LEGO Disney Princess: The Castle Quest (2023) Свали субтитрите
Това е странно.
Какво им е на тези облаци?
Нещо не е наред.
Никога няма да го имаш, Гастон! Тризъбецът е свещен за моето кралство.
Риба в консерва!
Твоето кралство не ще е твое още дълго.
Огледало, покажи на едрия цирков чудак всички замъци под мой контрол.
Вълшебно огледало, покажи му.
Моля.
Гастон,
много замъци контролираш, много реликви владееш.
О, това е любимата ми част!
Може да превземеш всички земи, ако никой не те подложи на тест.
Кой би дръзнал да ме предизвика? Неудържим съм!
Защо правиш това?
- Аз съм най-великият ловец на земята.
Всеки звяр мога да победя и всяка плячка да посека.
Та сега ловувам най-необичайните неща: артикули, пропити с магическа сила.
Колкото повече събирам, толкова по-силен ставам!
# Виж тези вещи. Не са ли изящни? #
С толкова много трофеи, поех необяснимо изоставения замък, за да ги съхранявам.
И имам много специално място, запазено за теб, приятелю.
Точно толкова скоро, щом някой...
освободи влиянието си от теб.
Исках да направя това.
Ще ти прехвърля тризъбеца, ако ми дадеш шанс да спечеля свободата си.
Предлагаш изпитание?
Ако спечеля и бъдеш победен от най-храбрите ми воини:
вземам си тризъбеца и връщаш откраднатото.
Но ако спечелиш, не само ще получиш моя тризъбец,
но ще придобиеш контрол и над всички океани.
Дори и малкия?
Особено малкия.
Да видим срещу кого ще се изправя.
Вълшебно огледало на стената, доведи най-храбрите воини от всички.
Знам 5-има, които да срещнеш лично, и обединени, ще те поставят на място.
5-има воини истински, събрани заедно,
може би дори повече, отколкото да понесеш с времето.
Омагьосано парче стъкло. Какво знаеш за времето?
Пазителка на създания големи и малки,
Снежанка.
Най-смелата пътеводителка от всички,
Ваяна.
Упорита, решителна, логична и дръзка,
Тиана.
Не, която седи и прави което се казва,
Рапунцел.
Последният воин ще даде всички сили да освободи своя баща от твоите окови,
Ариел.
О, мисля, че конят ми е поел погрешен завой.
Не мисля, че животни имат нещо общо с това.
Татко! О, не. Какво се случва?
Баба Тала все казва, океанът е дом на мнозина; не съм видяла някой като теб.
И никога ето така.
Кой ти причини това?
- О, Ариел.
Дами, моля. По една само.
Стреснати? Имам такъв ефект върху жени. Името ми е Гастон.
Не може да хващаш баща ми по този начин. Освободи го веднага.
Не и докато не ми даде, което искам.
Неговата гигантска вилица.
С всички други магически предмети, които е откраднал,
ако ми вземе тризъбеца, силата му ще бъде неудържима.
Той ще управлява над всичките земи и океани.
Ето защо бяхте доведени тук.
Значи си причината за тъмни облаци в моето кралство?
И защо не мога да навигирам чрез звезди!
Виновен, както обвинен.
Върни пак слънцето, чудовище.
Кротко там. Ще искате да пестите своята енергия.
Първо, малко изпитание.
Имате 3 предизвикателства да изпълните. Ако успеете, ще го освободя.
Но ако се провалите...
- Аз ще успея.
Готова съм за всякакви заплахи, които си подготвил.
Всички сме готови.
Не, не бива да се включвате. Твърде опасно е.
Гастон трябва да бъде спрян.
Ако океанът или негов крал има нужда от мен, там съм. Брой ме.
Ариел, не минава ден, без да ми липсва моя баща с всяка част от сърцето ми.
Ако ще помогна да избегнеш тази болка?
- А аз имам секира!
Какво да направим? Готови сме.
Вълшебно огледало, ако обичаш.
Вълшебно огледало?
Я виж ти.
Срещаме се отново.
Хей, Снежке.
Много съжалявам за: Злата кралица, Ловеца и т.н.
Цък, цък, цък ~ Изтекла вода под моста.
Да ги разбием.
Зад 3 врати в този замък се крият 3 предизвикателства.
Храброст и съобразителност ще бъдат ваши водачи.
Пътят ще бъде ясен, ако търсите вътре.
Нека игрите започнат.
Не! Той не може да е извън водата за много дълго - ще умре!
Тогаз бих се размърдал, на твое място. Времето тиктака.
Или капе, в тоя случай.
О, Гастон, такъв гадняр.
Почти те изгубих веднъж. Няма да те загубя отново.
Добре, дами. Нека щурмуваме този замък.
Има толкова много врати.
Коя и как да изберем?
Вълшебното огледало каза, че пътят ще е ясен, ако търсим вътре.
Вътре... В нас?
Какво? Съхраняваш си неща в своята коса?
Винаги имам странна^вещ с мен.
Не зная кога ще трябва да ровя дупка или... да си чеша гърба.
Ариел, това е ключ.
Използваш го да отключваш врати. Може би е улика.
Там.
Да се разделим. Ще опитаме тази врата.
Ох, драги. Не мисля, че ще ми хареса къде тази врата води.
Проработи. Ами онази врата?
Не е добре. Заключено е.
Нека пробвам моето!
А тук аз използвам тигани за готвене.
Защо не отидеш първа?
Готова съм за теб, смъртоносна...
спалня? С успокояващо настроението осветление?
И кошница с плодове.
Не яж това!
Тази стая е красива, но не виждам предизвикателство.
Може би предизвикателството не е какво е тук, а какво го няма.
Нещо трябва да липсва, но не мога да го пипна с пръст.
Ами с твоето стъпало?
Ариел, това трябва да е.
Черга май е имало тук.
- Или килим.
О, слава на небесата.
Мислех, че нивга няма да го проумеете.
Това ли е предизвикателството?
- Със сигурност е!
И трябва да намерите Вълшебното килимче.
Но... къде е то?
„Пътят ще бъде ясен, ако търсите вътре.“
Прощавай ме, но може ли да погледнем в теб?
Разбира се! Пълна съм до гушата с хубави неща.
И има нещо изключително специално за теб, Ваяна.
Баба говори?
Това е знак, ако някога съм виждала такъв. Да тръгваме.
Това гъделичка.
Гледайте чекмеджетата.
Трябва да го намеря!!
Какво сме се разтърсили пак?
- Просто си търсим...
Какво се случва с твоята коса?
Феноменално е.
- О, това?
Понякога става заради цветето Слънчева капка. Чудя се, ако...
Да намерим цвете Слънчева капка е наша мисия? На бас, че е.
Не съм запозната с тези видове. Често ли растат в спалните?
Не... типично.
Странно. Тези всички са готварски книги.
Не го вярвам.
На баща ми готварската книга. Но... защо е тук?
Понякога не знаем как неща ни намират. Просто го правят.
Мисля, че трябва да погледнеш вътре.
Трябва ли да почукаме първо? Мразя да съм груба.
Къде се намираме?
- Странно.
Не познавам този остров.
Да следваме дупки от стъпки.
Ето я онази черупка отново.
Добре. Какво това дърво крие?
О, то крие абсолютно нищо.
Това зове за странна^вещ момент.
Реално трябва да си взема едно от тези.
Тук има нещо.
Ариел, това е карта на съкровищe.
Мои навигационни умения ще ни отведат.
- Супер. Да тръгваме.
Задръж. Аз нямам опашка.
О, вярно. Естествено.
Но мога да построя кану.
Дали някоя от вас знае къде сме?
Мястото е по-зловещо от блатото при новолуние.
Не зная това място. Но, да си призная, не съм прекарвала много време навън.
Снежанке?
Трябва двете да се подготвите. Това е Тъмната гора - не се мотайте наоколо.
Не! Моята неразрушима броня!
Значи, това е Тъмната гора? Сигурно е доста страшно място.
Има толкова много опасности. Не знам как ще ги преодолеем.
Имаме се една-друга. Приятелката ни Ариел се нуждае от нас сега.
Ще се справим заедно.
Толкова съм благодарна, че сте с мен.
Може би няма да е толкова зле. Все пак съм била тук и преди.
Знам какво да очаквам.
- Точно.
Мечките наистина са доста приятелски, щом са нахранени.
Мечки? Тя каза ли мечки?
А паяците човекояди всъщност не ви изяждат.
Просто хапят крайниците ви малко. Някак гъделичка.
Човекоядни паяци?
Чувствам се много по-добре. Благодаря, че ми напомни кое е важно.
Това момиче е почти като истинско съкровище.
Това е просто обидно.
Но ти избра 5 девойки.
Със сигурност съм по-силен и по-храбър от тях.
Имам скули като мрамор,
зъби като сгурия блокове,
мускули, върху които да переш пране; ако перях, тотално бих го правил.
Уви, Гастон.
- О, какво знаеш?
И да мислите, че могат да се мерят с мен, ще видим дали изобщо
ще оцелеят при 3-тото изпитание.
- Какво имаш предвид?
1-вите 2 изпитания са тест за сръчност и храброст.
Да, продължи.
А 3-тото изпитание е, че няма предизвикателство.
Това е смъртоносен капан.
Какво?
- Класически Гастон.
Тогава печеля, защото ще се загубят.
- Не са изгубени, а измамени.
Получавам твоята вила и ставам владетел на земята и океаните,
с Вълшебно огледало тук като мой лоялен асистент.
Не служа на никого освен на себе си.
Пак ще говорим.
- Това... всичко е било нагласено?
Не бъди тъй строг към себе си. Целият си люспи и опашка.
Как да знаеш, че съм толкова пресметлив, колкото и красив.
Ти си негодник. И никога няма да спечелиш.
Ариел е много по-умна от теб. Те всички са!
Мислиш, че ще ми провалят плана?
- Знам, че ще го сторят.
Тогава може би трябва да усложним нещата малко.
Дръж се, Ваяна!
Доза гръмотевица. Щипка светкавица.
И купчина порция проливен порой!
Да извикаме подкрепление.
Приятели, помагайте!
- Океан, помощ!
Здравей, приятел. Идваш точно навреме.
Разкажи за цветето Слънчева капка?
Расте в най-омагьосаната, вълшебна част на гората,
и то има лечебни сили.
Майка ми пиеше нектара му, и затова косата ми засиява така.
Ето пак отново.
Трябва да е близо.
Какъв е този звук?
Може би това е цветето?
Това е Тъмната гора.
Може да е всичко. Или нищо.
Ето така те хваща.
Страхът.
Здравейте. Намерихте "цветето".
Съжалявам, малък приятелю.
Но ти не си точно цветето, което търсим.
Но много се радваме да те срещнем.
- Може би можеш да ни помогнеш.
Бих искал да ви помогна. Нямам против.
Дали знаеш къде е цветето Слънчева капка?
Хайде. Да го последваме.
Но не твърде близо.
Благодаря за превоза, приятел.
- И плавното сърфиране, океан.
Насам.
Чу заповедите.
Веднага щом съкровището се изнесе от пещерата, отплаваме.
Тъй вярно. Ще кажа на другите да побързат.
Да идем до пещерата. Ако има съкровище там, може би Килимът - също.
Или изчакай Килимът да дойде при нас.
Мислиш ли, че е Вълшебното килимче?
- Само един начин да разберем.
Гладни? Мога да сготвя горска бамя.
- Не къркорех аз.
Ако трябваше да гадая, бих казала, че са 3... това прави 4, вълци.
Гладни вълци, по звука им.
Харесват ли бамя?
Беж!
Ускорете, другари. Капитанът идва.
Тъй вярно!!
На бас, сложиха Вълшебното килимче в галерата с другото съкровище.
Трябва ни план.
Туба-бум.
Какво е туба-бум?
Музикален инструмент; кораби свирят при разминаване нощем. Много романтично.
Хайде.
Хвани оръдието... Не, не.
- Измъква се.
Дръж го!
- Някой да го хване!
Оръдието!
- Бягай от оръдието!
Дръж си ръцете за себе си!
Ще се справиш. Просто мисли за тях като за гигантска Какамора...
която ръмжи.
Добре... Какво ще кажеш за този:
Как капитан Кука си бърка в носа?
Как?
- Внимателно!
Наздравица.
- Благодаря!
Хей! Мога ли да го взема назаем?
- О, несъмнено...
Благодаря ти!
Не, благодаря на теб!
Чакай секунда.
Добре, бих искала само да кажа: насладих се на времето ни заедно.
Имай надежда. Още има изход от това.
- Наистина!
Ще проведа разговор с тях.
- Разговор?
Освен ако не говориш вълчи, не мисля...
Тя наистина е говореща с вълци.
Не мога да гледам.
Да!
Кажи ми какво става. Не, не ми казвай.
О, кажи ми. Трябва да знам.
- Тя... ги учи на трикове?
Сега тя... играе игра.
- Как?!
Сега тя води парти за гушкане на палета. Хайде.
Никога не подценявайте силата на приятелството.
Вълците казват, че Слънчева капка цветето не е далеч. Ще ни отведат там!
Вълшебно килимче?
Ние сме благодарни.
Неловък подводен жест!
Дружина,
косата ми изглежда смята, че това е мястото. Нека да го проверим.
Това е цветето Слънчева капка!
Нека те измъкнем от тук.
Ускори темпото!
Искаш да вървиш по дъската?
Но... капитан Яго!
Капитан Яго?
Не ми казвай "но"...
Сега, размърдай се!
- Пиратите също имат чувства, знаеш.
Не го вярвам.
Имам червеи, които работят по-бързо от тази банда.
Коя? Задръж!
Какво си намислила?
Започни да крякаш!
Добре. Да го грабнем и да тръгваме.
Не може да откъснете цветето.
Но наша приятелка Ариел наистина се нуждае от него.
Опитах да те предупредя. Дърветата няма да го позволят!
Бягайте от оръдието!
Туба-бум атака!
Кокосови орехи.
Не сме изминали целия този път, за да бъдем смачкани от подпалки!
Време за план Бе!
По-скоро рязко към Це!
Беше си вход.
- Но как да си направим изход?
Не го правите!
Пиратски закон номер 707.
Гратисчии не си отиват.
Знам един изход навън.
Чувала ли си някога туба-бум да пее?
Чакай! Какви ги вършиш?
Доста е романтично, но шумно.
Ще искаш да покриеш ушите си.
Напуснете кораба!
Хайде!
Излизам от тук!
Тази работа на капитан е за пилците!
Яжте кора, зли дървета! Аз...
Върнахме се в замъка.
Всички ли са добре?
- Да...
Всички сме наред, но какво следва?
Трябва да е 3-тото предизвикателство.
Защо мислиш, че има дракон на вратата?
Вероятно е просто метафора за посичане на нашите емоционални дракони.
Изглежда доста буквално.
Всички трябва да се върнете в балната зала.
Мога да го направя сама.
- Нито за секунда.
Преживяхме много, за да си тръгнем.
- Да спасим баща ти и надвием Гастон.
Без значение какво ни чака зад тази врата, ние сме заедно.
Благодарна съм за вашето приятелство.
Дами, нека да посичаме цял ден!
Не и без нас, ти няма.
- Вие даже нямате секира!
Е? Трябва ли да търсим вътре?
Ами досега проработи. Да тръгваме.
Еми не изглежда толкова лошо.
Поне, не и ако си представите, че пламъците са нещо съвсем друго.
Като дим от камината на уютна хижа.
Да, сякаш пламъците са от скарата в натоварена вечер в моя ресторант.
Представям си, че пламъците са звезда, водеща ме към дома след дълго пътуване.
Лабиринтът уж е моят път към свобода. Неизвестното не бива да е страшно.
Когато превъзмогна този лабиринт, ще видя баща си отново.
Това е духът. И... аз имам брадва!
Преминавала съм през трънливи ситуации, но никога през истински тръни.
Предполагам този път е толкова добър, като всеки друг.
Здравей, приятелю.
Може би би могъл... Никога не съм плашила птица досега.
Това е... странно.
Ехо?
Всичко това се усеща като едно и също място.
Объркващо е, това е сигурно.
Потърсете забележими белези или знаци, за да проследим пътя ни.
Или направете маркировки и знаци.
Невероятна идея, Рапунцел.
Благодаря ти. Съмнявам се, че ще помогне... но поне е весело.
Ехо?
Баба Тала? Чакай.
Насам.
Баба говори!
Чакай, не мога...
Е, ехо?
Ваяна?
Къде са всички? Загубихме ги.
Може би са се върнали.
Може би са решили да не помогнат все пак?
О, никога няма да спася баща си.
Аз съм тук!
Защо така се случи?
Какво кара стените да се променят?
Първо губя своите животински приятели, после губя своите човешки приятели.
Без моите приятели, коя дори съм аз?
Ще ви кажа коя съм.
Аз съм Снежанка.
Ядох отровна ябълка и оживях, за да разкажа историята.
Поддържах пълна къща със 7 ергени порядъчно и на работа.
Оцелях в Тъмната гора.
Дваж!
И съм велика с моята секира!
Това си и мислех.
Не трябваше да спирам да рисувам.
Сега съм в капан и никога няма да изляза оттук.
Не, не съм в капан,
защото никога няма да бъда държана в плен отново.
Винаги ще намеря изход навън.
И винаги ще намирам светлината!
Никога не съм била толкова изгубена досега.
Май не съм тъй добра да намирам път, както смятах.
Или може би не съм се изгубила.
Може би просто трябва да се доверя на себе си.
И да вярвам, че знам пътя.
Не... Не!
Няма да позволя някакъв обрасъл розов храст да ме победи!
Ха! Това е!
Как ти направи това?
Щом се съмняваме в себе си, лабиринтът се мести и променя.
Но когато разбием това съмнение...
- Разбиваме лабиринта!
Да намерим другите.
Мога да се изкача там, за да ги забележа.
Задръж. Преди да се изкачиш там...
Някои растения имат сокове, които ги предпазват. Дай ми ръката си.
Къде отива тя?
Съсипват ми лабиринта!
Моят красив, трънлив, непобедим лабиринт!
Ще си получа моя голям, лъскав вилиц- тризъбец, все тая какво ще коства!
Имаме крал за спасяване.
Успяхме!
Покорихме лабиринта!
Това е изходът навън.
Да тръгваме.
Гастон!
- И дракон?
Случайно да говориш с дракон?
- Разбира се!
Но те не са големи приказливци.
- Кажете сбогом, принцеси!
Вие нямате никакъв шанс.
Няма никога да се откажем, Гастон.
А да го победим като 3-то изпитание?
- Не знам.
Но не би било честна битка.
Има повредено крило.
Може мехлемът, който направих за Ариел, да й помогне.
Отивам.
- Хранителна доставка, Злодеида.
Една принцеса, адски гореща.
Какви ги вършиш, торба с пушек?
Този дракон има нужда от помощ.
Не ми пука за дракон.
Пука ми да спечеля това изпитание и да получа моя тризъбец!
Не е до вещите, които имаш, Гастон.
- Или властта, която притежаваш.
Ох! Това е горещо!
А за което е в сърцето ти.
- И приятелите, които създаваш.
И бъди мил с животните, ти - гнил, недобър...
Последвайте ме.
Хайде! Бързо!
Някога да си обмисляла вегетарианска диета?
Тате!
Много сме закъснели. Свърши се.
Не можем да се откажем сега. Погледни в сърцето си.
Какво то ти говори?
- Казва ми...
че с моите приятели на моя страна...
мога да направя всичко.
Върни баща ми в морето!
Благодарение на всички вас земите и океаните са в безопасност.
Благодаря ви, кралски герои.
Ариел, надявам се да те видя в морския свят * скоро.
Не можех да направя това без вас. Благодаря ви.
Беше невероятен ден.
Научих толкова много за себе си и моите нови приятели.
С всички тайни, които съдържа,
не мога да не се зачудя дали този замък е създаден за Гастон...
Или направен за нас.
Замъкът принадлежи на вас, заслужено.
Останете кратко или дълго, колкото ви е нужно.
Магически врати у всяка от вашите стаи ще ви отведат вкъщи, когато решите.
Наши стаи?
Трябва ли да търсим вътре?