The Winter King - Season 1 (2023) (The.Winter.King.S01.2160p.STAN.WEB-DL.DDP5.1.H.265-NTb/The.Winter.King.S01E02.2160p.STAN.WEB-DL.DDP5.1.H.265-NTb.srt) Свали субтитрите

The Winter King - Season 1 (2023) (The.Winter.King.S01.2160p.STAN.WEB-DL.DDP5.1.H.265-NTb/The.Winter.King.S01E02.2160p.STAN.WEB-DL.DDP5.1.H.265-NTb.srt)
Досега…
Не успя да защитиш принца.
Саксите ни нападнаха от юг и от запад.
Ти наистина си мое копеле.
Татко!
- Прогонете го!
От Думнония и от цяла Британия.
Ще живееш. Ти си воин.
Спасяваме островите, а силурианите ни се отблагодаряват с набези.
Той умира. Мерлин, грижи се за него.
Нимуе, ти ще бъдеш най-могъщият друид в историята на Думнония.
Ще те наречем Дерфел. Означава "силен".
Твоят живот трябва да бъде самотен.
Без съпруг, без дете…
- Ами ако откажа?
Боговете няма да ти проговорят повече.
Кралството на кралствата, има нов наследник - принц Мордред.
Имате друг син. Хората ще го следват.
Ако тръгнеш сега, не се връщай.
Дойдох да ви отдам почит, върховни кралю.
Върни се у дома, Артур. Само ти можеш да спасиш острова.
Крал Гундлеус от Силурия.
Мислиш ли, че коварството на Силурия може да бъде забравено?
Дайте ми изпитание, подобаващо на престъпленията ми.
Каквото и да е?
- Каквото и да е.
Галия Земите на крал Бан
Артур, плъзнаха навсякъде новини, че здравето на баща ти се влошава.
Не са стигнали дотук.
- Скоро той ще умре, Артур.
Имаш брат - Мордред. Сигурно си се досетил.
Да, чух, че ми се е родил брат.
А чу ли, че е сакат?
- Кривото стъпало не е грях, Мерлин.
Видях какво може и ще направи той.
В Думнония идва мрак. Вече се започна.
Утър губи сила. Вълците обикалят. Гундлеус от Силурия е в Каер Кадарн.
Гундлеус?
- Утър допуска враговете си близо.
Трябва да се върнеш с мен сега.
Само ти можеш да обединиш страната.
Поласкан съм, но това не е вярно.
Ела да ти намерим нещо за ядене.
Сърдиш се, защото Утър те прогони.
Той ме освободи.
Сега принадлежа на себе си.
Нямам семейство, родина, религия.
- Внимавай, Артур.
Докато растях в Думнония,
не знаех кой съм.
Все бях в Каер Кадарн - копеле на крал, който ме мразеше.
А когато не бях с него, бях с теб в Авалон.
Ти ме научи на много неща, Мерлин.
На много неща.
Благодарен съм ти.
Съжалявам, че си бил път чак дотук. Наистина.
Но трябва да разбереш,
че някогашната ми родина вече не ми е господар.
Няма да се върна.
КРАЛЯТ НА ЗИМАТА
Каер Кадарн Столица на Думнония
Кралице Норуена…
- Крал Тюдрик.
Кралице Норуена.
- Нимуе.
Дерфел.
Татко, сигурен ли си за това, което правиш с Гундлеус?
Има и друг.
Вече взех решение.
Знам, че си чул историите.
Артур не е губил битка…
- Няма да говоря за него.
А ако ти го споменеш отново, ще получиш неговото наказание.
Съжалявам.
Всички ли са тук?
- Тези, които очаквахте, да.
Татко, болен си. Племенните крале ще почакат.
Гундлеус ме лиши от майка.
Искам да усети моята болка.
- Дерфел…
Дерфел, моля те, не прави нищо.
- Кралят идва.
Стар съм.
Няма да живея дълго.
Роди ми се…
Роди ми се момченце.
Думнония е негова.
Мордред ще управлява Думнония
след моята смърт.
Тук и сега
аз ще назова трима мъже,
които ще се закълнат да защитаваш сина ми,
докато той стане готов да бъде крал.
Епископ Бедвин -
водач на Църквата в Британия.
Оуейн, герой на Думнония.
И крал Гундлеус.
- Какво?
Той не ви е верен.
- Той ни нападаше.
Крадеше от нас…
- Стига!
Гундлеус е крал,
който няма съпруга.
А скоро моята Норуена
ще бъде кралица без съпруг.
След като аз умра, двамата ще се оженят.
Но това ще стане, само ако той прекъсне съюза
с чичо си Горфид от Поуис.
А Гундлеус се закле да го направи.
Горфид е най-големият враг на Думнония,
а Гундлеус винаги е изпълнявал заповедите му.
Вече не.
Давам ви дума.
- Как ще докажеш верността си?
С дела.
Горфид изпраща боен отряд да открадне реколта от Думнония.
Моите хора ще го спрат.
- Ще воюваш срещу чичо си?
Заради честта да стана защитник на Мордред
и бъдещ съпруг на кралица Норуена, аз се заклевам.
Къде отиваш?
- Нося провизии за господаря.
Пусни го. С мен е.
- Сакс?
Един от сираците на Мерлин.
Защо Мерлин те е избрал?
- Оцелях в ямата на смъртта.
Как е възможно това?
Имам белези, които го доказват.
- Искате ли да ги видите?
Може да си заблудил крал Утър, Гундлеус,
но боговете знаят какво си - змия с раздвоен език.
Отивай да пълзиш по корем към чичо си Горфид.
Кое е това момиче, което смее да ме обижда?
Тази ли? Тя е нашата друидка.
Говоря от името на боговете.
Боговете ги няма вече, малка друидке.
Няма ги.
Боговете… Боговете са навсякъде.
До нови срещи.
Дерфел.
Дерфел, моля те.
- Защо го направи?
Имах една възможност да отмъстя за майка си…
А ти ми го отне.
- Щяха да те убият.
Изборът беше мой, а не твой.
Не може да умреш, Дерфел.
Боговете имат планове за теб.
Ти избра своя път.
Остави ме да избера своя.
- Мислиш ли, че ми е лесно?
Да избера път без теб.
Понякога си мисля, че ми се иска да се омъжа.
Да имам деца, да ги гледам как порастват,
да остарея, а до мен да е любимият ми.
Понякога си мисля, че искам само това.
Тогава го направи. Протегни ръка и вземи този живот.
Мерлин казва, че моят път трябва да бъде самотен.
Казва, че ще бъда велика друидка и че ще страдам.
Вече страдам.
Само Мерлин и неговите избори за теб…
Замисляла ли си се, че е възможно той да греши?
Трябва да почивате, върховни кралю.
Ще имам време за това.
Е? Гундлеус отиде ли на север?
Отиде. Да, отиде.
Татко! Татко!
Сега, татко… Сега можеш да си починеш.
Не е лесно да си крал.
Но ти беше най-великият крал. Наистина.
Татко, вече не трябва да говориш.
Милорд.
Гундлеус е творение на Горфид.
Виж дали има смелост да се изправи срещу него.
Можеш да го надхитриш.
Трябва.
Оуейн…
Ти… Ти ми беше син.
Бий се със саксите в Калева.
Ако завладеят Думнония, цяла Британия ще падне.
Поставих два камъка на очите на Мордред.
А другия отпратих.
Артур…
Сияеше твърде силно.
Мерлин го предпочете пред мен.
- Не.
Не, кралю. Мерлин те обича.
Обича те.
Ако трябва, дай живота си
за малкия си брат.
Той… Той е твоя кръв.
Той е Пендрагон.
- Да.
Обещай ми.
- Обещавам. Обещавам.
Къде е Мерлин? Къде е Мерлин?
Не е тук.
Искам да бъда изгорен според старите традиции.
В Авалон.
Да. Да, татко.
Обърнах гръб на боговете, а не го исках.
Трябваше да донеса мир в кралството си…
Надявам се да ми простят.
Мислите ли, че ще ми простят?
Знам, че ще ти простят. Татко, знам го.
Потърси ме, когато пресечеш водата
и отидеш в другия свят.
Не се губи във водата. Намери безопасност в мъглата.
Три седмици по-късно
Може да поемеш нощната стража.
- Почини си добре.
Песента за победата на Утър при Каер Идарн.
Ти беше ли там?
- Не съм толкова стар, момче.
Този меч беше на чичо ми. Той се би при Каер Идарн.
По пътя към битката Утър видял кометата
и казал, че тя е с форма на дракон.
След като разгромил саксите,
избърсал кръвта им със своето знаме.
Оттогава е известен като Великия червен дракон.
Британия вече няма да има крал като него.
Отивам да се погрижа за овцете. Ела при мен, когато приключиш.
Съжалявам, че предлагаме само овесени кифли и сушена риба.
Не, хубаво е да не преяждам.
Кралица Норуена се съвзема след смъртта на краля.
Тук е щастлива, нали?
- Обградена е от жени и майки.
Чувства се в безопасност.
Чу ли нещо за Гундлеус?
Не знам дали е жив.
Ако се е сблъскал с хората на Горфид, може да не е.
Заради Норуена се надявам да не е.
Не иска да бъде негова жена.
Много е красив.
Не я виня.
Ти как успя да избегнеш женитбата, лейди Моргана?
Никой не ме искаше. Езикът ми е твърде остър.
Мисля, че точно заради това си го наострила.
Нимуе, какво има?
Не знам.
- Какво видя?
Не можеш ли да останеш с нас още?
Епископът трябва да се върне в Каер Кадарн.
Особено пък щом лорд Оуейн се бие със саксите.
Радвам се, че не те взе.
- А аз - не. Исках да се бия.
А аз си мислех, че ще те направя земеделец.
Няма ли да е странно да вдигаш меч срещу своите?
Може да съм роден сакс, но се чувствам като един от вас.
Защото си един от нас. Авалон винаги ще бъде твой дом.
Конници.
Дойдох да отдам почит на кралица Норуена и престолонаследника.
Коя е тя?
- Не знам.
Той е защитник на престолонаследника.
Крал Гундлеус.
- Епископе.
Лейди. Може ли да видя детето?
Лейди Моргана?
Как се справихте срещу чичо си?
Разгромих бойния му отряд.
- Благодаря на Бога.
А доказателство?
- Ето.
Гравирано е с девиза на Поуис.
"Бъди такъв, какъвто си."
Искам да го поставя в краката на своята кралица.
Добре дошли в Авалон, крал Гундлеус.
- Моля.
На вашите услуги съм, лейди.
Ако искате нещо от мен,
кажете и то ще бъде направено.
Много съм благодарна.
Как е младият крал?
- Расте силен.
Въздухът тук му се отразява добре.
На вас - също.
Искам да чуя за приключенията ви срещу крал Горфид.
Ще ни окажете ли честта да хапнете с нас?
Да.
Може ли да го прегърна?
Разбира се.
Много е малък.
Едно бебе не може да управлява Британия.
Не!
Къде е Нимуе?
- Бягайте! Към реката!
Къде е Нимуе?
Татко.
- Бягай!
Детето ми!
Хайде!
- Ще те последвам!
Напуснете това свещено място!
Защитава я призрачна ограда. Остави я.
Познавам те.
Напуснете това свещено място!
- Недей!
Друидката.
Махни се веднага.
Иначе душата ти ще пищи до края на времето.
Не! Махни се от мен!
Махни се от мен!
Какво правиш?
- Вземам това, което ни принадлежи.
Намерете всичко ценно. После изгорете всичко.
Дерфел?
- Нимуе.
Изправи се. Изправи се.
Трябва да се махнем. Ела.
Бягай!
Не!
Не!
Не се показвай!
Ела! Трябва да се махаме!
Остави ме!
- Ела! Ела! Ела!
Ето ги…
Пиленца, върнете се в кокошарника.
Лъжлив предател! Наруши клетвата си към крал Утър!
Клетва ли?
Заклех се в това.
Кралице Норуена, стига плака, красавице.
Сълзите ще съсипят красивото ти лице.
Синът ми…
- Да…
За доброто на страната трябваше да го направя.
Но разбирам.
Ти беше майка на крал. А сега си нищо.
Никоя.
- Пусни ме.
Къде ще отидеш? При кого? Трябва ти защитник.
Предполагам, че това трябва да съм аз.
Коленичи. Коленичи.
Сега.
Кралице Норуена, недейте!
Целуни меча ми.
Целуни меча ми.
Всемогъщият ще те прати в Ада заради това!
Кажи на лордовете на Думнония какво направих.
Ако не ми се подчинят, ще избия и техните жени и деца.
Кажи им, че моята жена е езичница.
Тя ще ги прокълне, докато аз ги убивам.
Преди залеза всеки мъж, жена и дете в Думнония
ще знае, че ти си чудовище.
Който се страхува, се подчинява, любима.
Отдръпни косата си.
Ами ако тя го е омагьосала?
- Не, не, не.
Силите й изчезнаха, когато я направих своя, нали така?
Ето.
Кралице. Кралица на Думнония.
Той ми взе торка.
Мерлин ми го подари за тринайсетия имен ден.
Аз съм, Нимуе.
Моргана е в лодката отпред. Ще намери билки за теб.
Всички избягаха, но ти се опита да спасиш дома на Мерлин.
Слушай ме!
- Пусни ме!
Моля те, пусни ме!
- Не може да го направиш!
Няма да ти позволя!
Не, Дерфел, искам да умра!
- Не можеш!
Помощ!
Помощ! Помощ!
Няма да се предадеш сега.
Дай ръка. Не спирай.
Чуй ме.
Ти каза, че трябва да остана жив, за да върша работа за боговете.
Защо за теб да не е същото?
Помощ!
Как се казваш?
Н… Нимуе.
Ще те заведа там, където ще си в безопасност, Нимуе.
Морският бог Манауидан те спаси.
- Не беше Манауидан.
Спаси ме Нехаления…
Жена му.
Мерлин ме отгледа, защото виждах боговете.
Ами ако след това, което Гундлеус ми причини, не мога?
Искам да отида в другия свят. Трябва да ми позволиш.
Ако го направя, значи Гундлеус ми е отнел всичко, което обичам.
Няма да се откажа от теб.
Ти си жив!
Насам.
Баща ми с вас ли е?
- Напред, хайде.
Той си отиде. Отиде си. Съжалявам. Съжалявам.
Много съжалявам.
- Дерфел, трябва да тръгваме.
Елате. Да не спираме. Нимуе.
Трябва да отидем в Каер Кадарн.
- Не по пътя.
Силурианите сигурно го пазят.
- Да не спираме.
Гундлеус ще подгони Нимуе.
- Целта им не е тя.
Рала.
Не разбирам.
Принц Мордред… Престолонаследникът…
Господарю!
Бебето, което Гундлеус уби…
Беше нашето.
Елате. Да не спираме.
- Не, не, спрете.
Детето ви…
- Мъртво е.
Дадохме тайна клетва пред крал Утър.
Ако се случи най-лошото, да защитим сина му.
Ти си дал клетвата. Не аз.
- Нямах избор.
Рала, моля те!
Доведи конете, любима.
Вие тръгвате на север към Абона. Вие - на юг.
Ако пътуват към Каер Кадарн, изпратете ми съобщение и ги спрете.
Хайде.
Бързо, Нимуе. Бързо, Нимуе. Нимуе.
Накарайте го да мълчи.
Сама гургулица - лоша поличба.
Назад, назад, назад!
Тръгвайте. Нагоре.
Там! Да оставим конете!
Бързо, бързо.
Бързо.
- Бързо, Кулуин.
Нагоре.
Сега какво?
- Ще ги убием.
Не… Не съм убивал човек досега.
- И аз не съм.
Чакай, чакай. Сега.
Убиха ги. Дерфел е мъртъв.
Не. Дерфел е жив.
Помислих си, че и теб съм изгубила.
Проклех го с името на детето ни.
Той беше един от хората в дома на Мерлин.
Видя.
- Вече не вижда.
Ти заслужи това.
Вземете каквото можете, и да продължаваме.
Хайде.
Бързо.
Хайде, хайде.
Бързайте.
Живо.
Открита земя. Сега какво ще правим?
Ще тичаме. Хайде.
Бързайте, хора! Бързо!
Рала, хайде!
- Дай ми го!
Да не спираме.
Нимуе!
Ето ги. Зайчета. С мен!
Бързо!
Хайде!
Бързо!
Бързо!
Направете кръг около краля.
Ще го убия, преди да те докосне.
- Ще се самоубия преди това.
Поведохте ни в танц.
Дайте ми краля.
- Няма.
Ще ми го дадете.
Освен ако не мислиш, че ти, конярчето
и обезчестената друидка можете да ме спрете.
Заклех се пред баща си, че ще го пазя!
Ще удържа на думата си!
- Ще изтъпим мечовете си в теб.
Ти си предател, убиец и страхливец!
- Убийте го.
Артур. Артур дойде.
Превод АЛЕКСАНДЪР МИШКОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО