The Winter King - Season 1 (2023) (The.Winter.King.S01.2160p.STAN.WEB-DL.DDP5.1.H.265-NTb/The.Winter.King.S01E08.2160p.STAN.WEB-DL.DDP5.1.H.265-NTb.srt) Свали субтитрите
Имаш дъщеря. Нека се оженя с нея. Ще се съюзим.
Чичо ми не вижда ли амбицията му?
- Артур е полезен за нас.
Ту искам да съм с теб, ту не искам.
А когато те видя, не мога да спра да те гледам.
Не. Предаваме Кейнуин.
Не ме интересува.
- Горфид ще го интересува.
Баща ми е хитър и коварен. Започва да разбира какво става.
Дерфел - човекът на Артур, е оцелял в твоята яма на смъртта.
Животът ти е в опасност. Да тръгваме.
Артур избяга с Гуинивир. Имаме работа за вършене.
Ще влезеш в Думнония като моя жена. Ожени ни. Тук. Сега.
… в лоното на Светата църква.
- Дано Бог ви прости.
Свикнал съм да се будя на трева, а не на мека кожа.
И обикновено сутрин ме буди намръщеното лице на Сег.
Надявам се, че съм по-достойна заместница.
Една секунда!
С жена ми не можем ли да останем сами?
Простете ми. Викат те в голямата зала.
Веднага ли?
Замествах те, докато беше в Поуис, но ти се върна преди седмица.
Половината думнонци чакат в двора да изслушаш жалбите им.
Хората се нуждаят от своя водач.
Кадуис също е тук.
- Той какво иска?
Може би иска да те поздрави за сватбата.
Тогава и аз трябва да го посрещна.
Първо трябва да се облечем.
КРАЛЯТ НА ЗИМАТА
Що за човек е Кадуис?
Утър му позволи да управлява Иска.
Земята принадлежи на Думнония. Кадуис е крал без кралство.
Ако загубиш земята си, губиш част от себе си.
Това къса сърцето. Унизително е. Кадуис иска уважение.
Дойде най-после.
Забавихме се заради мен, господарю. Моля за извинение.
Представям ти жена си - господарката Гуинивир от Хенис Уирен.
За мен е чест, крал Кадуис.
Надлъж и нашир се носят истории за твоята смелост и твоето умение.
Ще ти донеса нещо за пиене.
Отхвърляш хубавата дъщеря на Горфид, а?
По-смел си, отколкото очаквах.
Но започвам да разбирам защо си го направил.
Какво мога да направя за теб, Кадуис?
Оуейн е мъртъв.
Крал Мордред загуби един от тримата си защитници.
Искам да служа на мястото на Оуейн.
Приеми това за знак на приятелство между Иска и Думнония.
Щедро предложение.
Но не ни трябват такива формалности.
Това, че се грижиш за Иска, е достатъчно добра служба.
Крал Кадуис.
Хубаво е да съм у дома.
- Вижте.
Един воин ни дойде на гости.
Виж се! Какво са ти направили?
В Поуис не хранят ли гостите си?
- Ланвал изяжда хубавата храна.
Ела тук. Добре ли си?
- Да.
Вярно ли е, че Артур се е върнал с грешната булка?
Артур казва, че добрият водач следва сърцето си и истината.
Мъжете казват какво ли не, за да оправдаят действията си.
Особено що се отнася до жени.
Артур не е такъв.
- Шегувам се.
Ако Артур иска Гуинивир, явно такава е волята на боговете.
Как Бедвин му е позволил да наруши клетвата си да се ожени за Кейнуин?
Не го направи. Сенсъм изпълни церемонията.
Сенсъм е фанатик.
Иска всички езичници да бъдат прогонени или убити.
Не го подценявай, Дерфел.
Не се страхувам от Сенсъм.
Приятен ден.
Господарю, господарки.
Надявам се ти и жена ти да сте добре тази сутрин.
Бог да благослови този свещен съюз.
Като се има предвид, че аз бях този, който ви венча…
Много сме благодарни.
- Ако ви трябва помощ от мен…
Щедро предложение.
Трябва да обсъдим един въпрос, господарю.
С цялата си доброта, ти даде определени обещания
за християнската общност, на която служа.
Говорихме за построяване на църква.
Да.
Ще потърсим място.
- Господарю, ако може…
Вече намерих подходящо място.
Мястото на Свещения трънлив храст.
- В Авалон?
Близо до Авалон, но не в селото.
- Не, Артур…
Земята е плоска, лесна за обработване
и защитена от лошо време.
Наблизо има кладенец с прясна вода.
Искаме само да можем да се молим в мир, господарке Моргана.
На място, свещено за нашата вяра, колкото е и за вашата.
Може би господарят и господарката ще посетят първата ни служба.
Приятен ден, Сенсъм.
- Приятен ден.
Мир вам. Бог да ви пази.
Надушваш ли това? Смрадта на гола амбиция.
Дадох му дума, че ще може да си построи църква.
Думата ми трябва да има значение.
Искаш ли да ми кажеш нещо, сестро?
Трябва да отида да видя Мордред.
Може да дойда с теб.
Искам да се срещна с младия крал.
Радвам се, че ти си мой водач.
Няма да е лесно да изуча коридорите тук.
Не е трудно. Артур казва, че си много умна жена.
Умът добродетел ли е за една жена, или проклятие?
Той хапе.
Добра си с него.
След смъртта на майка му беше трудно да го успокоя.
Но вече свикна с мен. Понякога е гневен.
Не е напразно.
Горкото мъниче си няма майка.
- Той е крал.
Донеси мехлем от бръшлянова кора и орлови нокти за венците му.
Знам какво мислиш за мен. Нямам земя, нямам титла, нямам нищо.
Може би съм се омъжила за Артур, за да си осигуря по-добър живот.
Но това съвсем не е истина. Обичам брат ти.
Вярно е, аз съм отхвърлена, но и той е такъв.
Затова с него се разбираме.
Да не мислиш, че разбираш брат ми?
- Тепърва ще се опознаваме.
Но знам едно.
С теб можем да бъдем или врагове, или приятелки.
Но Артур се нуждае и от двете.
Моргана ме защитава. Винаги го е правила.
Това е едно от многото неща, за които й се възхищавам.
Няма проблем да се възхищаваш на сестра ми,
но може ли да прекараме малко време сами,
без тя да нахлуе при нас?
За какво мислиш?
За бъдещето ни.
След петнайсет години Мордред ще бъде мъж.
С теб ще си намерим хубав дом някъде далеч от всички.
Ще отглеждаме овце, говеда, кокошки, децата си.
А по колко от всичко това искаш?
- Колкото ми позволиш.
И си представяш как живееш като земеделец?
Според теб това глупаво ли е?
- Според мен не е много вероятно.
Красива е, нали?
Думнония.
Родната земя винаги е красива.
- Мислиш за Хенис Уирен.
Винаги съм си мислела, че съдбата ми е някой ден да се върна там.
Може би е така.
А може би твоята съдба е да гледаш овце, говеда и кокошки.
Ще се справим с всичко, което боговете са ни отредили,
стига да сме заедно.
Сенсъм, тази земя не е твоя.
Нямаш място тук.
Езичниците не вярват ли, че земята е на всички, Нимуе?
Има изключения.
- Разбира се. Има изключения.
Артур ни позволи да построим църква.
Той вижда, че християнската ни общност процъфтява.
Съгласен е, че заслужаваме свой храм.
Хората казват, че той не служи на никой бог,
но може би грешат.
Боже, прости ни, защото съгрешихме срещу Теб.
Боже, прости ни, защото съгрешихме срещу Теб.
Бог да те благослови, Нимуе. Боже, прости ни…
Едно! Две! Три! Четири!
Имаш сляпо петно отдясно.
- Работя по проблема, господарю.
Добре се справи, Дерфел. Мъжът ми обича да се перчи.
Жена ти ти е взела мярката.
Добре че намери толкова хора толкова бързо.
Как се справят?
- Имаме много работа.
Сигурен съм, че ще ги обучиш добре.
- Както обучих теб.
Идва конник!
Чух, че е дошъл вестоносец от Кърнау.
Кадуис е превзел мината при тресавището,
поробил е кърнауските миньори и е обявил Иска за независима страна.
Тръгваме ли към мината?
- Няма да стигнем дотам.
Кадуис ще очаква да отговоря. Ще ни чака.
Засада ли очакваш?
- Той иска да го виждам като крал.
Няма да се крие. Ще бъде на открито.
Ще бъде горд. Пригответе хората.
- Познавам тази земя, господарю.
Мога да поведа хората.
Тук ми трябва доверен човек. Ще пазиш Гуинивир и Моргана.
Ами ако чуем нещо от Бедвин? Преговаря в Поуис.
Ами ако получим искания от Горфид?
- Ще се върна скоро.
От Поуис да ме изчакат.
- Горфид няма да иска да чака.
Казах каквото исках.
- Внимавай.
Защо си позволил на християнския глупак да строи църква в Авалон?
Християните имат право на свой храм, Нимуе.
Той обижда боговете, Артур.
За да има мир в Британия, трябва да можем да живеем заедно.
Християни и езичници.
Да.
- Нимуе.
Опитай се да се разбереш със Сенсъм.
Моргана каза ли защо ме вика?
- Не, господарке.
В Каер Кадарн съм в безопасност, Дерфел.
Заклех се пред Артур, че ще те пазя.
Пазих се сама, преди да срещна Артур.
Понякога ми се ще да бях мъж.
- Така ли?
Щях да правя нещо, а не само да чакам новини.
Не само жените не правят нищо.
- Артур очевидно държи на теб.
Може би иска да защити двама ни.
Какво е това?
- Пристигнаха новини от Поуис.
Преговорите между Бедвин и Горфид в Ратае са приключили.
От Поуис са определили какво искат.
Пазачите да натоварят златото. Ще отида с него при Горфид.
Артур каза да го изчакаме.
- Не знаем кога ще се върне.
А Горфид не е търпелив човек.
- И не заслужава доверие.
Искането му е потвърдено от Бедвин.
Той изпраща това.
- Но…
Управлявах без твоя помощ, докато Артур беше в Поуис.
Сега ли ще ме подлагаш на съмнение, господарке?
Ще занеса златото на Горфид в Поуис и ще доведа Бедвин у дома.
Приятелството с Горфид е необходимо зло заради саксите,
но все пак е зло.
- Вече съм имала работа с Горфид.
Тогава знаеш как манипулира жените и колко е жесток с тях.
Ако жената е силна, това го надъхва.
Мога да поведа стражата ти, господарке.
Отивам с мир, Дерфел.
Голяма стража ще изпрати грешното послание.
Може би, но все пак вземи Дерфел.
Голяма стража, състояща се от един воин.
Приготви конете. Ще тръгнем по изгрев.
Трябва да ми помогнете. Трябва да ми помогнете.
Моля ви. Кажете ми какво да правя. Моля ви.
Моля ви!
Всемогъщи Боже,
винаги сме с теб!
Чух ви и ще действам.
Братя, затворете очи. Бързо.
Боже, умоляваме Те, нека бъдем достойни,
чистосърдечни и невинни, за да приемем свещеното тяло…
Вземи. Добре дошла, Нимуе.
Да се надяваме ли, че си дошла, за да почетеш нашия Бог?
Ако оставите още един белег върху тази свещена земя, ще страдате.
Ще изгниете отвътре,
както се опитвате да накарате вярата в нашите богове да гние.
Ще познаеш техния гняв.
- Нимуе, тук съм.
Братя, сред нас има езическа вещица.
Нимуе, амулетите и камъните ти нямат власт над нас.
Затова Те умолявам, всемогъщи Боже,
нека това причастие бъде броня за моята вяра.
Нека ме защитава от враговете.
Безсилният ти бог няма да те защити от мен и моите богове.
Нимуе, мисля, че трябва да си вървиш.
Нека вярата ми в Теб е силна.
Нека на това се дължи щастливият край на моя живот.
Амин, братя.
- Амин.
Още един белег.
Готови са за нас.
- И ние сме готови за тях.
Пресякохте границата на независимото кралство Иска.
Прекрасна е, нали?
- Тази земя е част от Думнония.
Има старо споразумение между теб и баща ми.
Утър е мъртъв, а аз вече не виждам ползата от това споразумение.
Тогава ще бъдеш арестуван за нарушаване на споразумението.
Кой го казва? Ти?
- Да.
Нека не го правим трудно, Кадуис.
Не е нужно никой от хората ни да умира тук днес.
Значи ще се бием само аз и ти.
- Закле се пред младия крал.
Той все още твърди, че действа от името на Мордред.
Значи проблемът ти е, че не те направих негов защитник?
Забравяш нещо.
Бях там, когато ти поиска баща ти да те направи такъв.
Видях как той ти отказа.
Старият крал още не беше изстинал, когато ти се върна,
взе каквото искаше, молеше се, заговорничеше,
Премахваше приближените на Утър.
Бедвин разчиства твоите каши в Поуис.
Оуейн…
Да, и това го видях.
Има ли нещо, което не би направил, за да получиш власт?
Предай се, Кадуис.
Ето го!
Утър грешеше за много неща, но за теб беше прав.
Видя какъв си наистина.
Предател! Копеле!
Ще дойдеш в Каер Кадарн и ще отговаряш за делата си.
Казваш, че не искаш власт, че само се грижиш за сакатото си братче,
но аз виждам какъв си наистина.
Достатъчно!
Кадуис, ще се предадеш.
Предай се.
Копелето, което иска да бъде крал.
Бяха покосени от треска.
- Шарка?
Нямат белези. Болестта…
Отвътре е.
- Какво? Не.
Проклятието на вещицата няма сила. Тя няма сила тук.
Нали така?
Заповядай.
Още колко?
С господаря Артур почивахме тук по пътя на север.
Каер Долфоруин беше на един ден езда оттук.
Дълъг път е изминал, за да направи грешка.
Ако някой може да критикува Артур, това съм аз.
Мислиш ли, че е сбъркал, като се ожени за Гуинивир?
Артур винаги прави това, което мисли за правилно.
Дори това да значи да избере най-трудния път.
А често става именно така.
Прави всичко много трудно за себе си, Дерфел.
Но постъпва ли правилно?
- Досега - да.
Затова е толкова дразнещ.
Непрекъснато гледам как брат ми успява,
когато всички очакват да се провали.
Затова…
Ако той вярва, че е било правилно да се ожени за Гуинивир, тогава…
Тогава и аз трябва да го повярвам. Всички трябва да го повярваме.
Нека са вечно озарени от светлина.
Нека с Божията милост душите им почиват в мир. Амин.
Амин, братко.
- Амин.
Искаш ли да кажеш нещо?
Вещицата ни прокле.
Всички ще умрем.
- Това не е проклятие.
Тя ги е отровила. Убила ги е.
Ще се погрижа да бъде наказана.
Вярвате ли ми?
Ще се погрижа.
Боже, прости ни, смили се над нас, защото съгрешихме срещу Теб.
Ето я, братя! Нимуе!
Виждате ли? Волята Божия е с нас.
Нимуе, излез. Изправи се пред правосъдието.
Какво правите тук? Махайте се!
- Криете една убийца.
Тя отрови хората ми. Трима от тях са мъртви.
Ще я заведа в Каер Кадарн, за да признае и да бъде наказана.
Ако пипнеш Нимуе с пръст, ще съжаляваш.
Братя…
- Ще доведа Артур.
Доведи го, за да види какво направи друидката.
Отивай!
Боже!
Иисусе Христе!
Тя е напълно полудяла, братя!
Хвърляме огън от Небесата! Хвърляме го сега!
Моля…
Ще си получиш заслуженото, Нимуе.
Ще си получиш заслуженото за това!
Отворете портата!
Господарке. Дерфел.
Странни обстоятелства.
За мен е благословия да те видя.
Мислех, че си в Ратае.
- Бях.
После с абата дойдохме тук, за да говорим с Горфид.
Преговорите се проточиха.
Но пък с мен се държат добре.
- Хубаво.
Как беше пътуването ви?
- Дълго.
Но Дерфел е прекрасен водач.
Винаги съм знаел, че е добро момче.
Казаха ми, че имаме гости.
Очаквахме брат ти, господарке.
Артур има работа на запад, но изпраща извинение.
Тук съм от негово име.
Епископът ви умее да преговаря.
Малко хора биха посмели да останат да разчистят кашата на брат ти.
Дерфел, донеси златото.
- Хаби таланта си в църквата.
Предложих му място в своя съвет, но той отказа.
За жалост, моите услуги принадлежат другиму.
"Принадлежат другиму"? Обичаш да се шегуваш, а?
Може да си го задържа.
- Господарю.
Отиди да преброиш златото, за да се увериш, че всичко е наред.
Разбира се.
А ти ще искаш да се освежиш.
Тази вечер ще има пир в твоя чест.
Много щедро, но няма нужда.
Не, не, не, в Поуис се гордеем с гостоприемството към приятелите си.
А ние сме приятели, нали?
- Разбира се.
Чух, че си се върнал.
Какво се е случило?
Кадуис е мъртъв. Аз го убих.
Направил си нужното.
Исках да разреша проблема с мир.
Дадох му шанс…
Много шансове…
А той отказа да се предаде.
Каза, че искам власт за себе си.
А той беше този, който искаше власт.
- Кадуис е направил своя избор.
Щеше да разкъса тази страна
и да застраши мира, за който ти се бориш.
Получихме новини от епископ Бедвин. Горфид е казал колко злато иска.
Трябва да отговоря незабавно.
Моргана настоя да отиде в Поуис, когато получихме съобщението.
Казах да ме чакате.
- Аз не съм пазач на сестра ти.
Дерфел отиде с нея. Тя е силна жена, Артур.
Ела в леглото, любими.
Сигурно си изтощен.
Артур.
Има проблеми в Авалон.
Елате. Тя е вътре.
Ранена ли е?
- Не.
Къде е Сенсъм?
- В лагера си.
Но…
- Благодаря.
Добре ли си?
- Да.
Как се чувстваш?
Господарю.
Нимуе направи това, господарю.
Ранен си.
Тя хвърли огън и змии върху нас, господарю.
Благодаря на Бога, че още съм жив.
Имаш ли доказателство, че Нимуе е убила хората?
Тя ни прокле.
Каза, че ако продължим строежа на църквата, ще изгнием отвътре.
На другия ден хората ми хванаха треска, после умряха.
Нали не вярваш в силата на проклятието, епископе.
Не вярвам, господарю. Вярвам, че ги е отровила.
Трябва да бъде спряна. Да бъде наказана веднъж и завинаги.
Ще говоря с нея. Насаме.
- Тя иска този хаос, господарю.
Хората търсят фалшивите й богове, когато ги е страх или са в мрак.
Християнството е светлина. Отдаденост.
Имаш избор, господарю. Имаш избор.
С моята вяра в Британия ще има мир и ред.
С нейната ще има кръв и хаос.
Не искам да те тревожа, господарю.
Как беше сватбата ти? Всички в Авалон говорят за нея.
Така ли? А не за тримата мъртви християни?
Ще ни оставиш ли сами, Рала?
Знаеш ли какво е станало с тях?
- Знам, че не трябваше да са тук.
Сенсъм те обвинява в убийство.
Сенсъм ме иска мъртва.
Кажи ми, че нямаш нищо общо, и ще се оправя с него.
Както се оправи с Гундлеус ли?
Отрови ли хората?
- Проклех ги.
Щом са се разболели и са умрели, такава е волята на боговете.
Не мога да защитя невинността ти, ако не отречеш, че имаш вина.
Само боговете могат да ме съдят.
Трябва да има ред, Нимуе.
Как ще победим саксите, ако между нас няма мир?
Именно.
Британия страда от две болести, а ти виждаш само едната.
Дори да победиш саксите, няма да има значение.
Не и ако позволиш на християните да накарат боговете да ни изоставят.
Твоят свещеник прави това все по-вероятно с всеки изминал ден.
Той не е мой свещеник.
- Тогава защо му даваш църква?
Ти обиди боговете, но те ми проговориха, Артур.
Дадоха ми знак. Ако направим тази земя отново тяхна,
ще дойдат, за да ни защитят.
Какво е това?
Дива маруля.
- Опиумна маруля.
Помага за заспиване.
- В достатъчно количество убива.
Отговори ми, Нимуе.
Ти ли отрови християните?
Щом са умрели, такава е волята на боговете.
Елате при нас.
Не и той.
- Седни.
Пазачът на господарката Моргана ще хапне тук.
Господарке.
Епископ Бедвин ще се присъедини ли към нас?
Да. Сега пий от нашето вино.
Направено е от плодове от земята ни и от вода от нашите потоци.
Няма по-хубаво вино.
Отново, благодаря, че ме прие.
Знам, че Артур държи на мира между нашите страни.
Кралете обичат мира само когато войната стане неудобна.
Но пък брат ти не е крал, нали?
Яжте!
Как е господарят Артур, Дерфел?
Добре е, господарке.
- А господарката Гуинивир?
Знам, че е странно да задавам този въпрос след това, което се случи,
но тя много ми липсва.
Майка ми умря, когато бях малка.
Аз също загубих майка си.
- Значи ме разбираш.
Гуинивир се грижеше за мен.
Беше ми като сестра.
- Да.
За мен нейното щастие е не по-малко важно от моето.
Изглеждат ли щастливи?
- Да.
Значи всичко се е наредило.
Брат ти сигурно ти вярва много, щом те праща на свое място.
Да… Вярва ми.
- Или е страхливец.
Прости на племенника ми. Силурианите са невъзпитани.
Но той има право.
Артур не се страхува от мен, нали?
- Не, не.
Иска му се да можеше да дойде,
но, както казах, има работа на запад.
Да, да, Кадуис показва мускули, а? Артур трябваше да го очаква.
Утър правеше Кадуис на глупак години наред.
Толкова за мечтата на Артур за единство.
Надявам се да не е само негова мечта.
Саксите заплашват всички ни. Важно е да сме силни заедно.
Да направим каквото можем, за да подсигурим бъдещето си.
Брат ти каза същото, когато предложи да се ожени за дъщеря ми.
Да…
Артур много съжалява за болката, която може да ви е причинил.
Аз щях много да съжалявам, ако се бях оженил за курва от Хенис Уирен.
Но съм съгласен, трябва да подсигурим бъдещето си.
Кажи ми, господарке,
как предлагаш да направим това?
Като сме почтени със съюзниците си.
Ами ако се окаже, че твоят съюзник е страхливец,
лъжец и любител на курви?
Не мислиш ли, че е време за забавления?
Да… Прости ми.
Пътувахме няколко дни. Искам да си почина.
Неприятна компания ли съм?
- Не, но настоявам…
Постарахме се толкова много заради теб!
Татко!
- Заведете принцесата в покоите й.
Господарке Моргана…
Твоят епископ, господарке Моргана.
Съжалявам. Съжалявам.
Не знаех…
- Ти нямаш вина.
Спри това! Спри това!
Артур е син на блудница и с блудница се събра.
Докато Думнония се бие на негова страна и е наш враг,
от врага ще вземаме злато, роби, земя, храна,
жени и слава!
Тук съм!
- Бог ме вика при себе си.
Не, не! Моля те!
Моля те, пощади го. Той няма вина. Умолявам те!
Моля те, умолявам те!
- Друидката обича епископа!
Дерфел.
- Не мога. Не мога!
Господарке!
Тук съм. Тук съм.
Господарке Моргана.
- Тук съм.
Тук си.
Радвам се…
… че можах да те видя…
… че можах да видя лицето ти за последен път.
Бях твой…
Винаги съм бил твой.
- Съжалявам!
Бог ще ме благослови…
… и ще ме вземе при себе си.
- Не, не…
В сърцето ми няма страх.
Няма страх.
Не, не! Дерфел! Не! Дерфел!
Не!
Занеси това послание на своя господар Артур.
Превод АЛЕКСАНДЪР МИШКОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО