The Winter King - Season 1 (2023) (The.Winter.King.S01.2160p.STAN.WEB-DL.DDP5.1.H.265-NTb/The.Winter.King.S01E09.2160p.STAN.WEB-DL.DDP5.1.H.265-NTb.srt) Свали субтитрите
Какво каза той?
- "Аел, Аел. Той ще ви избие."
Хората му нападат границите ни, крадат овцете ни и горят селата ни.
Говорихме за построяване на църква.
В Авалон?
- Искаме само да се молим в мир.
Тази земя не е ваша. Нямате място тук.
Сред нас има езическа вещица, братя.
Нимуе, амулетите ти нямат власт над нас.
Нимуе направи това.
Ти ли отрови хората?
- Такава беше волята на боговете.
Преговорите на Бедвин с абата на Горфид в Ратае са приключили.
Малко хора биха останали да разчистят кашата на брат ти.
Артур много съжалява за болката, която може да ви е причинил.
Време е за забавление.
Епископът ти, господарке Моргана!
Не я докосвай!
Хайде.
Принцесо Кейнуин.
Съжалявам.
Скоро баща ми ще усети, че ме няма.
- Какво има?
Чух го да казва на Гундлеус, че ще бъда сгодена.
За сакс.
Съюзил се е със саксите.
- Кога? Кога се е съюзил с тях?
Не знам.
Благодаря.
Не искам да бъда пионка в съюз, който ще унищожи Британия.
Кажете за това на Артур.
- Господарке.
Горфид ще плати за това.
Ще плати.
Това няма да върне Бедвин.
Защо се е върнал в Каер Долфоруин?
- Преди е успокоявал Горфид…
Според вас защо се е върнал? За да разчисти вашата каша!
Благодаря ви, че го върнахте у дома.
Благодаря ви за смелостта и за търпението.
Унижих Горфид публично.
Наивно беше да си мислим, че можем да купим прошката му със злато.
Съжалявам, че истинската цена на мира беше толкова висока.
Господарю, чухме, че крал Горфид е сключил съюз…
… със саксите.
От кого сте го чули?
- От принцеса Кейнуин.
Крал Горфид е подпечатал съюза,
като я е сгодил за сакс.
За кого?
- Не знам. Не знам, господарке.
Сигурни ли сте, че това е истина?
- Истина е, Артур.
Дерфел?
- Мисля, че Кейнуин беше искрена.
Мисля, че тази заплаха е истинска.
Тогава трябва да се подготвим за война.
КРАЛЯТ НА ЗИМАТА
Горфид изигра ролята си добре.
Ролята на наранен родолюбец, за когото островът е най-важното.
Човек, който иска само мир и съюз,
стига да покажем, че го уважаваме.
Значи казваш, че не е такъв?
- Отдавна не е.
Вкорави сърцето си отдавна. Просто го криеше добре.
Държи единствено и само на Поуис.
Трябва да разберем този Горфид -
стратега с вледененото сърце.
Какво ще иска от саксите и какво ще им предложи.
Арогантен е и не преценява саксите добре.
Мисли, че може да ги използва.
- Ще ги пусне вътре.
Тогава островът ще бъде изгубен.
- Поуис - също.
Пишете на крал Тюдрик.
Той има най-добре разположените шпиони в Поуис.
Какъв е този съюз? Откога е? Кой на кого какво е предложил?
Ако Тюдрик има представа за това, искам да знам защо не е споделил.
Тръгвам сега.
- Не, Сег, трябваш ми тук.
Ланвал, ти тръгни, моля те.
Колко такива групи имаме? Мъже, готови за бой, Сег.
Може би сто.
- Само толкова?
Може и по-малко да са.
- Само от Думнония?
От Думнония и от верните племенни крале.
Ами Абона?
- Кориниум?
Акуе Сулис?
- С тях - сто.
Иска, Линдинис, Глевум?
- Все същото. И сто са много, Артур.
Каза, че хората ни стават все повече.
Вярно е, но ако бъдат изправени срещу Поуис и саксите,
за един ден ще бъдат избити и Думнония ще изчезне.
Един ден?
- Обучение, хора, оръжия.
Нищо не ни достига.
Не можем да спечелим честна битка.
- Нечестна - също.
Загубихме друидката си, а само боговете знаят къде е Мерлин.
Благодаря ти, Сег.
- Добре.
Сбърках ли с Нимуе?
- Чух, че силите й са значителни.
Че е истински наследник на Мерлин.
- Късно е.
Прати хора да я извикат. Тя ни е нужна.
Знаеш, че не бих могъл да го направя, дори да го исках.
Трябва да поговоря с него насаме.
Авалон?
Ако Нимуе чуе, че съм се върнал,
а не съм отишъл при нея…
- Тя не е там.
Докато ни нямаше, се е случило нещо.
Какво?
Нимуе е направила грешката да си мисли,
че подкрепям Сенсъм, а не нея.
Проклятията й не проработили, затова прибягнала до насилие.
Отровила следовниците на Сенсъм. Трима от тях починали.
Не.
- Не знаехме колко е гневна…
Колко е отмъстителна…
Къде е тя?
Наложи се да я прогоня, Дерфел.
- Да я прогониш ли?
Нимуе трябва да върви по свой път, както аз вървях по своя.
Не можа ли да предвидиш това? Не можа ли да го предотвратиш?
Трябва да мислим за кралството. За Горфид и саксите. Разбираш ли?
Да, разбирам.
Хората, на които вярвам, се броят на пръсти, Дерфел.
Боя се, че ти си един от тях.
Рала.
- Дерфел.
Добре си.
- Виж се. Наедряваш.
За постоянно ли се върна?
- Каер Кадарн не беше за нас.
А и Мордред си има нова дойка.
- Не изглеждаш много тъжна от това.
Гордеех се, че служа на принца.
Чух за Нимуе и за християните.
Мислиш ли, че е вярно?
- Не знам.
Без теб и Мерлин тя се чувстваше сама и притисната в ъгъла.
Не мога да повярвам.
- Опитвах се да говоря с нея.
Трябваше да се постарая повече.
- Не, не, не.
Със сигурност си направила каквото си могла.
Тя къде би отишла, Рала? Къде да я намеря?
Споменала ли е име или място?
Съжалявам, че ви се пречкам, но вечерята няма да се сготви сама.
Радвам се, че си добре, Дерфел.
- Кулуин.
Какво се е случило с окото ти?
- На един кон не му се работеше.
Чакай. Моля те, помогни ми.
Имаш ли представа къде може да е Нимуе, Кулуин?
Съжалявам.
Дерфел, умората се е просмукала в костите ни.
Погребахме близките си и изградихме Авалон наново.
Но не можем да почиваме. Не можем да спим и да дишаме.
Саксите идват. Горфид идва.
Племена се събират на изток и воюват на запад.
А ние искаме само да живеем в мир.
Не ни съди за това.
Сестро, надявам се някой ден да ми простиш.
Кога съм ти отказвала каквото и да е?
Но не мога да кажа, че Бедвин ще ти прости.
Така е.
Радвай се, че неговият Бог не гледа тялото след смъртта.
Гледа само духа.
Богът му е и по-склонен да прощава. Може би това ще ми е от полза.
Прошка се дава само на искрено разкаялите се.
Наистина ли мислеше, че можеш да предадеш човек като Горфид,
да разбиеш сърцето на дъщеря му и да ти се размине?
Горфид е виновен за злото, което се е случило с Бедвин.
Ще се погрижа той да си плати.
- "Да си плати"…
Да страда.
Само това ли можеш да предложиш?
Отмъщение?
Кога това е разрешавало каквото и да е, Артур?
Копнежът те е заслепил.
Заслепил е съвестта и способността ти да поемаш отговорност.
Ти унищожи всяка надежда за обединение на племената.
Боговете знаят, че сами няма да се справим с Горфид и саксите.
Оправи нещата.
Оправи нещата.
Иначе ще бъдеш запомнен със съсипването на Думнония.
Нимуе!
Дерфел.
- Рала.
Нимуе.
Здравей, Дерфел.
- Господарке.
Може ли да знам защо си тук?
- Идвам за първи път в Авалон.
Винаги съм мечтала да стъпя тук.
Отсъствието ти се забелязва в Каер Кадарн.
Нали не се сърдиш?
Но и да се сърдиш, не те виня. Това, което си изтърпял в Поуис…
Аз реших да отида, господарке.
- А и постъпката на Артур с Нимуе.
Но тя не му остави избор.
Не може хората да се тровят. Поне Артур така мисли.
А ти?
- Не познавам Нимуе.
Не съм я срещала.
Но казват, че е силна. Че е близка с боговете.
Че е несравнима друидка.
Такава е.
- В най-добрия случай е глупаво
да я гоним заради някакъв християнин, а и е обидно за…
Странно е, че е оставила това.
Може би Артур не й е дал възможност
да си събере нещата.
Може би.
- Къде е Нимуе?
Не вярвам, че Артур не знае.
- И да знае, не ми е казал.
Защо си тук? Какво става?
- Нека ти задам един въпрос.
Мислиш ли, че е убила християните?
- Вярвам, че ги е проклела.
А ако проклятието се провали,
могъщата друидка би ли извършила обикновено убийство?
Ами кралица Ийчън в Елмет?
- Артур, казах ти, имаме само 20.
Не стигат! Трябват ни два или три пъти повече хора.
Ланвал.
Шпионите на Тюдрик потвърдиха.
Горфид ще скрепи връзката си с новия сакски водач - Аел.
Кога?
- Не знаем.
Как се е стигнало до тази връзка?
Кой е направил първата крачка?
- Аел.
Чул, че си прекратил годежа си с Кейнуин,
и изпратил съболезнования на Горфид.
С тях изпратил и покана.
Аел търси възможности.
Не трябва да го забравяме.
Защо Тюдрик скри това?
- Кълне се, че не е.
Казва, че е станало наскоро, и че да искаме информация от него,
а да се съмняваме във верността му, е проява на късогледство.
Човекът на Тюдрик е в сърцето на двора на Горфид.
Когато той знае, ще знаем и ние.
Да вярваме ли на Тюдрик?
- Не мисля, че имаме избор.
Ела.
Артур постави Нимуе под стража в кулата.
Два дена по-късно през нощта дойдоха хора и я отведоха.
Хора на Сенсъм ли?
- Не знам.
Непознати. Лоши хора.
Артур беше ли там?
- Не, но Кулуин се опита да ги спре.
Попита ме дали според мен Нимуе е отровила хората.
Казват, че Артур я е питал много пъти, а тя не е отрекла.
Познаваш Нимуе. Упорита е като муле.
- Това е едно обяснение.
Какво казва Кулуин за хората, които са дошли за Нимуе?
Не иска да говори с теб…
- Защо?
Защото са го уплашили до безумие.
- С няколко удара ли?
Той каза, че те са били други. Повече от хора и по-малко от хора.
Трябва да тръгвам. Съжалявам. Довиждане, Дерфел.
Съжалявам за приятелите ви.
Трябва да кажа, че е странно, че вие сте се разболели,
но никой от тези не е.
Споделяте храната и водата си.
- Вярваш ли в истинския Бог?
Не.
- Тогава ни остави.
Епископ Бедвин, мир на душата му, говореше за общите неща.
Вярвам в това.
- И какво е общото между нас?
Искам да разбера как сте се разболели.
Вещицата. Тя ни отрови.
Вие дървари ли сте?
- Да.
А те тримата?
Благодаря ви.
Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая.
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
подкрепя душата ми,
насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
Под твоята благосърдечност прибягваме,
Богородице.
Не пренебрегвай нашите молитви във неволя,
но избави ни от опасност,
едничка чиста, едничка благословена.
Затова им е трябвало толкова време да се оправят.
Затова само и единствено дърварите са се разболели и са умрели.
Само те са пили от кладенеца.
Нимуе е невинна. Защо вярваш на Сенсъм, а не на нея?
Внимавай.
- Защо не й се довери?
Взех решение въз основа на това, което знаех.
Какво решение?
- Нямах друг избор.
Изпратих я на Острова на мъртвите.
Иначе щеше да се наложи да я осъдя на смърт.
Значи си я пощадил?
- Трима мъже са мъртви.
Трима бащи.
- Почти си я спасил.
Хората се страхуваха. Беше за доброто на всички.
Не, не. Трябваше да намериш истината.
Само че дългът ти към Сенсъм беше твърде голям.
Изслушах те, Дерфел.
- Върни я, Артур.
Отмени изгнанието й. Върни я у дома.
Не мога.
Вече е стигнала до острова.
Казват, че никой никога не се връща оттам.
За всичко си има първи път.
Дерфел, ще я върнем заедно,
но първо ми трябваш тук.
Не ти вярвам.
Не ти вярвам,
защото казваш едно, а правиш друго.
За доброто на всички ли се отказа от Кейнуин…
Стига!
Онзи Артур, който ме спаси от ямата…
Онзи, за чието завръщане копнеех…
За чието завръщане се молех…
Той нямаше да те познае.
Ще бъдеш до мен срещу саксите, ако не от вярност и уважение,
то защото те спасих от ямата и ти имаш дълг към мен.
Ще изпълниш дълга си.
Ще ми помогнеш да разбера езика и обичаите на саксите.
След като се справим с Аел, ще върнем Нимуе в Авалон.
Разбираш ли?
Дерфел?
Ще се видим утре, господарю.
Мисля, че на теб трябва да благодаря за изгнилото агне на Дерфел.
Нямаше те през по-голямата част от деня,
а после Дерфел иска да знае какво е станало с Нимуе.
Подценил си го.
- Не.
Казала си му да се рови, нали?
Той я обича, Артур. Вижда се, когато каже името й.
Значи си отишла при него?
Той заслужава истината.
- Може би.
Но от моята уста, а не от твоята.
Нимуе нямаше да те интересува, ако беше просто селянка.
Но тя не е просто селянка!
Тя е силен съюзник, който не можем да си позволим да загубим.
Прогонването й беше грешка.
Въпросът е може ли да бъде поправена.
"Грешка"?
- Осъди я, без да има вина.
Според теб какво е това? А и да е убила онези, какво?
Защитавала е Авалон.
Не трябваше да даваш на Сенсъм да те принуждава.
Не ме е принудил.
Не трябваше да му ставаме длъжници.
На стари години Утър стана предпазлив.
Предпазлив и подозрителен - особено към мен.
Ти не си баща си.
- Има време…
… любима.
Звучиш, все едно искаш да станеш като него.
Всички ме подкрепят толкова много.
Толкова са учтиви, толкова са готови да съветват…
Но всъщност искат да кажат, че могат по-добре.
Но когато се стигне до сблъсък…
Тогава никой от умниците
не показва и капчица вярност.
Утър ли ти го е казал?
Аз го откривам.
Не мога да говоря с теб.
Отиде ли при Дерфел в Авалон, или не?
Да. Дерфел само ти показа истината.
Трябва да му благодариш. На мен също.
Ето.
Умен съвет.
Но предполагам, че сам съм си виновен.
Защо?
- Горфид ме предупреди за теб.
Кулуин. Кулуин, чакай.
Чакай, чакай.
Казал си, че тези, които са дошли за Нимуе, са други.
Рала!
- Вярно е.
Дошли са от Острова на мъртвите.
- Грешиш.
Артур я е изпратил там, защото Сенсъм така е пожелал.
Бил си се с пратеници на мъртвите, Кулуин.
Това показва, че си смел.
Извинявам се.
Бях глупава.
- Гуинивир, спри.
Не мога да си представя как те е наранил през онази нощ -
телесно и душевно…
Колко време ти е трябвало, за да се оправиш.
След това ти се е наложило да оцелееш в изгнание.
Да създадеш себе си наново.
Да се превърнеш в човек, който не вярва на никого.
Не разчита на никого.
Приема нуждата от помощ за слабост,
добротата - за зависимост, а любовта - за отрова.
Човек, който наистина е сам.
Само че ти не си сам и когато го приемеш…
Когато наистина го приемеш…
Тогава всичко ще се нареди.
Горфид тръгва утре или най-късно вдругиден.
При Аел и саксите ли отива?
- В свещената долина на Ноденс.
Близка до нас крепост на саксите.
- И плава покрай брега,
вместо да мине през Думнония.
Мъдър човек.
- А може и да не е.
Крал Тюдрик.
Ако тръгнем на изток
към Вента, а после на юг, покрай реката,
можем да стигнем саксите преди Горфид.
И какво точно ще им предложим, Ланвал?
Ключът е Аел, а не Горфид.
Плановете и амбициите на Аел.
Не знаете колко е вярно това.
Аел трябваше да се бие за Сердик - върховния сакски водач на острова.
Но Аел е имал други идеи?
- Между двамата се отвори пропаст,
от която можеш да се възползваш, Артур, като се съюзиш със Сердик.
Сердик е минало.
- Но още е силен.
Ще отида при Аел
и той ще ме изслуша.
Благодаря ти, Тюдрик.
Артур, можеш да ми благодариш, като се срещнеш насаме с мен.
Твоят човек Ланвал почти ме обвини, че съм те предал.
Че съм знаел за Горфид и саксите и нарочно не съм ти казал.
Обвинявай мен, не него.
- Обвинявам теб.
Какво съм направил, че не ми вярваш?
Че ме обиждаш.
Дори след като провокира Горфид, без да се замислиш за последствията
За сигурността, че всички ще пострадаме.
Изпълнен съм с подозрения.
Ще ми се да не беше така.
Ако съюзът на Горфид със саксите е сключен преди месеци,
ти нямаш вина.
- За какво?
За съсипването на най-добрия ни шанс за траен мир
и единство на острова.
Бракът ти с Кейнуин не би означавал нищо,
ако Горфид само те е поднасял, докато е чакал Аел.
Не се бях замислял за това.
Лъжец.
Какво искаш от мен, Тюдрик?
- Твоето доверие.
Приятелство. Уважение.
Имаш моето доверие.
Получаваш и извинение от мен.
Срещнах се с баща ти малко преди смъртта му.
Той каза нещо интересно:
"Винаги съм мислил,
че е нечестно да съдим човек по най-лошото му решение,
взето от глупост или страх, но сега знам, че не е така.
Сега знам, че най-лошите ни решения определят какви сме.
Защото с тях трябва да живеем".
Не съм сигурен, но имам чувството, че говореше за теб
и за лошото му отношение към теб.
Сег…
Прати съобщение на крал Марк - да изпрати Тристан и много калай.
Калай?
- Възможно най-много. Ще разбере.
Поне някой да разбере.
- Ланвал, коне и провизии за три дни.
И намери Дерфел. Трябва ни човек, който говори езика.
Добре дошъл, Тристан.
- Благодаря.
Когато бях на осем или девет години,
баща ми ме научи да строя ограда от колове.
Научи ме и да правя сламени покриви.
Каза: "Това е истинска мъдрост. Никой не е над нея".
Утър държеше на стените и границите. Искаше високи стени.
За него "сигурност" значеше "враждебност",
мирът беше лъжа, а добрият сакс беше мъртвият сакс.
Добра философия.
- Да. Служеше на Думнония добре.
Ти искаш да опиташ нещо ново.
- Да.
Аел е готов да приеме нов подход.
Освен това се нуждае от калай. Нали така, Тристан?
В земята на саксите има малко калаени мини.
Не е тяхна земя.
Наша е.
- Затова знаем.
Оръжията им изтъпяват и се чупят.
Трябва им калай, за да ги поправят.
- Не им ли достига?
Калаят им свършва.
Ако искат нашия, трябва да дойдат при нас.
Значи им даваме своя калай,
а те си оправят оръжията и ни колят с тях?
Добър план.
- А да им дадем своите оръжия?
Още по-добре.
- Ще им продадем калая.
Срещу какво? Злато? Земя?
Време.
Имаш ли да ми казваш нещо?
- Да.
Ще внимавам, обещавам.
Не беше това. Надявам се да се върнеш жив и здрав.
Това е облекчение.
Казвай. Интересно ми е.
Често говориш за баща си.
За приликите и разликите между вас.
Мен ако питаш, наследството му е отрова.
За теб лично.
Но пренебрегваш тази част, която би могла да ти помогне.
Коя част?
Познанията му за сакските сърца. За желанието им да имат земя.
Мислиш ли, че калаят е недостатъчен?
Ако е, когато разбереш, че е така, ще си насред сакски лагер.
Трябва да си готов.
Откъде я взе?
- Аз я нарисувах.
Ратае?
Дай Ратае на Аел и ще унищожиш съюза му с Горфид.
Ако я няма крепостта му, с Горфид е свършено.
Права си. Баща ми разбираше саксите.
Но ти не си разбрала него.
"Дай им пари, дай им злато, коне, добитък, красиви жени.
Но никаква земя. Никога.
Не им давай дори едно каменисто пасище или стръкче трева."
Артур.
Дерфел е бил забелязан на южния път снощи.
Тръгнал е да търси Нимуе.
Превод АЛЕКСАНДЪР МИШКОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО