A zsarnok szíve, avagy Boccaccio Magyarországon a.k.a. The Tyran's Heart (1981) Свали субтитрите
Да ни чуят господата,
кълнем се в звездите, отричани стотици пъти от небесата,
езиците ни отрежете, лъжа не ще изречем, помнете.
Случи се именно това, което ви представяме сега.
Приемете тази истинска история, която ви разказваме с тяло и душа.
Имало едно време красива девойка на име Каталин...
Послушайте ме и спрете да пеете.
Прогониха ни от Италия заради тези песни.
От Флоренция, от Болоня, отвсякъде.
Ако щеш вярвай, но актьорството е най-нелепата професия на света.
Актьорите разказват измислици и се веселят – безполезен занаят.
Търговците, войниците и земеделците са много по-уважавани.
Властимащите не търпят артисти.
Властимащите искат да чуват, че са красиви и справедливи.
Ако не им го казваш често и с подходящите думи, си нищожество.
Ще си късметлия да не те сметнат за глупак и да не те обесят.
Приемат само лъжите, представени като истина и красота.
Тогава се превръщаш в техен съюзник.
Най-сетне! Мислех, че никой няма да ме приветства в родината ми.
Виждаш ли? Помнят те.
Ти си велик господар. Всички те възхваляват.
Нищо не помня.
Нито цвят,
нито вкус,
нито ухание.
При все това сякаш вече съм виждал и преживял това.
Невъзможно. Беше на две години, когато те доведоха при нас в Болоня.
Разбира се, че ти е странно тук.
Искаш да помниш, но виждаш отминало време.
Престани! Говориш твърде умно.
Нищо не помня.
Но ще разбера какво става и кой кой е.
Онзи, който стои далече от оръжията на властниците,
е по-близо до боговете.
Онзи, който стои далече от оръжията на властниците,
е по-близо до боговете.
Татко...
Вие сте моят баща, нали?
Не, Гаспар.
Аз съм по-младият брат на баща ви. Вашият чичо.
Баща ви почина.
Ако се бяхте завърнали по-рано, щяхте да го видите.
Къде е погребан? – Ще ви покажа по-късно.
Разкъсан от мечки по време на лов. И майка ви е била там.
Загуби ума и дума.
Заведете ме при нея. Искам да я видя.
Трябва да я подготвим. Изненадата може да й навреди.
Оставете го да отиде. – Кой сте вие?
Негов приятел, от Болоня.
Пазете тишина. Гаспар е изморен.
Пътували сте дълго, нали?
Моля, заповядайте.
Ще му даваме италианска храна няколко дни.
Имало едно време красива девойка на име Каталин...
Актьорите от Болоня са тук. Прекрасно!
Елате! Забавлявайте ги, накарайте ги да се смеят. Играйте!
... по-предана от нея нямаше на света.
Отиде си чиста, така както и живя.
В звездите се кълна,
жадуваха един за друг мъж и жена.
Достатъчно!
Разказвана е много пъти тяхната приказка една...
Навярно сте играли това в Италия, но тук не може!
За нашите хора всичко това е чуждо.
Свалете си маските.
Браво!
Браво!
Беше великолепно.
Първо ни казват едно, а после – обратното.
Изтъкнат господин възкликва: "Много добре, направете го".
А после вие ни забранявате.
Какво точно се предполага да правим?
Архиепископът е човек на теориите, може да си позволи всичко.
Аз съм практичен и знам как да владея хората.
Архиепископът е брат на майката на Гаспар, който е бил в Италия.
Разбирам... Но говорите безсмислици.
Гаспар, как си? Не е ли странно?
Необичайно място е това. Един казва едно, после идва друг...
Актьорите искаха да играят.
Забраниха им, след като им бяха позволили.
Виж, Гаспар...
Единственото, от което можеш да изпиташ наслада,
единственото,
са тези жени.
Така мили и приятни, така нежни са.
Нали, Гаспар?
Изберете мен. Прекрасен мъж.
Толкова мил,
благороден, изтъкнат.
Необикновено съчетание от качества.
Не ме ли помните?
Колко сте пораснал! Вече сте силен мъж.
Бяхте в скута ми през цялото пътуване.
Всеки ден пишех писмо до бедния ви баща.
Бях с вас в Болоня цяла година. Помните ли?
Защо ме отведохте там? – Четяхме заедно Макиавели.
Бояха се, че приятелите на чичо ви ще ви убият, ако останете.
Вие сте единствено момче, единствено дете.
Единствено дете. И последното от семейството.
Искам да видя майка си. – Трябва да почакате.
Майка ви е много болна.
Смъртта на баща ви я срази. – Бедната ми майчица.
Нервите й са разбити. Най-добрите лекари се грижат за нея.
Елате! Опитайте от храната и напитките ни.
Опознайте мястото. Почувствайте се като у дома си.
Тя ли е убила баща ми? – Не, убихме онази мечка с лък.
Само ние роднините знаем истината за смъртта му.
Хората го смятат за герой,
паднал във войната срещу турците, защитавайки нашата вяра.
Защо сте излъгали? – Това не е лъжа.
Не биха повярвали, че е убит от мечка.
Великият мъж заслужава величава смърт.
Героична смърт. А синът на героя също е герой.
Тя ли е майка ми? – Тя е.
Може ли да отида при нея? – Още не.
Тогава тръгвам.
Странно.
Много странно.
Твърде млада е. – Роди съвсем малка, едва 13-годишна.
Много е красива. Като истинска кралица е.
Какво искате от приятеля ми? Защо го повикахте у дома?
Защо? – Какво си мислиш?
Нищо.
Тогава върви да си почиваш.
Гаспар, вие останете.
Върви, не се тревожи.
Ще бъдете новият унгарски крал.
Чужденец е на трона от дълго време. Нужен ни е унгарец.
Но защо аз? – Нашият род е най-старият.
И най-могъщият.
А баща ви беше най-знатният и прославен герой.
Не притежавам нужните качества. – Грешите.
Достоен сте дори повече, отколкото ако бяхте живели тук.
Научили сте много. Виждате света във всичките му взаимовръзки.
Имате приятели в чужбина, които ще станат държавници.
Владея геометрия и аритметика...
Политиката е много проста материя.
Познанието е душата. Политиката е само тялото.
Силната душа лесно управлява тялото.
Лесно се учи, а ние сме зад вас.
Доспа ми се.
След смъртта на много крале
крал Ахав дойде.
Наместо по Божията пътека да върви,
на боговете на веселието се той посвети.
Какво се случи? – Тихо. Да не събудиш Гаспар.
Какво беше това? Какво се случва тук?
Добре че той спи сега.
Утре ще му кажеш, че майка му убива по една девойка всеки ден.
Ето защо е останала така млада.
Това поне я успокоява.
Пий! – Вече пих.
Пийни си още.
Искаш да се напия ли? – Не, искам да поговорим. Пийни още.
Вече се напих. – Чувстваш ли се достатъчно силен?
Е? Казвай.
Майка ти... Убива по една девойка всяка вечер.
Повярвай ми. Видях го с очите си. По ръцете ми имаше кръв.
Бедната ми майчица. – Какво говориш? Не разбираш ли?
Майка ти убива по една девойка всяка вечер,
а ти възкликваш: "Бедната ми майчица"!
Тук играят, Гаспар. Не забеляза ли колко е фалшива истината тук?
Внимавай, Гаспар. Ще попаднеш в капана им.
Погледни! Има дори коне. Играят, просто играят.
Гаспар? Какво става?
Казах, че майка ти убива девойки, а ти отвръщаш: "Милата ми майчица".
Ще ги попитам.
Вярно ли е това, което твърди приятелят ми?
Чичо? Вярно ли е това, което твърди приятелят ми?
Да, вярно е.
Майка ви убива по една девойка всяка вечер.
Присъства на лова, при който баща ви беше разкъсан от мечка.
Разболя се. Оттогава не говори.
Единственото, което я успокоява, е възможността да убива.
По нашите земи момичетата са евтини. Можеш да си купиш срещу една овца.
Но защо? – Това я лекува.
Няма ли друг начин? – Това е единственият цяр.
А законът? – Законът ли?
Вие ще бъдете законът.
Аз ще бъда законът?
Ще трябва да променя начина си на мислене?
Красавици! Радвам се, че съм тук. В земите на красивите жени.
Научете ме на нещо. Или аз трябва да ви уча? Но как?
Ела тук.
Жива си! Не си убита.
Жива си!
Жива си!
Жива си. Тя е жива, наистина.
Гаспар, разбра ли какво е станало?
Момичето, убито от майка ти, е живо.
Защо казаха, че е убито? Разбираш ли какво става?
Да. Сигурно са близначки.
Разбира се, че са близначки.
Близначки? – По земите ни има много близначки.
Женят се една за друга. – А къде е трупът?
Не видя ли огъня?
Мъртвите се изгарят. От праха на костите им правим боя.
Какъв цвят? – Ще им кажа да ти донесат.
Много е подходяща за гримиране на актьорите.
Искат да ме убият.
Виж ти, искат да се отърват от мен.
Да убият глупак като мен!
Дойдох от Италия само заради приятеля си, нали?
Само да ми се посмеят.
Да се посмеят!
Да, да, да...
Да се посмеем? Но защо? Кой иска да те убие?
Никой тук няма оръжие. – Нима?
А това какво е?
Извинете. Забравих доматения сок.
Остава за следващия път. Това е всичко засега. Благодаря!
Какво стана?
Майка ми се движи. Ще оздравее.
Вярвайте в себе си. Тя е излекувана. Благодарение на вас.
Имате силно и озаряващо присъствие. Вие сте нашият истински господар.
Ехо!
Тя не чува и дума, не говори.
Да. Не говори.
Загадките на природата са неразгадаеми.
Човек не бива да ги разследва.
Бог знае какво иска.
Успокойте се.
Какво става тук? Отговорете ми! – Ще обясня.
Майка ви убива девойки. Грехът й трябва да бъде изкупен.
Болна е. Ще доведа лекари от Болоня. – Няма нужда.
Най-добрият цяр е да изтърпи изтърпяното от Бог.
Бичуване.
Гаспар, не отивай!
Моля те!
Гаспар?
Мъртъв е. Убиха го.
Вие го убихте.
Да повикаме ли майка му?
Повикайте майка му. – Да, повикайте я.
Не сте убийца, нали, майко?
Кажете, че не сте.
Защо не отговаряте?
Не вярвам, че сте няма.
Какво са ви сторили тук, скъпа майко?
Животно! Измъчвал си бъдещия крал?
Ще умреш заради това. Хванете го!
Главата ти трябва да бъде отнесена от ръката на бъдещия унгарски крал.
Изправете го!
Вземи! Актьори!
Доведи приятеля си.
Той ще отсече главата на това животно.
Мислите, че Гаспар е способен на убийство? Да отсече нечия глава?
Не го познавате. Не познавате и Италия.
В Италия не се учат такива неща. Изобщо даже.
Отровата е много по-добра. Много по-хуманна.
И не се пролива кръв.
Нали, Гаспар? Хайде, смей се!
Не се противете, Гаспар! Длъжен сте да носите меч.
За да защитавате своите поданици
и да всявате страх у турците, така както го правеше баща ви.
Гаспар, прощавате ли на това животно?
Разбира се.
Но аз не му прощавам.
Защо тъгувате още? Изправете се!
Чичо, не желая да бъда крал. – Но ще бъдете.
Унгарски крал. Най-добрият унгарски крал.
Ще ви науча на всичко. Дори как да се биете с меч.
Не е ли по-добре аз да го науча като най-добър в това?
Хайде, прегърнете нашия турски приятел.
Изненадан ли сте, че сме приятели с турчин, Гаспар?
Защо да е изненадан?
В Италия приятелството с турчин е съвсем банално.
Италианците са дружелюбни хора, нали?
И не мразят чужденци, не са като вас.
Страхувам се от данайците дори когато носят дарове.
Боим се от гърците. – От гърците ли?
Турците. Но не нося дар.
Обичах баща ви. Срещнах го на бойното поле.
Беше герой. Добър воин.
Гаспар, вие сте като баща си.
Така и не се победихме един друг. Навярно затова станахме приятели.
Затова и ние ви станахме приятели.
Приех Кароли заради баща ви. Той не е такъв велик воин.
Влюбен е в майка ви, дори и сега. – Това не е ваша работа.
Разбира се! Влюбен сте! – Нима смятате, че ще търпя това?
Всичко това е толкова странно. Така необичайно.
Защо да е странно?
Майка ви обичаше баща ви. Смъртта му я разболя.
Има нужда от лекар. – Ще повикам лекари от Болоня.
Няма нужда. Мъдрите хора от Изтока знаят как се лекува тази болест.
Тя трябва да се омъжи за най-близкия роднина.
Кароли беше влюбен в нея.
Кой си ти?
И защо подслушваш?
Не искам неприятности за Гаспар. Приятел съм му от Италия.
Съгласен съм с теб. Случайно дочух какво каза, турчино.
Както е написал Лукреций,
най-добрият мехлем за женската болка е мъжката сперма.
Но трябва да е от роднина, винаги лекува.
Защо се шегуваш? – Като шега ли излезе?
Но е вярно. – И тя ще оздравее?
Лукреций се кълне в това, но дали е прав, или не, не знам.
Препоръчвам да се провери. Кой знае?
Удивително! Струваше си да дойда. Не съм гледал подобна комедия.
Съвсем различно е от Болоня. Красавици и кървава бойна сцена!
Погледнете нашите! И те са хубави.
Ура за нашите хора!
Италианските комедианти!
Сега ще ви разкажат историята на великия Бокачо.
Имало едно време красива девойка,
която била влюбена в двама мъже, двама братя.
Кое те радва така, Гаспар? – Следвам примера ти.
Надсмивам се над факта, че искат да ни убият.
Защо да те убиват? Мен може би да, но теб?
Ще те направят унгарски крал. Имат нужда от теб.
А турчинът? – Бил е приятел на баща ти.
А майка ми? Защо ще я омъжват за чичо ми?
Навярно защото й е бил любовник дълго време.
А ти дори не си син на баща си. – Имаш богато въображение!
Внимавай!
Защо подслушваш?
Погледни. Несъмнено си красива.
Виждате ли, Гаспар, що за страна е това.
Чудата държава.
Със странни обичаи.
Нашите италиански актьори.
Драги, в чест на сватбата вече може да играете.
Имало едно време красива девойка на име Каталин...
Заблуждавате се, драги господа,
по-предана от нея нямаше на света.
Отиде си чиста, така както и живя.
В звездите се кълна,
жадуваха един за друг мъж и жена.
Достатъчно! Поводът не заслужава тази мръсотия.
Забранявам я! Достатъчно!
Майка ви така обичаше баща ви, често го изпращаше до бойното поле.
Кароли следваше всяка нейна стъпка. Не сваляше очи от нея.
Сякаш й беше пазач.
Винаги е бил глупав и вироглав.
Ще ви разкажа и още.
Баща ви ми даде този щит.
За малко да го победя на бойното поле,
когато забелязах този щит.
Бях ужасен.
И се предадох.
Така се случи. Оттогава пазя този щит като реликва.
Кароли ме помоли за нещо.
Внимавайте с него.
Няма да изпълня молбата му. Може да ми имате доверие.
Не виждате ли, че ги отегчавате? Вървете си!
Много ви харесвам, Гаспар. Винаги съм виждал баща ви във вас.
Кароли ме помоли...
да ви убия. Никога не бих могъл да го сторя.
Той ме повика у дома. Защо би искал да ме убива?
Всички гледат и слушат.
Синко мой! Скъпият ми син!
"Синко мой". Той ми каза "синко мой".
"Синко мой".
Чудото се случи.
Чудото се случи. Майка ви проговори отново.
Чудото се случи.
Майка ви проговори отново. – Много трудно.
Много бавно, но говори.
Идете при майка си. Бъдете мил с нея.
Вървете!
Идете! Хайде!
Почакайте! Турчинът ви разказа за щита, нали?
Той не познаваше баща ви, не го е виждал дори.
Поръчах да направят този щит за него.
Прочетох за това в стара персийска приказка.
Но щитът не може да бъде използван в битка.
Защо той разказа това? – Турчин е.
Турците са такива. Каза ли ви, че съм искал да ви убият?
Да.
Лъже.
Нито една негова дума не е истина. Такива са умовете им.
А сега вървете!
Оставям ви насаме с майка ви. Вървете!
Винаги съм си мислел за вас в Болоня.
Но никога не съм си ви представял толкова красива и млада.
Обичам ви, майко.
Обичам ви, майко! – Обичам ви, Гаспар.
Вече говорите. Ще ми разкажете ли всичко?
За себе си и за баща ми.
Кажете, че не е вярно, че убивате всяка вечер.
Аз съм ви син. Трябва да знам какво се е случило с баща ми.
Били сте в гората, на лов...
В гората, мечките... – Мечка ли?
Червен и бял кон, не мечка. – Мечките са разкъсали баща ми.
Но хората смятат, че е паднал в битка срещу турците.
Трябва да знам. Разбирате ли? – Да.
Луната светеше, голям бял фенер... – Какъв фенер?
Майко?
Какво стана с вас? Отговорете ми!
Моля ви.
Отговорете ми.
Какво й сторихте?
Ще ви разкъсам. Какво направихте? – Мечката...
Каква мечка? Всички мечки са затворени в парка.
Любима!
Успокойте се, мила. Моля ви!
Успокойте се!
Не се бойте. Никога повече няма да ви оставя сама.
Чувате ли ме? Няма ли да е хубаво?
Кажете, че ще бъде хубаво.
Тя не отговаря.
Не отговаря.
Не чува. Какво й направихте?
Какво й сторихте?
Какво?
Изнасилили сте я, нали? Искали сте нещо от нея?
Спали сте с майка си.
Мислите, че съм поръчал да убият баща ви? Нали така?
Това ли мислите! – Успокойте се, Кароли.
Не се разстройвайте така, Кароли! Гаспар, не мислете с лошо.
Баща ви загина в гората. Трупът му не беше открит.
Чичо ви Кароли ви е приятел. Не му се ядосвайте.
Подготвяше се за сватбата. А майка ви отново е болна.
Внимавайте с архиепископа. Иска да управлява вместо вас.
Прилошава ми. – Трябва да бъдете силен управник.
Ще отпратим италианския ви приятел. Той ви обърква.
Също и турчинът, приятел на баща ви. – Не е познавал баща ми.
Напротив, но баща ви не го харесваше.
Архиепископът беше дясната му ръка. – Оставете ме на мира.
Унгарците биха умрели.
По-скоро биха приели турчин за брат, отколкото да изберат чужденец...
... за свой крал.
На какво се смееш? – На надгробния ми камък ще пише:
"Тук почива най-добрият приятел на унгарския крал."
Не, тук копаем гробове за другите.
Браво! Красиво е, когато умният извади меча си.
Не, слаб съм за това.
Слаб е. При все това е като баща си.
Просто малко по-тих, по-съзерцателен.
Навярно се радвате, че управникът ни ще бъде слаб?
Няма да ви е за пръв път, нали, италианецо?
Човек на културата да бъде крал? Може да си намери прилична професия.
Иди да се изкъпеш, да се охладиш.
Съгласен съм с теб, актьорче.
Добре. Не се тревожи.
Благодаря ти, турчино. Колко мило от твоя страна!
Опитваш се да ме убиеш ли?
Да, искаш да ме убиеш. – Спокойно, италианецо.
В Унгария не давят гостите си.
Елате при мен. Спокойно, не се бойте.
Бих искал да ви кажа нещо.
Той е мой приятел. Ще ни наблюдава, докато говорим.
Защо ме нападна?
Действа по заповед на Кароли. Чичо ви е двуличен, внимавайте.
Иска да станете крал, за да управлява вместо вас.
Нека послушаме вашия певец.
Сега всички го слушат. Никой не ни обръща внимание.
... красива девойка на име Каталин.
Заблуждавате се, драги господа...
Имам амбициозни цели. Ще решат съдбата на целия свят.
Познавам хора в Рим и разполагам с пари.
Искам да стана папа.
Ще ме изберат.
Ще ви направя унгарски крал, а после и император.
Ще държим цялата власт. Дори турците няма да са по-силни от нас.
Чичо ви Кароли преговаря с него. Турчинът е като у дома си тук.
Чичо ми го мрази и го нарича лъжец. – Кароли говори само лъжи.
Щом ви коронясат, ще ви ослепи или ще нареди да ви убият.
Каква е истината?
Каква е истината? – Гаспар, ела да танцуваш.
Продължавайте!
А ти ми попей.
Предаваш ли ме?
Не, Ваше превъзходителство. Но действам по заповед.
Кой преговаря с турчина, Ваше превъзходителство?
Кой иска да убие новия унгарски крал?
Архиепископът е мъртъв. – Нещо със сърцето?
Самоуби се. – Как така?
От гняв. Често казваше, че ако не стане папа до 50-годишен,
ще се самоубие. Вчера навърши 50 години.
Римски характер.
Чичо, притеснен съм. – Разбрахте ли, че се е самоубил?
Бих искал да ви попитам нещо.
Оставете ни да поговорим насаме.
Говорете. Чувате ли ме?
Говорете.
Говорете, чувате ли? Хайде!
И благородният владетел замина за чужда страна,
от любимата си далече, страдание го грозеше.
От любимата си далече, пример той предрече
за чист подтик,
за чист подтик.
Моля ви, говорете!
Ще кажете ли нещо? Чувате ли ме? Говорете!
Моля ви, говорете! Чувате ли? Говорете!
Стража!
Стража!
Кароли.
Кароли.
Помните ли какво казахме?
Това е кръв. Кръв...
Не, не...
Не е зле, по-вкусно от доматен сок е.
Кой сте вие?
Мой приятел.
От Венеция. – Защо си в турски одежди?
Актуално е във Венеция. Не е ли вярно?
Разбира се, че е вярно. Последна тенденция във Венеция.
Разбирате ли? Сега се носи турско облекло.
Когато вярната Каталин се откри пред очите на брата на Артер,
сърцето му от неистова болка се сви.
Болката го преследваше, докато той за дамата копнееше.
Но той беше ужасен.
Какво искате от мен? – Само истината.
Какво се случи с баща ми?
Майка ви ме обичаше, но аз я дадох на баща ви.
Той изпитваше ревност и искаше да убие майка ви.
Падна и се прободе на меча си.
Много добре. Кажете истината.
Турците го измамиха да напусне лагера и повече не го видяхме.
Не исках да го казвам, защото приятелството ни с турците
е много важно за нас.
Не исках да ви подтиквам към насилие срещу тях.
Нали това искахте да кажете? – Значи трябва да се бием с турците?
Достатъчно! Кажете истината! – Истината казвам.
Баща ви обичаше майка ви, а тя обичаше мен.
За да разрешим въпроса, направихме дуел.
Бях по-силен и по-бърз в дуела и убих баща ви.
Нали това искахте да кажете? – Да.
Точно така се случи.
Стига толкова! Говорите само лъжи.
Искам да знам истината. Убихте ли го, или заповядахте да го убият?
Добре.
Ще ви кажа...
... истината.
Бях влюбен в майка ви.
Но тя обичаше по-големия ми брат.
Затова заповядах на моите хора да убият брат ми.
Браво!
Всъщност вие сте мой син.
Вие сте мое дете.
Така че...
Баща ви стои пред вас.
Нали това искахте да кажете?
Драги мой! Синко!
Не искате да убиете баща си, нали?
Скъпи синко!
Уплашен съм.
Уплашен съм.
Страх ме е!
Оставете бедния човек. Не го убивайте.
Той е просто актьор. Не го убивайте.
Смъртта е твърде висока цена за това, че играе роля.
Той е безобиден актьор. Никога никого не е наранявал.
Какво казахте, майко?
Никога никого не е наранявал?
Какво казахте, майко? – "Майко"?
Наистина ли го вярвате?
По-млада съм от вас.
Лъжете.
Кажете, че лъжете. – Попитайте турчина, той знае.
Е, след всичко това вече нищо не разбирам.
Няма нищо на света, което бих могъл да разбера.
Те са актьори. Кой от вас разбира какво става? Може би вие?
Постъпихме глупаво, мислейки си, че можем да заблудим измамници.
Истината ли говори майка ми... това момиче?
Истината. Те са актьори. Доведох ги от Турция.
Той играе ролята на чичо ви.
А тя – на майка ви.
Но защо? – Защо, защо?
Трябва ни крал, който да държим под контрол.
Трябва им унгарски крал, който да държат под контрол.
Негодници! Хората ви са убили родителите ми.
Не, не е така. Не мислете, че баща ви е мъртъв.
Не е мъртъв, жив е.
Този турчин е баща ви. – Бягайте, спасявайте се!
Мръсник!
Драги сине, играта свърши. Не можеш да станеш унгарски крал.
Слаб си, търсиш обяснение за всичко.
Един крал трябва да мисли за онова, което е постижимо.
И за онова, което трябва да се направи.
Разбирате ли? За онова, което трябва да бъде свършено.
Не бива да го убивате. Все пак сте му баща.
Не биваше. Но изцапайте ръцете си с кръвта му.
Заповед от султана.
Значи всички трябва да умрат? – Всички.
Италианците, слугите, Каталин, Кароли. Всички.
Това е изпитана тактика – да не оставяме следи след себе си.
Тогава защо аз, Гаспар Озораи Гути Старши,
станах турчин?
Свалете го!
Трябва да умрете. Защото избрахте погрешния владетел.
Заповед на султана.
Оставете ни да се боим от приятелите си...
дори...
... да не идват, носейки дарове.
Вече нямаме сълзи.
Останаха да се носят преди тях само нашите очи и призраци.
Вече няма мъгла, нито одежди.
Погледнете тук и вижте.
Вижте в какво сме се превърнали.
Вижте какво се случва с нашите обсебени управници,
щом илюзиите им се свършат.
И ако не могат да почакат друго време,
защото друго време няма,
защото друго време няма,
защото друго време няма...
След смъртта на много крале
крал Ахав дойде.
Наместо по Божията пътека да върви,
на боговете на веселието се той посвети.
Да ни чуят господата,
кълнем се във звездите, отричани стотици пъти от небесата.
Езиците ни отрежете, лъжа не ще изречем, помнете.
Случи се именно това, което ви представяме сега.
Приемете тази истинска история, която ви разказваме с тяло и душа.
И благородният владетел замина за чужда страна,
от Каталин далече страдание го грозеше,
от любимата си далече, пример той предрече...
Приятели мои!
Не е вярно, че няма радост в този злочест живот. Не е така.
Какво ще кажете за това пиршество?
Хайде да играем най-сетне.
Тези глупави унгарци и без друго няма да разберат и дума от пиесата.
Ще говорим каквото си искаме. И дума няма да разберат.
Може само да си отваряме устите.
Каква публика! Да играеш за глухи!
Погледни натам! Погледни!
Тази страна не е чак толкова лоша. Прав ли съм?
Точно така!
Браво! Браво!
Вече можем да празнуваме.
И да галим най-красивите момичета на света.
Прекрасна си!
Приятели,
съжалявам, но това е краят на комедията.
Да, така е.
Да, това е краят, за жалост.
Приключихме тук. По-добре да си вървя.
Да. Хайде.
Време е.
Да вървим, Гаспар.
Така и не изиграхме Бокачо. Но нямаш нищо против, нали?
Не би трябвало.
При все това, за спомен, пъхни си тези пера в задника.
Добре, да вървим. Хайде!
Защо сте ни заключили? Защо не ни пуснете да си вървим?
Отворете! Трябва да излезем навън!
Да затворите бедните актьори! Отворете!
Хайде!
Прекрасно! Какво искаш да направим с тази пушка?
Да я оставим тук и да бягаме.
Хайде!
Гледахте "Сърцето на тирана или Бокачо в Унгария"
В ролите участваха ТЕРЕЗА АН САВОЙ, ЛАСЛО ГАЛФИ
ЙОЖЕФ МАДАРАШ НИНЕТО ДАВОЛИ
ЛАСЛО МАРКУШ, ГЕЗА ХЕГЕДЮШ ДЬОРД ЧАРХАЛМИ и др.
Сценарий ДЖОВАНА ГАЛЯРДО, ГЮЛА ХЕРНАДИ и МИКЛОШ ЯНЧО
Оператор ЯНОШ КЕНДЕ
Музика ДЬОРД ОРБАН и ЗОЛТАН ШИМОН
Режисьор МИКЛОШ ЯНЧО
Превод Гергана Целовска
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©