Slow Horses - Season 3 (2023) (Slow.Horses.S03E01.srt) Свали субтитрите
Какво?
Все казваш, че този град ти дава всичко.
- Така е.
Но ако предпочиташ да трупаш актив, вместо да си с мен,
ще поканя някой друг от посолството.
- Не, ще дойда.
Иска ли питане.
Ще си взема душ и ще довърша хумуса.
В Истанбул сме. Продават чудесен хумус.
Потапям се в местната кухня.
Какво правиш?
Просто търсех...
- Какво?
Нещо твое ли? Защо ще е на бюрото ми?
Какво търсиш?
Папка, която подозират, че ще изнесеш.
Ясно. И какво има в тази папка?
Казаха ми само името на документа.
"Отпечатък".
Не ги ли поразпита? Веднага хукна да изпълниш заповедта?
Не ставаш за шпионин, между другото.
- Не ми е лесно.
Нима? Не си личи.
Идваш тук, чукаш ме, а после тършуваш. Сладка работа.
Нямаше как да откажа. Не знаят за нас.
Алисън. Али, почакай!
Ал.
Намери ли я?
Трябваше да проверя.
Мислех, че ме обичаш.
- Обичам те, наистина.
Разкарай се.
- Моля те, нека се поправя.
Вън.
Аз съм. Трябва да действаме.
Тръгвам натам.
{\an8}ОТПЕЧАТЪК СТРОГО СЕКРЕТНО
До Кадъкьой.
- Да, госпожо.
Следвай онази лодка.
Да свърнем рязко пред танкера.
Опасно е.
Петстотин лири отгоре, ако се измъкнеш от лодката зад нас.
Завий пред танкера!
- Абсурд.
По дяволите!
Да му се не види.
Нека целият свят научи.
Али, спри! Чакай.
Али!
Алисън!
Али, къде си?
Али!
Къде си?
{\an8}ПО РОМАН НА МИК ХЕРЪН
{\an8}СЛЕД ЕДНА ГОДИНА
Ривър!
Искат последния кашон.
Нося го.
- Провери ли го?
Да.
Не си личи. Тиксото си стои.
Залепих го пак, пестя ресурси.
Описа ли го?
Нужно ли е? Никой вече няма да го пипне.
Да, но трябва да се опише.
- Безсмислено е.
Тези папки са на ниво "Ринго", тоест с най-ниска степен на важност.
Тук сме девета глуха.
- Но трябва да го свършим като хората.
Все едно да напълниш склад с боклуци, та децата ти да ровят в него, като умреш.
Щом ни е възложено, ще го свършим добре. Върни се горе и го опиши.
Как ли пък не. А и микробусът чака.
Нека замине утре, но да е проверен.
- Не.
Дори не е добре запечатан.
Нищо му няма, стига вече.
Чакайте!
Господи. Чакайте!
Ривър?
- Ще донеса друг кашон.
Много се извинявам, но онзи трябва ли да е тук?
Кой?
- Бездомникът.
Бездомник ли?
Има запазен час.
- Само че вони.
Жена ми се дразни.
- Нищо не мога да направя.
Заради дебелото ми черво е. На умирачка съм.
Не е нужно, Джаксън.
Знам, но сега ми е паднало.
Цяла година ли мина?
- Да.
Топките ми провиснаха още, но иначе съм добре.
А пиенето?
- Добре е, благодаря.
Имам предвид колко пиеш.
Не знам, две-три бутилки седмично.
Вино ли?
- Уиски.
Нали говорихме?
- Не пречи на работата ми.
А и все бездействам, което ме устройва идеално.
Докладвам на Службата. Има лимит за седмичната консумация.
И колко е?
- Две бутилки вино.
Така напиши тогава.
- Нямам право да лъжа.
Не лъжеш ти, а аз. Казал съм ти две бутилки, напиши го.
Пушиш ли?
- Спрях.
Наистина ли?
- Да, не съм пушил цели 27 минути.
Като по чудо кръвната ти картина е добре.
Ето, виждаш ли? Пращя от здраве.
Ще ти премеря кръвното.
После - на бягащата пътека.
Ако ме накараш да тичам, ще лежиш за непредумишлено убийство.
Леки упражнения, час разходка дневно и внимавай с храната.
Късно е вече.
По-мазничко къри, стръмни стълби и съм труп.
Каква прекрасна смърт.
Ще опиша кашона сутринта.
И ще прегледаш съвестно останалите?
- Да.
Работи с удоволствие, няма смисъл да се съпротивляваш.
Чак "с удоволствие" - едва ли.
Уморително е все да те подбутвам.
- Недей тогава.
И не се изживявай като мъченица.
До утре.
Чакай, Катрин, не исках да те обидя.
Съжалявам.
Няма проблем.
Нека попитаме новодошлите дали искат да споделят нещо.
Казвам се Джон.
- Здравей, Джон.
Алкохолик съм.
Отскоро се боря.
Още броя дните.
Все чакам да стане по-лесно.
Но едва ли някога ще се случи.
Не се отказвай.
Друг от новите иска ли да се изкаже?
Добър вечер. Колата ви чака да ви откара до складовете.
Отивам на служебна среща.
- Казаха ми, че има промяна в графика ви.
Кой го каза?
Агнешки дюнер, моля.
Среден или голям?
Голям.
Не, нека са два средни.
Четиринайсет лири.
Искате ли лютив сос?
- Да, за да не усещам вкуса на месото.
Три дюнера и бира.
- Нямам бира.
Ще купя от магазина.
Ще чакам отвън.
Катрин, нали?
- Да.
Имаш ли минутка? Да ми дадеш съвет.
Аз ли?
- Да. Не че си длъжна.
Докато говорех, ми се стори, че слушаш внимателно.
Благодаря, опитвам се.
Съвет за какво?
Може би е време да си намеря наставник.
Благодаря.
Благодаря, че ми отделяш време. Хората тук не са особено дружелюбни.
Много неща са се променили.
Кога си живял тук?
- Преди десетина години.
И защо се върна?
Загубих скъп човек.
Трябваше да се махна заради спомените.
Извини ме за любопитството...
- Не, няма нищо.
Можех да излъжа и да ти спестя неудобството,
но започнах да пия впоследствие.
Винях се, страдах вътрешно,
а откритостта е част от оздравителния процес.
За да го преодолея, а не да го потискам.
И да отбягваш проблемите, накрая трябва да ги решиш.
И тайните винаги излизат наяве.
Разплатата е неизбежна.
Безкофеиново лате и силно капучино с шоколад.
Ще взема моето за вкъщи.
- Не, приятно е да си бъбрим.
Утре ще ставам рано.
- Не си тръгвай.
Още не сме говорили по онзи въпрос.
- Вярно, за наставника.
Не, за Джаксън Лам.
Ако обичате!
Прощавайте, изгубих се.
Накъде е околовръстното?
На път ми е. Ако ме качите, ще ви насочвам.
Не си за натам.
Стой там.
Госпожо.
Зам.-директорът ми гостува! Е, не вкъщи.
В изведени от експлоатация бункери от Студената война.
Тук е щяла да се крие кралицата при нападение.
Знам. Аз ги изведох от експлоатация.
И сте ги превърнали в склад. Благодаря, създателко моя.
Явно ще огледате.
- Затова съм тук.
"Заповядай", казал паякът на мухата.
Не че съм паяк. Казвам се Дъглас. А вие не сте муха.
Мисли, преди да говориш. А най-добре замълчи.
Прието и разбрано.
Но не и изпълнено.
Май имаш нужда от компания.
От 37 минути си тук, а нито веднъж не погледна към вратата.
Не ти ли се говори?
Хубаво.
Само ще попивам гледката.
Занимавам се с фючърси. Спокойно, не съм ясновидец.
Но току-що срещна красив непознат.
Фючърсите са вид договор за покупко-продажба
на по-късен етап във времето, а лично аз...
Господи. Ще изпия две чаши вино, които ще си платя сама,
и ако дотогава още си тук, прибери се с мен,
но междувременно си затвори устата.
Добре.
Имаш половин час.
- И проблем.
Аз също. Мислех да се напия и да забия някого.
Изнудват ме.
Заради дълг ли?
- Не.
За какво тогава?
Защото пак играя хазарт.
И знаят, че си агент?
- Да.
Тоест си разкрит.
Кои са?
Господи. Руснаците? Севернокорейците?
Или мафията?
Как е, хористи?
Хористи. Пеете в хора на Хо.
Удари едно.
- Хо ли те изнудва?
Не е изнудване. Помолих го за проста услуга, той отказа.
Затова приложих лек натиск, за да го вкарам в правия път.
Гадняр такъв. Заплаши да го издадеш ли?
- Няма да ме изгонят за хазарт.
Този порок е психично разстройство.
А и на кого би казал?
На жена му. Обещал й е да спре с хазарта,
а играе покер.
- Млъквай.
Мен какво ме засяга?
- Той не ти ли каза?
За да си мълча, поисках да те повика.
Не съм му подопечна.
- Ще ти взема нещо за пиене.
Аз ще взема, с твоите пари.
"Джак Даниълс" и кока-кола.
Както виждате, имаме предостатъчно място за документи тип "Джордж" и "Ринго".
Тези на ниво "Пол" и "Джон" още се пазят в централата.
Според мен наименованията са малко обидни. Фен съм на Джордж Харисън.
Аз самият преминах през трансцендентална фаза,
която доведе до лек нервен срив, но се съвзех.
Моли Доран ме помоли да проверя дали стелаж 27 е пристигнал благополучно.
Явно е добавен накрая.
Моли Доран се допитва до мен? Тя е легенда.
Кралицата на картотекирането. Тайно съм влюбен в нея.
Другия път ще ти донеса снимка с автограф. Какво да й предам?
Пристигна благополучно и е на сигурно място в обятията ми.
Метафорично казано.
Тук е. Вижте го, ако искате.
- Няма нужда. Откъде се излиза?
По-бързо ще е да довършим обиколката, вместо да се върнем.
Покажи ми най-близкия изход.
Какво искаш от мен?
- Луиза.
Подозираш я за диаманта ли?
- Какво?
По покрива, където щяха да я застрелят, са били разпилени 357 диаманта.
Открили са 356.
Дъфи го търси като луд. Иначе копоите му са под подозрение.
Ти си го взел.
- Не е у мен.
Вече. Сигурно си го проиграл на хазарт.
Не съм го взел аз.
Освен теб там е била само Катрин. Няма начин да е тя.
Щом не подозираш Луиза за диаманта, за какво става дума?
Боже.
Готината колежка трябва да е с готиния колега.
Но не ми връзва.
- Затова ли си боядиса косата?
Какво? Не. Тя боядиса нейната, защото видя от мен.
Личи си, че й се иска, но ме подминава.
Не можеш ли да се сетиш за причината?
Явно още страда по Харпър, но той предаде богу дух.
Тя трябва да продължи напред. Отвори й очите.
Здравата затъва.
Боли ме, че такъв хубав плод загнива.
- Господи.
Това трябваше да направиш от самото начало.
Вземи ми още едно.
- Ще те черпя, докато си жива.
С бисквитки и сметана, любимият ми. Явно е знак.
Вземаш, без да питаш?
- Моля?
Върни сладоледа.
- Ще ти купя друг.
Мога и сама да си купя, благодаря. Разкарай се.
Веднага.
Откачалка.
- А ти си зле в леглото.
Мамка му.
Стандиш, дай сапун!
Стандиш!
Добро утро.
Откога си тук?
От около час.
- Защо?
За да се реванширам на Катрин. Успях да я вбеся вчера.
Как изглежда вбесената Катрин?
По същия начин, което е още по-лошо.
Ще й мине.
Казах й да не се изживява като мъченица.
Значи няма да й мине.
Но защо?
Защото се раздава за нас. Напълно безкористно.
А ти си намекнал, че се прави на велика.
Не исках да я обидя. Така ми дойде на устата.
Още по-зле.
Никак не ме успокояваш. Какво гледаш?
- Лам.
Май се мъчи да си направи нещо за пиене.
Не знаех, че е способен.
Нещо е станало, щом сам се е заел.
Я да го снимаме.
Току-виж се изгорил.
Наред ли е всичко?
Провери дали е била при алкохолиците.
Кой?
- Катрин.
Радвам се, че не си оглупяла покрай недоспиването и безразборния секс.
Ти иди да видиш дали е под юргана.
Това нейният ключ ли е?
- Да, защо иначе ще ни го дава?
Умница.
Да дойда ли?
- Нямам нужда от детегледач.
Пак съм изтълкуван погрешно.
Какво подозираш за Катрин?
Може пак да е взела да пие или ще отваря приют за магарета.
Знам само, че я няма.
Снощи...
Какво?
Едва ли е важно. Сигурно просто закъснява.
Тя никога не закъснява. А и би се обадила.
Но телефонът й е изключен.
Може да й е паднала батерията или пък е в метрото.
Не пътува с метрото.
И батерията й никога не пада.
Правиш тъпи предположения,
за да не си признаеш, че може да си сгафил.
Затова сподели какво е станало, а аз ще реша как да те накажа.
Като се разделихме, ме блъсна някакъв тип, забързан в нейната посока.
Възраст и описание.
Под 40-годишен, чернокож, атлетичен. Не го огледах добре.
Едва ли я е преследвал.
Не се ли сети да се позавъртиш там и да видиш?
Защо някой ще я преследва?
Хо.
Хо!
Провери по болниците за Стандиш.
Моля?
- Чу ме.
А аз какво?
- Напусни.
Не, сериозно.
Сериозно, напусни. Не ставаш за тази работа.
Или поне подреди папките.
Тук е кочина!
Ако Катрин не си е вкъщи, няма какво повече да направим.
Може да е тук и да е умряла в съня си.
Или да умира в момента.
Да се удавила във ваната, да се е задавила с грозде.
Или някой съсед убиец да я е смял на кайма.
Май с Хо доста си приличате.
Да му се не види, ключалките са две.
Естествено. Сложила е втората, когато е разбрала, че Лам има ключ.
Дотук бяхме.
Трябват ни съдебна заповед и ключар. Не че ще открием нещо.
Ама какво...
Вчерашната поща стои неприбрана. Не се е връщала.
Нахлу с взлом.
- Лам ще одобри.
Не и аз. Може да ни арестуват за това.
- Няма, от МИ-5 сме.
Точно така си представях жилището й.
А как си представяш апартамента на Хо?
Човешки черепи, крадено бельо, снимки на Луиза с избодени очи.
Роклята от вчера не е в коша за пране. От онзиден - да.
Ще се обадя на Лам.
Значи не знаете дали идва редовно?
Не го познавам.
Но са тръгнали към кафенето заедно?
Американско кафе, чисто, за из път.
Три и петдесет.
- Колко?
За получаване - в края.
Кафето да не пътува в първа класа? Пладнешки обир.
Къде са тоалетните?
- Отзад.
Стол.
Да приключваме по-бързо. Гледай напред.
Действай.
Не мърдай.
Стани.
Вчера, докато чаках, помниш ли другите пациенти?
Нямам право да ги обсъждам. Поверително е.
Един седеше в ъгъла и попълваше формуляр.
Надали го е предал. А това означава, че не е пациент.
Мога да го кажа и по-отчетливо.
Питам само дали си е тръгнал, когато влязох при д-р Дейли.
Горе-долу тогава беше.
Да?
- Мисля, че са я отвлекли.
Да, наблюдавали са ме, в случай че тя вдигне тревога.
Защо теб?
Защото съм страшно кадърен.
След сбирката на "Анонимните алкохолици" е отишла в кафене с някакъв мъж.
Нещо я е уплашило, защото открих фибата й на задната уличка.
Имаш ли описание?
- Чернокож, под 40 г., здравеняк.
Явно е същият, който Картрайт е видял да тръгва подир нея. Камери?
Тази зад кафенето е прекъсната.
Вероятно са я причаквали там с кола.
Провери пак маршрута й.
Със сигурност си пропуснала нещо.
Защо ще отвличат Катрин?
Може да им се мре.
Съобщение от Катрин.
Какво пише?
- Слава богу.
По дяволите.
КАТРИН
Катрин?
- Кажеш ли на някого, край.
На моста "Барбикан". След една минута, иначе тя умира.
Превод на субтитрите Боряна Богданова