Bizalom a.k.a Confidence (1980) Свали субтитрите
С участието на ИЛДИКО БАНШАГИ
ПЕТЕР АНДОРАЙ
ОСКАРНЕ ГОМБИК КАРОЙ ШАКИ
ИЛДИКО КИШОНТИ ЛАЙОШ БАЛАШОВИЧ
ТАМАШ ДЮНАИ ЗОЛТАН БЕЗЕРЕДИ
ЕВА БАРТИС, БЕЛА ЕЛЕШ ДАНИЕЛ ДЮ ТОМБ, ДЮЛА ГАЗДАГ
и ЮДИТ ХАЛАС
Сценарий ЕРИКА САНТО и ИЩВАН САБО
Оператор ЛАЙОШ КОЛТАЙ
Режисьор ИЩВАН САБО
Как да не се страхуваме от звука при въздушни нападения?
Ревът на самолетите и свистенето на падащите бомби
често предизвикват панически страх.
Всеки може да се освободи от него,
стига да знае какво предизвиква плашещите звуци.
Силата на бученето на летящ самолет не подсказва броя на самолетите.
Коя е най-честата заблуда?
Звукът на нисколетящия самолет грешно се приема за ескадрила.
Всъщност по бученето на мотора може дори да определим вида на самолет.
Но хората без достатъчно опит трудно преценяват вярно обстановката.
Особено плашещо е свистенето на падащи бомби.
Но как се образува този звук?
Той е предизвикан от нарастващата скорост,
с която освободените бомби се устремяват към земята.
Армейските футболни отбори на Германия и Унгария проведоха мач.
В германския отбор има и неколцина австрийски играчи.
Вълнуващият мач завърши с равенство 2:2.
Пуснете ме!
Не се прибирайте, у вас има обиск. Съпругът ви се укри.
Защо? – Не задавайте глупави въпроси.
Пренощувайте в другия край на града. – Но къде?
Известни ли са ви връзките на мъжа ви със съпротивата?
Не, нищо не знам. – Добре.
Така ще отговаряте на всеки, който ви попита. Разбрахте ли?
А ако се бях върнала от друга посока? – Чакахме ви.
Нямаше да рискуваме да ни издадете. – Какво да издам? За какво говорите?
Всяко сведение е опасно.
Къде може да отидете? – Не знам.
Никъде. – Болница "Св. Ференц" след час.
Търсете д-р Цоко в хирургията.
Бежанка сте от Ердели, укривали сте се у роднини.
Дъщеря ви е останала на село.
Съпругът ви е наел стая тук и отивате при него.
Адресът е "Ердьошор" 5.
Вие сте г-жа Янош Биро, казвате се Каталин.
От Колошвари сте, на 29 години.
Мъжът ви е на 38, химик. Дъщеря ви е Юдит.
Юдит ли? – Запомнете го.
Ще вземете трамвай от центъра. Не говорете с никого, давам ви карта.
Едноетажна къща с тухлена фасада. – Какво да кажа?
Кого да търся? – Мъжът ви ще отвори.
Мъжът ми? – Янош Биро.
Трябва веднага да му кажете "Слава Богу, детето е добре".
Имате ли деца? – Момиченце на 5, Юдит.
У мама е, не знам как е.
Казвате "Слава Богу, детето е добре". – Слава Богу, детето е добре.
Ще кажете ли на съпруга ми? – Да.
Той ще дойде ли? – Ако може. Но не се тревожете.
Стегнете се. – Кога ще има новини от него?
Скоро. – Къде е?
Разбирате ли от чертежи? – Учих техническо чертане.
Чудесно. Сега четете и запомняйте.
Дайте ми всички документи и снимки, които носите у себе си.
Не бива да са у вас.
Заповядайте. – Благодаря.
Каталин Шимо.
Аз съм Каталин Шимо, не Шико, не Шиво, а Шимо.
Каталин Шимо, родена на 11.12.1915 г.
Родена на 11.12.1915 г. в Колошвар.
В Колошвар, Боже мой!
Г-жа Янош Биро, по баща Шимо. Родена в Колошвар на 11.12.1915 г.
Донесох ви дрехи.
Аз съм г-жа Янош Биро.
Моминско име Каталин Шимо, родена на 11.12.1915 г.
Дъщеря ми е родена през февруари, 1938 г.
Майка ми се казва... Как беше? Ержибет Фаркаш.
Баща ми е Дьорд Шимо. Ержибет Фаркаш.
Сега ви моля да отидете на рентген, за да оправдаем идването ви.
Г-жа Янош Биро? – Да.
Моминско име? – Каталин Шимо.
Родена? – 11.12.1915 г. в Колошвар.
Детето? – Слава Богу, детето е добре.
Наред ли е всичко? – Детето е добре.
Най-после дойдохте, скъпа. Съпругът ви отдавна ви чака.
Сигурно сте уморена, гладна, ще искате вана. Как да ви наричам?
Каталин. – Чакаме мъжа ми и ще хапнем заедно.
Това е нашата стая. На сина им е, той е на фронта.
Годеницата му се отбива често. Симпатизира на нацистите.
Избягвайте да говорите с нея. – Добре.
Вратата е към двора, прозорците към улицата.
Оттук се отива в банята, при хазаите и към кухнята.
Има и вход, но минавайте през двора.
Тази стена ни дели от старците. Почтени, работливи хора са.
Но и пред тях не говорете много. По-разумно е.
Добре дошли.
Ясно ли ви е всичко? – Да, аз съм г-жа Янош Биро.
Родена като Каталин Шимо в Колошвар на 11.12.1915 г.
Добре че наистина съм Каталин. Имате ли новини за мъжа ми?
По-добре да не знаем много един за друг.
Предполагам, че са ви предупредили.
Трябва ли да ми предадете нещо? – Не.
Значи ще чакаме. И не излизайте от къщата.
Но аз трябва да разбера какво става с мъжа ми.
Всичко стана толкова неочаквано. Може да ми е оставил бележка у дома.
Ще отида по тъмно, през приемната. Мъжът ми е лекар.
Никъде няма да ходите! Не знам коя сте,
но приемам безропотно присъствието ви.
Примирете се и вие с обстоятелствата.
Тази част е ваша. Разполагайте се спокойно.
Няма да ви безпокоя. Ще донеса дърва.
Може ли да видя документите ви? Просто да ги погледна.
Не ми ли вярвате?
След малко ще има топла вода. Условията не са луксозни.
Дадоха ми куфар.
Пред хазаите трябва да се държим като семейство.
Разбира се, ще се постарая.
Побързайте, канени сме на вечеря. – Добре.
Млади сте.
А аз за трети път виждам политиката да оставя хората без дом.
Половината страна са бежанци, други ги преследват или се спотайват.
Стига си бърборил, изстива. Човек се радва на това, което има.
Че е сит, че жена му е пристигнала, че детето им е добре.
То как се казва? – Юдит, с дълга тъмна коса.
В безопасност е. – Да, това е най-важното.
Жалко, че и синът ми не е малък.
Не беше зле, но избягвай подробности. – Какви подробности?
Можеше да съм казал, че детето е русо с къса коса.
Не споделяй, излишно е. Всяка подробност може да е опасна.
Доносниците може да използват всяка дума.
Но те ни приютяват. – Не.
Дали са стая под наем на бежанци.
Нямат нищо общо с нас, но са близки със съседите.
Онази симпатизантка на нацистите им е почти снаха.
Винаги мисли, че говориш с доносник.
Не забравяй нищо, не записвай нищо, не разказвай за себе си и т.н.
Извинявай.
Може да се приготвиш за сън, ще изляза.
Почина ли си? Не спа спокойно.
Съжалявам. – Отложих закуската, вече огладнях.
Толкова дълго ли съм спала? Съжалявам.
Нищо, била си уморена.
Как да получа новини за съпруга си? Може би не знае къде съм.
Когато може, ще те намери.
През две улици продават картофи. 5 кг на човек, почти свършиха.
Къде? – Излизаш и наляво.
Нали вчера ти казах да не излизаш.
А ти се редиш с тази наметка. – На медицинска сестра е.
Да, а ти явно не си сестра. Откъде си я взела?
Разбери, че всяко нещо има значение.
Лице, прическа, роклята.
Какво имаш предвид? – Че това може да ни струва живота.
Това не е бал на медицинското училище.
Сигурна ли си, че нямаш никакви документи
или снимки, които да те уличат? – Не, нямам нищо.
Би ли си изпразнила чантата?
Съпругът ти? – Засега да приемем, че е брат ми.
Изгори я, трябваше да го направиш вчера.
И тази.
Нямам друга, не може ли да е снимка на нашата Юдит?
Нямаш ли деца? Нека да си запазя тази снимка.
Другата ще я изгоря. – Добре, това е дъщеря ни.
А тази я изгаряш.
Дай. – Имаш ли деца?
Да, Юдит. – Питам сериозно.
Отговори ми само на този въпрос. Имаш ли деца?
Имам.
Как да науча нещо за дъщеря си? – Не мога да ти помогна.
Само съпругът ми да беше тук.
Събуди се! Къде е съпругът ти?
Ти си моят съпруг, Янош Биро. Аз съм Каталин, г-жа Янош Биро.
Къде е съпругът ти? – Тук, аз съм г-жа Янош Биро.
Добре.
Заспивай.
Добро утро.
Защо ме измъчи така? – Как?
Разбери.
С теб сме насред тъмна гора.
Не знам дали мога да ти имам доверие.
Ако не съм сигурен в теб, не може да вървим заедно.
Усетя ли подозрение ще те убия, за да не ме убиеш ти.
Разбираш ли?
Все сънувам сина си.
Влиза, застава на вратата, разхожда се.
А мен ме е страх, че някой го е видял и ще разберат, че е дезертирал.
Той стои малко, поглежда през прозореца и си тръгва.
А на мен ми олеква и се събуждам. Защо го сънувам?
И мъжът ми е неспокоен, често се буди нощем.
И аз се будя и трудно заспивам.
Оплаквала си се на старицата, че спя неспокойно,
че се будя, а будя и теб. Защо й го каза?
Защо тази жена, съседите й и кой ли не друг да знаят как спя?
И за бельото ми ли ще докладваш? Какво е, често ли го сменям.
Може би хъркам и ти преча, макар че не вярвам.
Тогава ме разбутай, събуди ме. Нямам нищо против.
И още нещо.
Старицата ми казва всичко.
Чувства ме близък.
Каквото и да й кажеш, ще стигне до мен.
Съжалявам.
Жена ми каза, че сънувате сина си. – Какво?
Разказвали сте й сънища. – Намирала съм се на приказка.
Дайте да насека дървата. – Мога и аз.
Идвайте бързо! Какво правите тук?
Откога е там? Кого наблюдава?
Виждал съм го. От колко време ни наблюдава?
Зад нас нямаше никой. Появи се изневиделица.
Ако се обърна, може вече да го няма.
Няма да се обръщам, не ни следва.
Всичко е наред, чакал е някого.
Случаен минувач, просто съм си въобразил нещо.
Бях жадна.
Не се ли познаваме отнякъде? – Не знам, не те помня.
Сигурна ли си? – Да.
Няма ли да ми помогнеш да разбера нещо за съпруга си?
Един военен ви търси. – Мъжът ми го няма.
Казах му, ще изчака.
Пали Силаши, търся съпруга ви. – Добър ден.
Познаваме се отдавна, но изгубихме връзка.
Такива са времената. – Ужасни са, но скоро ще свършат.
Няма да трае вечно. Кога го очаквате? – Не знам.
Съпругът ви е прекрасен човек. Научил ме е на много неща.
Да, чудесен е. – И двамата сте късметлии.
Благодаря.
Лейтенантът те чака.
Направи ни чай. – Добре.
Елегантно, но доста рисковано. – Не, хората уважават униформата,
а жените се разтапят.
Не знам къде ви е крил Янош.
Добре че ни срещна войната. Виждал съм ви само на снимка.
Къде? – Янош ми я показа навремето.
Представям си каква е била.
Излизам ужасно. – Не мога да я позная.
Ще тръгвам. – Да.
Кога ще дойдете пак? – Когато може.
Забрави си нещо. – Не го е забравил.
Точно него чакахме. Ти беше безупречна.
Изпитвали сте ме. Доволни ли останахте?
Сигурно ви е било забавно.
Страх ли те е от мен?
Къде си живяла последните години или днес, или вчера,
че се чудиш на подозренията ми?
Не знам какво мислиш ти, но аз се простих с лековерието.
Ще оцелеем само ако винаги сме нащрек за предателство.
Харесва ли ти така? – Как?
Скарахте ли се? Не плачи. И двамата сте много сдържани.
По-добре си изливайте чувствата. А и се тревожите за детето, така е.
Защо плачеш? – Как защо?
Не знам какво става с детето ми, къде е съпругът ми.
"Не си сама!"
Познаваш ли почерка? – На мъжа ми е.
"Скъпа моя, добре съм, скоро ще дойда. И на мен ми е мъчно."
Благодаря ти. Все пак си добър човек.
Най-добре да я изгорим.
Внимавай, съпругът ти има друга.
Не е вярно!
Не е вярно!
Успокой се, събуди се!
Викаш насън. Искаш ли малко вода?
Успокой се. Заспивай.
Томаш.
Заповядайте. – Благодаря.
От русата дама до прозореца.
Човешкото малодушие няма граници.
Лошо ли ти е? – Извинете.
Не ме ли позна? Може би защото се изрусих.
Реших, че така няма да бия на очи. – Много ви отива.
Никъде не се задържам. Непрекъснато се местя.
Може ли да дойда при теб за една нощ?
Търся само подслон. Ще умра като куче.
Съжалявам, припознали сте се.
Не сме се виждали откакто си оперирах носа.
Но наистина ли не ме позна?
Знам, че лицето ми се промени.
Мислех, че това ще спаси живота ми. – Как се казваш?
Бьожи. Седях до прозореца във втори клас.
Коя Бьожи?
Не, не искаш да ме познаеш. "Коя Бьожи"!
Променила си е лицето. А сега да чуем името й.
Дойч, Льоблих, Майслер, Виплер, Ерлих, Бетелсхайм, Зоненшайн?
Аз съм Бьожи Тот, а ти върви по дяволите.
Всички вървете по дяволите, гнусни страхливци!
Дано Бог ви покаже толкова милост, колкото ни показвате вие!
Дано някой ден вашите деца ви презират!
Защо плачеш? Какво е станало?
Къде беше? – Имах работа.
Коя беше онази жена? – Търси подслон.
Познаваш ли я? – Не.
Била ми съученичка, но нея помня. – Сигурна ли си?
Не знам. – А мъжът, който те заговори?
Никой не ме е заговарял. – А защо побягна?
Не знам. – Какво стана?
Не знаех какво става с теб. – И се уплаши?
Да. – Познаваш ли човека, с когото бях?
Не. – Не си го виждала?
Не. Миналата година завърших курс към Червения кръст.
Съпругът ми настоя, а там имаше много хора.
Може би. – Жената молеше за подслон.
Можеше да дойде, има легло. – Какво й каза?
Не знам. Беше ужасно. – Спокойно.
Отказах да й помогна. – Добре.
Беше в опасност. – Рисковано е.
Непоносимо е. – Мен питаш ли ме? Тихо!
Държиш се с недоверие, сякаш съм някое неразбрано дете.
А ако разпитвам, ще ме набиеш като дете!
Кой е? – Аз съм. Има хайка.
Затворили са квартала, търсят някого. – Къде?
По улици, дворове. – Тук крие ли се някой?
Не. – Значи ще търсят напразно.
Лягай си.
Помни, че сме бежанци от Ердели.
Не търсят нас, имаме документи. Просто формалност.
Чу ли ме? – Да.
Страх ме е.
Много ме е страх. – И мен, нормално е.
Поне се страхуваме заедно.
Край, намериха го.
Сигурен ли си? – Мисля, че да.
Слава Богу.
Този път ни се размина.
Провървя ни, че се измъкнахме.
Съжалявам, не се тревожи.
Хубаво е. – Така стаята е по-светла.
Гардеробът беше по-добре там. Делеше ни от хазаите.
Трябва да говорим тихо.
Какво гледаш? Косата ми е ужасна. – Хубава е.
Нищо не разбираш. А и дрехите ми са ужасни.
Обичам хубавите дрехи. Смешно е, нали?
И двамата имаме комплекси. Но аз нямам нищо против.
Не мисля, че е лошо.
Какъв глупак съм!
Женен съм. – Да, добре.
И аз те искам, повярвай ми.
Първият ми любовник! Имам любовник.
Добро утро. Как спа?
А ти? – Много добре.
Какво сънува? – Не помня.
Сигурно си погледнала през прозореца и си забравила.
Закуската е готова. Да ти я донеса ли?
Добро утро.
Седни, и аз не съм закусвала. – Обичам да пия чая на крак.
Съжаляваш ли за снощи?
Ако не искаш да си го спомняш, недей.
Нощта беше прекрасна. Благодаря ти.
Харесва ми да галя ръката ти. Това достатъчно ли е?
Не, но не мога да обясня защо.
Защо си стиснал юмрук? – Инстинктивно.
Страх те е даже повече от мен.
Реших да не те целувам. – Защо?
Не искам да надничат в душата ми.
Кой ще наднича? – Ти.
Наистина ли?
Обикнах те, вярваш ли ми? – Защо да й вярвам?
Иска да ме привърже към себе си, да ме направи уязвим.
Нима миналата нощ не значи нищо?
Вървиш твърде бързо. – Извинявай.
Внимание!.
Обърни се, да не те снимат. Къде е Пали?
Да се махаме, ще ни снимат. – Камера!
Здравейте, госпожо. – Снимат.
Сигурно е за някой кинопреглед.
Ведри кадри от Унгария. Безгрижни влюбени в парка.
Гестапо щеше да ги хареса. – Особено мен. Имаш писмо.
От кого? – От жена ти.
Ето ги. – Махай се!
Хвани ръката ми и не се обръщай.
Тръгни по улицата, купи нещо. Чакаме се на трамвайната спирка.
Ако ме няма, прибирай се. Следят ли те, гледай да се измъкнеш.
Коледни елхи!
Коледа е празник на любовта. Купете си елхи сега!
Какво ще искате? – Хартия и пликове.
Чаках съпруга си при коледните елхи. – Хофман, приятно ми е.
Следвахме заедно химия в Дуисбург. Бяхме добри приятели.
През 1933 г. се изгуби някъде и изведнъж го срещам тук.
Ще е чудесно да седнем някъде? – Заети сме.
Може би по-късно. – Не и днес.
Наблизо ли живеете? – Доста далеч.
Искам да се видим някоя вечер, да побъбрим спокойно.
Не съм водил нормален разговор откакто започна това нещо.
Човек все трябва да внимава. Не си го и представях през 1931 г.
Понякога си мисля "Боже, защо ни изостави?".
Странно, нали? Много се зарадвах на съпруга ви.
Г-н офицер, на опашката за хляб
стои жена, която няма право да е на улицата.
Имаха аптека. Вземете мерки.
Какво искате? – Да отведат жената в синьо палто.
Оставете ме, извикайте полицай.
Накъде върви светът?
Какво им става на хората? Но това не е наша работа.
Дайте бързо да запиша адреса ви.
Улица "Сев" в центъра.
Вдругиден вечерта? – Ще те чакаме.
Това е жена ми Лоте. – И ние имаме дъщеря – Юдит.
Ще се видим вдругиден.
Ела. – Да предупредим жената.
Не. – Как няма да я предупредим?
Може да е провокация. – Ще я арестуват!
Качвай се!
Върви сама, имам малко работа.
Здравейте. Търся нещо на сина ми.
Една зелена книжка, разрешително за търговия.
Не е тук. – Значи е някъде другаде.
Търсиха ви преди малко. – Лейтенантът ли?
Не, цивилен младеж. Не каза нищо. Тръгна си.
Защо тършува във вещите ни?
Няма да кажа на Янош, ще се притесни. Но ще бъда нащрек.
А защо да не търси документ на сина си?
Дали не полудявам вече?
Търсил ни е някакъв млад мъж.
Пали? – Не, цивилен.
Какво е искал? Какъв е? – Не знам, бил млад.
Кога? – Следобед.
Може да е бил без униформа. – Познава го.
Виждала го е веднъж, и то в униформа!
Нямаш ли въпроси?
Слушаш ли? – Да.
Военният ми беше състудент в Германия.
Сближихме се. Ходехме навсякъде заедно.
Защо обърка адреса? – А да го поканя ли?
Беше симпатичен. – Гадина е!
Кой ни е търсил? – Питай. Или всички са доносници?
Вярваш ли на някого изобщо?
Тази държава е като мръсна река. Отвсякъде извира мръсотия.
Видяхме го и днес.
Оцелява се само с недоверие.
Спасението е да мълчиш и да не вярваш на никого.
Нищо ли не знача за теб? – Виновни са времената, не хората.
Не може вечно да живееш на ръба на моралните устои.
Не знам какво разбираш под "морални устои".
Може ли да легна до теб?
Защо не можеш да обичаш? Мислех, че си различен.
Защо те е страх?
Дори в очите ти да проблесне топлина, пак си оставаш студен.
Не мисля, че съм такъв. – Сякаш нямаш чувства.
И ти сякаш не мислиш за детето и съпруга си.
Мълчанието ми не означава, че ми е лесно.
Разбери, че ме е страх от теб. В Германия бях влюбен в Елза.
Прекарвахме заедно нощите, а през 1933 г. ме предаде на Гестапо.
Всеки може да е техен доносник. Всеки!
Мразя безсрамни хора. – И мен ли ме мразиш?
Аз не изпитвам срам от теб.
Бих направила всичко в твое присъствие.
Имаш ли нещо против?
Глупак! Срамежлив студен глупак!
Как да те накарам да ме обичаш? – Дано не си от Гестапо.
Изтощен съм, във всеки виждам враг.
Защо ми се явяват тези образи?
Какво каза? – Нищо.
Какво стана? Старците ли подслушват?
Недей да мислиш.
Това започва да ми харесва.
Обичам и уханието на кожата ти, прекрасно е.
Кажи, харесваш ли ме?
Влюбен ли си поне малко? Аз съм много влюбена.
Пали каза, че си женкар. Срамуваш ли се?
Гол изглеждаш съвсем различен, много по-нормален.
Добра любовница ли съм? Кажи ми.
Много добра.
Белега ли гледаш? Паднах на ски и си счупих ръката.
А този белег откъде ти е?
Паднах от едно дърво като малък.
Палав ли беше? – И още съм.
А аз досега бях много примерна.
И красива. А аз съм толкова уморен.
Понякога искам да зарежа всичко и да замина за Африка.
Или Австралия. – Ще отворя аптека.
Аз ще продавам. – Добре.
Край морето. – Мелбърн или Сидни.
Не, в слънчево селце, за да се печем на воля.
До него няма път, само влак веднъж седмично.
Повечето ми състуденти, химици, лекари, физици,
са в Америка, Канада, Австралия.
Флиртуваха с революцията през 1919 г.,
после осъзнаха, че животът е един.
Но бяха талантливи. – А ти не беше ли?
Не знам какво бях.
Едно момиче ме нарече второкласен революционер.
Мисля, че беше права. – А кой е първокласен?
По-смелите.
"Скъпи, вероятно ще се учудиш на писмото ми.
Не съм ти писала отпреди да се оженим.
Може да ми се разсърдиш, но не мога да отлагам.
При последния ни разговор беше сдържан.
Знам, че настроенията ти често се менят,
но бях изненадана и наранена.
Не се сърди, но те сънувах много лошо.
Вървеше с някаква жена и сякаш не ме забеляза.
Тръгнах след теб, ти се извърна. Каза, че не искаш да ме виждаш.
Че съм ти омръзнала и не ти трябвам.
Знам, че беше само сън, но ме разтърси.
Ревнувам. Нямам конкретна причина,
но нещо непрекъснато ме тормози.
Запомних как в съня ми каза, че не ти трябвам.
Това не значи, че не ме обичаш, просто не споделяш чувствата си.
Разбирам го, но ми е трудно да се примиря.
Свържи се с мен. Очакването ме измъчва.
Толкова отдавна не си ме докосвал. Нямаш представа колко ми липсваш.
Сънувам срамни сънища. Много ми липсваш.
Обичам те и то не като приятел, както често се шегувахме.
Откакто се оженихме, връзката ни става все по-силна.
Сега чувствам несигурност, усещам ужасна празнота.
Нещо ми тежи,
преследват ме неприятни мисли.
Прости на жена си тази лека лудост.
Грижи се за себе си.
Целувам те."
Ало, как си? Чуваш ли ме? Ало?
Изведнъж усетих, че ми липсваш. Затова се обаждам.
Сигурно и аз съм те сънувал, но съм забравил.
Затова се обаждам.
Къде беше?
Навън. Заспивай.
Сънувах те. Сънувах, че ми казваш името си.
Беше кратко име. И говореше нещо.
Не ме разбирай погрешно. – Добре.
Извинявай, снощи се държах отвратително.
Сигурно е от напрежение.
Беше много мил. – Бях объркан.
Говорех глупости. Нямах право да казвам тези неща.
Тази нощ просто си изгубих ума.
Не бива да е така. В необичайна ситуация сме.
Искам да ти кажа и друго. – Слушам те.
Сега много те обичам.
Но обичам и жена си.
Да. Но защо ми го казваш?
Не искам да те мамя. Много държа на нея.
Не си ме мамил.
Още първата нощ ми каза, че си женен.
Но аз нямам ли съпруг и дете?
Не искам нищо от теб. Върви по дяволите с жена си!
И аз държа на мъжа си.
Аз мамя, а ти си честен, защото ме предупреди?
Просто си страхливец!
Не искам нищо от теб. И между нас нищо няма да стане.
Разбрах го веднага. – Престани.
Не смей! За каква ме мислиш?
За курва? Страхливец. – Ката!
Детето е добре.
Как да я вземем тук? Ти си обезумяла!
Честит рожден ден! – Днес?
Да. – Как така?
11 декември, ставаш на 29 години. – Да, на 11.12.1915 г., в Колошвар.
29 години. – Бавно ме настигаш.
Всъщност съм на 30. От миналия февруари.
Да отпразнуваме рождения ти ден, все едно кога е.
Всеки път мисля, че няма да се върнеш.
Глупости. – Мисля, че отиваш при жена си.
А детето ти? Разкажи ми.
Момиче ли е или момче? – Не сега.
Бихме имали красиво дете.
Сигурно. – И аз мисля така.
Да го задържа ли, ако забременея? – Защо реши да питаш?
От два дена се чувствам странно.
Не може да бъде.
Защо? Спокойно, още не е сигурно.
Защо плачеш? – За нищо.
Кажи ми.
Днес е рожденият ден на дъщеря ми.
Всичко ще е наред.
Не ми се сърди. Беше ми приятно да те прегръщам.
Винаги съм искала брат. – Грешката е моя.
Стига глупости, ела да танцуваме.
Много си красив в униформа. Взимаш ума на момичетата.
Отиват ми всякакви костюми. Ще стана актьор.
Ще обличам, каквото искам и ще говоря, каквото искам.
Пали донесе грамофон. Ще танцуваме ли?
Грамофон? Що за глупост? – Подариха ми го от благодарност.
Реших да го донеса. – Да не си луд?
Утре ще си стоиш у дома и ще разучаваш танци.
Ката ще излезе сама. – Защо?
Не знам. Утре в 16,00 часа на ул. "Лилиум" 34.
Какво има? – Хайки след пожара в немската вила.
Кой го е направил? – Не знам. И мен ме агитираха да паля.
Кой? – Не го познаваш.
Не се забърквай, рисковано е. – Само безделнича.
Младежът ти харесва. – На мен?
Личи си по погледа ти. – Така ли мислиш?
Омагьоса ли те с черните си очи?
Не. Но мисля, че ме харесва. – Ухажва ли те?
Признай си.
Томаш!
Милото ми меченце!
Малката е добре, писаха ми.
Имаш нова прическа.
Ела, ще останем тук.
Има комендантски час, как ще се прибера?
Ще останем до сутринта.
Кой живее тук? – Все едно.
Тук ли се криеше? – Дойдох днес.
Сами сме. – А къде беше?
На различни места, из целия град.
Ела тук!
Знаеше ли къде съм? – Да, на сигурно място си.
Защо постъпи така? – Как?
Защо криеше? – Какво?
Че си участвал в някаква организация с хора, за които не съм чувала.
Криел си къде ходиш или си ме лъгал.
Откога имаш тайни от мен?
Ако ме смяташ за глупачка, за какво съм ти?
Боях се, че ако ми се случи нещо, няма да оцелееш сама.
Ти си дете. Сладко меченце.
"Сладко меченце". И за какво съм ти?
Щях да ти кажа, когато опасността отмине.
Много ми липсваше.
Още две седмици и пак ще сме заедно.
Нека дойда с теб. – Невъзможно е.
Ела ти, там е безопасно. – Ще дойда, когато мога.
Ще дойда, когато мога. Вземи пуловера.
Затвори вратата. Обичам те.
Яла ли си, искаш ли чай? – Не, благодаря.
Да ти напълня вана? – Ще ми се отрази добре.
Видях се с мъжа си. – Наистина ли?
Обичам те. Май не биваше да ти казвам.
Много съм глупава, извинявай.
Да, Ката. Следващия път не казвай нищо.
Не е нужно винаги да казваш истината.
Любовникът винаги знае за съпруга. – Моля те!
Но не е приятно да го чуваш и да се примиряваш.
Може би с него ти е било по-добре. Може би ни сравняваш.
Не си направила нищо лошо. Това е естествено.
Не ми се сърди.
Случило ли се е нещо? – Не.
Мъжът ти не мигна. Да не е станало нещо с детето?
С мъжете е сложно. Вече ми се иска да спим отделно.
Брат ми се върна. – Успял ли е? Радвайте се.
Да.
Ти се върна. – Водата е ледена, какво става?
Не знам.
Беше ми много тъжно. Реших, че ще ми мине, ако се изкъпя.
Къде беше? – Имах работа.
Защо постъпваш така? – Как?
Приеми, че сме тук временно и връзката ни има граници.
Живеем в трудни времена, Ката. – Какво да приема?
Че ме оставяш сама цяла нощ?
Че ти, големият хуманист, ме унижаваш и ме презираш?
Че дори не може да дишам без разрешение?
Капе вода от теб. – Ще я избърша, няма да чистиш ти.
Като мъжа ми си, но той е по-деликатен.
Каква глупачка съм! Трябвам ви само за чукане!
Що за израз! – Да, никога не съм говорила така.
Да се срамувам ли, че веднъж съм го направила?
Жалка си. – Жалка ли? В теб няма жалост.
Даже към себе си!
Мисля, че наистина съм влюбена в теб.
Вече не знам какво мислиш.
Уча се от теб, схватлива съм.
Какво каза на мъжа си? – Нищо, какво да му кажа?
Сбъркала съм, не съм бременна.
Никога не съм бил по-щастлив.
Подари ми момче, вече имам момиче.
Предпочитам момиче. Наистина ли ще ми родиш дете?
Аз нямам деца.
Ако ми кажат "Ще имаш дете, но на 50 ще умреш",
бих го приел.
На 19 приятелката ми реши, че е бременна.
Молех се да греши.
Вървяхме по улицата ръка за ръка, а аз се молех наум.
И Бог ме наказа.
Сега това дете щеше да е на 20 години.
Можеше да се роди недъгаво, да се разболее или да умре.
Но не бива да се мисли така.
Децата са безценни.
Тази постоянна борба за оцеляване ни погубва.
Вече свикнах да подозирам всички.
Отвращавам се от самия себе си.
А когато излезем от нелегалност? Ще се отървем ли от страха?
Ще забравим ли преживяния ужас? Ще станем ли нормални?
От заможно семейство съм, но крия произхода си,
за да ми вярват работниците.
Отрекох се от семейството си, ако някой ме попита,
казвам, че са занаятчии или чиновници.
Толкова съм свикнал, че го казвам, без да се замисля.
Само чакам да ме уличат в лъжа и да започнат да ме подозират.
Някой ден трябва да пробия тази стена.
Но какво ще кажат приятелите ми?
И баща ми беше същият.
От сръбско потекло е.
Но твърдял, че е унгарец, било по-безопасно.
Значи е в кръвта ми.
Завиждам на вярващите.
Стигнах дотам, че и аз да се моля.
Обичай ме!
Не тъгувайте за дъщеря си. Тя е на по-сигурно място от нас.
Отворете подаръците си. Първо са младите.
Откъде е? – Изплетох го.
Кога? Как?
Благодаря. – И това е за вас.
Ще ви трябва, дървата свършват. – Неудобно ми е.
Носете я със здраве, вече няма и храна.
Само половин чувал с грах и малко боб.
Човек не знае кога е последната му Коледа.
Недей, не искам! – Защо?
Не сега. Моля те, остави ме.
Какво има? – Нищо, просто не искам.
Благодаря. Не се сърди.
Започна се! Идва краят!
Плячкосват магазини, стрелят по хората посред бял ден.
И не са германци, а наши. Кондуктори с картечници.
На "Ракоци" обесиха едно момче.
Обират къщи, жените вземат кожи, кадифета.
Край Дунав разстрелват хора, а от другия бряг гледат.
Сложили по една лента на ръкава и грабят.
Гледам им лъжливите мутри и не ми се живее тук,
ако сега не умра като куче.
Къде ще отидат после тези хора?
Пак ще станат кондуктори и домакини.
Какво става? – Нищо. Стига ми!
Винаги си бил смел и весел.
Нищо не съм бил. Детето ти е добре. – Благодаря.
Затова ли си дошъл? – Не, идвам при влюбена двойка.
Лесно ви е на вас, поне спите заедно. – Какво говориш? Глупости!
Няма да ви преча. – Стой тук.
Бих ви направил семейна снимка. – Ти си луд.
Успокойте се, момчета! Скоро всичко ще свърши.
Да, наистина се обичаме. И теб обичаме, Пали.
Имаш ли температура? Топъл е, сигурно е настинал.
Ще останеш тук тази нощ.
Вземи го. – Няма.
Вземи го. – Не искам.
Трябва да се научиш да го използваш.
Ако съм ранен, с него ще ме спасиш.
Отвръщай на удара. Забрави състраданието. Вземи.
Дръпни това нагоре.
Добре. Насочи го към мен.
Сега може да стреляш. – Защо го правиш?
Вече не ме е страх от теб.
А теб? Страх ли те е?
Не.
Да намерим Пали. – Къде е?
Не знаеш ли? – Не.
Тогава? – Няма да търся този луд.
А ако е в опасност?
Какво правиш? – Чистя си зъбите.
Бъркаш си в устата, в носа, чешеш се по главата, по корема.
И какво? – Гнусно е.
А ти си гризеш ноктите, скубеш си веждите, непоносимо е!
Голям глупак си. – Ти си глупачка.
За какво мислиш?
За нищо. – За нищо ли?
За теб. – Добре.
Сякаш всеки ден ни е последен. Живея ден за ден.
Как така? – Какво ще стане после?
В какъв смисъл? – Какво ще правим след войната?
Не знаеш ли? – Не, не знам.
Чувствам се ужасно. – Защо?
Мразя те.
Желанията ми се промениха.
В началото се молех да си върна предишния живот.
А сега се чувствам като в края на ваканция.
Една моя приятелка се срещаше с приятел на мъжа ми.
Наемаха апартамент, любеха се, говореха си.
Прибираха се и пак обичаха семействата си.
Досега не разбирах как го правят.
Господи, колко искам това да продължи още малко!
Ужасна съм, нали? – Не.
И на теб ли ти е студено? Сложи пуловера, аз имам жилетка.
Не, благодаря. – Моля те.
Сега ще настъпи полунощ. – Страх ме е.
От какво? – Не знам, от смъртта.
Сега!
Няма значение какъв си и къде си стига вътрешно да си свободен.
Искам да се чувствам в безопасност.
Какво каза? – Честита Нова година.
Важното е да сме здрави, другото ще се подреди.
Честита Нова година.
Какво си пожела?
Да работя, да имам деца, да бъда сред хора.
Стресна ме. – Току-що влизам.
Защо си изнервен? – Караш ми се, че съм те стреснал.
Не викай. – Аз? Ти се уплаши.
Безумие!
Къде беше?
Мила Ката, нямам ли право да излизам,
без да ти искам разрешение? – Ти ли?
На мен не ми даваш да дишам без разрешение.
Моля те, кажи, че ме обичаш. Чуваш ли?
Толкова много ли искам?
Обичаш ли ме?
Приятно ли е?
Не ме обичаш.
Не ме докосвай! Спокойно, няма да те издам.
Все едно, че не сме имали връзка. Фантазирали сме.
Досаждам ли ти? – Остави ме сам поне в банята.
Кога ще живея така, както искам? – Зависи от теб.
Щеше да си велик, ако не се страхуваше от всичко.
Най-добрият мъж на света. Щеше да вършиш велики дела.
Г-н Биро! На мъжа ми му става нещо.
Какво ви е?
Ще ме отведат, знам. Сигурно вече са на път.
Елате в стаята. – Не, няма смисъл.
Сигурен съм, че ще ме отведат.
Въпреки че бих излязъл да се препичам на слънце.
Само още веднъж!
Не ме оставяйте.
Този дойде след мен и се пререди.
Дошли са да ме вземат. След няколко дни ще ти се обадя.
Довиждане.
Значи сте дали истинските си документи
на този д-р Цоко, който е изчезнал?
Да. – Кога е станало?
На 10 ноември. – Миналата година.
Къде живяхте? – На "Ердьошор" 5.
Както каква? – Като Каталин, съпруга на Янош Биро.
У Янош Биро? – Не, и той беше с фалшиви документи.
На съпруга ви? – На Янош Биро.
И те са от д-р Цоко. – Там ли си е оставил истинските?
Не знам. – Искате нови документи за двамата,
само въз основа на думите ви?
Искам само за мен.
Какво правихте след 10 ноември? – Чаках.
Какво? – Да дойде краят.
Но какъв край? Чия победа?
Излизахте ли изобщо от къщата?
Понякога излизахме. – Къде ходехте?
До кафенето. – Мелодията на британското радио?
Май Симфония №5 на Бетовен. – А на московското?
Не знам. – Нещо за разстрелите край Дунав?
Било е ужасно. Страхувах се.
Имате ли деца? – Дъщеря на 6.
Какво ще прави? – Ще учи.
В държавно или църковно училище? – В държавно.
Как е истинското име на Янош Биро?
Не знам. – Какво е правел през окупацията?
Живеехме заедно. – Какъв вестник четеше?
Знаете ли в коя партия е членувал? – Не.
Накъде клоняха симпатиите му? – Наляво.
Откъде знаете? – Затова се укриваше.
Бил ли е интерниран в лагер, или преследван от закона?
Имал ли е връзки със съпротивата? – Да.
Как и с кого?
Често идваше един младеж.
Как се казваше? Как изглеждаше?
Как изглежда Янош Биро? Висок? Нисък?
Какво е обкръжението му?
С кого се виждаше?
Имаше ли близки приятели? Къде са роднините му?
Познавате ли ги?
Ако не отговаряте, не можем да ви помогнем.
Трябват доказателства или свидетел. – Благодаря.
Търси ви един младеж, мисля, че е брат ви.
Идвал е веднъж преди.
Г-жа Янош Биро! Къде сте?
Г-жа Янош Биро!
Г-жа Янош Биро! Къде сте?
Г-жа Янош Биро!
Къде сте?
Г-жа Янош Биро!
Превод Деляна Стоянова
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©