The Winter King - 01x07 (2023) Свали субтитрите
Ескалибур е в ръката на Артур.
- Ескалибур?
Пред очите на боговете
аз те помазвам за владетел на Думнония и защитник на Британия!
Ще се опитам да донеса мир на острова по свой начин.
Искаше да ми служиш.
- Да.
Тогава е решено. Ще бъдеш мой воин.
- Няма да съжаляваш.
Няма да се подчиним на Думнония.
- Не искаме подчинение.
Имаш дъщеря. Нека се оженим. Нека се съюзим.
Нападение срещу един е нападение срещу всички.
Защо го прави?
- Добре е за Британия.
А за него?
Дъщеря ми е всичко за мен.
- Няма да я разочаровам.
Коя си ти?
- Гуинивир от Хенис Уирен.
КРАЛЯТ НА ЗИМАТА
Какво е това?
Овес и вода.
- Овес и вода?
Ужасно е. Докога ще сме тук?
Друидът на крал Горфид каза, че ще има пълнолуние след три дни.
След това ще заведем принцеса Кейнуин в Каер Кадарн
и ще й дадем хубава храна.
Артур, трябва да бързаме. Крал Горфид ни чака.
Дерфел. Отиди в градината тук.
Ако има боровинки, набери.
- Някой кон ли е окуцял?
Направи мехлем.
Колко езика говориш, Артур?
Говоря британски. И малко галски. Това е.
Утър не те е образовал.
Гръцките и римските писатели са мислители.
Синът ми Кунеглас е в чужбина. Изпрати ми това.
Наръчник как човек да живее.
А това са писмата на свети Патрик, които споменах, епископе.
Какво?
- Не очаквах това от теб.
Интереса към чужди култури или търпимостта към християнството?
И двете.
- Имам артефакти от цял свят. Вижте.
Елате.
Тук са изобразени животни, които ловуват далеч от бреговете ни.
Виждаш ли?
А с това съм особено горд. От самата Британия е.
Злато от Страт Клота.
Виждаш ли шевовете?
Това е от Кориниум.
Островът ни може да ни даде много.
- Искам да науча повече за Британия.
Мерлин ме научи на много, но…
- Винаги можеш да научиш още.
Ще се радвам да те науча, Артур.
Утър беше глупак, че не видя какъв си.
Но стига толкова история за днес.
Епископе, остани и чети колкото искаш.
Ние трябва да обсъждаме сватбата.
Дерфел, нали?
Какво искаш?
Размяната на пръстените на влюбените ще се случи в голямата зала.
След това моят друид ще ви ожени под пълната луна.
После ти и Кейнуин ще бъдете доведени тук.
Тук аз и жена ми Неста консумирахме брака си.
Заченахме Кунеглас през първата нощ на своята любов.
Ако искаш, може да оставиш пожертвования за плодовитост тук.
Както се харесва на двама ви.
Принцесо Кейнуин, как си тази сутрин?
Добре съм, господарю. А ти?
- Много съм добре.
Снощи ти сияеше.
Заслужаваш името си. Звездата на Поуис.
Защо те наричат така?
Разбира се, отива ти.
- Майка ми…
Тя ме нарече така.
Моите съболезнования за кончината й.
Винаги ще ми липсва.
Пое последния си дъх в моята прегръдка.
Аз също изгубих майка си.
На каквато и възраст да е човек, когато това се случи,
винаги е тежко.
Намерила си ги.
- Растат до потока.
Замалко да падна в него. Кралю. Господарю.
Господарката Гуинивир винаги има какво да разкаже.
Едва успях да стана тази сутрин, а Гуинивир се събуди с изгрева.
Пълна е с енергия. Какво ще правим без нея?
Заминаваш ли?
- Идва с нас.
В Каер Кадарн?
- Тепърва ще го обсъдим.
Ще ви оставя. Ще се видим на пира довечера.
Имам мехлем за коня ти. Ще го донеса в конюшнята.
Гуинивир пак го направи.
Няма нужда да го криеш.
Немалко от мъжете тук са полудели по Гуинивир.
Не знам какво друго да очаквам.
Дори аз се поддадох на очарованието й.
Но тя не иска мен, а земите си и мислеше, че мога да й помогна.
Защо е толкова близка с принцесата, ако мислиш така за нея?
Защото обича Кейнуин като сестра.
А и ме забавлява.
Улфрик!
Улфрик!
Улфрик!
Улфрик!
Ето те.
Не съм сигурен колко зле е кракът на Лемрей.
Но пък вече си направил мехлема.
Може да отида в конюшнята да проверя…
Ето, господарю.
Всичко наред ли е?
Дерфел?
Гундлеус.
Знам колко е трудно да бъдеш около него.
Това, което е направил на Нимуе…
- Не е само това.
Той беше.
Онази нощ.
Гундлеус уби майка ми.
Той ли те хвърли в ямата на смъртта.
- Няма да забравя лицето му.
Той беше последният, когото видях.
Преди да ме намериш.
- Откога знаеш?
Откакто негодникът дойде в Каер Кадарн.
И през цялото време си останал далеч от него.
Дерфел, гордея се с теб.
Когато ти взе Гундлеус в плен, нямаше как да го убия.
Видях, че нещо може да се постигне
по различен начин.
Със сдържаност.
Всички се стремим към това.
- Понякога обаче е трудно.
Повярвай ми, знам.
Занеси мехлема в конюшнята.
Там има един бял кон. Ако господарката му е там…
Просто го занеси, моля те.
Ти си човек на Артур.
Мехлем за коня. Подарък от господаря ми.
Много мило, но аз и конят ми не се нуждаем от подаяния.
Харесваш ли го?
- Кого?
Артур.
- Почти не го познавам.
Аз го харесвам.
По-добър е от Гундлеус
и от другите мъже, за които татко е мислел да ме омъжи.
Хайде да не мислим за тях. Особено за Гундлеус.
Усещам доброта в него.
Бракът ни може да се получи.
Гуинивир?
- Да?
Ще боли ли?
Той ще бъде добър с теб.
Писмата на свети Патрик са необикновени.
А това, че са притежание на крал Горфид…
Мислиш ли, че Бог вика краля, Бедвин?
Чух за абат, който има манастир близо до Ратае и покръства стотици.
"Приближи царството небесно.
Покайте се и разнесете добрата новина."
Ратае е на източната им граница.
Саксите ще нападнат скоро.
Може Горфид да допуска християнството,
за да поддържа смелостта на хората там.
Но…
- Но.
Бог зове Поуис. Той зове Поуис.
Бъди внимателен.
- Разбира се. Разбира се.
Готвачите ни приготвят всички вкусотии от Поуис.
Много си красива тази вечер.
- Благодаря.
Кои от хората ти няма жена, Артур?
- Повечето от тях. Защо?
Гуинивир трябва да се омъжи, за да пътува.
Татко, не дразни Гуинивир.
Още не съм казала, че ще пътувам.
Не знам дали мога да се отделя от теб, крал Горфид.
Тя няма зестра, но, както виждате, има разум.
Всеки мъж би се гордял, ако ти си негова жена.
Как се казваш, господарю?
- Тя казва, че съм господар.
Ланвал. Но не съм господар. Аз съм просто човек.
Просто човек ми стига.
Дано негодникът се задави.
Всичко това - за него. Защо чичо ми не вижда амбициите му?
Успокой се. Това е полезно за нас.
Артур е полезен за нас.
- Той ни затвори.
После ни освободи.
- А виж го сега.
Седи до Горфид, все едно му е първороден син.
Вече не е нужно да се жениш за Кейнуин.
Можеш да се ожениш за мен.
Ще бъдем крал и кралица на Силурия.
Защитава ни новият мир на Артур и сме включени в неговия съюз.
Готви се нов ред.
Трябва да бъдем част от него.
Конят ми е с характер.
Прекрасно е, че залата отново е пълна.
Много непознати стават приятели.
Ами ние? Даваме ли пример?
За нас вече е взето решение, господарю.
Мислиш делово.
Като говорим за това, Гуинивир се нуждае от съпруг.
Твоят човек подходящ ли е?
Може би.
Какъв човек търси господарката Гуинивир?
Не мисли, че иска да се омъжва. А и не е нужно да го прави.
Но ако намери точния човек -
с независим ум, великодушен…
Каквато е и тя.
Това няма да е толкова лесно.
Да говорим с тях.
Единственият Бог.
Не знам какво да правя. Ще питам Артур. Той ще знае.
Вярно е.
- Не ти вярвам.
Господарката Гуинивир казва, че това е направено от водорасли.
Лавърбред. От водорасли е.
Да го изям ли?
- Питай господаря си.
Според мен е важно човек да не се плаши от нови неща.
Зависи какви ще са последствията.
Нерешителността не е привлекателна.
Тя може да е самоконтрол.
- Или страхливост.
Аз не съм страхливец.
Прилича на конско изпражнение в ръката ми,
но хайде.
Добре. Не е зле.
- Виждаш ли?
Човек рядко съжалява за нещата, които е направил.
Съжалява за тези, които не е направил.
Каква е тази неприязън към мен?
Няма такава.
Господарят ми е тук с мир. Аз също.
Значи Авалон е забравен?
- Не. Просто не мислим за него сега.
Трябва да те попитам нещо.
Откъде взе този нож?
Крал Гундлеус ми го даде.
Беше на майка ми.
- Не е възможно.
Преди осем лета Гундлеус нападна думнонско селище.
Уби една сакска робиня - майка ми.
С този нож тя ме изхранваше. По право е мой.
Не ти вярвам. Как така си оцелял?
Гундлеус ме хвърли в яма на смъртта…
Но аз оцелях.
- Не е възможно.
Вземи го, щом е твой.
Дано свърши работа. Помага на моя кон.
Реших, щом си го направил, да го използвам.
Не го направих аз, а моят човек Дерфел.
Съжалявам, че не дойдох.
Защо не дойде?
Обикновено когато взема решение, изпълнявам го.
Но това…
В един момент искам да бъда с теб, в следващия - не.
А щом те видя, не мога да спра да те гледам.
Чух, че ще дойдеш в Каер Кадарн, и в мен се разля радост.
После се замислих за Кейнуин.
Искаш ли да дойдеш в Каер Кадарн?
- Не се сещам за нищо по-лошо.
Защо?
Кажи ми.
Обичам Кейнуин.
Но тя винаги, винаги получава това, което аз искам.
Не!
Предаваме Кейнуин.
- Не ме интересува.
Горфид ще го интересува.
Това не е само истина, Артур, а и предупреждение.
За какво говориш?
Не трябва да се виждаме повече.
В Поуис има една традиция, нали…
Да пазиш кичур от косата на любимия човек.
Поиска да се видим, татко.
Утре вечер луната ще грее ярко и силно.
Добра поличба за богатство и положение.
Ами цикълът ти? Кога прокървя за последно?
Преди дванайсет дена.
- Може да тръгнеш от Поуис бременна.
Дано нося момиче. Внучка за теб.
- Моли се за момче.
Защо? Децата ми с Артур няма да бъдат преки наследници.
Мордред вече е крал на Думнония.
- Великият крал няма да живее дълго.
Той е сакат. Слаб е.
- Само кракът му… Артур казва…
Артур? Така, значи? Все трябва да казваш името му?
Ще направиш Артур щастлив, ако го дариш със син.
Отивай.
А не трябва ли и Артур да ме направи щастлива?
Всяка съпруга заслужава щастие.
Откъде ти идват такива идеи?
Гледах мама и теб.
- Котенцето си показва ноктите.
Желая ти щастие в брака.
Искам да говоря с теб, чичо. Господарке.
Разочарован ли си, че няма да бъде твоя?
Ти ми я обеща.
- Не бих казал.
Само беше възможно да се ожените. Но вече не е, нали?
Чувал ли си как те наричат? "Убиеца на кралици".
Нападнах Авалон за нас. Защото ти ми каза.
Има разлика между нападение и клане!
Ти каза да убия бебето!
- Казах да вземеш бебето!
А не да убиваш Норуена и да изнасилваш друидката!
Трябва да се виждаме по-рядко.
Ожени се за онази жена и се върни в Силурия.
Това и ще направя, чичо.
Искам да се оженя за Ладуис под същата пълна луна,
под която ще се оженят братовчедка ми и Артур,
тук, в Каер Долфоруин. Да!
Затова те харесвам - умееш да се шегуваш!
Това е и мое, и нейно право.
Ладуис беше пленена от Артур. Тя страда. Страда.
Държанките страдат за господарите си!
А аз убивах за теб! И за какво?
Защо не се върнеш в Силурия, за да си угаждаш?
Осакатявай и убивай когото си искаш!
Но го прави в своите граници! Не ме занимавай с това!
Нищо. Всичко беше за нищо.
Чичо ти не иска ли да се оженим тук?
- Не ме иска изобщо!
Пролях океан от кръв за него.
Заради него и обещанията му.
Да се върнем в Силурия. Да се оженим тук.
Тук поличбите не са добри.
Какво? Какви поличби?
Дерфел - воинът на Артур, е оцелял в яма на смъртта.
Твоята яма на смъртта.
Той ми каза. Опита се да ми покаже белега си.
Трябваше да убия сакското псе.
- Животът ти е в ръцете му.
Не и ако го убия.
- Гундлеус!
Знаеш какво казват боговете. Ако дори погледнеш към него,
той може да те убие с поглед.
Спомням си смъртта на майка ти. Бях там.
Баща ти плака, когато взе този пръстен от нея.
Макар че я изостави, той я обичаше.
Много.
- Но не се ожени за нея.
Няма значение.
Ти си църковник, а казваш, че няма значение.
Кралете имат любовници. Така стоят нещата.
Уморих се да слушам това.
Мъжът трябва да може да се ожени за тази, която обича,
без значение дали той е крал, или просяк, а тя - кралица или робиня.
Какво те притеснява, Артур?
Ще говориш ли с мен?
Мисля, че трябва да спрем сватбата.
Кейнуин е прекалено млада.
Мило момиче е, но не я обичам.
Ами… Тук не става дума за любов.
Става дума за съюз, който беше твоя идея.
Беше наивно и арогантно да си мисля, че мога да обединя двете страни.
Беше вдъхновен!
Поуис има влияние над Силурия и Елмет, а ти - над Кърнау и Гуент.
Кейнуин иска мъж, който ще й се отдаде.
Телом и духом.
- Тя казала ли ти го е?
Виждам го в очите й… В начина, по който ме гледа.
Ти ще й дадеш доброта и уважение, за каквото не е и мечтала.
Това не е достатъчно.
Нито за нея, нито за мен.
Ако Поуис е на твоя страна, ще можеш да прогониш саксите!
Ще докажеш, че тези, които се съмняват в теб, грешат.
Изправи се гордо като Артур ап Неб…
Можеш да надминеш баща си.
Мога да надвия саксите и без сватбата.
Горфид също иска съюз.
Иска съюз, защото обича Британия.
- Може би.
Но никой мъж не иска да унижават дъщеря му.
Не го прави, Артур. Умолявам те.
Този танц е в знак на почит към Белисама.
Нека нейните лъчи светят ярко утре
и осветят Артур и Кейнуин, когато те разменят пръстените си.
Изберете си партньор.
Господарке Гуинивир.
Кралят е недоволен. Защо?
Заради Кейнуин.
Показва сила в грешния момент.
Отговаря ми. Предизвиква ме.
Ти ли си виновна за това?
Просто е щастлива.
Не искам да слушам, че ще оставаш. Отиваш в Каер Кадарн.
Не искам да те оставя.
Там ще си по-полезна.
Ще намерим начин да ми изпращаш новини тайно.
А и ще си близо до малкия крал.
Не се оправям добре с бебета.
- Ще се научиш.
Принцесо Кейнуин, Артур.
Няма ли да танцувате?
- Не съм добър танцьор.
Няма значение. Ще те водя.
Пий вино с мен, епископе.
Господарке Гуинивир, ще танцуваме ли?
Принцесо Кейнуин, ще танцуваме ли?
Ти си прекрасна танцьорка, принцесо Кейнуин.
Танцувай с мен.
Каза, че не си танцьор.
Стори ми се, че се наслаждаваш твърде много.
Какво правиш?
Трябва ми свеж въздух.
- Тя ли те разстрои?
Артур не умее да танцува. Помолих Гуинивир да го научи.
Какво ти каза тя?
- Тя знае…
Отивам при нея.
- Остави на мен.
След като с Артур се оженим,
ще го споделям с теб.
Във вторници, четвъртъци и петъци той ще спи с мен.
Кейнуин…
- Моля те. Изслушай ме.
В съботи, недели и понеделници
той е твой.
Виждаш ли?
Наредих всичко.
Съгласна си, нали?
Няма да се случи отново.
- Не ме лъжи.
Каквото и да правиш, не ме лъжи!
Бъди любовница на Артур.
Моля те.
Моля те. Помогни ми.
Не мога да бъда негова любовница.
- Не разбирам.
Никога няма да бъда ничия любовница.
А и ти не трябва да приемаш такова половинчато съществуване.
Кейнуин, да си на второ място, е жива смърт.
Скоро пълната луна ще грейне.
За мен и Артур?
За теб.
Кейнуин не се ли върна на танците.
- Мисля, че не е.
Подготвя се. Утре е важен ден.
Артур, може ли да поговорим?
Дерфел, ти ще ме пазиш тази нощ.
Къде отиваме?
Мерлин винаги ми е казвал, че боговете имат план за нас.
Аз така и не му повярвах. А ти?
Не знам.
Тази Гунивир…
Сякаш…
Сякаш с нея си пасваме.
Не пускай никого.
Прав беше. Тя знае.
Тогава не трябва да се женим.
- Казах й, че трябва.
Обичам те. И ти ме обичаш, нали?
Дори да е така…
- Обичаш ли ме?
Няма значение.
- За мен има.
Значи да дойда в Каер Кадарн и да бъда твоя любовница?
Не съм го искал.
- Това е неизбежният резултат.
Изпълни дълга си. Ожени се за Кейнуин.
Добре… Мой си, момче!
- Не, ти си мой!
Достатъчно!
Опитал си се да убиеш Дерфел, когато е бил дете.
Сега се опита отново и се провали.
Значи предпочиташ този сакс пред мен?
Ще съжаляваш. И двамата ще съжалявате.
Може ли да вляза?
Когато предложих този брак, не се замислих за жената в центъра -
за теб.
Мислех само за мира.
Заслужаваш мъж, който те обича с цялото си сърце.
Ти си красива и мила…
- Мислиш ме за малка принцеса.
За играчка.
- Не.
По-красив жених си, отколкото си представях,
но не си ми разбил сърцето, Артур.
Ще кажа на баща ти, че не мога да се оженя за теб.
Недей.
Ако го направиш, няма да си тръгнеш жив от Поуис.
Той със сигурност не би искал да бъдеш нещастна.
Майка ми се опита да го напусне. Веднъж.
Скоро след това умря.
Болестта я отнесе бързо.
Но винаги съм вярвала,
че той я е убил.
Замини възможно най-бързо.
- Няма да избягам.
Мой дълг е да обясня.
Той може да не убие теб, но ще убие Гуинивир.
Започва да разбира какво става. Баща ми е хитър и коварен.
Не правя това за теб. Правя го за Гуинивир.
Какво ще му кажеш?
Няма значение.
Бягай. И я вземи със себе си.
Не е убил жена си. Говори с такава любов за нея.
А и ни посрещна добре.
- Вярвам на принцесата.
Нямаме време за спорове.
Какво ти е направила тази Гуинивир?
Изкараха ме от покоите ми посред нощ.
Дано има причина за това.
- Животът ти е в опасност.
Ще ти обясня, но не сега. Трябва да тръгваме.
Конете ще отпочинат тук!
Артур.
Тук ще се разделим.
- За какво говориш?
Обмислих го. Ще отида в Ратае.
Абат Ниниан ще ме приеме в манастира, а оттам
ще се опитам да уговоря мирно споразумение с Горфид.
Можеш да го направиш и от Каер Кадарн.
Трябва да прекарам известно време далеч от Думнония.
Пелеас. Ще пътуваш с епископа.
Дано Бог прости и на двама ви.
Хайде.
И аз трябва да отида с него.
Ти настоя да дойда с теб. Сега всички си мислят най-лошото.
С теб само се целунахме в една конюшня.
Щях да се справя с Горфид.
- Кейнуин не мисли така.
Тя преувеличава.
Кралица Ийчърн беше приятелка на майка ми.
Ще ме приюти.
- Омъжи се за мен.
Какво?
- Омъжи се за мен. Права си.
Горфид няма да ти прости. Ще мога да те защитавам.
Не ми трябва твоята защита, Артур.
- Не искаш да бъдеш моя любовница.
А аз не съм го и искал от теб.
Остава ни само да се разделим, но не искам да те изгубя.
Тъкмо те намерих. Омъжи се за мен.
Нямам зестра. Нямам земи.
Нямам какво да ти дам.
- Можеш да ми дадеш себе си.
Не искам заради мен да няма мир в Британия.
Аз ще се погрижа за мира.
Оправях се сама години наред. Няма да бъда добра съпруга.
Не искам добра съпруга. Искам теб.
Кажи "Да".
В името на звездите, Гуинивир…
- Да.
Да.
Ожени ни! Тук. Сега.
Артур, ако Горфид ни следва, ще е тук след по-малко от час.
Тогава трябва да е бързо.
- С християнска служба…
Ако влезеш в Думнония като моя жена, всички ще те приемат.
А християните вярват в светостта на брака, нали, Сенсъм?
"Срещнах оногова, когото обича душата ми", господарю.
Но не мога да ви оженя. Не съм епископ.
Нямам църква, господарю.
- Това не е проблем.
Когато се върнем в Думнония, ще ти дам църква.
Господарю, господарке, слава на Бога.
Къде отиваш?
- В Силурия.
Ще се оженя за Ладуис. Забрави ли?
Значи в крайна сметка ще има сватба.
Не ни позволи да разменим пръстените си в Каер Долфоруин.
Беше ли с Гундлеус, когато той нападна Авалон?
Бях.
- Значи убийствата ти харесват?
Много.
Ще бъдеш ли послушно бойно куче като него?
Аз не съм ничие куче.
Артур избяга с Гуинивир.
Ще останете тук. Имаме работа за вършене.
Господарю.
Сега си свободна от греховете
и съвестта ти е чиста, господарке.
Двамата заедно сте приети в лоното на Светата църква.
Амин.
Аз съм свидетел на този брак.
"Аз…"
- Аз съм свидетел на този брак.
Превод АЛЕКСАНДЪР МИШКОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО