The Winter King - Season 1 (2023) (The.Winter.King.S01.2160p.STAN.WEB-DL.DDP5.1.H.265-NTb/The.Winter.King.S01E03.2160p.STAN.WEB-DL.DDP5.1.H.265-NTb.srt) Свали субтитрите
Кралството има нов наследник.
Заради честта да защитавам Мордред, аз давам клетва.
Утър допуска враговете си близо, Артур.
Няма да се върна.
Потърси ме, когато отидеш в другия свят.
Добре дошли в Авалон, крал Гундлеус. Ще хапнете ли с нас?
Едно бебе не може да управлява Британия.
Избийте ги!
- Бягайте!
Друидката…
Господарю!
- Това не е наследникът.
Сменили са детето.
Ти беше майка на крал. А сега си нищо.
Хайде, хайде! Бързайте!
- Нападайте!
Направете кръг около краля!
- Ти си предател и убиец!
Убийте го.
Артур дойде.
Меча.
Хвърли го.
КРАЛЯТ НА ЗИМАТА
Нека видя Божията доброта в земята на живите.
Нека бъда силен и дочакам Бога.
Епископ Бедвин, идват конници. Елате бързо.
Не може да бъде.
Отворете портата!
Бедвин.
Артур!
Наследникът.
- Слава Богу.
Бог е направил чудо, Бедвин.
Не е чудо.
Сестра ми и тези смели хора са го спасили.
А Гундлеус?
Да го убием!
- Да!
Предател! Уби нашата кралица!
- И изнасили нашата друидка!
Но боговете още са с нея и искат наказание!
Трябва да умреш!
- "Милост искам, а не жертва."
Това е варварско…
- Това е подходящо наказание.
Гундлеус ап Меир,
крал на Силурия, боговете се радват на твоята смърт.
Не!
- Ладуис!
Пусни ме! Аз съм друидката на Мерлин!
Искам жертва!
Никой не се съмнява нито в положението ти,
нито в страданието ти, Нимуе.
Днес повече няма да се лее кръв.
Изправете го. Свалете им броните.
Братко, луд ли си?
- Защо го правиш?
Смъртта на Гундлеус няма да донесе мир.
На мен ще ми донесе мир.
- Къде да затворим пленниците?
Няма къде. Утър не вземаше пленници.
- По-добре ме пожертвайте!
Артур, не нарушавай обичаите.
Кралските покои имат ключалка.
Значи ще затвориш предателя в покоите на баща ни?
Сестро, вярвай ми.
Артур.
Отказа да ми дадеш мир.
Отказа на Сулевия, богинята на управлението, нейната жертва.
Ще усетиш моята болка.
Ще бъдеш наказан.
Тук ли душата на Утър е преминала в другия свят?
Да.
- Не мога да остана тук!
Пуснете я. Не ви е навредила.
- Убиваше хора в Авалон.
Ще остане тук.
Разчистете стаята. Нека нямат средство за бягство.
Крал Гундлеус, ще получите храна и вода.
Докато гнием тук, ще откраднеш кралството.
Баща ти знаеше, че си предател, Артур.
Изчака стареца да умре, а после се възползва.
И с него, като с мен, сакатият крал не е в безопасност.
Някога…
Някога се заклех пред баща си, че ще защитавам детето му.
Сгеа отново давам тази клетва.
Ако някой нарани престолонаследника, аз ще отмъстя за това.
Готов съм да дам живота си, за да защитя неговия живот.
Мерлин ми каза,
че боговете са като мъгла - избледняват и изчезват.
Ако ги слушаме и ги почитаме,
мъглата се сгъстява, те се събират и покриват земята.
Те ще ни защитават.
Но ако им откажем това, което им се полага, сме загубени.
Очаквах Артур да разбере, но той не разбира нищо.
Обичаш ли ме?
Дай ръка.
Елате, Сулис, Белисима,
Нехаления,
Олодиус, Ноденс, Манаудин, Лир.
Докато носиш този белег, твоят живот е мой.
Докато нося този белег,
моят живот е твой.
Аз и ти сме едно, Дерфел.
Аз… Сигурен съм, че има място за вас в Каер Кадарн.
Свикнали сме да спим така.
Благодаря на Бога, че дойде. Кралството се нуждае от крал.
Ако няма крал, само кани завоевателите.
Време е за миене!
Артур, Артур, накрая баща ти говореше за теб.
Мисля, че съжаляваше за постъпките си.
Докога ще останете?
- Докато сме ви нужни.
15 души пазят цял Каер Кадарн.
Господарят Оуейн взе повечето воини за набег.
Утър разчиташе на него все повече. Той се бие със саксите в Калева.
Значи саксите са в Калева?
Всяка пролет идват с лодки и продължават на запад.
Скоро всички ще бъдем сакси,
освен ако кралствата не се избият преди това.
Значи нищо не се е променило?
- Артур…
Всичко се е променило към по-зле.
Британия кърви.
Моля те, помисли си за възможността да останеш.
Той изглежда разтревожен.
Нормално ли е за неговата възраст?
- Мен ли питаш?
Имам нещо за теб.
Мечешки зъб. За моята безстрашна сестра.
Мислех, че с нас е свършено.
Съжалявам, че не дойдох по-рано.
- Няма за какво да съжаляваш.
Ти ни спаси.
Аз трябваше да направя повече.
Когато баща ни…
- Да не говорим за него.
Ще кажа само едно.
Ако той беше жив сега, щеше да ти е много благодарен.
Отчаяно искаше Мордред да е на трона,
затова пое огромен риск с Гундлеус,
но той не помогна.
Защо го държиш жив, Артур?
Това е опасно. Лудост е. Знаеш на какво е способен той.
Могъщите хора са по-полезни живи, отколкото мъртви.
Какво?
- Къде ще спим тази нощ?
Не мисли за това. Господарят ни намери стаи за вас.
Утре ще се чувствате по-добре.
Колкото и лош да е денят, на другия ден слънцето изгрява.
Сигурен ли си, Сег?
Британия е земя на мъгла и дъжд.
- А Галия не е ли?
Сигурно. Ти знаеш по-добре.
Кой от вас е познавал господаря ми като дете?
Артур често идваше в Авалон. Всички го познавахме.
Баща ми Хауел го научи да се бие.
Учил го е да сече бали сено.
Артур е говорил за баща ми?
- Разбира се.
Разказва за детството си в Британия и за приятелите, които е оставил.
Не забравя тези, които обича.
Говорил ли е за мен?
- Как се казваш?
Дерфел.
- Дерфел? Не помня.
Момчето от ямата на смъртта!
- Това си ти!
Той така ли ме нарича?
- Много пъти сме слушали за теб.
Да… "Едно, две…
Боже, в сърцето ми има кол! Ще умра!
Боже, умирам! Не умрях!"
Ланвал, отиваш на север, в Поуис.
Искам да знам какво е намислил Горфид.
В Думнония това ще те пази.
Печатът на баща ми.
Но Поуис е вражеска земя. Внимавай.
Сериозно говоря. Ако те намерят, ще те убият.
Опитвали са се, но не са успявали.
Ще се върна бързо. Няма да съм тук само един миг.
Ланвал.
Натам.
- Натам. Добре.
Почини си, Сег. Утре искам да ти покажа Думнония.
Спокойно.
Да ви помогна, господарю?
Това си ти.
Момчето от ямата на смъртта.
Да, господарю.
Едно, две…
Когато казах, че няма да боли, излъгах.
Станал си по-висок от мен.
Името ти подхожда. Сеграмор ми го каза. Дерфел.
Да.
- Сестра ми каза, че си убил човек,
за да защитиш престолонаследника.
Че благодарение на теб цялата група е оцеляла.
Нимуе ми даде смелост да се бия.
Боговете й проговориха.
Радвам се, че не са я изоставили. Тя мисли, че аз съм я изоставил.
Велики богове, вижте ме.
Спасете ме.
Сирона…
Благослови ме.
Излекувай ме.
Чувам приятелите ти.
Когато ме доведохте, тя ми помогна.
А сега ти й помогна да избяга от силурианите.
Трябва да си връщаме дълговете.
- Какво искаш?
Да бъда ваш воин.
Умееш ли да се биеш с меч?
- Уча се. А и съм добър с конете.
Може да яздя към битка с вас.
- Готов ли си да убиваш хора?
Ако има добра причина.
- Често няма такава.
И трябва да жертваш много.
Приятели. Семейство.
- Нямам семейство.
За теб твоите братя воини трябва да са по-важни от всичко.
И от всеки. Можеш ли да го приемеш, Дерфел?
Единственото, за което ме бива, е да се бия.
Знам го.
Ела.
Ще ти покажа.
Оправяме се сами. Нямаме роби. Грижим се за себе си на път.
Не препоръчвам брак.
На бойното поле няма място за съжаление за съпруга и деца.
Който има семейство, рядко го вижда.
Няма да имам семейство.
- Казваш го сега.
Не. Моят път е пътят на воина.
Имам си меч, господрю.
Силуриански?
Лесно ще се счупи.
Нашите оръжия са стоманени.
Майка ми беше ковач. Учил съм се от нея.
Ако се присъединиш към нас, Дерфел,
ще трябва да забравиш всичко, което знаеш за битките.
Ние обучаваме и ума си, не само тялото.
Концентрацията е всичко.
Силата идва от целта.
Е? По-красиво е от Галия, признай.
Не виждам мястото, където съм.
Виждам само тези, които ще убия. Тук ще има ли сакси?
Може би.
Значи ще останем.
Не знам.
- Не може така.
Винаги знаеш, само че не знаеш, че знаеш.
Вземаш решения по инстинкт.
Просто на главата ти й трябва време да настигне инстинктите.
Откъде идвате?
- От Калева.
Саксите ни устроиха засада. Бяха много.
Беше клане.
Да донесем одеяла. Трябват ни рогозки и одеяла.
Рогозки и одеяла! Бързо!
Артур.
Поне мисля, че си ти.
Виж се. Къде е косата ти?
Всеки ден скърбя за баща ти, Артур. Той поне не видя това.
Попаднахме на тях сутринта. Изведнъж копелетата бяха зад нас.
Нямахме време да направим стена от щитове.
Хайде. Има още.
Благодаря на Бог, че си жив.
- Много не са.
Мислиш ли, че са ги предупредили, че идваме?
Само аз и Утър знаехме.
- А Гундлеус знаеше ли?
Предполагам, че е възможно. Той върна ли се от Горфид?
Не знаеш ли?
Какво дали не знам?
Ще се разправя с копелето!
Той е мой пленник, Оуейн. Дадох клетва.
А аз дадох клетва да защитавам кралица Норуена и наследника.
Няма да те спирам да го убиеш.
Той там вътре ли е?
- Дори да исках, не бих могъл.
Баща ми се довери на теб. Не аз управлявам страната.
Какви ги говориш? Не управлявам.
Докато Мордред е дете, ти и Бедвин управлявате Думнония.
Мога само да ти кажа какво мисля.
Ако убиеш Гундлеус, ще разцепиш страната.
Отмъщението е правият път.
Може би пътят трябва да се промени.
Мисли, Оуейн.
Смъртта на Гундлеус ще даде на Горфид повод да ни нападне.
Не сме готови.
Добре. Добре. Засега той ще живее.
Но няма причина да остава там, в кралските покои, с жена си.
Да затворим Ладуис другаде.
Дай ми ключа.
Идват.
Идват да ни убият.
Сега няма да ти отнема живота,
макар че ми се иска, защото ти си убиец на жени и деца.
Оуейн винаги се появява драматично.
Ще ти отнема нещо много по-скъпо.
Да.
- Не я докосвай.
Не я докосвай с мръсните си ръце!
Ще ти прегриза гърлото.
Така ли?
Умееш ли да лекуваш?
Разбира се.
Може да помогне на ранените ти хора.
Моргана ще я държи под око.
Кажи ми за саксите. Докъде са стигнали?
Добре…
Откакто ти замина,
стигнаха отвъд Темза
до Дуробривис, Стронгор в Гуент
и сега - до Калева.
За тях тези градове са аванпостове, но все пак…
Очакванията ти се сбъднаха, Артур.
Доближават се до Каер Кадарн и Авалон.
Ами племенните крале?
- Ами…
Все още сме в мир с Марк в Кърнау.
Кадуис управлява Иска за нас.
Тюдрик от Гуент все още е най-близкият ни съюзник.
Има и някакъв мир с Ийчърн в Елмет.
Горфид от Поуис,
разбира се, е наш враг.
Хората му нападат границите ни, крадат овцете ни и горят селата ни.
Гундлеус е неговото бойно куче. Затова Утър се опита да ги раздели.
Изпратих своя човек Ланвал на север,
за да потърси информация за Горфид.
Радвам се, че си тук, Артур.
Докато Артур е тук, може да бъде защитник на Мордред, съгласен ли си?
Имаме нужда от него и хората му.
- Ти искаш ли го?
Ако ме приемете.
- Само ако ми простиш.
За това, че те оставих да бъдеш прогонен сам.
Няма за какво да ти прощавам.
Нимуе, търсих те.
- Какво има?
Трябва да ми помогнеш. Ела.
Много от тези хора са мъртви.
Прекарай душите им отвъд океана.
От всички нас, само ти можеш да го направиш.
Нека Бог ви спаси от греховете и…
Мир вам. Мир вам.
Слава на Бога.
Усещам болката ти, Нимуе.
Бог казва да отвръщаме на злото с благословия.
Казва да намерим прошка в себе си.
Нимуе, позволи ми да ти помогна да намериш път към мира.
Трябва да си отидеш.
Нимуе! Нимуе! Какво правиш?
- Вземам си своето.
Гундлеус ме накара да я нося!
Ще отмъстя и на двама ви.
Още жив, той ще гледа как принасям сърцето му в жертва на боговете.
Когато затвориш очи, ще видиш мен.
Нимуе, почакай.
Случилото се с теб се случва на много жени.
Знам, че това не ти помага…
- Той ме откъсна от самата мен.
Трябва да си отмъстя.
Не. Артур даде заповед никой да не наранява крал Гундлеус.
Значи предпочиташ Артур пред мен?
По-добре копие да ме прониже в сърцето, отколкото да живея така.
Не, не, не.
Ако направиш нещо прибързано, няма да мога…
Няма да те защитя.
Татко!
- Лунет, сънуваш. Сънуваш.
Заспивай.
Къде беше? Цял ден не съм те виждал.
Трябва да ми помогнеш.
Обеща да ми помагаш.
Знаеш, че бих направил всичко за теб.
Какво искаш?
Гундлеус трябва да умре.
Кадуис не е плащал данъци от години.
Не мога да повярвам. Той е коварно копеле.
Утър вече не се интересуваше от тормоз над вождове и земеделци.
Леко.
Бях се притеснил за теб.
- Така ли? Не, не, недей.
Казах, че ще се върна за миг.
- Ланвал.
Горфид укрепва граничните си градове между Поуис и Думнония.
Удвоява усилията си. Сега прави и оръжия.
Това значи, че се готви да нахлуе.
Така, значи? Утър умира, и Горфид веднага тръгва!
Добре…
Той няма да мобилизира хората си преди жътвата.
Тогава времето ще е срещу него. Ако ще напада, ще е през пролетта.
Ще поискам дължимото от Тюдрик, Ийчърн и Кадуис.
Трябва да получим подкрепа от тях.
- Но действай внимателно.
Моля?
Може да говориш с тях, а не да им даваш ултиматум.
Ако мислят, че идеята е тяхна, ще се бият по-добре.
Ще ги поканим на именуването на престолонаследника.
Обичат да пируват.
Поканата за именуването е от мен и епископ Бедвин.
И от Артур Пендрагон.
Ще дойдат поне от любопитство.
- Да, милорди.
Не знам… Не разбирам от интрига.
Аз просто бих ги накарал да се бият.
Мислиш ли, че Утър ни гледа от другия свят
или както го наричат християните?
- Наричаме го Рай. Защо питаш?
Дали Утър би искал Артур да е защитник на наследника?
Не отмени изгнанието му.
Артур е полубрат на Мордред, а и е велик воин.
Нужен ни е.
- А ние нужни ли сме му?
За какво говориш?
Артур винаги е бил амбициозен.
Мерлин го научи така.
- Не трябва да се делите.
Не можем да си го позволим.
Епископ Бедвин.
- Какво?
Той е като нашия Спасител, в посевите в събота.
За какво говориш?
- Артур е на полето.
Воин в полето, при селяните.
Събира реколта, за да сме защитени във време на война.
Какво става? Какво става? Какво става?
Това ли е всичко? Жалка работа.
Аз мога да събера двойно повече.
- Не му обръщай внимание.
Това ли си представяше, че ще правиш в Каер Кадарн?
Не, господарю.
- Аз също.
Той казва, че като работи така, получава възможност да мисли.
От тази работа аз получавам само мазоли.
Той го прави да изглежда лесно.
- Не съм толкова сигурен.
Искам да стана негов воин.
Той предложил ли ти го е?
- Каза, че ще ме награди, ако…
Дума да не става. Кой знае докога Артур ще е тук.
Трябваш ни тук. Трябват ни добри хора.
Забрави.
Слушай, ще те обучим. Лично ще те обуча.
Но забрави за заминаването с него, разбираш ли?
Да, господарю.
Дерфел.
Стига ли ти толкова за днес?
Може ли още малко, епископе? Трябва ми след работата днес.
Не, не, не.
- Можеш да пийнеш още едно.
Вие, християните, все сте на колене.
Само Дяволът знае какво си мислите…
Бог няма да възрази, нали?
- Само ще сръбна.
Малко повече. Хайде.
Яж.
- Гундлеус е в покоите на Утър.
Един воин пази вратата, но тя е заключена и Артур държи ключа.
Да. Носи го на врата си.
- Откъде знаеш?
Видях го на полето днес.
Ще го откраднем от него.
Имам билки, които ще го приспят. Ще му ги дадеш.
Защо аз?
Аз не мога да стигна до него. Трябва да си ти.
Не бяхме прибирали реколтата толкова бързо.
Ти вдъхновяваш хората, Артур.
Всички тези хора…
Пионки във войната срещу Поуис.
Не трябва да се бием помежду си.
За да се възползваш от мен, ли дойде?
Или за да ме убиеш, както друидката заплаши?
Не й давай да убива господаря ми.
Няма да позволя на никого да убие нито него, нито теб.
Омъжена ли си за крал Гундлеус?
Макар да не си с благородна кръв…
- Кого го е грижа за кръвта?
Не и мен. Би било лицемерно да ме е грижа.
Венчахме се.
Къде изрекохте клетвите?
Той ме заведе на Могилата на Клау и накара друида си да ни обвърже.
Но чичо му Горфид не признава връзката ни.
Горфид има дъщеря - Каинуин.
Иска тя да се омъжи за Гундлеус, за да се свържат Силурия и Поуис.
Тя красива ли е?
Млада е.
Гундлеус не иска този брак и не би се отказал от мен.
Сега аз имам един въпрос към теб.
Изгорихме Авалон.
Не ни ли мразиш?
Омразата е емоция, която ме прави слаб.
Опитвам се да я прогоня.
Дерфел. Дерфел.
Сложи това във виното на Артур.
Нали няма да му навреди?
- Само ще го приспи.
Вземи пръстена с ключа. Аз ще направя останалото.
Дерфел, какво? Ти се опита да убиеш Гундлеус.
А ти ме спря.
Ако си загубил смелостта си…
- Не съм, Нимуе.
Но не искам да предам Артур.
За мен е.
Моля те, направи го за мен.
Знаете ли къде е Артур?
- Там е.
Може този път да победиш.
- Господарю, може ли да поговорим?
Говори. Моргана ме смазва.
Дерфел, заеми се. Не го оставяй да победи.
Благодаря, сестро.
- Приятна вечер.
Приятна вечер.
За какво искаш да говорим?
Господарят Оуейн каза, че трябва да тренирам при него.
Няма да се карам с Оуейн.
Дори за теб, Дерфел.
Предпочитам да служа на вас.
- Оуейн е велик воин.
А и обича войната.
Аз не я обичам.
Умея да воювам, но това е друго.
Искате ли още вино, господарю?
- Искам вода.
Миналото лято крал Бан ме изпрати да се бия срещу един вожд.
Той нападаше хората на Бан на хълмовете.
Отидохме в земеделските земи на вожда в равнините.
Изгорихме сеното му.
Убихме хората му.
Направихме го, не защото искахме,
а защото трябваше да бъде направено.
Победихме.
Това сложи край на убийствата.
Наистина ли искаш да изпия това?
- Поискахте вода, господарю.
Но трябва ли да я пия?
Не.
Господарю…
Съжалявам.
Как разбрахте?
- Нимуе иска Гундлеус да умре.
Знаех, че ще поиска да й помогнеш.
- Заклех се пред нея.
Тя ми е приятелка и мисли само за него и това, което той й причини.
Няма нужда да обясняваш нищо.
Това ще ти трябва.
Взе ли го?
Дай ми пръстена.
Дерфел.
- Не можах да постъпя така с него.
Какво?
- Съжалявам.
Съжаляваш ли?
Защо, защо?
Спри!
- Какво е изстрадал той?
Ти…
Да разделиш една страна, е толкова лесно,
колкото да разрежеш тази ябълка.
Трудното
е да я обединиш отново.
Ами ако в Британия търгуваме в мир?
Думнония ще сподели реколтата си.
В замяна ще вземем кожи от вас, калай от Кърнау, мед от Поуис.
Всички племена са равни.
- Не е вярно.
Думнония изисква налог.
- Думнония трябва да се промени.
Но борбата между племенните крале трябва да спре.
Не може да грабим безразборно.
Какво предлагаш?
- Съвет на кралете.
Невъзможно.
- Важно е.
Освен ако не искаш децата ти да израснат като роби.
Саксите гледат как се избиваме.
Ние им помагаме.
Ще убедиш чичо си да дойде на именуването на Мордред.
Няма да дойде.
- Ще му плащаме двойно за медта.
Ще купим оръжията му. Ще се борим срещу саксите.
Той няма да пътува дни наред само заради едно бебе.
Със старите порядки е свършено.
Време е за нещо ново.
Ако той не влезе в съвета, и двамата ще бъдете изолирани.
Доведи го тук.
Къде е моята жена?
Ладуис ще остане тук.
Ако не ми доведеш Горфид,
ще я убия.
Пуснете го да мине.
Правете каквото казвам.
Отворете портата!
Погрешно съм те преценил.
По-амбициозен си, отколкото си мислех.
Пуснал си го на свобода?!
Пуснал си Гундлеус на свобода?
Вярно ли е?
Артур?
- Той ще се върне.
Защо? Защото с нас му е приятно?
Не можем да си позволим война с Горфид.
Дори не се посъветва с нас.
Затова отговорността е моя. Ако планът се провали,
вие ще защитавате Мордред.
- Ами ти?
Аз и хората ми ще заминем.
Вече не те разбирам.
Нищо не разбирам.
Действаш както си знаеш. Винаги си го правил.
Трябва да помисля. Ще се върна навреме за именуването.
Къде отиваш?
- Да събера данъците от Кадуис.
Думнония ще се нуждае от тях. Водим война на два фронта.
Той е освободил Гундлеус?
Скъсал е връзката с боговете.
С мен.
Не мога да остана тук.
Нимуе, съжалявам.
Изгубих пътя си, Дерфел.
Дерфел! Оседлай коня си.
- Къде отиваме?
Ще събираме данъци. Сега ти си мой воин.
Да тръгваме. Искам по здрач да сме в Линдинис.
Искам да дойда с теб. Не мога да остана сама тук.
Господарю. Може ли?
Хайде.
- Да тръгваме.
Дано планът ти бъде успешен, братко.
Иначе всички сме загубени.
Превод АЛЕКСАНДЪР МИШКОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО