Napo apamnak, anyamnak a.k.a. Diary for My Father and Mother (1990) Свали субтитрите
Филм на МАРТА МЕСАРОШ
Татко...
Москва, 1956 г.
С участието на ЖУЖА ЦИНКОЦИ, ЯН НОВИЦКИ
МАРИ ТЬОРЬОЧИК ИЛДИКО БАНШАГИ, АНА ПОЛОНИ
Сценарий МАРТА МЕСАРОШ и ЕВА ПАТАКИ
Музика ЖОЛТ ДЬОМЕ
Оператор НИКА ЯНЧО
Режисьор МАРТА МЕСАРОШ
Будапеща, 23 октомври 1956 г.
Искаме свобода!
Искаме свобода!
Здравей.
Здравей.
Руснаци, вървете си!
Вдигайте!
А така!
Ще го достигнем.
Приближи.
Теглете!
Научен институт "Лоранд Еьотвьош"
Настояваме за избирането на нови народни представители.
Напред!
СТАЛИН
Точно така.
Хвърли ми въже.
Дръж!
Това е.
Да живее свободата!
Да живее свободата!
Ура!
Говори Москва. Съобщение на ТАСС.
Будапеща, 24 октомври.
Снощи нелегални реакционерски организации направиха опит
да започнат в Будапеща контрареволюция
срещу народното управление.
Този обрат на събитията се очакваше отдавна,
след като чужди реакционни сили умишлено подтикваха
народните врагове да се бунтуват срещу законния ред.
Но днес всички вражески действия са неутрализирани.
Опитите на контрареволюционерите да привлекат
нови последователи в Дебрецен и други градове се провалиха.
Пийни малко. Ето.
Не искам.
Другарко, защо идвате всеки ден? Другите разбраха, че е сериозно.
Запазете спокойствие. Престанете с глупостите.
Не ме блъскайте! Поне ми кажете нещо.
Имам право да се прибера. Какво става тук?
Отговорете. Глух ли сте? – Не крещете
или няма да свърши добре.
Радвайте се, че тук сте в безопасност.
Помислете колко другари там се молят сега да са в Москва.
Изчакайте да изясним нещата там. После ще се приберете.
Искам да се прибера сега. Позволете ми.
Имам право да замина. Трябва да се прибера.
Позволете ми да се прибера. Трябва да бъда там.
Искам да си отида у дома!
Будапеща, 28 октомври 1956 г.
Надявам се, че тръгваме към Москва.
Засега в Чехословакия, доколкото знам.
Съжалявам, др. Егри. Тук няма място.
Не разбирам. – Какво не разбираш? Пълно е.
Отворете!
Руснаците си тръгват. Отиват си у дома.
Руснаците си тръгват.
Победихме!
Благодаря.
Да пием за това.
Надявах се за теб, както и за всички унгарци.
Наздраве.
Вече всичко ще бъде наред.
Будапеща, 4 ноември 1956 г.
Говори Имре Наги, Председател на Министерски съвет
на Унгарската народна република.
Рано сутринта съветски войски започнаха атака срещу столицата
с явното намерение да свалят
законно избраното демократично унгарско правителство.
Нашите войски им отвръщат.
Правителството представлява страната,
народа и общественото мнение.
Най-после дойдоха. Скоро мирът ще се върне.
Рано сутринта съветски войски нападнаха унгарската столица
с очевидната цел да свалят законното унгарско правителство.
Нашите войски влизат в битка.
Правителството застава зад народа.
Това беше оповестено пред световната общественост.
Съобщение на ТАСС на 5 ноември.
Тази сутрин реакционерските сили в Унгария бяха разгромени.
Правителството на Имре Наги, което разчисти пътя
за реакционерски сили и контрареволюция,
се разпадна и не функционира.
Фашистките банди, криещи се в някои сгради,
бяха успешно победени.
Престани да се цупиш. – Ясно е, че е контрареволюция,
че фашистките банди са се крили сред народа ви.
Катя, замълчи. – Защо? Истината боли ли?
Не е лесно да я приемеш.
Наташа, ти ли го казваш? Точно ти ли?
Погледни се.
Ти си любовница на богат стар партиен функционер.
Родителите ти живеят в бедност в Сибир,
а ти се продаваш на оргии.
Затваряй си устата!
А ти? Защо цял живот изпитваш нуждата да лъжеш,
че баща ти е изчезнал през войната, а не е бил арестуван през 1938 г.?
Склонна си да вярваш, че той е бил предател,
и се срамуваш от него.
Млъквай!
Никога не съм ти вярвала.
Ти си само една унгарка.
Защо трябва да лъжеш и да пазиш тайни?
Защо не помислиш? Защо всички се страхувате?
Ние ли лъжем?
Радио Москва и вестниците лъжат ли?
Мисли за себе си.
И ти си неблагодарна като цялата ви страна.
Добър ден, другари. – Добър ден.
Др. посланик, искам да ви връча
решение на унгарските стипендианти в Москва.
В него осъждаме остро унгарската контрареволюция
и настояваме за строги контрамерки.
Благодаря, другари. Ще го предам на ЦК.
Другари, партията ви оказва голяма чест, като ви моли
да се върнете у дома, където сега сте много нужни.
Приятно пътуване, другарко. – Благодаря, другарю.
Приятно пътуване, другарю. – Благодаря.
С влиянието на майка ви
успях да уредя да се приберете след изпитите.
Благодаря много. – Заповядайте.
Приятно пътуване, другарко.
Будапеща, ноември 1956 г.
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето,
така и на земята.
Насъщния ни хляб дай ни днес...
Кой е? – Юли.
Ти ли си?
Влизай.
Не ме ли помниш, Юли?
Живеех във вашата къща през войната.
В стаичката. Не помниш ли?
Помниш ли още баща си и майка си?
Лельо Вера, къде е баба?
Загина.
Редяхме се за хляб на бул. "Ленин".
Някой претича през улицата и имаше стрелба.
Улучиха баба ти.
Отиде си на другия ден, бедната.
Чакаше те с нетърпение.
Исках да се върна, но не ми позволяваха.
Руснаците ли убиха баба?
Да, руснаците. Те разрушиха и моя дом.
Обещах на баба ти да те чакам тук.
Магда се бои. Още се крие.
Защо не сме се виждали преди?
Защото Магда ме мрази.
Срещах се тайно с баба ти, защото не бях комунист.
Само съпругът ми беше.
Имаше ли неприятности? – Не.
Не ме отведоха, имам документ, че съм луда.
Мъжът ми е комунистически мъченик.
Шайката на Хорти го екзекутира. – Вера, баба обичаше руснаците.
Баща ми им е преподавал.
Всичко ли се свежда до това, че те ни избиват?
Баща ти беше отличен ездач.
Дори киргизите го уважаваха.
Събираше камъни за скулптурите си, а аз рисувах.
Не помниш ли? – Помня планините.
Поплачи си. Моят народ плаче.
Какво става с този град, в тази страна?
Много странни неща се случват тук.
Иболя, купи отнякъде кафе и коняк.
Да пием за завръщането на Юли.
Снощи се скарахме. Помниш ли?
Мислих много за това.
Обвини ме, че се примирявам с малко.
Ще ти покажа нещо.
Ето, гледай.
Гледай внимателно.
Ти ли го засне? – Да.
Благодаря.
Намерих Янош.
Има прожекции в кината.
Записвам това набързо, докато колата ни потегля.
Слугиня си търси съпруг, продавачите просят...
Скрий се. Аз ще отворя.
Ти ли си? – Да.
Влизай.
Казах ти да не идваш в апартамента на Магда.
Проследиха ме. Трябва да скрия копирния апарат и материалите.
Започнаха арести. – Седни.
Боя се, че може да пострадаш.
Няма страшно. Нали знаеш, че съм луда.
Страхувам се, Вера. Какво ще стане в тази страна?
Отведоха Имре Наги и другите. Никой не знае къде са.
Напълни се с гвардейци с ватенки. Навсякъде има руски войници.
Страхувам се за хората, вече са обезверени.
Успокой се, успокой се.
Юли пристигна. Иска да говори с теб.
Здравей. Сигурно "другарите" там са много доволни.
Благодарни сме за братската им помощ.
Не нападай Юли. Тя няма нищо общо.
Така ли? Ако е помислила,
трябва да е разбрала, че никой не бяга от отговорност.
Точно така, другарко. Не вреди да помислиш.
Янош, трябва да говоря с теб.
Добре, ела по-късно. Ще поговорим.
Бог да ни пази, дами.
Госпожо. Светът трае един ден.
Спри.
Животът ни само целувка е една.
Кой знае какво ни очаква?
Кой знае какво утрото ще донесе?
Днес небето ни се усмихва. Днес твоята уста
и две ръце ме канят за целувка.
Сърцето ми е твое. Не искам аз да мисля,
че утре ще боли.
Не тръгвай. Ще те арестуват. Спи тук.
Не мога. Очакват ме. – Янош, остани.
Янош, не тръгвай.
Успокой се. Скоро ще се срещнем.
Грижете се една за друга.
Момент. Прочети това.
Довиждане.
Тръгвам след него. – Пази се.
Много внимавай.
Ще ги хвърлим днес. – Кой? Аз или Шани.
Върви по дяволите. – Не командваш ти. Дай ги.
Добре. Скоро настъпва вечерният час.
Побързайте. Щом ги хвърлите, веднага се скрийте. Ясно ли е?
Да. Сега е 21,45 ч. Да побързаме. Ние тръгваме.
Спрете. Къде отивате? – Не ни пречи.
Полудяхте ли? Няма смисъл.
Спрете. Не чувате ли? Ще ви застрелят.
Това не е игра. Послушайте ме.
Поне бъдете малко по-умни. – Какво искаш?
Изпращаш децата на смърт. Трябва да живеете.
Добре, ще живеем, но не като теб.
Предател! – Хайде! Руснаците идват. По-бързо.
Хайде! – Дай ги. Мълчи, ще ги хвърля.
Умрете!
Синко.
Синко.
Боже мой.
Не биваше. Защо го направи?
Синко...
Юли, ти ли си? – Искам да говоря с Магда.
Седни тук.
Ела, Магда.
Седни.
Магда, болна ли си? – Има причина.
Замалко да я обесят на улична лампа, но сега ще пометем боклуците.
Какво искаш от нея? – Криеш се на този хълм
и чакаш шанс за отмъщение.
Янош не се крие. – Рано или късно ще го арестуват.
Виж каква омраза таите и двете.
Махай се.
Заповядай. Прочети го.
Нали още говориш руски?
"Решение на Върховния съд на СССР.
Ласло Ковач, осъден на смърт през септември 1938 г.
на основание чл. 10, сега е реабилитиран.
Москва, 1956 г."
Баща ми е бил невинен.
Къде са другите, които си изселила?
Махай се оттук. Излизай!
Магда! Какво правиш? Свали оръжието.
Не бива да го правиш.
Свали оръжието. Пусни го.
А така. Хайде.
Късно е. Луда ли си? – Извинявай. Янош у дома ли е?
Тук не е Москва, а Будапеща.
Целувки. – Здравей.
Не е спал от дни. Влез и го събуди.
Хайде.
Призори пак ще тръгне.
Ще е по-добре да изчезне. Ще пострада.
Откъде знаеш?
Мисли каквото искаш.
Какво търси тук? – Мисля, че е влюбена в Янош.
Не биваше да я пускаш. Има вечерен час.
Документ за самоличност. – Ето.
Какво искате? – Идваш с нас.
Какво искате? Пуснете ме!
Качвай се. – Няма! Пуснете ме!
Няма да дойда. Пуснете ме. Помощ!
Млъкни! – Пуснете ме!
Млъкни вече. – Не искам!
Качвай се.
Негодници.
Седни. Престани да обикаляш.
Какво ти сториха? – Мълчи.
Настоявам за изслушване! – Скоро ще го получиш.
Бързо донесете вода.
Сложи главата си тук.
Моля те, не плачи. – Не издържам.
Лельо. – Оставете сина ми на мира.
Не издържам.
Успокой се. Не плачи.
Синът ми е невинен. Не го бийте.
Не се унижавай пред тях. – Синът ми е невинен.
Не плачи. – Но той е невинен.
Лельо. – Синът ми е невинен.
Успокой се. Не плачи.
Не издържам.
Невинен е. – Не плачи.
Хайде, мърдай! – По-живо! Влизай вътре!
Проклета тайна полиция. – Престани. Влизай!
Затваряй си устата. Влизай! – Мръсник!
Защо не тръгнахме през октомври?
Не сме направили нищо. Ще ни пуснат.
"Напускам прекрасната си родина".
Напускам прекрасната си родина,
малката Унгария славна.
Поглеждам пътя назад,
по лицето ми се стичат сълзи като водопад.
Обядът е тъжен, вечерята също.
Всеки мой час е нещастен...
Прекратете незабавно!
Поглеждам небето звездно...
Млъкнете! Затваряйте веднага устите си!
Престанете! – Не разбирате ли?
Млъкни! Ти също!
Защо го биете? – Защо? Не ти ли харесва?
Не! – Млъквай.
Стани и се отдръпни.
Майната ти.
Да не си губим времето взаимно.
Защо снимаш? За кого работиш?
Знаеш, че е забранено.
Разберете вече. Правя ги за себе си.
Такава ми е професията.
Др. полковник, пристигнаха. – Добре.
За албума си ли ги събираш?
С кого се срещна снощи? – Бях при роднини.
Въведен е вечерен час.
Военно положение.
Здравейте.
Това момиче ли е снимало? – Да.
С кого си се била? – Аз не се бия.
Само правя снимки.
Кой е на снимките?
Лица. – Какви лица?
Говорите ли руски? – Да.
Значи говорите руски. – Да.
В Москва ли учите? – В Москва.
Свободна сте.
Глупачка.
Той е с мен. – Вземете си боклуците и се махайте.
Всичко хубаво. – И на теб, доносник.
Предателка! – Млъквай!
Предателка! – Тихо!
Проклета предателка! Долна шпионка!
Как се казваш? – Юли.
Юли чия? – Ковач.
А ти? – Петер Середаш.
Благодаря.
Покрий лицето си с това.
Довиждане.
Погледни.
Боже мой, какво е това? – Сигурно има погребение.
Спри тук.
Какво става? – Ексхумират.
Мъртвите ли изравят? – Много деца загинаха в боевете.
По улици и площади.
Хлапе, донеси камерата.
Малкият ми син. Моят Шаника.
Синът ми.
Малкият ми син. Моят Шаника.
Малкият ми Шаника.
Детето ми.
Махнете го! Не чувате ли?
Ела вече. Моля те.
Не бива да правиш така. Разбери.
Не, не...
Помниш ли? Жената ни беше партиен секретар.
Мразеха се с Ержи.
Синът й се бори повече от нашия.
Загинали са заедно.
Не. Изключи я. Престани!
Не викай. Това ни е работата.
Спри я. Чуваш ли?
Спри, хлапе.
Успокой се.
Познавах това момче от бебе.
Успокой се.
Заповядай. – Благодаря.
Кой може да е?
Чакай, ще погледна.
Юли, търсят те.
Теб търсят.
Вие ли сте другарката Ковач? – Да.
Елате с нас. – Къде? Защо?
Облечете се по-бързо.
Къде?
Побързайте.
Къде? Защо? – По-бързо.
Не се плаши. Не могат да ми сторят нищо.
Да тръгваме.
Армията е мирът. Мирът е човекът. Човекът е културата.
Наташа! – Юлика, пиленце!
Защо си тук?
Като научих, че го изпращат в Будапеща,
не намирах покой. Исках да те видя.
Уредих го. – Защо е дошъл тук?
Пристигна с комисия.
Юли, хората тук са полудели.
Градът е толкова красив,
а проклетите фашисти са го разрушили.
Наташа, вашите танкове са разрушили града.
Най-добре се върни в Москва час по-скоро.
Няма да се върна. – Юлика!
Пиленце, опомни се.
Наташа, пиленце, няма да го разбереш.
Катя беше права. Ти си част от врага.
Ленин живя, Ленин е жив, Ленин ще живее!
Видя ли хората тук?
Върви по дяволите заедно със съветника си!
Впрочем пееш много хубаво.
Никаквица!
Жалка нещастница!
Хората, които ходят в мрак, виждат ярка светлина.
Които живеят в сенките в земята на смъртта,
се будят от светлина. – Да тръгваме, за да не закъснеем.
Яремът на народа е счупен.
Да изгорим окървавените дрехи.
Роди се дете. Беше ни дадено момче.
Той ще носи цялата власт на плещите Си.
Ще бъде наречен така: "Чуден силен бог,
принц на мира".
Владенията Му ще се простират далече.
Божиите деца знаеха, че божественото дете ще победи,
а не въоръженият тиранин.
Братя мои, нека почетем жертвите от изминалите
седмици на кръвопролития.
Да ги включим в молитвите си с любов.
Да пеем с мисъл за тях.
Бъди патриот в отечеството си,
унгарецо непоколебим.
Люлка твоя то е и един ден гроб твой ще бъде.
То грижи се за теб и те закриля.
По целия широк свят...
Какво реши Янош, няма ли да тръгне?
Напразно умолявам мама да дойде с нас.
Още си млад. За теб е по-лесно
да оставиш всичко зад гърба си. – Сутринта ли тръгвате?
Призори. Камионът ще ни вземе в 5 ч.
Вера, няма ли да дойдеш? – Мога да рисувам и у дома.
Постоянни пътувания... Човек се изморява.
Вече нищо ново не могат да ми кажат.
Знам как става.
Работих 18 години в Сибир и това не помага.
Представи си какво ще направят с теб.
Янош, послушай ме.
Кротувай.
Сибир...
Бях свикнала с живота в тайгата.
Татко, за какво да пием?
За какво да пием ли? Не знам.
Да пием за старите си приятели –
за оцелелите
и за тези, които вече не са сред нас.
Като бащата на Юли и другите, които изчезнаха в лагери и затвори.
Да пием и за тези, които загинаха тук
през последните седмици и дни.
Да не пропускаме и себе си. Да пием и за нас. За ваше здраве!
Наздраве!
Това може да ти трябва. Не го оставяй у дома.
Стига, мамо.
Кой е? – Кати Фазекаш.
Янош.
Идвам с вас във Виена.
Имре? – Той тръгна с Кадар.
Обмисли ли всичко?
Само това правя от седмици.
Юли.
Ела за малко.
Отиди с него във Виена и го задръж там, за да не се връща.
Би ли ми поверила Янош? – Трябва да родя.
Отворете. Аз съм Имре.
Отвори.
Кати тук ли е? – Да.
Повикай я.
Повикай я. – Да отида ли във Виена?
Да.
Кати, не постъпвай така с мен.
Остави ме. Разбери, че не издържам.
Обърнах гръб на родителите си, подкрепях те,
докато беше в затвора, но това няма да свърши.
Ти си луд.
Кати, аз съм комунист.
Върви тогава по дяволите.
Хайде.
По-бързо.
Отсреща е Австрия.
Ако стигнем до гробището, ще сме на австрийска земя.
Не е за вярване. Всичко това е само на 200 км от Будапеща.
На 270 км. – На 250 км.
Почти нищо не се е променило за 20 години.
Градът беше елегантен и е останал такъв.
Преди стоях пред витрините. – Сега и ние го правим.
Здравей, татко. – Здравей. Яли ли сте?
Да, беше много вкусно. – Извинете.
Татко, една жена те чака. Седи ето там.
Парола "март". – Янош.
Париж...
Повече няма да стъпя в тази проклета страна.
Хванаха брат ми на 10 ноември. Носел ранен към болницата.
Беше лекар.
Застреляли го на място.
А Имре ги защитава.
Американците и руснаците са се договорили.
Статуквото в Европа не може да се променя.
Няма значение какво говорят в ООН. Всички жертви са напразни.
Думите ми звучат страшно, но не продължавайте борбата.
Тоест да не очакваме подкрепа и да не се надяваме.
През 1954 г., когато ме освободиха, още имах надежда.
През октомври 1956 г. бях сигурна, че сме успели.
Сега всичко свърши.
И руснаците, и американците ни измамиха.
Заповядайте, господине. – Благодаря.
Малка страна, голяма жертва...
Отново много хора ще умрат.
Да, но бъдете внимателни.
Това синът ти ли е? – Да.
Благодаря. Всичко хубаво.
Татко.
Нека не се разделяме. Ела с нас в Париж.
Илди ще дойде по-късно.
Престани, Андраш. – Искам вече да сме там.
В Париж може да живеете при мои приятели.
Те са на същата улица, където живеехме с майка ти.
С мама...
Ще зарадваш милиони, но изоставяш сина си инвалид.
Какво ще стане с него, татко?
Тръгни с Андраш. Аз ще дойда по-късно.
Не се обаждай. Дойде заради баща ми.
Мислеше ли за него, когато спа с мен?
Вече знаеше. Знаеш всичко за мен.
Не го отричам.
Янош, не се връщай.
Извинете.
Искаш да се върнем, а не знаем накъде е Унгария.
Аз знам. – Ти знаеш всичко. Това е безумие.
Защо се връщаш? – Илди чака.
Не. Помоли ме да ти попреча да се върнеш.
Разбирам. Затова тръгна с нас, малка шпионка.
Магда каза, че ще те убият. Няма да има милост.
Нейна работа. Аз върша своята. – Убиха и баща ми.
Престани да хленчиш. Пусни ме и ме остави на мира!
Янош, чакай. Не ме оставяй тук. Чуваш ли?
Янош, върни се!
Янош!
Татко!
Защо не задържа Янош там?
Кажи нещо. Др. Мароши предлага компромис.
Знаеш, че работническият комитет ще бъде разпуснат.
Ако ги провокираме, ще помогнем на сталинистите.
Отговаряме за работниците, дори за бунтарите.
Трябва да ги възпрем.
Съветската армия е в страната.
Само новата партия може да запази независимостта.
Трябва да подкрепим новата партия и правителството.
Свалиха законното правителство.
Продадохте независимостта ни на 4 ноември.
И вие го разбирате, ако сте искрени.
Остави, Имре. Те ще се разправят с него.
Заплашваш ли ме? Познато ми е. Вече съм го изпитал на гърба си.
Янош, постигнали сме много заедно. Този път няма да участвам.
Махайте се оттук! Вървете по дяволите!
Най-после страната се ръководи
от работници като вас. – Работници...
С партията ще избирате живота си.
Доверете се само на новата партия. – И старата ни стигаше.
Арестувахте Бали и Рац.
Отведоха ги от парламента. Как да им се доверим?
Другари, ако не работим, страната загива.
Защото вие само дрънкате. – Работническия съюз...
контрареволюцията... – Връщай се в министерството.
Приемете партийната програма.
Др. Кадар ще сътрудничи на работническия съюз.
А защо отведе лидера му? – Да, защо го арестуваха?
Защо ги арестуваха? – Успокойте се!
Разчитайте на представителите на правителството.
Къде е правителството на Имре Наги?
Защо Националната гвардия е пред фабриката?
За да прекрати саботажите. – Млъкни, невестулке.
Достатъчно. – Пуснете го!
Сядайте. – Оставете ме на мира.
Пуснете ме! – Върни се там, откъдето идваш.
Негодник! – Нещастници! Скъпо ще си платите!
Стига приказки. Да гласуваме. – Каква полза, ако ни затворят?
Страната трябва да е в наши ръце. – Но в чии ръце?
Хора! Прогонихме шайката на Ракоши.
Имаме работнически съюз. – Но докога?
Трябва да го защитим. Да прекратим стачката.
Няма да стане. – Надявам се да се съгласите.
Ако приемем предателството, ако се изпокараме,
рано или късно ще стигнем дотам, че да се срамуваме от себе си.
Да продължим стачката. – Правилно.
Така ако истината излезе наяве,
светът ще научи, че някои от нас
са имали смелостта да изрекат думата "не".
Не. Той е прав. Ще стачкуваме.
Да живее стачката! – Да стачкуваме!
По дяволите! Негативът е изчезнал.
Могат да лъжат, както си искат. Защо ме гледаш така?
Не смей да кажеш, че съм те предала.
Бях глупак да покажа материала точно на теб.
И ти не ми вярваш. Какво да направя, за да не ме смятате за шпионин?
Родителите ми загинаха там. Не отидох в Москва по своя воля.
Ти засне материала, показваш колко загинаха,
колко се бориха. Измъкваш ли се сега?
Негодници!
Прости ми. – И ти ми прости.
Страхувам се. Не смея да се прибера.
Сигурен съм, че са ме издали.
Нямам си никого.
И аз си нямам никого. Не ми се сърди.
Кой е той? – Янош.
Мой баща. Мой любим. Ще ти разкажа някой ден.
Сама ли живееш в огромния апартамент?
Не, той е на приемната ми майка. Тя се крие. Беше от ДС.
Янош също се крие, само че от Държавна сигурност.
Андраш напусна страната.
Безумно е, че всички тук се боят. Издават се взаимно.
Какво ще стане?
Много си странна.
Ти също.
Нова година наближава.
1956 г. ще свърши и ще започне 1957 г.
Започва 1957 г. Иска ми се всички да бяхме заедно.
Светът трае един ден. Една целувка е животът ни.
Кой знае какво ни очаква, колко ще трае любовта ни?
Днес небето ми се усмихва...
Ето, заповядайте. – Благодаря.
Той няма да дойде.
Ще дойде.
Ела. Янош.
Искам да се запознаеш с Петер.
Познавам ви от кадрите и снимките.
Разбирам. Днес това не е много успокоително.
Илди, той е приятел на Юли. – Благодаря за поканата.
Всички, които обичам, ще дойдат.
Доведох и Тери. Нали може? – Разбира се.
Накрая се свързахме със Санто.
Жена му емигрирала през октомври. Оставила децата.
А ти имаш ли си някого? – Имам и нямам.
Извинявай.
Когато играем на гоненица, казвам "глупчо".
Здравей, Магда. – Здравей.
Здравей, другарко. – Здравей.
Влезте, другари. Не знаех, че има толкова гости.
Изненада. – И аз имам една. Връщам се.
Занеси куфарите в малката стая.
Видя ли кой дойде? Да не оставаме, Янош.
Няма нищо. Ще бъде забавно.
Все пак е новогодишната нощ.
Какво приятно събиране.
Добър вечер.
Как смееш да идваш в дома ми?
Провокираш ли ме? – Стига, Магда.
Хубав заговор.
Магда, минава 22 ч. Ще изкараме до сутринта.
Не очаквах да сме толкова много. Може ли да взема палтото ти?
Мисля, че се познавате. – Да, от Москва.
А на входа срещнахме затворник от Сибир.
А, добър вечер.
Целувам ти ръка, скъпа моя.
Нося френско шампанско. – Какво е това?
Не съм подготвена за карнавал. Много се радвам.
Виж, това е Йожи.
Хрумна ми да я изтупам от праха.
Служи ми 18 години. Беше моят смокинг.
Всъщност е много удобна и топли добре.
Нали помниш? – И аз имах вечерни рокли.
Виж какъв хубав комплект имам.
Ще те гримирам с него. – Каква красота.
Защо сте толкова тъжни?
Аз също смятам, че Кадар трябва да се сдобри с Имре Наги.
Чичо Имре винаги е бил отличен политик.
Проблемът е, че руснаците го отведоха и не знаем къде е.
Не те ли тревожи? – Нищо не го тревожи...
Може и да е в Сибир, но жена му е във Виена.
Омразата не води доникъде. Да се учим от грешките,
за да не ги повтаряме. – Виждам, че ти си смешникът тук.
Младежо, бил си още дете, когато ние започнахме революцията.
Тогава бях заета с нещо друго. Предлагам да пием.
Хайде, вървете.
Грубите ви грешки доведоха до контрареволюция.
Партията се нуждае от нови лица.
Идеята ви за костюмите е чудесна, момичета.
Постели го.
Бяха на буржоазията и баба не позволи да ги изхвърлим.
Вижте колко дрехи.
Момичета, да ги внесем за другите да изберат какво да облекат.
Ще пременим целия антураж.
Трябва да спасим вечерта. – Красиво е.
Да видим това. – Униформата на Магда.
Харесва ли ти? Насам, насам! Разпродажба.
Вижте какво намерихме. Изберете си костюми.
Кой какъв иска да бъде? Днес всичко е възможно.
Деца, и вие. – Ще бъда салонен танцьор.
Омръзна ми от морализатори и идеологии.
Дотук ми дойде. Не, дотук.
Готово.
Вижте, деца.
Скромният салонен танцьор предлага услугите си.
Каква искаш да бъдеш? – Дисидент. А ти?
Аз ли?
Искам най-после да бъда щастлив.
Другарю Санто.
Добър вечер. – Вижте всички руснаци тук.
Вече съм била много неща.
Виж тези обувки.
Ще ти събуя ботушите.
Жофи!
Последната. – Гъделичка, но е хубаво.
Прибери го. – И малко червено.
Тери, не плачи. Хайде, не плачи.
Сложи й червило. Не плачи.
А ти каква искаш да бъдеш? – Не виждаш ли?
Грета Гарбо.
Любовта е илюзия,
за сърца илюзия приказна...
Йожика, може ли?
Блестящ танцьор си, Йожика.
Мадам.
Момент. – Няма ли да пораснеш?
"Това ще бъде нашата съдба, съдбата на двама ни..."
Янош! Внимавай.
Янош...
Янош.
Видя ли? – Почти полунощ е.
Вземете чаши. Побързайте.
За Бога, къде е шампанското?
Ето го.
Аз нямам чаша.
Честита Нова година!
Честита Нова година!
Каква ли година ни очаква?
Честита Нова година... за сина ми.
Честита Нова година! – Не ми пожелавай нищо!
Илди. – Тихо!
Ще те хвърлят в затвора.
Веднъж вече те освободих от затвора.
Ако отново те затворят, вината ще бъде твоя.
Не бъдете песимисти. – Илди, успокой се.
Ти да мълчиш! Ти си виновна за всичко.
Защо ни събра тук? – Тихо. Не се карайте.
Остави ме! Вие сте глухи и слепи. Не искам да оставам!
Успокой се. – И ти мълчи!
Убийци! Негодници! Долни мерзавци!
Проклети убийци! Що за хора сте?
Вече не ме е страх от вас. – Илди.
Кучки! Убийци!
Илди, престани. Ще те отведат.
Илди. – Янош, помогни.
Ела, Илди.
Мисля, че Илди е права.
Тя има пълно право.
Всички сме убийци, а не само Сталин или Ракоши.
Всички ние сме убийци.
Към мен ли е насочено това? – Да.
Веднага си вземи думите назад. – Няма.
Няма ли? Тогава ги повтори.
Всички сме убийци, Магда.
И аз имам такъв.
Престанете вече. Глухи ли сте?
Отваряйте!
Отивам да отворя.
Каква е тази врява? – Честита Нова година!
Честита Нова година!
Оттук ли идваха крясъците?
Целия антураж ли да приберем?
Не може ли да кротувате поне на Нова година?
Покажете ми документи.
Всичко наред ли е, другарко? – Всичко е наред.
Не си навличайте неприятности.
Тръгваме, момчета.
Бенце. – Легни и изпъни краката.
Лека нощ. – Скоро ще заспиш.
Заспивай. Честита Нова година. – Лека нощ.
Довиждане.
Помниш ли?
Срамота. Защо претърсвате този апартамент?
Ние сме почтени хора.
Лошо ми е. – Дъще.
Мамо, ти остани. – Върви по дяволите.
Майка ти те вика.
Не влизай. Тук са. Претърсват къщата.
Отиди във фабриката и кажи на Янош да изчезва.
Тръгвай вече!
Побързайте. – Застанете до стената.
Ти също. Отивай там.
Какво искате? – По-живо.
Кой е Габор Холо? Обърни се натам.
Янош Гергели. Ти ли си?
Негодник!
Предател!
Пусни го! Отведете го.
Долни убийци.
Не искам да живея.
Скоро ще се почувства по-добре.
Искам да умра.
Не мога да... – Напъвай. А така.
Не!
Другари, защо този майски ден
е толкова важен за народа ни,
а бих казал дори за всички други страни?
На тези първомайски тържества
декларираме ясно пред приятели и врагове,
че нашият народ ще излекува раните,
които бяха му нанесени от контрареволюцията.
Той е твърд и непоколебимо решен да построи
свободна, независима социалистическа Унгария!
Ура!
На крак, о, парии презрени,
на крак, о, роби на труда!
Потиснати и унижени,
ставайте срещу врага!
Нека без милост, без пощада
да сринем стария гнил строй!
Светът сега нас гледа.
Напред в решителния бой!
Бой последен е този,
дружно вси да вървим,
с Интернационала света да обновим!
... вътрешни реакционерски сили заедно с чужди империалисти
заговорничеха срещу законния ред в Унгарската народна република.
Преследваха целите си, внедрени в работническите съвети.
Заговорниците продължиха подривната си дейност,
дори след като народът ни започна възстановяване на реда,
воден от революционното работническо-селско правителство.
Благодаря.
Трябваше да бъде при закрити врата. – Балаш Хорват, станете.
Вечерта на 5 януари сте посетили Габор Бона в дома му
и сте обсъдили с него продължаване на стачката. Признавате ли?
Вие го знаете. Арестувахте ме във фабриката след това.
Признавате ли вината си? – Аз съм невинен.
Седнете.
Янош Гергели, станете.
Разбрахте ли обвинението? – Да.
Признавате ли вината си? – Да.
На 27 октомври сте сформирали контрареволюционен съвет
с тук присъстващия Габор Бона. Признавате ли го?
Да, признавам.
Признавам също, че през 1939 г.
постъпих в полицията на Хорти.
Вършех разузнавателна работа за тях.
По-късно, през 1944 г., докато живеех във Франция,
се свързах с американското ЦРУ и Британската разузнавателна служба.
През 1946 г. благодарение на връзките си в САЩ формирах...
Формирах съюз с югославското разузнаване,
което поиска да сътруднича за промишлен шпионаж.
Бях във връзка с Бранков, Ранкович и – слушайте внимателно,
Ласло Раик.
Знам, че на процеса утре той ще отрече категорично.
Готов съм да призная всичко, за да помогна
на представителите на правосъдието да търсят и разкрият истината.
Чуйте ме. Изслушайте ме. Не съм свършил.
Продължих конспиративната дейност...
Янош Гергели, отговаряйте само на зададените въпроси.
Конспирацията продължи и след ареста ми през 1950 г.
Докато бях в затвора,
редовно заблуждавах надзирателите, излизах от килията
и няколко пъти се срещнах в гората с Йосип Броз Тито.
Тишина! Изведете го!
Няма да променя нищо. – Какво чакате?
Изведете го! – Същите хора седят тук.
Проклети убийци! Всичките сте еднакви.
Изведете го вече! – Същите сте от 1938 и 1948 г.
Ще бъдете същите и през 1958 г.,
и през 1968, и през 1978, и през 1988, и през 1998 г.!
Не мога да пиша дневник.
Дори не мога да проумея случващото се около мен.
Страх и страдание...
Искам да разбера хората –
Магда, Янош, Илди...
Защо баща ми е умрял невинен на 29 години?
Едно, две,
три, четири,
пет, шест,
седем, осем,
девет, десет,
единайсет, дванайсет.
Отмъстете за мен!
Убийци!
Едно, две,
три
и четири.
Да живее Унгария!
Едно, две,
три, четири,
пет, шест,
Андраш, Юли,
Магда,
мама, татко,
Илди, 12.
Сбогом, момчета!
Другарю съдия, затворникът Янош Гергели
се явява по ваша заповед.
Разбрано.
Янош Гергели. – Да.
Съобщавам ви присъдата на Върховния съд
и присъдата на Народния съд.
Народният съд взе решение
да осъди Янош Гергели на смърт.
Молбата за амнистия е отхвърлена.
Смъртното наказание ще бъде изпълнено.
Будапеща, 4 септември 1958 г.
Докладвам, че присъдата е изпълнена.
Мъртъв е. – Благодаря.
Мъртъв е.
На вашите услуги. Може да тръгваме.
Кафето е готово, другарю председател.
Мъртъв е.
След половин час на същото място. Свалете го.
Кой е неговият гроб?
Не знам.
Може да бъде този.
Хайде!
В ролите участваха ЖУЖА ЦИНКОЦИ, ЯН НОВИЦКИ
МАРИ ТЬОРОЧИК, ИЛДИКО БАНШАГИ АНА ПОЛОНИ
ЛАЙОШ БАЛАШОВИЧ ИЩВАН ХИРТЛИНГ, ТЕРИ ТОРДАЙ и др.
Превод Светла Василева
Субтитри от ТВ, допълнения и редактор СИНЕАСТ ®
2023 ©