The Winter King - 01x10 (2023) Свали субтитрите
Ти наистина си мое копеле.
Само ти можеш да спасиш острова.
Пред боговете
аз те провъзгласявам за владетел на Думнония и защитник на Британия.
Хванахме сакски шпионин, който говореше за нов водач.
Каза: "Аел, Аел. Ще ви избие".
Мислех, че събираме хора.
- Да.
Но не можем да победим саксите.
Загубихме друидката. Само боговете знаят къде е Мерлин.
Търсиш съкровищата, защото мислиш, че трябва да зарадваш боговете.
Ще ни трябва тяхната сила.
Аел е готов да приеме нов подход.
А и му трябва калай. Нали така, Тристан?
Не им ли достига?
- Калаят им свършва.
Ето защо дърварите са се разболели.
Нямах избор.
Трябваше да я прогоня на Острова на мъртвите.
Дерфел е бил забелязан на южния път снощи.
Тръгнал е да търси Нимуе.
Ако ти трябва нещо, кажи.
- Благодаря.
Готови ли сте?
Ланвал, Сег.
- Малко сме. Артур, сигурен ли си?
Ще говорим, няма да се бием.
- Дано и саксите мислят така.
Островът на мъртвите Южна Думнония
Артур! Идвам с теб.
Оставете ме! Не! Не!
Оставете ме!
КРАЛЯТ НА ЗИМАТА
Отхвърляш ли Сатаната, делата му и празните му обещания?
Да.
- Покръствам те в името на Отца…
Излезте! Излезте! Всички!
Спри с това.
Не одобряваш ли нашите кръщенета, Моргана?
Нарастващият брой новопокръстени християни ли те разстройва?
Заради нашия Бог ли се тревожиш?
Не.
Той ще се върне при нас.
Всичко е в ръцете на Бог, Моргана.
Твоят всезнаещ невидим Бог.
Как изглежда той?
Не знаеш, защото не си го виждал. Никой не го е виждал.
За разлика от нашите богове.
Когато Мерлин говори с тях,
те идват в сънищата ни. С нас са всеки ден.
Тогава защо не те утешават?
- Не ми трябва утеха.
Да излезем на полето,
да поживеем в селата.
Утре ще идем на лозята,
ще видим развила ли се е лозата, Моргана,
разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете.
Там ще те обсипя с милувки.
Това е…
- Това е "Песен на песните".
В нея е описана любовта на Бог към всеки един от нас.
Звучи…
- … прекрасно.
Да. Трябва да я прочетеш.
Не.
- Искам да я вземеш.
Моля те. Моля те.
Саксите.
- Дуробривис.
Палят огньове, за да покажат коя земя са взели.
Чувал съм, че не оставят победните огньове да угаснат.
Ще лагеруваме тук. Утре сутринта ще прекосим границата.
Тук, на открито? Ще ни видят от километри.
Именно. Не сме тук за битка, за разговор.
Но нямаме преводач.
Горфид пленяваше сакси. Харесваше ми да говоря с тях.
Какво казваш?
- "Идваме с мир."
Така мисля.
- Да. "Фрите".
Не трябваше да идваш.
- Защо?
Защото ти дойде на смърт?
Признай, радваш се, че съм тук.
С теб не може да се разбере човек.
- Предупредих те за това.
Нимуе!
Нимуе…
Чувате ли това?
Артур.
- Зад нас!
Без мечове.
Чакайте! Искам да говоря с Аел.
Носим калай.
Долината на Ноденс Източната граница на Думнония
Нашият водач иска да види калая ви.
Нека водачът ви си покаже лицето.
Използвай истинското му име.
Аел.
Постарай се повече, чужденецо.
Бретуалд Аел…
Бретуалда Аел…
… чиято слава носи кошмари на децата ни.
От когото нашите воини се боят повече, отколкото от всичко друго.
За когото
нашите жени правят заклинания.
Харесва ми, когато жените правят заклинания за мен.
За да пазят себе си и семействата си.
Мислиш ли, че пазиш семейството си, като водиш жена си със себе си.
Гуинивир от Хенис Уирен. Да, чувал съм за теб.
Казват, че Горфид е ревал като ранен бик, когато си избягала.
Добре говориш езика ни, Бретуалда Аел.
За да ви завладея, господарке, трябва да ви разбирам.
Знаеш много за мен. А какво знаеш за господаря ми?
Избраникът на Мерлин.
Прогоненото копеле на Утър.
Зетят на Горфид.
Не, последното не е така.
А ти си момчето за биене на крал Сердик.
Воин, който води всичките битки на краля, а не получава нищо в замяна.
Крал Сердик не те харесва и отхвърля идеите ти.
Но ти си навлязъл в Дуробривис и Калева.
Ти си спечелил долината, в която сме сега.
Аз запалих този победен огън.
Нимуе?
Ехо?
Надявам се да има причина да ме будите, Артур ап Неб.
Горфид от Поуис идва да се срещне с теб.
Носи злато. Знам.
Не сключвай съюз с него.
Само за да ми кажеш това, ли пътува дотук?
Пътувах дотук, за да ти кажа, че той ще те предаде.
Той е такъв.
- Той ми обеща милата си дъщеря.
Обеща милата си дъщеря на мен.
А искаше да я използва, за да убие младия крал.
Докато се биеш с нас, той ще те нападне
с помощта на ирландските Черни щитове и силурианите.
Изкарва те от земите ти, за да те унищожи.
Няма как да го знаеш. Той не би ти казал плана си.
Планът беше мой.
Аз предложих да те примамим в Думнония, за да те нападнем.
Идеята му хареса. Но не се разбрахме за примамката.
Той явно е решил, че примамката съм аз.
Искам да видя калая.
Калаят ти трябва повече от злато. На твоя територия няма калаени мини.
Трябва да навлезеш дълбоко в Британия, за да намериш такъв калай.
А в Кърнау има богати залежи. Това е принц Тристан от Кърнау.
На всяко новолуние той ще ти носи три коли с калай на границата.
Можете да смесвате калая ни с мед.
Ще оправите инструментите си…
- И оръжията си.
Ще можем да оправим мечовете си, за да се бием с вас.
Замисли ли се за това?
- Да.
Знам, че ще дойде време да се срещнем в битка.
Нямам търпение.
И в замяна срещу калая
трябва само да отхвърля Горфид?
И да се съгласиш на мир за следващите дванайсет месеца.
Какво ще правят моите воини в мир?
Обещах на своите хора кръв!
Още хиляди дойдоха с лодки от моята родина.
Трябва да изхранват близките си през зимата.
Не могат да ядат калай.
Трябва ни земя и зърно. Иначе ще гладуваме.
Кажи ми, каква е ползата от мира?
Надявах се да си по-добър човек от крал Сердик.
Значи искаш мир, Артур ап Неб? Ще ти дам мир.
Но цената няма да ти хареса.
Вземете жената!
- Не! Пуснете я! Пуснете я.
Прави каквото искаш с мен, но нея я пусни.
Чакай! Можем да ви дадем земя! Ратае.
Сердик много пъти се е опитвал да превземе Ратае.
Равнините отдолу бяха измити със сакска кръв.
Защото той не знае как да влезе в крепостта.
Аз знам.
Ето.
Не исках да ви уплаша.
Може ли момчето ми да получи твоята храна при следващото слънце.
Защо са тук?
- Родих близнаци тук.
Изпратили са те бременна на Острова на мъртвите?
Изпратиха ме, защото забременях. Господарят ми искаше да умра.
И с Уенхейвър е така.
Няма да умрем.
Едни бог ще дойде да ни спаси.
Да ни заведе на светло.
Уенхейвър е гадателка.
Ще заведа вас и децата ви на светло.
- Няма да си ти.
Ще се опитам.
Можете ли да ми помогнете? Търся една приятелка.
Друидка. Дошла е наскоро.
Магьосницата?
- Да, тя.
Търсеше изход. Казахме й, че няма такъв.
Че входовете са запречени.
Тя не ни повярва.
Изостави безопасността в тези пещери.
За какво говориш?
Тук има опасни хора.
Живеят в черните тунели на другия край на острова.
Хващат и изяждат всички, които намерят.
Ако са хванали магьосницата ти…
- Благодаря.
… заклинанията й няма да я спасят.
Не отивай там.
- Трябва да я намеря.
Командирът на Ратае е християнин. Има манастир до крепостната стена.
Монасите са направили таен проход през бойниците.
Проходът е далеч от манастира, но има знаци, които водят дотам.
На тази карта мога да ви покажа точно къде е проходът.
Но трябва да се съгласиш с условията на Артур.
Никакъв съюз с Горфид. Дванайсет месеца мир с Думнония.
Виждам, че това те тревожи.
Давам ти дума, ще спазим споразумението.
Ние също.
Покажи ми.
Приготви конете. Време е да тръгваме.
Нимуе.
Нимуе!
Къде си?
Досега не съм се радвал толкова да видя хълмовете на Думнония.
Не ти се подчиних.
Не можех да гледам как те убиват.
И аз не можех да гледам как те убиват.
Нямаше правилно решение.
Но се кълна, че това няма да е краят за Ратае.
Управлението е трудно. Няма да стане по-лесно.
Сбърках с Нимуе.
Все още не е твърде късно, Артур.
Не се връщай сам, но се върни.
Трябва да ви оставя тук. Ще се видим в Каер Кадарн.
Грижи се за тях, Гуинивир.
- Къде отива той?
Ти как мислиш? Брегът е наблизо.
Ще отидеш ли? Искаш да спасиш момчето от ямата.
Аз ще върна Гуинивир у дома. Бягай, Сеграмор!
Дай ми коня. Дръпни се.
Ела.
Нимуе?
Нимуе?
Нимуе.
Спри! Аз съм! Погледни ме! Не!
Спри!
Виж! Виж! Аз съм! Дойдох за теб!
Ти си моя, а аз съм твой!
Виж, аз съм.
Така се заклехме в Каер Кадарн.
Наистина ли си ти?
- Аз съм. Аз съм.
Намерих те.
Намерих те.
Пожелах да ме намериш.
Мисля, че почувствах зова ти.
Крещях името ти.
Крещях името ти в главата си.
Накарах те да се появиш.
После спрях да мисля.
Спрях дори да сънувам.
Може би съм полудяла, а ти не си тук…
Не, не, не, аз съм, аз съм, аз съм. Погледни ме.
Просто си гладна. Кога се нахрани за последно?
Не помня. Трябваше да се скрия.
Дерфел, тук има хора… Не можеш да си ги представиш.
Трябва да излезем.
Ще излезем. Ще го направим.
Не знам дали мога.
Скъпият ми Дерфил.
Толкова много те обичам.
Толкова много.
Радвам се, че си тук.
Не, не, не. Остани с мен.
И аз те обичам. Обичам те.
Но няма да умрем тук. Няма да ти позволя да умреш.
Къде е затворът?
- На острова има пещери.
Изкопани от римляните.
Островът е бил мина. Утър го е превърнал в затвор.
Това прилича на колибата на стражата.
Нищо не виждам.
Боговете ще бъдат мои очи.
Надигнете се.
Дори не си го и помисляй.
Това е Артур - защитник на Думнония.
Кой командва тук?
Господарю.
За нас е чест да си тук.
На какво дължим това посещение?
Исках лично да видя острова.
Да се срещна с тези, които го пазят.
- Аз съм Малдин.
От много години аз отговарям за това парче дива земя.
Добре си дошъл. На твоите услуги съм.
Не може да служиш на крал Мордред, като се напиваш до безпаметност
и спиш по цял ден.
Вярно е, но ни изпратиха нов злодей,
който да се присъедини към другите на острова.
Решихме, че заслужаваме питие. Харесваме свежа кръв.
Търсим някого. Добър човек. Отишъл е на острова.
Няма смисъл да го търсите. Вече е мъртъв.
Заведи ме там. Сега.
Ето, ето, ето…
Прав си. Морска вода.
- Да я последваме.
Хайде.
- Не. Хората от пълния мрак.
Когато дойдох, едно дете изчезна.
Чух писъците.
Ако останем тук, ще умрем от глад.
Трябва да рискуваме.
Храним ги на всеки три дни.
- Три дни? Луди ли сте?
Крал Утър знаеше как действаме и одобряваше.
Той каза да запушим входа на последната пещера.
Лъжеш.
Не. Преди освобождавахме затворниците.
Крал Утър каза да ги оставяме да гният.
Спазвахме заповедите му.
Запречихме входа на пещерата миналата година.
Тогава ще ги освободим.
Не. Не е възможно.
- Ще го направя възможно.
Може това да е входът на пещерата. Ела, ела!
Да продължаваме да търсим.
Може това да е входът, който са запречили преди година.
Може би ще успеем да пробием.
- Слушай!
Чакай, чакай, чакай! Там има някой! Помощ! Помогнете ни!
Дерфел! Дерфел, ти ли си?
- Артур! Това е Артур!
Нимуе с теб ли е?
- И двамата сме тук!
Трябват ни камъни! Тежки неща! Трябва да разхлабим мазилката.
Вие работете оттам!
- Да, добре!
Какво?
Не! Оставете я! Не! Не!
Артур!
Опитай.
Ти дойде.
Артур.
Нимуе?
Тук съм.
Не се страхувайте. Това е човекът, когото чакахте.
Аз съм Артур ап Неб.
Ничий син.
Моля ви да ми простите.
Крал Утър сгреши, като ви остави тук.
Един водач трябва да защитава всичките си поданици.
Дори тези опасни изгубени души трябва да получат грижа.
Последвайте ме навън.
Скоро пътеката ще е под водата.
Мога да оцелея още един ден на този остров.
Не се и съмнявам, но, моля те…
Ела с мен сега.
За да можеш да кажеш, че си ме спасил?
Мен и останалите, които баща ти е затворил тук?
Не ни спаси ти.
Дерфел вярваше, че още съм жива.
Дерфел дойде да ме потърси.
А сега ти искаш да се отървеш от чувството за вина.
Не трябваше да те изпращам тук.
Съжалявам, Нимуе.
Нимуе, моля те.
- Няма да се върна в Думнония.
Къде ще отидеш?
- Някъде, където ще ме намериш.
Винаги ме намираш.
Мислиш, че самотата те защитава, но не е така.
Не достига.
Прекарах целия си живот в самота.
Вече не мога. Нуждая се от приятелите си.
Нуждая се от теб, Нимуе.
Предстои ни важна битка…
А ти си нашата друидка, избрана от боговете.
Мерлин винаги го е казвал.
Сега и аз го виждам.
Не мога да се справя без теб.
Изправи се.
Само ако дойдеш с мен в Думнония.
Щастливи ли сме? Да се махаме от този проклет остров.
"Ето, зимата се вече мина,
дъждът преваля, престана.
Цветя се показаха по земята.
Настана време за песни…"
Убедихте ли Аел да не се съюзява с Горфид?
Да, но цената беше тежка.
Съжаляваш ли за това, което направихме?
Отказах се от мира заради нас. Съжаляваш ли?
Не ставай алчен. Не вземай цялата вина за себе си.
Не бях жива, преди да те срещна.
Гуинивир постъпи правилно, като даде Ратае, за да те спаси.
Всички щяхме да направим същото. Вече не си просто пълководец.
Ти управляваш Думнония.
Приеми го.
Съдбата да защитавам Британия, за която Мерлин говореше…
Ако има истина в това, без теб няма да се справя.
Управлението е трудно. Няма да стане по-лесно.
Но се кълна, че това няма да е краят за Ратае.
Издълбай името на Аел в този камък.
Преди сто години тук е имало мир.
Имало е справедливост.
Човек е можел да остави земя на внуците си,
но сега тези внуци са убити или от саксите, или от своите.
Моята клетва е тази.
Ще отмъстя за невинните души, убити в Ратае.
Ще унищожа Аел.
Ще изритам всички сакси в морето, откъдето дойдоха.
Превод АЛЕКСАНДЪР МИШКОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО