Critical Condition (1987) Свали субтитрите
- Не.
Тук съм по работа. Имам ли вид на редовен?
Нямам нищо общо с това място, не виждаш ли?
Нищо не виждам.
Извинявай.
- Обичам те, братко. Без майтап.
Големи ли са й или малки?
Много, много големи. Само дето „тя“ е „той“.
По дяволите. Трябва ми „Изтрий и подуши“ за тия работи.
Не спирай да триеш и душиш.
Бизнес с акулата на заемите, а?
- Слушай, наистина съм бизнесмен.
И ще работя с г-н Палаци. Стига да се съгласи да ме финансира.
От банката ти се изсмяха, а?
- Нещо такова.
Но не това ме разтревожи, а обидите.
В банката поне не беше пълно с вибратори.
Ленихън!
Човекът иска да те види. Веднага.
Ето ме. Тръгвам. Чао.
Човече, трябва да изглеждаш супер. Сложи тъмни очила.
Не искам.
- Вземи поне цигари.
Не искам. Добре, ще взема цигарите, но ме остави на мира.
Как изглеждам?
- Откъде да знам, приятел.
Най-сладката част е първата вноска от 50 бона.
Купувам сградата и отварям мултиплекс.
32 кинозали, а?
- С по 18 места.
Но не това е най-страхотното. Ето.
Долби звук.
- Нищо не разбирам.
Както и да е.
- Да ти обясня какво ме интересува.
Ако успееш с мултиплекса, не че ме е грижа,
но 75% от концесиите и 100% от автоматите за храни и напитки са мои.
Лихвата върху 50000 е 100000.
Ако за една година не ми платиш 150000,
вземаме залога ти.
Ама нали затова дойдох тук, а не при Хътън.
Нямам какво да заложа.
Стъпил си на залога си.
- Краката ми ли?
Джон има нещо за теб.
- Джон ли?
Искаме една малка услуга от теб.
Напоследък имаме известни трудности с бизнеса.
Дават ни голяма жега и ни тичат по петите.
Затова ще сме благодарни, ако занесеш тоя пакет в Калифорния.
Нещо за дамата ли?
Ще ти дам един съвет.
Не се дръж като тъпак.
Аз съм си тъпак. Не съм пласьор. Приличам ли на такъв?
Най-добрият в страната. Ще занеса диамантите ви.
Няма ли да те затрудни?
- Никак.
Малко съм напрегнат. Скоро спрях цигарите.
Но пак ще пропуша. Намалява напрежението.
Така съм се спекъл, че бутилка ще отвориш със задника ми.
Напрегнат съм. Гласът ми трепери.
Какво е това, по дяволите?
- Бръмбар!
Какво?!
- Полиция! Долу оръжията!
Никой да не мърда!
- Не се опитвай!
Боже!
Не мърдай!
Ти си ченге! Дори не си сляпо ченге!
Какво...?!
- Ти ме накисна.
Не съм. Мислех, че тоя е сляп перверзник. Не знаех, че е ченге.
Свършен си!
Свършен ли? Ти си тоя, дето е свършен.
Спипаха те с торба диаманти и пари на местопрестъплението.
Дявол да го вземе! Може ли да поговорим?
Кевин.
Обясни ли, че е станало недоразумение?
Ще те заведа на най-страхотната вечеря...
Опитах всичко. Не признах вина. Молих за милост.
Но ще трябва да лежиш една година.
Стига толкова. Да вървим.
- Една година ли?!
Но това е първата ми присъда. Не можа ли да я направиш условна?
Какво ще кажеш? Ще готвя за избягали тийнейджърки.
Не съм казал и дума за тъпите ти сделки.
Дори когато ме уговори да вложа 5000 в офшорния ти магазин.
Мислех, че е безопасно.
Трябваше ми вноската, иначе щях да изгубя всичко.
Но защо с тия? Полицията от години търси Палаци.
Тогава искам награда. Задържаха го заради глупостта ми.
Кевин, ти си болен!
- Ленихън! Чакай малко, Харис.
10 години без право на условно освобождаване заради теб.
Ще те чакам с моите хора в работилницата.
Мъртъв си, Ленихън.
Ще се видим под душа.
Внимавай с рамото.
- Давай, движи се!
Г-н Ленихън, моля станете.
Трябва да се уверя, че признавате вината си доброволно
и че разбирате последиците.
Вземате ли лекарства,
които могат да повлияят признанията ви?
Страдате ли от душевно заболяване?
- Ето, това е.
Какво?
- Ще твърдя, че съм невменяем.
Ти не си луд, а само патологично безотговорен.
Само ние двамата го знаем.
- Разбирате ли въпроса?
Г-н Ленихън, разбра ли въпроса, свинска пръдня такава?
Дявол да те вземе, разбра ли въпроса?
Ела тук. Ваша чест, вижте го, открадна ми парите!
Да инвестира в офшорен супермаркет. Пълен провал!
Как можеш да говориш така на съдия! Ела тук!
Той е в стрес.
- В стрес ли?
И ти ще изпаднеш в стрес! Чукаш жена ми в моята кола!
А, ти мръснице, с маска на лицето!
Не можеш да ни заблудиш. В къщи те чакат кафяви дечица.
Търся справедливост!
- Пристав.
Аз съм част от правосъдието, защото съм праведен.
Аз просто съм праведен.
- Пристав.
Да!
Всички да се отдръпнат! Той е мой клиент!
Браво!
- Тишина!
Не беше зле.
Ваша чест, клиентът ми получи нервно разстройство.
Абсурд!
- Съдът трябва да прояви съчувствие.
Г-н Клайн, връщам клиента ви за 21 дневно психиатрично изследване.
Ако невменяемостта му не бъде потвърдена,
присъдата му ще започне веднага.
Д-Р АЛИС ХОФМАН ПСИХИАТЪР
Какво виждате тук?
Учителката ми от първи клас, като й резнах гърлото.
Мръсница.
Ето тук пия кръвта й.
Потапям ръка в кръвта и правя отпечатък на стената.
Благодаря.
Не съм и мислил, че пак ще я видя.
Да викам ли охраната?
Не, моля ви, още не.
Г-н Ленихън.
Може ли да задържа картичката?
- Не.
Един момент. Момент!
Благодаря, г-н Ленихън.
- Луд съм, нали?
Седнете. Такива са правилата тук.
- Знам.
Е?
- Май ще ме прати в затвора.
Направих каквото ме посъветва. Не се хвана.
Мислех, че този път ще успеем.
Жената е упорита.
Нагледала се е на хитреци. Трябва да измислим нещо различно.
Почнах да мастурбирам. Сигурен съм, че й се искаше!
Полицейски хеликоптер 43 до многопрофилната болница.
Безопасно ли е да се приземим на острова?
Да, но се върнете веднага. Бурята приближава бързо.
Тътенът на урагана Сам се носи по брега и се насочва към Ню Йорк.
Градските служби са затворени, пътната полиция е в готовност.
Пази си крака. Бурята започва.
Здрасти, Маги.
- Какво е това?
Джо Стъки. Убийство. Наркотици. Истинско животно.
Държа се като обезумял в килията.
В рентгенологията! Има опашка за рентгена.
У дома, у дома е хубаво.
Трошиш пари по коне, а мангизите са на борсата.
С изключение на Мечтата на Монти. Евентуално.
У дома съм.
- Здрасти, Ленихън.
Донесох ти нещо.
- Благодаря. Страхотно! Коя е?
Ей, така.
Какво каза психиатърката?
- Отпадам.
Нито теб оставят, нито мен пускат.
Скоро ще те пуснат. Още ли мислиш, че си черен?
Кажи: „Седни, кръв.“
- „Седни, кръв.“
Нямаш проблем. С тоя тук ще си като у дома си.
Ти си напълно откачен. Скок-подскок.
Давай, Йейл!
- Греби, греби.
Внимавай с вълните. Какво става тук? Какво има?
Въпросът е дали искаш да живееш или да умреш.
Ако те пуснат, да не идеш при Палаци. Нали помниш?
Помня, мил ми е животът. Да не ме мислиш за луд?
Хубави бисквити, нали?
Тапети, завеси, ще бъде като у дома.
Здрасти, Маги.
- Рейчъл, Чеймбърз те търси.
Движението беше ужасно.
- Сигурно пак ще мърмори.
Дай една химикалка.
- Кара ми се за всичко.
Напрегнат е, защото ме е сложил дежурна.
Няма да е лесно довечера.
- Ураганът няма да съсипе дебюта ми.
Закъсняваш. Има много работа.
Г-н Чеймбърз, може ли Джули и Карен да останат през нощта?
Извънреден труд?
- Тази нощ няма да е като другите.
Защо не чувам искания, когато трябва да се прибера без заплата?
Кога е било това?
Бокс, кучето е в леглото ми. Това е моята възглавница.
Пази я.
- Да ми пази възглавницата?!
Маркира си територията.
- Ще му дам да се разбере.
Разкарай се от кревата ми, Файдо.
Ела тук, Файдо.
Не е лошо куче.
- Искаше да ме изяде.
Отивам на обяд, човече. Навън!
Графикът е добър, но кой е д-р Слатъри?
Ще завежда спешното отделение довечера. Знаем се от Удхърст.
Уикендът ще е труден. Да видим как ще се справиш.
А сега...
Не е ли уместно предложението на Маги за още сестри?
Добрият администратор не се съгласява с персонала, нали?
Да, разбира се.
Правилно.
Радиостанциите не работят. Трябва да се върнат.
В „Пикендсейв“ ли?
Проблем в психиатричното. Ленихън пак ги кара да се катерят.
Идвам веднага.
Аз ще имам грижата.
- Спокойно. Знам как да се справя.
Ще се видим в понеделник.
- Приятна събота и неделя.
Д-р Слатъри трябваше да се обади. Сигурно му е попречил трафикът.
Рейчъл, грижи се за болницата.
БЕЗ ХАПАНЕ БЕЗ ПЛЮЕНЕ
Ухапи го!
Престанете. Успокойте се.
Спор за територия. Голямото куче взе играчката на малкото.
Ленихън, това ли е най-доброто, на което си способен?
Като гледах скеча пред съдията, очаквах повече.
Хофман ми прати заключението си. Отиваш в затвора на сутринта.
Не ме опикавай. Няма да си променя решението.
Оставете го сам в заключена стая да не тормози пациентите.
По дяволите.
Оставете го. Ще умре в затвора. Ще го убият.
Бокс, не се притеснявай. Успокой се.
Не ти влиза в работата. Лягай си.
Накарай ме. Искаш да го пратиш в затвора?
Ще ме караш да си лягам ли, скапаняко? Така, значи!
Нищо няма да ме караш да правя.
Никой няма да те слуша, скапаняк такъв!
Защото стачкуваме.
- Да.
Стачка! Стачка!
Един момент, ако обичате!
Трогва ме загрижеността ви за г-н Ленихън.
Но ако не се разотидете по леглата, ще затворя отделението
и ще ви преместя в затвора за невменяеми престъпници.
В Данамора?
- Точно там.
Ще изядат момчетата живи.
Чухте г-н Бокс. Който иска да остане тук, да си ляга.
Никой да не мърда.
- Не!
Никой никъде няма да ходи.
Бокс, не си търси белята. Всичко ще се оправи.
Аз оплесках всичко. Отивам в панделата. Няма нищо.
Забрави! Никъде не отиваш. Никой никъде не отива.
Какво се опитваш да постигнеш?
- Лампите. Какво стана?
Затваря отделението.
- Боже, всички ще умрете.
Стига.
- Трябва да спрем това.
Ако не си тръгнеш сега, утре си мъртъв.
Хайде.
- Да нападнем аптеката.
Има сестри с големи цици.
- Отвеждат Ленихън!
Не можем да ги оставим да се мотаят из болницата.
Градът е потънал в мрак. Срив в електрическата мрежа.
Страхотно. Токът спря. Остава само да идем горе.
Дайте ми светлина.
Включете аварийния генератор.
Той осигурява само половината електричество.
Не е достатъчно за болницата. Д-р Ранди...
Томи Пинто падна от покрива.
- Защо е бил там в тоя ураган?
Чеймбърз го прати. Къде е той?
- Отиде си.
Какво ви трябва?
- Какво стана?
Паднах от покрива.
- Движиш ли краката си? А врата?
Да.
- Погрижете се за гръбнака му.
Ще се обадите ли на жена ми?
Къде е лекарят от спешното? Не мога сам да поставя диагноза.
Как да те намеря другата седмица? Ще ми трябваш.
Да не мислиш, че ще ти оставя адрес? Изчезвам.
Иди в кабинета на Чеймбърз и си вземи картона.
Като се качиш горе, завий надясно.
Не забравяй за операционната.
Лабораторията на Чеймбърз.
- Има собствен генератор.
Не пестеше разходи. Затова...
Има ли нужда от друго?
- Върни момичета, които си тръгнаха.
Мамка му!
- Дайте фенерче.
Няма кислород.
- Къде са кислородните резервоари?
Иди там. Къде е Дорис?
Къде си, Дорис?
- Мамка му. Стъки!
Защо да работи генераторът? Нищо не работи.
Стъки!
- Обади се на поддръжката.
Телефонът не работи.
- Божичко!
Стъки, ела, смешнико! Ще ти извия врата като на пиле.
Какво става с генератора.
- Проверяваме.
Браво. Томи няма рентгенова снимка.
Колко ще отнеме?
- Стига си ме тормозила.
Първо на теб ще кажем, като го оправим.
Генераторът работеше преди малко. Ще го поправят.
Докторът от спешното идва. Да продължаваме
и да се заемем със спешните случаи.
Д-р Слатъри?
- Познахте.
Едуард Слатъри?
- Едуард Слатъри.
Слава Богу! Аз съм Рейчъл Атуд, помощничката на Артър.
Условията не са според очакванията, но ще се постарая.
Ще потърся полезни съвети в ръководството за спешни случаи.
Много е старо. Пише дори за пиявици.
Ще действам по собствена преценка.
Очевидно.
- Какво е това?
Ленихън, Кевин. Чеймбърз се е погрижил. Да вървим.
Да вървим ли? Къде?
В спешното. Чака ви тълпа пациенти.
Започвайте без мен, веднага слизам.
Аз не съм лекар, а администратор. Да вървим.
Да си измия ръцете.
- Готови ли сме, д-р Слатъри?
Може ли да ме наричате, Еди? Аз ще ви наричам Рейчъл.
Еди, Рейчъл, става ли?
- Добре.
Чеймбърз спомена ли, че няма да остана дълго?
Имам и друга работа. Ще ходя и в други болници.
Донесете гипс. Има счупен крак. Може ли да се погрижите?
Това е Маги, дежурната сестра. Обадете й се.
Животоподдържащите системи! Не знаем дали са заредени.
Остави възглавницата и занеси фенера в превързочната.
Вземи възглавницата. Имаш две ръце.
Заших я. Някой да ми помогне да я облечем.
Иди в травматологията и помогни на д-р Джофи с обличането.
Извинете, имам спешен случай.
МРЪСНО БЕЛ? О
Какво правите, д-р Фостър?
Операционната не може да работи на свещи.
Отложих всички неспешни операции за вдругиден.
Разпределете операционните сестри според нуждите.
Боже, едва не се сблъскахме.
Няма ли да помогнете?
Превишавате правата си и сте върху бомба със закъснител.
Не ми се ще да съм тук, когато избухне.
Нищо ми няма на главата.
- Защото не я виждате отсам.
Искам да си ходя.
Отивам да вдигна гюрука на мерцедеса си.
Какво да правя с тези хора?
- Не ги приемайте в болницата.
Изпратете ги у дома.
Нямате право. Това е моята линейка.
Изчезвам!
Вече съм навън.
Дявол да го вземе! Мамка му!
Мамка му!
О, не!
Спри!
Шосето изчезна.
- Шосето ли изчезна?
Да.
- Кой сте вие?
Д-р Слатъри. А вие?
- Д-р Фостър.
Значи сме адаши. Ще ме върнете ли в болницата?
Пътят изчезна.
Дайте още кабел.
Страхотна идея, д-р Джофи.
- Младият д-р Джофи е пълен с идеи.
Колко фенера имаме?
- 20.
Оставили сте си стетоскопа у дома?!
Благодаря за услугата.
- Докторе, къде ми е линейката?
Потопих я.
- Какво стана, д-р Слатъри?
Д-р Слатъри?
- Какво ви става?
Какво стана?
- Пътят се сгромоляса.
Линейката потъна.
- Кой е той?
Мислех, че преглеждате пациенти.
- Така беше.
После видях бурята и реших, че е най-добре да се евакуираме.
Да се евакуираме, ли?
- Такава бе диагнозата.
Не трябва ли те да карат линейките?
- Да. Как се казвате?
Д-р Джофи.
- Завърши преди 3 месеца.
Три месеца? Хемороидите ми са по-отдавна.
Изпращате хора навън в това време, без да оцените риска?
Медицината е практическа дисциплина, не е като правото!
Кажете им го!
- Не исках да...
Д-р Слатъри.
Д-р Слатъри.
Спешното отделение е насам.
Чеймбърз сигурно седи с чаша уиски пред камината.
Той обича уиски.
- Трябва да му се обадя.
Не.
- Да, телефоните не работят.
Ето какво имаме за начало.
Човек паднал от покрив. Не му е правен рентген.
Ударен от светкавица. Един, който ни мисли за клиника.
Автомобилен инцидент с контузии. Възможно раждане.
Без съпруг, шест деца, всички тук. Счупен крак за гипсиране.
Трябва ни лекар в отделението за наркомани. Пищят за лекарствата си.
Не мога да се правя на лекар. Не минах и за луд.
Това е по-лесно. Никой не знае какво прави.
А какво трябва да прави един лекар?
- Диагностицира гонорея.
После прави инжекция.
- Ще познаят, че не съм Слатъри.
Никой не води отчет на докторите от спешното. Работят на парче.
Появяват се, изкарват няколко смени, прибират парите и изчезват.
Ти си идеален за тая работа.
- Дано само Чеймбърз не се появи.
Ще проверя в психото.
- Лекар ли съм?
Лекар си.
- Лекар съм.
Докторе, дайте разпореждания.
Дами и господа, моля за внимание.
Знаете ли къде е проблемът на медицината?
В постоянното прехвърляне на отговорността.
Разчитате на мен. А аз свършвам работата си и изчезвам.
Затова, разчитайте на себе си. Умни сте.
Блестящи сте! Прегледайте онези пациенти.
Сестра, помогнете. И ми кажете мнението си.
Не забравяйте какво казва Хипократ.
А сега на работа.
Хайде на работа. Работа, работа!
Пак те питам Чеймбърз. Какво направи с осветлението?
Все ни държиш на тъмно.
Не знам какво става. Сигурно целият град е в мрак.
Да, бе. И страдат от мания за величие.
Дай ми радио и ще разбера.
Какво ще правиш? Ще викаш специалния отряд?
Цяла нощ ли ще стоим тук?
ДА НЕ СЕ ИГРАЕ НА ПИНГ-ПОНГ СЛЕД 8:00
Ще стоим тук вечно.
Докато ръцете ми са около дръгливия ти пилешки врат.
Никой няма да ни праща в Данамора.
Млъквай, тъпако!
Д-р Слатъри, моля ви, елате.
Какъв е проблемът?
Опитахте ли със сок от сливи?
- Разбира се.
За последно ходих преди седмица, но не беше достатъчно.
На мен ми помага топла вана. Ще се оправите.
Вече използва свещички, но няма подобрение.
Не може сама. Трябва да й направим клизма.
Ами, действайте.
За какво са ми?
- А, не пак това.
Какво има?
Сигурно се шегувате. Д-р Джофи!
Д-р Джофи! Елате тук.
Спешен случай. Погрижете се. Ще му се прииска да е учил право.
Трябва ми още пеницилин.
- Веднага.
Какво е това?
Няма поставена диагноза. Не е прегледана.
Още не сте я прегледали? А имате вълшебни ръце.
За какво са ви вълшебните ръце?
Трябва да ги измия. Досега бяха в задника на г-жа Насбаум.
Възложих ви всички най-прекрасни задачи.
Прегледайте тази пациентка. Аз съм зает.
Добре.
Джофи.
- Господине.
Излезте!
- Но, колега...
Започваш да ме отвращаваш. Иди си измий вълшебните ръце.
Разкарай вълшебния си задник оттук. Под завесата.
Извинете.
- Важно е. Бързо.
Каква прекрасна престилка.
- Благодаря.
Какви са ви оплакванията?
- Боли ме навсякъде.
И тук, и тук.
Особено ето тук.
- Чичо Доктор ще се погрижи.
Стето... стетато...
Охлади го. Направи го приятно.
Какво чувате?
- Ами, чувам...
Чувам едно тъничко гласче, което казва,
„Еди, ти си един щастлив кучи син.“
Много обичам мъже, отдадени на медицината.
Те дават много от себе си и ми се приисква да дам нещо в замяна.
Да, отдаден. Така е. Аз съм всеотдаен лекар.
Аз съм всеотдаен лекар. Това е най-хубавият ми ден.
Обичам грижовни мъже.
- Много съм грижовен.
Според един циничен познат лекарите казват, че хората имат гонорея
и им бият инжекции. Представяте ли си!
Няма нужда да ми го казваш.
Знам.
- Защото затова съм тук.
Да.
- Вече имам гонорея.
Д-р Джофи!
Какво правите? Стена ли строите?
Не, това е най-новата техника.
Когато гипсът е много, костите заздравяват по-добре.
Ще ви хареса. Добра техника.
Ще ви помоля за една услуга. Като махате гипса,
да ми върнете пръстена. Остана вътре.
Хубаво се получи. Ще зарасне добре.
Чувате го.
- Д-р Слатъри, може ли за момент.
Д-р Фостър, заместете ме. Спешен случай!
Опитайте дали това става.
Извинете, докторе.
- Може да се окаже сериозно.
Извинете.
- Имате ли още въпроси? Тръгвайте.
Имате налягане...
Назад!
Нищо чудно. Модел 82-ра. Трябваше да ги приберат.
Още нещо да направя за вас?
- Да, докторе.
Онази жена се нуждае от лечение. Тази й е братовчедка.
Може да е фамилно заболяване. Не сме сигурни.
Нека и двете да идат на рентген.
Казва, че всичко я боли, защото съпругът й я напуснал.
Рентгенът няма да покаже нищо.
- Няма и да навреди.
Ето, видяхте ли?
Извинете.
Какво ви каза?
Каза, че съпругът ми и без друго не струва.
И според него имам хубав... ами... задник.
И че утре вечер може да идем на танци.
А, мамка му! Какво стана по дяволите?
Внимавай!
Дявол да го вземе!
ИНТЕНЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ
Може ли 10 да имат...
Какво стана с аварийното захранване?
- Възстановяват го.
Четири сестри за осем пациента.
- Колко още трябват?
Мъча се да опазя хората живи. Най-добре е по три на легло.
Не се тревожете. Ще доведа всички, които мога да отделя.
Имаме пациент с ДВТ. След това получи ПЕ.
Да не е инфаркт?
- Може да се окаже сериозно.
Има ли нужда от второ мнение?
- За някои няма и едно.
Затова ли вашите са се борили да ви изучат?
Родителите ми са богати.
- Интересува ли ги мултиплекс?
50000 първа вноска.
- Какво?!
Мнението ви струва колкото и на всеки друг.
Д-р Джофи, разчитам на вас. Не ме подвеждайте.
Благодаря.
- Браво на вас.
Какво правите? Оставяте стажант първа година да диагностицира?
Плачете за съдебен процес.
Като „Блоуфилд срещу Св. Джуд“. 3 милиона обезщетение!
Какво се опитвате да изскубнете? Кой сте вие?
Какво става?
- Този тук е полудял.
Забравете за аварийния генератор.
Нужно е да стане чудо да заработи до сутринта.
Сутринта ли? Някои пациенти няма да издържат.
Какво искате от нас? От месеци обясняваме на Чеймбърз.
Не съм разбрала...
Хората ще умрат през нощта.
- Кажете й колко ще струва.
Водите тази болница към провал.
Като се заяждате с Рейчъл, това ще оправи ли генератора?
Трябват хора в интензивното.
- Няма кой да пратим.
Ще съберем от другаде.
- Лесно е да се каже.
Както и да се направи. Да вървим.
Какво правиш, Еди?
Момент. Рейчъл, аз съм цар на убеждаването.
Еди.
Дами и господа, моля за внимание.
Нужна ни е помощта ви.
- Какво прави?
Тук съм от пет часа. Какво става?
Луис, това е главният санитар на болницата.
Искам всички да се запознаете с него.
Помните ли как са ви мерили температурата като деца?
Какви ги говори?
Тази вечер е ваш ред да помогнете.
Слушайте доктора.
Сигурно е от юридическа фирма за медицински дела.
Може ли да има работещи пациенти в болницата? Не.
Аз съм вашият лекар. Ще ви предпиша упражнение.
Полезно е за сърдечно-съдовата система. Започвате да ходите.
Слушайте доктора.
Той отговаря, ако се случи нещо.
- Нямам избор.
Цари анархия.
- Какво да направя?
Особено вие. Най-много трябва да се упражнявате. Хайде, ставайте.
Не съм лекар.
- Но имате нужда от упражнения.
Внимавайте с децата.
Хайде, станете.
- Благодаря.
Благодаря, Еди.
- За мен беше удоволствие.
Измъкни ме оттук. Насам, ако обичате.
Докторе, интензивното е насам.
- Извинете, следвах Луис.
Къде отивате?
- В интензивното.
Вие сте доктор от спешно.
Еди, санитарят ще ги изведе.
Еди?
Томи Пинто усеща изтръпване на краката. Тревожа се.
Какво може да е?
- Скенерът ще покаже най-точно.
Защо не е прегледан на скенер?
- Няма ток.
Хеликоптерната площадка свети.
- На собствен генератор.
Ясно кой прибира пачките.
- А кой ще го премести?
Дали да не извикаме наркоманите? Те и без друго нищо не правят.
Само си чоплят носа.
- Аз ще се погрижа.
Вас няма да ви послушат.
- Аз съм администратор тук.
Г-це Атуд.
- Не чува.
Няма представа какво прави.
Опасността от съдебно дело е реална, а вие подклаждате обстановката.
Какъв цигански доктор сте?
Официално обвинение ли е или клевета?
Адвокатът ми е на разположение 24 часа, заради кретени като теб.
Ще ти разкаже играта.
- Не исках да кажа...
Не исках.
- Приемам извинението.
Съжалявам.
- Помогни на Джофи с Томи Пинто.
Размърдай се.
- Д-р Слатъри.
Отивам до тоалетната. Не ми е нужно второ мнение.
Имам ли нужда от второ мнение?
- Не.
Няма нужда от второ мнение.
Г-н Стъки. Джаксън, лекуваш ли се тук?
Да. Пуснаха ли те от затвора?
Преметнах ония мухльовци, като им надрънках глупости за болния си крак.
Как да се измъкна оттук?
- Не знам.
Внимание.
- Какво искаш?
Нали познаваш болницата?
- Трябва ми метадон.
Ще ти намеря каквото трябва.
И за вас се отнася.
- Измъкни ме от острова.
Хайде, да вървим, тъпако.
Това искане е необичайно и доста странно,
но и самата ситуация е необичайна.
Сериозно се нуждаем от хора.
Това е програма за лечение на наркомани, а не за работна заетост.
Прав, ли съм, хора? Така че дай си ни лекарството...
...лекарството.
Ами...
Момичето ми обича купона по всяко време.
По-спокойно, че да не играе пак тоягата.
Повтори им го. Не чуват.
Тоягата ще заиграе по вас, ако не се държите прилично.
Имаме си програма...
- И аз си имам.
Има добра новина и лоша. Добрата е, че съм донесъл метадон.
Аха! А лошата?
Трябва да си го изработите.
- Ужасна новина.
Рейчъл помоли за помощ, а вие се изсмяхте.
Не приемам никакви оплаквания.
Просто ще си тръгна.
Не съм тук да работя, а да почивам.
- Искам да работите.
Не мога да работя!
- За Бога, не можел!
Ние сме наркомани, не слуги.
Мислех, че ще се разберем с една дума, но съм сбъркал.
Е, договорихме ли се?
Кажете „да“.
- Да.
Ще свършим работата.
Взехте важно решение за кариерите си.
Наркоманите на работа!
Ура за метадона! Наркоманите на работа.
Раз, два, три, здраво стъпвай!
Дръж горе откъм теб, човече.
Разкарай ми се от погледа!
- Не говори така на доктора.
Не така. Ще ви приложа шокова терапия.
Размърдайте си мозъците, ако ги имате.
Дръжте го високо и внимавайте. Рейчъл.
Да.
Ако някой трябва да напусне острова, да кажем, че искат да го убият...
...че е болен, може ли да ползва лодката?
Ключът е у мен. Но в това време нищо не може да направиш.
Не сега, а когато е хубаво.
Да. Възможно е.
- Добре е да го знам. Да вървим.
Данамора ли? Кой е казал нещо за Данамора? Къде да подпиша?
Лампите се гасят в 10, кабелна телевизия, спорт и мръсни филми.
И сода, когато пожелаем.
- Сестри с по-големи цици.
Прекрасна идея! Няма да е проблем.
Друго? Няма? Супер!
Не подписвай, ако не искаш.
Сега може ли да ми върнете радиото?
Какво направи с Ленихън?
- Всички видяхте какво стана.
При Палаци ли го прати или за медицински експерименти?
Наш ред е!
Наш ред е!
Чакайте малко!
Виждам, че сте умни, но ще ви изненадам.
Ленихън беше инспектор под прикритие от Здравната каса.
Здравната каса. Бива си те, Чеймбърз.
Наистина.
- Какво ще правим сега?
Какво ще правим ли?
Ще запушим устата на тая въшка да не му отпоря лъжливите устни.
И чумата ще избяга, ако те види сега.
Йее!
Ти си нашият герой.
- Така ли?
Да.
- Имаме още работа.
Справи се страхотно, Джак.
Тостерът не работи. Ще го донеса.
- И фурната.
Още не сме вън от опасност.
- Правилно.
Д-р Слатъри, някой каза, че работи за вас. Идете да го видите.
Зает съм.
Покажете ми къде е демеролът и сам ще си излекувам задника.
Повикайте д-р Джофи.
- Успех.
Трябваше да работиш.
- Не си губи времето.
Не помагай на ония, дето не могат да бъдат спасени.
Хвърли ме в кревата и забрави за мен.
И за да са щастливи последните ми дни, ме лекувай интензивно.
Познаваш състоянието ми.
- Да.
Страдаш от сериозна тъпотия.
Объркан съм. Какво значи на прост език?
Че ще проверя това.
Не, казах ти, докторе. Не бива... Какво е това?
Не ми харесва звука.
- Няма как.
И това не ми харесва.
- Значи сме двама.
Почувства ли остра болка?
- Не. Изкефих се. Ти как мислиш?
Как е пациентът?
- Може ли да гласувам?
Чувствам се добре. Не мога да върша тая работа, щото имам херния.
Д-р Джофи, бихте ли проверили хернията на човека?
Чудесно! Поредната прекрасна задача. Свали панталона.
Така.
Кашляй.
Изглежда добре.
- Стиснете. Може да е вътрешна.
Кашляй.
- Кашлям, човече.
Ще си изкашлям дробовете, ако продължи.
По-силно.
- Но...
Знам, че е необичайно, но се мъчим да спасим живот.
Ще насроча операция веднага.
Да, трябва да проверя момчетата вътрешно.
Не, не! Искам да работя!
Д-р Джофи, излекувахте го!
Рейчъл, д-р Джофи, приключихме.
И Джофи...
- Знам, да си измия ръцете.
Не съм се и съмнявала в теб.
Макар, че колегите ти мислеха...
- Какво?
Нищо не направи, когато обстановката се нажежи.
Такъв съм си хитрец от едно време.
Залових се с медицина на стари години.
Какво си правил преди това?
- Продавах недвижими имоти.
Инвестирах. В имоти и земя. Имах много инвеститори.
Вървеше добре, но един ден се погледнах в огледалото и си казах:
„Не е за теб този живот.“ И се записах да следвам медицина.
Къде?
- Наблизо.
Трудно ли се ръководи болница?
Да отговаряш за всичко - за храната,
ягодовите десерти, желетата и други подобни.
Иска ми се да говоря за тях.
- Да.
Знам, че ръководиш болница, но аз обичам желетата.
Още не съм имала възможност. Тази вечер ми е пробна.
Рейчъл, справяш се страхотно с ръководството.
И си много по-хубава от Чеймбърз.
Благодаря.
- Аз трябва да приготвя храна, кафе.
Г- це Атуд.
Тук е Мери от интензивното. Без климатик е близо 40 градуса.
Трябва да направим нещо.
- Ще се заема с въпроса.
Не се паникьосвай. Направи сандвичи, аз отивам в интензивното.
Благодаря ти.
- Няма защо.
Опитвам се да мобилизирам всички за интензивното.
Хеликоптерът във фоайето и вкарваме въздух в асансьорните шахти.
Ще се оправиш. Кажи „А-а“.
Към фоайето, Луис. Раз-два...
Ще мине ли през вратата?
- Няма страшно.
Вземам си сандвич. Няма страшно!
Дърпай, дърпай!
Хайде, почти го изтеглихме. Напънете се.
Едно, две, три, дърпай!
О, Боже! Каза, че може да мине през вратата.
Почти е готово. Само да го привлечем до шахтата
и да пуснем въздуха.
Момчетата ще помогнат. Само да мине през стъпалата.
Нали така? Ще опитате, нали? Хайде, пак!
Едно, две, три, тегли!
Достатъчно. Да вървим в интензивното!
Оставете всичко и ме последвайте в интензивното.
Еди?
- Някой разбира ли от хеликоптери?
Аз съм специалист.
„Слик“, „Сикорски“ и всички модели „Хюи“:
Модели А, Бе, Це, Де, „Еърулф“, „Блу Тъндър“.
А този тук, „Хюи 500 Де“?
Знам го наизуст.
- Пързаляш ли ме?
Няма такова нещо.
- Я да видим! Влизай.
Бях механик на хеликоптер по време на „азиатската ваканция“.
Не съм летял. Страх ме е от височини.
Но, ако сложиш някой зад лоста, имам какво да покажа.
Няма време. Ще евакуираме интензивното.
Има ли доброволци?
Дай нагоре, бавно, бавно.
Много натискаш левия педал. По-леко превключвай.
Какво?
- Скоростния лост.
По-плавно. Нагоре и надолу с твоя лост.
Моя нос ли?
Дано знае какво прави.
- Спокойно. Каза, че има същия.
Точно така. Леко нагоре, нагоре.
Фасулска работа.
Бавно. Господи! Обстрелват те с 50-мм автоматично оръжие.
Дръпни се от дърветата!
- Какво?
Залегни! Залегни!
Полудя ли?
- Ракетен обстрел! Бягай!
Това да не ти е Виетнам?
- Надясно.
Да не си откачил?!
- Мамка му! Взривиха склада.
Боже, свършиха наркотиците.
Ей, дрогиран тъпако, как да се приземя?
Не се приземявай! Обратно в базата. Много е напечено!
Какво?!
- Вдигай се!
Не се приземявай.
- Войната свърши, тъпако.
Ще умра тук! Ще те пречукам!
Не се приземявай, недей.
Успя!
- Браво!
Слава Богу!
Ще му сграбча сърцето и ще го изтръгна през задника му.
Получаваш кръст за особени летателни заслуги. А аз?
Ти ли?!
Помощ! Помощ!
Ще се оправи. Ще се оправи. Има пристъп.
Подейства.
- Страхотно.
Всеки миг ще се събудя и ще се пръсна от смях.
Никакъв сън! Има много работа.
Трябва да оправим генератора, но взводът ти изглежда гроги.
Иди в спешното. Аз ще се погрижа за взвода.
Благодаря ти.
- Добре.
Връщам се веднага, Томи.
- Не ме забравяй.
Е?
- Снимките не вършат работа.
Художествени скици ли искаш?
- Не. Скенер.
Не може скенер. Горе няма ток.
Томи Пинто има хематом на гръбначния стълб.
Колкото по-дълго чакаме, рискуваме парализа.
Прибързва със заключенията.
- Не е вярно.
Нямаме достатъчно информация.
- Какво друго може да е?
Може да е... Да речем, че трябва да се оперира.
Не разполагаме с операционна, нали?
Така ли?
- Разбира се. Няма ток.
Немислимо е да се прави подобна сложна операция
тук, в спешното, нали?
Вие ще оперирате ли?
- Изключено.
Пълно е с бактерии, микроби. Няма антисептичност.
Не може да излагаме на опасност централната нервна система.
Ако не възстановим захранването, може да се усложни...
Чакайте!
- Какви ги говорите?
Лекари сте, а не ви личи! Какво ви прихваща?
Някой ще ме осветли ли какво става тук?
Томи?
- Моля ви, погледнете Томи.
Знам какво говоря. А той не ще да го види.
Силата ми не е там. Вие!
- Аз? Не!
Да!
- Аз съм само стажант.
А аз съм хирург. Не говоря с пациентите, докато...
Вие трябва да идете.
Аз...?
- Д-р Слатъри! Д-р Слатъри!
Добре! Ще ида, ще го погледна...
Но сам.
Благодаря.
- Няма защо.
Как сте, докторе?
Ти как си, Томи Пинто?
Е, какво е положението с мен?
Ами, трябвало е да използваш стълба.
Томи, диабетик ли си?
Не.
- Кои са любимите ти бонбони?
Червените.
- Виж ти! И на мен също.
Не слагат достатъчно червени в пликчетата.
Благодаря.
- Няма защо.
Може ли да прегледате краката ми, защото нищо не чувствам?
Лошо е, нали?
Ами, не... А, не е.
Не е толкова зле, колкото си мислиш.
Ще мине ли, ако стоя с грейка?
Ти наистина си голям късметлия.
Можеше да паднеш от всеки покрив, а ти го направи в болницата.
Тук има добри специалисти, ще се погрижат за теб.
Непременно ще се оправиш.
Ще се оправиш.
Докторе, нали не ме баламосвате?
Е, какво е заключението ви?
Какво има, Еди?
Досега минавах между капките.
Ако този мъж не бъде опериран, може да осакатее за цял живот.
Не мога повече да лъжа.
- Трябва.
Знам колко си притеснен.
- Мислиш, че съм си на мястото.
Аз не съм лекар.
- Чуй ме.
Всеки път, когато се изправяхме пред някакво препятствие,
ти ни караше да вярваме, че всичко е възможно.
Всичко е възможно?
- Да.
И мен накара да го вярвам.
Да, може да... може да опитам.
Да, нека опитаме.
Намерихме ли кутията с нуролон?
- Ето там.
Анестетичното оборудване работи.
- Какъв ритъм!
Хубаво! Прекрасно!
Започваме, д-р Фостър.
- Много романтично.
И очаквате да извърша операция в тези условия?
Кои сте вие, хора?
Вие сте некомпетентна. Излагате болницата на риск.
Разграничавам се от вашето престъпно поведение. Довиждане.
Д-р Фостър.
Защо й говорите така? Иска да помогне. Ще ви счупя пръстите!
Ще оставя един да ви го натикам в надутия задник. Ще оперирате ли?
Ако нещо се случи, няма как да се защитя.
Ще оставите човека, защото ви е страх да не ви съдят?
Лекар ли сте или пъзлив бюрократ?
Защо мъже като нас са избрали медицината?
Откакто съм лекар, виждам как тази професия отива по дяволите.
Към нас се отнасят като към техници или строители.
Ако клиентът не е доволен, ни мъкне в съда.
Къде е уважението, доверието?
- Доверието ли? Страхливец!
Какво?!
- Ние сме лекари.
Хората казват: „Докторе, помогнете.“ И ние помагаме. Това е сила.
Ще се оставите адвокатите да ви плашат?
Имаме най-великата професия. Паркираме, където си пожелаем.
В алеи, зони за товарене. Без глоба.
Места до пътеката в театъра.
- Точно така.
Пожар ли има? Какво става?
Нямам избор.
Къде отиваме?
- В лабораторията на Чеймбърз.
Какво е това?
- Бунт!
Какво правиш?
- Господи!
Добър удар. Пази си краката.
Това столовата ли е?
И ви е смешно! Това поведение е престъпно.
Влизане с взлом.
Може ли да осветим операционната с този генератор?
Няма причина да не го направим.
- А какво ще каже Артър?
Артър!
- Това е бебето на Артър.
Не, това е бебето му.
- Имаме спешен случай и действаме.
Престанете! Г-це Атуд, проваляте си кариерата.
Какво ви мъчи?
- Готова съм за поема този риск.
Давай.
- Не. Спри.
Г-це Атуд! Не!
Какво правим?
Какво ще кажете, д-р Фостър? Ще оперирате ли?
Каква каша!
Сега има ток, нали?
- Само да се махнем оттук.
Супер! Да се изнасяме.
Д-р Слатъри, за мен ще е чест да ми асистирате.
Д-р Слатъри?
- Да.
Трябва да започваме.
- Не съм...
...чист.
Чакат ни.
Д-р Слатъри?
Микроби. Опитвам се да стана стерилен. Така достатъчно ли е?
Присъствали ли сте друг път? Процедурата е много трудна.
Без скенер не можем да локализираме хематома.
Може да се открие гръбначният мозък. Много е деликатно.
Трябва да е между 9 и 10-ти прешлен.
Докторе, мисля, че не съм подходящ за работата.
Не разбирам.
Не искам да знам.
Не ме интересува кой сте. Изпратете Джофи.
Дръжте си ръцете в джобовете и се занимавайте с болницата.
Благодаря, докторе.
Имаме ли интравенозна течност?
- Рейчъл, трябва ми помощ.
Изведете децата оттук.
Изведете децата.
Тя има пълно разкритие.
- Ще ражда ли?
Да, ще изскочи като тапа.
Дръжте ръката й, докато ражда. Хайде, напъвай.
Напъвай.
- Ето, дръж ми ръката.
Дишай дълбоко. Добре. Така, браво!
Главата се показа. Върна се, но беше глава.
Добро момиче!
Щом си готова.
- Сега дишай бавно.
Браво! Справяш се чудесно.
- Още веднъж.
Знаеш какво да правиш.
- Божичко!
Така, така.
- Още веднъж.
Спокойно. Напъни.
- О, Боже!
Напъвай.
- Излиза.
Излиза. Това е бебе!
Докторе, хванете го.
- Божичко, това е бебе. Момче.
Момче.
- Това е бебе, бебе!
Има много слуз.
- Момченце.
Какви мънички топки има!
- Рейчъл, срежи връвта.
Ама че сладурче!
- Така.
Боже мой, бебе!
Дръж го.
- Трябва да се гордееш.
Истинска героиня! Ще дадете ли бебето на мама?
Ще те завием да ти е топло.
Браво, справи се чудесно.
- Ето ти бебето.
Това е мама.
- Ах, бебето ми.
Благодаря, докторе.
- Ти си чудесна майка.
И бебето е чудесно.
- Сякаш ти е за първи път.
Не е така.
Но всяко раждане е като за първи път.
Истинско бебе.
Всичко мина чудесно. Добре е.
Чудесно! Благодаря, докторе.
- И аз благодаря.
Благодаря.
Е?
Един бонбон за победата? Кои предпочиташ?
Червените.
- Червени. Мамка му!
За мен не остава. Ти спаси живота му.
- Аз? Заслугата е твоя.
Не, твоя е.
- Беше постижение на екипа.
Двамата бяхме екип?
- И то добър.
Спешното отделение е насам.
- Да, аз...
Здравейте, докторе.
- Здравейте.
Харесва ли ти да се местиш от една болница в друга?
И никога да не опознаваш хората, с които работиш?
Това предложение ли е?
- За работа.
Трябва сериозно да помисля за кариерата си.
Хайде, наркомани, сменете се.
Готови сме.
По дяволите, човече!
Кой е тоя?
- Откъде се взе?
Ставай, човече.
- Помогни да го обърна.
Помощ!
- Извади му главата от водата.
Изправи го.
- Имаме си мъртво ченге.
Дойде от океана!
- Звъннете в спешното.
Мъртъв. Кой е?
- Ченгето, дето ме доведе.
Уби ли го?
- Сигурно има и друг ключ за лодката.
Ти знаеш по-добре.
ОХРАНА
Дръж фенера.
ПРИСТАН
Джак!
- Долен страхливец!
Мамка му!
Когато нюйоркчани се събудиха след бурята,
откриха разрушения и прекъснато захранване.
Полицаят не се е удавил. Удушен е.
Видяхте ли в болницата снощи мъж в затворнически дрехи?
Грешката е моя. Моля ви, помислете. Накуцва.
Чакайте. Защо ще се връща, ако се мъчи да избяга?
Убил е полицай. Бягаш, докато трупът е топъл.
Така е.
- Мъртъв е от десет часа.
Шосето потъна, когато исках да избягам... да се евакуирам.
Избягал е от острова, след като спря токът.
Ще ти се да е така.
- Ще се обадя на полицията.
Хайде, Бокс. И двамата ще бъдем свободни.
Ще дойдеш вкъщи на вечеря, да те запозная с жената и децата.
Нямам дрехи.
Ще ти дам мои. Ще ги поотпуснем в раменете.
Г-це Атуд, елате.
Г- це Атуд, елате.
Артър?
- Няма да познаеш къде съм.
Държат ме заложник в психиатричното.
Като имаш минутка, ще дойдеш ли да ме освободиш?
Божичко! Мамка му! Разбира се.
Г-ца Атуд е свидетел, че приемам тези искания по своя воля.
„Сестри с по-големи...?“
- Отвори вратата!
Чакай! Искам Кевин Ленихън. Тоя ме влудява. Намерете Ленихън.
Лени... кой?
- Нали се договорихме?
Кевин Ленихън. Искам да дойде тук.
- Не го познавам.
Черен като мен. Към 40-те, с мустаци. Не е луд като нас.
Къде е той, по дяволите?
- Кажи му, че е изчезнал.
Опиши го.
- Бил е агент на недвижими имоти.
Имал е свой хеликоптер.
Не е маниак. Направи го да не влезе в затвора.
Не е луд. Само дето си пада по онези бонбони, червените.
Не се е мяркал.
- Млъквай. Не ни е зарязал.
Чуй ме, госпожице.
Или ще доведеш Кевин Ленихън при мен,
или слънцето завинаги ще угасне тук.
Разбра ли?
- Да.
Говори им!
- Млъквай да не те дам на Файдо.
Недей, Луис.
Не, госпожо. Знаете условието ни. Отнеси това.
Дай й малко сок.
Как сте?
- Добре, благодаря, докторе.
Ще кажа на д-р Джофи. Той ще се заеме с право.
На какво играете?
- На зарове.
Г-н Ленихън.
Той те мами.
Г-н Ленихън.
Няма да търпя това. Върни ми парите.
Как можа? Да крадеш бижута е едно, но да израждаш бебе?!
Какво си въобразяваше? Ами ако се беше се издънил?
Всичко можеше да се обърка и аз щях да нося отговорност, не ти.
Възползва се от всички, най-вече от мен. Ще ме изхвърлят.
Заради теб разбих вратата и лабораторията на Чеймбърз.
Но аз поех риска.
- Какъв риск?
Играеше си с живота на хората.
- Рейчъл.
Не ме наричай Рейчъл. Аз съм г-ца Атуд.
Какво щеше да правиш, ако не бях аз?
Накара ме да повярвам, че всичко е възможно.
Щеше да се провалиш без мен. Не заслужавам тая помия.
Заслужаваш затвор. Така и ще стане, щом освободиш Чеймбърз.
Чакай.
- Защо?
Имаш сърдечна или мозъчна операция?
Няма да освободя Чеймбърз, ако ще ида в затвора.
Нека се договорим. Никой няма да иде в Данамора.
Никой, най-малко Бокс. Искам да ми обещаеш.
Добре. Но за теб, нищо.
Грешиш. Тръгвам си. Трябва ми само лодка.
Сега вече знам кой си. Ти си Ленихън.
Нищо срещу нищо.
- Както прецениш.
Добре.
Това искаше, нали?
Ленихън! Жив да си, Ленихън, човече!
Знаех си, че ще се върнеш.
Какво става?
- Съгласих се при две условия.
Ще си тръгне без съд. Никой няма да отиде в Данамора.
Съгласен съм.
- Погледни се, човече.
Преди осем часа беше куче. Сега си доктор.
Гордея се, че съм американец. Честно!
Това е трогателно, но...
Млъкни и се разкарай да не те разтърся от вълнение.
Знаеш как да общуваш с хората, Бокс.
Чеймбърз искаше да ме пусне, но идеята не ми допада.
Не по този начин, Бокс.
Сигурно си прав. Да, прав си.
Вярваш ли й?
- Може да се разчита на нея.
Твоята дума е по-ценна от злато за мен.
Преди 12 часа бях тръгнал за насам. Забавлявах се, намерих си приятел.
Защо ти е бясна? Не разбирам.
Аз разбирам.
Ти се справи като професионалист.
- Но не съм.
Аз съм мошеник, както каза тя. Тъпанар.
97, 98, 99, 100! Изчезвай оттук и не се връщай!
Няма да се измъкне.
- Но ние се договорихме.
Стига глупости! Няма да се измъкне от острова.
Избягал е психар. Търсете го в района.
Шосето го няма. Сигурно се крие в болницата.
Забравете за района. Ще претърсим болницата.
Ако бъде ранен при залавяне, никой не носи отговорност.
Обещавам.
Всички питаха теб, не нея, какво да се прави.
Ти даде всички ценни идеи.
Тя е твърдоглава.
- Стига за нея.
Развържи лодката, да не отнеса пристана с мен.
Трябваше ни въздух. Нямаше циркулация.
Как...?
Артър.
И не можа да различиш лекар от психопат?
Успокой се. Разбрахме какво си преживял. Ужасно е!
Успокой се, защото, който и да е Слатъри,
няма и един загубен живот Което е най-важното.
Ще си промениш мнението в съда.
Какво говориш? Ще намерим оправдание за всичко.
„Ние“? Ти! Ти беше главен лекар!
Без такива! Трябва да сме единни.
Сам си правил нарушения.
Болницата не носи отговорност, защото не си спазил процедурите.
Но ситуацията...
Очаква те съдебна буря.
Всеки, който е настинал, може да се оплаче от лошо лечение.
Наркомани по коридорите. Санитари дават съвети за хранене.
Разбити линейки.
А във фоайето - хеликоптер!
Защо ми трябваше да ставам лекар?! Можех да съм адвокат.
Като се има предвид състоянието на болницата,
д-р Фостър нямаше избор.
Дълго ще размишляваш върху това
като селски лекар в Айдахо. Нямаш място в този град.
Всички ще са ти благодарни.
- Я, стига! Какви ги говориш?
Благодаря за професионалния съвет. Отиваш пак да чистиш подлоги.
Аз?!
- Нямаш никакво основание.
Постъпиха правилно. Ако се отнасяш така с тях...
Да? ...аз напускам.
Първата ти полезна постъпка. Освободи бюрото си.
Продължавай, не се връщай. Това не те засяга!
Върни се! Не забравяй за затвора!
Пожар в пералнята!
- Какво още ме чака?
Минете през поляната. Пазете се от огъня.
Пожарът е отзад. Излизайте през предната врата. Назад!
Д-р Джофи, идете в операционната при Томи Пинто.
Д-р Фостър, в интензивното. Може да евакуираме.
Всички да излязат през предната врата.
Изнесете оборудване. За жертвите от пожара.
Всички навън! Защо никой не излиза?
Чуйте какво ви казва!
Радвам се, че се върнахте.
- Аз съм Кевин Ленихън.
Приятно ми е.
- И на мен, Ленихън.
Луис!
- Да.
Издърпай маркуча. Хайде!
- Насочи го напред.
Напред, не назад!
Горещо е!
- Знам, но не ме предавай!
Изходите са натам.
Спокойно.
Ключът от лодката.
Ключът.
- Не е у мен.
Не ме лъжи.
- Ето, вземи.
Идваш с мен за гаранция.
Издърпай маркуча. Гаси!
Ето го. Опитва се да изгори болницата!
Охрана, донесете оръжия и остри предмети.
Пипнах те, Ленихън.
Подбудителство към бунт, палеж!
- Разкарай се!
Разрушаване на моята...
Ето ти!
Г-ца Елис е заклещена...
- Майната й!
Хванете тоя маниак! Той не е лекар!
- Защо да те слушат?
Арестувайте го. Заповед! Глухи ли сте?
Ленихън спаси болницата.
Така е.
- Правилно.
Наивни сте като малоумните от психото. Мошеник!
Значи съм мошеник, а? А ти какъв си?
Ти измами хората, че можеш да ръководиш болницата.
Страхуват се от теб и те мразят. И знаеш ли защо?
Не ги оставяш да мислят самостоятелно.
Не знаят какво да правят и се паникьосват.
Имаш добър персонал. Истински звезди.
Освен това, болницата е страхотна.
Наистина си невменяем! Ти ли ще ми кажеш как да ръководя?
Промишлени произшествия.
Ключът е в превантивната поддръжка.
Ако спазваше това, нямаше Пинто да се катери по покрива в урагана.
Стават произшествия.
- Аварийни генератори.
Излязоха от строя. Администраторът носи отговорност.
Кажи му, докторе.
Безумни обвинения! Никой няма да чуе!
Пресата.
Радиото, телевизията, вестниците.
Знам кой ще разнищи тази история.
Всички тези хора има какво да разкажат на пресата.
Не се съмнявай!
Нали не искаш тя да си отвори устата?
Помощ! Охрана. Чеймбърз!
В котелното съм. Стъки ме преследва.
Още ли е на острова?
- Боже!
Дай това. Пазете да не избяга.
- Кой е Стъки?
Болят ме топките.
- Това ще свърши работа.
Луис, трябва ми помощ. Изпратете бързо някой.
Излизай!
Ключът!
Това е краят. Не ми трябваш повече.
Не.
Моля те, недей.
Мястото е обградено. Разрешете да влезем.
Не.
Виждам мръсника. Разрешете да стрелям.
Измъкнете хеликоптера!
Дано да го хванете, като излиза.
Ако излязат отзад, ще ги хванем.
Ами ако влязат обратно? Изпускаме ги!
Никой не пази болницата отзад.
Тук Големият татко с големия 10-4...
Ами момичето?
Ще убием всички.
Не! Моля ви.
По дяволите!
Мърдай!
В коя посока е лодката?
- Вратата. Ето там!
Бягай, Рейчъл!
Еди!
- Върви!
Едно, две... Хайде, миличка.
Черно копеле! Ще те убия!
Рейчъл, излизай!
- Ела тук!
Излизай!
Къде е лодката?
- Там.
Проклетник! Ще спипам тоя мръсник!
Добре съм.
Хайде. Точно така.
Никой не може да рита кучето ми, мръснико!
Мамка му!
Мръсник!
Скапан доктор!
- Не съм доктор!
Ние сме лоши черни мръсници, нали?
Напълно си прав.
Добре ли си?
Погрижете се за тях.
Не тия. Онзи там!
Добре. Хайде, Стъки.
Ще кажем, че картонът ти е изгорял в пожара.
Благодаря.
Сега си свободен и чист. Започни отначало.
Тези думи галят слуха ми!
- Омитай се, Ленихън!
По дяволите!
- Страхотен си, Ленихън.
Спокойно, Файдо.
Не може ли да си д-р Слатъри?
- Ще ми се да бях този, когото искаш.
Но не съм.
- Мисля, че можеш да бъдеш.
Ще приемеш ли покана за вечеря!
- Да.
С голямо удоволствие.
Преди осем часа бях луд в психиатрия.
Сега имам яхта. Запознах се с прекрасна жена.
Гордея се, че съм американец.
Превод и субтитри ЕМИЛИЯ НИКОЛОВА