Slow Horses - Season 3 (2023) (Slow.Horses.S03E05.srt) Свали субтитрите
Движете се по централния коридор, оглеждайте наред и ги изтикайте назад.
Нека люкът зад генератора остане единственият им изход.
Отваря се отвътре. Ако не вие, ще ги пипнем ние, щом излязат.
Разбрано.
Стърджис, заведи Хобс там, където държат Стандиш, и разчистете.
В смисъл да ги очистим?
Да.
Проблем ли е?
- Не, за това съм обучен.
Тръгвай, хубавецо.
Заета ли си?
- Не.
Добре че ме прекъсна, щяха да ме хванат как си избирам почивка.
Ти ми го подари, когато ме направиха директор.
Любимото ми 18-годишно уиски "Макалан".
Не си го отворила.
Проучила си ме.
Изключително щедър подарък.
Което ме наведе на мисълта, че така се опитваш да скриеш завистта си.
И го държа неотворено толкова време, за да ме нервираш ли?
Да.
А може би си реагирала параноично на искрения ми жест.
Твърде много разпити сме провели, за да се разиграваме.
Значи съм на разпит.
Мислех, че просто си пийваме скришом.
Целиш да ме изместиш.
Писна ми да чакам.
Губя шанс за директор. Щом се пенсионираш, ще намерят по-млада.
Или по-възрастен мъж.
Струваше ни такива усилия да се издигнем дотук.
Ние сме единствените жени на върха. Защо просто не се радваме?
Аз не съм на върха.
Честно казано, на твое място и аз бих се чувствала така.
Шапка ти свалям, добре си изигра картите.
Хитро постъпи, като не спомена името Донован.
Ако знаех кой е, нямаше да го допусна в склада.
Това е проблемът. Ти се задържа твърде дълго.
Превръщаш се в бюрократ, в управленец. Подробностите ти убягват.
Правиш го за благото на МИ-5? Каква доблест.
Трябваше да се оттеглиш.
- Заради Истанбул?
Онова решение наистина беше за благото на МИ-5.
Одобри тестването на устройство, което хаква защитени компютри.
Можеше да проникне в затворени системи. Щеше да промени всичко.
Ако беше сработило.
- Но уви.
Вкара много невинни хора в болница.
За малко да убиеш старши севернокорейски шпионин.
И после нареди да се ликвидира наш агент,
който щеше да го разгласи - пълна разюзданост.
Не, все още държа здраво юздите.
Дъфи и "Главатар" са обсадили склада. Никой няма да излезе жив.
Кой е вътре?
Шон Донован, Бен Дън, Ривър Картрайт и Луиза Гай.
Значи разчитам на некадърници да ме спасят.
Да.
Кажи ми, спасявали ли са те досега?
{\an8}ПО РОМАН НА МИК ХЕРЪН
Слез долу, ако искаш.
Какво ще направят с папката?
Ще оповестят съдържанието. Дано уличи поръчителя на убийството й.
Някой на върха на МИ-5.
Чаят не е достатъчно силен. Разбрах още щом го видях, но си замълчах.
Защо реши да ни помогнеш?
Защото и аз не харесвам тези, които стоят начело на МИ-5.
Не са ли ваши хора?
- Вече не.
МИ-5 не се управляваше така по времето на Чарлс Партнър.
Щеше да се обърне в гроба, ако можеше да види машинациите им.
Прикриват злодеяния, прехвърлят вината и съсипват живота на хората.
За себе си ли говориш?
- Не.
Имам предвид Шон и още доста народ.
Така е друго.
Феник, стигнахте ли до вратата?
- Почти.
Майчице.
Чисто е.
На позиция сме, чакаме сигнал.
Абсурдно е, да се обадим на Лам.
- И какво ще му кажем?
"Оплескахме това, за което ни предупреди"?
На Тиърни тогава.
- Още по-лоша идея.
Командвай де, нали така искаше?
- Това и правя.
Аз решавам. Други предложения?
Вдигни, Дъглас сигурно е побеснял.
Къде отивате, дявол ви взел?
Ситуацията се промени, но е под контрол.
Май не е така, отвън има въоръжени хора.
Ще дойда да видя.
- Благодаря.
Твърди, че отвън имало въоръжени хора.
Кои са?
- Прецакани ли сме?
От кого?
- Търси!
Вие останете тук, а аз ще разбера какво става.
Още едно?
- Не искаш ли да си ходиш?
Не, защото ще трябва да кажа на Каси, че съм уволнен.
Може да е за добро, скапана работа беше.
Но имах нужда от стабилен доход, докато реша за после.
Ще рече, редовни пари за хазарт.
- Удвоявах ги. В повечето случаи.
Напоследък не ми върви, което обаче значи, че късметът се задава.
Но нямам пари за залагане. Да му се не види!
Какво ще кажа на жена си?
"Съжалявам".
Това трябва да й кажеш - че съжаляваш.
Аз пък реших, че ми се извиняваш.
Извиних ти се петстотин пъти.
Да вървим, сега там няма никого.
Да избегнем срама ли?
Просто да оставим пропуските и да си съберем нещата.
Господа!
Оттук ще изпълзят плъховете.
След като заемете позиция, няма нужда да чакате заповед от мен.
Открие ли се възможност, стреляйте.
Дай да видя.
Няма проблем. Това е Ник Дъфи, шефът на охраната в МИ-5.
Вероятно са го пратили за по-сигурно, макар че е прекалено.
А и той не ме харесва.
Но със сигурност има обяснение.
Хайде, тегли.
Стоп, готово.
Това не е добре.
Това пък защо?
Обикновено действат така, преди да атакуват сграда.
Май оставиха отворен люка в края на главния коридор.
Как се набира външна линия?
- Със 145.
Може ли да минат през люка?
- Не, отваря се отвътре.
А порталът?
- Отваря се и отвън,
но могат да влязат само ако ги пусна.
Ясно.
Картрайт е.
Ало?
- Ти ми звъниш, казвай.
С Луиза сме в склада, но се появи Ник Дъфи с "Главатар".
Ясно.
Подкрепление ще ни дойде добре, просто за всеки случай.
Зает съм.
- Благодаря.
Проблемът вероятно ще се разреши от само себе си.
Уволних Куко и Пипе преди малко.
Сигурно още се мотаят из офиса и крадат химикалки и тоалетна хартия.
Това беше.
Край на службата ми.
И начало на кариерата ти като...
Нищо не ми хрумва.
Как да отбележим събитието?
Да се изакаме тук?
Шегичка.
Донякъде.
Да се изпикаем? Не е ли по-зле?
По-трудно се чисти. Говното просто може да се махне.
Освен ако не е рядко.
Не искам да помня така последните си минути като агент.
Донякъде е в духа на всичко досега.
Офис "Олдърсгейт". Моля, оставете съобщение.
Картрайт е. Лам каза, че може още да сте там.
С Луиза сме в склада,
но се появи Ник Дъфи с въоръжен отряд от "Главатар".
Става гадно. И прекъснаха камерите.
Явно ще щурмуват...
Прекъсна.
Срязаха кабелите.
Сами сме.
Значи онези отвън не са ваши хора?
- Явно са от вашите.
И знаят какво търсим.
Какво търсите всъщност?
Очевидно е някакъв важен документ.
- Да, но не е тук.
Време е да ни обясните.
- Убиха сестра ми.
Уж се била самоубила, а е блъсната.
- От кого?
Заповедта е отвисоко. Нищо чудно да е от Ингрид Тиърни.
Това е абсурдно.
- Открием ли документа, Тиърни гори.
Не хванах края, но Дъфи е горе
с отряд от "Главатар".
- Дъфи и "Главатар", защо?
Не знам, но отрязаха телефоните, камерите, всичко. Дай пистолета.
Ще нахлуват ли?
- Не, ще им кажа, че не може.
Оръжието ще ми придаде тежест.
- Дай му го!
Не командваш ти.
- И ти!
Онези горе командват. Не ти трябва оръжие.
А на него ще му е нужно на входа.
- Послушай го.
Благодаря.
Звъннах в "Слау Хаус".
Те ли ще осигурят подкрепление? Направо ме убий.
Хайде, Дъглас.
- Пълен погром.
После ще подредиш, идвай.
Спри се, какво правиш?
Ето тук...
Пише стая 12, но не е тук.
- Те са три.
Къде е?
- Тази е 12А, а ето там са Б и В.
Виж ти!
Хайде.
- Идвам.
Просто търси.
Какво търсите? Доказателство, че е убита ли?
Не биха оставили следа.
Документ с име "Отпечатък".
Затова я убиха.
Щеше да го оповести.
Не стой така, а помагай.
Кой ви каза, че е тук?
- Наш източник.
Източникът ви може да ви пързаля.
Ако ни пързаляше, щеше ли горе да има въоръжен отряд?
Ти би ли убивала заради "Сивите сборници"?
- Никого няма да убият.
Прекъснали са камерите и телефоните. Наясно си какво значи това.
Те как биха постъпили на наше място?
Ще се направят, че не са чули?
- Отивам.
Прав си.
Май са го закъсали.
- Освен това...
Може да ни върнат на работа?
- Снимката ти е ужасна.
Побързай.
Как ще действаме, като стигнем?
Ти ще ги очистиш, а аз ще спася Стандиш?
Събуди ме на пет минути оттам.
Какво ще направиш, ако спечеля?
- Не знам.
Може да изнасям лекции. Или да стана шеф на компания.
Каквото бихме правили, ако ни интересуваха само парите.
Далеч не е толкова вълнуващо.
Тази работа още ти е тръпка.
Как подлъга Донован?
Подробен отчет ли искаш?
- Да.
Почти ме надигра.
- Може би това не е краят.
Възприемам го като момент, от който да извлека поука.
Казвай.
Вероятно Донован не знае, че ти му дърпаш конците.
Знае, че съм човек високо в йерархията на МИ-5,
който се е ужасил от случая на Алисън.
Свързах се с него анонимно по интернет
и му казах разни неща, които само началник би знаел,
за да спечеля доверието му.
А как го набута в "Главатар"?
Лично го препоръчах на Уеб.
И той не се усети?
- Не, изобщо.
Пуснах на Джъд идеята за "тигрите"
и той с охота я прие, за да ти навреди.
Понеже е користолюбив и му липсва въображение,
знаех, че ще звънне на стария си приятел Слай Монтийт,
на когото препоръчах Уеб,
защото знае слабите места на МИ-5.
Ривър Картрайт.
- С него почти се провалих.
Трябваше да го откопча от Дъфи, за да слезе в архива.
Имала си късмет.
- Да, донякъде.
Да се надяваме, че е на изчерпване.
Къде да натисна?
Говори Ривър Картрайт, агент на МИ-5.
Не знам какво ви е казал Дъфи, но нямате разрешение да влезете.
Имаме, отваряй.
В сградата работят агенти на Службата,
изпратени тук от Ингрид Тиърни, директор на МИ-5.
Супер.
Феник, влизайте в склада.
Защо замлъкна?
- Ще се допита до висшестоящ.
Хубаво.
Какво прави?
- Явно висшестоящият му е дал кода.
Можеш ли да го спреш?
- Да.
Като вкарам блокиращ код.
- Давай.
Мъча се да си го спомня.
- Стегни се, Дъглас.
Не ме напрягай, не реагирам добре на стрес.
Няма да реагираш добре, когато нахлуят през вратата.
Мисли.
- Хайде, Дъглас, ще успееш!
Точно така...
- Сетих се!
Браво.
- Не, излетя.
С едно ли започва?
Да.
- Май налучкваш.
Прав си.
Защо се усмихваш?
- От ужас.
Хайде, мисли! Едно, две...
Няма да влезете!
Какво те прихваща?
Не знам.
- Дръпни се, майната му.
Ще свърши работа.
Да взривим вратата.
Дръпнете се.
Развали таблото.
Това е идеята.
Знаеш ли колко е скъпо?
Ти не ми даде избор.
- 1574.
Какво?
- 1574.
Кодът, ето че помня.
Готово.
Има единица? Чудно!
Вкарай го.
Идиотщина.
Взривявам!
По дяволите.
Добре ли си?
- Не, не съм.
Ставай, Дъглас!
Не искам да играя вече.
Ставай, това не е игра!
Добре де.
- Дъглас!
Предавам се!
- Оправяй се.
Предавам се, предавам се.
Моля ви, не ме убивайте, нищо не знам.
Всъщност знам много, но не и за онези.
Искаха "Сивите сборници", показах им,
после вие дойдохте, лампите угаснаха,
после пак светнаха, но в червено и зелено,
като на любимата ми Коледа.
Млъкни.
Да ви разведа ли?
- Казах да млъкнеш.
Не мога.
- Можеш.
Да, добре.
Дъфи, обади се.
Дъфи слуша.
Каза да стреляме.
- Да.
Има невъоръжен човек.
И какво?
Не смятам, че имам законово право да изпълня заповедта.
Той подчинява ли се?
- Да.
Добре, прати ми го, ще го върна в Централата.
Макензи, заведи го горе.
- Разбрано.
Чу го, ставай.
Момчета, тръгваме по този коридор.
Действаме шумно и мощно.
Взривяваме вратите и хвърляме вътре гранати.
Разбрано.
Върви.
Да му се не види!
Нахлуха.
- Върни ми го.
Ако обичаш.
- Ето.
Да не застреля някого?
- Да, взривиха вратите. Свършено е с нас.
Каза ли, че си от МИ-5?
Да, но без резултат.
- Къде е Дъглас?
Знам ли, сигурно им прави чай.
Да препречим тези врати. Аз ще се заема тогава.
Трябва да се махаме, нахлуха.
- Папката е някъде тук.
Няма ли да помогнат?
- Не, държат да открият папката.
Каква папка?
Тиърни била наредила убийството на приятелката на Донован,
защото тя щяла да огласи нещо, случило се в Истанбул.
Супер. Да преобърнем количката.
Наляво.
Мамка му.
Защо смятат, че е тук?
- Някой от МИ-5 им е подшушнал.
И на чия страна сме?
- Сега мисля за оцеляване.
Хайде.
- Няма смисъл, вратата се отваря натам.
Нищо.
Дали наистина имат нещо уличаващо срещу Тиърни?
Явно, щом стрелят по нас.
Беше в склада, не е въоръжен.
Добре, аз го поемам.
Ник.
Дъглас.
Сигурно си се уплашил.
Взривени врати, насочени срещу теб оръжия...
Спестих си клизмата.
Не че я одобрявам.
Всъщност премахва полезни чревни бактерии, а те са ни нужни.
Бактериите подпомагат храносмилането.
Моите изпражнения са твърди.
В шок си.
От него човек губи задръжки и се разбъбря.
- Аз съм си така по принцип.
Дъг.
- Дъглас.
Дъг, хората, които пусна в склада...
- Те ме излъгаха.
Никой не те вини, но искам да знам какво ти казаха.
Че искат "Сивите сборници".
А ти даде ли им ги?
Показах им къде се намират,
след което те тръгнаха нанякъде.
Казаха ли ти какво всъщност търсят?
- Не.
Значи нямаш представа какво са правели?
- Не.
Добре тогава.
Значи се прибираш.
Знам само, че е нещо, свързано с Тиърни.
Май не трябва да го знам, просто забравете, че го казах.
Няма как.
- Моля ви, нека да оправим нещата.
Това има как.
Ще се наложи да поизчистите тук.
Пълно обслужване.
А ако сме закъснели?
- Поне сме се опитали.
Какво изобщо ще правим там?
Ще спасим приятелите си от куршумите.
Колегите си.
Свали си краката.
И как точно ще спрем куршумите?
- Не го мисли.
Да нямаш магнит, с който ще ги ловим?
- Нещо такова.
Приятно ли беше да кажеш на Джъд за самоотлъчката на "тигрите"?
Да.
Чувството беше страхотно.
- Завиждам ти.
Ако планът ти сработи, ще можеш да му кажеш, че си го прецакала.
Смятал е, че с "тигрите" ще неутрализирате мен,
а ти всъщност си го използвала, за да ме разкараш,
а аз да го повлека със себе си.
Така обобщен, планът си го бива.
Достоен е за велик интригант.
Сега е мой ред.
Защо сама не унищожи папката?
Директор съм, не мога да горя папки.
Всичко се удостоверява с подпис.
Особено ако е взривоопасно.
Местех я тук и там, та накрая тихомълком да изчезне.
Това трябва да направиш.
Да изчезнеш тихомълком.
Една от двете ни ще изчезне. Зависи кой излезе жив от склада.
Още едно?
Достигнахте крайната точка.
Намали.
Намалявам.
- Спри.
Ето тук.
Класика.
Спри двигателя.
Имаш ли дребни?
Дребни?
- Да, какви да е монети.
Да.
Ще свършат работа.
И ей тая пластмасова чаша.
- Тя е "умна" и струва 180 лири.
Сто и осемдесет?
Ти явно не си умен.
За какво са ти?
Ако не се върна до половин час, направи нещо.
Нещо.
Нещо голямо.
Титанично.
{\an8}БЪРБЪРИ
Няма такава дума.
- Има.
Да, но е марка.
- Не...
Кой е?
Желаем ви весела Коледа.
Желаем ви весела Коледа и честита Нова година.
Не, благодаря.
Има ли друг в къщата?
- Не.
Трябва да я сложим да седне.
Развила си Стокхолмски синдром.
"Скрабъл"? Направих й услуга, като я нокаутирах.
Не знам доколко си наясно с това, което става.
"Тигрите" са те отвлекли и сега гонят свои цели.
Но щом си се отдала на ядене, пиене и настолни игри,
явно си решила да им помагаш.
Брат й и един друг човек отидоха в склада.
Да, под надзора на Гай и Картрайт.
Искали да видят "Сивите сборници".
Всъщност целят друго.
Не съм изненадан. Кой ще иска да гледа сборниците!
Търсят нещо, заради което според тях МИ-5 е ликвидирало сестра им.
От кекав джинс е била, може да е злополука.
Що за изфирясал сандвич?
Но пък Дъфи и мутрите му са се появили, може и да има нещо.
Това шунка ли е?
Назад, още назад.
Давай.
Взривявам!
Влязоха.
- Хайде!
Трябва да изчезваме веднага.
Ще ви застрелят!
- Стреляй и ти.
Ти стреляй.
- Добре, дай оръжието.
Откъде накъде?
Бързо.
Хайде, мърдайте!
Помогнете ни да намерим папката.
- Ривър.
Ривър!
- По дяволите.
Агент съм и имам оръжие.
Влизайте!
Уцелиха го!
Бързо! Уцелиха го.
Ето че не им пука.
Наведи се и продължавай да търсиш.
- Не е тук.
Какви са тези светлини?
Като панаир е.
Леле!
Затова ти казах да не го мислиш.
Разкарваш децата си с незаконен арсенал в багажника?
За спешни случаи е. Примерно ако съм сам срещу сто души.
А ако са хиляда? Ядрена ракета ли ще извадиш?
Това рита силно, внимавай да не ти прецака рамото.
Обучена съм.
- На теория е едно,
но като засвистят куршумите, става друго.
- Стреляли са по мен.
Скочи ли ми адреналинът, стой, та гледай.
Любимо ли ти е?
- Води списъка.
Когато бях в спецчастите, винаги пръв атакувах.
Без малко да стана копой.
Но се отказах.
Заради теглото ли?
Не исках да работя с такъв като Дъфи.
Той е главорез.
Така.
Македонски цар заклел се да освободи цяла Мала Азия.
Край Егейско море 334 години преди Христа
персийските войски успял да разгроми.
Александър Велики
всявал страх в сърцата на бойците.
Ненормалник.
Александър Велики...
По дяволите.
Тая няма да я бъде.
Наведи се и търси.
Хайде!
Не, мамка му!
Какво има?
- Засада.
Ще ги изтикат.
Ако не умрат в склада, ще ги убият, когато излязат през люка.
И сега какво?
Стой до мен и прави каквото правя аз.
Не ги ли разкараме оттам, край с Луиза и Ривър.
Ха така.
Почна се.
- Как ни надушиха?
Усмихваш ли се?
- Да, живнах, а ти?
Чувствам се на прага на смъртта. Защо изобщо дойдохме?
Да бяхме останали в кръчмата.
Браво.
Момент.
Хайде сега.
Да премислим нещата.
По дяволите.
Хайде, вземай си чантата и палтото. Остави я, ще се съвземе.
Тя не беше заплаха.
- Имаше пистолет.
Дори аз съм по-добър стрелец от нея.
Ето, дойде на себе си.
- Здравей, Сара.
Нищо ти няма. Чудесно, хайде.
- Лам...
Убиваме ли агенти?
В смисъл?
- Отговори ми.
Да оправдая това, че им сътрудничеше ли?
- Само им помагах.
Предвид фактите, които са ми известни, си дадох сметка,
че Чарлс не би издал такава заповед, но Тиърни ме съмнява.
Що за заключение?
- Знам какви усилия полагат с Тавърнър
да замитат издънки.
- Аман.
Да видим какво ще открият в склада.
- Имах предвид "аман, някой идва".
Май са двама.
Може би са дошли да ме вземат.
- По-скоро да те очистят.
Аз ще поема единия.
- Имаш ли нещо, което гърми?
ОТПЕЧАТЪК
Стреляй!
Открих папката!
Излизайте!
Открихме я, да се махаме!
Вратата е единственият изход.
Да му се не види.
Бен!
Стреляйте!
Дай ми пистолет.
- Няма.
Бил съм в резерва.
Браво, защо не им кажеш? Мигом ще се предадат.
Ще взема неговото оръжие.
- Стой там.
Прикривай ме.
Бен!
- Стой...
Уцелих го!
Трагедия.
Отдръпнете се!
Превод на субтитрите Боряна Богданова