Napoleon (2023) Свали субтитрите

Napoleon (2023)
1789 Г. ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ
Мизерията тласка хората към революция, но революцията ги връща в мизерията.
Французите са обезверени от недостига на храна
и икономическата депресия.
Антироялистите осъждат крал Луи XVI и 11 000 негови привърженици на смърт,
а след това набелязват последната кралица на Франция, Мария Антоанета.
Междувременно амбициозният корсикански офицер Наполеон Бонапарт
се стреми към повишение...
Ей, назад!
Към гилотината!
Мъчителката на Франция!
Терорът е само правосъдие.
Бързо, сурово, непреклонно.
Следователно е еманация на добродетелта.
Тя бе осъдена за три престъпления срещу вас:
източване на националната хазна,
заговор срещу вътрешната и външната сигурност на държавата
и държавна измяна, защото действаше в интерес на врага.
Милост за злодеите?
Не.
Милост за невинните. Милост за нещастните.
Милост за човечеството.
Неизбежен резултат от връзката на демокрацията
с непосредствените нужди на нацията в този момент.
ПОЛ БАРАС КОМИСАР НА АРМИЯТА
Британският флот превзе пристанище Тулон.
Половината френски флот е в капан.
Ако загубим тези кораби, Републиката ще падне.
За наш късмет в Тулон има само 2000 английски войници.
Но нямаме артилерия
и ни предвожда генерал, който е бил придворен художник.
Не е необходимо да превземаме самия Тулон.
Това не е град, а само пристанище.
Ако то е непригодно за английския флот, градът ще се предаде.
Моят брат капитан Бонапарт е артилерийски офицер.
Ще изстреля запалителни гюлета срещу английските кораби.
Доказал е своята преданост към Републиката.
А как предлагате да превземем пристанището?
Превземете укреплението над пристанището и градът е ваш.
Трябва да им дадем суров урок, иначе ще паднат и други градове.
А лично аз няма да допусна роялистите или англичаните
да завладеят моя регион.
Генерал Карто?
Ей там.
Скъпи братко Люсиен, вече съм в Тулон.
Войската е в лошо състояние,
а твоите наборници са необучени и недисциплинирани.
Без снаряжение и провизии предвиждам само поражения.
Събираме железни отломки, за да излеем малки мортири,
по-подходящи за моя план.
Ако се провалим,
властите ще ни сметнат за корсикански бандити, негодни за висок пост,
и амбициите на майка ни ще рухнат.
Правилно, мадам. Имате набито око.
Ето.
- И другата седмица съм тук.
Британците контролират големите оръдия, насочени към флота им до брега.
Превземем ли ги, можем да стреляме по корабите и да сложим край на блокадата.
Моето предимство е изненадата, но аз ще победя с огън.
Нямам търпение да дойдеш. Твой брат, Наполеон.
Ей, парцаливецо! Да, ти!
Хайде, изчезвай. По-чевръсто!
Разкарай тия кози!
Последен шанс! Разкарай проклетите кози!
Веднага ги махни! Разбра ли ме?
На позиция.
- Бързо!
Бързо!
Огън!
Нападат ни!
Нападат ни! Грабвайте оръжията!
Вдигайте бързо стълбите!
Огън! Поразете целта си!
Качете мортирите горе!
Готов ли си, миличък?
Боже!
Добре ли си?
- Да.
Дайте мортирите!
Пазете оръдията!
На позиция!
Да живее Франция!
- Да живее Франция!
Пригответе оръдията!
- Слушам!
Мортири!
- Ъгъл 160.
Огън!
- Стреляме!
Жуно, запалителни гюлета!
Огън!
Жуно, огън!
- Огън!
Презареди!
- Презареди.
Огън!
- Огън!
Пушки на рамо!
Капитан Наполеон Бонапарт, присъждам ви званието бригаден генерал.
Да живее Републиката!
- Да живее Републиката!
Да живее Републиката!
Обещах ти бляскави успехи и удържах на думата си.
Пушки при нозе!
За майка ни.
Сегашните френски управници преминаха от ентусиазъм към безразсъдни амбиции.
А обществото вижда в гилотината беззаконно буйство,
разпалвано от Робеспиер. Той е негоден да управлява.
Бонапарт.
Франция!
Гражданино Робеспиер, става все по-ясно,
че използвате гилотината, за да се сдобиете с върховна власт!
Оставете ме да се изкажа!
Няма човек в тази зала, който да се е възпротивил на методите ми.
Ако твърдите, че съм виновен, значи всички сте виновни!
Вие не сте защитник на свободата.
Обявихте се за всевластен съдник, нали?
Вие сте по-лош от Цезар! По-лош от Цезар!
Всички вие сте предатели!
Арестувайте го!
Дръжте го!
Не улучихте.
На гилотината, приятелю.
КРАЙ НА "РЕЖИМА НА ТЕРОРА" 27 ЮЛИ 1794 Г.
ОСВОБОДЕНИ СА 41 500 ЗАТВОРНИЦИ
БАЛ НА ЖЕРТВИТЕ ПАРИЖ, ЛЯТОТО НА 1794 Г.
Седмица, мадам.
Раздайте пак.
Раздайте пак.
Вашият залог.
Пак седмица.
Не, няма печалба.
Излизам първа от играта, това е мое.
Защо ме зяпате така?
Зяпам ли ви?
Да.
- Не ви зяпах.
Значи не ме зяпахте?
Зяпах ви.
Бях се втренчил в лицето ви.
Какъв е този костюм?
- Униформата ми.
Предвождах френската победа при Тулон.
Не ми казвайте името си.
Генерале? Един много млад господин желае да ви види.
Името му е Йожен Боарне.
Гражданино.
Генерал Бонапарт.
- Да?
Казвам се Йожен Боарне, син на Жозефин Боарне.
Какво искаш?
- Сабята на баща ми.
Беше му отнета, преди да бъде арестуван и екзекутиран.
Да?
За мен и майка ми би означавало много, ако ни бъде върната.
Само това ни остана от него.
- Сабята е оръжие.
Не мога да позволя на гражданите да притежават оръжие.
Сабята е спомен за моя скъп покоен баща.
Може би, но все пак е оръжие.
Млади момко, защо си тук?
Майка ми каза, че вие сте единственият, който може да върне сабята.
Всички тези саби са от офицери, осъдени на смърт.
Никой ли не се е сетил да ги надпише?
Не, няма имена.
Генерал Бонапарт?
Благодаря ви.
Нужно ли е да ви се представям?
Не, генерале.
- Хубаво.
Комплименти за прекрасното семейство.
Седнете по-близо.
Приличам ли на влюбена?
Смятате, че не е привлекателен?
Не.
- Може би това е достатъчно.
Не подценявайте своята грациозност.
ГРАЖДАНКАТА БОАРНЕ ИЗПРАЩА ПОЗДРАВИ НА НАПОЛЕОН БОНАПАРТ
И ЖЕЛАЕ ДА СЕ НАСЛАДИ НА НЕГОВАТА КОМПАНИЯ
Аристократка ли виждате в мен?
Не.
Съпругът ми имаше не една любовница.
Всичките гледаха, когато му отсичаха главата.
В затвора ми казаха, че ще ме пощадят само ако забременея.
И така, генерале...
да ви предупреждавам ли за моите прегрешения?
Не, мадам.
Засяга ли ви къде съм била?
Не, мадам.
Погледнете ли надолу, ще видите изненада.
И щом я видите, непрестанно ще я искате.
Граждани на Франция, не се бойте. Ние сме по-многобройни!
Можем да окупираме Конвента! Да живее кралят!
Да живее кралят!
Несъмнено сте видели хаоса по улиците.
- Да.
Комитетът за безопасност смята,
че тълпата ще щурмува Съвета на петстотинте.
Имам едва 4000 войници и много малко оръжия.
В Саблон има 40 оръдия. Мога да ги докарам за три часа.
Тълпата наброява към 20 000 души.
- Да.
Какво бихте направили като мой заместник-командир,
ако прехвърля отговорността за отбраната на вас?
Приемам, при условие че командвам по свое усмотрение. Без ничия намеса.
И няма да бъда заместник-командир.
БУНТ НА РОЯЛИСТИТЕ 5 ОКТОМВРИ 1795 Г.
Хайде!
Огън!
Съгласно закона от 20 септември 1792 г.
Мари-Жозеф-Роз Таше,
родена на 23 юни 1767 г. в Мартиника,
взема за съпруг Наполеон Бонапарт,
роден през февруари 1768 г. в Аячо, Корсика.
Съгласна ли сте?
Да.
- Да.
А вие?
Да. Съгласен съм.
- Обявявам ви за съпруг и съпруга.
За спасителя на Републиката!
- И за мадам Бонапарт.
За мадам Бонапарт.
Иска сабята ми.
Добре се потрудихме, дано се сдобием със син.
Скъпа Жозефин,
вървя по стъпките на Александър Велики и Цезар -
изпращат ме да освободя Египет.
ЮЛИ 1798 Г.
Имам 40 000 войници,
гледките са величествени, но времето е ужасно горещо.
Вече завладях Италия, предаде се без бой.
Директорията одобри нападение над Англия през нейната империя на Изток.
Но постиженията ми са нищожни, защото ни разделят.
Скъпа съпруго, любовта, която изпитвам към теб, е като смърт.
Ако не си ти, няма да оцелея.
- Здравей отново.
Как си? Не ми пишеш.
- Добро утро, Лусил.
Ако ме обичаше, щеше да пишеш често.
Кажи ми, че в леглото ти няма змии - между краката ти, в онова, което е мое.
Трябва да ми пишеш, че знаеш,
че те обичам отвъд пределите на въображението,
че само ти ми доставяш радост.
Има ли неща, които според теб не бива да ти казвам?
Да ти кажа ли нещо с риск да ти причиня болка?
Да.
Жена ти си е хванала любовник на име Иполит Шарл.
И очакваш да ти повярвам?
- Да.
Че жена ми ще ми го причини?
Да.
Оставаш без десерт. Върви си.
Не бих те излъгал.
Как го разбра?
Лусил е моя любовница. Тя ми пише.
Придворната дама на Жозефин ти е любовница?
Подготви две фрегати и два по-малки кораба в пълна тайна.
Връщам се у дома.
Наполеон, ще кажат, че си дезертирал.
Ген. Клебер ще бъде уведомен, че поема командването, след като замина.
Наполеон победителят!
РАЗБИТОТО СЪРЦЕ НА РОГОНОСЕЦА РАЗКРИТО ОТ ПИСМА
ПРОПИТИ СЪС СЪЛЗИ ПИСМА НА БОНАПАРТ ДО НЕВЯРНАТА МУ НЕВЕСТА
Къде е жена ми?
- Замина да ви посрещне в Лион.
Не ме лъжи. Къде е жена ми?
- Замина по-рано днес, генерале.
За Лион?
- Да, мосю.
Целият свят знае за пристигането ми, но не и жена ми?
Що за създание си ти?
Как може изобщо да нехаеш за мен и чувствата ми?
Ти си егоистична свиня.
Толкова ли не ме зачиташ?
Не е така.
- Тогава защо?
Защото какво? Кажи го.
Съжалявам.
- Не е достатъчно.
Какво искаш да кажа?
- Искам да кажеш,
че за теб съм най-важният на света!
Така е.
- Кажи го!
Ти си най-важният в живота ми, най-важният на света.
И без мен си нищо.
- Без теб съм нищо.
И ще направиш всичко за мен!
- Ще направя всичко.
Не съм устроен като другите.
Не се поддавам на неувереност.
Ти си чудовище.
Жал ми е за теб.
Искаш да станеш велик?
Без мен си нищо.
Кажи го.
Кажи го.
Ти си само грубиян, който е нищо без мен.
Аз съм само грубиян,
който е нищо без теб.
- Да.
Без мен и твоята майка няма да постигнеш нищо.
Моята майка...
Имаше ли любовници?
Разбира се.
Обичаше ли ги?
Не съм ги обичал.
Красиви ли бяха?
Някои от тях - да.
Изиграха ролята си.
По-добре от мен?
Не плачеха толкова, затова бяха по-привлекателни.
Недей да ме напускаш, моля те.
Не ме оставяй.
Не ми прощавай, само обещай, че няма да заминаваш пак.
Какво ви накара да изоставите войските си в Египет?
Граждани,
в коя страна сме?
Не прилича на онази Франция, която напуснах.
Кой трябва да отговаря за управлението, докато ме няма?
Не сте вие, гражданино Гойе.
Нито вие. Вие пък - изобщо. Макар че ви бива да се мръщите.
Не сте и вие, Барас. Нито пък вие, Талейран.
Или вие, Сийес.
Кой тогава? На кого да го възложа? Фуше, предложения?
Не?
Връщам се във Франция и я заварвам банкрутирала.
Печатате пари, които се харчат за часове,
австро-руско нашествие в Италия, англо-руска окупация на Холандия,
и, както личи, се канят да нахлуят и в самата Франция.
А обвинявате мен в дезертьорство.
За капак на всичко откривам, че жена ми е развратница.
Едничкото с което всеки френски гражданин ще се съгласи,
е, че сте нашият Цезар.
Какво искате?
Народът би приел да го управлявам, ако имам вашата подкрепа.
И аз като вас смятам, че Директорията е корумпирана.
Заедно обаче можем да спасим страната от реставрация на монархията
и да съхраним идеалите на Революцията.
Мисля, че е възможно да завземем властта
с ваша помощ, в подходящия момент. И смятам, че е настъпил.
Значи очаквате да бъда вашият меч?
Очаквам, че един държавен преврат, навременен и умело осъществен
може да прехвърли властта в ръцете на трима консули:
на мен, на Дюко...
и на вас.
Каня ви на печелившата страна.
Просто подпишете тази оставка.
- Нищо няма да подпиша.
Пръждосвайте се, няма да ви дам правомощията си!
Господа.
Кой стои зад това?
Добро утро, Пол.
Ще ти обясня съвсем простичко.
Нося документ, с който подаваш оставка от Съвета.
Трябва да се оттеглиш преди закуска, ако обичаш.
Кажи им, че с радост ще стана отново редови гражданин.
Ще им кажа.
Търсят ви някакви господа.
Гражданино Мулен, носим оставка, която трябва да подпишете.
Не, в момента закусвам.
- Не!
Наслаждавам се на обилна закуска.
Това е възмутително! Не ме пипайте, преди да съм си довършил закуската!
Не!
- Да ви е сладко.
ПРЕВРАТЪТ 9 НОЕМВРИ 1799 Г.
Директоре! Дойде моментът да поискаме обяснение.
Да!
На това извънредно заседание трябва да изготвим списък с номинации
за нова Директория, която да се справи със заплахата...
Заплахата на роялистите. От нас се иска да приемем резолюция
за сформиране на временно управление от трима консули:
генерал Бонапарт, гражданина Сийес и Роже Дюко.
Къде са петимата членове на Директорията?
Да не са се изпарили?
А ние сме обкръжени от войници и откъснати от Париж.
Тишина!
- Става все по-ясно,
че брат ви, Наполеон Бонапарт,
с демонстрацията си на военна мощ действа като разбойник.
Обещавам да реша въпроса.
- Това е нелеп
и зле осъществен преврат!
Жадно за власт парвеню.
- Стига! Достатъчно!
Ако се питате какво става, ще ви отговоря!
Как смеете!
- Вие нарушихте конституцията!
Дръжте го!
Хванете го!
Арестувайте го!
- Спрете го!
Проклятие!
Убийте го!
Пуснете ме!
Така! Тероризират ни депутати, въоръжени с ками!
Тези безумци се поставиха извън закона
чрез покушението им срещу свободата на родината!
Искат да ме убият!
- Искат да го убият.
Отворете вратите!
Пуснете ни оттук!
Ще убия брат си, ако предаде свободата на френския народ!
Влизайте вътре!
- По дяволите.
По-живо! Назад!
Мърдайте!
Отдръпнете се!
- Освободете пътя!
Хайде, всички назад!
Успех, братко.
Отдръпнете се.
Ще гласуваме ли?
Къде отиваме?
Да забравим тежките укори.
Имам нужда да бъдеш моя най-нежна спътница.
Зад тази врата е нашата съдба.
За почест!
Първи консуле.
- Милорд.
Милейди.
Гражданино Бонапарт.
Първи консуле.
- Гражданино Бонапарт.
Ела, мъничката ми. Ела в леглото на господаря си.
Здравейте, мадам! Здравейте, добър вечер.
Майко, херцогът на Авиньон.
- Приятно ми е.
Това ли е Жозефин?
Майко, Жозефин. Жозефин, майка ми.
- Приятно ми е.
Ето го Шарл.
Насам.
"Ваше Величество, Англия и Франция прахосват просперитета си."
Ще пробвам пак.
Ваше Кралско Величество, Англия и Франция
прахосват просперитета си...
- Ваше Величество.
А аз какво казах?
"Ваше Кралско Величество."
"Ваше Кралско Ве..."
Ваше Величество, Англия и Франция прахосват просперитета си.
Не се свеня да поема инициативата.
Смятам, че доказах достатъчно пред целия свят,
че не се боя от риска да избухне война.
Но моето искрено желание е да има мир между Англия и Франция.
Прочети ми го.
Уведомих всички чуждестранни сили за встъпването ви в длъжност като консул,
изпратих писма до всички дипломати в чужбина
и разбрах, че сте отправили предложение за мир с Англия.
КОЛЕНКУР ВОЕНЕН СЪВЕТНИК
- Коленкур.
От вас искам да разбера нещо повече за руския цар Александър.
На кого е съюзник според вас - на Англия или Франция?
Мисля, че търговията с Англия е по-изгодна за него
от търговията с Франция.
А усещате ли британско влияние в руския царски двор?
Не, но смятам, че е доста сериозно.
Сериозно?
Що за човек е той? Опишете го.
Млад е.
Суетен.
Популярен е и иска да остане такъв.
- Популярен?
Наистина ли?
Най го е страх да не бъде убит в леглото като баща си.
Това го прави опасно непостоянен към последния, привлякъл вниманието му.
Нуждае се от съюзник, когото може да нарече и приятел.
ШАРЛ ДЬО ТАЛЕЙРАН МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
Край на залозите.
Каква изненада. Радвам се да ви видя навън.
Извинете ме, добър вечер. Решил съм да пръсна малко пари.
Ще дойдете ли при мен след тази ръка?
На обичайната маса съм.
- Отлична идея.
Приятна вечер.
Чухте ли?
Днес Негово Величество е получил писмо за мир от Първия консул.
Мосю Талейран,
може ли да говоря откровено?
- Разбира се.
Коалицията на Австрия и Англия е в толкова силна позиция срещу Франция,
че очевидно тези мирни предложения са само за пред френското общество.
Приятелю.
Познавате ме отлично.
Така е, Наполеон се стреми да спечели общественото мнение.
Но ви предупреждавам,
той жадува за това не по-малко от всеки друг в историята.
Най-почтително ви предлагам
да приемете скромното му мирно предложение...
или да понесете последствията, защото той ще преследва мир на всяка цена.
Консуле, пристигна английският посланик лорд Уитуърт.
Не ме гледайте така, сякаш не знаете какво ще кажа.
Знаете ли за писмото ми за мир до вашия крал?
Не знам.
Да ви го повторя ли?
- Недейте.
Предупредете вашия крал. Ще ви карам да гадаете и да се боите.
Ще пазите границите и гърба си,
а обичаите ви рано или късно ще станат френски.
Повече няма да пращам писма за мир
и ще приема липсата на бърз отговор като знак на неуважение!
Мислите си, че сте велики само защото имате флот!
Жалко, че такъв велик човек е лишен от обноски.
Да?
Доволен ли сте?
Каните се да ме ядосате ли?
Надявам се, че не.
Европейските крале ви смятат за обикновен корсикански бандит.
Затова ще предложа нещо, на което отдавна му е времето.
Предлагам ви да се откажете от поста Първи консул на Франция
в замяна на титлата "Победоносен консул".
С други думи "крал".
Какво?
"Крал".
Да, крал.
Крал?
Направих си прическата. Любимата ти.
Ах, ти, мръснико. Вече ми направиха прическата.
Имам най-красивата жена.
- Добре де, хайде.
Свали си шапката.
Дай си ръката.
Усещаш ли?
- Какво?
Усещаш ли го? Това е твое.
Твое е.
- Благодаря ти.
Престани.
- Защо не си бременна?
Това въпрос ли е, или обвинение?
Беше въпрос.
А сега е обвинение.
Ходих при доктор Корвисар, но той няма обяснение.
Препоръча да правя като мадам дьо Ремюза.
Тоест?
- Тоест...
да се надявам, да пийвам червено вино и да отида на бани в Екс ла Шапел.
И защо не отиде?
Като съпруга на Първия консул, не съм намерила време.
Прекарвам много часове в чистене след теб.
Намери време.
Не е нужно да ти обяснявам колко е важно, нали?
Искаш наследник?
- И то още сега.
Боже мой.
КОРОНАЦИЯТА 2 ДЕКЕМВРИ 1804 Г.
Нека Бог ви утвърди на своя трон
и нека властвате с Христос във вечното Му царство.
Намерих короната на Франция в канавката.
Вдигнах я с върха на сабята си, почистих я,
и я слагам на главата си.
Славният, августейши Наполеон,
император на французите, бе коронясан и се възкачи на трона!
Да живее императорът!
- Да живее императорът!
Да живее императорът!
Не подкрепям тази идея.
Предлагате развод след години на дебати. Виждате, че съм раздвоен.
Не съм амбициозен. Не съм обявявал война на никого.
Не сте.
Вие сте най-великият предводител в историята
и единственият шанс на света за мир.
Сигурността на империята и световният мир зависят от вашия наследник.
Имаше такъв вариант. И го казах навремето.
Забавляваш ли се?
Отивам на война, за да браня народа ни,
а жена ми не може да ми роди наследник.
Ако тази нощ не заченеш,
ще се разведа с теб.
Не е имало достатъчно любовни ласки в този дом, за да зачена.
Напротив, имаше.
Имаше години на ласки. Години!
И то не само с мен.
Но утробата ти още е празна.
- А ти си дебел.
Така е, обичам хубавата храна.
Съдбата ме издигна дотук. Тя ми поднесе този агнешки котлет.
Жозефин.
Ела.
Ела.
Харесвам дарбите и вкуса ти.
Докато ме няма, ще ми липсва твоята грациозност.
И твоето достойнство.
Но ще се върна при теб.
За днешната победа.
Франц, винаги съм ви подкрепял.
АЛЕКСАНДЪР I ИМПЕРАТОР НА РУСИЯ
Но съм завладян от вълнението на бойното поле.
Няма да ви лъжа, Александър.
ФРАНЦ I ИМПЕРАТОР НА АВСТРИЯ
Битката срещу него ще бъде жестока и ужасяваща.
АУСТЕРЛИЦ 2 ДЕКЕМВРИ 1805 Г.
Хайде! Заемете отбранителна позиция!
Скъпа моя Жозефин.
Господи, колко е студено тук. Липсва ми твоята топлина.
Днес честваме първата годишнина от нашата коронация.
Предишният ми съюзник взе страната на моя враг.
Руският цар Александър се съюзи с австрийския принц.
Чух, че е изучавал военното изкуство и подражава на моята бойна тактика.
Повече огньове.
-Мъчи се да ме имитира,
но е само момченце, което ще направи ужасна грешка.
Сигурен съм, че днес ще се покрием с лаврите на още една славна победа.
Твой Наполеон.
Вържи я отзад. Зачукай колчето в земята. Точно така.
Мамка му.
Ваше Величество.
Откриха ни.
Чудесно. Нека войниците си починат.
З-Б-П-Х.
Забелязана е пехота.
П-Б-Ж.
Приближава!
Готови!
- Готови!
Готови!
- Готови.
Събудете се. Готови!
- Готови!
Хайде, ставайте!
Чакайте.
- Готови!
Изчакайте! Нека си помислят, че ни превъзхождат.
Огън!
Стреляйте!
Стреляй без команда!
Изпратете пехотата. Превземете позициите им. Бегом!
Превземете позициите!
Кавалерията от запад. Пробийте фланговете им.
Отстъпваме! Оттегляй се!
- Оттегляй се!
Клопка!
Отстъпваме!
Открийте оръдията.
- Оръдията!
Огън!
- Огън!
Презареди!
Стойте от едната страна.
Не по леда!
Откажете се, в капан сме!
Махнете се от леда! Отстъпваме!
Отрежете им пътя.
Франц. Радвам се най-сетне да се запознаем.
Влезте на топло.
Благодаря.
- Ще ме извините.
Това е дворецът ми от два месеца насам.
Изглежда много приятно. Добре сте се настанили.
Правим каквото можем на бойното поле.
- Да, наистина.
Най-сетне да срещна друг император.
Може ли да попитам къде е Александър?
Да изчакаме ли да дойде, преди да започнем?
Не мисля, че ще дойде.
Не е на себе си от ярост.
Трябва да ви похваля, че ме подмамихте да допусна огромна грешка.
Грешка ли?
- Да.
Каква грешка сте допуснали?
Приех поканата ви за мирни преговори, вместо да затвърдя победата си.
Можех да пленя цялата руска и австрийска армия.
Да.
- Но пък ще има по-малко сълзи.
И знам, че ще запомните този жест на добра воля, нали?
Благодаря ви.
Да вдигнем тост.
За приятелството, за славния мир и за добруването на Европа.
Бургундско.
Чакай.
Не се казва "бау". Добре.
Браво на теб. Добро кученце.
Ела. Седни.
Време е да сложим край на тази мистерия, императоре.
Искам да знам дали причината е у теб, или у Жозефин.
За тази цел ще проведем много практичен експеримент.
В края на коридора... вземи това...
те очаква разсъблечена и готова да те приеме
18-годишната Елеонор Денюел дьо Ла Плен.
Брюнетка с кафяви очи.
И целта на тази
доста приятна задача е да видим дали си способен да станеш баща.
Така ще научим отговора на мъчителния въпрос
кой е пречката престолът на Франция да се сдобие с наследник.
Тръгваме ли?
- Може ли още една чаша?
Момичето е бременно. Успя да я забремениш.
Знам, че не я видях.
Кога ще обявиш развода ни?
Прекрасно, няма що!
Ти си единствената ми любов. Посветих ти всичко, което съм завоювал.
Дотегна ми да чакам да ми кажеш онова, което знам, че предстои.
Щом настояваш.
Ще те улесня.
Знам, че ще имаш незаконно дете.
Ако имам щастието да ми се роди момче, което да нарека свой син,
станете мой свидетел, че негова майка е императрицата.
Искате да лъжа коя е майката на вашия наследник.
Да, и така може да се каже.
Императоре, за мен, разбира се, ще бъде чест и дълг
да изпълня волята ви.
Но ако ме попитат, не мога да скрия нещо, което знам, че е истина.
И въпреки че е болезнена,
истината е, че императрицата вече не е в състояние да ви роди дете.
Милата ми Жозефин.
Знаеш колко те обичах.
На теб и само на теб
дължа малкото щастливи мигове, които съм изпитал на този свят.
Ала съдбата ми е по-силна от волята ми.
И моите чувства трябва да отстъпят пред интересите на моя народ.
Императорски указ за разтрогване на брака
между император Наполеон и императрица Жозефин.
"Народът ми желае този трон, на който ме постави провидението,
да бъде наследен от децата ми.
За жалост обаче загубих надежда да имам деца от брака си
с моята обична съпруга императрица Жозефин.
Бях убеден да се погрижа за добруването на държавата
и да искам разтрогване на дългогодишния ми брак."
Ти красеше живота ми цели 15 години.
Споменът за това ще остане завинаги в сърцето ми.
"Бракът ни се превърна в пречка за просперитета на Франция.
Тя беше лишена от възможността един ден да бъде управлявана
от потомците на човека, изпратен ни от провидението
да поправи злините на една ужасна революция
и да възстанови вярата, трона и обществения ред."
Простете.
Императоре, чакайте.
- Не, чуй ме.
Правиш го в името на родината. Нали разбираш?
Кажи го.
Кажи го.
"Бракът ни се превърна в пречка за просперитета на Франция.
Макар да склонявам нашият брак да бъде разтрогнат,
това не променя чувствата ми.
В мое лице императорът ще има винаги свой най-верен приятел."
Императоре, произнесохте думата, която ни разделя завинаги.
Криворазбраните ви амбиции винаги са насочвали...
ШАТО ДЬО МАЛМЕЗОН, РЮЕЙ
...и ще продължат да ръководят всички ваши действия.
И все пак...
не се съмнявайте в искреността на пожеланията ми да сте щастлив.
Нека това ми даде поне някаква утеха за моите страдания.
Искрено ваша, Жозефин.
- Благодаря ти.
Добро утро, мадам.
- Благодаря. Как се казваш?
Фльор.
- Приятно ми е.
Липсваш ми.
Сега брачният живот е много приятен.
Показа толкова голяма смелост досега.
Трябва да я запазиш.
Не си позволявай да изпадаш в меланхолия.
Весела си по-хубава.
Грижи се за здравето си. Важно е за мен.
Ще ми пишеш ли утре?
А вдругиден?
- Да.
А по-вдругиден?
И по-по-вдругиден?
- Да.
Хубаво.
Английският посланик оспори мотива ми за война.
ТИЛЗИТСКИ МИР СЪЮЗ НА ФРАНЦИЯ И РУСИЯ, ЮЛИ 1807 Г.
Каза ми: "Французите воювате само за пари, а ние, англичаните - за чест".
Отвърнах: "Всеки воюва за онова, което му липсва".
Това не е ваша история. Не се е случила с вас, нали?
Напротив.
- С нас и турците е същото.
Така ли? Съгласете се, че на англичаните им липсва чест.
Вижте...
Едно е ясно - и вие, и ние мразим Великобритания.
Искам да кажа, че всъщност...
за мен би било чест и удоволствие да ви нарека свой брат.
Има начин да ме наречете брат.
Снощи на вечерята
бях очарован от сестра ви. Обещана ли е някому?
Да, за жалост. Ще се омъжва за херцога на Олденбург.
А по-малката й сестра, Ана? Някой поискал ли е ръката й?
Вижте, Ана е 15-годишна.
Това е подробност.
Дружбата ни се гради върху взаимното ни недоверие към Англия.
С Континенталната блокада ще задушим търговията им
и ще се борим за свещените си права. Това ни обединява.
Хрумна ми нещо. Не.
- Кажете го.
Да ви кажа ли?
- Да, моля.
Представете си 50-хилядна армия.
Руснаци, французи, може би дори австрийци.
Ще поемат през Константинопол към Азия и ще трябва само да стигнат до Ефрат,
за да коленичи Англия пред континента.
Невероятна идея.
Да вдигнем тост.
За вас.
- За двама ни.
Негово Величество император Наполеон отправя предложение на Австрия
и на Негово Величество крал Франц
за ръката на ерцхерцогиня Мария-Луиза. Най-голямата му дъщеря.
Не.
Чрез този съюз Австрия и Франция ще влязат в неразривна брачна връзка.
Това шега ли е?
За мен може и да е забавно, но не и за Негово Величество.
Как пътувахте?
- Чудесно, благодаря.
Доста сте дребничка. Не съм свикнал с това.
Как ви се струвам?
Приличам ли на портрета си?
- Да, и сте дори още по-хубав и силен.
И вие сте по-хубава и красива.
Надявам се да сте доволен от избора си.
И аз се надявам. Да ви покажа ли спалнята?
Да, благодаря.
Ваше Величество, синът ви.
Здравей.
Огън!
Мъничкият ми крал.
Мило дете.
Един ден ще разбереш какво съм пожертвала заради теб.
Скъпа ми Жозефин, днес съм тъжен.
Цар Александър се обърна срещу мен и ме принуди да нападна Русия.
Отвори пристанищата си за Англия и обложи с мита французите.
Трябва да забравя тъгата и да започна похода към Москва.
НАХЛУВАНЕ В РУСИЯ ЮНИ 1812 Г.
Убедих държавниците на Европа да ме подкрепят
и сега командвам обединените сили на Франция, Австрия, Италия,
Германия и Полша.
В бъдещето си виждам само успехи.
Стегни редиците. Удари крак!
Към фронта!
- Марширувай в крак!
Прикрий се!
- Залегни!
Залегнете!
След тях!
Стой.
Стой!
Назад! Обърни! Отстъпвай!
- Всички назад!
БОРОДИНО 7 СЕПТЕМВРИ 1812 Г.
ЗАГУБИ НА ФРАНЦУЗИТЕ: 28 000 ДУШИ
Скъпа ми Жозефин.
Пиша ти, защото днес спечелих важна битка.
Утре ще възобновим настъплението. До Москва остават само 320 километра.
През цялото време мисля за теб. Изцяло твой.
Почти стигнахме.
Благодаря.
Благодаря, адмирале.
- Вие сте храбреците от Аустерлиц.
Къде си?
В този град са живели 300 000 души. И всички са го напуснали?
Момченце!
Къде си?
Не се страхувай. Само ще те понапляскам.
Малко е недостойно, нали?
За Русия и неговата чест, не за моята.
И в поражението има достойнство.
Кой го направи?
Руснаците.
Невъзможно. Да бъдем здравомислещи.
Кой запали тези пожари?
Ваше Величество, сами са ги запалили.
Предпочита да опожари столицата си, вместо да преговаря с мен.
Не вярвах, че ще има такъв кураж.
Е, ще отидем в Санкт Петербург и ще го накараме да изгори и него.
Загубихме твърде много време.
Ще ни застигне руската зима.
Конете ни не са привикнали на такъв студ.
Ако се върнем в Полша, можем да изчакаме зимните месеци.
Наполеон, твоите писма са мехлем за душата ми.
Боя се за теб.
Помни, че само аз знам за крехкото ти здраве и за страховете ти.
Благодаря ти толкова нежно, колкото винаги ще те обичам. Жозефин.
Моя приятелко Жозефин.
"Приятелко".
Странно е да ти пиша тази дума. Винаги си била много повече.
Въпреки щателната организация, снабдяването е нарушено.
Страдаме от болести, дезертьорство и глад.
Ще победим!
Жозефин, късметът ме изостави.
Без теб аз съм нищо.
От 600 000 души, които изпратихте в Русия, се върнаха само 40 000.
И затова без никакво колебание ви осъждаме на заточение.
Съюзническата коалиция на Австрия, Прусия, Русия и Англия
със съгласието на френския Съвет
ви предоставят суверенитет над остров Елба,
годишен доход от два милиона франка от френската хазна
и пенсии за семейство Бонапарт и императрица Мария-Луиза.
Освен това императрица Жозефин ще запази всичките си имоти
и ще получава годишен доход от един милион франка.
Твърде много обичам Франция.
Желаех само нейното величие.
Не бих й донесъл нещастие.
Искат да абдикирам. Добре, ще абдикирам.
ЕЛБА МАЙ 1814 Г.
Ваше Височество.
Императрице.
Заповядайте.
Жозефин, Жозефин.
Очарован съм.
Но...
Не е нужно да се заключвате само защото той не е тук.
Знам какво е да те подценяват.
Но вашите очи, вашият чар и вашият дух
все още са тук.
Ваши са и можете да ги използвате.
ЦАРЯТ ПОСЕЩАВА ИМПЕРАТРИЦА ЖОЗЕФИН В ДОМА Й В ПАРИЖ
БИВШАТА НА "БОНИ" ОТНОВО МУ ИЗНЕВЕРЯВА
Скъпа Жозефин.
Ти си моя. И винаги ще бъдеш моя.
Не издържам повече.
Изминаха 10 месеца на тази скала
и съм готов да се прибера и да си върна онова, което е мое -
теб и Франция.
Ще взема кораба ви.
Ако не ме провокирате, няма защо да се боите от мен.
Наполеон,
аз съм цвете, което се разтваря и се усмихва на слънцето,
без да съзнава, че наближава бурята, която ще го повали
и ще запокити листенцата му в небесата. Върни се бързо, приятелю мой.
Отворете уста, ако обичате.
Благодаря.
Благодаря.
Дробовете ви са задръстени. Гърлото ви е възпалено.
Съветът ми е да останете в леглото.
Но Наполеон се връща.
Би било неразумно да приемате посетители.
Грижете се за нея.
Стой!
Ваше Величество.
Говорете.
Бонапарт се е върнал, Ваше Величество.
Сутринта край Антиб е акостирал кораб и идват насам.
Наполеон Бонапарт се придвижва към Париж.
Още.
- Ваше Величество.
Добър ден, полковник.
- Ваше Величество.
Генерал Маршан, защитаващ правителството на крал Луи XVIII,
настоява да сложите оръжие и да спрете похода си,
за да бъдете арестуван и върнат на вашия остров.
Уведомете генерала, че искам да говоря с него.
Не смятам да се бия с моя Пети полк.
Сир.
Иска да говори с вас.
Готови!
За стрелба!
Войници от Пети полк, познавате ли ме?
Познавате ли ме, войници?
Да, императоре!
Липсвате ми.
Тъгувам за дома си
и за нашите победи.
Искам да се върна у дома. Ще се присъедините ли към мен?
Да живее императорът!
Да живее императорът! Да живее императорът!
На 26 май повикаха д-р Корвисар.
Той установи, че дробовете й са задръстени, а гърлото й е възпалено.
Беше болна от дифтерит.
На 29 май получи последно причастие и почина.
И никой не се сети да ме уведоми?
Ортанс.
Обвиняваш ли мен?
Не ви обвинявам.
- Разбира се, че не.
Не мога да нося бремето на отговорността
за страданията на майка ти.
Дай ми писмата, които съм й писал.
Съжалявам, но не са у мен. Нейният камериер ги открадна.
Къде ги държеше?
В шкафа в спалнята, до леглото си.
Какво е направил с тях?
Камериерът ги продаде.
Съжалявам.
Прощавам ти.
Наполеон Бонапарт унищожи...
ВИЕНСКИ КОНГРЕС МАРТ 1815 Г.
...единствената титла, от която зависеше животът му.
Този съюз ще сформира...
АРТЪР УЕЛЗЛИ ХЕРЦОГ НА УЕЛИНГТЪН
...армия по границата на Франция и Белгия.
70 000 войници от Англия,
120 000 войници от Прусия.
Този вредител плячкоса фермите на Европа,
докато фермерите спяха. Отдавна трябваше да нанесем този удар.
Светът бе заложник на неговия егоизъм,
неутолимата му жажда за власт
и липсата му на най-обикновени обноски.
Без него всички ще спим по-спокойно.
Смятам, ще се съгласите с мен, че всички съжаляваме само за едно -
че изобщо оставихме този вредител жив.
Изменникът разполага с 250 000 души.
25 000 войници, 125 000 войници
и 100 000 войници
срещу нашите 125 000 войници.
Това е сухопътно сражение.
Англия не умее да води такъв бой, за разлика от мен.
Ще нанесем бърз удар срещу Уелингтън и Блюхер.
Ще ги разбием поотделно.
Ще им попречим да обединят силите си тук.
ВАТЕРЛО
18 ЮНИ 1815 Г.
Добро утро.
- Добро утро.
Прусаците настъпват. Трябва да започнем офанзивата.
Ще изчакаме земята да изсъхне.
Блюхер няма да стигне навреме. До обяд ще разбия Уелингтън.
Ако е възможно, гледам да не се мокря.
Какво да кажа на войниците?
Да спрат дъжда, ако могат.
Направете път!
- Дръж строя!
Моментът настъпи, момчета.
Слушайте внимателно.
В тази битка търпението е най-важно. То ще ни донесе победата.
Трябва да удържим тази позиция. Ще ги оставим да дойдат при нас.
Ура!
Дий, дий!
Стой! Добро утро, ген. Блюхер.
Добро утро.
- Кога се очаква да пристигнем?
Г-н офицер?
- След около пет часа.
След около пет часа.
Хайде, кончета!
Ето го.
Струва ми се, че просто спи.
Едничкото, на което не можеш да устоиш, приятелю, е фронтална атака.
Да видим как този генерал ще атакува нашата позиция.
Сър, държа императора на мушка. Разрешете да стрелям.
В никакъв случай.
Командващите генерали си имат по-важни задачи от това да се стрелят.
Не стреляй, или ще бъдеш екзекутиран.
Хайде, кончета, дий!
- Вестоносец!
Блюхер е на 18-19 километра.
След мен!
Блюхер е на 18-19 километра.
- Боже!
Докладвайте на всеки час.
- Слушам.
Вестоносец! Направете път!
Прусаците са на 19 километра оттук.
Прусаците са забелязани на пътя, сир. На 19 километра оттук.
Пригответе оръдията.
Пригответе оръдията!
Хайде! По-живо!
Оръдията са готови!
- Оръдията са готови!
Дъждът спря, сир.
Готови за стрелба!
Огън!
- Огън!
Прикрий се!
Заемете позиции!
Готови за настъпление. Пригответе се.
Готови!
Коригирай на 195!
- Коригирай на 195!
Ъгъл 195.
Коригиран!
Готови за стрелба! Огън!
Огън!
Наведете се! Седма рота, поемете!
Дръпни се!
- Дръжте се!
Пехота, напред!
Рота отляво!
Ходом марш! Дръж строя! Напред!
Отблъснете ги!
Съединете се!
Втора вълна, напред! Излез от окопа!
Стегни редиците!
Оръдия!
Огън!
Готови!
Дръжте се!
Огън!
Хей ти, на оръдието!
Огън!
Попълни редицата!
- Не разваляй строя!
Стрелци, напред!
Стегни строя! Стреляй без команда!
Отблъснете ги! Огън!
Напред! Не ги оставяйте да се прегрупират!
Дий, кончета! По-бързо!
Стой.
Прусаците са на осем километра оттук.
На осем километра са. Да действаме, преди да е дошъл Блюхер.
Вън.
Вън!
Кавалерия!
В атака!
Да отблъснем кавалерията.
- Готови за кавалерията!
Трябва да задържим позицията си. Ще стоим до последния човек.
Не трябва да ни победят! Иначе какво ще си кажат в Англия?
Дръж строя!
- Стегнете се!
Стегни редиците! Дръж строя!
Рота, стой!
Наредете се в квадрат!
Да живее императорът!
Първи отряд, огън! Втори отряд, огън!
Какво да правим? Не можем да пробием!
Нека препускат! Върни се в квадрата!
Покажете им британската стомана!
За почест!
Пушки на рамо!
Прусаците са тук.
Първи отвъд възвишението.
Трябва да пробием!
Разкъсайте квадрата!
В атака на щик!
- В атака на щик!
Вашият император е с вас. Вие сте храбреците от Аустерлиц.
Никога не се предаваме! За родината и славата!
Строй се в редици!
- Рамо до рамо!
Пехота, напред!
- Батальон!
В атака!
Дръж строя!
Пехотинци, огън!
Втора редица, огън!
Готови за атака!
В атака!
Избийте ги!
Всички напред!
Да пратим ли кавалерията, сър?
- Пратете я.
Готови за контраатака!
Влизаме в бой! Пълна подкрепа!
Не, не можа да се сдържи.
Сър, Блюхер.
Слава богу.
Ваше Величество!
Елате да видите как вечерят французите!
Победата е моя. Войната ще свърши.
КОРАБ "БЕЛЕРОФОНТ" - ПЛИМУТ ЮЛИ 1815 Г.
Старши офицер на палубата!
Добър ден.
Винаги съм готов да си призная грешката. Но никога не греша.
Въпрос на разположение. Просто знам точно къде да поставя оръдие.
Но за съжаление, не мога да предам това знание на моите маршали.
Това може би е най-трудното в живота.
Да приемете провалите на другите. Не бива.
Насърчавайте величието.
Пазете си главата, сър.
Пазете си главата.
Какво правят там?
- Сър, мичманите го обожават.
Изгонете ги.
- Всички да излязат. Бързо!
Ваша милост.
- Добро утро, генерале.
Възхитителни са.
Може ли да седна?
- Заповядайте.
А тази закуска...
Сега разбрах защо флотът ви е тъй успешен. Благодаря ви.
Не съм бил в английската провинция. Котсуолд сигурно ще ми хареса.
Вълнисти хълмове, мека светлина.
Скъпи ми господине, само благодарение на дребни разногласия
успяхте да избегнете разстрела.
Опасявам се, че е невъзможно
британското правителство да ви позволи да останете в Англия.
Имате право на трима офицери и дванадесет слуги,
които да ви придружат в изгнанието ви.
Ще бъдете заточен на остров Света Елена
под зоркия поглед на губернатора Хъдсън Лоу и семейството му.
Света...
Елена. Едно малко островче.
Всъщност по-скоро скала.
На 1600 километра от бреговете на Африка.
Казаха ми, че е много красиво и спокойно.
Ще имате време за размишления.
Кореспонденцията ви ще бъде следена,
а присъствието ви ще се проверява два пъти дневно от дежурния офицер.
ЗАТОЧЕНИЕ НА СВ. ЕЛЕНА 15 ОКТОМВРИ 1815 Г.
Оправете такелажа! Вдигнете платната!
Слезте в трюма!
Какво ще правиш сега? Не понасям да те виждам сам.
Ще дойдеш ли при мен? Ще ти простя ли?
Моят мил, инатлив император.
Оставих те без надзор и ти се погуби.
Следващия път аз ще бъда император, а ти ще правиш каквото ти кажа.
Ти беше права.
Всяка вечер се моля да те видя насън.
Но когато това стане, ти ме отпращаш.
Момичета, коя е столицата на Франция?
Париж.
А на Русия?
- Петербург. А преди това - Москва.
Москва. А кой изгори Москва до основи?
Не знам, сър.
Аз я изгорих.
Мисля, че руснаците са я изгорили, за да се отърват от французите.
Кой ви го каза?
- Това е общоизвестно, сър.
Хайде, вървете да си играете.
Защитавай се!
Да ти кажа ли какво съм ти приготвила?
Тайна е. Ще ти го покажа, когато дойдеш.
Ела при мен, Наполеон. Да опитаме още веднъж.
НАПОЛЕОН БОНАПАРТ УМИРА НА 5 МАЙ 1821 Г.
СЛЕД 6 ГОДИНИ ЗАТОЧЕНИЕ НА СВ. ЕЛЕНА.
ПРЕЗ ВОЕННАТА СИ КАРИЕРА ТОЙ ВОДИ 61 БИТКИ...
ТУЛОН - 6000 ЗАГИНАЛИ МАРЕНГО - 12 000 ЗАГИНАЛИ
АУСТЕРЛИЦ - 16 500 ЗАГИНАЛИ БОРОДИНО - 71 000 ЗАГИНАЛИ
ВАТЕРЛО - 47 000 ЗАГИНАЛИ (ЗА ЕДИН ДЕН) НАХЛУВАНЕТО В РУСИЯ - 460 000 ЗАГИНАЛИ
1793-1815: НАД 3 000 000 ЗАГИНАЛИ
ПОСЛЕДНИТЕ МУ ДУМИ СА...
ФРАНЦИЯ...
АРМИЯ...
ЖОЗЕФИН
ПОСВЕЩАВА СЕ НА ЛУЛУ
Превод на субтитрите Живко Тодоров
Техническа обработка: © 2024 Translator's Heaven