Maigret (2022) Свали субтитрите
по романа на Жорж Сименон "Мегре и мъртвото момиче"
Почакайте, идвам.
Така е по-добре.
Ще ви трябват и аксесоари.
Може да се облечете.
Често ли се чувствате уморен?
- Напоследък – да.
Уморен или отегчен?
Задъхвате ли се?
- При по-голямо натоварване.
Когато тичам след автобус или се изкачвам по стълби.
Спите ли добре?
- Според вас?
Апетит?
- Храня се.
Но не изпитвате удоволствие?
- Да.
Само за храната ли важи?
- Не само.
Трябва да си починете. Или да се пенсионирате.
Кръвното налягане е височко, но на вашата възраст...
Ще направим рентгенова снимка на белите дробове.
Междувременно ще ви помоля нещо. Престанете да пушите.
Наздраве, любов моя!
Ела да те представя.
- Искате ли шампанско?
Вече имам.
- Робер!
Приятно ми е.
- Това е Жанин.
Говорил съм ти за нея.
- Приятно ми е, Робер.
Това е Жанин.
- Поздравления, Лоран.
Наред ли е всичко, скъпи?
- Да, мамо, благодаря.
Ще се видим след малко.
Откъде си взела тази рокля?
Дошла си за да вдигнеш скандал. Искаш да провалиш годежа, така ли?
Не!
- Тогава защо дойде?
Жанин, свърши ли?
- Да, тръгва си.
Остави, аз ще се справя. Какво искаш?
Пари ли? Не ти ли дадохме достатъчно?
Вземи! Хайде, изчезвай!
Влезте.
Нищо не успяхме да измъкнем. Лапоан се включи с други методи.
Може да продължи до сутринта.
- Да занеса ли бира и сандвичи?
Както решиш, Жанвие. Аз тръгвам.
Ако направи признания?
- Заведи го в ареста.
Полицейско управление, слушам. Ало?
Ало?
Затворете й очите.
Не можем да я идентифицираме. Множество прободни рани.
Не открихме оръжието. Претърсваме района.
Кой се е обадил в полицията?
- Не знаем. Не се е представил.
Разпитай съседите.
Прокуратурата уведомена ли е?
- Ще се погрижа.
Вечерял ли си?
- Не помня. Заспивай.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Ще закуся навън.
Добре ли си?
- Да.
Ще настинеш.
- Не се тревожи.
Комисар Мегре?
Аз съм свидетелят. Инспекторът каза да говоря с вас.
Живея точно срещу площада, на №5.
Малко след полунощ чух да спира кола.
Според звука на двигателя – мощен автомобил.
След това чух отваряне и затваряне на врати, после и на багажника.
Колата потегли, някъде...
Пет-десет минути след това колата тръгна.
Горкото момиче! Толкова младо...
Неидентифицирана жертва от женски пол, около 20-годишна.
Здрава, но недохранена. Пет прободни рани в гърдите и корема.
По дълбочината на нараняванията
може да заключим, че е използван кухненски нож.
Убиецът вероятно е левичар, личи по ъгъла на ударите.
Нанесени са хаотично, от упор. И вероятно са причинили смъртта.
Вероятно?!
- Има счупване на шийни прешлени
и белодробно възпаление. Поисках допълнителни изследвания.
По тялото не се забелязват други следи.
Час на смъртта?
- Не е лесно да се установи.
Стомахът е почти празен. Вероятно между 22 ч. и полунощ.
33 минути след полунощ някой се е обадил в полицията.
Сигурно самият убиец.
- Може да е била нападната другаде.
Раните не съответстват на разположението на тялото.
Значи трупът е бил преместен.
- Точно така.
Учили сте медицина. Защо сте се отказали?
За да си вадя хляба.
- В полицията?
Или другаде. Въпрос на случайност.
Открих нишка от бял плат върху нокът на лявата й ръка.
Може би чаршаф или покривка, с която са увили тялото.
В кръвта й има голямо количество алкохол. Била е пияна.
Като имам предвид квартала, сигурно е била компаньонка.
Въпреки че те не пият, а напиват клиентите.
И извършват сексуални услуги?
- Да.
Не е била девствена. Но преди да умре,
не е имала сексуален контакт – нито доброволен, нито принудителен.
Искам да я видя.
- Не е зашита след аутопсията.
Не пушите лула. Как се чувствате?
Оголен.
Как си, малкият?
- Извинявайте, но миризмата ме...
Ще свикнеш.
- Говорих с Жанвие.
Не е обявена за издирване.
Люка проверява баровете в квартала.
- Говори с таксиметровите шофьори,
особено с онези, които работят през нощта.
Къде отиваме?
- В управлението.
Оръжието на престъплението?
- Не го открихме.
По-леко, ще счупиш лулата.
Хрумна ми нещо. Помните ли убиеца на жени от "Монсо"?
Не го открихме. "Монсо" не е далеч от "Батиньол".
Как е убивал жертвите си?
- Удушавал ги е с тел.
А в нашия случай?
- Не.
Но може да е променил метода...
По вещите й не открихме следи, нито пръстови отпечатъци.
В чантата имаше малко неща. Носна кърпичка, евтино червило.
Скромно бельо, обици с фалшиви перли. Луксозни, но износени обувки.
Не подхождат на вечерната рокля.
Защо?
- Различни прослойки.
Висша мода на прочута фирма. Сигурно струва цяло състояние.
Да, роклята е наше производство. "Мечта за една нощ".
Модел от преди войната. Зимната колекция от 1937 г.
Жалко, че е в такова състояние.
- Да беше само роклята...
Кой я е поръчал?
- Имахме много продажби.
Нямаме списък на клиентките. Може да потърсим по размера...
Вероятно главната шивачка би си спомнила...
Може ли да говоря с нея?
- Уви, тя почина.
Месец след като се пенсионира.
Отвори я. Но може да се разочароваш.
Защо 20-годишна би носила рокля, която подхожда повече на майка й?
Коя е тя?
- Не знам. Нищо не знам за нея.
Дори името й.
Сготвила съм яхния. Искаш ли?
- Съвсем малко. Не съм гладен.
Помниш ли първата ни среща? Танцовата забава.
"Задължително официално облекло".
Бях потисната. Но когато те видях с вехтия костюм
и смачканата вратовръзка, си казах: "Този е смотаняк като мен".
Бях взела синята рокля под наем. В някои бутици правят тази услуга.
Защо би взела рокля под наем?
- Е, г-н комисар...
Какъв ужас!
Инспекторът не каза нищо.
Такива неща не се съобщават по телефона.
Как се е казвала?
- Тъкмо щях да ви задам този въпрос.
Забравих да я попитам.
Бързаше. Искаше вечерна рокля, сякаш животът й зависеше от това.
В последния момент идват артистки или момичета,
които са попаднали на щедър клиент.
- Такава ли беше?
Не, беше много крехка. Като птичка, паднала от гнездо.
Къде отиде с тази рокля?
- Очевидно се надяваше да види някого.
Някого?
- Който може да й помогне.
Поне материално. Нямаше пари да наеме роклята.
Остави ми вещи. Щеше да ги вземе, когато я върне. Чаках я, но...
Вие сте от последните, които са я видели жива.
Бих искала отново да я видя жива.
- Как изглеждаше?
Красива. Бледа кожа, кестенява коса...
Какво излъчване имаше?
Беше отнесена, като от друга планета.
Навиваше кичур коса на пръста си.
Като дете, което се страхува от порицание.
Провинциалистки. Мечтаят да станат артистки или да се оженят.
Но завършват като прислужници или проститутки.
"Трокадеро" 08-40? Добър ден, госпожо.
Госпожице, извинявайте. Как се казвате?
Аз ви се обаждам, знам. Ще ви кажа, но първо искам да... Ало?
Много вкусно. Бях ужасно гладна.
Вие няма ли да хапнете?
- Когато пия, не ям.
Да ти налея вино, Бети?
- С удоволствие ще опитам.
Бети не е често срещано име.
- Казвам се Мари. Смених си името.
Откъде си?
- Роман сюр Изер.
Знам къде е.
- Наистина ли?
Районът на обувките.
- Да, родителите ми работят в завода.
И аз работех там. Но цял живот да правя обувки...
Мечтаех да дойда в Париж. "Когато станеш пълнолетна" – казваше баща ми.
Навърших 21 и се качих на влака.
И не се обади на родителите си?
- На никого не се обадих.
Ако бях твой баща, щях да се питам къде си, как живееш,
с кого се срещаш. Защо не им пишеш?
Много въпроси задавате.
- Често ми го казват.
Какво очакваше от Париж?
- Да правя каквото искам,
да се запозная с интересни хора, да чета, да посещавам музеи.
Да крадеш?
- Искате ли да ви разказвам живота си?
Помага ми да разбера...
- Какво?
Момиче като теб.
- В Париж е пълно с такива момичета.
Отдалече ги познавам. Съжалявам ги.
Бих хапнала десерт.
- Ябълковият сладкиш е много вкусен.
Да си го разделим?
- Не обичам сладко.
Ябълков сладкиш за девойката.
- А за вас?
Нищо, благодаря.
- Да не сте болен, г-н комисар?
Комисар от полицията?
- Мегре, криминална полиция.
Полицейско управление, слушам.
Някой е решил да ликвидира това непознато момиче.
Но сигурно е оставила следи, макар и незначителни.
Като тези мигащи светлинки.
Престъпления се извършват непрекъснато.
Трябва да се защитим. Не да бъдем безчувствени,
но да запазим дистанция, за да останем безпристрастни...
Затова си изграждаме броня. Но един ден,
някакъв банален случай,
детайл, рисунък на тапетите,
плюшена играчка, фраза или поглед...
Нещо непонятно пропуква обвивката.
И ни превръща в деца, които се страхуват от тъмното.
Показанията трябва да се предадат на прокуратурата. Спешно е.
Открихме аптеката. Чрез шишенцето, което намерихме в чантата й.
Лапоан тръгва натам.
- Не, аз ще отида.
Не й записах името. Нямаше рецепта. Производно на "Лауданум".
Не се дава без рецепта.
- Но сте го направили.
Често я срещах в квартала. Винаги изглеждаше малко...
Изгубена?
- Да.
Една вечер дойде тук. Наистина страдаше.
От какво?
- Безсъние, тревожност...
После дойде за още една доза. От тогава не съм я виждала.
Очевидно е по-добре.
- Очевидно.
Лекарството съвместимо ли е с алкохол?
Алкохолът засилва страничните ефекти.
Казахте ли й това?
- Не предполагах, че...
Нали не е направила нещо лошо?
- Не.
Казахте, че е живее в квартала?
Благодаря.
- Моля.
Доста момичета живеят тук.
Имам пет етажа, по три апартамента на етаж.
Има проблеми със съня, сигурно става късно.
Не се храни добре, едва ли пазарува често.
Тъжно момиче, незабележимо. Живее само.
Навива кичур коса на пръста си.
Сигурно е момичето от шестия етаж.
Не й знам името.
- И вие ли?
Не получава писма.
Друг нае стаята. Може би в момента е там.
Имате ли резервен ключ?
- Да.
Не бих се качила до шестия етаж.
- Нямам нужда от вас.
Надин Д'Арси
Каплан
Момичето, което живееше тук, заминало ли е?
Да.
- Вие ли сте собственикът?
Понякога чувах как плаче. Винаги беше тъжна.
Благодаря.
- Моля.
Фелиси Бонек, работя при Голие, на втория етаж.
Не казахте защо я търсите.
- Не, не ви казах.
Била е убита.
- Не може да бъде! Горе?
Не. Общуваше ли с някого от наемателите?
Винаги беше сама. И затворена.
Кой нае стаята?
- Друго момиче – Жанин.
Излизаше често. Около нея се носеше облак от парфюми.
Явно й ги подаряваха.
След време напусна, остави другата. Но тя не плащаше наема.
Имам предвид покойната. Мислех да я изгоня.
Вече нямате проблем. Скоро виждали ли сте Жанин?
Идва да си взима пощата.
Шефе, Жанвие се обажда.
Открих абоната на телефонния номер, който ми дадохте. "Трокадеро" 08-40.
Жанин Арменийо.
Снима се във филм в студио "Бианкур".
Това е декор. Всичко е фалшиво.
С вас ли имам среща?
- Жанин Арменийо?
Тук съм Надин Д'Арси. Съжалявам, закъснях.
Правеха ми проба за следващия филм.
- Главна роля.
Не, епизодична. Секретарка, която пише писмата на шефа
и понякога преспива с него. Субретка, която отваря вратата.
Фалшивата врата.
Ходите ли на кино, г-н комисар?
- Понякога, за да се разсея.
Не гледате ли криминални филми?
- Преследвания, престрелки,
разпити с бой на заподозрени. Не звучи убедително.
Как принуждавате заподозрените да проговорят?
Изслушвам ги.
Елате, там ще ни е по-спокойно.
И това е имитация. Нарича се "находка".
"Находка"...
- Слушам ви.
Живеете на площад "Албони" №3.
Да, защо?
- Предишен адрес?
Улица "Крюбелие" №71, 17-ти район.
Сама?
- Да.
Не. С една приятелка.
- Артистка?
Не. Запознахме се във влака за Париж. Предложих й квартира.
Името?
- Името й беше Луиз Лувиер.
Луиз Лувиер...
Защо казахте "беше"?
- Защото вече не се виждаме.
Не знам какво е станало с нея.
Намерена е мъртва в събота вечер, на площад "Батиньол".
О, Боже!
Извинявайте.
От какво е починала?
- Не от естествена смърт.
На колко години беше?
- Не знам точно. Около 20.
Имаше ли документи?
- Не знам. Каза, че е сирак.
Не познаваше баща си. Мисля, че го търсеше.
А фамилията?
- На майка й. Починала отдавна.
Отгледана е от монахини, Работила като прислужница.
Малтретирали я и избягала.
Защо е дошла в Париж?
- И аз се питам.
Почти не излизаше от стаята си. Сякаш се страхуваше от нещо.
Горката Луиз! Бях й намерила работа в студиото.
Като дубльорка. За нагласяне на осветлението.
Заместваше главната героиня.
Появи се в един филм – "Един танц, госпожице?".
Защо дойдохте в Париж?
- Аз ли? За да успея.
Тя имаше ли приятели?
- Доколкото знам – не.
Любовник?
- Не.
Името "Каплан" говори ли ви нещо?
- Не.
Не бяхме толкова близки. Бяхме много различни.
Потискаше ме. Напуснах и й оставих стаята.
Кога?
- Преди три месеца.
Обади ми се два-три пъти. Вбесяваше ме с хленченето си.
Зарязала съм я, била съм единствената й приятелка.
Затворих й телефона.
- Явно ви се случва често.
"Трокадеро" 08-40?
- Съжалявам, не знаех кой сте.
Луиз Лувиер
Луиз Лувиер... Няма досие. Има една жена с такова име,
осъдена за детеубийство, но през 1892 г.
А Жанин Арменийо?
- Също нищо. Освен...
Забъркала се е в скандал, споменава се артистичният й псевдоним.
На излизане от "Калвадос", бар на "Шан-з-Елизе".
Добре, добре.
Каплан
Документите ми са изрядни.
Не съм дошъл за това. Разкажете ми за онова момиче.
За кое момиче?
- Луиз Лувиер.
Изчезнала е, нали?
- Да. Познавахте ли я?
Да. Съобщих на колегите ви, че е изчезнала, а те ми казаха:
"Не може да търсите някого, когато самият вие сте издирван."
Пуснах обява във вестника. "Търся момиче, кафяво палто,
син пуловер, бежова пола, черни обувки."
Как се казваше момичето?
Луиз Лувиер?
Луиз... Лулу... Люлю...
Наричах я Ида.
Като героинята от една приказка, която разказваше баба ми. Във Вилнюс.
Били ли сте във Вилнюс, г-н комисар?
- Не.
Няколко пъти променяха името на града – Вилнюс, Вилно, Вилна.
Всички мои познати изчезнаха.
Останаха само духове, които бродят сред руините.
Така че името няма значение...
Луиз от вашето семейство ли беше?
- Моето семейство?
Роднините ми също изчезнаха. Аз съм единственият оцелял.
Искате ли да видите документите ми?
- Не.
Идваше ли при вас?
- Кой?
Луиз.
- Кога?
Наскоро.
- Не, не.
Отдавна я чакам.
Изчезна една вечер по време на вечерния час. И не се върна.
Изглежда не говорим за едно и също лице.
Извинявайте за безпокойството.
- Ако загубиш детето си, губиш всичко.
Остава само мрак.
- Знам, г-н Каплан.
Знам.
Аз съм. Не ме чакай за вечеря, лягай си.
Зависи, още не знам.
Шефе? Добре ли сте? Чувате ли ме?
Имаме информация. За малката Луиз...
Видях я на улица "Бланш". Вървеше бързо, не по права линия.
Беше облечена като принцеса, но изглеждаше зле.
Съгласи се да я закарам. Адресът, на който отиваше, не беше близо.
Возил съм ви. Спомняте ли си?
- Не.
Арестувахте жената, убила съпруга си в "Ла Мюет".
Учудих се, че използвате такси. Казахте, че нямате книжка.
Разкажете ми за нея.
Не говореше много. Беше трескава, нервна.
Сякаш се страхуваше от нещо.
Не й взех пари. И без това нямаше. Изчаках я да влезе и тръгнах.
Млада жена, брюнетка, с вечерна рокля. Дошла е около 22:30 ч.
Имах работа, не съм обърнал внимание.
Установихте ли, че липсва бяла покривка?
Не знам. Но липсваха сребърни прибори.
Клиентите се поддават на изкушението.
- Благодаря.
През цялото време бях на гардероба. Не съм виждала такова момиче.
Г-н комисар, поканата за годежното парти.
Благодаря. "Г-жа Арно Клермон-Валоа и г-н и г-жа Пиер Арменийо
ви канят на годежа на своите деца Лоран и Жанин."
Добър вечер.
Колата е на Лоран, годеника ми. Благодарение на него работя тук.
Той е в деловите среди.
- Аз също. В други среди.
Нямаме среща, нали?
Знаете ли къде е отишла Луиз вечерта, когато е била убита?
Откъде бих могла да знам?
Присъствала е на годежното ви празненство.
Пропуснахте да ми кажете това.
Защо бих го скрила от вас?
- Да, защо?
Повтарям ви, не съм я виждала отдавна. Оставете ме!
Извинявайте. Не бях поканила Луиз.
Дори покана не й бях изпратила.
- Била е публикувана във вестниците.
Да. Може би я е видяла.
Имаме свидетел. Таксиметровият шофьор, който я е докарал.
Такси? От нищо не се е лишавала, горката!
Чорапът ми се е скъсал!
В последния момент се е отказала да влезе. Решила е да не се натрапва.
Тръгнала е – сама, през нощта... и е срещнала някого.
Благодаря за помощта.
А, забравих. Трябва да дойдете в съдебно-медицинския институт.
Какво е това?
- Моргата.
Само вие можете да разпознаете трупа. Нужно е за погребението.
За погребението?
- Има право на погребение.
Но защо аз?
- Не е имала приятели, семейство.
Само вас.
Какво правиш тук? Ела!
- Какво правиш? Пусни ме!
Успокой се.
- Пусни ме!
Какво си правила там? Няма ли къде да спиш?
Избяга, като разбра, че съм полицай, сега си използвала името ми.
Така ли ще ме опишете в доклада? "Зла, перверзна, подла."
Ще те отведат в ареста. Пръстови отпечатъци, снимка, претърсване.
После ще те затворят във влажна килия, в компанията на плъхове.
Защо да скрия жалбата за влизане с взлом?
Не знам. Мога да бъда и мила.
Искате ли да бъда мила?
Шефе, съдия-следователят ви търси.
- По-късно.
Кой живее тук?
- Момичето напусна.
А ако се върне?
- Няма да се върне.
Ако някой я потърси, ще ми кажеш. Оставям ти ключа.
Тръгвате ли?
- Да.
Защо правите това за мен?
- Не го правя за теб.
Предплата за наема.
Моля ви да бъдете дискретна.
- Ясно.
Ще я наблюдавам.
- Не съм ви молил за това.
Господине?
- Комисар Мегре.
Имам среща с г-н Лоран Клермон-Валоа.
Одил, да сте виждали чантата ми?
- Не, г-н Лоран.
Мамо, не мога да си намеря чантата!
- На обичайното място е, скъпи.
Всеки ден я крие. Сякаш не иска да ходя на работа.
Навремето криеше училищната ми чанта и казваше на директора, че съм болен.
Луиз Лувиер е била приятелка на годеницата ви.
Имаме различни приятели. Произхождаме от различни среди.
Но сте сгодени.
- Жанин има други качества.
Предполагам. Как се запознахте?
- Това разпит ли е?
В един бар. Друго?
Приятелката на годеницата ви, Луиз Лувиер,
присъства ли на годежа?
Не знам, не я познавам.
- Логично...
Годеницата ви може да ви е запознала.
Не. Бихте ли ми обяснили за какво става дума?
Годеницата ви не ви ли каза?
- Какво?
Момент.
Имам съвещание. Да ви закарам ли?
- Ще остана още малко.
Винаги бърза. Като баща си.
Живеете със сина си?
- Не. Синът ми живее с мен.
Ще напусне дома ни, когато се ожени.
Годеницата му е хубава.
- Може би. Но е безлична.
Преди никой не се женеше за танцьорки.
Съпругът ми имаше авантюри с леки жени.
25 години търпях това.
- Били сте разделени?
Госпожо, не съм ваш враг. Опитвам се да открия истината.
Надявам се да го направя, без да причиня големи щети.
Никога не съм обичала съпруга си. Както и той мен.
Не сте ли мислили за развод?
Държах да остана г-жа Клермон-Валоа. Нося фамилията и след смъртта му.
На погребението казах, че е бил прекрасен съпруг и баща.
Адвокат Делоне ви търси по телефона.
- Ало?
Да. Не, не знам.
Ще поговорим за това. Много сте мил. Аз също. До довечера.
Докъде бяхме стигнали?
- До танцьорките.
Синът ви прилича ли на баща си?
- Не, той не е женкар.
При него е по-сложно...
Но не би могъл да убие някого.
Не може да сме сигурни в това.
Хората имат нужда да се изявят, да се докажат...
Понякога това означава да отнемат нечий живот.
Явно знаете какво се е случило с момичето...
за разлика от сина ви, който твърди, че не знае нищо.
Шофьорът не е бил на работа. Дали са му почивен ден заради годежа.
Кой е карал колата?
- Годеникът.
Разпитах прислужницата. Дрехите, които е носел годеникът,
са на химическо чистене. От там не може да изскочи нищо.
А при вас?
- Нищо. Или почти нищо.
Лоран Клермон-Валоа – досие за сексуално престъпление.
Още е бил малолетен, когато прислужница е подала жалба срещу него.
По-късно е преследвал жени с извратени предложения.
Извратени?
- Фетишизъм.
Разследванията са прекратени. Майката е обезщетила пострадалите.
Шефът ви вика.
- Пак ли?
Разговаря ли с гостите?
- Никой не си спомня момичето.
Благодаря.
Червен дискус. Много деликатно създание.
Купих я от "Ке дьо ла Межисри". Рядък екземпляр.
Среща се само в Японско море.
А сега се лута по бреговете на Сена.
- Да, като нас.
Ще свикне. Ако останалите не й попречат.
Имате ли животни в дома си?
- Само в чинията ми.
За случая липсват доказателства.
- Така е, г-н съдия.
Малцината свидетели, които са познавали жертвата,
не си спомнят за нея. Дайте ми време.
Не казахте, че е замесен Клермон-Валоа.
Не знаех.
- Явно е много чувствителен.
Не.
- Не?
Не бих казал, че е чувствителен. Дори обратното.
Мислите, че може да е убил момичето?
- Нищо не мисля.
Избягвам да мисля.
- Но как...
Не вярвам на очевидното.
Не, тук не се пуши! Рибките не понасят дима!
Знам. "Но това не е лула."
Белгийски хумор. Опитвам се да разведря обстановката.
Вие сте първият, който ги вижда. Току-що изсъхнаха.
Кого търсите?
Нея.
Имате ли лупа?
Благодаря.
Как са подредени снимките?
- Според хронологията на вечерта.
А, тук сте?
Надявам се, че не сте суеверна.
- Не, защо?
Приличате на нея.
- На кого?
На онази, която беше тук преди вас. Убитата.
Вашият приятел, комисарят, не ви ли каза?
Опитвам се да подредя стаята. Затрупали сме се с вещи.
Може ли да изхвърля старите вестници?
Да излезем довечера?
- Не ми се иска. Сърдиш ли се?
Не, разбира се. Какво ти се иска?
Нищо. Дори не ми се пуши.
Какво ти е?
- Защо?
Не знам. Вече не си същият.
- А кой съм?
Някой друг.
Тя е.
Да ви закарам?
- Където и да е.
Не ви очаквах.
- Минавах оттук.
Намръщен сте.
- Лицето ми е такова.
Каква е тази рокля?
- По мярка ми е.
Съблечи я, веднага!
Какво друго да съблека? Няма ли да се отпуснете?
И мъртвата ли сте настанили тук?
Обичали сте я? А тя ви е зарязала, нали?
Искате ли бира с шунката?
Започнах случая с бяло вино, ще продължа с бяло вино.
Други случаи съм разследвал с бира или калвадос.
Това го започнах на бяло вино.
Закуска?
- Не. Цял ден ям и кръстосвам улиците.
Слушаме.
- По цял ден е в кабинета си.
Обядва с клиенти. Тя се снима във филм в студио "Бианкур".
Срещат се вечер. Ресторанти, нощни барове...
Последно питие в дома й на площад "Албони".
И господинът се прибира при мама.
- У годеницата беше ли?
Пусна ме за малко.
- Каза й, че продаваш прахосмукачки?
Не, че съм от застрахователната полиция.
Годеникът е наел голям апартамент. Полупразен.
Щорите винаги са спуснати, дори през деня.
Каква е била връзката им с Луиз?
Ще пренасочите ли пощата?
- Да, към новия си адрес.
С бъдещия ми съпруг.
- Желая ви щастие!
Благодаря.
Госпожице, да ви предложа кафе?
- Щом искате.
Имах приятелка като вас.
- Като мен?
Вашият тип.
- Какъв е моят тип? Добър или лош?
Цигара?
- Не, благодаря.
Търсите ли работа?
Г-н комисар, сърдите ли ми се?
Не?
Добре, че не сте ми сърдит. Само вас познавам в Париж.
Голяма си, можеш да правиш каквото искаш.
Първото ми разследване беше тук. Удавено момиче.
Журналистите я нарекоха "Непознатата от Сена".
Красиво.
- Не беше красиво.
Седмици наред е била на дъното на реката. Само тя ми беше в главата.
Дори нощем. В кошмарите ми.
Като Одисей. Бил привлечен от песента на сирените,
които се опитвали да го завлекат на дъното на морето.
Щом намеря работа, ще ви върна парите за наема.
Едно момиче ми предложи да се срещна с годеника й. Щял да ми намери работа.
Познавала е момичето, което е живяло в стаята преди мен.
Казва се...
- Жанин?
Не, Надин.
- Същата е. Каза ли й за мен?
Защо да го правя?
Тя каза ли ти за мен?
- Не.
Къде ще се срещнете?
- В дома й. Ще ме вземе с кола.
Не знам дали ще отида.
- Защо?
Струва ми се рисковано.
Трябва да отидеш, важно е.
- За кого?
За мен.
- Тогава отидете вие!
Не, откажи колата, аз ще те закарам.
Защо да ви послушам? Защото сте ченге?
Да. Мръсно ченге!
Не се мръщи.
- Лицето ми е такова.
Какво ще получа в замяна?
- Нищо.
Заради мъртвото момиче ли го правите?
Има ли смисъл, след като е мъртво?
Ако нещо те притесни, бягай, без да се колебаеш.
Какво нещо?
Изпращате ме в устата на вълка.
- Надявам се, че не е така.
Накараха ме да пия. И да върша разни неща...
С нея. На дивана. Той не ме докосна.
Но докосваше себе си, докато ни гледаше.
Казваше й какво да прави.
Това беше "работата". Дадоха ми 5000.
А аз ги забравих. Глупачка!
- Защо не избяга?
Защо?
- Не знам.
Може би ми хареса.
Как е тя?
- Спи.
Дадох й нощница.
- Не можех да я оставя сама.
Това беше навито в ръкава й.
- Върни й ги, не ги е откраднала.
Гася лампите.
Утре сутринта... я остави да се наспи.
Мляко, захар?
- Не, благодаря.
Филийка с конфитюр от джанки? Сестра ми го носи.
Не, благодаря.
- Извинявайте за безпорядъка в стаята.
Не съм забелязала.
- Използваме я за склад.
Ако искате да останете няколко дни...
- Много мило. Вече имам жилище.
Не приемаме често гости...
- Нямате ли деца?
Имаме. Дъщеря.
Да ви подаря ли нощницата?
- Не знам. Харесва ми.
Не много, но ми харесва.
- Малко е старомодна.
Малко, но ми харесва. Не знам, може би...
Пошегувах се.
- Предположих.
Не е във вашия стил.
Имам нова информация за Луиз Лувиер.
Резултатите са изненадващи. Счупването на прешлените
е предизвикало дихателна недостатъчност.
Виждаме счупен прешлен и увреждане на диафрагмения нерв,
вероятно вследствие на падане по-рано вечерта, на друго място.
При количеството алкохол, който е изпила, заедно със сънотворното,
не е изключено да е загубила равновесие.
Не ви харесва, г-н комисар.
Получих и рентгеновите снимки на белите ви дробове.
Пушите като комин, но нямате нито едно съмнително петно.
Не сте ли доволен? Можеше да бъде много по-зле.
Каня ви да го отпразнуваме с патица на "Ке дьо ла Турнел".
Много мило, но...
- Патицата не е заклана, а удушена.
Това е номерът.
Сокът се извлича до последната капка кръв и се прибавя към соса.
Албер Жанвие ми каза, че си тук.
Господине, да продължим ли?
- Да.
Луиз Лувиер
Отдавна не съм идвала. Ще ме придружиш ли?
Разбира се.
Тя също би била на 20 години.
20 години...
Г-н комисар, ще се женим.
- Решихме да ускорим нещата.
Щом се обичате...
Искам да изясним някои неща.
Относно присъствието на Луиз Лувиер на вашия годеж.
Вече ви казахме.
Може да е била там, но да не сте я забелязали.
Тръгнала е сама и е срещнала някой злодей.
Непознат, който й е предложил питие.
Не би се съгласила. Не и тя.
Да не сте я познавали?
Резултатите от аутопсията изключват тази версия.
Луиз Лувиер не е починала от раните в гърдите и корема.
Нужни ли са тези подробности?
Госпожо, съгласих се да присъствате, но ви моля да не се намесвате.
Не е починала в "Батиньол", а по-рано вечерта, на друго място.
Смъртта е настъпила вследствие на счупване на шийните прешлени,
причинено от падане, вероятно случайно.
Тялото е било преместено.
Ударите с нож са нанесени по-късно.
Инцидентът е представен като убийство.
Обикновено е обратното.
Не разбирам какво намеквате.
- Аз също.
Просто налучквам.
Господине, малко преди полунощ сте напуснали празненството.
Да, призля ми.
- Тоест?
Имах разстройство. Остави ме!
Аз също излязох.
Отидох да проверя как е синът ми. Майките се тревожат.
Поддържали сте интимна връзка с Луиз Лувиер.
Връзка между трима души.
- Не разбирам.
Да си представим големия апартамент на площад "Албони".
Там са се разигравали оргии с наивни момичета.
Сцени, които не са забранени от закона и не противоречат на морала.
Поне на моя морал.
Освен ако това не се е случвало против волята на жертвите,
а Луиз е била и непълнолетна. Това променя всичко.
Тези хипотетични вечери, г-н Мегре... Трудно е да си ги представим.
Луиз Лувиер не може да свидетелства, но други могат да разкажат.
Някои преди или след нея. Напоследък е участвала Бети.
Защо се жените, щом не можете да докоснете жена?
Достатъчно!
Г-н Делоне, семейният адвокат.
Срещали сме се. Случаят "Лашом".
Отлична памет!
- Лоши спомени.
Ако искате да продължите разпитите, трябва да уредите формалностите.
Ще се погрижа за това. Госпожо! Г-н адвокат!
Левичарка ли сте?
- Да, защо питате?
При такива хора мълчанието може да продължи цял живот.
Всичко са предвидили.
И какво? Приключваме случая?
- Не.
Дърпаш твърде бързо и силно. Трябва да се чува пок-пок.
Разбираш ли? По-бавно.
Дай ми я.
Не е трудно? Пок-пок.
Каква прелест!
Ето.
Тази.
По-бавно.
По-предпазливо. Не по права линия.
Все едно всеки миг ще паднеш.
Върви към мен.
Не гледай напред. Сведи очи. Така е добре.
Добре.
Имам въпрос.
- Слушам.
Копринените чорапи... Може ли да ги задържа?
Ще видим.
Господине, госпожице.
Пусни ме!
Тук ли падна малката Луиз?
Жена ти нарани ли се, скъпи?
Трябва да поговорим, госпожо. Не мислите ли?
За миг и аз повярвах в малката ви постановка.
Завръщането на призрака! Пепеляшка в бална рокля.
Дошла е да потърси утеха, да се почувства обичана.
Жанин и Лоран помислиха, че е дошла да се пазари за мълчанието си.
Синът ми я завлякъл до стълбището, за да я накара да си тръгне.
Паднала назад, вратът й се счупил и умряла.
Лоран беше вцепенен, напълно неадекватен.
Искаше да се обади в полицията.
- А вие?
Не си даваше сметка за последствията. Щяха да му зададат неудобни въпроси.
За вечерите на площад "Албони".
- Между другото.
Казах на сина си какво трябва да направим.
Да преместим трупа. Веднага, без да губим време.
Това и направихме.
- Не само това.
Да, не само това...
Синът ми отиде за колата. Не разбра, че съм взела нож.
Тогава я намушках.
- Пет пъти?
Може би.
- Мъртво момиче... С каква цел?
За да създам впечатление, че...
Не винаги си даваме сметка за мотивите.
Рутинен въпрос. Къде е ножът?
- Хвърлих го в Сена.
И решихте да отпразнувате тук и сватбата.
След всичко, което се е случило...
- Нищо не се е случило.
Беше нещастен случай. Синът ми направи това, което му казах.
Искаше да се обади в полицията.
Убийците често информират полицията.
Това убийство ли е? Да намушкаш мъртвец?
Попитайте адвоката си.
- Вече го направих.
Предположих.
Ако някой трябва да бъде съден, това съм аз.
Аз не съдя никого, госпожо,
Ще се видим отново, за да запиша показанията ви.
Можете да си вървите.
А младоженците ще трябва да отложат сватбеното пътешествие.
Ако малката не беше загинала, тази абсурдна сватба нямаше да се състои.
В колко часа пристигаш?
- Около полунощ.
Ще изненадаш родителите си.
- Не знам дали ще ме познаят...
Отива ти.
- Мисля да я запазя, за спомен.
Беше невероятна. Благодарение на теб успях да...
Благодаря.
- За какво?
За нищо. За всичко.
Значи ме харесвате?
- Да.
Добре.
- Бъди щастлива!
И вие!
- Благодаря.
Един танц, госпожице?
превод ВЕРА ГЕНЧЕВА
субтитри НИКЧО