Rebel Moon - Part One: A Child of Fire (2023) Свали субтитрите
Но в жаждата си за власт кралската кръвна линия
погълна всичко на планетата си.
Кралството изпрати армиите си в необятното пространство,
завладявайки всичко по пътя си.
Славата на Света-майка изглеждаше безкрайна,
докато острието на предател убиец не порази краля и кралицата,
прекъсвайки кралската кръвна линия завинаги.
В хаоса след смъртта на краля,
няколко завладени планети на ръба на обсега на Света-майка
започнаха да шепнат за революция.
Сенатор на име Бализарий използва възможността да завземе властта,
обявявайки се за регент.
Като демонстрация на сила, той изпрати най-жестокия си командир
в пограничните краища на господството на Света-майка,
за да намери и смаже без милост
онези, които се наричаха бунтовници.
БУНТОВНА ЛУНА
ДЕТЕ НА ОГЪНЯ ПЪРВА ЧАСТ
Кора. Кора!
Мислех, че си приключила.
Всички са в механата.
Това са последните ми редове и приключвам.
Добре.
Ден питаше къде си.
Той и брат му убиха голям снежен лос, мъжки.
Иска да го видиш, преди да го одере.
- Защо е питал за мен?
Знаеш, защото е...
Просто помислих...
Помислих...
- Помислил си?
Тръгвай!
Отдавна не сме имали прясно месо. Забравих колко е хубаво.
Ден каза, че са видели летните стада да се завръщат. На около три дни път.
Той питаше за теб.
- Чух.
И да, доста е впечатляващ.
- Кой? Животното?
Или...
Или ловецът?
Народе мой, мой дълг е, като глава на тази общност,
да ви напомня, че боговете на жътвата изискват данък.
Жертвоприношение. Но всички знаем, че движението на бедрата
и шумните звуци на удоволствие призовават разсада да поникне.
Така че правете любов тази вечер.
За реколтата. За храната, която ядем.
Да!
- За боговете!
Хайде, малко музика. Малко музика за настроение.
Ден е добър човек.
Трябваше да си заспал.
Той е най-добрият ловец сред нас. И верен приятел.
Мислила ли си за по-трайна връзка?
Знам, че той е склонен към това.
Той самият ме попита.
Лесно се разбираме.
Трябва ли да е нещо повече?
Просто...
Това е последната стъпка, за да станеш пълноправен член на тази общност.
Казвам ти, това вече е твой дом.
Искам това да е така.
Знаеш ли,
двата сезона, които прекарах тук, ми донесоха щастие,
което не заслужавам.
Но разбери, че аз съм дете на войната.
Да обичаш истински и да бъдеш обичан...
Не знам дали съм способна и на двете.
Самата идея за любов, за семейство, беше избита от мен.
Учиха ме, че любовта е слабост.
И аз...
Не знам как това някога ще се промени.
Трябва да си починеш.
Да.
Забелязах, че си тръгна рано снощи. Изморена ли беше?
Да, реших да си легна рано.
Мислех, че допринасяш за реколтата. Когато минавах покрай къщата на Ден,
така ми звучеше.
Сам, не знам за какво говориш.
Мисля, че знаеш.
Какво мислиш, че искат?
Всичко.
Не ме интересува потенциалната изгода. Боен кораб над земята ни не е добре.
Това е проблемът ти. Първата ти реакция винаги е страх.
Света-майка има дълбоки джобове. Можем да получим по-добра цена
от приятелите ни в орбита, отколкото от главорезите в Провидънс.
Кой знае на кого продават зърното ни.
Сякаш не знаем, че продаваш излишъка ни
на враговете на онзи кораб горе.
Какво ли ще кажат, ако разберат къде е отишъл излишъкът ни миналата година.
Аз не съм революционер. Предложиха най-добрата цена.
Не ме интересува каузата им.
- Очевидно.
Синдри, аз съм на страната на тази общност. Верен съм на нея.
Предлагам да им покажем добра воля, а не страх.
Че сме им партньори, а не противници, нали?
"Партньори" ли каза, Гунар?
- Да, проблем ли е?
Този кораб не носи просперитет.
Целта му е да унищожи, да подчини, да пороби.
Партньорството е непозната дума.
Дайте им каквото поискат, но не споделяйте колко е плодородна земята.
И се надявайте да не разберат на кого е продал Гунар зърното.
Да.
- Чух достатъчно. Няма да споделяме.
Ясно ли е?
- Те са тук!
Те идват! Идват! Те идват!
Здравейте. Аз съм Синдри, бащата на това село.
Добре дошли.
- Аз съм адмирал Атикъс Ноубъл.
Верен представител на убития крал. Приветствам те с топлата му прегръдка.
Моля те, татко, разкажи ми за това красиво село.
Разходете се с мен до механата ни. Ще пийнем и ще ви разкажа за нас.
Звучи прекрасно. След теб.
Тук изградихме прост живот.
Гордеем се с общността си и упоритата работа, необходима за оцеляване.
Хората ви изглеждат здрави и нахранени.
Като техен водач, имаш голяма заслуга за това.
Не, ние сме общност. Заслугата не е на един човек.
Знам, че в добрите времена заслугата е споделена, но,
когато има недоимък, знаеш кой носи отговорността.
Това е бремето на водача.
Значи разбираш чувството на баща,
който трябва да нахрани децата си?
Надявах се земята и хората на Велт да помогнат,
докато търсим шепа революционери, които се крият в тази система.
Регент Бализарий ми възложи да ги открия и изправя пред правосъдието.
Ние сме скромни фермери, далеч от политиката на Света-майка.
Но можете да му служите.
Бунтовниците, които търсим, атакуват пристанищата ни за доставки.
Водени от жена на име Девра и брат й Дариън - Кървавите брадви.
Залавянето им е неизбежно, но отнема повече време от очакваното.
Установихме, че имаме малко провизии.
Както знаеш или може би си чувал, армията не може да воюва гладна.
Мислех си за партньорство, при което ни доставяте храна.
Само това, което имате в излишък.
В замяна ще получавате компенсация от...
Нека кажем тройна пазарна стойност.
С тази печалба ще можете да купите много комбайни, роботи,
и няма да се налага да вършите тази трудна работа на ръка.
Ние вярваме, че работата на ръка ни свързва със земята
и почита тези свещени поля, които ни дават живот.
Удовлетворяващо е да знаете, че сте безценни
във важната мисия за изкореняване на враговете на Света-майка.
Това е щедро предложение.
- Да.
Но нямаме излишък, който да предложим. Земята е камениста
и дава едва толкова, колкото да се изхранваме.
Така че с искрени извинения трябва да отхвърлим офертата.
Но сме благодарни за присъствието на този доброжелателен и могъщ закрилник.
Няма излишък?
Никакъв?
Земята ви изглежда много плодородна. Полетата са по-големи от нуждите ви.
Разбирам как изглежда, но мащабът на засаждането говори за лошата почва.
А суровите зими само допринасят за краткия сезон.
Какво ще кажете сега да пийнем?
Съжалявам. Просто...
Погледнете тези красиви хора.
Не мога да си представя, че този вид се дължи на безплодно поле.
А сега...
Кой е мъжът или жената сред вас, които отговарят за жътвата?
Трябва да има един, чийто палец е по-зелен от останалите.
Има ли някой?
Да, сър. Това съм аз.
Добре.
- Да, аз отговарям за жътвата.
Щом тези хора ти се доверяват, ще ти се доверя и аз.
Опитвам се да разбера как е възможно да греша толкова много. Това е всичко.
Ами, сър...
Синдри, нашият обичан баща, винаги се грижи за благополучието на нашето село
и затова настоява да пазим резерви в случай на глад или суша,
което, както знаете, е отговорност на водача.
Но през последните няколко сезона имахме късмет.
Нашият излишък е повече, отколкото можем да съхраняваме.
Така че може да има възможност да се лишим от малка част.
В зависимост от мащаба на нуждите ви.
- Добре, това е добре.
Да, винаги е разумно да държиш нещо в резерв, нали, татко?
Да, да.
Но съм озадачен.
Ти искаше да повярвам, че тази земя едва изхранва хората ви.
Изглежда, че не е съвсем вярно.
- Не, чакайте. Адмирале...
Никой не се опитва да ви заблуди.
Синдри просто има малко по-консервативно виждане от мен.
Но и двамата се вълнуваме относно възможно партньорство.
Просто имайте предвид реалното количество, което можем да доставим.
Татко, кой точно е това?
Моето...
- Той не е от значение.
Аз съм упълномощен от хората ми да говоря от тяхно име.
Този човек няма власт тук.
Разумно е да го игнорирате.
Раздор.
Това не е идиличната общност, която видях в началото.
Татко, ако може да ти дам един съвет,
когато се занимаваш с подчинени, които трябва да си знаят мястото.
Намирам, че хората губят перспектива и понякога се нуждаят от нежно напомняне
за това как онези, които имат власт, се справят с онези, които нямат.
Адмирале...
- Синдри...
Моля ви!
- Никога не бих...
Всичко е наред.
Нека ти покажа какво имам предвид.
Моля ви! Адмирале...
Не, спрете!
Какво сторихте?
Кога мога да очаквам реколтата си?
Ами... Не знам...
Казах да ми кажеш, партньоре, кога мога да очаквам реколтата си.
След девет седмици.
- Много добре.
Ще се завърна след десет седмици.
Да сте приготвили моите 10,000 бушела за кораба ми.
Ние произвеждаме едва 12,000 бушела.
Ще умрем от глад. Не разбирам какво искате.
Просто е.
Искам всичко.
Слушайте! Преместете снаряжението в голямата каменна сграда.
Устройва ни. Помогни ми да изгоня настоящите обитатели от новия ми дом.
Разбрано?
- Разбрано, шефе.
Разбрано.
Здравейте, всички!
Аз съм JC-1435 от Военния механизъм, закрилник на краля.
Поправка, на убития крал.
За мен е чест да служа.
Аз съм редник Арис.
Местим доставките в тази сграда, ако може да ни помогнеш.
Благодаря ви, редник Арис. Това попада в задълженията ми.
На теб говоря, мръсна костенурко. Ела тук!
Какво чакаш? Раздвижи се!
Благодаря.
В името на старите богове, какво гледаш?
Съжалявам, чаках да видя дали имате нужда от още вода.
Още вода?
Такива харесвам - млади.
- Достатъчно силна, за да се бори.
Шефе, оставили са ни робот.
Това е робот.
Не знаех, че са ни останали такива.
Добре, внимателно. Земята е неравна до моста.
Благодаря, редник Арис, но вярвам, че мога да се справя.
Те не искат да се бият вече.
- Как така не искат да се бият?
Така са програмирани. След като кралят беше убит,
просто оставиха оръжията си и отказаха да се бият.
Гледай, каквото и да правя, той не се съпротивлява.
Внимавай с тези неща, глупава машино!
Ще те превърна в скрап, тъпако. Чуваш ли ме? Не ме чуваш.
Спри!
Ами ако вместо това застрелям теб?
Бих могъл да те убия на мига и на никой няма да му пука, нали?
Стига толкова.
- Какво ще кажеш? Искаш ли да умреш?
Какво да бъде? Хайде, хлапако.
Казах, че стига.
Вкарай тези сандъци в къщата. Веднага, редник.
Да, шефе.
Повреден ли си?
Не, сър.
Ставай! Отиди до реката и се почисти!
Останалите, спрете да зяпате. Обратно на работа!
Обратно на работа, задници!
- Това важи и за теб, Маркъс.
Извинявай.
Благодаря. Това е много мило.
Войник ли си?
- Преди много време.
Имаш ли нещо против? Аз съм Сам.
Заповядай.
Кажи ми, Сам, знаеш ли историята за нашия убит крал
и красивата му дъщеря, принцеса Иса?
Не.
- Ти ми напомняш за нея.
В митовете я наричат Чашата или Изкупителя.
Тя беше детето спасител.
Още преди да се роди, аз и братята ми се заклехме във всичко, което бяхме,
във всичко, което живее в тази метална кожа,
да се бием в нейно име.
Когато на някакво далечно бойно поле до нас достигна слухът,
че тя, както бе пророкувано, се е родила от плът и кръв в света ни,
почувствах голяма топлота към Вселената
и вярвах, че тя ще сложи начало на нова ера на мир и състрадание
и ще ни върне у дома.
Притежавала е магия.
- Да, но беше нещо повече от магия.
В деня на нейната коронация, тя, заедно с почитаемия крал и кралица,
бяха убити хладнокръвно от онези, на които имаха най-голямо доверие.
Опасявам се, че загубихме част от честта си след това предателство.
Опасявам се, че нашето състрадание, нашата доброта,
самата ни радост, умряха с това младо момиче.
Мисля, че то живее в теб.
Вината е твоя, Гунар!
- Не знаех, че ще ги убие.
Няма значение, той е мъртъв.
- Какво да правим с войниците?
Следващия път ще бъде друга къща.
- Престанете, моля ви.
Какво ще кажете да им дадем реколтата и да разчитаме на милостта им?
Ще сме безценни за тях. Няма да могат да ни убият.
Ще се нуждаят от нас.
- Той е прав.
Земеделието е нашето умение. Това можем да правим, а те не могат.
Ако им покажем колко сме добри, ще бъдат принудени да ни пощадят.
Съгласни ли сме, че работата е защитата ни?
Работата е защитата ни. Така ли е?
Значи е решено. Ще им покажем колко сме ценни.
Когато изпълним нашата сделка, те ще преосмислят колко храна да ни оставят.
Ще се обърнем към тези в житницата, ще апелираме към човечността им.
Значи ще бягаш.
Мислех, че достатъчно си бягала.
Чу ги. Те са заблудени.
Мислят, че войниците ще проявят милост след това, което сториха на Синдри.
И то пред очите им.
Когато те открих сред останките на онзи кораб,
обмислях дали да не те оставя там.
Страхувах се, че може да ни навлечеш неприятности.
Но съжалявам ли, че те доведох в живота ни?
Не съжалявам. Ти стана част от нас.
А сега си тръгваш, когато най-много се нуждаем от теб.
Когато хората ти имат нужда от теб.
Не мога.
- Искаш да кажеш, че не искаш.
Това място вече е обречено.
- Ами ако може да се промени?
Ами ако се бием, не само ние, но и други?
Кой ще дойде тук да се бие?
- Други!
Други, които имат причина да мразят това, което представлява Света-майка.
Кора, ти познаваш тази вселена по-добре от мен.
Ами ако откриеш воините, които търси Ноубъл?
Бунтовниците, които да се бият редом с нас.
Ако намеря воини, които да се бият за Велт, ще дам надежда на селото.
С нея те ще се бият и ще загубят. Не искам кръвта им по ръцете си.
Нито пък ще захвърля живота си, както останалите от вас.
Гледай сега. Момиче с водата!
Ела тук.
- Какво има? Още вода ли искате?
Само малко вода.
Престани!
Или какво?
- Помощ!
Помощ!
Моля, помогнете!
Помощ! Пуснете ме!
Помогнете ми!
- Млъквай!
Не! Моля ви!
Някой да ми помогне!
Пуснете ме!
- Млъквай!
Пуснете ме!
Спрете!
- Добре. Какво имаш предвид?
Ще те вържа към пилон и ще те накарам да гледаш всеки ден
как тя се превръща от фермерка в курва.
Маркъс, добри човече.
Всичко това звучи хубаво,
но няма да направиш нищо.
Докато аз не сцепя тази фиданка.
След това е твоя.
След това е изцяло твоя.
Пусни я!
Спрете!
Спрете.
Десерт. Идеално.
Определено я хванете.
Моля ви!
- Ще я убия.
Това ли искаш?
Вижте кой реши да се присъедини към нас.
Убий я. Убий ги и двамата.
Какво чакаш? Дадох ти заповед.
Убий тази куч...
Ще трябва да се бием.
Кора, това може да ти потрябва.
Намерих го на мястото на катастрофата.
Мислех, че е изгубено.
Начинът ни на живот не е за такива оръжия.
Страхувах се, че може да е опасно.
Бил си прав. Благодаря ти!
Къде ще отидеш?
- Има един генерал на име Тит.
Герой на Кралството, който обърна войските си срещу тези на Света-майка.
Чух, че все още е някъде там.
Ако мога да го открия и хора, които да поведе.
Гунар, миналата година в Провидънс, ти продаде зърно на Съпротивата.
Да, там срещнах един човек, който ме запозна с въстаниците.
Кървавите брадви.
- Ще може ли отново да ги открие?
Възможно е.
Ще ме заведеш ли при него?
Разбира се.
Доведете още един ураки!
Генерал и армия?
Може и да имаме шанс.
Внимавай.
Безопасно пътуване и на двама ви.
Значи си била войник на Света-майка?
Воювала си за Кралството?
Може да се каже.
С висок ранг, предполагам.
За дезертьорство ли те търсят?
И за друго.
Добре.
Искаш ли да ме попиташ още нещо?
Те няма просто да ни убият, нали?
Разбирам, че Синдри беше за назидание.
За да ни подчинят.
Но ние сме просто фермери, не сме заплаха.
Откъде знаеш, че ще ни унищожат?
Когато за първи път дойдоха на моя свят, бях на девет години.
Те не поискаха нищо.
Нямаше условия.
Само жаждата за унищожение.
Войските на Света-майка бяха командвани от млад генерал,
който се наслаждаваше на екстаза от битката.
Народът на моя свят се отбраняваше смело,
но това само разгневи младия генерал
и го предизвика да излее този гняв върху невинните.
Озовах се лице в лице с Бализарий,
който командваше войските си не от бойните си кораби,
а на самото бойно поле.
Бализарий уби цялото ми семейство и ме взе със себе си.
Не знам защо ме пощади.
Защо, от стотиците хиляди, които уби, той избра аз да живея.
Видя нещо в мен, предполагам.
Някой, който да сподели болката му.
Нарекоха ме Светицата,
започнаха да ме обучават според ученията на Света-майка.
Пет години живях с войници, които бяха единственото ми семейство.
Без състрадание.
Само тежките уроци от войната.
Той ме вземаше често на дипломатически мисии,
като негово дете.
Аз бях негово протеже, негова ученичка.
Бях една от тях.
Дъщеря на награден командир.
Приятел на краля и кралското семейство.
С привилегирован живот.
Независимо от това, от мен се очакваше да изпълня дълга си.
Да воювам за Света-майка.
Във Военната академия ни насърчиха да си намерим любовник.
Някой, когото да защитим с живота си,
когато политиката на завоевание стане твърде абстрактна,
и причината се изгуби в дивачеството на битката.
Хайде! Напред!
На 18 години ме направиха офицер и ми дадоха да командвам.
Воювах за краля на далечни светове
в името на хора, които избиха цялото ми семейство
и унищожиха моя свят.
Бяха ме обучили, пречупили и изградили по техен образ.
Казвам ти го само, за да знаеш коя съм.
Питаше откъде знам, че те ще ви унищожат.
Аз бих направила така.
ПРИСТАНИЩЕН ГРАД ПРОВИДЪНС ВЕЛТ
Съгледвачи.
Ловци на глави, работят за Империума.
Чакай малко.
- Не!
Това е човекът, за когото дойдохме.
Този, който ме запозна с Кървавите брадви.
Имаш ли друг начин да се свържеш с тях?
Не, те казаха, че се укриват на планета наречена Шараан.
Под закрилата на крал Левитика.
- Левитика.
Ела.
Карбост.
За да открием Кървавите брадви, най-добре да се свържем с левитиците.
Рисковано е. Първо ще открием генерал Тит, после бунтовниците.
Тя ли е собственикът?
- Тръгвай, той не се продава.
Тук всичко се продава. Така че... Колко?
Имам стая на горния етаж със сравнително чисти чаршафи.
Много щедро предложение, но не мисля, че...
Гарантирам ти, че до сутринта
ще ме молиш за още.
Казах да тръгваш.
Хайде, мамо! Нека дойде да поиграе.
Тръгвай си.
- Слушай внимателно, ревнива кучко.
Сега ти слушай внимателно. Казах ти да тръгваш.
Търся информация.
Някой чувал ли е за генерал Тит или знае ли къде може да е?
Разбира се, генерал Тит.
Лудо копеле, изпрати хората си срещу войските на Света-майка
в битката за Сараву.
Знаеш ли къде е?
Последно чух, че се е бие в Колизеума в Полукс.
На твое място бих внимавал.
Последният ловец, който го търсеше, се озова с набучена на кол глава.
Пред входа на Колизеума.
Като предупреждение да не го безпокоят.
Значи е на Полукс.
Това ли е планът ти?
- Това е планът ми.
Какво?
- Трябва да намерим кораб до Полукс.
Схващаш.
Ей, кучко!
Трябваше да ме убиеш. Сега ще умреш.
Ще ти дам един-единствен шанс да се обърнеш и да си тръгнеш.
На всички ни ли ще дадеш един-единствен шанс?
Убийте я.
Впечатляващо.
Съгледвачите за Света-майка ли работят?
Не харесвам ловци на глави.
- Не попитах.
Аз също не харесвам ловци на глави.
- Значи си наемник?
Не, това не е моето.
Може да се каже, че съм по-скоро опортюнист.
Истински герой.
Почакай.
Чух, че искате да стигнете до Полукс.
Мога да ви помогна.
- Ние сме просто фермери.
Търсим войници за битка срещу Света-майка.
Имаме малко пари, но не такива, от които се забогатява.
Да, разбирам.
Платете ми колкото решите.
Войници за битка срещу Света-майка?
Е, казвам се Кай. Хайде, корабът ми е на пристанището.
Задавам курс към Полукс.
Първо трябва да се отбия до Нюуоди. Там има един животновъд.
Той има човек, който върши работа.
Заслужава ли си? Защото нямаме време за губене.
Мисля, че ще ви допадне. Напускали ли сте някога планетата?
Не.
- Какво правихте на фермата?
Наглеждам реколтата и засаждането, каталогизирам семена и се грижа...
Звучи чудесно. Хванете се за нещо.
Влез.
Касий, това си ти. Добре.
Получихме съобщение от съгледвачите.
Искат да се срещнат с нас.
Казват, че са заловили същество, което има важна информация за бунтовниците.
Девра Кървавата брадва и нейният брат.
Кървавата брадва?
Ами... Отлично, Касий.
Съобщи ми, когато пристигнат.
- Да, сър.
ПОГРАНИЧНО ВЛАДЕНИЕ НЮУОДИ
Е, ако това не е кучият син от Саалдорун.
Какво те води чак дотук?
- Липсваше ми усмихнатото ти лице.
Още ли държиш окования отзад?
- Тарак? Да, той изплаща дълга си.
Още 24 сезона и ще сме квит.
Защо питаш?
- Може ли да говорим с него?
Може да си струва за теб.
Ако мога да изкарам пари...
Ей, Тарак!
Тези хора искат да говорят с теб.
Защо е тази верига на крака ти?
- Заради много допуснати грешки.
Ако искаш да ме обвиниш в престъпления срещу Света-майка, виновен съм.
Обърни се към него.
- Не, идваме за друго.
Идваме от малко село и търсим да наемем бойци,
които да ни обучават и защитават срещу войските на Света-майка.
Не съм приятел на Кралството, както е добре известно.
С радост бих се бил редом с вас, но имам дълг на мое име,
а аз изплащам дълговете си.
Какво ти дължи?
Ами... 300,000 дурама биха покрили всички неудобства, които претърпях.
Стига глупости.
- Нямаме толкова пари.
Нямате пари.
Е, аз обичам да залагам.
Започва се.
- Какъв е залогът?
Ако Тарак успее да сломи този звяр, дълговете му към мен са изчистени.
Но ако не го обязди,
всички получавате верига и окови. Това е сделката.
Хвани го по-здраво!
Внимавай за опашката!
Можеш ли да го обяздиш?
Да, мога.
Дърпай силно! Не му позволявай да се бори!
Дърпай!
Пуснете въжетата.
- Ще те разкъса.
Пуснете въжетата и да ви няма.
Както искаш. Пуснете ги.
Няма да те нараня.
Ти си далеч от дома, аз също.
Ти и аз...
... сме сродни души.
Бяхме наранени и предадени. Нямаме доверие.
И двамата познаваме страха.
Но най-големият ни страх...
... е страхът от самите нас.
Точно така.
Нека им покажем, че не се страхуваме.
Нека им покажем, че сме нещо повече от оковите, които носим.
Спокойно, спокойно. Хайде, да тръгваме.
Ето там.
Да.
Всичко е наред.
Хикман, сторих каквото поиска.
Ти изкупи дълга си.
Отнасяй се добре с нея.
Не, не, не.
Не, не!
Добро момиче.
- Тарак, да тръгваме.
Добра работа. Знаеш ли още някой, който да ни е по пътя?
Може да имам няколко идеи.
ПЛАНЕТА ЗА ДОБИВ НА КОБАЛТ ДАГУС
Каква е работата?
Представляваме село на малка луна, наречена Велт.
Селото го грози унищожение от армиите на Света-майка.
Ние търсим бойци,
които да се присъединят към борбата за защитата им.
Предвид репутацията ти, решихме, че може да те заинтересува.
Немезида, моля те.
- Дръжте я.
Помогни й! Моля те, моля те!
Не се приближавай!
- Искам само да поговорим.
Вярно е, че съм разстроена.
Но не съм глупава.
Знам защо си тук. Искаш детето.
Да, така е.
- Не и това дете. То е мое.
То има майка, която го чака. На която й липсва.
Защо да ме е грижа за нейната болка, когато никой тук не пита за моята?
Това беше моят дом преди те да дойдат.
Вкуси въздуха.
Той отрови тялото ми.
Отслабва яйцеклетките ми и сега децата ми не могат да се родят.
Заслужавам справедливост.
Разбирам. Но това не е начинът.
Има разлика между справедливост и отмъщение.
Има ли? Не съм толкова сигурна.
Познавам болката на майката.
Познавам самотата на тази болка.
Но не трябва да нараняваш детето. Няма да ти позволя.
Вярвам ти, но разбери.
Ще убия това дете.
И ще продължа да убивам, докато всяка майка не заплаче,
затова че някога е дошла в мините на Дагус.
По дяволите!
Хайде, ела!
Да вървим.
Ела! Назад, назад!
Хайде!
Това беше... невероятно.
Не ликувайте за това.
В това няма никаква чест.
Всеки един от вас можеше да лежи тук,
в канавката на забравен свят,
в името на отмъщението.
Добре би било да запомните това.
Добре постъпи днес, с детето.
Опитвах се да помогна.
- Да, но за някои не е естествено.
За теб е. У дома ти спаси Сам без колебание.
Добротата е добродетел, за която си струва да умреш.
Така мисля.
Невинаги бе така.
Разказах ти как съм се била на безброй светове.
Вестта за моите победи достигна до бащата, който ме осинови.
И до краля.
Повишиха ме в елитната гвардия на кралското семейство.
Назначението беше дело на баща ми.
Не можех да знам, че е нещо повече.
Оказаха ми честта
да охранявам принцеса Иса.
Принцесата бе кръстена на древната кралица Иса.
Животворящата.
В древните предания за кралицата
се казва, че тя имала силата да дава живот.
Като мит или метафора,
създадена в отговор на столетията на войни и завоевания.
Но преданието продължаваше да пленява въображението на хората.
Вярваше се, че моята принцеса може да има същата сила.
Неколкократно видях неща, които не можех да обясня.
Неща, които ме накараха да мисля, че тя е различна.
Предопределена.
Веднъж кралят ми каза...
Когато тя стане кралица,
тя ще донесе състрадание, което аз съм изгубил
след тежките години на война.
"Това ще бъде зората на нещо по-добро".
И приятелството ни ще я закриля.
Вярвах в нея.
В добротата й.
Вярвах, че може да ни спаси.
ГЛАДИАТОРСКА АРЕНА НА КАСТОР ЛУНА НА ПОЛУКС
Великият генерал Тит.
Благодаря.
Добре.
Сигурна ли си, че това е добра идея?
Да го изкъпем и оставим да изтрезнее.
- Да, това ще е достатъчно.
Хайде, хвани го.
- Пуснете ме!
Какво си мислиш, че правиш?
Достатъчно. Благодаря ти.
Ти ли командва Източните редици за Стария крал?
Ти не си ли генерал Тит? Легендата.
Не знам за какво говориш.
Защо просто не ме оставиш на мира?
Защото надеждата ми е, че този отдавнашен генерал стои пред мен.
Какво искаш от мен? Хората ми са мъртви, защото се предадох.
Уморих се всеки ден да изживявам този кошмар.
Моля те, остави ме да умра в мир.
Не мисля, че ти е писано да умреш тук.
Генерале!
- Спри да ме наричаш така.
Нямам ранг, нито привилегия.
- Имам предложение за теб.
Възможност за изкупление.
- Аз съм отвъд изкуплението.
Нямам време за самосъжаление!
Ами мъртвите мъже, които някога си командвал?
Ами те?
Ако не изкупление,
тогава отмъщение.
Това ли е човекът, който знае къде са бунтовниците?
Да, сър.
Е, слушам.
Ще ме пуснете ли, ако ви кажа?
- Ще те освободя, имаш думата ми.
Не съм виждал Девра Кървавата брадва цял сезон,
но преди бяха на Шараан, под закрилата на крал на име...
... Левитика.
Продължавай.
- Беше отдавна, но те бяха там.
Говорете с него, с Левитика.
Със сигурност ще го направя. Благодаря ти.
Мислех, че имаме сделка!
- Да, имаме.
Свободен си.
Направете дисекция на мозъка му и вижте дали има още информация.
След това ще почетем крал Левитика.
Да, адмирале. Ще задам курс за Шараан.
Да тръгваме.
РОДНАТА ПЛАНЕТА НА КРАЛ ЛЕВИТИКА ШАРААН
Оценявам вашето търпение и мога да ви уверя,
че Девра знае, че сте тук.
Предстои да вземе решение кога да ви приеме.
Благодаря, Левитика, почитаеми кралю.
Очакваме пристигането им.
Погледни.
Фермер, защо се свързваш с нас от този неизвестен кораб без флаг?
Мислех, че си имаме доверие след последната ни среща.
Купихме зърното ти, за да нахраним бойците ни.
Не бъркай търговията с революцията ни.
- Разбирам.
Идването ви тук е голям риск за всички нас и благодетеля ни.
Вече не се нуждаем от зърното ти.
Поддръжката на крал Левитика ни е достатъчна, така че си тръгвайте.
Не сме тук, за да продаваме зърно. Селото на Гунар бе посетено от кораб,
който заплашва съществуванието му. Аз вербувах тези воини
и обещах да се върна и да защитя фермерите.
Но времето ни изтича.
- Какво?
Тази шепа хора? Срещу боен кораб?
Затова дойдохме. Имате хора и кораби. С вас ще имаме истинска защита.
И, разбира се, ще ви платим с излишъка от нашата реколта.
Имаме само това.
- Моите хора срещу Кралския взор?
Това е самоубийство. Корабът не може да бъде унищожен от шепа изтребители.
Корабът и хората на него са унищожители на светове.
Съжалявам, невъзможно е.
Този човек не е революционер. Той е обикновен фермер.
Хората му се трудеха с голи ръце за зърното, което ви изхрани.
Всички вас! И заради тази сделка,
селото им е застрашено от Ноубъл, който иска да потуши революцията ви.
Разбирам.
Аз ще дойда с вас.
Благодаря ти.
- Братко, да поговорим.
Малкото ни победи са били тактически.
Не можем да се бием срещу Кралския взор.
Щом фермерът ни намери, скоро и Ноубъл ще ни открие.
Няма да позволя друг свят да падне заради нас.
А тези, които командваш?
Животите им са техни.
Тези хора са дошли при нас, защото нямат към кого друг да се обърнат.
Дошли са да търсят нашата помощ,
за да се изправят срещу Кралския взор на Света-майка.
Не е ли това нашата кауза?
Не са ли те тези, които ние бяхме някога?
Ако не застанем до тези дръзки фермери, за да защитим дома им,
тогава революцията е безсмислена.
По собствена воля, кой от вас е готов да умре за това, в което вярваме,
вместо да се крие зад него?
Милий. Защо ли не съм изненадан?
Кой ще се погрижи да се върнеш цял, ако не аз?
Благодари на Левитика и напусни тази планета.
Сестро, докато се срещнем отново.
Може и да не е самоубийство.
Защо биха се съгласили да ви помогнат?
Кървавите брадви? Мислиш, че не трябва?
Струва ми се недалновидно.
Така отслабва и малкото от така наречената
Съпротива или въстание.
За какво, Кора?
За да бъдат заличени от боен кораб?
- Вината е тежко бреме.
Да, вината. Подлогата на честта.
Мисля, че може да съм имал някога. Чест.
Можеш ли да повярваш?
Вярно е.
Какво мислиш?
Остават ми 10, най-много 15 сезона, преди да открадна от погрешния човек.
Да ме намушка някой кучи син при сбиване в бар.
Вината всъщност е твоя.
Като ме караш да искам да бъда почтен човек.
Ако можех да се съпротивлявам, нямаше да ме искаш толкова.
Готов си да се биеш редом с нас?
Щом като ме умоляваш.
Кай, не те умоляваме.
Щом питаш тогава. Ако ми позволиш.
Има едно усложнение. Стоката в товарното отделение.
Имам купувачи, чакащи в Гондивал. Те не се славят с търпението си.
По-добре да скъсам с живота на крадец, преди да започнем битка с боен кораб.
Освен това, сама каза, че имаш нужда от мен.
Не съм казала това.
- Напротив.
Ще задам курса и ще им кажа, че сме на път. От добрите ли съм сега?
Умолявам ви!
Моля ви!
Казах ви истината.
Не крия нищо повече.
Да, истината.
Че си приютил всеизвестните враговете на Света-майка.
Излекувал си раните им, поправил си корабите им,
от моралното задължение на честта и милосърдието.
Цивилизацията ни съществува и процъфтява от 10,000 години
с чест и милосърдие като най-ценни принципи.
Да, чест и милосърдие.
Виждаш ли това?
Този кораб се нарича Кралския взор. Наречен е в чест на нашия убит баща.
Така че,
честта ми е позната.
Но не и милосърдие.
Нашият крал показа милосърдие на такъв като теб и бе заклан за това.
Нарекохме кораба, за да ни напомня за силата на този доброжелателен поглед,
който бе погубен от милосърдие.
И да помним, че ако по волята Божия този поглед падне върху нас,
дори за най-краткия момент,
той може да промени живота ви завинаги.
Днес той пада върху теб.
Имаме разрешение да нападнем.
Потвърдено.
- Стреляй по усмотрение.
Сър, получихме съобщение от един от съгледвачите ни.
Те застигат Кървавите брадви.
Най-сетне добри новини. Подгответе излитането.
Лично ще прибера предателските кучета.
Какви са заповедите за Кралския взор, сър?
След като заличите планетата
ще се срещнем, ще извлечем точното местоположение на другите бунтовници
и ще ги унищожим веднъж завинаги.
- Да, сър.
НЕРЕГИСТРИРАНО ТЪРГОВСКО ДЕПО
ГОНДИВАЛ
Почти съм сигурен, че Кай каза тези кутии.
Тук има една.
- Вземете само сивите.
Маркирани са. Не поглеждайте вътре. Не искам да ви падам в очите.
Къде ги искаш?
- Има място зад моста.
Готово.
Сложи ги от другата страна на моста.
Разтоварваме и изчезваме от този проклет камънак.
Ще се радвам да загърбя този живот.
Добре.
Искам да се уверя, че фигурира в списъка.
Пилоти, след като подсигурите корабите, потърсете малко гориво.
Вие двамата, наглеждайте отгоре!
Какво е положението?
- Свършихме с всичко.
Добре, да действаме.
- Да.
По местата.
Това е лошо.
На колене.
Сега не е времето да бъдеш герой.
Кога точно?
На Велт, в Провидънс, когато за първи път чух историята ти.
Реших, че с твоите идеали за съпротива мога да се сдобия с още няколко глави.
Тарак например.
Неговият свят е поробен.
След което и с Немезида.
Цялото й семейство е избито.
Но с генерал Тит?
Имаш ли представа колко струва само той?
Всички биха се съгласили, за да отмъстят на Кралството.
Дори ако заплащането е само един чувал зърно.
И накрая ти, Кора.
Или да те наричам Светицата?
Най-голямата награда от всичките.
Знаеш ли какво стори Света-майка на моята планета?
Те не просто я унищожиха.
Те измъчваха всеки мъж, жена и дете.
Оставиха ги да се борят за живота, докато ги изпепеляваха от орбита.
Знаеш ли на какво ме научи това?
Никога не се озовавай от погрешната страна на историята.
Това ли мислиш, че правим?
Не, избрали сте страната, която не стига до учебниците по история.
Какво стана с честта?
Какво да е станало с нея?
Ти си боклук!
Кои от всички имаме тук?
Кои наистина?
Командир Кървава брадва, водач на въстанието.
Когото Кралския взор бе изпратен да залови в тази част на галактиката.
Дори само той ще ми осигури мястото в Сената.
Не бива да пропусна да спомена, че имаме присъствие на кралски особи.
Тарак Децим. Или принц Тарак?
Генерал Тит няма нужда от представяне, нали така?
Действията му в битката при Сараву говорят достатъчно.
Фермерът.
Амбициозният фермер.
Гордея се, че никога не се изненадвам.
Но ето, че съм.
Разбирам защо всички те са тук, с изключение на теб.
Какво би могъл да спечелиш от подобен слаб отпор?
Кажи ми.
Да.
Легендарната фехтовачка, известна само с името Немезида.
Убила 16 високопоставени имперски офицери и охранителите им.
С цел да отмъсти за закланите си деца.
Разбира се.
Стори ми се, че разпознах нещо в теб в онова мръсно село.
Там, сред всички тези прости хора,
най-търсеният беглец в познатата вселена.
Белязващата. Светицата.
Знаеш ли какво направи за мен, светице? Наистина.
Представяйки се за такава.
Когато положа телата ви в краката на регента,
ще бъда герой на Кралството.
Ще напишат песни за моите подвизи и смелост.
Не е като да не съм свършил цялата работа.
Да продължаваме.
- Да ги парализираме за всеки случай.
Ставай, имам работа за теб.
Вижте... Добре, добре.
Ако изиграеш добре картите си, може и да се измъкнеш жив.
Ти си луд.
- А ти си страхливец.
Трябва само да дръпнеш спусъка.
Няма да го направя.
- Напротив.
Ще се справиш. Просто дръпни спусъка.
Знам, че си влюбен в нея.
Кора...
Гунар...
Съжалявам.
- Ще се справиш.
Пилоти, към корабите!
Освободи ме! Трябва да тръгваме!
Не!
Чудесно.
Те дадоха живота си за нас.
Те вярваха в каузата си.
Няма по-добро, за което да умреш.
И аз трябваше да умра с тях.
Знам едно-две неща за...
вината да продължиш, когато тези, с които си се заклел, ги няма вече.
Почитай ги.
С всичко, завинаги.
Носи ги в паметта си.
Това, което сторихме днес, е удар срещу Света-майка.
Престъпници и непознати срещу машината на войната.
Този малък акт на неподчинение дава глас на безгласните.
Това е нещо повече от загинал офицер и някои от хората му.
Това е началото на нещо.
Какво ще направят сега?
- Империумът не се слави със смелост.
След смъртта на адмирал, корабът трябва да се завърне.
Това е добре.
Предполагам, че все пак ще ни платят?
Сделката си е сделка.
Наградата ни очаква на Велт.
Дължа ти благодарности, Гунар. Така и не повярвах на този пилот.
Всички му дължим благодарност.
Той ни спаси.
Чудех се дали е вярно това, което каза мъртвият ловец на глави.
Че ти си Светицата.
Кай беше лъжец и крадец, който ви продаде за печалба.
Искаш ли да знаеш още нещо, генерале?
Не ме наричай генерал.
Виждате ли го?
Там.
Това е селото ни.
Нашият дом.
- Домът ни.
Никога не съм свързвала място с думата.
Почти е жалко, че уби кучия син Ноубъл
и не трябва да се бием.
Това щеше да е красиво място за умиране.
Да, щеше да е.
Да потегляме.
Подгответе го за трансмисия. Бализарий е в готовност.
Сър, не трябва ли първо да го стабилизираме?
Не, няма да караме регента да чака.
Неврална връзка.
Връзката е установена.
Връзката е завършена.
Сигналът е силен.
Изпратете го.
Господарю.
Бализарий, открих я.
Открих Светицата.
Белязващата.
Сигурен ли си, че е тя?
- Да, милорд.
Тя е в компанията на опозорения генерал Тит и Дариън Кървавата брадва.
Близо сме до залавянето им.
- Кажете ми, командире.
Наистина ли мислехте, че това е добра новина?
Че дъщеря ми, Светицата, една от най-опасните и отличени воини
в историята на въоръжените конфликти, сега е част от процъфтяващ бунт?
Да се радвам, че е в съюз с гениалния командир на бойното поле, генерал Тит?
Сър, тя е в ръцете ни.
Нека ви донеса главата й.
Страхувам се, че най-застрашена е вашата глава.
Ще смажете този бунт до последния човек, чувате ли ме?
След това ще заловите дъщеря ми жива и ще ми върнете скъпото ми дете.
За да я разпъна на кръст в сянката на Сената.
Ако не успеете да ми я доведете,
тогава този, чиято публична екзекуция ще побие тръпки по гръбнака на сената
и чиито писъци ще отекнат в мраморните му зали,
ще бъдете вие.
Успя ли да се върне?
- Не знам.
Няма сърдечен ритъм или мозъчна функция.
Ударете го с всичко.
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ
ПРЕВОД И СУБТИТРИ: dimi123
/ ®Translator's Heaven