Slow Horses - Season 3 (2023) (Slow.Horses.S03E02.srt) Свали субтитрите
Ти?
Прави каквото ти казвам.
Катрин при теб ли е?
- Не знам нищо за нея.
Посегнеш ли й, ще те убия.
Наредиха ми да ти предам нещо.
Лъжеш.
- Моля те.
Пратиха ми снимка на сестра ми с децата й на люлките.
Кой?
- Нямам представа.
Но ако не го изпълня, ще убият децата пред майка им.
Те са зверове, моля те.
Гадняр съм и не те виня, че ме мразиш, но това са деца, Ривър.
Ще убият деца.
И Катрин също, така че казвай кои са.
Наистина не знам, вече не съм агент. Ти ми кажи.
Искат да изнесеш нещо. Записах го тук.
Досието на премиера? Нали знаеш къде е?
Разбира се, че знам.
- Няма как да го взема.
Трябва да го вземеш.
- Абсурд.
Никой няма достъп до там.
Налага се.
- Дори да вляза...
Срокът е до обяд.
До един час?
Племенниците ми, сестра ми, Катрин - всички ще умрат.
Нужно ми е време.
- Трябва да се опиташ!
Моля те...
- Добре.
И на кого да го предам?
- Не знам.
Не знам! Ще се обадят пак по обяд.
Защо не пратиха теб?
- Знаеш, че вече не работя в Службата.
А аз съм в "Слау Хаус", все го натякваш.
Да, но мястото ти не е там. Всички го знаят.
Вероятно и те.
Може би искат теб, защото си... Мама му стара.
Защото си кадърен.
Само ти можеш да се справиш.
Какво? Защо ме гледаш така?
Господи.
Боже.
Ривър, моля те, върви. Тичай!
Моля те, спаси ме.
По дяволите. Добре!
Моля те.
Какво правиш?
Какво правиш? Ривър!
Мамка му.
{\an8}ПО РОМАН НА МИК ХЕРЪН
Дръпнете се!
Благодаря, простете.
Дръпнете се, извинете, благодаря.
Може ли...
- Къде си се разбързал?
Съжалявам.
Дръпнете се!
Пуснете ме да вляза.
Хайде, бързо.
Трябва ми шефът на охраната.
Има опашка.
Свържи ме веднага.
Дори нямаш право да влизаш.
Бях се затъжил за теб.
Спри го.
КАТРИН - ОСТАВАТ 25 МИНУТИ
Изключи го!
- Само минутка.
Спри го.
Ето го.
Благодаря.
Разиграваш ли ме?
Не.
- Значи не е измислица?
Бързаш ли, Ривър?
- Не.
Нито е измислица, нито бързам.
Не се заседявай, носиш лош късмет.
- Разбрано.
Този стол е само за истински шпиони.
Такива, които не рушат летища и не обявяват фалшиви бомбени заплахи.
Понякога имам чувството, че не ме харесваш.
Ще се радвам, ако умреш в адски мъки.
Интересни желания имаш, но няма шега.
Носиш диаманта?
Не ми благодари, чао.
Чакай.
Къде го намери?
- Какво?
На покрива са били само трима души.
Стандиш, Лонгридж и Гай. Не и ти.
Явно човекът, който го е взел,
е действал импулсивно и съжалява за постъпката си.
Кой е бил?
- Не знам, Дъфи.
Намерих го на бюрото си с бележка да ти го донеса.
Носиш ли бележката?
- Не, а и не е ясно кой я е писал.
За теб не е ясно.
Получи диаманта. Това е важното, нали?
- Чакай.
Да проверим дали е истински.
Защо да не е?
- Не знам, ти ми кажи.
Получих го и ти го предадох, това е.
Тогава да разберем заедно.
Нужно ли е да идвам?
- Нали каза, че не бързаш?
Добре, да вървим.
Ривър, ако ме разиграваш,
такъв юмрук ще ти забия, че ще си събираш зъбите.
Не открих Стандиш в моргите и болниците.
Отвлекли са я.
Картрайт каза, че се е свързала с него, и хукна нанякъде.
Къде е отишъл?
- Не знам.
Обади му се.
- Пробвах.
Телефонът му е изключен, тоест не мога и да го проследя.
Боже мили, безполезни сте като скъсан презерватив.
Къде са Малката и Големия?
Знаеш ли какво съдържа?
- Да.
Сладолед, сироп, бита сметана, маршмелоу.
- Калории като за цяла седмица.
Ще ги изгоря. На твоята възраст е по-трудно.
Може и да не сме си по вкуса, обаче сме само двамата.
Просто делим кабинет.
- Да, в другия са Ривър и Луиза.
Хо е сам за себе си,
а Лам и Стандиш са в някаква извратена симбиоза.
Така че може би трябва да се сдушим.
Защо?
- За да се измъкнем от "Слау Хаус".
Освен ако не ти се гние там.
Имам време да мисля варианти, за разлика от теб.
Само с пет години съм по-голям.
Лам.
Стандиш да се е свързала с теб или Шърли?
- Не, щяхме да ти кажем.
Не съм сигурен, като гледам как нагъвате сладолед.
Връщайте се, отвлекли са я.
Твърди, че е отвлечена.
- От кого? Какво искат?
Не каза. Нареди да се върнем веднага.
Откъде знае, че сме тук?
- Да, и мен живо ме интересува.
Много важно, че са отвлекли Стандиш.
Тръгвай. Щом той знае, че сме тук, сигурно ни наблюдава.
Лошо ни се пише.
Хо явно е проследил телефоните ни.
Нищо чудно да има камера и в клозета вкъщи.
Забий му още един шамар.
Много ли ще се бавим?
- Каза, че нямаш бърза работа.
Е, ако не броим "Слау Хаус".
Картрайт?
- Госпожо.
Какво правиш тук?
- Дошъл е уж да върне изчезналия диамант.
Не питах теб, а него.
Върнах изчезналия диамант.
- Водя го да проверим дали е истински.
Върви сам. Трябва да говоря с Картрайт.
Госпожо, по принцип вече не отговаряте за мен и хората ми.
Но още отговарям за "бавните коне". Какъв късмет.
Идвай, Картрайт.
После ела в кабинета ми. Наложи ли се да те търся, тежко ти.
Да, госпожо.
Не искам да стъпваш в тази сграда. Съсипваш кариерата ми.
Появиш ли се, от небето заваляват жаби, а от чешмите руква кръв.
Просто дойдох да върна диаманта.
- Не ме вълнува.
Изчезването му петнеше Дъфи, за моя радост.
Но ти и това опропасти като всичко останало.
Не съм имал такова намерение.
- Замълчи.
{\an8}Заради теб и непрестанните ти издънки ми възложиха да местя кашони.
{\an8}Но дори това е пряко сили за малоумниците в "Слау Хаус".
Кашоните са доста.
- Не искам оправдания,
а да не си се раждал.
Май трябва да тръгвам.
- Да.
Върви, докато стигнеш до морето, след което продължи с отворена уста.
Знаеш изхода.
Здравей.
Здравей.
- Странно е, нали?
Не знам защо спрях.
- И аз се чудя.
Да пийнем нещо?
- Не, благодаря.
Добре, до нови срещи тогава.
- Едва ли ще има такива.
Ще ти дам номера си.
Помниш ли, че те изритах?
Да, но се надявах да се разделим с добро.
Знам, че те разочаровах.
И с право.
Но може би не съм чак толкова лош.
Преживявам тежък момент.
Може би реагирах малко остро.
Извинете, защо качвате колата?
Паркирана е в нарушение. Ваша ли е?
Не.
- Значи не ви засяга.
{\an8}Напротив.
{\an8}Фалшива ли е?
{\an8}От МИ-5 съм и трябва да огледам колата.
- Да бе!
Тъпачка.
Какво правиш, по дяволите?
Кротко.
Откачалка.
Ще си понесеш последствията.
Друг път изпълнявай.
{\an8}ПРОТЕИНИ
Отвлечена?
- Така твърди Лам.
От кого? Какво искат?
Питайте Картрайт.
Получи съобщение, уж от Стандиш,
и хукна нанякъде като подгонен.
Лам какво предприе?
- Повече от вас.
Наблюдавах ви, в случай че ви следят.
- Щяхме да забележим.
Едва ли. Нямахте опашка, но тези хора не са за подценяване.
Сигурно дебнат. Звънни в полицията.
Дай им адреса и им кажи, че на улицата има някакъв тип,
който си развява оная работа.
Проследили са Стандиш до сбирката на алкохолиците
и са знаели, че Картрайт ще е тук, когато са се свързали с него.
Вероятно наблюдават цялата сграда и подслушват телефоните.
Проследете онзи, който излезе от кафенето, след като подадем сигнала.
Докъде да го следим?
- Докато не разберем кой е и какво иска.
Дръжте дистанция.
Полиция. Намирам се на ул. "Олдърсгейт" 152.
Някакъв въоръжен тип с гол чеп крещи, че Бог му е наредил да убива.
Дано се стреснат.
Фалшив е.
Картрайт още ли е в сградата?
Да му се не види!
Влез.
Госпожо.
Картрайт къде отиде след разговора ви?
- Не знам, тръгна си.
Още е в сградата, но не знаем къде.
Това е лошо.
Кой го пусна?
Аз.
Боже.
А диамантът?
Извинете ме.
Ужас! Забравих за годишнината на нашите.
- О, боже.
Добре че брат ми ме включи в подаръка си. Спаси ми живота.
Ривър Картрайт.
Последния път ме фрасна с пожарогасител до един асансьор.
Извинявай, но искаше да ме задържиш за нещо, в което нямах участие.
Шегаджия.
Феърплей, мой човек. Надви ме, признавам.
Моите уважения.
И какво правиш тук? Още ли си при ония, куците?
И усмърдяваш терена като кон, пукнал от преяждане?
Всъщност затова съм тук.
Ще държа лекция на новаците как да не се озоват в "Слау Хаус".
Без глупости.
Нямам предвид, че не ти вярвам,
а че на лекцията трябва да им набиеш канчетата
да не вършат глупости.
Да, прав си. Сигурно ще бъде малко по-задълбочена,
но като цяло, това е идеята.
Радвам се, че не ми се сърдиш.
Няма за какво. Ти си там, а аз съм тук.
Пари да ми дават, не бих се сменил с теб.
Прав си.
Всъщност, знаеш ли?
Държа да видя как обясняваш на новаците какъв дебил си.
Може ли да дойда?
- Как да откажа!
{\an8}ЛАМ
Онзи с бейзболната шапка на спирката.
Не го плашете. Може да ни отведе при Стандиш.
Какво правиш?
Вървя пред него. Много по-незабележимо е.
И не ми звъни.
- А ти не вдигай, щом не искаш да говориш.
Тичай, аз ще го пресрещна.
- Добре.
Гад мръсна.
По дяволите.
Да му се не види.
- Браво на теб.
Мамка му.
Проклятие!
Казах да стоите настрана! Не да го подплашите като гълъб.
Запомних номера.
Лам.
Имам дрехи за пране.
Ето тук.
Кога започва?
След десет минути.
Чакай, момент.
В 13 ч. е, не в 12 ч.
Жалко.
Зает съм тогава.
Все някой ще запише лекцията.
Дано.
Да има на какво да бия чекии.
Аз просто ще изчакам тук.
Да си събера мислите.
И да проумея думите ти.
Добре, постарай се.
Преди да тръгна...
Покажи си пропуска.
Знаеш, че съм агент.
Не, ти си от "Слау Хаус", което значи, че за тук ти трябва пропуск.
Да, дадоха ми.
Този е посетителски. С него може да се влезе,
но за това крило ти е нужен специален пропуск.
Да. На телефона ми е.
Покажи го.
Провери ли номера?
- Фалшив е.
Затова Лам не се спря.
- Той къде отиде?
Нямаме следа.
- Кой е изработил номерата?
В тъмната мрежа поне 500 души предлагат тази услуга,
а и купувачът ще е неизвестен.
Трябва ли да ти обяснявам?
Сигурно така се е чувствал Исус - заобиколен от тъпанари.
Него също са го мразели всички.
Пред кафенето беше зарязана кола под наем.
Тук са данните на клиента.
Да не мислиш, че е дал истинското си име и адрес?
Шон Донован.
Поне е някаква отправна точка.
- Нищо не е, скъпа.
Бусът ли е?
- Стига с тоя бус!
Проследи го.
Това и правя.
Но след като сте го подплашили, сигурно е сменил номера.
Какво засичаш тогава?
- Картрайт. Включил си е телефона.
Къде е?
- В Централата.
Стига рови. Ясно е, че нямаш пропуск.
Имам, но трябваше да затворя няколко страници, които ми пречеха.
Ето го.
Копеле мръсно!
Картрайт е в Централата.
- Какви ги върши там?
Ще му се зарадват като на муха в супа.
- И аз недоумявам.
С пропуск ли е влязъл?
- Да. И е щукнал някъде из сградата.
Името и адресът съвпадат.
Стига бе.
- Да видим кой е.
Ще наблюдаваме адреса.
Аз го открих.
- Трънки.
Не ме оставяйте с Хо.
Още ли смяташ, че името е фалшиво?
ШОН ДОНОВАН, СИГУРНОСТ
Сбъркал съм.
Не съм безгрешен.
ПЕРАЛНЯ "БАРБИКАН"
Не.
- Чак толкова ли е зле?
Отвлякоха Стандиш.
Това не ми го каза.
- Нищо не ти казах. Подслушват ни.
Проследиха ли те?
- Измъкнах им се.
Защо говориш с мен, а не с копоите?
Свързали са се с човек от моя екип, а той е отишъл в Централата.
Явно са му наредили да свърши нещо, за да не накълцат Стандиш.
Не искам да ускорявам процеса.
Какво знаеш?
- Бивши военни са.
Как разбра?
- Ходят, сякаш им е набучен щик отзад,
и висят във фитнеса, значи дрехите са им отеснели.
Може да са наемници.
- Не, онези са откачалки.
А тези са организирани и сдържани.
- Частни охранители тогава?
Кой би имал ресурс да се опита да проникне в МИ-5?
Сещам се за три организации. "Ураган", "Ударна сила"...
Боже, що за имена? Защо не просто "Корави чепове"?
Хората от "Ураган" действат в Сирия.
А "Ударна сила" се готви да ликвидира либерийски военен водач.
Откъде знаеш?
- Уреждам логистиката.
А третите кои са?
- "Главатар". Нови са.
Ръководи ги Слай Монтийт.
Мразя да съдя по името, но ми звучи идиотско.
Човек с връзки, учил в "Итън" с половината кабинет.
Явно добре съм го преценил.
Сбъдва мечтата си да има частна армия.
Но ми се струва прекалено да отвлича и изнудва агенти.
Кой ще му платил толкова?
Освен някой външен враг, но би му навлякло големи неприятности.
Сещам се кой.
Стига бе.
Да.
Картрайт е на стълбището.
И аз съм там, слизам към сутерена.
Не си го и помисляй.
Бързо!
По дяволите.
Да му се не види.
Пипнах те.
Отваряй!
- Ехо?
Картрайт, сериозно ти казвам, отваряй!
Ако не отвориш, направо ще те размажа.
- Ехо?
Дъфи, Хобс е.
Картрайт е в сутерена.
Измъкна ми пропуска. Не мога да вляза в помещението.
Вещицата не ме пуска.
Копой ли си?
Не, но зад вратата има един.
Там да си стои.
- Съгласен.
Това ми трябва веднага, иначе един човек ще умре.
Ти си Картрайт-младши, нали? Приличаш на дядо си.
Хайде, дай ми това.
- Няма как да стане.
Налага се.
Иначе ето тази жена ще умре.
- Значи няма спасение за нея.
Какво? Тя е от МИ-5, ще я убият.
Не харесвах много дядо ти,
но ми е по-симпатичен от копоите.
Ако те пусна да излезеш с папката,
копоите ще докарат и теб до инвалидна количка,
а жената така или иначе е пътник.
Но ще се обадя на един човек, който може и да успее да ти помогне.
Добре, но разполага с три минути и половина.
По дяволите. Нямам никакво време.
Просто ми дай папката. Сам ще я намеря.
Ще я убият.
Мамка му. Катрин...
Картрайт, на телефона, веднага.
Какво...
Да, какво?
Веднага се махай от там.
Защо? Лам, чуй ме.
Отвлекли са Стандиш и искат една папка,
иначе ще я убият.
- Не, ти ме чуй.
Мислиш се за голяма работа, но всъщност си кръгла нула.
Чу ли какво ти казах? Стандиш ще умре.
Няма да умре! А сега се махай от там, преди да прецакаш всички ни.
Какво значи това? Какво да направя?
Каквото ти е казал Лам.
- Да си тръгна.
Отзад има сервизен отвор към паркинга.
Няма да пусна копоите тук, така че имаш малко време.
А ако той греши?
Ще му е за сефте.
Да му се не види.
Мамка му.
Предния път опря пистолет в главата ми, а сега ми носиш храна?
Трябваше да е достоверно.
- На Лам ли прати снимката?
Няма да се върже на такова изнудване.
- Ще те преместим.
Имаш двайсет минути да хапнеш. Ако искаш още нещо, кажи.
Бих искала да се прибера.
Не знаех дали не си вегетарианка. Има с шунка и със сирене.
Какво е това място?
Убежищата са празни и безлични, а тази къща изглежда обитаема.
Може и да ги комбинираме - шунка и сирене.
Паяк прибра кола под наем пред кафенето, където е отвлечена Катрин.
В документите е записано името Шон Донован,
който е...
- От "Главатар". Нещо друго?
Спри да ме зяпаш.
Маркъс и Шърли наблюдават дома му.
Още ли не са проумели какво се случва?
Какво се случва?
- Пързалят ни здраво.
Какво имаш предвид? За забавление ли го правят?
Не, за пари.
Идете в офиса им. И ако не се сетите, хич не се връщайте.
Да си отворя ли вече очите?
- Не.
Огън жена!
Не отваря.
Г-жо Доран!
Дъфи е.
Влизам.
Разкарай се.
Щом не ме пускате, предайте ми Ривър Картрайт, ако обичате.
Не знам кой е той. Сама съм.
Бих ви поканила да огледате, но...
- Не допускате копои.
Обаче трябва да пренебрегна правилото, ако го укривате.
Добре, влезте.
Но искам името на този, който ме нарече "вещица".
Смятам да подам оплакване в "Човешки ресурси".
Хобс!
Просто ще го оставим ли?
- Не е там.
Празнуват златна сватба.
Няма да им подаря абонамент за доставка на бекон.
Колкото и да е хубав беконът.
Знам, че татко това иска, но мама?
Казва, че й е все едно и да не се безпокоим, но това е лъжа.
Ти им купи абонамент, а аз ще им взема хубав подарък.
Иначе мама ще е кисела целия уикенд.
Добре.
Тръгваш си раничко?
- Не, уви.
Ще има събрание в полицията.
- Ще записваш високопарни приказки ли?
Доскоро излизах с полицай.
- Извинявай.
Няма защо. Наказаха го, защото се уцели в крака.
Но го зарязах по друга причина.
{\an8}Добре, всичко хубаво.
- Чао.
Излязох.
- Не чакай награда.
Вмъкнах се и се измъкнах, постижение си е.
Връщам си думите. Благодаря, слънце мое ненагледно.
Ще ми кажеш ли защо ме отзова?
- Изобщо не трябваше да ходиш там.
Мислех, че Стандиш е в опасност.
- Въобще не си мислил.
А какво става, кой я е отвлякъл?
"Тигри".
По дяволите.
Ривър, как можа да си тръгнеш, без да се сбогуваме!
Погледни насам, тъпако.
- Не, слушай...
Още нищо не си видял, драги.
Качвайте го в колата.
Превод на субтитрите Боряна Богданова