Columbo - 06x03 (1978) Свали субтитрите
в КОЛОМБО Интелигентно убийство
Не бях толкова умен.
Започнах като заварчик в общество "Сигма",
имах най-висок коефициент на интелигентност.
Първата ми мисъл бе:
"Ама че мръсна среда, където някой умен колкото мен,
е обикновен заварчик." Тогава се замислих
и разбрах, че тази среда бе доста вълнуваща,
където дори заварчиците имат висок коефициент, за да бъдат в "Сигма".
Няма нищо лошо да бъдеш заварчик.
Ще ви кажа, че никой
в тази стая дори не може да започне моята работа.
Знаете ли какво чух за "Сигма"?
При толкова умове, събрани тук, не можете да отговорите на едно.
Проблемът, който не можете да решите, е какво правите тук.
Имам предвид, какво правим всички тук.
Благодаря, Майк.
Моите уважения към лекцията на Майк за чувството за неспособност,
мислех, че ще слушаме компютърен инженер на интелигентни машини.
Може ли да попитам председателя още ли иска да поканим външни гости?
Боя се, че днес бях доста зает.
Нямах време. Ще се постарая.
- Чудесно.
Благодаря ви, Майк, г-н Уагнър, Бърти.
По случай новото ни начинание, имам доклад за кварталната престъпност.
Те препоръчват да закупим аларма против крадци.
Г-ца Айзенбак е проучила различни аларми.
Добър вечер, г-н Бранд.
- За Бога, закъснях.
Оливър, тъкмо обсъждаме аларма.
- Не знаех, че имаме нещо ценно.
Освен невероятната умствена сила на Бърти.
Чух, че руснаците пак са го подгонили.
И така, банда, събранието се разпуска.
Това е пълната история на живота на Бърти.
Шегите винаги ли трябва да са за моя сметка?
Двамата пак ли се дразните?
- Пак и вечно.
Вечни приятели, вечни партньори. Нали, Бърти?
Бърти.
Приятели.
- Ти си добър приятел.
Нещо не е наред ли?
- Май си изпих контактната леща.
Тук си е. Намерих я. Съжалявам.
Винаги съжалявам.
- Какво правиш, Каролайн?
Правя опис на всичко в къщата. Заради застраховката.
Не трябва ли да я огледаш?
- Не е нужно. Запаметявам.
Брей. Докато това вино е отлежавало във френска изба,
ти, Каролин, си била сглобена от процесори и банки с памет.
Оливър, трябва да говоря с теб.
И аз искам да говоря с теб, Бърти. Избери страница.
237.
- Избери номер.
12. Четно.
- Нечетно.
Хайде, Бърти, към библиотеката.
Бърти ще черпи, или аз.
На долар, че Бранд пак ще победи.
- Всичко е до късмет.
Страница 237, нали?
- Да.
Дума?
- Дванадесета.
Добре.
Ето я. "Карина" или "Карайна".
Шест букви. Равен резултат. Ти черпиш, Бърти.
Интересно. "Карина". Явно сме забравили биологията.
Карина е подобна на хребет част при гръдната кост у птиците.
И това беше днешната дума.
- Не дойдох да играя игрички, Оливър.
Нито аз, Бърти.
- Винаги си харесвал да ме измъчваш.
Не изглупявай.
- В училище, в колежа, във фирмата ни.
Винаги съм бил мишена на шегите ти.
- Винаги съм ти бил приятел, знаеш го.
Стига, Бърти. Никога не съм ти се подигравал.
Само те гъделичках.
Престани. Недей! Стига!
Спри! Не! Писна ми!
Знам.
Знам. Знам какви ги вършеше в кабинета.
Знам как крадеше от клиентите ни.
Проверих сметките ти.
- Знам, че си ги проверил.
Известно ми е.
А знаеш ли, че смятам да те изоблича?
В такъв случай смятам да те убия.
С теб бяхме приятели.
Никога не бих те наранил.
И аз никога не бих те наранил.
Ти си крадец! Не може да ме заплашваш!
На целия свят ще кажа какъв си.
Колко жалко.
- Оливър.
Оливър, на теб говоря!
Чувам те. Чувам те, стари приятелю.
Наистина те обичах, Бърти.
Тази вечер, деца, Бърти черпи.
Поздравления отново, Оливър.
Каква беше думата, г-н Бранд?
- "Карина". К-А-Р...
Ако е с главно "К", Карина е съзвездие в южното полукълбо.
Тази дума не беше с главно "К".
- Тогава е гръдна кост у птиците.
Обаждане за вас, г-це Айзенбак.
- От татко. Опитвах се да му се обадя.
Днес е рожденият му ден.
- Доста време чака да й се обади.
На Оливър пак му провървя.
- Татко?
Да идем да подредим всекидневната. Да вървим, господа.
Пази ми питието.
- Ще го пазя.
Клубът е застрахован при теб, нали?
- Да, и то много добре.
Пожар, кражба, всичко.
Щом сме застраховани, защо харчим пари за аларма?
Това бяха изстрели!
Бърти, Бърти...
Боже мой! Бърти!
Отключи.
Заведете Каролайн долу.
Мисля, че е мъртъв.
Не трябва да го гледате.
- По-добре си вървете.
О, Боже!
Влезте вътре, моля.
Искаш ли питие, Оливър?
Какво? Не, не.
Ясно е, че някой хулиган от квартала най-после проникна.
Бърти какво се опитваше да защити? Доларите в портфейла, мъжеството си.
Извинете. Г-н Бранд?
Да.
- Бихте ли дошли с мен?
Момчета, приключихте ли?
- Да. Свършихме.
Приятна вечер, сержант.
- И на вас, Джордж, Хари.
Бихте ли изчакали тук, г-н Бранд?
- Може ли да попитам защо?
Може. Ще дойде човек.
Знаят ли кой го е убил?
- Не!
Оливър Бранд?
Лейтенант Коломбо от "Убийства".
Реших, че тук ще ви бъде по-добре, далече от хората долу,
предвид, че жертвата е бил ваш приятел и съдружник.
Много съм разстроен. Благодаря за любезността.
Общество "Сигма", сър.
Разбирам, че е нещо като клуб. Но да ви кажа истината,
не разбирам що за клуб е.
Частен, международен. Ние сме един от клоновете.
Всичките му членове са изпитани.
И трябва да спадат към челните два процента.
Два процента по какво?
- По интелигентност, лейтенант.
Челните два процента в света?
Това ли означава тази значка?
Разговарям с най-интелигентните хора в света,
а дори не съм забелязал.
Може ли да попитам, сър,
с какво се занимавате в този клуб?
Срещаме се, обсъждаме, радваме се на взаимната компания.
Учени?
- Не е задължително.
Като мозъчен тръст?
- Не, не толкова величаво.
В "Сигма" идват хора от всякаква сфера и вид.
В световен мащаб наброяваме 20 000. И сме напълно обикновени.
Но сте умни.
Вие не сте обикновен.
"Бранд и Хейстингс" е много важна счетоводна фирма, сър.
Чувал съм я.
Много мило от ваша страна. Но е истина.
Ние се занимаваме...
Ние... О, Боже.
Само няколко дребни въпросчета.
Някои от жените казаха, че са чули музика от тази стая.
Бърти е пуснал плоча, като излязох. Играехме игра на думи.
Търсехме думи в речника.
На пода ли, сър?
Сигурно е оставил речника там.
Намеквате, че интелигентни хора все още си играят с влакчета?
Някои от нас - да.
Бедничкият Бърти си играеше.
- Облекчение е да го чуя.
Защото в интерес на истината, и аз бих си играл с влакчета.
Каролайн Трейнър.
Моля? Тя е най-младият ни член.
И тя ли членува при вас?
14-годишна?
Невероятно. И така...
Каролайн е стояла до онази врата.
Казва, че не е чула шум от стъпки по стълбището надолу.
Всички останали са чули взломаджията.
И това е човекът, убил г-н Хейстингс.
Може ли да ви попитам, сър, вие какво чухте?
Не помня.
"Не помни".
Готово.
30 секунди.
- И аз толкова отчетох.
Не се качихме веднага, след като чухме изстрелите.
Бяхме шокирани за може би 10 секунди.
- Значи са изминали 40 секунди
от времето на изстрелите и влизането ви в библиотеката.
Така ли е... Извинете, г-н...
- Джейсън Данзигър - президентът.
Отишли сте в библиотеката и сте видели другата врата да се затваря.
Когато сте чули някого да бяга,
стъпало по стъпало ли е слизал или по две стъпала?
Стъпало по стъпало.
- Не сте ли съгласна, г-жо?
Не. Слизаше по две стъпала. Направо летеше.
Като едър човек?
Така мисля.
- Вие съгласен ли сте?
Не непременно. Средно телосложение.
- На мен ми звучеше, сякаш е слаб.
Мисля, че е жена.
- Това изяснява всичко.
След това ужасно деяние, ще е утеха сред членовете ни да има полицай.
Лейтенант, знаете ли колко е коефициентът ви на интелигентност?
Моят ли? Не, сър. В армията ни тестваха, но не ни казаха.
Определено не съм в категорията ви.
- Може да се изненадате от себе си.
Харесвате ли гатанки и пъзели?
Харесвам, но нямам нюх за тях.
Но г-жа Коломбо е факир на кръстословиците.
Ето я колата ми.
Обмислете да преминете през тест.
Лейтенант, ще ви затрудня, като изпитам логическото ви мислене.
Би било чудесно.
- Задача с минимална информация.
Минимална?
- На практика, никаква.
В една стая има няколко торби злато. Вие определяте броят на торбите.
Всяка торба съдържа определено количество злато.
И пак вие определяте количеството.
- Разбирам.
Една от торбите има изкуствено злато. И теглото й е различно.
Да кажем, че всяка торба истинско злато тежи килограм.
Вие изберете теглото на изкуственото.
- Да кажем килограм и сто грама.
Чудесно. Защо не? Разполагате с монетен кантар.
Пускам монета и излиза бележка с теглото на златото, така ли?
Точно така. Но имате само една монета.
И така, в коя торба е изкуственото злато?
Това ли е?
- Да.
Ама че загадка.
Майчице.
И аз си мисля за една загадка.
Доколкото разбирам, всички вие
сте били на долния етаж, когато сте чули изстрелите.
Хукнали сте нагоре към библиотеката, а това ви е отнело около 40 секунди.
Но през това време убиецът
само е взел парите от портфейла на съдружника ви.
10 секунди. Какво е правил през останалото време?
Говоря за 30-те секунди, сър.
Доста време за бавене, след като си убил човек.
Логичен въпрос. Отлично, съгласен съм с вас.
Ще размишлявам над задачката, г-н Бранд.
Приятна вечер, сър.
- Приятна вечер.
Оливър, ти ли си?
Да, скъпа.
Харесва ли ти?
Купих го заради теб.
Прекрасно е.
Пак си унил.
Изглеждаш изтощен.
Какво е това?
- Какво има?
Имаш кал.
Какво си правил? Изчистих я.
Оливър, добре ли си?
Не. Вивиан, заради Бърти е.
Мъртъв е.
- Какво?
В клуба. Беше в библиотеката.
Самичък. Проникна крадец.
- О, Оливър.
Простреля го два пъти. Дойде полицията.
Сигурно се чувстваш ужасно.
Винаги съм бил късметлията. А той си нямаше никого.
Той си имаше нас.
Имам теб.
Бедничкият Бърти.
- Не трябва да мислим за Бърти.
Ще отидем на пътешествие. Ще си купим дрехи.
За теб съм сигурен.
- Оливър.
Напоследък се държиш доста странно.
Най-добрият ми приятел е мъртъв.
- Скъпи, ние сме живи.
Да гребем от живота, докато можем.
Не искам да го пилея, гледайки твоето скърбящо, мило, интелигентно лице.
Права си. Моля те, прости ми.
Бихте ли ми казали къде е кабинетът на г-н Бранд?
През двойната врата. Секретарят му ще ви помогне.
Благодаря, г-жо.
Извинете, търся секретарят на г-н Бранд.
Ще дойде. Аз съм Джордж Кампанела. С какво да ви помогна?
Не, просто чакам г-н Бранд.
Той вече не е моя отговорност.
Ще дойде. Седнете.
С какво да ви помогна?
Благодаря. Чакам секретаря на г-н Бранд.
От днес аз съм негов секретар.
- Вие?
Тъкмо се запознах с г-н Кампанела.
- Сигурен съм в това.
Предшественикът ми се мисли за голяма работа.
Това факт ли е? Лейтенант Коломбо от полицията. А вие сте...
Алвин Мецлър. До снощи работех за г-н Хейстингс.
Почтен човек, мир на праха му.
За него ли става дума?
- Да, за Бърти Хейстингс, мъртвия.
Търся г-н Бранд.
- Той отиде да обядва рано.
Понякога се разхожда в парка отсреща. Южната страна на сградата.
Южната страна на сградата. Благодаря.
За равноправие ли се борите?
Вече не позволяват ли на жените такава работа?
Все още е законно. Съдружниците предпочитат мъже за секретари.
Дипломирани счетоводители. По този начин се учат и издигат.
Защо ли не се сетих за това? А после получават секретари.
Секретарки.
Запознах се с Джордж, който е работил за г-н Бранд.
Мисля, че тъкмо са го повишили.
- Да, в старши счетоводител.
Дано Алвин е бил любезен към вас, защото е много разстроен.
Значи Алвин смята, че е трябвало той да бъде повишен?
Кой би могъл да разбере шефовете?
Новият ви секретар е човек,
на когото можете да разчитате. Говоря за Алвин.
Алвин?
- Да, Алвин.
Каза, че обичате да идвате в парка, след като се наобядвате.
Нещо против да повървя с вас, сър?
- Не. За мен ще бъде удоволствие.
Запознах се и с другия ви секретар, който вече е счетоводител.
Джордж.
- Джордж.
Бихте ли ми направили лична услуга?
- С удоволствие.
Имам племенник, който учи за счетоводител.
Не е ли страхотно? Днес младите
искат да бъдат филмови звезди и футболисти.
А племенникът ми иска да стане счетоводител. Казах си:
"Кой по-добре от г-н Бранд би могъл да ми даде съвет за племенника ми?"
Вие знаете как Джордж сам се е издигнал.
Защото фирмената ни политика
цени повече уменията и всеотдайността, отколкото старшинството.
Съветвам племенника ви да учи възможно най-усърдно,
а когато дойде време да работи, старателно да кандидатства.
Г-н Бранд, благодаря ви. Отличен съвет.
И аз ще...
Откъде взехте сладоледа, сър?
От продавач от другата страна на парка.
Бих си купил и за мен, но е твърде далече.
Вижте там. Днес съм късметлия. Веднага се връщам.
Разкошен е.
Просто разкошен.
- Знам, лейтенант. Пристрастен съм.
Пристрастеност.
Това сигурно обяснява защо носите чадър.
Чадърът ми?
- Денят е прекрасен.
Предполагам, че винаги носите чадър.
Още една пристрастеност.
Извинете.
Всъщност не, лейтенант. Бях си забравил чадъра
в клуба и се отбих да си го взема.
Сигурно се чудите защо го взех в този прекрасен ден.
Точно това питах. За чадъра.
Той трябва да е на разположение при първия сблъсък на облаците
в началото на калифорнийския дъжд. Да помислим.
Къде ще бъда, щом падне първия дъжд? Вкъщи, в офиса, в колата?
Ще бъда ли в клуба? Или ще обядвам? Тук се занимаваме с вероятностите.
Да, сър, вероятностите. Възможности, бихте казали.
Именно. Според последния анализ, прекарвам 13 часа на ден вкъщи.
Но в това уравнение има и други фактори, за които да помислим.
Прекараното време в офиса, в клуба, на път,
а още не сме споменали уикендите. Прекараното време на голф игрището.
И за капак, могат да ме повикат всеки час от денонощието,
за да разговарям с клиент. Тогава къде трябва да държим чадъра,
за да бъде готов за употреба?
Обмислих тези и други променливи и стигнах до извода, че единственото
и подходящо място, където да държа чадъра,
в играта да не бъда намокрен от дъжда,
е именно у дома.
Приятен ден, лейтенант.
Г-н Бранд?
- Какво има, Джордж?
Личните сметки, от които се интересувахте.
Сега е времето на плащане на данъци, може би ще ги прегледате вкъщи,
за ваше удобство.
- Много грижливо от твоя страна.
Донеси ги вкъщи, като се прибираш.
- С удоволствие.
Имам теория, лейтенант.
Знам как убиецът го е извършил. Никакъв крадец не е влизал.
Някой е планирал убийството.
- Планирал? Наистина ли мислиш така?
Убит е, преди да чуем изстрелите, защото не чухме истински такива.
Изстрелите, които чухме, бяха запис от онази плоча.
Изстрели от плочата.
Теорията ти е чудесна, но слушах плочата четири пъти.
Едва ли бих пропуснал да ги чуя.
Но отново бих я прослушал.
- Всичко е наред, лейтенант.
Не знаех, че сте прослушали плочата.
Не спирай да размишляваш, Каролайн. Бих използвал всякаква помощ.
Всеки с толкова добра теория като твоята
може да измисли и отговора. Ще ти споделя още нещо.
Имаш не само блестящ ум,
но и си забележително красиво момиче.
Знаете ли, лейтенант?
За първи път някой ми казва,
че ме харесва заради тялото, а не заради ума ми.
Извинете! Съжалявам!
Простете, сър!
Странна работа. Тъкмо вас търсех.
Бихте ли влезли за момент, сър?
- И аз ви търсих, лейтенант.
Какво съвпадение. Нека ви попитам нещо.
Големият речник на пода изглежда ли ви неестествено?
Би трябвало да стои на масичката.
- Така си и мислех. Още нещо.
Патологът каза, че двата куршума
са влезли в тялото под един ъгъл.
Ако убиецът е стрелял, тялото е паднало.
После отново е стрелял, както всички сте чули.
Куршумът би влязъл под друг ъгъл.
- Да, така мисля.
Това подкрепя теорията ми за самоубийство.
Самоубийство?
Тоест, прострелял се е в гърдите, паднал е на пода,
после пак се е прострелял?
Има проблем, сър. Как се е отървал от оръжието?
Част от плана му. Наложило се е.
- Наложило се е?
Да се отърве от оръжието.
Продадох на Бърти тази застраховка живот.
В полицата има клауза за самоубийство.
Визитката ми, ако мога да съм полезен.
Клауза за самоубийство. Знам какво е. Ако се самоубие, компанията не плаща.
Затова се е наложило да скрие оръжието.
Мисля, че го е сторил с нещо...
... като ластик.
Ластик? Много интересно.
Стрелял е веднъж,
а ластикът вероятно е произвел втория изстрел.
И оръжието просто е отхвръкнало. Накъде, сър?
Има две възможности.
През прозореца.
Прозорецът има капак. Не знам как оръжието...
В такъв случай, ако си направите труда
да погледнете в комина,
съм сигурен, че ще намерите оръжието.
Няма да повярвате, но...
Вижте...
- Вече сте проверили в комина.
Не ме разбирайте погрешно, не съм се замислял за оръжие и ластик.
Случайно погледнах там.
Криминалистите
оглеждаха килима и казаха, че са открили сажди.
Е, винаги съм насреща, лейтенант.
Бедничкият.
Защо не паркирахте в алеята?
От колата ми тече масло.
И няма да повярвате. Точно тази вечер жена ми реши
да премахне петна от шлифера ми с нов препарат.
Оставете чадъра си там.
Седнете, лейтенант.
Я виж ти!
Това е същият грамофон като този в клуб "Сигма".
Да, Оливър го дари. Негов клиент ги произвежда.
Този в клуба не работи правилно. Щом натиснеш бутона да свири,
иглата пада точно в средата на едно и също място.
Мога да ви обясня.
Грамофонът има компютър. Памет.
Да кажем, че пускаме плоча на Синатра.
Какво ще кажете за тази?
- Наистина ли, инспекторе?
Защо не?
Например искате да чуете втората и петата песен.
Настройвате го да пропусне всички останали.
И само с натискането на бутоните?
- Можете дори да го настроите
да свири една песен многократно. И да се изключи сам.
Невероятно!
- Чаша вино, лейтенант?
Много ви благодаря.
Сър, стоя тук и слушам музика на тази красива машина.
Какво съвпадение.
Исках да ви кажа,
че убиецът не би могъл да пусне плочата в библиотеката.
Вие също не бихте могли. Тоест, г-н Хейстингс го е направил.
Приятелят ви имаше ли специално предпочитание към Чайковски?
Бърти беше музикален инвалид. Нищо не разбираше и всичко харесваше.
Включително и Чайковски.
- Секретарят ви Алвин каза същото.
Разбирам. Алвин би могъл да знае. Работеше при Бърти почти цяла година.
Седнете.
Става късно. Г-жо Бранд.
Не докоснахте виното си.
- Друг път. Благодаря ви.
Ще ви изпратя.
Още един въпрос, сър. Относно торбите със злато.
Ако сложа всички на кантара и ги вземам една по една?
Не. Трябва да използвате монетата.
На бележката трябва да има само едно теглово показание.
Ясно.
Тази нощ заедно с г-жа Коломбо ще помисля над задачата.
Приятна вечер, лейтенант.
Здравей. Аз съм Сузи.
Здравей, Сузи.
Опитвала съм "Есален", "Праймал Скрийм", "Пирамид Пауър",
"Синанон", "Блек Мас" в Сан Франциско,
"Оупън Меридж" и така нататък. Аз съм добре, ти си добре,
и все още съм мишена.
Лейтенант Коломбо. Запознахме се. Радвам се да ви видя тук.
Тук е доста претъпкано, г-це.
Ужасно съжалявам.
- Хареса ми.
Аз съм Сузи, това е Джордж.
- Как ме открихте? Алвин?
Не обичам да говоря зад гърба, но не мисля, че Алвин ви харесва.
Често ли идвате тук?
- Не, г-це, за първи път ми е.
Какво още ви е казал?
- Виждам, че сте човек
с чудесни планове за себе си.
Но трябва да помислите за едно.
- Нека ви почерпя с питие, лейтенант.
Благодаря, но съм на работа.
Като се замисля, все съм на работа.
Вижте, сър, дойдох да ви кажа нещо.
Всеки счетоводител, който знае за престъпление,
се превръща в съучастник,
освен ако не съобщи на властите.
- Харесва ми прическата ви.
Намеквам, че...
Много ви благодаря. И аз харесвам вашата.
Искам да кажа, Джордж,
че едва ли ще успееш да се издигнеш с полицейско досие.
Хич не ми се вярва.
Довиждане, лейтенант.
Много интересни приятели имаш.
- Иска ми се да бях умрял.
Лейтенант.
От тук ли я купихте?
Не, от павилиона за понички,
защото щях да я ям в асансьора, но видях тук приятеля си...
Ужасно съжалявам.
Да видим...
Да видим...
- Мога да се върна.
Не, не... Искам...
Искам поничка.
Мислих над думите ви, лейтенант.
Ако това ще ви помогне,
знам, че г-н Бранд е изгубил много пари в акции.
Пак ли Алвин?
Г-н Бранд се е нуждаел от пари.
- Срещали ли сте г-жа Бранд?
Да.
Добре. Една нощ се върнах в офиса.
Тогава Алвин бе секретар на г-н Хейстингс.
Той бе там и разменяше някакви папки в кабинета на Бранд.
Поверителни сметки, които Бранд лично управляваше.
Тогава още сте били секретар на г-н Бранд, нали?
Защо Алвин би подправил сметките на шефа ви?
Защото Хейстингс нареди да му ги донесе.
Сигурно е заподозрял, че съдружникът му е замесен
в манипулирано счетоводство.
- Ще поръчвате ли друго?
Да, много добре. Благодаря.
Манипулирано счетоводство.
- Работата ни е предимно корпоративна.
Но Бранд обича сам да управлява някои от личните сметки.
Стари клиенти, предимно вдовици.
Тези вдовици богати ли са?
- Много.
Проверих сметките и направих разпечатки.
Какво открихте?
Бранд заделя пари от сметките на клиентите си.
По изключително елегантен начин.
- Казали сте на шефа си,
че г-н Хейстингс знае за делата му. Честито ви повишение, сър.
Винаги с радост съдействам, лейтенант.
Добро утро, сър. Тъкмо обяснявах на лейтенанта...
Седни, Джордж. Дояж си грейпфрута. Досещам се какво му обясняваш.
Още съвети за племенника ви, лейтенант?
Да, сър. Джордж тъкмо казваше
как се издига един млад счетоводител. Седнете на мястото ми, моля.
Сър...
Не говореше за племенника си. Отново Алвин.
Добро утро, г-н Бранд. Аз...
Какво...
- Добро утро отново, сър.
Реших, че е по-добре да поговорим тук.
- На бюрото ми сте.
Извинете.
- В този период сме много натоварени.
Разбирам и не бих ви безпокоил.
Но се боя, че г-н Хейстингс може би е бил замесен
в някои незаконни дела.
Трудно е за вярване, но случайно научих,
че е наредил на секретаря си
да вземе някои сметки от кабинета ви.
- Алвин?
Намеквате за заговор между Бърти и Алвин?
Не искам да го казвам, но г-н Хейстингс може би е подправял
тези сметки.
Това е шок за мен, лейтенант.
Трябва да ме извините.
Разбирам ви. Нужно ви е време да го осмислите.
Г-н Бранд? Позволявам си да изразя недоволство.
Бях готов за позицията, която дадохте на Джордж.
Как смееш да ми говориш така, нищожен глупак?
Егоистичен, алчен нахалник.
- Г-н Хейстингс търпеше обидите ви,
но аз - не!
- Ще ги търпиш, и то двадесеткратно.
Ще си останеш секретар, докато остарееш и посивееш.
А опиташ ли да работиш другаде, ще пусна толкова връзки,
че ще се удушиш в тях. Марш обратно на бюрото си!
Ти внезапно се превърна в задушаваща смрад в моя живот.
Вън!
Какъв беше този шум?
- Кой?
Цялата къща се разтресе.
Светът се сгромолясва. Какво очакваш?
Какво ти е?
Една инсинуация ме предаде, преследва и заплашва.
Надявам се на разбиране от жена ми.
Заради новия пеньоар, който купих ли?
Заради всичко, което си купуваше. Загазихме.
И, разбира се, вината е моя.
- Ти си майката на затруднението ми.
А сега малкият Оливър иска обгрижване. Така ли?
Искам това, което ми се полага!
Привързаност, разбиране, благодарност.
Подкрепа в труден момент!
Не знам за какво говориш.
- Присвоих пари!
Направих го заради теб.
Оливър, никога не съм разбирала от бизнес.
Аз съм друга част от живота ти.
- Разбираш ли какво ти говоря?
Не. И не искам да разбирам.
Оливър Бранд.
- Обажда се сержант Клайн.
Л-т Коломбо и сержант Бърк желаят веднага да дойдете в клуб "Сигма".
Ето ви и вас.
Вие ли сте, г-н Брандт?
- Той е, лейтенант.
Качете се, г-н Бранд.
Желаете ли нещо друго, сър?
- Не. Приятна вечер, сержант.
Приятна, лейтенант.
Тъкмо навреме идвате. Искам да видите това.
Искам да видите какво става, когато плочата свърши.
Много мило да донесете грамофона в клуба.
Харесва ми да доставям удоволствие.
Дано гърмежите не са ви изплашили. Само експериментирам.
Всеки миг.
Свърши. Гледайте.
Рамото се плъзга над плочата и спира в тази позиция.
После се връща обратно, минавайки през тази позиция.
Накрая отново се връща и спира на тази джаджа.
Искам да видите това.
Тук, върху тази джаджа.
Точно тук има малки драскотини.
Тук и тук.
Виждате ли ги?
- Да.
Миниатюрна скоба със зъбчета. Сержант Бърк я нарича крокодилче.
А сега забавната част.
Помните ли обаждането до г-ца Айзенбак?
Да, от баща й.
- В Мемфис.
Случило се е, след като сте оставили г-н Хейстингс и сте слезли долу.
Лейтенант Коломбо...
- Обаждането е било прекъснато.
Трябвало е да затвори, когато е чула изстрелите.
Щом казвате.
Ето.
Разпечатка от телефонната компания в Мемфис.
Това е обаждането от баща й. Датата.
И времетраенето на разговора.
- Добре. Разговаряли са 4 минути.
Което е почти същото времетраене, за което е нагласен грамофона.
Гледайте. Ще натисна бутона.
Забелязвате, че рамото не отива в началото, а в средата.
Ако оставите тази пътечка, времетраенето е 4 минути.
И ще го прави всеки път.
- Лейтенант, за това ли ме повикахте?
Не точно, сър.
Да ви кажа истината, имам друга причина.
Г-н Бранд.
Знам точно какво сте направили и как.
Задачата с торбите със златото.
Г-жа Коломбо се досети.
Казахте, че в стая има торби със злато
и в една от торбите златото е фалшиво.
Фалшивото тежи повече от истинското.
Имам монетна везна с една монета и право само на едно претегляне.
Трябваше да отгатна в коя торба е фалшивото злато.
Прав ли съм досега?
- Да.
Да кажем, че торбите са три, защото разполагам с тях.
Да приемем, че този шоколад е злато.
Всяко злато тежи един килограм.
Но в една от торбите златото е фалшиво.
А фалшивото тежи килограм и сто грама.
Прав ли съм досега?
- Задоволително.
Елате с мен, сър.
Отиваме до везната.
Ето я и нея.
Една, две, три торби.
Вземаме една част от първата торба.
Вземаме две части от втората торба.
Вземаме три части от третата торба.
Колко части се получиха, сър?
- Шест.
Дотук добре.
Вземаме шестте части и ги поставяме на везната.
Ако везната беше обикновена
и шестте части бяха истинско злато, то щеше да тежи 6 килограма.
Но ако в първата торба има фалшиво злато,
теглото ще е 6 килограма и сто грама,
защото от първата торба взех само една част.
Ако във втората торба има фалшиво злато,
теглото ще е 6 килограма и 200 грама,
защото от втората торба взех две части.
Браво, лейтенант.
- Ако в третата има фалшиво злато,
теглото ще е 6 килограма и 300 грама, и така нататък.
Сър, това беше изключителна загадка.
Играта с влакчета сигурно е забавна. Би било страхотно, ако имахме време.
Да, би било страхотно.
Странна работа, сър.
Цял живот се срещам с умни хора.
Нямам предвид умни като вас и хората в този клуб.
Знаете какво имам предвид.
В училище имаше много умни деца.
Когато постъпих в полицията,
там също имаше много умни хора.
Веднага разбрах, че няма да ми е лесно да стана детектив.
Но знаех,
че ако работя по-усърдно от тях, отделям повече време,
чета книги и бъда наблюдателен,
може би ще успея.
И успях.
Аз обожавам работата си, сър.
- Виждам.
Научил съм едно, лейтенант, всеки сам си носи кръста.
Включително и тези от нас, които изглеждат успели.
Моят проблем е точно обратното.
"Роден с ум", както казват.
"Благословия", ще кажете. Нямах истинско детство.
Бях имитация на възрастен, защото това се очакваше от мен.
Мнозина не харесват умните.
Повечето деца презират умните деца.
Затова отрано трябваше да крия тъй наречената си дарба
от родните си братя и сестри, съученици, в армията.
В продължение на болезнено дълги години.
Никога не съм се замислял за това.
- Чудя се дали ранните горчиви спомени
имат нещо общо със скорошното ми откритие,
че вече не ми пука
дори за колегите ми интелигенти от клуба.
Намирам ги за ексцентрично скучни.
Г-н Бранд, имам задачка за вас.
Мъж А иска да убие Мъж Б.
Какво трябва да знам?
- Задача с минимална информация.
Мъжете са в стая. Да кажем тази. На долния етаж има хора.
Мъж А - убиецът, смята да използва оръжие.
Изстрелът ще бъде чут.
- Не и със заглушител.
А и трябва да се отърве от оръжието.
Трябва да скрие оръжието.
Убиецът носи чадър.
Може ли да видя вашия чадър, сър?
- Чадър, за да скрие оръжието?
Дръзко и безразсъдно, бих казал.
Но можете да изпробвате теорията си.
Нямам пистолет. Никога не нося.
Убиецът има оръжие.
- Със заглушител, както казахте.
Убиецът смята да скрие оръжието в чадъра,
а после да скрие самия чадър в камината и да го вземе друг път.
Тогава по чадъра ще има сажди.
Напълно прав сте. Ще има сажди.
Чадърът има и второ предназначение. Вижте това.
Гърмят силно. Викат им пиратки.
Убиецът смята да фалшифицира изстрелите,
защото жертвата е вече мъртва.
- Мисля, че пиратките
оставят хартийки, щом гръмнат. Издайническа улика.
Затова убиецът смята да улови парченцата в чадъра.
Остроумно, лейтенант.
Но пиратките няма ли да оставят следи от прогорено?
Този чадър е непокътнат.
Напълно прав сте. Но да кажем, че това е другият чадър на убиеца.
Забравих да ви кажа.
Онази вечер, когато бях у вас, взех погрешния чадър.
Извинете, сър. Момент.
Взех вашия. Беше неволна грешка.
А и не ни е позволено да вземаме улики по този начин.
Но тъй като вече беше у мен, открихме прогорено от пиратки.
И много сажди.
- Разбирам.
Отговорете ми, лейтенант, как са гръмнати пиратките?
Убиецът е много интелигентен, сър.
Гледайте. Поставям пиратките и оръжието в чадъра.
Да приемем, че това е оръжието.
Убиецът
вкарва чадъра в комина.
Не говорите сериозно.
- Напротив, говоря съвсем сериозно.
Приемаме, че чадърът е вече в комина.
Вижте тези жички. Закачени са за батерия
и за пиратките.
Ще ги сложим в чадъра.
Сега ще опънем жиците до грамофона.
Натискаме бутона за свирене.
Закачваме едната жица тук
и тук, където ви показах драскотините.
Пълни безсмислици.
- Убиецът знае кога свършва мелодията.
Да, вече демонстрирахте.
- Рамото стига до тук и прави контакт.
Тук гърми първата пиратка, а тук - втората.
Но тялото е паднало между изстрелите.
- Да, сър.
Точно тук убиецът трябва да поеме голям риск.
Речникът има линия, която го разделя на две,
за да бъде балансиран върху ръб. Виждате ли? Ето така.
Умно, но твърде непредсказуемо.
- Важно е за илюзията.
Звукът от падащото тяло. Но е невъзможно за синхрон.
Убиецът е много умен.
Ще накара ли речника да падне между изстрелите?
Как? Кое ще го накара?
- Ще ви покажа.
Той трябва да е гений.
- Мисля, че е такъв.
Не намеквам, че съм се сетил сам.
Някои от най-умните хора на света са в този клуб
и те много ми помогнаха.
- Повечето са кретени.
Не бихте нарекли "кретен" президента Данзигър.
Нима?
- Идеята бе негова - речник, вибрации.
Вибрации? Какви ги дрънкате?
Първата пиратка. Той успя много просто да я взриви.
Когато пиратката гръмне, поражда вибрации,
а те събарят речника. Данзигър е гений!
Вибрации? Този глупак!
Изкарахте човека, измислил това, некадърен глупак.
Не! Ето какво би сторил.
Ето!
Видяхте ли?
О, Боже.
О, Боже.
Лейтенант Коломбо.
Да, г-це Бранд, тук е.
За вас е, сър.
Да?
- Много съжалявам, скъпи.
Моля те, ела си вкъщи. Ела да си легнеш.
Имам нужда от теб.
Уви, скъпа моя, няма да имам нужда от теб...
... вече.
Заради грамофона ли ме заподозряхте?
- Да, сър.
Първо заради грамофона.
Защо някой би пуснал плоча от средата?
Трябваше да сменя подредбата. Забележително. Ето кое ви е човъркало.
Вие ли ще ме отведете?
Не, сър. Ще дойде човек.
Колко казахте, че е коефициентът ви на интелигентност?
Не знам, сър.
- Сигурно е много висок. Моят е...
Тук имаме тест.
Ето го.
- Не ме бива в тези неща.
Ще се изненадате от себе си.
Забележително.
Да минем направо към по-трудните въпроси.
Ето.
Ще ви кажа четири думи. Трябва да познаете коя е излишната.
Асфалт, чичо, локум, сбогуване.
Коя е излишната дума?
Асфалт, чичо, локум, сбогуване.
Да видим. Имаме Чичо Сам.
Холандски чичо.
Излишната дума е "асфалт". Защото можеш да хапнеш турски локум,
да се сбогуваш по френски и да имаш холандски чичо. Три националности.
Лейтенант, замисляли ли сте се да работите друго?
Аз ли, сър? Не.
Никога. Не бих могъл.
Преводач Димитър Въчев/fakelini 2021