехо?
Пуснете ме оттук.
Има ли някой?
Помощ!
Даниел Джаксън?
Вала Мал Доран?
Одисей... Говори Тийл'к. Чувате ли ме?
Одисей, говори Тийл'к. Чувате ли ме?
Божичко!
Боговете ти не могат да те спасят сега, Даниел Джаксън.
Това е само израз за тотално разочарование.
Милост, моля ви.
Идват.
Картър, открих го.
В коридора за достъп на товарен склад три е.
Чудесно. Махай се оттам.
Искаш ли да го взривя?
- Още не.
Сам, в момента прави още от малките гадини.
Унищожаването на царицата ще привлече другите репликатори право към теб.
Не става, преди да изключим ядрото.
- Ясно.
Освен това още не са стигнали до ядрото.
Когато стигнат, ще трябва да им отвлечем вниманието.
Разбрано.
Програмата е огромна. Ще отнеме седмици, за да я прегледаме.
Прегледай я отгоре.
- Ами ако пропусна нещо?
Това е базова директива. Като тази, която им казва да се репликират.
Но тази, предадена на правилна честота им казва да се разпаднат.
Трябва да се набива на очи.
Какво, по дяволите...?
Дотук със слуховете.
О, не.
- Какво?
Поисках ядрото да анализира програмата, търсейки команда за изключване.
Каза, че няма такава.
- Можем ли да напишем?
Вече започнах.
Радвам се да те видя, майко. Или да те наричам Вала?
Мисля, че отхвърли кръвната ни връзка последния път, когато те видях.
Явно не ти е останала кръвта, за която говориш.
Може би ще си доволна да узнаеш, че оръжието на Мерлин работи.
Орай бяха унищожени.
- Нима?
Някак си ти и глупавите ти човешки приятели
успяхте да унищожите огромна група от много могъщо възнесени същества.
Ние сме много решителна група.
Винаги съм казвала, че не знаеш какво ще направиш, докато не опиташ.
Съгласна съм.
Не изглеждаш много засегната.
Не.
Енергията, трансферирана към Орай от човешките им последователи
се разпростря над много.
Сега, когато съм възнесена,
аз получавам всичко.
Ако не ни убиеш всички бързо.
Ще е жалко да не използвам малкото ви откритие,
за да убедя всички в галактиката ви да ме последват.
Ще бъде много по-хуманно.
Но не и толкова забавно.
Не искам да ти давам идеи, но защо не можеш да използваш Кивота?
Просто не е същото.
Хората трябва да се убедят, виждайки какво всъщност съм.
Разглезено изчадие с божествен комплекс.
Не, майко.
Кивотът е програмиран да накара хората да вярват само в истината.
Щом Древните бъдат унищожени,
аз ще имам необятна сила, боготворена от всички, които са в нозете ми.
Истински бог във всяка дефиниция. Какво ще кажеш?
Знаеш ли, мисля, че ние наистина...
Не започнахме много добре.
Кого ли залъгвам?
Знаех, че си задник още щом се запознахме.
Полковник, свършваме амунициите.
Кам, ще ни трябва отвличащата маневра.
Разбрано, Сам. Работя по въпроса.
Побеждават ни. Трябва да ги разкараш.
Започвам веднага.
Това ли търсиш?
Изпуснал ли съм го?
Можеш да натиснеш бутона и да ни взривиш, нали?
Защо са ти Древните?
Сериозно, колко човешки последователи ти трябват?
Не можеш ли да живееш с постигнатото и да си щастлива?
Майка ми преди ми повтаряше: "Вала, щастието е нещо, което не се купува".
Или в моят случай - не се краде.
Но основното е...
- Те са заплаха за мен.
Разбрах, че дори не им пука за теб.
Виждат, че Орай са заплаха, но не правят нищо.
В това си избрала да вярваш.
Те ви дадоха средството за унищожението на Орай.
Нищо няма да ги спре да ме унищожат.
Няма да се спра, докато не залича съществуването им.
Щеше ми се да не си наследила моята решителност.
Сър, дългообхватните сензори засякоха седем Орайски кораба-майки,
излизащи от хиперпространството в Слънчевата система.
Полковник Елис е на линия.
Генерале, имаме визуален контакт с врага.
Изглежда остават на позиция, сър.
За момента.
- Да, сър.
Защо мислите, че е така, сър?
Оръжейната платформа на Антарктика не е способна
да защити планетата от седем Орайски кораба.
И защо изчакват?
- Да, сър.
Не знам. Радвам се, че ни дават още малко време.
Сър, предвид лошото ни въоръжение, не виждам как повечето време
ще ни помогне, или ще ни спаси.
Надявам се... SG-1 да се появят междувременно.
Да, сър.
- Ще ти кажа само,
че няма да се дадем без бой.
Ландри, край.
Излязохме от хиперпространството.
Странно, не мислех, че може да стане и по-зле.
Репликаторите поеха контрола на навигацията и хипердвигателя.
Четири Орайски кораба се появиха на сензорите.
Убий ме.
- Повярвай, опитвам.
Направиха го, за да получат кода за самоунищожение.
Какъв е? Кажи ми.
Не знам. От другата страна на кристала е.
Не е свършило.
Не се предавай.
Ти не си Мерлин.
- Тук съм да ти помогна.
Ами помогни ми.
Трябва да откриеш силата.
Не.
Не.
Не, имам я.
Не съм в настроение за игри в момента.
Не си измислица на въображението ми и не си... Мерлин.
Ти си Моргана Ла Фей.
Ти си в унес.
Мерлин умря.
Не се възнесе.
Съзнанието му ме остави и...
изчезна.
Древните виждат маскировката ти. Аз мога. Не знам защо мисли, че е необходимо.
Ти беше възнесен. Знаеш колко сложно може да е.
Намесването в незначителни планове не е позволено.
Да, знам. Самият аз веднъж го направих.
Да ми помогнеш е забранено, а да оставиш да знам, че ми помагаш е...
по-лошо.
- Веднъж го направих и ме спряха.
Бях заточена за това.
Да, ето ти на.
Мерлин прозря какви са Орай.
Знаеше, че трябва да бъдат спрени.
Аз бях тази, която го спря първия път.
Запазила си го жив.
Помогна ни да го намерим.
- И осъзнах, че е бил прав.
Орай щяха да унищожат Древните.
Без значение дали го приемат...
ние ги спасихме.
Мисля, че заслужаваме Древните да ни помогнат в замяна.
И аз така смятам.
Ще ни помогнеш ли?
Направих всичко по силите си.
Не, можеш да направиш и още. Можеш много повече и си длъжна.
Не и сама.
Тя е прекалено силна за мен.
Тя...?
Имаш предвид Адрия, нали?
Тя носи мантията на Орай.
- Да, от това се боях.
Тя има галактическата им сила.
- Тогава й я отнеми.
И не само заради нас.
Разсеях я,
помогнах ви, когато имахте нужда.
Кълна се, Даниел, направих всичко по силите си.
Не!
Трябва само да използваш Кивота върху един Приор.
Кристалите в жезлите им са свързани един с друг.
Така Досай контактува с всички наведнъж.
Ако обърнеш само един от тях,
силата на Адрия значително ще намалее.
Как...?
Как?
Картър, дано да чуваш това.
Програмата за самоунищожение е на обратната страна на кристала.
Програмата за самоунищожение е на обратната страна на кристала.
По дяволите.
Томън!
Томън, Вала е.
Хайде. Хайде!
Ела.
Чуй ме. Всичко ще е наред, обещавам.
Ще се съсредоточиш ли?
Браво. Кажи ми къде да открия Даниел.
- Тук съм.
Добре ли сте?
Не се чувствам добре.
Да намерим Кивота.
Ела.
Стига бе.
Щитовете са на 18%, хипердвигателя е извън строя.
И после внезапно изчезна някъде сякаш имаше по-важна работа.
А като се обърнах, седем символа на Кивота просветнаха.
Била е Моргана.
- Тя ли ни помага, защото
ако е тя, не разбирам...
- Кои седем символа?
Нали не очакваш да ги помня?
Заради съдбата на две галактики, очаквам да си спомниш
следата, дадена ти от възнесено същество.
Не светеха дълго, по-скоро присветнаха, а като се обърнах
осъзнах, че съм сама...
- Кои бяха?!
Един тук, два тук, два тук и два там.
Имаха ли последователност? Не, всички в купом.
Разбира се.
- Нещо приближава.
Добре, седем символа.
- Предположи.
"Веримас" е истина на Древен.
- Добре.
Два тук.
Явно не са.
Говори полк. Мичъл от земния кораб Одисей. Предаваме се.
Прекратете стрелбата.
Повтарям: Предаваме се!
Сам?
Не мисля, че ще спрат.
Трябва да поправя хипердвигателя. Не можем да поемем повече удари.
Свърши се. Не можете да победите.
Има само един Път -
мощта и славата на Ориджин.
Адрия.
Съжалявам.
Щеше ми се нещата да са различни.
- И на мен.
И какво ще правиш?
Явно никога не сме имали едно мнение.
Сега ще ме убиеш ли?
Не! Не можете да отнемете силата ми!
Мисля, че току що го направихме.
Всички ще горите в огъня на вечното проклятие.
Не и ако аз се намеся.
Не си ми равна.
Вече съм.
Какво?
Какво каза? Не му разбирам.
Каза: "Имай милост. Бях сляп, но вече прогледнах".
Сам!
Защо спряха?
- Не знам.
Но се радвам, че го направиха.
Беше "Ориджин".
Кое?
Ключовата дума, активираща Кивота.
Осъзнах, докато Адрия говореше, че на Древен думата означава
"Истина" на остарял диалект.
Предполагам, че Алтераните, които са го направили са помислили, че е иронично.
Започвам да мисля, че иронията е доста надценена.
Обмислихте ли?
- Не.
Не разбирам.
Вземи го.
Трябва да ти покажем нещо.
Какво е предназначението на това?
- Виж сам.
Здрасти.
- Здрасти.
Как мина?
- Действа като по ноти.
Даниел беше прав. Жезлите на Приорите някак са свързани.
Във всички галактики?
Да, подкосмичната връзка, която ги свързва е някак лимитирана.
И щом Даниел е отворил Кивота за Приора, всички са получили известието.
Корабите отстъпиха.
- Да.
Жалко, че го пропуснах.
Ти как си?
Знаеш... Бил съм и по-зле.
Ще се почувстваш по-добре, щом узнаеш, че МНС иска да се срещне с теб.
Наистина?
- Става дума за извинение.
Знам ли. Възстановяването ми
може да отнеме време.
- Да. Не много, надявам се.
Не! - О, съжалявам.
- Няма проблем.
Май ме заболя мъничко.
Аз...
ще те оставя да почиваш.
Сам.
- Да?
Какво има в торбата?
- Боже! Почти забравих.
Опекох ги за теб.
Ореховки.
Едва ли са толкова добри като на баба ти.
Добро връщане.
Бузата наред ли е?
Да.
Ще станеш велик водач.
Когато ме измъчваше Приорът,
учението на Ориджин ми даваше необходимите сили.
Има още много неща, с които трябва да се справя.
Не се съмнявам, че има морал и мъдрост, създали могъщи закони за толкова хора.
Мисля, че принципите, които ни правят по-добре и
търсенето на възнесение,
по един или друг начин
е всичко, за което мечтаем.
Може би му трябва малка ревизия.
Това изцяло зависи от теб
и от хората ти.
Но мога смирено да препоръчам, изгарянето на живи хора,
заради различията е първото, от което трябва да започнеш.
И може да добавиш някой цветни картини.
Няма да те питам, защото се боя, че знам отговора.
Но не защото заминавам.
Не знам със сигурност
къде ми е мястото.
Но се надявам, че е тук.
Съжалявам.
Знам, че не мога да се реванширам за нещата, които съм сторил.
Но ти обещавам, че до края на живота си ще опитвам.
Знам.
Аз също.
Знам, че аз го открих. Не се радвам на факта,
че го използвахме. Имаше и друга алтернатива.
Никой не казва друго.
- Но това е много опасна
технология, за да остане тук.
- Не зависи от мен, д-р Джаксън.
Да речем, че някой открие как да го препрограмира.
Или че попадне в погрешните ръце. Може да бъде
най-могъщото оръжие, с което сме се сблъсквали.
Наясно съм с риска. МНС също.
Засега, Кивотът ще се проучва в Зона 51. Само това знам.
Съжалявам, д-р Джаксън.
Направих всичко по силите си.
Странно е, че няма да се бием с големия злодей.
Така си мислихме, когато победихме Гоа'улдите,
и репликаторите първия път.
Джаксън и Вала се погрижиха за това.
- Орай не бяха наша вина.
Поеми вината, ще свикнеш с нея.
Платихме си, за да оправим проблема.
- Точно така.
Има много планети в порталната система, които не са изследвани.
Да. Да видим какви мистерии крие P3K-546.
И какви съкровища.
Сигурен съм, че ще излезе нещо.
- Уолтър, набирай!
Превод и субтитри ГАВРИЛ ГАВРИЛОВ
Babilon at gavril_g@abv.bg
Stargate Team®, 2008