Equinox - 01x06 (2020) Свали субтитрите
Пролетното равноденствие е. Казваме, че то настъпва,
когато денят и нощта са равни. Това не е напълно вярно.
Пролетното равноденствие е астрономическо явление.
СПЕШНО ПСИХИАТРИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ Случва се, когато слънцето
преминава през екватора. Пада се днес от 17:57.
Това е моментът, в който светлината и тъмнината
са балансирани напълно.
И царят каза:
"Дай живота си.
Онова, с което мъчно ще се разделиш.
Дай го доброволно, или всички ще страдат".
Или всички ще страдат...
Извинете. Къде е Естър Ейасков?
Очаква ли Ви?
- Не.
Допускат се само роднини.
- Аз съм роднина. Бившият й съпруг.
Ще ми покажете ли къде е Естър?
Да, право надолу, стая 21.
Благодаря.
"Остара тече в кръвта,
както водата тече в реката".
Естър?
На днешния ден преди 21 години е.
РАВНОДЕНСТВИЕ
01х6. Кръвта тече във вените
Да. Тук сме да поговорим за Естър.
Тя извървя дълъг път,
но мисля, че е в положителна посока.
Преценихме, че е готова да се прибере.
Започна да реагира добре на лекарството,
въпреки че отне повече време от очакваното.
Нужно ли е да я тъпчете с лекарства?
Лина, не сега.
Изглежда Естър е си е създала собствена история
около случилото се с Ида.
Притеснени сме за развитието й
от гледна точка различаването на фантазията от реалността.
За каква история става въпрос?
- Тя говори много за богиня,
наречена Остара.
Вярвам, знаете за какво говори?
Да, стара народна приказка, която Естър много харесва.
Втълпила си е, че Ида е богинята Остара
и ще бъде принесена в жертва.
Това ме навежда на мисълта, че тя търси обяснение за изчезването на Ида
Обяснение, което намира в една приказка.
А какво можем да направим?
Изключително важно е да помагате на Естър
да разпознава реалността. Да не се съгласявате с нейните истории,
въпреки че изглеждат невинни.
Готова ли си? Обръщаме я.
Е?
Приготви ли си пижамата?
- Да.
Чудесно. Четката за зъби?
- Да.
А скицника?
- Не ми трябва.
Като ходиш при мама, не рисуваш ли?
Вече не рисувам.
Не си болна, а когато не си болна,
няма нужда да пиеш лекарства.
- Но...
Баща ти си ги измисля тия.
Татко не ми дава да пия кола.
Тук можеш да правиш каквото си искаш.
В този свят хората си мислят, че си болен само защото си различен.
Но знаеш ли какво?
Ти не си болна. Ти си специална.
Лина?
Естър?
Искам да те питам нещо.
Обещай да ми кажеш истината.
Разбира се.
Ида и аз не сме сестри, нали?
Говорила си с Денис.
- Отговори ми.
Не му вярвай.
Какво не ми казваш?
Вярно ли е, че не сме сестри?
Сякаш още е тук.
Не мислиш ли?
Все едно е отишла на екскурзия...
и ще се прибере всеки момент.
Естър, седни на леглото.
Затвори си очите.
Браво.
Дишай дълбоко.
По-дълбоко.
Така.
Искам да се върнеш там.
Къде?
- Не се плаши.
Тук съм, с теб.
Затвори очи и отиди в твоето леговище.
Представи си, че можем да я намерим.
Представи си, че си върнем Ида. Искаш, нали?
Да, но...
- И двете знаем, че е там.
Нали? Хайде.
Затвори очи.
Просто ги затвори.
Не искаш ли?
Да, но...
- Не искаш ли да намериш сестра си?
Искам, но...
Тя би го направила за теб, независимо колко е уплашена!
Прави каквото ти казвам. Затвори си очите.
Отивай там и я намери.
Вече не мога да ходя в бърлогата.
Ти си единствената, която може.
Не разбирам как можа да го направиш!
Какво не ти е наред?
Трябва ти помощ, но това си е твоя работа.
Тя няма да идва при теб повече.
Ще поискам пълно попечителство.
И ти казвам от сега, ако се противопоставиш,
ще те влача по съдилищата. Разбра ли ме?
Майка ти не е добре.
Болна е.
Няма да й идваш на гости никога вече. Обещавам.
Лека нощ, мила.
Денис пусна тези слухове, след като Ида изчезна.
Защо?
- Оправдание, за да продължи напред.
После реши, че не й е баща.
Беше, за да ме накаже.
Защо?
- За да хвърли вината върху мен
и да ме напусне.
Да си намери друга с чиста съвест.
Не го чух от татко.
Амилия ми каза.
Амилия.
Ще ти покажа нещо.
Да видим...
Ето.
Само да го намеря.
- Колко си хубава тук.
Погледни.
Денис и Ида.
Тя има същият блясък в очите като него.
Всичко беше хубаво тогава.
Каквото и да казва сега, животът беше хубав.
Помниш ли?
- Да.
Екскурзията ни до южна Франция.
Колко много от онези двойни сладоледи във фунийка изядох.
И пиехме оранжада.
Беше толкова отдавна.
Понякога си мисля,
че е било сън.
Когато Денис те отне от мен, животът ми се сгромоляса.
Не разбирах.
- Да, беше малка.
Извинявай.
- Нищо.
Съжалявам.
- Не се притеснявай.
Странно. Тази снимка винаги ме е карала да ревнувам.
Какво има?
Снимано е един месец, преди да се родя, нали?
Ами...
Не знам.
- Не си бременна на нея.
Има някакво грешка. Сигурно е година преди това.
Има си дата. Повечето от тях имат.
Даже всички.
Нали? Защо не си бременна?
А?
Защо ме лъжеш?
- Не, аз...
Отговори ми. Лъжеш ли ме?
Кажи нещо!
Вие бяхте като подарък за нас.
Какво ми казваш?
Взехме те, когато беше на 2 седмици.
Значи ме излъга?
- Не.
Не.
Значи татко не ми е истински баща.
Вие не сте мои родители?
Откъде съм аз? Искам да знам.
С Ида сте специални.
Вие сте сестри, дъщери на равноденствието.
Но ние винаги сме се чувствали като ваши истински родители.
Естър? Какво става?
Виждаш ли я?
Естър?
Естър на телефона.
- Дорис е. Защо не си вдигаш телефона?
Торбен се събуди и иска да говори с теб.
С мен?
- Да, по дяволите. Побързай!
Казва, че е важно.
Здравей. Тръгнах по най-бързия начин.
След всичко, което направих за него.
Вече няма да плета.
Добре.
Отивай при него. Теб иска да види.
Торбен?
Видях те.
И ти ме видя.
Помниш ли? Беше още момиче.
В оранжевата мъгла.
В леговището. Където са учениците.
Бях затворен там през всичките тези години.
Виждах и чувах всичко.
Но бях като парализиран.
Крещях, но нищо не можеше да премине през мъглата.
Познато ли ти е чувството?
Не съм била там от много време.
Само ти можеш да разбереш.
Не биваше да сме там.
Нещо се обърка.
Как лети времето.
До вчера беше малко момиче.
Трябва да се приготвям.
- Разбира се, извинявай.
Ще бъде един чудесен ден.
Нося ти подарък.
Това.
Майка ми ми го даде, когато аз се дипломирах.
Може ли да го сложа?
Изглеждаш чудесно.
Млада и хубава.
Всичко ще бъде наред, мила.
Всичко.
Какво е това, Ида?
Ами просто...
- Кракът ти. Ти кървиш.
От къде е?
- Не знам.
От къде тече кръвта?
- Спри.
Ида.
- Пусни ме.
Не, не, не.
Какво си направила?
Не можех.
- Махна ли го? Качи ми, че не си.
Пусни ме. Остави ме.
Излез.
- Не.
Излез!
- Ида, чуй ме...
Не, Ида!
Ида, трябва да си останеш вкъщи. Чуваш ли?
Нямаш и идея какво направи.
Послушай ме. Ида.
Какво гледаш?
Когато ми показа снимката, нещо се случи.
Вече не бих тук. Само там.
Може ли пак да я видя?
- Да.
Този.
- Хенрик?
Не е човек.
А какво?
- Той е Царят.
И е ядосан, Естър.
Преди 21 години не получи каквото му бе обещано.
Няма да се спре, докато не го получи.
Безсмислено е да бягаш от него.
Можеш само да вървиш към него.
Какво иска?
Ти знаеш, Естър.
Винаги си знаела.
Мен.
Благодаря
Няма разделение между физическия и духовния свят.
Няма дума, която да опише този мироглед.
Просто така стоят нещата.
Добре.
Нямам повече въпроси.
- Аз също.
Моля, изчакай отвън.
ПАЗЕТЕ ТИШИНА ПРОВЕЖДАТ СЕ ИЗПИТИ
Приключи ли?
- Да.
Миличка, гордея с теб.
- Благодаря, татко.
Доколкото чувахме, мина добре, мисля.
- Надявам се.
Завърши училище.
Поздравления.
И така...
Смятаме, че покри материала добре.
Познаваше понятията. Добави и собствен анализ.
Мина много добре. Имаш 6-ца.
Леле.
- Поздравления.
Благодаря.
Поздравления.
Честито. Хубав ден Ви пожелавам.
- Благодаря.
Боже.
Стреснах се.
Лина?
- Съвсем малко.
Така е добре.
- Заповядай.
Ида, идваш ли? Тръгваме.
- Да.
Наздраве.
- Наздраве.
По-добре да тръгваш.
- Ще се видим вкъщи.
Ето, красавице.
КЛАС 99 УСПЯХМЕ!
Здрасти.
Искам да се извиня.
Постъпих глупаво.
Защо глупаво, Фелке?
- Трябваше да кажа нещо.
За какво?
Не биваше да става така.
А как?
- Не биваше да ходим.
Наздраве, момчета!
- Наздраве!
Готови?
Дръжте се, тръгваме!
Наздраве! Честито!
Здрасти.
Естър?
Може ли да поговорим?
Не.
- Къде отиваш?
Мръдни се, моля те.
Искам говоря с теб.
- За?
А? За това, че си ме лъгал цял живот?
Най-сетне искаш да говорим ли?
Разбирам, че си ми ядосана.
Не съм.
Искахме да те хоспитализираме, защото се тревожехме за теб.
Винаги това ти е било решението.
Как можа да ме лъжеш толкова години?
Да те лъжа?
- Да.
Ти беше единственият ми близък човек, на който се доверявах и разчитах.
И се престори на мой баща.
Естър, аз съм твой баща.
Всичко, което правя, е от любов към теб.
Точно като Лина си.
Естър?
Естър, отвори.
Естър, отвори вратата.
Не тръгвай.
Ще счупя прозореца. Отвори вратата.
Ей сега, за да ме вкараш пак в лудницата.
Добре дошли.
- Мерси.
Здрасти, Амилия. Искаш ли бира?
Ето те и теб.
Искам да...
- Ще вляза вътре.
Какво искаш?
- Ида, не можеш да отидеш.
В опасност си. Той ще дойде за теб.
За кого говориш?
- Чуй, сключих сделка. Беше глупаво.
Но не съм мислела, че...
- За кого говориш?
Трябва да ми вярваш.
Денис не е истинският ти баща.
- Не искам да чувам...
Ще слушаш!
Не можех да забременея, затова сключих сделка за теб.
Щях да те дам, когато навършиш 18.
Но не мислех,
че той ще се върне.
- Какво?
И тогава промених уговорката.
Обещах му бебето ти вместо теб.
Ти чуваш ли се?
Но ти го махна. Ти уби детето му.
Всичко е загубено.
- Остави ме на мира.
Ида, той ще дойде за теб.
- Тотално си изтрещяла.
Трябва да останеш тук. Ти провали всичко.
Разбираш ли? Ида, не можеш да отидеш.
- Пусни ме!
Ти си луда.
- Той ще поиска
обещаното му жертвоприношение.
Бягай да играеш.
Търся Хенрик Мелмстром. Тук ли живее?
Хенрик?
Естър, Ида вътре ли е?
- Да.
Мерси.
Ида.
- Не искам да говоря с теб.
Нещо не е наред.
- Да, Якоб.
Нищо не е наред.
- Не, с това.
Черната книга. Откраднах я от Хенрик.
Знаех.
- Откъде?
Няма значение.
- Няма я.
Остара. На всеки 21 години.
На всеки 21 години.
Какво ти се случи онази нощ?
- Не смей да ме пипаш.
Майната ти, Якоб. Майната й на Амелия.
Майната й на майка ми.
На всички ви.
Чао.
Благодаря, че се отбихте.
Какво става? Къде са всички?
БЪДЕЩЕТО Е ПРЕД ВАС
Остара.
Превод от английски: Lora632