Vera Drake (2004) Свали субтитрите
и награда "Волпи" за женска роля на Имелда Стантън
ИМЕЛДА СТАНТЪН
ФИЛ ДЕЙВИС
ПИТЪР УАЙТ
АЛЕКС КЕЛИ, ДАНИЪЛ МЕЙС
и ДЖИМ БРОУДБЕНТ
в английския филм
ВЕРА ДРЕЙК
Здравей, Джордж. Аз съм.
Как си днес, скъпи?
Дремваш ли, или само си почиваш?
Ще ти приготвя чай. Сега ще стане. С две бисквитки.
Музика АНДРЮ ДИКСЪН
Ето, скъпи.
По-добре ли е? – Да, благодаря.
Още малко. – Още ли?
Така. Трябва ли ти нещо друго? Сигурен ли си?
Изпий чая, преди да изстине. Аз ще тръгвам.
Кажи на Айви, че съм питала за нея.
И не върши пакости. До скоро, скъпи.
Здравей, Редж. – Добър ден, г-жо Дрейк.
Как си? – Не се оплаквам.
За чая ли идваш? Какво имаш? – Филии с мас.
Само това ли? – И чаша чай.
Казах ти да се грижиш за себе си. Ела у нас на чай някоя вечер.
Не искам да досаждам. – Глупости.
Ела утре след работа. Ние сме на номер 82.
Ще те нахраня добре. Искаш ли?
Сигурна ли сте? – Не се притеснявай.
Добре. – Чудесно. Ще се видим утре.
Да не забравиш.
Оператор ДИК ПОУП
Здравей, Нели. – Как си, Вера?
Студено е.
Сценарист и режисьор МАЙК ЛИЙ
Така e по-добре.
Ще пийна чай.
Ти ли си, Етел? – Здравей, мамо.
Днес е хладничко. – Да.
Чакай, Етел. Извинявай. – Какво правиш?
Мия си ръцете, както ми каза.
Баща ти си дойде. – Здравей, татко.
Добре ли си, Етел? – Да.
Как беше днес, татко? – Добре, а при теб?
Не се оплаквам. – Етел, занеси чайника.
Изгладнях. Мога да изям кон. – Измий си ръцете. Ще сложа масата.
Да си обуя чехлите.
Той e сам. Изглежда свестен. – Да, работлив e.
Дребният плешив ли? – Не, той e набит.
Живее отсреща. – Така ли?
Всяка вечер ядял филии с мас. – Няма нищо лошо.
Не и всяка вечер. – Защо не?
Искам да видя лицето ти, ако ти ги сервирам всеки път.
Ще му сготвя яхния. – Може ли кнедли?
Обичам ги. – И ти си кнедла.
Много мило. – Защо си с работните дрехи?
Вторник съм на вечерно училище. – А, да.
Тръгвам след малко.
"Кнедла".
Довечера имам среща с Дейвид.
Много си плоска.
Отслабнала ли си?
Не знам.
Беше чудесно, Вера. Благодаря. – Много вкусно.
Пак заповядай. Седни на канапето. Отпусни се.
Да, Редж. Ще запалим. – Сложи чайника, Етел.
Заповядай. – Да видим.
Сид? – Благодаря.
Какво работиш? Поправяш коли? – Да, механик съм.
Поправяме ги. Само двамата с брат ми сме.
Семеен бизнес. – На Франк е. Работя с него.
Винаги ли си работил по пътищата? – Започнах през войната.
Къде си служил? – В инженерния корпус.
Строяхме писти в американските бази. – Така ли?
Отидох във Франция през 1940 г. – Толкова рано ли?
В Дюнкерк. Избягахме, когато пробиха.
Тръгнахме след десанта. – Също като теб.
Ние излязохме месец по-късно, след битката за Каен.
Беше убийствено, но други бяха по-зле от нас.
Бях шофьор в транспортни войски.
От Нормандия продължихме към Сев. Франция, Белгия
и стигнахме до Хамбург. – И аз бях в Хамбург.
Така ли? – Но не тогава.
Не, служи там след войната. – Разбирам.
Германците са по-зле. – За всички беше зле.
Не беше приятно за никого. – Да, татко.
Преди войната разрушавахме сгради с брат ми.
Тук ли живее? – Сега е в Австралия, в Мелбърн.
Замина преди две години. – Много е далече.
Беше в Бирма през войната. – И брат ми беше там.
Там срещна австралийци. Върна се, ожени се за шотландка
и замина. – Не знаех.
Бил ли е военнопленник? – Той не говори за това.
И моят приятел не говори.
Загуби ли приятели? – Няколко.
И аз загубих другари. – Аз загубих приятел.
Да, Бил. – Минахме подготовката заедно.
Попадна на засада в Палестина в портокалова горичка.
Аз му стегнах раницата.
Седни до Редж.
Страшна работа. – Ужасно.
Топло ли ти е? Включи печката.
Мама загина в атаката, на пазара на Чапъл Стрийт
през март 1941 г. – Помним бомбата.
Счупи прозорците. – Да.
Беше наблизо, на Пентън Стрийт. – Срещу църквата.
Нашият дом не пострада.
Тя отиде на пазар с леля ми и край.
Още чаша чай? – Съжалявам, че е станало така.
Храната беше вкусна, Вера. Благодаря много.
Забавлявайте се в пъба. Облечи палто,
ако е в открита спортна кола. – Добре.
Всичко хубаво. – Довиждане.
Лека нощ, Сид. Лека нощ, Етел. – Лека нощ, татко.
Лека нощ, Етел. – Лека нощ.
Къде си утре? У г-жа Уелс ли? – Не, у г-жа Фаулър.
Днес бях у г-жа Уелс.
Лека нощ.
Стенли, краката ти.
Стопли ги. – Ела.
Редж ще е добър съпруг на свястно момиче.
Къде да срещне някоя?
Ние с теб се намерихме. – Вярно е. Стават чудеса.
Пусни ме.
Престани.
Много си красива. – Ще си...
Ще си потърся такси.
Да танцуваме. – Стига глупости.
Извинявам се. – За какво?
Нямам грамофон.
Не е смешно.
Не е смешно.
Не е смешно.
Добро утро, г-жо Фаулър. – Добро утро, г-жо Дрейк.
Преча ли ви? Търсите ли нещо?
Аз ви преча. – Изглежда понякога не виждам.
И аз го правя, а и други неща.
Как си, майко? Какво прави днес?
Остави го.
Ще се жените ли? – Не.
Сестра ми се омъжва. – Чудесно.
Но още не познавам съпруга й. Малко потаен е.
Спуснете ръката.
Кога ще хващате кораба? – Идната събота.
Нямаме много време. – Тръгвам от Холихед.
Свалете ръцете. Благодаря.
Ще нося жилетка. – Няма никакъв проблем.
Костюм от две части струва 10 гвинеи,
а с трета част става 13.
Аз носа парите. – Чудесно.
Искам същото сако като това. – Вие избрахте двуредно сако
с четири копчета, но вашият ревер ще стига до долното копче.
Това прави линията по-изчистена.
Със светлосин пояс и ширит ще подчертаем ръста.
Дръзко е и със сигурност ще ви забележат,
щом влезете в църквата. – Точно това искам.
Обърнете се към огледалото. – Да.
Ще приличам ли на тузар? – О, да.
Ще бъда като Джордж Рафт. – Точно така.
Баща ми няма да ме познае. – Ако искате да сте като Рафт,
винаги може да ви намерим гети. – Не искам.
Както желаете. Ще измеря крака от външната страна.
Хайде. – Заяде ли?
Ще стане.
Как е Джойси?
Добре. – Не сме я виждали отдавна.
Иска да се преместим.
Къде? – В по-голяма къща.
Вашата е достатъчно голяма. – Да.
Не сте идвали от година. – Знам.
Снощи имахме гост. – Така ли?
Познаваш Вера. Види ли самотен младеж,
го води у нас на чай.
Има златно сърце. – Истински диамант е.
Провървя ти. – А на теб ти върви във всичко.
Защо го е поканила? – Живее сам.
Много хора живеят сами, няма нужда да ги кани на чай.
Вера е такава. – Може да иска да бъде сам.
Тя да си гледа работата, но обича да се меси.
Някой ден ще си докара белята. Радвам се, че дойдохме тук.
Сутринта видях пералнята. Струва 25 лири.
Няма да оправяш сметките сега. – Само 10 минути.
Знам те. По-скоро час и 10 минути.
Мислех да си легнем рано. – Приключвам и си лягаме.
Добре, скъпи.
Франк?
Ти спиш. Не ми заспивай.
Франк?
Добре, ти ела отгоре.
Хайде. – Да го оставим за утре.
Не, трябва да стане сега.
Добър ден.
Благодаря.
Насам.
Добре. Първата работа...
е да сложим чайника.
Тук има купа.
Къде са...
Имаш ли кърпа?
Чудесно. Къде е леглото ти?
Натам.
Сега искам да си събуеш гащите
и да легнеш тук.
Не се тревожи. Ще ти помогна.
Качи се на леглото. Сега идвам.
Да започваме.
Качи се на леглото.
Колко ще отнеме? – Не много.
Разтвори краката.
Сама ли си? – Само за малко.
Първо ще опипам да се уверя, че всичко е наред.
След това ще сипем сапунена вода. Отпусни се.
Не разбирам. – Легни, скъпа.
Ще намокря ръката си и ще проверя.
Спокойно.
Ще пъхна тази тръбичка.
Добре.
Пускам водата.
Когато се напълни, ще спрем.
Беше ли на работа? – Отидох сутринта.
Времето се влоши. – Да.
Сега.
Напълни ли се? – Да.
Подсуши се. Подръж кърпата там,
а аз ще измия купата.
Утре или вдругиден ще усетиш лека болка долу.
Отиди в тоалетната. Ще прокърви и всичко ще се махне.
Как ще се махне? – Всичко ще свърши. Ще бъдеш чиста.
Нали няма да умра? – Не, скъпа.
Аз ще тръгвам. Не ме изпращай. – Всичко е наред.
Пази се, скъпа. – Да.
Имам 200 кашона на ден и ми дава осем чифта чорапи.
Ще взема чорапи. – И аз искам три чифта.
Какво предлагаш? – Пет пакета "Плайърс".
За три чифта чорапи ли? – Да.
Те са италиански. Не са от чешките. – Хубави са, Ал.
Все едно. Предлагам 5 пакета за 3 чифта чорапи.
Както искаш. – Чакай, Рон.
Или говоря друг език, или е глух. – Чух те.
Дай десет пакета.
Ще ти дам шест, седем. – Осем.
Вземи ги в събота. "Как си, скъпа? Искаш ли?"
Даваш й чифт и се уреждаш. – Добре, 8.
Дадено. Браво.
Давам ти два пакета чай за чифт. – Вие да не сте комбина?
Здравей, Лили. – Тези стълби ще ме убият.
Сигурно си чула чайника. – Не.
Тъкмо го сложих.
Как беше онази седмица? – Както винаги.
Тя беше притеснена. – Знам. Аз я успокоих.
Винаги го правиш. – Искаш ли бисквита?
Няма да откажа. Благодаря.
Имам още една. – Така ли?
В петък ли? – Става ли? Казах й в 17 ч.
Добре. – Нося чай.
Сардини. – Няма нужда, Лили.
Имаш ли нещо сладко? – Бонбони.
Заповядай. Вземи за Етел. – По колко са?
Два пенса. За теб пени и 80. – Добре.
Келп Стрийт. – Знам я.
Нора. Вече има седем деца. – Справя ли се?
Не, а ти? – Имам само три пенита.
Ще ти върна.
Мъжът й там ли ще бъде? – Предполагам.
Той не може да се владее.
Ужасно. Горката жена. – Така й се пада.
Не искаш ли сардини за майка си? – Не може да ги яде.
Получава киселини. – А иначе как е?
Знаеш, остарява. – Като всички.
Това е Етел.
Ти ли си, Етел? – Здравей, мамо.
Лили е тук. – Здравей, Етел.
Здравей.
Искаш ли чай? – Да, мамо.
Има ли си приятел? – Не.
Не се изненадвам.
Беше вкусно, Вера. Благодаря много.
Знаеш, че си добре дошъл. – Правиш ли поправки?
Имаш ли нужда? – Кракът ти се подава от панталона.
Така стана. Не ми остана време. – Сам ли се кърпиш?
Не ме бива, но се опитвам. – Донеси ми го, Редж.
Трябва да се сложи кръпка. – Ще ти донеса плат от ателието.
Какво е? Шевиот. Мама ще ти го закърпи.
И аз мога. – Разбира се.
Не искам да те товаря. – Не възразявам.
Благодаря много. – Ще ти струва половин крона.
Искаш ли бонбон? – Благодаря.
Какво правиш, скъпа? – Заспивай. Болен си.
Трябва да стане бързо. Ще се бавим ли?
Не съм му казала. Трябваше да бъде на работа.
Защо се върна болен? – Свали гащите.
Вече имам седем деца. Няма да родя още едно.
Знам. – Това ще ме убие.
Постели кърпата на леглото.
Седни на ръба. – Какво е това?
Сапунена вода с дезинфектант.
Да легна ли? – Така си добре.
Само ще пъхна това. – Добре.
Добре ли си? – Да.
Какво? – Виж блондинката и брюнетката.
Бива си ги. – Нали?
Здравейте.
Усмихни се, изпъчи се и живни малко.
Току-що дойдохме. – Стига, Кени. Отпусни се.
Наслади се на гледката.
Да се разменим. – Добре.
Дали го харесва?
Отиде на разходка с него. Не би тръгнала, ако не го харесва.
Трябва да я заведе на танци. – Не е такъв.
Редж едва ли танцува.
Тя ще се върне насинена.
Татко. – Трябва да си кисне краката.
Може да са истински Фред и Джинджър. Не се знае.
Отдалече ли идваш? – Не.
Не искаш ли питие? – Не, благодаря.
Правила ли си го? – Да, случва се.
Нося купа и кърпа.
Сложих чайника. – Благодаря.
Наистина ли не искаш питие? – Не, скъпа.
Косата ти е много хубава. – Мислиш ли?
Защо не приготвиш чай? – И чай ли искаш?
Успех.
Добре, скъпа. Сега се събуй. – Дадено.
Как си? Изненадваш ме.
Не съм те виждала отдавна. – Да.
Захар? – Не, благодаря.
Благодаря, че дойде днес. – Няма защо.
Намерих си повод да изляза. – Ще запалиш ли?
Не, благодаря.
Благодаря за... Извинявай.
Какво има?
Извинявай, вземи си сладкиш. Вече изядох едно парче.
Много е вкусен.
Исках да поговорим. – Казвай.
Не съм казала на никого. – Наистина ли?
Говори, Сюзан. Какво има?
Имам една...
... приятелка, която...
... има нужда от помощ.
Съжалявам.
Съжалявам.
Забъркала си се в неприятности.
Сюзан, каква глупачка си.
Кой ти каза да ми се обадиш?
Добре. Ще ти кажа какво да правиш.
Когато отидеш при психиатъра, трябва да го излъжеш,
че имаш някоя смахната леля.
Ето ти кърпичка. – Благодаря.
Ще се оправиш.
Здравей, Джордж. Здравей, Пеги. Не си ли на работа днес?
Изправи се. – Остави я, Джордж.
Изхлузило се е. Айви влоши ли се?
Боже мой. Сега ще сваря чай.
Сигурно искаш бисквита, Пеги.
Здравей, Айви. – Как си, Вера?
Тежък ден ли имаш? – Омръзна ми.
Горката. Ще сложа чайника.
Не си ли спала снощи? – Така не може да се спи.
Успя ли да се стегнеш днес? – Не.
Но се чувстваш много добре. – Трябва да съм на работа.
Не може да работиш така. – Някой трябва да изкарва пари.
Ако остана, и тя остава. Ще ме уволнят.
Не си виновна ти. – Кажи го на шефа.
Мъжете нищо не разбират. Негодници.
Това първа бременност ли е? – Да.
Какво казва бащата?
Не искам родителите ми да знаят. – Питам за бащата на детето.
Ела и седни тук.
Обмисли ли възможността да родиш?
Не мога.
Добре, ще ти помогна.
Но се налага да обсъдим деликатната тема за парите.
Ще струва 150 лири.
С колко разполагаш?
С малко повече от сто. – Разбирам.
Да кажем 100 гвинеи предварително в брой.
Трябва да те изпратя при психиатър. – Знам.
Така ли? – Да.
Ще уредя клиника и гинеколог.
Бакстър е много добър.
Имаш ли въпроси?
Хубав ден. – Да.
В коя седмица сте? – В седмата.
Бяхте ли девствена?
Да. Г-це Уелс, ще помогне,
ако отговаряте искрено по възможност.
Какво работи баща ви?
Баща ми ли? – Да.
В Министерство на отбраната.
Бракът на родителите ви щастлив ли е?
Така мисля. – Има ли душевноболни в семейството?
Да. Лелята на майка ми се самоуби.
Така ли?
Да.
Как ще опишете душевното си състояние в момента?
Притеснена?
Притеснена?
Потисната?
Какво изпитвате към бащата на детето?
Обичате ли го? – Не.
А той вас? – Не.
Обичахте ли го при зачеването? – Не.
Насили ли ви?
Г-це Уелс, ако родите детето, ще го задържите ли,
или ще го дадете за осиновяване? – Не мога да го родя.
По-скоро ще се самоубия.
Не можем да го допуснем.
Нали?
Чаят се запарва.
Г-це Уелс. Аз съм сестра Уилоуби. – Приятно ми е.
Това ли е целият ви багаж? – Да.
Елате с мен.
Отдалече ли идвате? – Не.
Г-це Уелс, сестра Бийч. – Приятно ми е.
Надявам се да ви бъде удобно. – Благодаря.
Ето, скъпа.
Ще го оставя под леглото.
Не отне дълго, нали?
Това ли беше? – Да, скъпа.
Кога ще дойдеш пак?
Какво каза? – Трябва да се върнеш, нали?
Не. Направих необходимото. Само трябва да чакаш.
Какво ще чакам? – Да се махне.
Но ти използва само малко вода. – Не се тревожи.
Ако нещо се обърка? – Ще стане следното:
Утре или в неделя ще усетиш болка долу.
Отиди в тоалетната. Ще прокървиш, всичко ще излезе и ще се изчистиш.
Сега ти трябва чаша топъл чай.
Всичко хубаво, скъпа.
Довиждане.
Здравей. – Добро утро, г-жо Дрейк.
Здравей, мамо. – Добро утро. Как мина уикендът?
Чудесно, благодаря. Как беше в Норфолк?
Поносимо. Много слънчево. Изключително.
Носиш ли парите? – Имам две лири.
Две лири ли? – Толкова ми каза.
Сгрешила е. Струва две гвинеи. – Съжалявам.
Няма полза от съжаление. – Сега ли да платя?
Не искам да е другата седмица.
Къде е съпругът ти? – В Корея, щом питаш.
В армията ли в? – Да.
Две гвинеи. – Благодаря много.
Значи не е от него.
Езика ли си глътна?
За много жени ли си го правила? – Не в твоя работа.
Само питам. – А аз само ти казвам.
Добре.
Напиши адреса си тук. Тя ще дойде в 17 ч.
Не споменавай парите. Това е между теб и мен.
Разбра ли? – Да.
Можеш ли да поемеш една в петък? – В 17 ч. ли? Добре.
Омъжена е. – Така ли?
Загазила е. – Как?
Кръшнала е. – Това не е редно.
Не мисля. – Но трябва да им помагаме.
Как мина с тъмната? – Дожаля ми за нея.
Далече от дома. – Беше много изплашена.
Защо изобщо са тук? – Сигурно търсят по-добър живот.
Да си стоят там, откъдето са. – Трудолюбиви са.
Трябва ли ти захар? – Колко е тази седмица?
1,80 лири за теб. – Добре.
Ето.
Благодаря.
Много ме е страх. – Не се притеснявай.
Съжалявам. Трябва да се стегна.
Трябва да го направя.
Знам, че трябва, само че...
... никой не знае. Приятелката ми знае,
но не знае, че ще бъде днес.
Ако нещо се случи с мен, никой няма да знае.
Свали гащите и легни.
О, не, не...
Не, не.
О, не!
Ужасен човек съм.
Какво има? – Нищо.
Не ти ли беше приятно? – Напротив.
А на теб?
Мислила ли си да се изнесеш? – В какъв смисъл?
Искаш ли да се омъжиш?
За теб ли? – Да.
Не съм мислила за това.
Аз мисля за това. – Така ли?
От три-четири седмици.
Какво ще кажеш?
Искаш ли?
Да.
Искам.
Добре.
Кажи на майка си.
Татко. Събуди се. – Какво има?
Отивам в кухнята.
Събуди ме. Здравей, Редж. – Здравей, Стан.
Подремна ли? – Да.
Може ли да поговорим?
Какво има?
Даваш ли съгласието си да се оженя за Етел?
Предложи ли й? – Да.
Какво каза? – Съгласна е.
Може, разбира се. – Сигурен ли си?
Честито! – Благодаря много.
Вера, Етел! Той ме попита. – Колко се радвам.
И аз. – Какво става?
Те се сгодиха.
Честито. – Благодаря.
Бях заспал на стола. – Сънуваше ли?
Извинявай, че те събудихме. – Не се притеснявай.
Предложих й снощи. – Така ли?
Браво на вас.
Още треперя.
Не гледай така притеснено. – Сигурна ли си?
Разбира се. Ходих при лекаря. Сигурна съм за всичко.
Трябва да се пазиш. – Ще се грижиш ли за мен?
Да. – Така ли?
Трябва да кажем на Стан и Вера. – Да, ще им кажем,
но ще го направим заедно. Ще отидем другия уикенд.
Ще го попитам сутринта. – Ще си получа ли пералнята?
Добро утро, Франк. – Добро утро, Стан.
Имам новини. – Какви?
Познай. Добри или лоши? – Лоши.
Сгреши. Опитай отново. – Тогава са добри.
Казвай какво има.
Не се помайвай, дъртако. – Моята Етел се сгоди.
Какво? – Вчера следобед.
За Редж ли? – Мислех, че ще я ухажва с години.
Честито. – Благодаря.
Сигурно се гордееш. – Не видя лицето на Вера.
Почти беше посиняла.
В събота елате с Джойс на чай. Ще вземем бира и шери за жените.
Ще вдигнем тост за двойката и ще се запознаете с Редж.
В неделя? – Около четири. Кажи на Джойс.
Добре.
Усещаш ли го? Пълни ли се вече? , – Да.
Усещането е странно. – Така трябва да бъде. Нали?
Правила ли си го друг път? . – Да.
Значи е безопасно. – Нали?
Да, скъпа. – Като се напълни, ще спрем.
Лицето ти ми е познато. – Моето ли?
Да. Но не се сещам откъде.
Добре ли си? – Разбира се. От пералното.
Боже мой. – Ти си Вера Дрейк.
Познавах майка ти преди войната. – Правеше ли го и тогава?
Напълни ли се? – Да.
Добре.
Само се подсуши.
Изпий го. Студено е.
Ще те охлади.
Много добре.
Наздраве.
Здравей отново, Памела. Как се чувстваш? Зле ли си?
Трябва да прегледам корема ти. Спокойно, ще бъда внимателен.
Памела, изпъни краката. Легни по гръб.
Ръцете ми са много топли.
Надигни се. Браво. Готово.
Сега ще натисна леко. Кажи какво става, когато пусна.
Добре, браво. Ще я прегледам. – Добре, докторе.
Г-жо Барнс,
боя се, че новината не е добра.
Защо? Какво става? – Трябва да оперирам.
Памела е много зле. – Нали няма да умре?
Надяваме се това да не стане, но положението е сериозно.
Сигурно разбирате. Когато Памела беше приета,
казахте, че е пометнала. – Да.
Но това не е цялата истина.
Г-жо Барнс, направихте ли нещо да предизвикате помятане?
Не съм! – Някой го е направил.
И двамата го знаем. Аз съм лекар от 25 години.
Със сестрата виждаме такива случаи всеки уикенд.
Вярно е.
Добре.
Някой дойде у дома. – Какво направи?
Настърга розов сапун в купа топла вода.
Сипа нещо от бутилка. – Използвала е помпа.
Несъмнено ще я използва отново
и отново, и отново, а ние със сестрата
ще имаме много случаи като Памела. Трябва да спрем тези хора.
Трябва да уведомите полицията. – Няма да говоря с тях.
Сестра Кумбс.
Добре. Чакат ви в операционната, г-н Уолш.
Благодаря. Ако не съобщите в полицията,
аз ще го направя. Законът ме задължава.
Извинете.
Извинете, сестра. – Да?
Полиция. Търсим сестра Кумбс. – Елате с мен.
Сестра, полиция.
Добър вечер. Следовател Уебстър. – Добър вечер.
Седяхме край пътя. Навсякъде имаше тела.
Не издържах. Не можех да направя нищо.
Не можех да бягам, ни то да плача. Не чувствах нищо. Само седях там.
Изведнъж една старица мина край нас.
Мърмореше нещо на френски.
Познай какво носеше под мишница. – Какво?
Две стари огледала. – Не си ми го разказвал.
Трябва да бъдем благодарни. – Вярно е.
Аз съм благодарен.
Ти не стана като майка си.
Тя не е виновна.
Попита ли я кой е баща ти?
Не.
Бях на 11-12, когато мама почина. С Франк отидохме в сиропиталище.
Знам. Започнал си да работиш. – Трябваше да се изхранвам.
Не ти в навредило.
Виж колко неща имаш сега. – Да.
Късметлия съм.
Следобед сте повикали линейка. – Да.
Защо го направихте? – Защото тя пометна.
Пометна ли? – Да.
Г-н Уолш каза, че някой е дошъл да направи процедура на дъщеря ви.
Нали г-н Уолш ви е казал. Лекарите знаят всичко. Питайте него.
Искам да го чуя от вас, г-жо Барнс. – Той ви е повикал.
Не съм аз. Няма нищо общо с мен. – Не викайте, г-жо Барнс.
Кой извърши процедурата? – Една жена.
Знаете ли името й? – Не.
Как се свързахте с нея? – Не знам. Разпитах.
Кого попитахте? – Колежки.
Къде работите, г-жо Барнс? – В пералнята на Клеркънуел Роуд.
С кого говорихте там? – Какво значение има?
Дъщеря ви едва не умря.
Във ваш интерес е.
Разбирате, че това е престъпление.
Добре.
Вера.
Вера Дрейк. – Това ли е колежката ви?
Не, тя дойде у нас и го направи.
Вера Дрейк е извършила процедурата. – Да.
Значи знаете името й. – Да.
Познавахте ли я преди това? – Работехме заедно през 1931 г.
Виждали ли сте я след това? – Не.
Знаете ли къде живее? – Не.
Как изглежда тя, г-жо Барнс? – Дребна, с малки ръце.
Нали няма да загазя за това? – Странно съвпадение.
Човек, когото не сте виждали от години, се появява на прага ви.
Не ви лъжа. Извъртате думите ми. Не е честно.
Спокойно. – Не твърдя, че лъжете, г-жо Барнс.
Само искам да разбера всичко.
Хвани тук, Сид.
Така е по-добре. Винаги стоеше там. – Ще има повече място.
Това е коледната покривка. – Искаме да бъде красиво.
Да? – Добър ден. Г-жа Лилиан Кларк?
Кой се интересува? – Следовател Уебстър от полицията.
Те идват.
Здравей, Джойс. – Как си, Стан?
Задъхах се. – Изглежда прекрасно.
Добре, скъпа.
Как си, лельо Джойс? – Здравей, Сидни.
Погледни. – Как си, чичо Франк?
Добре, Сид. – Не съм те виждал отдавна.
Като кинозвезда си. – Честито, Етел. Радвам се.
Харесва ли ти? Аз приших хастара. – Така ли?
Леопардова шарка. – Влизай. Настанявай се.
Дано си оставила пушката у вас, лельо Джойс.
Познавате ли г-жа Една Маккензи? – Ако е така?
Отговаряйте, моля. – Възможно е.
Знаете ли чайните на Холоуей Роуд? – Да.
Бяхте ли там миналата сряда? – Не помня.
Не си помагате, г-жо Кларк. – За какво става дума?
Познавате ли Вера Дрейк?
Голяма сергия. – Това е за старците за Коледа.
Колко вземате за пакет чай?
Взели сте две гвинеи от Джесика Барнс миналата сряда.
Не знам за какво говорите. – Знаете, г-жо Кларк.
Добър доход си докарвате.
С червило ли си, Етел? – Красива е с тази блуза.
Ти ли си я изплете? – Купихме я от пазара.
Как е у вас, чичо Франк? – Намирам му работа.
Вися на стълба от шест месеца.
Съседите си купиха телевизор. Видях го през прозореца.
Трябва да купиш, Франк. – Следващ в списъка е.
Не са ли скъпи? – Само 36 лири.
Множко са. – Сигурно са хубави.
Да. Цветът е приятен. Нали, Франк?
Ви-8 Пайлът. – Той приключи бързо работа.
Исках да направя едно кръгче. – Вижда се от прозореца.
Не е същото. – Добре ли е там, Франк?
Казах ти. – Всичко е наред.
Не може да си сигурен.
Ето го. Отвори му, Етел. Тъкмо говорехме за вълка.
Здравей. Влизай. – Заповядай, Редж.
Ето го. – Добър ден.
Как е, приятел? – Това е брат ми Франк.
Приятно ми е. Честито. – И жена му Джойс.
Свали палтото и да ядем. Гладен съм.
Нали не ви забавих? – Глупости. Сядай.
Добре изглежда.
Седни тук, Редж. – Чичо Франк, ти си до мен.
Не създавай проблеми. – Сместете се. Сипвайте си.
Хубаво е.
Пия за Етел и Редж. Добре дошъл в семейството, Редж.
Желая ви всичко хубаво. Наздраве. – За щастливата двойка.
Пия за вас. – Благодаря.
Ако си наполовина щастлив колкото мен, ще бъдеш късметлия.
Вече няма връщане назад.
Нали ще дойдеш на Коледа? – Не пропускай вечерята тук.
Франк и Джойс, нали ще дойдете? – Разбира се.
Още не сме решили. – Няма да е същото без вас.
Ще дойдем, спокойно. – Ние се забавляваме.
Запиши се в списъка за жилища. – Да, трябва ви нещо хубаво.
У нас ще ни бъде добре.
Ние бяхме в една стая, когато се оженихме.
И то години наред. Бяха хубави времена.
И Коледи. – Но някой ден ще разбереш,
че една стая не стига. Малко избързвам.
Той ме разбира. – Не му обръщай внимание.
Аз ще стана вуйчо.
И ние с Джойс имаме новина. – Така ли? Каква е?
Мълчах си цяла седмица. – Казвай де.
Е? – Кажи им.
Джойс очаква бебе.
Ще имаме семейство. – Честито, Франк.
Много се радвам за теб. – Честито, чичо Франк.
Честито, лельо Джойс.
Имаме двоен повод да празнуваме. Джойс, пийни малко от това.
И ти си мълчеше. – Аз ще отворя. Сид, налей.
Подавайте чашите.
Добър ден. Следовател Уебстър. – Да?
Г-жа Вера Дрейк тук ли живее?
Да.
Вие ли сте г-н Дрейк? – Да.
Г-жа Дрейк у дома ли е? – Да.
Искаме да поговорим с нея, ако може.
Имаме празненство. Дъщеря ми се сгоди току-що.
Съжалявам, но трябва да говорим с жена ви.
За какво? – Не мога да ви кажа, но е сериозно.
Тя не е направила нищо нечестно през целия си живот.
Може ли да влезем?
Замълчете. Дойдоха от полицията.
Добър ден. Съжалявам, че прекъсвам празненството,
но трябва да говорим с г-жа Вера Дрейк.
Това е жена ми.
- Какво става?
Седнете, моля.
Изпълнявай, Сид.
Може ли да поговорим насаме?
Насам, г-жо Дрейк. – Какво става, татко?
Чакай, Сид. Идвам с нея. – Моля, останете вътре.
За какво става дума? – Ще ви информираме.
Имам право да знам. – Разбирам, господине.
Моля, изпълнявайте. Ще затворя. Благодаря.
Г-жо Дрейк, аз съм инспектор Уебстър.
Това са сержант Викърс и полицай Бест.
Знам защо сте тук. – Моля?
Знам защо сте тук?
Защо сме тук? – Заради това, което правя.
Заради това, което правите. – Да.
Какво правите, г-жо Дрейк?
Помагам на млади жени. – Помагате им.
Да. – Как им помагате?
Днес празнуваме.
Може ли да седна? – Разбира се.
Не искам да развалям тържеството. Може ли да дойдете утре?
Съжалявам, г-жо Дрейк. Трябва да поговорим днес.
Трябва ли? – Да.
Защо се бавят? – Не знам, Сид.
Може да има убийство. – Боже мой!
Стига, Сид. – В някоя къща, където чисти.
Той каза, че е сериозно. – Сигурно някой е откраднал нещо.
Имаше двама цивилни следователи.
Може ли да попитам нещо? Как им помагате?
Когато не се справят.
Когато не се справят ли?
Да. – Тоест ако забременеят?
Как им помагате?
Помагам им да прокървят отново. – Тоест да махнат бебето.
Развалих им деня.
Вие правите аборт.
Вярно ли е, г-жо Дрейк? Правите аборти.
Не правя това. Наричате го така,
но те се нуждаят от помощ.
Къде да отидат? Нямат си никого. Аз им помагам.
Помогнахте ли на Памела Барнс?
На Памела. Да.
В петък ли? – Точно така.
Добре ли е? – Едва не е умряла, г-жо Дрейк.
Снощи.
Ще живее. В болница е, но ще живее. – Благодаря.
Г-жо Дрейк, арестувам ви за незаконна процедура,
извършена на Памела Мери Барнс на Фликстън Стрийт 37, Лондон,
на 17 ноември 1950 г. Не сте длъжна да говорите.
Думите ви може да бъдат използвани като доказателство.
Разбирате ли? – Така мисля.
Елате с мен в участъка.
Г-жо Дрейк, някой в онази стая знае ли защо сме тук?
Не.
Нали няма да им кажете?
Не.
Оборудването, използвано за процедурите,
тук ли се намира?
Донесете го.
Можете ли? – Благодаря.
Сложете го на леглото.
Ще ми покажете ли какво има вътре? – Моля?
Трябва да видя съдържанието на торбата.
Не бързайте.
Отворете я, моля.
Благодаря.
Хайде. – Питай го, татко.
В твоя доми си, Стан.
Останете в стаята. – Кажете ми какво става.
Аз не знам. – Г-н Дрейк,
може ли да поговорим? – Какво става?
Трябва да отведа жена ви в участъка
да ни помогне за разследването. – Искам да дойда и аз.
Може да го направите, но сам. – Водят я в участъка.
Има грешка, нали? – Да.
Как е? – Готови сме.
Вървете след сержанта.
Всичко ще се оправи, Вера.
Знаете ли къде е участъкът? – Да.
Ще се взема палтото. – Ще те откарам.
Остани. – С кола съм.
Върви с нея, татко.
Какво правиш? – Ще погледна.
Етел, върни се. Ще се простудиш.
Мамо!
Спокойно, скъпа. Идвам с теб.
Вера, такава е процедурата. Няма нищо страшно.
Ще се погрижим за всичко, което вземаме от теб.
Обуй тези.
Седни. – Благодаря.
Имаш ли бижута? – Нямам.
Брачната халка. Ще трябва да я свалиш.
Не мога. – Знам, че ти е трудно.
Не съм я сваляла... – Знам.
... от 27 години.
Ще я пазим внимателно.
Такива са разпоредбите.
Благодаря.
Ще предам това на дежурния сержант.
Знаете ли колко ще продължи? – Нямам повече информация от вас.
Седнете, моля.
Извинете. – Седнете, господине.
Не ставайте, г-жо Дрейк.
Г-жо Дрейк,
помагате на жени, които са в беда.
Откога го правите?
Не знам.
Приблизително. От 5, 10 години?
Отдавна. – От 20 години.
Може би. – Около 20 години.
Не.
Не знам.
Намирате се в ареста за сериозно престъпление.
Разбирате ли? – Да.
Много е важно да отговаряте вярно на въпросите ми.
Да.
Съпругът ми дойде ли? – Да, г-жо Дрейк.
Как започнахте да помагате на жени по този начин?
Не мога.
Не мога.
Спокойно, Вера. – Само отговорете на инспектора.
Г-жо Дрейк, случи ли се с вас, когато бяхте момиче?
Доколкото ви е известно,
други момичета, на които сте помогнали, разболели ли са се?
Какво казахте? – Някое влезе ли в болница?
Не. – Сигурна ли сте?
Да.
Винаги ли използвате помпа?
Ползвате ли игли за плетене, куки? – Не.
Други метални предмети? – Не. Не бих го направила.
Колко вземате, г-жо Дрейк? – Какво?
Колко ви плащат?
Не вземам пари.
Никога не вземам пари. Не бих...
Не е затова.
Правите го безплатно. – Разбира се.
Те се нуждаят от помощ.
Познавате ли г-жа Лилиан Кларк?
Да. – Откога я познавате?
Още откакто бяхме деца. – Тя свързва момичетата с вас.
Понякога. – Тя ли ви свърза с Памела Барнс?
Знаете ли, че Лилиан Кларк е взела две гвинеи от майката на Памела?
Не.
Тя не ви е давала пари. – Не.
Истината ли казвате? – Да.
Може ли да се прибера?
Боя се, че не е възможно. – Децата ми ще се притеснят.
Няма да се бавят.
Не може да стоим тук цяла нощ. – Може да си тръгвате.
Не възразяваме. – Той ни каза да останем.
Не искам да караме по тъмно. – Вече се стъмни.
Може ли да пуснем радиото?
Г-жо Дрейк, приканвам ви да дадете показания със свои думи,
които аз ще запиша и ще ви ги прочета.
Ако сте съгласна, ще ги подпишете. Разбирате ли?
Да.
Първо ще попитам откога помагате на момичета.
Отдавна. – Малко по-конкретно. Откога?
Казахте на инспектора от около 20 години.
Така ли? – Ако запиша
"помагам на момичета
от 20 години"...
От около 20 години. – Да, сър.
Какво като съм се покатерил? – Зависи какво има зад стената.
"Обвинена сте, че вие, Вера Роуз Дрейк,
на 17 ноември 1950 г. на Фликстън Стрийт 37, Север 1,
с намерение да предизвикате помятане
сте приложили незаконно инструмент при Памела Мери Барнс,
в нарушение на чл. 58 от Закона за посегателство върху личността."
Ще отговорите ли на обвинението?
Не сте длъжна да говорите, ако не желаете.
Думите ви ще бъдат записани да послужат като доказателство.
Не.
Не.
Благодаря, сержант. – Моля, сър.
Насам, Вера.
Г-н Дрейк. – Какво става?
Ще ви кажа, ако изчакате момент.
Седнете.
Сър.
Г-жо Дрейк, говорих със съпруга ви.
Знае ли защо сте тук? – Не.
Той ще научи.
Защо не му кажете вие? Мога да го доведа сега.
Мисля, че така ще бъде по-добре. – Да.
Разбирате, че трябва да присъстваме.
Когато приключите.
Това е, Вера.
Съжалявам.
За какво съжаляваш?
Какво има, скъпа?
Вижте в какво състояние е. Тя не го заслужава.
Трябва да му кажете, г-жо Дрейк.
Аз... – Какво?
Жена ви е обвинена.
Трябва да прекара нощта в ареста.
Ще се грижим добре за нея. – Ще се яви в съда сутринта.
Моля, елате с мен. – Не казвай на Етел и Сид.
Обещай ми.
Къде е Вера? – Къде е мама?
Татко?
Ще я задържат през нощта. – Защо? Какво става?
Остави го да си съблече палтото.
Искам да поговоря с чичо ти за пет минути.
Защо не казваш... – Пет минути.
Загазила е, Франк. – Какво е станало?
Какво да правя? – Какво има?
Кажи ми. – Не мога.
Помагала е на момичета. – За какво?
Ако са забременели.
Искаш да кажеш...
Не вярвам. – Каза ми го пред полицаите.
Помоли да не казвам на децата. Какво да правя?
Трябва да им кажеш истината. – Знам.
Какво ще стане с нея? – Ще се яви в съда сутринта.
Полицаят ми даде името на адвокат.
Ще отида там рано сутринта. – Ще дойда с теб.
Благодаря.
Джойс, вземи си палтото. – Слава Богу. Извинете.
Ще се видим сутринта. – Етел, къде е шапката ми?
По-добре се прибери, Редж. – Разбира се.
Беше ми приятно. – И на мен.
Довиждане. – Лека нощ.
Още си с палто и шапка.
Ела утре. – След работа.
Благодаря, Стан. – Моля.
Всичко хубаво, Редж. – И на теб.
Чай? Искаш ли сандвич?
Не, благодаря. – Сигурна ли си?
Лека нощ, Вера.
Благодаря, Артър.
Не вярвам. Как е могла?
Искала е да помогне, Сид.
Но не е помагала.
Каквото и да е направила, е било от добро сърце.
Предаде ни. – Не.
Г-жо Дрейк. Аз съм Луис – вашият адвокат.
Стенли помоли да ви представлявам.
Той чака отвън с Франк. – Франк тук ли е?
Да, грижат се един за друг. Трябва да ви задам много въпроси.
Сигурно вие имате 1001 въпроса към мен.
Започнете първа.
Дело №5, г-н съдия. "Вера Роуз Дрейк".
Добро утро, г-н съдия. Имам честта
да представлявам г-жа Дрейк.
Искам да внеса молба за освобождаване под гаранция.
Научих от инспектора, че полицията няма да възрази срещу молбата.
Благодаря, г-н Луис. – Вие ли сте Вера Роуз Дрейк?
Да. – Кой е адресът ви?
82... – Говорете по-силно.
Есекс Билдингс 82,
Ослоу Стрийт,
Север 1. – Обвинена сте,
че на 17.11.1950 г. на Фликстън Стрийт 37, Север 1,
сте използвали незаконно инструмент върху Памела Мери Барнс,
в нарушение на чл. 58 от Закона за посегателство върху личността.
Седнете, г-жо Дрейк. Г-н инспектор.
Инспектор Ърнст Уебстър от отдел Джи на градската полиция.
Кълна се във всемогъщия Бог да кажа цялата истина.
След обаждане от старша сестра Кумбс със сержант Викърс и полицай Бест
отидохме в болницата в Северен Лондон...
"Знам защо сте тук. Помагам на момичета в беда.
Помагам им да прокървят." Попитах: "Тоест правите аборт".
Тя каза: "Не го наричам така. Аз само им помагам".
Призна за незаконна процедура на Памела Барнс.
Когато чу за критичното й състояние, се притесни силно.
Арестувах я и по мое искане
тя предостави използваното оборудване.
То включваше помпа на Хигинсън и домакинско ренде.
Г-жа Дрейк дойде с нас в участъка и даде доброволни показания.
Г-жа Дрейк ни сътрудничеше и няма предишни провинения.
Не възразяваме срещу освобождаване под гаранция.
Г-н Луис. – Благодаря.
Молбата за освобождаване под гаранция се основава на факта,
че г-жа Дрейк работи като помощница в няколко домакинства.
Има постоянен адрес и е семейна с две деца.
Освен това има възрастна майка. Всички разчитат на помощта й.
Научих, че е сътрудничила напълно на полицейското разследване
и не е получавала или търсила възнаграждение
за извършване на процедурата. Неосъждана е.
Но не може да внесе гаранция.
Да, ще уважа молбата. – Благодаря, г-н съдия.
Станете, г-жо Дрейк.
Ще допусна освобождаване срещу гаранция в размер на 50 лири.
Явете се в съда след три седмици. – На 18 декември.
В 10 ч. на 18 декември. Благодаря, г-н инспектор.
Не мога да вляза в затвора, Стан.
Аз ще тръгвам. – На работа ли?
Мисля, че трябва.
Да свалим палтото.
Сид?
Здравей, Сид.
Не очаквах да те заваря тук.
Ела и седни.
Качвам се в стаята си.
Познавам я от шестгодишен.
Беше ми като майка. Отгледа ме.
Двамата платиха обучението ми. – Знам, Франк.
Дадоха спестяванията си.
Когато останах сам, постоянно бях там.
Тя ме научи да танцувам валс.
Винаги ни разсмиваше. – Глупачка.
Как може да бъде такъв егоист?
Сега и двамата знаете. – Предпочитам да не бях научавал.
На всички ни се иска същото. – Много съжалявам.
Как си могла да го правиш, мамо? Не разбирам.
Не го очаквам от теб. – Защо го правеше?
Трябваше. – Но то е нередно.
Не съм съгласна. – Не е редно!
Те са малки бебета.
Чуваме за тези неща, четем във вестника,
но не го очакваме у дома от собствената си майка.
Нямаш право! – Престани, Сид.
Или какво? Какво се очаква от нас?
Да си играем на щастливо семейство, сякаш нищо не е станало ли?
Казах да престанеш! – Излъга ни.
Не е вярно. – Напротив.
Не ни каза, но не е лъгала. – Същото е.
Не е!
Това е мръсно.
Може ли? – Влизай.
Не е честно.
Вижте моята майка. Шестима живеехме в две стаи.
Добре е, ако си богат,
но ако не можеш да ги изхраниш, не можеш да ги обичаш.
Горкият Сид. – За него всичко е черно-бяло.
Той е млад. – Не го обвинявам.
Той ще се успокои.
Не знам, Сид. – Ела.
Не мога да кажа на майка. – Няма нужда да знае.
Успокой се.
Ще се разчуе. Всички ще научат.
Някои ще пресичат улицата, когато ни видят.
Можеш ли да ги виниш? – Искаш ли да бъдеш като тях?
Не можеш ли да погледнеш майка си?
Когато ти тръгна на война, се обърна и ми каза:
"Сид, ти си мъжът в къщата. Погрижи се за всичко".
Направих го. Бях само на 13 години.
С мама и Етел си помагахме.
Трябва да го е правела тогава. – Знам.
Колко пъти го е правила през годините?
Десетки? Стотици?
Добре, скрила е от мен и Етел, но не е казала дори на теб.
Защото щях да я спра. – Не си ли ядосан?
Разбира се, глупав хлапак.
Искаш да й простя. – Да.
Можеш, Сид. Тя е твоя майка.
Би ти простила всичко.
Мислиш, че е постъпила зле,
но ще бъде наказана достатъчно сурово.
Не може да я изоставим.
Не знам какво дати кажа, мамо. – Няма нужда да казваш нищо.
Страхувам се за теб.
Трябва да се грижиш за баща си. – Разбира се.
Обичам те, мамо.
Станете.
Вера Роуз Дрейк,
изпращам ви на дело в Централния наказателен съд.
Следващото заседание започва на 10 януари 1951 г.
Оставате освободена под гаранция в размер на 50 лири.
Имате право на служебен защитник. – Благодаря, г-н съдия.
Не искам да виждам тази жена. Не мога да бъда с нея.
Коледа е. – Няма да седна с нея на масата.
Съжалявам, не мога. – Той ми е брат. Какво да му кажа?
Не знам.
Никога няма да бъдем само двамата на Коледа.
Добре, ще дойда заради теб.
Но няма да оставам. Едно питие и си тръгваме.
Чу ли?
Получих отговор от трима от четиримата й работодатели.
Г-жа Уелс не благоволи да отговори и на второто ми писмо.
Всички се изказват ласкаво за г-жа Дрейк,
но никой от тях не се съгласи да се яви като свидетел на защитата.
Но г-ца Кичънър ви изпраща благопожелания.
По-хубавото е, че осигурих услугите на г-н Хамптън Уорд.
Той е отличен адвокат и ще ви представи
в най-добра светлина.
Съдията може да даде минимална присъда,
която е само 18 месеца.
Боя се, че не мога да ви дам по-голяма надежда.
Съжалявам.
Добре ли си, Джойс? – Да, благодаря.
Ще си вземеш ли един бонбон? – О, да.
Ще взема един.
Франк?
Не. – Етел.
Не, благодаря.
Това е най-хубавата ми Коледа от дълго време.
Благодаря ти много, Вера.
Великолепно.
Името ви Вера Роуз Дрейк ли е?
Да. – Подсъдима, обвинена сте
в употреба на инструмент за предизвикване на аборт
в нарушение на чл. 58 от Закона за посегателство върху личността.
Състав на престъплението: На 17 ноември 1950 г.
в окръг Лондон сте използвали незаконно инструмент
с цел предизвикване на аборт при Памела Мери Барнс.
Какво пледирате? Виновна или невинна?
Виновна съм. – Г-жо Дрейк, говорете по-силно,
за да ви чува съдът.
Виновна съм. – Благодаря. Моля, седнете.
"При ареста поисках да предаде оборудването, ползвано за аборт.
Подсъдимата извади девет предмета от горния шкаф в спалнята.
Имаше помпа на Хигинсън – доказателство номер едно,
домакинско ренде – доказателство номер 2,
четка за нокти – доказателство номер 3,
бутилка дезинфектант – доказателство номер 4,
увита в кърпа – доказателство номер 5,
калъп карболов сапун, увит в кухненска кърпа –
доказателства номер 6 и 7.
Последните два предмета бяха в метална кутия,
която е доказателство номер 8. Гореспоменатите предмети
се съхраняваха в платнена торба, която е доказателство номер 9."
Вера Дрейк не търси богатство.
Само помага на хората, както и когато я помолят.
Винаги е помагала.
От загриженост за другите е извършила
едно от най-сериозните престъпления,
но с намерение да помогне на младото момиче,
а не да му навреди. Г-н съдия, уверявам ви,
че Вера Дрейк се радва най-много за възстановяването на Памела Барнс.
Уверявам почитаемия съд, че тази злощастна жена
едва ли ще допусне рецидив.
Защитата приключи, г-н съдия.
Благодаря, г-н Хамптън Уорд.
Подсъдимата да се изправи.
Обвинена сте в углавно престъпление.
Ще изтъкнете ли причина съдът да не ви даде присъда по закон?
Не. – Моля, останете права.
Вера Роуз Дрейк, извършили сте престъпление, чиято тежест
не може да бъде преувеличена. Законът е съвсем ясен.
Вие сте го нарушили умишлено.
Също така по този начин сте изложили на риск
живота на уязвима млада жена. Само заради навременната намеса
на лекарите сега не отговаряте за по-сериозно престъпление
от това, заради което сте тук днес.
Вие пледирахте вина, което беше взето под внимание.
Изслушах много внимателно доводите на защитата ви.
Но днес не ми бяха представени доводи,
които да ме разубедят
да поискам лишаване от свобода.
Крайната сериозност на престъплението
трябва да бъде отразено от присъдата, която ще произнеса.
Целта е да бъдат възпрени други.
Затова ви осъждам на лишаване от свобода
за срок от 2 години и 6 месеца.
Изведете я.
Станете.
Няма да може да идва при теб известно време.
Защо? – Етел ще идва.
Нали не е умряла? – Не. Не е мъртва.
Колко ти дадоха? – Две години и шест месеца.
За първо провинение ли? – Да.
Умря ли? – Не.
Не знам какво щях да правя тогава.
Моето момиче умря. – Така ли?
И моето.
Боже мой. – Какво ползваше?
Помпа. – Ето. Стотици пъти няма проблем.
Не знам какво е станало. – Правим каквото можем.
Вие за колко сте тук? – За три години.
За четири. – Това ни е втори път.
Ще излежиш само половината. – Много скоро ще излезеш.
Да.
Довиждане.
Гледай в краката си, Дрейк.
Превод Светла Василева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©
В памет на моите родители, лекар и акушерка