La vie d'Adele a.k.a. Blue Is the Warmest Colour (2013)

Винаги ли ще се разсейвам? Няма как иначе.
Лесно се увличам. Аз съм жена и разказвам историята си.
Забележете колко рядко злоупотребявам с привилегиите си.
Започни пак от "Аз съм жена", но първо за себе си.
"Аз съм жена" е истина. Разбра ли, Саида?
Започни оттам и разкажи своята история.
Тя е истина.
Аз съм жена и разказвам историята си.
От момчетата, които ме харесваха, забелязах едно.
Погледът ми се спря точно върху него.
Не разбирах защо го привличам. Флиртувах с други, не и с него.
Исках да го гледам, не да го ощастливявам.
Благодаря, Саида. Мелиса?
Изглежда, с тази откровеност започва първата любов.
Нейната сладост изтрива желанието да ощастливяваш.
Той ме наблюдаваше по различен начин.
По-дискретно, но по-замислено.
Между нас имаше нещо по-сериозно.
Другите желаеха вниманието ми. Той не беше безразличен,
но ме объркваше и не знаех какво да мисля.
Нито за него, нито за себе си.
Тръгнахме от църквата. Вървяхме бавно.
Аз забавих крачка. Съжалявах, че си тръгвам.
Усещах липса в сърцето си, но не знаех на какво.
Казвам, че не знаех. Може би не е така,
защото когато си заминах, често се обръщах и поглеждах
към мъжа зад гърба ми несъзнателно.
Какво значи тази липса в сърцето й?
Когато срещнете погледи, когато се забележите, разминавайки се,
както с любовта от пръв поглед,
насищане или липса усещате в сърцето си?
Ели. Съжаление?
Съжаляваш, че не си заговорил човека.
- Според теб е съжаление?
Значи липса.
Съжаляваш, че не си запълнил празнотата в душата си.
Благодаря, Ели.
Да сравним този откъс с "Принцесата на Клев".
По-точно моментът, в който се запознава с херцога на Немур.
Искам да помислите за идеята за предопределеност в срещите им.
Както се случва при любовта от пръв поглед.
Ако имам възможност за секс, ще го направя.
Няма да чакам 3 месеца, 4 дни са достатъчно.
Малко е срамежлив.
Малко? Седя там цял час!
Една секунда.
Тома постоянно те гледа.
- Зад мен?
Погледни, с гръб е.
Не спира да зяпа.
- И не му е за пръв път.
Много е хлътнал.
Не си ли забелязала?
- Стига!
Много често го прави.
- Всеки път сме петте.
Виж, пак те гледа.
- Не вярвам.
Със сигурност ще стане.
- Кое?
Ти как мислиш, да играете карти?
Очевидно се харесвате.
Готин е. Може да стане.
Сериозно, пада си по теб.
Харесваш ли го?
На външност - да.
Сладък е.
- Повече от това.
Става, не е Брад Пит.
Доближава се.
- Хубав е.
В училище няма много избор.
И после?
- Звънна ми и го разкарах.
Няма го.
- Казвам ви, работата е опечена.
Спри да се обръщаш, Амели.
Много е нетактична.
- Гледах приятеля му.
Не е зле.
- Хюго?
Много е сладък.
- Стига с Венсан, Хюго е на ред.
Венсан е със сестра си.
- Толкова е як.
Може ли още?
Много са вкусни.
Още?
Мерси.
Как е? Може ли да седна?
- Ако искаш.
Ужасно време.
- Откачено е.
Какво четеш?
- "Животът на Мариана" от Мариво.
Имаме презентация по нея.
Интересна ли е?
- Невероятна.
11-ти клас ли си?
- Да, а ти?
12-ти. Уча наука.
Харесва ли ти?
- Не точно.
Просто ми върви математиката.
А като завършиш?
- Искам да се занимавам с музика.
Да основа музикална компания.
Да откривам музиканти, да ги продуцирам.
А ти... свириш ли на нещо, или само искаш да си продуцент?
Свиря.
- На какво?
Перкусии, китара, пиано.
Не съм професионалист, но...
Къде се научи?
- Сам. С клипчета.
По слух.
Ти свириш ли?
- Не.
Бих искала, но трябва да взимам уроци по солфеж.
Не е за мен.
- Ужасно е.
Мама ме караше да ходя, мразех ги.
Отказаха ме за 10 години напред.
Каква музика слушаш?
- Всякаква.
Реге, цигански романс, класическа, дъбстеп...
Всичко. Не понасям само хард рок.
Хора с дълги коси, които крещят. Няма текст, нито мелодия, не ме кефи.
Депресиращо е. Всичко друго слушам.
Кофти.
- Защо?
Защото, аз яко си падам по хард рок. То е моето нещо.
Сериозно, кефят ме тежките банди.
Хард рок, хард метъл.
Според теб само крещим, явно музиката ми няма да ти допадне.
Свързвам виковете с дългите коси.
Тука пасувам.
- Може твоята музика да е различна.
Сори.
Метнах те.
- Какво, не си метъл ли?
Опитах се да замажа неловката ситуация.
Според теб всички метъли са с дълги коси ли?
Повечето.
- Не че съм от тях, но не е вярно.
Защото не си от тях.
Трябва да чуеш нещо мое.
- Супер, би било добре.
Ще е повод да се видим отново.
Извинете.
Как си?
- Добре, ти?
Извинявай, че закъснях.
- Няма нищо.
Влакът закъсня.
Много ли ме чака?
И сега?
- Искаш ли да хапнем?
Гофрети, палачинки? Ще седнем отвън.
Нека да са дюнери.
Цял уикенд се мъча заради теб.
- Защо?
"Животът на Мариана".
- Прочете ли я?
Почнах я. Доста е тежка, върви бавно.
Значи не ти харесва?
- Такива дебели книги...
Не ме привличат.
- Аз оставям кратките след 2 страници.
Как може да не ти харесва?
- Не съм казал това.
Всичките засукани думи, дълги изречения, архаизми...
Много е описателна. Той разглежда чувства, разкрива душата й.
Може пък заради теб да ми хареса. Ще се опитам да я прочета.
Изобщо харесваш ли някоя книга?
Не съм чел нито една.
- Не си довършил дори една книга?
Никоя?
- Имаше една, която ми хареса.
Но не я четох сам.
Коя?
- "Опасни връзки".
Шодерло дьо Лакло.
Научил си го наизуст.
- Ако бях сам, нямаше да я дочета.
Сигурно щеше да намериш нещо, което харесваш в нея...
Той обясняваше всяка глава, всяко писмо, тълкуваше.
Състоеше се само от писма.
Не те ли дразни учител да ти обяснява всичко?
Така романът оживя. Сам не бих разбрал двойствеността.
По едно време пише на маркиза дьо Мертьой.
Казва, че я обича, но пише върху гърба на проститутка.
Ако четеш през ред, се получава различно писмо,
но тя не знае, а и аз самият не бих се сетил.
Не забелязвам подобни неща. В крайна сметка много ми хареса.
Аз съм в другата крайност.
- Много ли четеш?
Обожавам.
Когато учителят ме кара да анализирам някоя книга прекалено,
да свързвам всичко с живота на автора,
това блокира въображението ми, не ми харесва.
Но защо точно "Животът на Мариана"?
- Това щях да те питам.
Прочети я и ще разбереш.
- Ще я прочета.
Кълна се.
Внимавай, 600 страници е.
Ще я прочета, не ми пука.
Изглеждаш ужасно. Не си ли спала?
Правила си секс, мога да го помириша.
Как мина с Томас?
Спахте ли?
Това не е отговор.
- Бременна съм.
Ще се женим.
У тях ли спа?
- Не.
Подробности.
- Няма такива.
Какво правихте?
- Прекарахме следобеда заедно.
Без следобеден секс?
Значи отричаш?
- Да не си от секс полицията?
Искам подробности. Явно сте спали, защо не признаваш?
Ако бяхме, щях да кажа.
- Какво правихте тогава?
Хайде де, кажи.
Зле ли беше?
- Ако го направим, ще кажа, честно.
Не ти вярвам.
- Виж й лицето, как мирише...
Аз ще влизам. Вие?
- Идваме.
Помирисвам го оттук.
Отвратителна си.
Откога сексът е престъпление?
Отива след нея. Право в тоалетната.
Адел?
Може ли за малко?
Мисля, че ме отбягваш.
Не знам, може би...
не си ме разбрала или прибързах.
Много те харесвам.
Нищо ли няма да кажеш?
Не ти ли хареса?
- Напротив.
Страхотно беше.
Кажи нещо.
Чувствам се сякаш се преструвам. За всичко.
Щом ти създава такива проблеми...
Не, аз съм проблемът. Липсва ми нещо.
Объркана съм. Полудявам.
- Има причина.
Не може да си тъжна просто така.
Трябва да има причини.
Стига си се измъчвала.
Изглеждам ужасно.
- Стига, прекрасна си.
Престани.
- Честно.
Нали се виждам.
- Как?
Сополива съм, косата ми е мазна.
Лицето ми е ужасно.
В това ти е чарът.
Добре че те има.
- Ще го накараш да те зареже.
Тъпак. Няма да се наложи да му казвам.
Само да ме види и ще ми бие шута.
Ще му отговоря с: "Добре. Сигурен ли си?"
Приключихме. Готово.
Наистина съжалявам.
Ученици, излезте на улицата!
Не на приватизацията!
Не на съкращенията!
Повече пари за образование!
От градските панелки до далечните села
Отхвърлени от обществото, винаги в периферията
Не принадлежим, не изглеждаме както трябва
Родени в нищета, в измамен лукс
Нямаме дом, нямаме работа, нямаме вестници, ние сме мафия
Искат да ни разединят Успяха, поздравления
В техния свят цари "око за око", ние сме просто брънки в машината
Да набележим нова цел, да им запалим главите
Няма да се предадем! Няма да се предадем!
Все едно получават спазми!
Думата "малък" се среща отново и отново в пиесата.
Тя заклеймява детинското и безсилието.
Когато сме деца - вече не важи за вас -
ние сме безсилни. Малки, недозрели, слаби.
Антигона е още дете. Още е малка.
"Твърде малка", както сама казва.
Но тя не иска да бъде малка повече. Не и на този ден.
Това е денят, в който казва "не". Това е денят, в който умира.
Това е идеален пример за трагедия.
Трагедията е в неизбежното.
Няма начин да избягаме от нея. Обвързана е с вечното.
Обвързана е с непреходното. С механизма, същността на човечеството.
Как е?
- Бива, ти?
Умрях от скука по френски.
Имаш ли запалка?
Не ви ли е студено?
- Не, добре сме.
Алис е сладурана.
Има хубаво малко дупе.
Заглеждаш ли я?
- Просто забелязах.
Харесвам такива момичета. Има нещо готино в нея.
Не ревнувай, ти също си сладка.
Не ревнувам.
Сигурна ли си?
Ти си го знаеш, де.
Кое?
- Че си много сладка.
Ти си едно от най-хубавите момичета във випуска.
Така е. Учудваш ли се?
Харесва ми, че си мистериозна.
Сигурно и на момчетата им харесва.
- Не точно.
Според мен си сладка.
Мерси.
Дори повече от Алис.
Да не се изчерви?
- Изобщо.
Като домат си!
Дай да видя.
- Наистина?
Премръзнах.
Хич не ми се влиза по английски.
- И на мен.
До после. Чао.
Бутче?
- Каквото ми сложиш.
Подай ми чинията си.
После ще ти сложа и картофи.
Какво има?
- Не знам, достатъчно се пече.
Трудно се реже.
Искаш ли?
- Да, моля.
Дай си чинията.
Тук ли си, Адел?
Да ви е сладко.
Искаш ли?
- Да.
Какво?
- Май си имала страхотен ден.
Нещо такова.
- Личи си.
Не си ли гладна?
- Искам салата.
Как е?
Добре, ти?
Съжалявам, не мислех...
...че толкова ще се зарибиш.
Онова вчера беше...
Беше спонтанно.
Не мислех, че ще го вземеш насериозно.
Разбираш, нали?
Отношенията ни няма да се променят. На никого няма да кажа.
Съжалявам.
Довиждане.
Адел, ела.
Не ме ли чува?
Защо не ме отразяваш?
Какво има?
- Нищо.
Кажи ми.
- Няма нищо.
Кажи, де.
- Остави ме.
Как е?
Адел, запознай се с моите приятели.
Как си?
- Добре.
Радвам се да те видя.
- Как си?
Ела да танцуваме.
Първо да си изпия чашата.
- Хайде да танцуваме.
Ще дойда след малко.
Обещаваш ли?
Как си? Търсиш ли някого?
Да, една приятелка.
- Жалко.
Приятна вечер.
За пръв път ли идваш?
Изглеждаш сякаш си се изгубила.
Бих те черпила нещо, но вече имаш.
Добре ли сме?
- Да.
Говориш си с братовчедка ми?
- Братовчедка ти?
Може ли?
- Заповядай.
Лека вечер.
Софи, един ягодов шейк, моля.
Защо си самичка?
Не знам.
Дойдох случайно.
Случайно.
Пиеш "Булдог".
Лесбийска бира.
Не знаех.
- Сигурно.
Пробвай това.
Е, харесва ли ти?
Честно?
Нали няма да се обидиш?
- Не, казвай.
Отврат.
На мен ми харесва.
Твоят тип не се среща често тук.
Какъв е той?
Твоят тип... не знам, малолетна...
ходи по барове вечер.
Откъде знаеш, че нямам години?
- Просто знам.
Или пък...
хетеро момиче, на което му е любопитно.
Казах ти, дойдох случайно.
Не съществуват случайности.
Така ли мислиш?
Как се казваш?
- Адел.
Красиво име, Адел.
Адел значеше нещо на арабски.
Мисля, че беше слънце.
Надежда. Любов.
Справедливост.
- Близо бях.
Да, слънце...
Ти как се казваш?
Казвам се Ема.
С какво се занимаваш?
Познай.
Фризьорка?
Четвърта година изящни изкуства.
- Изящни изкуства?
Харесва ли ти?
Да.
Защо се наричат изящни изкуства? Има ли грозни изкуства?
Няма грозни. Тоест...
Някои могат да бъдат грозни.
Относително е.
Има също декоративни изкуства, приложни изкуства...
Няма школа по грозни изкуства.
- Защо?
Хубав въпрос.
По времето на импресионистите
всички, отхвърлени от Салона за красиви картини
и всички, смятани за...
"грозни" били излагани в Салона за...
- Грозни картини.
Нещо такова. Най-добрите художници.
Харесваш ли живопис?
Не знам много, но ми харесва.
Какво знаеш?
Пикасо.
И... Пикасо.
Значи вече знаеш за...
- Пикасо.
С какво се занимаваш, Адел?
Ученичка съм.
- Така ли? Какво учиш?
Литература. Не съм завършила още.
В гимназията съм, уча френска литература.
Ясно.
Кой ти е любимият предмет?
Зависи от учителя.
Ако учителят ме вдъхновява, и предметът ми е интересен.
Това е проблем, защото оценките ми варират.
Могат да паднат от 5-ци до 2-ки за година.
От 5 до 2?
С теб - или всичко, или нищо.
Но...
По френски не се променят, защото обичам да чета.
И по езиците.
Защото... обичам английския.
- Аз съм много зле по английски.
Така ли?
- Много искам...
Трябва да почна уроци.
Акцентът ми е ужасен.
Аз съм много добра.
- Така ли?
Късметлийка.
Тъй като обичам американско кино,
вече мога да гледам филми без субтитри. Това ми помага.
Какво каза?
Забравих.
- Кажи ми.
Обичам американско кино.
Например?
Всичко. Скорсезе, Кубрик...
Хей, скъпа.
Какво правиш?
- Няма ли да поздравиш братовчедка ми?
Стига де.
- На колко е братовчедката?
Как те пуснаха тук?
Момичета, дръжте се прилично.
Отиваме на дискотека в Белгия. Идваш ли?
Браво.
- Ще дойдеш ли?
Ела с нас, скъпа. Вземи и братовчедка си.
Ей, братовчедке...
Сладурана!
Ще те чакаме.
5 минути!
Къде учиш?
"Пастьор".
Хайде, Ема!
- Оставете ме за 5 минути!
Колко ви дължа?
- Платено е.
Как беше?
- Много зле. Учих в междучасието.
Как те хванаха да преписваш, като пълен глупак.
Как си?
- Добре, ти?
Минавах наблизо, реших да те взема /за разходка?/.
Адел, познавате ли се?
Видяхте ли я тая мъжкарана?
Къде отиват?
Може ли да мърдам?
Естествено.
- Наистина?
Не, стой така.
Сериозно ли?
- Не, мърдай спокойно.
Мерси.
За какво?
Просто така.
Срамуваш ли се?
Малко.
- Вярно?
Да.
Не се ли радваш?
Радвам се.
Не си личи.
Не ме рисуват всеки ден.
Често ли рисуваш непознати?
Не.
Просто исках.
Косата ми не е ли зле?
- Хубава е, не пипай.
Рядко рисувам портрети.
Избирам си детайл.
И след това го използвам пак.
По различен начин. Може да бъде...
трапчинка до устните
или емоция в очите.
"Мистериозната слабост на човешкото лице."
Знаеш ли го?
- Не мисля.
Сартр.
Знаеш ли го?
- Да, но това не съм го чувала.
Опитах да прочета есетата му, но не ги разбрах.
Предпочитам пиесите. Чела ли си "Мръсни ръце"?
Харесва ли ти?
- Много.
И на мен.
Пробвай "Екзистенциализмът е хуманизъм" като за начало.
Не е много сложна.
Главната идея на Сартр е, че съществуването е преди същността.
Раждаме се, съществуваме...
и определяме себе си чрез действията си.
Това ни дава голяма отговорност.
Мисля, че съм го чела. Даже съм сигурна.
Но нищо не разбрах.
Може би съм зле по философия, но за мен съществуването, същността
са като кокошката и яйцето.
Едва ли някога ще разберем кое е първо.
Забавна си.
Тези неща нямат значение.
Сартр е дал начало на интелектуална революция,
която е освободила цяло поколение.
Той е казал, че можем да избираме как да живеем без висша инстанция.
В гимназията много го харесвах.
Така ли?
- Помогна ми.
Особено в утвърждаването на свободата и ценностите ми.
Бил е посветен на убежденията си.
Съгласна съм с него.
Нещо като Боб Марли.
Почти.
- Не съм убедена.
Аз съм. Идеите им са подобни.
Чувала ли си песента Get Up, Stand Up?
- Да.
Той също е посветен.
Като Сартр. Философ, пророк - все същото.
Може да ми помогнеш с философията, защото явно...
Когато кажеш.
Трябва да вървя.
Имах уговорка със Сабина преди 15 минути.
Искаш ли да видиш?
Може и да не ти хареса.
Харесва ми.
Странно е, защото хем съм аз, хем не съм.
Това е само скица. Трябва й още работа.
Ще ти я дам.
Откога си със Сабина?
Около 2 години.
Защо?
Ще тръгвам. Каква ти е програмата?
Сега уча за изпити.
Може да успея да те вмъкна.
Да, ще намеря време.
Ето ти номера ми.
Обещаваш ли да се обадиш?
- Кълна се.
До скоро.
- Дадено.
За вълка говорим.
Търси те една приятелка, Ема.
Няма проблем, чао.
Проверявам да не си ми дала грешен номер.
Мислиш, че искам да те разкарам ли?
- Не знам.
Аз съм от странните и натрапчиви.
- Мислиш, че спадаш към определен тип?
Може би. Типът над 18, който ходи по гей барове.
Мисля, че сме доста различни.
Не може да се определи от една среща.
Какво става?
- При теб?
Имате ли запалка?
- Кое беше онова момиче?
Със синята коса.
- Лесбийката.
Кажи де.
- Синята коса не я прави лесбийка.
Очевидно ближе путки.
Къде се запознахте?
В едно кафе.
Сигурна ли си?
А не в гей бар с Валентин?
Той каза, че сте ходили.
Защо ходиш там?
- Не ходя.
Не си ли отишла с него?
Той ни каза.
Не знам защо е казал така.
- Валентин!
С Адел ходихте ли на гей бар по-миналата вечер?
Да, и?
- Просто питам.
Лъжеш. Това не е хубаво.
- Не лъжа, просто...
Разхождахме се, пихме по една чашка и толкова.
Това беше.
- Просто по чашка в гей бар.
Няма лошо.
- Точка по въпроса.
Просто питахме.
Защо дойде да те вземе?
- Защото сме приятелки.
Защо не я познаваме?
Щом сте приятелки.
Запознахме се преди 2 дни.
- Лиза ли я вече?
Стига глупости.
- Не се бавиш.
Стояхте толкова близко!
- Говорехме си.
С приятели така ли говориш? С мен така ли говориш?
Заряза ме и избяга при нея.
Тя ли е новата ти?
Събери куража да си признаеш.
- Няма какво да признавам.
Приятелки сме. Просто разговаряхме.
Звучи ми като лъжа.
- Сигурно защото...
съм на разпит.
- Признай си, че лижеш путки.
Не ми пука, ти си решаваш.
Но по-трудно ще преглътна факта, че си спала гола в леглото ми.
Ние сме приятелки. Искам да ти е ясно.
Признай си.
- Няма да признавам лъжи.
Стига, Адел.
Някаква лесбийка те взима от училище...
Не е лесбийка.
- Спри да отричаш, очевидно е.
Лесбийка ли си?
Признай си.
- Не ми пука, само не ме намесвай.
Никога няма да ме лижеш.
- Не бих те докоснала, не съм обратна!
Спокойно.
- Не ми казвай спокойно.
Тези глупости не са верни.
- Много се притесни.
Дрънкаш глупости пред всички. Не съм лесбийка!
Успокой се.
- Ти се успокой.
Само си говорим.
- Тя ме атакува!
Споко, да не си на 5.
- Ти тъпа ли си? Не съм лесбийка.
Някой разбира ли какво става? Тя е курва.
Спи гола в леглото ми и ме оглежда.
Спри с тъпотиите!
- Курви като теб харесват задници.
Твоята кучка и отдолу ли е синя?
Тъпанарка!
Шибана лесбийка!
Отивай да лижеш!
- Какво стана?!
Защо си раздрънкал на целия свят, че сме ходили на гей бар?
Голяма работа.
Голяма е! Всички мислят, че съм обратна и съм я оглеждала.
Нали щяхме да я питаме нормално?
Не ги гледай. Чуй ме.
Не я попита, а я нападна.
Тя ни нападна.
- Да, физически, а вие - вербално.
Нормално си питахме.
- Да бе.
Ако бях скрит педал, и аз така щях да реагирам.
Да се сбием тогава.
Никога няма да ме лижеш!
Мръсна лесбийка!
- Млъквай!
Той споменава "патологични скрупули". Какво означава това?
Може ли да е гравитацията? Луи?
Във втори куплет пише:
"Единственият грях на водата е гравитацията".
Той свързва естествения закон на гравитацията с грях.
Сякаш естественото е грешно и обратното.
Противопоставя се на католическото схващане,
че грехът е противоестествен
и трябва да бъде потискан.
Според него гравитацията е грях, тя е неизбежна.
Присъща е на водата.
Адел, как мислиш ти?
Прав ли е Луи?
Да.
Слуша ли изобщо?
- Не.
Говорим за грях, присъщ на водата - гравитацията.
Започни от "Този грях..."
Страница 62.
Кожата ли хвърляш?
- Да, защо?
Не я ли ядеш?
- Не.
На мен ми харесва. Както и обелките.
Както и обелките. Като малка ядях и моите кожички.
Много ми харесваха.
Забавна си.
Значи си ненаситна.
- Нямаш представа.
Нали виждам.
- Всичко ям.
Мога цял ден това да правя. Направо е плашещо.
Не ям само миди.
Само?
- Да.
На мен са ми любими.
- Не те разбирам.
Обожавам стриди.
- Вярно?
Само като ги видя отвътре, ми призлява.
Това им е най-хубавото.
Приличат на сополи.
На мен на друго ми приличат.
Не искам да знам.
Искаш да кажеш нещо ли?
- Не знам.
Какво?
Исках да питам кога за пръв път
си вкусила...
Салам?
...момиче.
- Момиче?
За целувка ли говорим или за нещо друго?
Целувка. На първо време.
Бях на 14. Някъде там.
Бяхме на купон. Всички момичета имаха приятели.
Аз излизах с Луиз.
Не се целунахме на купона, но...
Поканих я да спи в нас. Тогава се целунахме.
Винаги ли си предпочитала момичета?
- Излизала съм и с момчета,
но предпочитам момичета.
Със сигурност.
Хубаво е тук.
Даже прекалено хубаво.
Може.
Тук сме.
Мамо?
Как си?
- Добре, ти?
Адел, това е майка ми, Катрин.
Много хубави неща чухме за теб.
- Радвам се, че съм тук.
За вас.
- Мерси, много са хубави.
Здравей, скъпа. Как си?
Добре, ти?
- И аз.
Чакахме ви.
- Какво има за ядене?
Любимото ти.
Венсан, пастрокът ми.
Готвачът в семейството.
- Нали пиеш бяло вино?
Да.
- И аз ще пия.
Ще кажете дали ви харесва, на мен - много. Венсан го избра.
Бая пийнахме, докато дойдете.
Не много.
- Така де, умерено.
Готвенето е по-приятно с чаша бяло вино.
Баща ми е същият.
- Вярно?
Наздравица?
За любовта.
Добре дошла, Адел.
- Големи думи - за любовта.
Точно така, любими.
- За любовта да бъде.
Как е?
- Много е добро.
Нали? Много ми харесва.
- Да, макар да не разбирам от вина.
Сигурно не сте яли цял ден.
Адел, купил съм най-доброто в Трир.
Знаеш ли го?
- Само по име.
Вземи си.
- Не, мерси.
Забравих да ви кажа, че тя не обича морска храна.
Съжалявам.
- Няма проблем.
Мога да ям всичко друго.
Ужас, само това имаме.
- Каква си и ти -
надминах себе си, а ти идваш и казваш
"Адел мрази стриди."
- Ще се реванширам.
Дори скариди?
- Най-вече скариди.
Е, тъкмо ще й покажем колко е вкусно.
Все едно е в училищния стол.
Изстискваш лимон върху стридата.
Обикновено, ако е хубава и прясна, мърда.
Това гарантира качеството, виж.
Мърда.
- Защо ми го каза?
Жива е.
- Именно.
Така трябва. Иначе не бива да се яде.
Трябва да е жива. Можеш да изядеш и мускула.
Няма нужда.
Давай. Сока също.
Е?
Добре ли е?
- Да.
Май ти хареса.
- Вкусно е.
Ще си взема още.
Супер.
- Стридите са превъзходни.
Имате красиви картини.
Бившият ми съпруг обичаше изкуството. Оттам и Ема.
Бившият ти съпруг е обичал изкуството, но настоящият...
Също обича. Но повечето от картините...
Обича какво?
- Те са на баща й.
Обича храната и виното. Брои се.
- Така е.
Също така културата.
Разкажи ни за себе си. Искаме да узнаем за живота ти,
с какво искаш да се занимаваш.
- Искам да бъда учителка.
В детска градина. Обожавам деца.
Обожаваш деца. Винаги ли си искала да бъдеш учителка?
Не че одобрявам образователната система, но ме научи на много.
Сблъсках се с някои неща, с които в обичайната си среда не бих.
Искам да предам това нататък.
- Как ще го постигнеш?
Трябва да изкарам магистър и после специализация.
След това мога да започна като помощник-учител.
Няма как да уча 10 или 15 години и после да не си намеря работа.
Искам да имам сигурност.
- Притеснява ли те безработицата?
Усеща се.
Може би в университета ще развиеш други интереси.
Засега това ми е интересно.
- Поне имаш насока в живота.
Според мен това е важно.
Мамо?
Честит рожден ден, с най-искрени пожелания
Нека тези цветя ти донесат радост
Нека прекараш сладка и безгрижна година
И дано догодина се срещнем пак
Честит 18-ти, Адел!
Мамо, наздраве.
Кралят на болонезето.
- Дано ти хареса.
Вземи си.
- Вино?
Да, моля.
Радвам се да се запознаем, Ема. От месеци слушаме за теб.
Ето и теб, най-сетне.
Хубаво е да видим човека, за когото толкова слушаме.
Да.
- Аз съм тази, която...
Благодаря за гостоприемството.
- За нас е удоволствие.
Яж, ще изстине.
Много е мило, че й помагаш с философията.
Сложен предмет. Беше й трудно, но сега...
се справя по-добре.
Оценките ти са по-високи, Благодарение на Ема.
За мен е удоволствие.
Не съм подхождала правилно.
Тя ме научи да синтезирам информацията.
- Това е важно.
Не разбирам защо го учите само една година.
Учи се само повърхностно.
- Една година не стига.
Е?
- Харесва ми.
Знаех си.
Значи учиш в Бозар?
Личи си.
- Наистина?
Артистично е.
- Не на всекиго му харесва.
Отива ти.
Сама ли я боядисваш?
Много хубаво рисува. Ще има изложба.
Толкова скоро?
- От училище е, за края на годината.
Кажи кога е, да дойдем и ние.
Да преживяваш като художник е много трудно.
Така е.
- Тези, които са успели, са мъртви.
Това е истината.
Занимавам се и с графично изкуство. То е по-доходоносно от живописта.
Има изложби и за това?
Важно е да имаш артистична страна.
Но ти трябва и истинска работа, да си изкарваш прехраната.
Ако не ти върви в изкуството, да имаш доходи.
Не искам да нахалствам, но приятелят ти...
какво работи?
В бизнеса.
- Хубава, сигурна работа.
Така ти можеш да рисуваш, а той...
Хубаво е да можеш да разчиташ на съпруга си да плаща сметките.
Не сме женени.
Има време.
- Не бързай.
Знае ли човек.
- Така е!
Спагетите са чудесни.
Просто ястие, но много добро.
Любов моя.
Изплаши ме. Помислих, че ще извикаш.
Щях.
Добре, че си се сдържала.
Красива си.
Толкова нежна.
Мама мисли, че спиш в другото легло.
Бебешкото.
Наслаждаваш ли се на философията?
- Абсолютно, много е обогатяваща.
Много дълбока. Страстна.
Оргазмът е преди същността.
Гледай да имаш добри оценки.
- Дай ми оценка.
5.
Само 5?
Трябва ти още практика.
Ще дам всичко от себе си.
Този път сигурно е вълкът.
Г-жа Коза е - и седемте й деца. Пуснете ни да се скрием.
Чухте ли лошите новини?
- Вълкът се завърна!
"Влезте", каза г-н Заек.
Всички седнали и изведнъж...
- Чук-чук-чук.
Вълкът!
- Трябва да е той.
Аз съм, Малкото агънце. Бях долу, край поточето.
Не мога да се прибера, защото...
- Вълкът се завърна!
"Влез - каза г-н Заек - седни до огъня."
Малкото агънце седнало край огъня и изведнъж...
Удряйте.
Движете се.
Размърдайте ръцете! Бием барабани, не спирайте.
Хайде, вървете!
Не ти ли се играе?
Тук ли искаш да останеш?
- Здравей, самичка както винаги.
Най-послушната.
- Винаги.
Какво ще правиш довечера?
Не знам.
Ще излизаме със Силви, Куентин, Анабел... Ела и ти.
Днес ще имаме семейна вечеря.
- Много често се случва.
Напоследък, да. Може да се присъединя по-късно.
Отбягваш ли ни?
- Не, защо така си мислиш?
Когато и да предложа нещо, все си заета.
Улучваш кофти моменти.
Семейството ти далеч ли е?
Не, близо са... Няколко километра.
Ами добре.
Дано да успееш... да се освободиш.
Ще се постарая. Наистина.
Прекрасно е!
Виждал съм ви нарисувана. Най-сетне и на живо.
Поздравления!
Има шампанско.
Ти ли си ги правила?
Харесват ли ви?
- Много.
С пиле ли са?
- Има пиле, риба тон и скариди.
Радвам се да те видя.
- И аз.
Скоро.
За два месеца много наедрях.
Ела.
Това е Лизе.
Приятно ми е да се запознаем. Искаш ли да пипнеш?
Давай.
Може ли?
- Разбира се.
Усети ли?
- Да, момче или момиче?
Не искам да знам.
- За да бъде изненада?
Боли ли? Искаш ли да седнеш?
Не, спокойно.
- С бебето ли си играете?
Това ли е бащата?
- Не, изобщо.
Помисли, че е той? Не, не.
Съжалявам.
Той е чичо.
- Точно така.
Това, което правиш, е страхотно.
- Кое?
На картините. Присъствието, позите - впечатляващо.
Много мило.
- Така е.
Заслугата е на Ема.
- Много силно.
Жоаким, тя пише много хубаво.
- Наистина?
Може ли да прочета нещо?
Засега пиша само в дневника си.
- Срамежливка.
Аз искам да пише повече.
- Щом имаш желание да позираш,
сигурно пишеш чудесно. Искам да прочета.
Нещо за пиене?
- Чаша шампанско.
А онази картина?
- Последната е невероятна.
Първо, благодаря, че сте тук. И не закъсняхте.
Искам специално да благодаря на моята муза, която ме вдъхновява
и ме прави щастлива - Адел.
Добре дошла, Адел!
Искам да знаете, че тя сготви всичко.
Реч!
Ти си на ред.
Много се радвам, че ви виждам, и дано да ви хареса.
Не плачи.
- Наздраве.
Да вдигнем тост.
За Адел!
За Ема и Адел!
За любовта!
Тя е в транс!
А още не е пияна!
Нещо друго?
- Седни малко.
Ела при нас.
С какво се занимаваш?
- Учителка.
А ти?
Карам докторантура. История на изкуството и философия.
Пиша дисертация за Егон Шиле, знаеш ли го?
Нали ти разказвах за него.
- Може.
Рисува голи фигури, измършавели, в нестандартни пози.
Разработвам мотива за смъртта в творчеството му.
Не си ли й показвала?
- Да, но предпочитам Климт.
В Климт има нещо...
прекалено декоративно.
Декоративно? Не говори с мен повече.
Мразиш хора с различно мнение.
- Шиле ми харесва.
Той е по-извратен, по-мрачен.
Затова харесвам Климт. Той...
Проблемът с декоративността...
- Няма такова нещо.
Гладен съм!
Умирам от глад.
И малко сос.
Има ли пармезан?
Чакайте си реда.
Идеално, мерси.
За нищо.
Много са вкусни!
Адел, надминала си себе си!
- Благодаря.
Пак заповядай.
Как са?
- Супер.
Червей изпълзява от чиния спагети и казва:
"Егати оргията!"
- Колко сладко!
"Сладко" не е точната дума.
Удоволствие е да споделяме това с вас. Допада ни.
Удоволствието може ли да се споделя?
Всеки го изживява различно.
Удоволствието за мен не е същото като за теб.
Намерихте ли пармезана?
Удоволствието за мъжа и жената е толкова различно,
че живеем в отделни реалности. Отвъд оргазма.
Защо мислиш така?
Защото...
- Изражението на лицето?
По-шумни сме?
- Това е така!
Нещо за пиене?
Всеки път когато преспя с жена, забелязвам, че...
Навлиза в друг свят.
- Точно.
Оргазмът е извънтелесно преживяване.
- Нашият оргазъм е ограничен.
За теб женският оргазъм е мит?
- Не, сигурен съм, че съществува.
Някой иска ли нещо?
Ела, седни. Цяла вечер ни обслужваш. Ето, хапни.
Почини си. Сготвила си за всички.
...като мъж, всяко мое преживяване е ограничено от мъжката сексуалност.
Въпреки че съм го правил и с мъже, и с жени.
Тирезий е имал възможността да бъде мъж, после жена, а после пак мъж.
Когато го попитали кой изпитва повече удоволствие - мъжът или жената,
отговорил категорично: жената - и то девет пъти повече.
В изкуството се набляга на женското удоволствие,
а мъжкото се изразява чрез това на жената.
Виждаме жени, които се къпят...
- Създаването на света.
Мъжете упорито се опитват да го изобразят.
Сякаш са го видели.
Или представили.
- Или пожелали.
Може би е тяхна фантазия.
Значи основното...
- Погледнете в очите им.
Поглед, отправен в друго измерение. Жените не засягат своето удоволствие.
Чудесни спагети.
- Искаш ли още?
Няма да откажа.
- Не ти ли пари?
Малко. Но достатъчно.
Ема, твоите рисунки с Адел изобразяват това.
Знам, че никога няма да разбера какво е, защото съм мъж.
Обожавам соса. С пресни домати ли е?
От пазара.
- Усеща се.
Преди това позирала ли си?
- Никога.
За пръв път ли ти е?
- Позирам само за Ема.
Изглеждаш удобно на картините.
Правени са, когато... Не знам.
Не си представям да го направя за другиго.
Знам, че е глупав въпрос, но отдавна ли ходиш с момичета?
Ема първата ли е?
Да.
Различно ли е?
- От?
Момче.
- Да.
Малко.
По-нежно ли е?
Зависи.
Не знам.
Извинявай, че нахалствам. Ако не искаш, не отговаряй.
Не мога да обясня.
Какво работиш?
- Учителка.
Харесваш деца.
Искаш ли да си имаш?
А ти какво работиш?
- Актьор.
Участвам в екшъни.
Първата ми роля в екшън, в Щатите,
получих, защото говоря арабски. Много ги кефи. С брадата и всичко.
Играхме терористи.
Караха ни да казваме "Аллах Акбар".
Сериозно. Беше забавно да работя с американци.
Къде в Америка?
Снимахме в студио в Ел Ей, но действието се развиваше в Ню Йорк.
Построиха целия град. Беше удивително - все едно си там.
После бях на почивка в Ню Йорк. Страхотно беше.
Сигурен съм, че ще ти хареса.
Умирам да отида.
- Ами какво чакаш?
Струва си. Невероятно е.
Все едно си във филм.
Честно. Има такава енергия! Сякаш всичко е възможно.
Все едно няма граници.
Имаш буболечка.
Каква беше?
- Не знам.
Какво четеш?
Статия за Шиле. Говорихме за него с Люси.
Приятелите ти са готини. Забавни са, говорят за много неща.
Изглеждат начетени.
Даже ми стана неудобно.
Перфектна беше.
Направи добро впечатление. Особено на Жоаким.
Наистина?
Какво работи той?
Беше ме страх да попитам.
Притежава най-много галерии в Лил.
Изключително образован, истински гений.
Излага картини само на най-добрите. Ако и аз намеря място в изложбите му,
ще бъде гарантиран успех.
- Ще успееш.
Мислиш ли?
- Разбира се.
Говори за теб все едно си Пикасо.
- За тях е преди всичко бизнес.
Нали ти е приятел, защо да не...
- Връзката ни е професионална.
Не сме точно приятели.
Но той може да промени нещата.
Просто повярвай.
- Да чукам на дърво.
И ти трябва да правиш нещо, което ти харесва.
Нали работя.
- Нямам това предвид.
Пишеш много хубаво.
Защо не напишеш нещо? Разкази или...
Аз пиша само за себе си.
Не бива да си пропиляваш таланта.
Аз пиша за чувствата си, не мога да ги излагам пред целия свят.
Може да си измисляш.
- Не знам как.
Обичаш да си измисляш истории, които да разказваш на децата.
Да, за деца. Не мога да измисля цял сюжет.
Ти си решаваш.
Просто искам да бъдеш...
Какво?
- Не знам. Да се чувстваш цялостна.
С теб съм цялостна.
Харесва ми, че си тук, готвиш и така нататък...
Искам да бъдеш щастлива.
- Щастлива съм.
Тук с теб.
Това е моето щастие.
Щом казваш.
Боли ме, че настояваш.
- Не настоявам.
Малко.
Целуни ме.
Истинска целувка.
Искам те.
Не мога.
Защо?
- В цикъл съм.
Подраняваш.
- Случва се.
Защо така?
- Нямам представа.
Лизе бивша ли ти е?
И тя рисува.
Понеделник е цял в сиво
Вторник - жълт като сено
Розова е сряда - стой вкъщи и играй
Синият четвъртък иде към нас
Следва зелен петък
Зелен петък!
Кой ще е пръв?
Сана, стани права.
Сутрин?
Идваме на училище.
Тя ще ни каже какво правим през деня, слушайте!
Не ме щипи, Максонс. Ела тук.
Давай, Сана.
Играем.
Когато дойдем тук, играем.
Правим упражнения, а после?
Излизаме...
- Да се забавляваме.
После?
- Имаме физическо.
След това?
Спим, а после работим с Тереза и госпожата.
Пазете тишина.
Готови ли са?
- Имах три куклички.
Аз ще ги гледам.
Сигурна ли си?
- Да, до после.
Имате едно съобщение.
Скъпа, аз съм. С Лизе ще работим до късно по макета, за който ти казах.
Важно е да бъде перфектен.
Не ме чакай. Обади се, ако искаш.
Лека нощ.
Не разбирам какъв му е проблемът с лесбийките.
Нямам против да обясня картините си и какво ме е вдъхновило,
но някои неща са лични.
Не е нужно да оправдавам себе си.
Някои неща не искам да споделям.
Не мога да се продам. Той постоянно ме напада.
Иска да ме унижи! Това е проблемът.
Трябва да уважава работата ми.
Това е моята свобода да изразявам себе си.
Ще рисувам каквото искам!
Искаш ли кафе?
Жалко, щом е "не". Не може да изисква
да удебеля някоя линия,
да размажа някое място или да използвам друг цвят.
Не казвам това. Приемам критики.
Знаех, че ще попита. Как да отговоря на това?
Задник.
Искаш ли филия?
- Как може нищо да не разбират.
В изкуството има мода, която трябва да се следва.
Не ме интересува модата.
- Искаш ли?
Не ми пука.
Хората мислят само за парите.
Нямат... как да го кажа...
Нямат вкус. Просто нямат вкус.
Няма как да не се ядосваш понякога. И на мен ми се случва на работа.
Прибра ли си биберончето?
Кажи чао на мама.
Мерси, много мило.
Закачи си палтото.
Луна, намери си името.
Приятелки?
Сложих си панталоните.
А ти?
- Аз пак носих това.
Мерси много.
Има ли нещо?
Бях навън с колеги.
След работа. Защо не се обади?
Някой остави ли те?
Кой?
- Една колежка.
Момиче?
Защо си излъгала за адреса?
Не исках да разбере, че живея с момиче.
Така ли?
- Защо шепна?
Срам ли те е, че си с момиче?
- Не, но няма нужда да знаят.
Не искам да чувам приказки.
Според теб срам ли ме е?
Кой е той?
- Кой?
Който те остави.
Просто колега.
За тъпа ли ме мислиш?
Мислиш ли, че не видях?
- Просто колеги сме.
Видях го.
- Работим заедно.
Той е в съседния клас.
Откога излизате?
Откакто съм там.
- Така ли?
Защо лъжеш?
- Не лъжа.
А защо плачеш?
- Не плача.
Защо са сълзите?
- Уморена съм.
Не съм глупава. Откога спиш с него?
Не спя с него.
Откога ме лъжеш?
Не спя с него.
Веднъж бяхме пияни и се целунахме.
- Защо плачеш тогава?
Защото съжалявам.
- Не съм тъпа!
Кълна се.
- Не лъжи!
Откога спиш с него?
Колко пъти спа с него? Кажи!
Откога ме лъжеш?
Откога ме мислиш за тъпа?
- Не е така.
Махай се оттук!
Не искам лъжкини тук! Събирай си багажа и се махай.
Изчезвай!
Спахме 2-3 пъти, не помня.
2-3 пъти?
- Не ти казах, защото... не знам...
Глупаво беше, не знаех как да ти обясня.
Бях толкова самотна.
Влюбена ли си?
- Разбира се, че не!
Просто бях самотна.
Не съм искала да те нараня.
Мамка му. Съжалявам.
Просто...
Мамка му тъпа.
Той не значи нищо за мен, беше глупава грешка.
Кълна се, че не исках да те нараня. Обещавам.
Адел, спри.
Чакай.
Нарани ме, приключихме.
Не, кълна се, че не беше нарочно.
Ти си една малка курва.
Харесва ти да те чукат, нали?
Духа ли му в колата, преди да ме целунеш?
Как смееш да ме целунеш? Да ме докоснеш, да ме погледнеш?
Така ли правиш? Лъжеш, говориш глупости!
Съжалявам.
- Курва!
Не знам как да поискам прошка.
- Няма прошка!
Не искам да те виждам повече!
Събирай си багажа и се махай!
Напусни живота ми!
Не исках да те нараня за нищо.
- Разкарай се.
Спри.
Махай се от къщата ми веднага.
Събирай си нещата и изчезвай! Не искам курва!
Той не означава нищо за мен!
- Не ми обяснявай! Махай се!
Съжалявам, не знам защо го направих.
- Ето ти дрехите.
Нека обясня!
Изчезвай!
Не искам да те гледам.
Тръгвай и не се връщай повече!
Само ти ли страдаш?
- Нищо не е, нека...
Късно е!
Вземи си нещата и напусни. Нямам място за курви!
Нищо не съм направила!
- Престани, не съм идиотка!
Недей, какво ще правя без теб?
- Отивай при него!
Не го обичам! Обичам теб! Къде ще се дяна сега?
Какво ще правя? Умолявам те!
- Махай се!
Отвори ми!
Съжалявам, изслушай ме.
Малка курва!
Махай се, Адел!
Ти ли го избра? Много е красив.
Имам цветя за цяла градина.
Много мило. Не мога да ги държа вече.
Чао-чао, Лили Роз. Много хубаво танцува.
Чао, Максонс.
Приятна ваканция.
Внимателно.
Пазете лицето и ръцете.
Ако й сложите в очите, никакво плуване.
Как е?
- Добре.
Ще наглеждаш ли моите за малко?
- Да, няма проблем.
Съсредоточете се върху диктовката.
Не драскайте по дъските!
В кухнята... Пишете: в кухнята...
...мама...
Започва с главна буква.
...бели...
...лук.
Гледай си в дъската.
Не говорете по време на диктовка.
В кухнята мама бели лук, точка.
Лора свири на цигулка.
Има ли "ъ"?
- Да. Как се пише "дълъг"?
Внимавайте.
Помогнете й с думата.
Шемзедин, тихо. Мислиш ли, че на мен ми харесва?
Готови ли сте? Ако изоставаме, вие сте виновни.
Наздраве. Разсейвате се.
Цял час правим една диктовка, а можеше да приключим за 15 минути
и да се забавляваме.
Допуснала ли е грешки?
В кухня мама бели лук. Забравила си да членуваш "кухня".
Не е голяма грешка, не си внимавала.
В кухнята мама бели лук. Как написахте "лук"?
Буква по буква?
Ето така.
Кой го е написал правилно?
Аз.
- Наистина?
Кой ще напише следващото изречение? Хайде, Ренда.
Как си?
Откога не съм те виждала.
Да седнем.
Пие ли ти се нещо?
- Да.
Аз пия бяло вино.
- Виждам.
Опитай, ще ти хареса.
Не, мерси.
Сигурна ли си?
- Да.
Пастрокът ти ми каза, че ще ти хареса.
Какво ще си поръчаш?
Кафе.
- Извинете, едно кафе, моля.
Как я караш?
- Добре, ти?
Имаш нова прическа.
Изглеждам по-възрастна.
Не много. Пак си толкова млада.
Не мога да се отърва от бузите.
Исках да изглеждам зряла, затова смених и прическата, но...
явно съм сгрешила.
Отива ти. Зрелостта идва по-бързо, отколкото си мислиш.
За пръв път чувам някой да иска да изглежда по-възрастен.
Как върви с изложбите?
Добре.
Всичко е наред.
- Разкажи ми.
Малко е сложно с организацията.
Пресата, журналисти...
- Цената на успеха.
Видях какво ти пишат феновете в сайта.
- Сбирщина лесбийки.
Сама си го избра.
Видях новите ти картини.
- Така ли?
Изумяваш ме. Ново е, но пак си си ти.
Не мога да обясня.
Ще купя някоя, като имам пари.
- Стига де, ще ти дам.
Ще си платя.
Да. За мен е важно. Мога да платя в натура.
Беше шега - лоша, но все пак.
Смешно беше.
И ти си добре?
Още съм с децата. Сега преподавам на първи клас.
Начинаеща съм, но е хубаво. Те също - с букварчетата.
През ваканцията организирам група за децата с проблеми.
Те са ми любимци. Много специални случаи, но...
вълшебни.
Прави ми удоволствие да помагам.
Голямо предизвикателство е, но е страхотно.
Ти така искаше.
- Да, мисля.
Това е хубаво.
- Невероятно.
Но не ми остава свободно време.
- Не излизаш ли?
Само с колеги. По дискотеки, в стария град, в ресторанти.
Но...
Често се прибирам сама. Съвсем сама съм.
Нямаш ли приятел?
Приятелка?
Имах няколко глупави увлечения, но нищо сериозно.
Трудно се привързвам.
Разбирам те. Връзките са трудни.
Още ли си с онова момиче, което беше на гости?
Щастлива ли си?
Да.
Това е хубаво.
Тя мила ли е?
- Да.
Представям си как ти готви, като се прибираш късно,
как ти носи цветя сутрин.
- Това е в неин стил.
Особено детето, Од...
Него харесвам много.
- А да, тя беше доста бременна.
На колко е?
- Три.
Много я харесвам. Забавна е, разбираме се.
Лигавим се заедно.
Аз я уча на много неща. Лизе все ни се кара.
Стига бе.
Стига едно дете вкъщи.
Те са моето семейство.
А секса?
Харесва ли ти?
Ами...
Зле ли е?
Не, но...
Скучен е.
Не знам, Адел.
Не е както с теб.
Липсваш ми.
Липсва ми да се докосваме. Да се виждаме, да се вдишваме.
Искам те. Постоянно.
Никого другиго.
Всичко ми липсва, но най-много това.
Позволи ми да те докосна.
Спри.
Не казвай, че не го искаш, няма да повярвам.
Знам, че и на теб ти липсва.
Пипни.
Стига.
Не мога.
Извини ме, не знам... не знам.
По-силно е от мен.
Извинена си.
Няма ли да се видим повече?
Не.
Не си ми простила.
Напротив.
Не ме обичаш вече.
Сигурна ли си?
Да.
Сега съм с друга.
Знаеш.
Но изпитвам безкрайна нежност към теб.
Завинаги.
За цял живот.
Извини ме.
Познаваш ме.
Понякога се разплаквам от нищото.
- Много добре те познавам.
Всеки път става така.
Знам, все се сополивиш.
Тръгвай, ако искаш.
- Вярно.
Наистина.
Няма да те притеснявам повече.
Не ме притесняваш.
Ще си ходя.
Заминавай.
Хайде, чупката.
Александър, събуди се, току-що идваш.
"Няма нужда" от Ален Буске.
Не бързай, произнасяй думите отчетливо.
"Няма нужда" от Ален Буске.
Хоботът на слона
е за събиране на фъстъци.
Няма нужда да се навежда.
Адам, ще продължиш ли?
Знаеш ли къде сме?
Вратът на жирафа...
По-високо, моля. Отначало.
Вратът на жирафа е за да стига звездите.
Няма нужда да лети.
- Много добре.
Прюн?
Кожата на хамелеона - зелена, синя, лилава, жълта,
е за да се крие от животните. Няма нужда да бяга.
Васила?
Поемата на поета е за да каже всичко това
и още хиляди неща. Няма нужда да разбираш.
Не мога да повярвам че е тук. Толкова време мина.
Мириам, точно. Откога не съм те виждала.
Каква хубава рокля, обожавам синьото.
Мерси.
- Може ли да попитам нещо?
Племенникът ми, Никола Руяр, каза, че учителката му
се казва Адел. Ти ли си? Сериозно? Какво ще кажеш?
Прекрасен е.
- Син е на сестра ми.
Исках да ми издадеш малко за него. Добре ли работи?
Голям сладур.
Аз ще отивам... До после.
Как си?
Добре, ти?
С какво дойде?
- Пеша. Живея наблизо.
Хубав квартал.
Добре дошла.
Мерси за поканата.
Не е нещо необичайно. Е, това са картините ми.
Зад теб е художник на име Аде Бернар.
Ясно.
Тази е страхотна.
Невероятно е, наистина.
Всичко.
Здравей, как си?
Помниш ли ме?
Страхотно е, но имаме някои въпроси.
- Затова съм тук.
Извини ме.
Виждам старата Ема, новата Ема, синьо и червено.
Носителката на живот. Изглежда в мир, но има нещо неспокойно в очите й.
Харесва ми. Какво ли си мисли?
Има зараждащо се щастие, но и страдание.
Погледът й е зареян, но в същото време призовава.
Сред всички цветове.
- Ей сега идвам.
Сара също е учила в Бозар.
Обожавам картините ти. Страстта, раздвижените линии.
Много говорите.
- Каква свалячка само.
Радвам се да те видя. Харесва ли ти?
Уникално е. И галерията е на Жоаким.
Когато видях поканата, се сетих за вас двамата.
Тя много го искаше.
Моментът е идеален.
Виждаш ли - още те има.
Приятна мисъл.
Ще се видим пак.
- Със сигурност.
Как си? Аз съм супер.
Радвам се да те видя.
- И аз.
Още ли си актьор?
Вече съм брокер.
Още се снимам във филми, но много рядко.
Омръзна ми да угаждам на всички.
От изискванията на режисьорите.
Кофти беше. По-добре да съм двуличен търговец.
Харесва ли ти?
Бива, не съм по тези неща.
Ти си все така красива.
Мислиш ли?
- На живо също.
Смешно ли ти е?
Поне се усмихваш отново.
Не ти ли е тежко да виждаш Ема?
- Ние сме се разбрали помежду си.
Ходи ли в Ню Йорк?
Още не.
Пътуването разширява кръгозора.
- Да, знам.
Ще ти го открадна за малко.
- Една секунда.
Чудесно беше. Благодаря ви.
Видях ви в един филм, много ви прилягаше.

La vie d'Adele a.k.a. Blue Is the Warmest Colour (2013) Свали субтитрите