Szerelmem, Elektra (1974) Свали субтитрите
ЕЛЕКТРА, МОЯ ЛЮБОВ
Говоря аз, Електра.
Гласът на закона и справедливостта. Проклети да са всички тирани.
Слава на всички, които въстават срещу тях.
Слава на всички, загинали от ръката им.
Електра, недей. Животът и младостта ти отминават.
Баща ни умря преди 15 години. – Убиха го преди 15 години.
Недей. – Напразно разпръснаха пепелта му.
Тялото му е в тази земя, в тревата, в хората.
На хълма на дъгата расне стръкче розмарин.
Не му харесва там.
Иска да се скрие.
Трябва да бъде изскубнато.
Трябва да бъде пресадено.
Трябва да бъде изскубнато.
Трябва да бъде пресадено.
В моята цветна градина.
Аз крепя слънцето в небето.
Аз бдя хората да не подивеят.
Аз съм майка на всяко невинно дете. Аз, Електра, която не забравя.
Помни ли един, помнят всички.
Електра? – Тук е, както винаги.
А ножът? – Още не го е поискала.
Ако не забравя един, никой не може да забрави.
Не чух предсмъртния вик на баща си.
Оттогава нощем не спя и денем нямам покой,
защото не искам сън и покой.
Изпепелиха очите му, но той гледа.
Огънят на кладата погълна устата му, но той крещи.
Забравим ли Агамемнон, нищо не се знае.
Може слънцето да спре да изгрява,
човекът да се превърне в звяр, милиони да пламнат като съчки.
Ако престъпление остане ненаказано, няма закон.
Няма ли закон, няма и свят. И човекът не е човек.
Не мога да те убия, но и ти не можеш да ме убиеш.
Нямаш власт над мен. И изтезаваната Електра е Електра.
И мъртвата Електра си остава Електра.
Нямаш власт над мен, защото аз съм справедливостта.
Безумна си.
Всяка година на този ден взимам ножа.
Не мога да те убия, но помня и чакам.
В мен живеят всички твои жертви.
Владетелят не може да е мекушав. Пътят му е предначертан.
За да има ред в империята,
улиците се застилат с черепи, стените се окъпват в стонове.
Не обичам кръв, но това е цената. – Лесно се плаща с чужда кръв.
Хората са доволни от цар Егист. Той е добър владетел.
И прасетата са доволни в калта. – Да.
А аз съм родена да руша покоя.
Хората няма да са доволни. Предпочитат да си лежат в калта.
Няма да им позволя. – Ще те спра.
Убий ме, тогава трупът ми ще руши покоя.
Да те убие? – Убивал съм пастири и ковачи.
Убийствата всяват страх, хората обичат заплахата да има облик.
Не се боя от теб и помня. Чакам и не забравям.
Ще дочакам Орест да ти отмъсти.
Орест няма да дойде.
Знаеш, че ценя живота си.
А кой е най-опасният ми враг? Орест, син на Агамемнон.
Следя всяка негова стъпка.
Мълчиш, значи му вярваш. Тогава знай и друго.
Животът на брат ти е запълнен с жени, зарове, езда и вино.
Мълчиш, значи вярваш. – Не вярвам и на една дума.
Орест е щастлив, няма да се върне.
Що за човек би избрал смъртната опасност пред покоя?
Виждам го в огледалото.
Ти си луда. – Дъщеря съм на Агамемнон.
Орест е негов син, имаме един баща, една мисъл.
Орест не прилича на Електра. Орест е Електра.
Електра е Орест.
Орест е мъртъв!
Виждаш ли, Електра? Лежи мъртъв.
Това не е Орест. – Така ли?
Знаеш го. – Но хората мислят иначе.
Убедихме ги.
Лъжите ви са заразни като чума.
Нима не знаете, че стъпвате по костите на царя си?
Водата ви е неговата невинно пролята кръв.
Събира се черен облак.
На него седи бяло агне.
Между рогата си носи слънцето и луната.
На челото му грее ярка звезда.
Не ставам на разсъмване
да пера кървави дрехи преди пурпурната зора,
да ги топя в сълзи, да ги търкам със жални викове.
Да ги топя в сълзи, да ги търкам със жални викове.
Младите мислят, че ще живеят, както искат.
После живеят, както могат.
Знаеш ли какво е да чуваш смеха на рожбата си?
Да се споглеждаш със съпруга си и да делите общ копнеж?
Горко ни, че Егист заграби трона.
Но мъртвите почиват, а живите живеят.
Престъплението заслужава забрава, не мъст.
Няма ли наказание, няма закон. Няма ли закон, няма свят и човек.
Още те почитат, но знаеш, че Егист не се церемони.
Да прави, каквото иска с тялото ми.
Но изтезавана или мъртва, Електра си остава Електра.
Случи се на този ден преди 15 години. На трона беше Агамемнон.
Агамемнон беше лош владетел, глупав и слаб.
Владетелят не бива да дава свобода на народа си.
Хората не знаят какво да правят с нея.
Проклет да е Агамемнон! – Народът му беше нещастен.
Страдаше и съпругата му, красивата Клитемнестра.
Тя ни напусна преди 10 години.
Но духът й е с нас и до днес.
Коварният Агамемнон има три деца.
Всеки знае, че Електра, голямата сестра, е безумна.
Хризотемида живее спокойно и щастливо
в спокойната ни щастлива страна.
Брат им Орест
изчезва от двореца преди 15 години.
Оттогава никой не го е виждал.
Уж беше мъртъв, а сега изчезнал.
Беше мъртъв. – Сега е изчезнал.
Все едно ще ни повярват, Електра.
Това се случи преди 15 години,
точно в този час, в този ден,
който оттогава е празник.
Ето го цар Агамемнон!
Добрата кралица не можеше да гледа страданията на народа.
Призова на помощ брата на Агамемнон, мъдрия и справедлив Егист,
за да спаси страната от слабия крал.
Това се случи преди 15 години,
точно в този час, в този ден.
Злият владетел си получи заслуженото.
Оттогава хората са щастливи!
Днес е празник. Защо не празнуваш?
Днес всички се радват. Защо не се радваш?
От 15 години на този ден мълчиш.
Но днес, като всеки поданик, можеш да кажеш истината на царя.
Какво ли ще ми сториш, ако кажа истината?
Откакто съм цар, този ден е празник на истината.
Всеки може да говори откровено.
Пострадал ли е някой, задето е казал истината на празника?
Изричал ли е някой истината на празника?
Внимавай, Електра. – Много внимавай.
Дано вода залее пътя ви.
Дано стъпките ви тънат в кал.
Дано конете ви забавят крачка.
Дано да се спънат и ви премажат.
Дано водата, с която се миете,
се превърне в кръв.
Дано дрехите ви пламнат.
Дано хлябът ви се превърне в камък.
Дано бог не ви благослови.
Горко ви, лъжци. И двамата лъжете ден и нощ.
Лъжете всеки ден и всяка година.
Убихте Агамемнон, но не го оставяте и в гроба.
Всяка година скверните паметта му.
Всяка година вече 15 години.
Горко на превъзнасящите тиранина в деня на смъртта на Агамемнон.
Няма да ни надживееш, Електра.
Пожали Електра. – Аз съм цар, не самарянин.
Народът те боготвори, страната е в краката ти.
Няма от какво да се боиш.
И сам да бях на земята, щях да се боя. От себе си.
Страхът е орис на владетелите.
Народът се бои от царя, а царят от народа.
Помилвай Електра. Всички знаят, че е безумна.
Тя казва "да" на "не"-то , а на "да"-то "не".
Тя е "не" на всяко "да" и "да" на всяко "не".
Носи на света негодувание и това ще го унищожи.
Електра е живо негодувание, а то разрушава света.
Ако го допуснем.
Чуйте неотменимата заповед на великия цар Егист!
Който се осмели дори да докосне с пръст
онзи, който се изказва свободно в деня на истината,
няма да остане със здрав кокал,
ще бъде печен на бавен огън,
под ноктите му ще бъдат забити игли
и ще бъде одран жив! Хора! Говорете свободно!
Не сме имали по-богата реколта! – Благодаря, господарю!
Родиха ми се трима сина! – Благодаря, господарю!
Захарта е по-сладка, солта по-солена. – Благодаря, господарю!
Цените станаха по-ниски. – Благодаря, господарю!
Сънувам само сладки сънища. – Благодаря, господарю!
Искам само да съм ти по-верен! – Благодаря, господарю!
Ям повече месо! – Пия повече вино!
Благодаря, господарю! – Искам само да ти служа!
Благодаря, господарю!
Твоята светлина озарява целия свят! – Ти си ми като баща!
Благодаря, господарю!
Да ви дари Бог мир и радост, да ви избави от болка,
сънят ви да е сладък, заспивайте и се будете с целувка,
да ви подмине всяка опасност, да се пълнят сърцата ви с добрина.
Мога да те убия, Егисте.
Но няма да го сторя.
Друг тиранин, друг убиец ще заеме мястото ти.
Не теб трябва да унищожим, а реда, който сте изградили.
Орест ще дойде, ще изтрие дори паметта за теб.
Приемам съдбата си.
Нищо не може да ме унижи.
Способна съм да чакам.
Елате.
Елате тук. Що за хора сте?
Не разбрахте ли, че не допускам странници в страната?
Никой ли не заслужава доверие? И вие ли?
Опри гръб в стената и ще останеш жив.
Един човек знаеше добре тази поука.
Воините го поздравяват. – Здравей, царю.
Претърсете го.
Не се сърди, страннико. – И аз бих постъпил така.
Допадаш ми, момко. – Благодаря, царю Егист.
Нося ви вест. – Допадаш ни, момко.
Но да видим каква вест носиш.
Не съм глупак да нося лоши вести. – Лош късмет е да ги носиш на цар.
Орест е мъртъв. – Какво каза?
Чухте ме добре. Оресте мъртъв.
Затворих очите му. Запалих погребалната му клада.
Убит ли е? – Как може?
Безобиден човек. – И мил.
Най-скъп приятел. – Умря в ръцете ми и каза:
"Иди и предай на Егист повече да не се бои от мен".
Защо смята, че се боя от него? – Не знам, но все това повтаряше.
Не го беше грижа за политиката, само за вино, жени и хазарт.
Чуйте! Орест е мъртъв!
Орест е мъртъв!
Как да ви наградя? – Искаме да живеем тук.
Не обичаме непознати. – Орест хвалеше страната ви.
И хубавите й жени, вечно съм влюбен. – Такъв си е.
Влюбеният мъж е ненадежден. Любовта е промяна, промените вредят.
Щастлив е онзи, който винаги знае какво го чака.
Затова тук всички са щастливи. – Ти си мъдър цар.
Знам.
Орест е мъртъв.
Ти ли си Електра?
Ти ли донесе вестта, че Орест е мъртъв?
Да.
Колко странно.
Не помня очите й да са били толкова ярки.
Искрящи.
Обърни се.
Не се смей!
Никой не е над закона, Електра. – Ти го уби.
Наказанието за убийство е смърт.
Беше хубав момък. – Уви, вече го няма.
Ти си убийца.
Чуйте присъдата на мъдрия всемогъщ цар Егист.
Електра уби невинен човек.
Трябва да плати за престъплението. Наказанието е смърт.
Признай, че не си права. Признай, че ние сме прави.
Тогава може да те помилваме.
Ако приемеш, върви и го кажи на народа.
Кажи, че си се заблуждавала, а ние сме прави.
Камъните ме питат, тревите се надигат.
Скалата на скитанията ми
се руши от сълзите на онези, които идват.
Огнени коне засенчват слънцето и луната.
От гривите им ще направя червено буреносно палто.
Лястовици посрещат зората, докато вървя към свободата.
Чуйте Електра!
Народе, Електра извърши убийство!
За да се спаси от смъртта, тя се съгласи да каже истината.
Ще признае, че е грешала за всичко.
Мълчах 15 години, днес ще говоря.
Казвате, че не съм като вас. Така е.
Ако вие сте хора, нека съм камък, вятър или вода.
Ако сте щастливи, копнея за нещастие.
Избрали сте да живеете в лъжа, вместо веднъж да кажете истината.
Предпочитате да пълзите в кал, а не да се изправите срещу смъртта.
Целували сте краката на убиеца.
Какво спечелихте?
Лъжете без свян.
Какво спечелихте?
Искахте щастие.
Получихте страх.
Наричате го спокойствие. Но това е страх.
Погледнете ме в очите и кажете. Струваше ли си?
Народе, тя не се разкайва! Не заслужава милост.
Любими народе, трябва да осъдя Електра на смърт.
Правя го с болка, тя е дъщеря на любимия ми брат.
Но нямам избор, законът важи за всички.
За вас, за мен и за Електра.
Законът е нашата сила. Всяко престъпление се наказва.
Трябва с радост да приемаме болката, защото това е щастие!
В нашата страна всички са щастливи!
Орест, ти си Орест.
Освободителят не може да бъде убит.
Любими народе, Електра трябва да умре.
Изпитвам такава мъка, че бих се отдал на скитания.
Но от обич към вас ще остана, защото аз съм вашият цар.
Знам, че трябва да делим всяка болка и скръб.
Електра е безумна. Молил съм се за нея, но напразно.
И боговете не могат да й помогнат.
С удара на ножа тя предизвика и собствената си смърт.
Да се молим за нея.
Егисте, стани! – Орест те вика.
Страх ли те е, Егисте?
Оресте, братко, прости ми. Обиждах народа ти, но нямах избор.
Трябваше да поддържам съвестта им будна,
докато не дойдеш да ни освободиш.
Който живее с нож, опрян в гърлото, не носи вина.
Права ли съм, Оресте?
Препускат огнени коне.
От гривите им ще направя червено буреносно палто.
Лястовици посрещат зората, докато вървя към свободата.
Ще се отвори най-широката порта,
ще бъде сразен коня, на робството в каруцата впрегнат.
Познат идва отнякъде.
Идва непознат.
Познат ли ти е този нож? – Да.
С него си убил Агамемнон. – Бил е лош владетел.
Глупак, обременил народа си със свобода.
А хората не знаят какво да я правят. Нали, Егисте?
Видяхме отдалеч, че идва.
Гордо конят му пристъпва.
Воините го поздравяват.
Стои той сам в полето.
Радвай се, Електра! Победихме.
Получи властта, Електра. Щастлива ли си?
Щастлива ли? Виждам света с други очи.
Вижте колко са хубави биволите. Никога не съм ги разглеждала.
Не забелязвах и времето. Дали е зима или лято,
дали вали или грее слънце.
Сега съм щастлива.
Дай му да яде.
Нахрани гълъбите.
Върви.
Нахрани ги. Може би ще ти позволят.
Върви след тях.
Може ли да я целуна? – Не.
Танцувайте.
Така, както преди.
Няма ли да празнуваш с нас? – Не.
Това е по-скоро цирк.
Който се е освободил от гнет, има нужда и да ликува, и да мрази.
Има нужда от разплата.
Опри гръб в стената и ще останеш жив.
Един човек знаеше добре тази поука.
Воините го поздравяват.
Той стои сам в полето.
Всички очакват идването му.
Хората пеят за теб, Оресте. Щастливи са.
И аз вече съм щастлива, но това не ме е променило.
Ще помня, Оресте.
Не ме убивай. Съди ме според закона.
Според закона? – Да. Нека той отсъди.
За теб законът е един – смърт.
Махай се оттук. – Не я отпращай.
Страх ме е. – Остани.
Хвани ме за ръка.
Не искам да виждам ножа.
Смърт на тиранина!
Хайде, тичай.
Яхни си коня. Все едно ще те убия.
Не можеш да избягаш, Егисте.
Само страхът обвързва народа с тиранин.
А ако няма власт, всички го изоставят.
Историята му завърши.
Тиранинът е мъртъв.
Сега започва нашата история. Обичаш ли ме?
Обичам те, Електра.
А ти? – Обичам те, Оресте.
Аз ще умра и ти ще умреш. – Ще умираме всеки ден.
Ще имаме ли сили да умираме всеки ден?
Ще имаме сили да започваме всеки ден отначало.
Имало едно време една истинска история.
Далеч на изток живее чудна птица.
По-ярка от слънцето, по-красива от дъгата и елмазите,
рожба на извечните човешки желания.
Баща й е свободата, майка й е щастието.
Където лети, тъмните облаци отстъпват,
грейва ярко слънце, заискрява дъга.
Болката на страдалците олеква, угнетените изправят снага.
Бедняците свиват ръце в юмруци.
Птицата лети от страната на изгрева към страната на залеза.
Силата и вярата на хората растат.
Но иде вечер, птицата се уморява.
Главата й клюмва на гърдите, цветовете й помръкват.
Тя губи сила, защото я е раздала на хората.
Докато изгреят луната и първите звезди,
прекрасната птица пада мъртва,
погълната от огъня, с който е сгрявала хората.
Но щом утринното слънце разпръсне мрака,
жар-птицата се издига отново, по-ярка и красива от всякога.
И хората я чакат още по-нетърпеливо.
Така е било от памтивека, така е днес,
така ще бъде, докато свят светува.
Жар-птицата умира всеки ден, за да се роди отново.
И чак когато няма земевладелци и фабриканти,
няма буржоа и пролетарии, богати и бедни,
угнетители и угнетени,
когато едни не преяждат, докато други гладуват,
когато всички черпят еднакво от рога на изобилието,
когато всички седнат на трапезата като равни,
когато светлината на знанието се пролее от прозореца на всеки дом,
само тогава на земята ще има достоен живот,
свобода, щастие и мир.
Но дори и тогава жар-птицата ще лети и ще умира всеки ден,
за да се прероди по-красива от всякога.
Да бъде благословено името ти:
Революция.
Паунът кацна
на покрива на кметството.
Безбройните угнетени
ще бъдат освободени.
Горди, красиви пауни,
с пера, сияйни като слънцето,
разнесете вестта надлъж и нашир:
утрешният ден ще бъде различен.
Утрешният ден ще бъде различен,
най-после ще бъде различно.
Нови лица, нови очи
ще се усмихват към небето.
Или сме безумци
и всички ще загинем,
или мечтата ни
ще стане реалност.
Паунът кацна
на покрива на кметството.
Безбройните угнетени
ще бъдат освободени.
В ролите участваха МАРИ ТЬОРЬОЧИК
ДЬОРД ЧЕРХАЛМИ ЙОЖЕФ МАДАРАШ
ЛАЙОШ БАЛАШОВИЦ ГАБИ ЙОБА, МАРИЯ БАЙЧАЙ
ТОМАШ ЧЕХ, БАЛАШ ГАЛКО ТОМАШ ЙОРДАН и др.
Музика ТАМАШ ЧЕХ
Сценарий ЛАСЛО ДЮРКО и ДЮЛА ХЕРНАДИ
Оператор ЯНОШ КЕНДЕ
Режисьор МИКЛОШ ЯНЧО
Превод Деляна Стоянова
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©