Naplo szerelmeimnek a.k.a. Diary for My Lovers (1987) Свали субтитрите
и реабилитира посмъртно скулптора Владислав Фердинандович Месарош.
Юли.
Постъпваш правилно, като тръгваш. И аз бих го направила.
Ето.
Вземи ги.
Не забравяй, че може да разчиташ на мен.
Разбра ли? – Благодаря.
Победа, другари!
ДНЕВНИК ЗА МОИТЕ ЛЮБИМИ
Татко, пиша този дневник, за да разбереш каква съм,
ако още си жив.
Мисля често за мама, за очите й, за червената й коса.
Понякога още усещам аромата на кожата й.
Баба и дядо се държат като истински, но все пак не са.
Те са хората, които ме доведоха от Москва.
Има само един човек, когото обичам – Янош.
Той беше отведен също като теб. Нищо не разбирам. Изморена съм.
"Сред социалистическата младеж в Югославия гласовете на опозиция
се потискат с жесток терор в опит да ги превърнат
във фашистка организация, подобна на "Хитлерюгенд".
Ако някой говори или гласува срещу фашистките лидери,
бива задържан и отведен в югославската тайна полиция.
Будната младеж продължава борбата дори в затвора.
Студентите от два университета са затворени тук.
Живущите близо до затвора чуват виковете
на младите хора, подлагани на изтезания
без прекъсване по цяла нощ.
Да живее Съветският съюз! Да живее нашият баща
и голям приятел другарят Сталин!"
Другари, има ли въпроси или коментари?
Другарю Санто, имаме молба. – Каква, другарко?
Както знаеш, преизпълнихме нормата с 200 процента.
Знам. Голямо постижение. Благодаря, другарки.
Молбата ни е след тези 10 минути политагитация
Ержи да ни попее.
Молбата не е в регламента, другарко.
Др. Санто, това ще увеличи производителността.
Нужно е на тези жени. Моля те, позволи го.
Добре тогава.
Пей.
Другарю Пища, отдавна наблюдавах те.
Как инструментите въртиш. Прекрасна гледка е.
Ще има панаир във парка
с въртележка, лимонада...
Мечтая си с мен да дойдеш там.
Нормата да изпълняваме не стига.
Да родим и три-четири деца повелята дойде.
На стахановка приляга мъж стахановец да е...
Сценарий МАРТА МЕСАРОШ и ЕВА ПАТАКИ
Музика ЖОЛТ ДЬОМЕ
Оператор НИКА ЯНЧО
Режисьор МАРТА МЕСАРОШ
Мамо!
... показа отново, че народът ни, обединен от социализъм и демокрация,
е готов да пожертва всичко, ако е необходимо.
Първоначалната цел от 750 млн. форинта беше достигната...
Ерньо!
Тихо! – Умирам!
Умирам! – Какво правиш? Мълчи!
Господи! – Върни се!
Умирам!
Тихо!
Другарко Ковач, когато те назначихме,
не знаехме, че си дъщеря на Магда Егри.
Аз съм виновна, че не проверих откъде си.
Вече знам, че си напуснала дома си без съгласието на майка си.
Избягала е, другарко. Кажете го направо. Бегълка е.
Бегълка. Незабавно трябва да се върнеш.
Другарят идва тук за трети път. Майка ти те чака.
Тя не ми е майка, а приемен родител.
Значи ме уволнявате. – Не те уволнявам.
Принудена съм да те освободя.
Не искам да прилагам сила.
Другарката Егри нареди да не употребяваме сила.
Изпрати и съобщение, че семейството те чака у дома.
Свобода.
Не ме е страх от теб. Доносниците не ме плашат.
Детето има достатъчно проблеми. – Горкото сираче.
Успява да се уреди навсякъде. – Какво искаш от мен?
Мразя те! – И аз те мразя!
Юли, престани! – Доносница!
Престани! Стига!
Наскоро дойдоха двама в сиви униформи.
Мама не дава, но ги подслушах.
Казаха, че е по-добре да се прибереш.
Шани!
Пак ли си тук? Какво правиш? Да не си влюбен?
Излизай! – Не ми се сърди, Ержи.
Няма.
Знам, че отново са идвали.
Да вървят по дяволите. Мразя ги.
Страхувам се.
Ще ти кажа нещо.
Магда каза, че ако се върнеш доброволно,
ще уреди да си вземеш матурите.
Остава ти половин година. Какво ще правиш без диплома?
Магда няма да ти позволи да кандидатстваш в университет.
Вчера отново дойдоха във фабриката.
Ще дойдат и утре. Не можеш да се измъкнеш.
Мразя я! Откакто затвориха Янош, не мога да живея с нея.
Опитах се.
Ще получиш старата си стая. – Дай ми го.
Благодаря, но стаята за прислугата ми стига.
Какви са тези глупости? Защо не искаш стаята си?
Щом Янош е в затвора, тази дупка ми стига.
Мога да уча и тук. – Какво каза за Янош?
Ти го затвори, макар че е невинен. – Защо мислиш, че е невинен?
Усещам го. Искаше същото като теб! – Не викай.
Чувствата не стигат. Трябва да знаем.
Ако е враг, трябва да го докажеш.
Беше доказано на процеса.
Процесът свърши ли? Не продължи дълго.
Мълчи, Дежо, или и ти ще се озовеш там!
Каква е присъдата? – Какво те засяга? Мълчи си.
Остави го. Знаеш, че е болен.
Виждате ли? Никога нищо не ни казват.
Ще изчезне като баща ми. И той каза, че ще се върне,
а повече не го видях.
Да се разберем за нещо. Ти се върна и аз те приех,
но повече да не чувам за Янош или баща ти. Ясно ли е?
Др. полковник, водя затворник № 626.
Затворник 626 се явява по ваша заповед.
Свободни сте. Благодаря.
Моля, седни.
Цигара? – Не, благодаря.
Яж.
Янош,
трябва да ти кажа нещо важно.
Заповядай.
Партията ми възложи задача.
Почакай. Първо ме изслушай.
Познаваш ли Геза Хайду? – Наясно си.
Геза Хайду е предател, агент.
Подготвя саботаж.
Разследването приключва,
но за да потвърдим някои детайли, ни трябват твоите показания.
Чакай малко... – Ти чакай и не ме прекъсвай.
Всички знаят, че Хайду Геза работи за теб.
Той е твой близък колега с достъп до поверителни материали.
Янош, искам да помогна. Опитай се да разбереш.
Да? Знам. Ще му се обадя.
Партията...
е предпазлива с имигрантите от Запада и има пълно основание.
По-добре трима невинни другари да пострадат,
отколкото да допуснем предател да се внедри,
да руши единството й,
и да подкопава отвътре усилията и вярата ни.
Сега не можем да се доверим дори на себе си.
Повярвай ми, Янош. И ти не можеш да бъдеш сигурен
каква отрова са вкарали в теб, докато си бил там.
Янош, ще направиш услуга на партията
и ще помогнеш на себе си. Още си й нужен.
Разбираш ли ме? – Не.
Ние имаме обща кауза.
Трябва да ни подкрепиш в опасност. Разбираш ли?
Подкрепи ни!
Какво става с Юли?
А татко... Мъртъв ли е?
Но къщата още е там.
Да, още е там.
Колко е часът? – Пет и половина.
Защо упорстваш? Магда иска най-доброто за нас.
Знам. – Защо не изпълниш молбата й?
Не знам. – Защото упорстваш.
Не мога да го направя. – Времето за свиждане изтече.
Времето изтече и дори не знам кога и дали ще те видя отново.
Мълчиш и всички сме в неведение. – Както виждаш, съм добре.
Пуснат ли ме, прибирам се веднага. Ще поправя покрива. Спокойно.
Помисли поне за сина си. – Често мисля за него.
Кажи ми... Не плачи, сестро. Не плачи, послушай ме.
Времето изтече.
"Стреляй – отвърна той. Мразя себе си и презирам теб.
Ако не ме застреляш, аз ще те убия някоя нощ.
Земята е твърде малка за двама ни.
Стрелях. Когато димът се разнесе,
Грушницки не беше на козирката.
Прах се носеше над ръба на скалата.
И тримата извикахме:
"Край на комедията!"
Юли!
Юли!
Събуй ми ботушите.
Как мина в училище? – Ще завърша с отличие.
Не го очакваше, нали? – Напротив, точно това очаквах.
Затова се върна. – Кажи ми само едно.
Янош жив ли е? – Искаш да го видиш?
Способна ли си да обичаш мъж, предал каузата ни,
народа, мен, теб? – Да, обичам го.
Искам да го видя и да говоря с него.
Искаш да говориш с него. Какво си мислиш?
Всъщност би могла да го видиш.
Мога да го уредя. Ще свидетелства на процес.
Хайде. Няма ли да кажеш нещо, скъпа?
Видя ли го изобщо? Юлика, видя ли Янош? Кажи ми.
Горката. Алергията й пак се обостри.
Остави я.
Пийни. Полека.
Изпий го и ще изчезне. Не се плаши.
Защо трябва да се боя? Смърт, разруха...
Милиони загиват на фронта.
Няма да умра напразно. Ще загина за каузата,
за нашата кауза, за народа!
Каузата ни е справедлива и ще триумфира.
Олег Кошевой!
Кажи за дейността на Младежка стража.
Бях единственият й водач.
Аз съм отговорен за всичко.
Няма да отговарям на тези,
които преследват невинни хора. – Какво казва?
Един ужасен свят те очаква.
Няма да го разбереш, дори да имаше хиляда мозъка.
Това е последната ми дума.
Да живее Ленинският комсомол!
Да живее Болшевишката партия!
През долини и през хълмове
дивизията ни върви напред.
Приморието в битка да превземе –
на белите укрепление е то...
Знамената вятъра развява, от кръвта на воините обагрени са те...
Наистина ли пишеш роман? – В момента не намирам време,
но един ден ще напиша велик роман. Сега само събирам материал.
Живеем във време, за което трябва да се пише.
И ти ли пишеш? – Само дневник.
Татко, Юли иска да стане филмов режисьор.
Откъде ти хрумна идеята? – Не знам.
Обичам да ходя на кино. – Вместо на училище. Идва с мен.
Мина ли много време от последния път?
За мен е едновременно мечта и реалност.
Постоянно ходя на кино.
Защо се умълча?
Криете ли нещо от мен? За какво говорехте?
Въобразяваш си. Сигурно си изморена.
Цветята са в кофа.
Защо не са във ваза?
Шандор е тук.
Какво иска? – Донесе цветя от градината си.
Какъв ти е?
Защо криеш? Той ти е брат, нали?
Не е твоя работа.
Много мил човек е. – Млъкни.
Съвсем ясно му казах повече да не стъпва в тази къща.
Магда, в какво си се превърнала? Той има рак.
Исках да те видя, Магда.
Уреди го да иде в болница.
Дори няма лекарства. Трябва да помогнеш.
Остави, Рожа.
Не дойдох да моля за помощ.
Вече не може да ми се помогне.
Нека пощадят жена ми и дъщеря ми. Моля те само за това. Уреди го.
Защо да пострадат? – Не знаеш, Юли. Бях директор
на буржоазна фабрика.
В това време аз бях комунист. Затвориха ме.
Едва не загинах там.
Направих всичко възможно. Наех адвокат.
Пътищата ни се разделиха, Шандор.
Виждаш ме за последен път.
Не допускай Ева и Илона да пострадат.
Умолявам те.
Може ли да те целуна?
Беше на майка ни.
Какво си мисли, че мога да направя за него?
Какво бих могла да направя? Нищо не мога да направя.
При неговото минало не мога да сторя нищо.
Какво си мислите? Какво искате от мен?
Какво? Какво искате всички вие?
Юлия Ковач.
Заповядай.
На колко години си, другарко? – На 18.
Знаеш ли какво означава да бъдеш филмов режисьор?
Означава да снимаш филми. – Да, но как и какви,
за какво и за кого?
Искам да се науча.
Прочетохме материала и разгледахме снимките.
Не твърдя, че са лоши,
но може да ми вярваш, че допускаш грешка.
Ти си на 18 години и си жена.
Трябва ли да те приема в школата?
Дори да приема молбата ти...
за да си направя шега,
ще се почувстваш изгубена и нещастна.
Добре. Какви филми искаш да снимаш?
За хората и за това как живеят сега. – Това е добре, другарко.
Да бъдем сериозни. Градим ново общество.
Работници и селяни кандидатстват и то много талантливи.
Не можем да приемем всички. Семейството ти може да помогне.
Стани учителка или лекарка.
Не искам да бъда лекарка. – Не злоупотребявай с търпението ми.
Слушай, ела у нас на кафе някоя вечер.
Ще ти обясня какво означава да бъдеш режисьор.
Няма да спорим. Това е изслушване на кандидати.
Какво чакаш, другарко? Приключихме.
Следващият!
Не чуваш ли? Приключихме.
Целувам ти ръка.
Татко.
Янош.
Ти ли си? Боже мой, защо идваш? Има ли проблем с Магда?
Няма да отида в Москва. Заличи ме в списъка.
Защо? – Вземи ги, моля те. Благодаря.
Седни.
Полудяла ли си? – Връщам се във фабриката.
Ще кандидатствам и догодина. Не искам да следвам икономика.
Знаеш ли кого изпращат в Съветския съюз?
Стахановци, партийни членове, млади работници и селяни.
А ти не си никоя, но отказваш да заминеш.
Заличи ме в списъка или ще ме качиш насила във влака.
Не ме е страх от теб или от Магда.
Не!
Горката Магда.
Не съм я молила за нищо.
Слушай, разбирам те.
Знам, че и на теб ти е трудно.
Не знаеш колко рискува Магда заради теб.
Новата ти книжка е с нейното име, а не с това на баща ти.
Знаеш ли колко опасно е това в наши дни?
Ако научат, може да я осъдят или дори да я обесят
при нейния пост.
И то само защото те обича и иска ти да следваш,
да растеш, да излезе нещо от теб. Замини.
Там ще разбереш по-добре нашата кауза.
Тръгвай и си помисли. Върви!
Сигурно може да купим нещо на гарата.
Влакът скоро ще спре.
Ябълки.
Сталин е нашата битка
и Сталин е мирът.
Построен светът е в името на Сталин,
и Сталин е мирът.
Защото Сталин е нашата битка
и Сталин е мирът.
Построен светът е в името на Сталин.
Юлия Ковач? – Да.
Да започнем с владеенето на езика.
Говорите ли руски? – Да, владея руски съвършено.
Всички това казват, другарко.
Да, но в детството си съм говорила повече руски.
Живях тук през войната. Ходех на училище тук.
Сега се връщам, защото мечтая да следвам тук.
Искам да стана филмов режисьор, но ме изпратиха да уча икономика.
Съжалявам, но не можем да помогнем.
Не можем да отхвърлим решението на унгарските си партньори.
Другарят Йеньо Тот е готов да се разменим.
Изпратен е да учи за режисьор,
но той иска да стане икономист. Само ще размените имената ни.
Не е толкова лесно, другарко. Как да разменим имената ви?
Кандидатствахте ли режисура в Унгария?
Да. – Приеха ли ви?
Естествено, но искам да следвам тук
при учители като Довженко и Кулешов.
Тази школа е дала на света най-великите кинотворби –
"Броненосецът "Потьомкин", трилогията "Максим".
Трябва само да размените имената.
Другари, ситуацията е ясна. Изпратени са на грешни места
заради административна грешка.
Ако се разменят, всички ще бъдат доволни.
Другарката вече е била приета в Будапеща
и трябва да издържи изпитите тук. Другият другар е тук от 6 месеца.
Свършил е трудното. Ако се провали, ще го върнем след половин година.
Да подкрепим унгарските другари.
Да повикам ли лекар? – Няма нужда.
Това е алергия. Ще отшуми.
Добър ден, Ана Павловна. – Коля! Коленка!
Вземи ме в 17 ч.
Държавен институт по кинематография
Приета си в киношкола в Унгария,
в катедрата по режисура. Така ли е?
Да, но исках да дойда тук да следвам.
Много странно. Изглежда след войната
е настъпила промяна в Европа.
Приемат не само деца в школата, но и момичета.
Искам да усвоя професията, за да служа на народа,
да правя народно изкуство.
Това не се научава. Или го носиш у себе си, или не.
Има 6-месечен изпитателен срок. Ако не видя резултати,
те връщам, без значение какво казват унгарците.
Благодаря много. – Не ми благодари за нищо.
Влезте. – Иван Николаевич... Извинявам се.
Ето билетите за "Три сестри". – Благодаря, Ана Павловна.
Защо сте ми сложили такъв график на часовете?
Да не съм дойна крава? Вижте, Иван Николаевич.
Зачислили сте ми 8 курса по актьорско майсторство.
Нека погледна. – Да, ще ви покажа.
Имам две групи първокурсници, още две групи второкурсници.
Да. – Трети...
Представям ви една от новите ви студентки.
От Унгария е, говори отлично руски. – Добре дошли.
Ана Павловна има три награди "Сталин" и е актриса
от драматичния театър. Народен артист е на СССР.
Не плаши момичето.
Актриса ли искаш да станеш? – Не, филмов режисьор.
Чаят е горещ. Кой иска?
Чай? – Да, моля.
Трябва да науча монолога до утре.
Достатъчно, благодаря.
Добър вечер. – Здравей.
Какво е това?
От майка ми е.
Молих я много пъти да не изпраща нищо.
Имам повече от тях. Лишават се заради мен.
Знаеш ли какво е тайга?
Сибир. – Да.
Баща ми обикаля тайгата месеци наред.
Майка ми работи в кооперативно стопанство.
Шест деца сме. А те са бедни.
Лук.
Майка събира...
... гъби.
Захарта и брашното са с купони.
Братята и сестрите ми не получават почти нищо.
Слънчоглед.
Днес бяха семестриалните изпити.
Имам "отличен" по актьорско майсторство.
Ана Павловна ми каза, че е виждала
само велики актриси да играят "Чайка" толкова добре.
Аз съм нейната чайка.
Вярваш ли й?
Да.
В "Броненосецът "Потьомкин" повествованието е хроника.
Представя революцията от 1905 г. по начин, който запазва
драматургическото правило, прилагано от хилядолетия,
за баланс между време и място.
Задълбочен анализ разкрива класически строеж
на драма в пет действия в тази хроника.
Сцената на стълбите – прочута
и често цитирана в киното,
предава сблъсък на контрасти във всяка от фазите си.
Постоянното редуване на близък и далечен план
отразява противопоставяне и конфликт.
Бягащите хора
са следвани по стълбите от заплашителни военни ботуши,
а движението надолу преминава към движение нагоре.
После майката се появява
с мъртвото си дете на ръце.
Слиза по стълбите и сякаш се изправя срещу тълпата,
паниката и войниците.
Това е една от най-силните сцени във филма.
Напрежението е в контрастиращите движения,
повтарящи се с една ключова разлика.
Сред бягащото надолу множество виждаме самотна
и празна бебешка количка.
Родителите на баща ми са обикновени хора,
но семейството на майка ми е от аристокрацията.
Отначало татко се опитал да предпази мама
от преследване заради корените й.
По-късно се нуждаел от защита, защото жена му била аристократка.
В крайна сметка...
нито единият от тях не се спасил.
Майка ми е искала да живее в Москва, но не е успяла да дойде тук.
И за мен беше трудно с документите.
Татко ме доведе в Москва,
а тя ме откъсна от него завинаги.
Искам да намеря къщата, където сме живели преди войната,
но не помня дори името на улицата.
Трябва да си спомняш все нещо.
Помня голям двор, в който скачахме на въже.
Помня входа. – Как изглеждаше?
Помня четири огромни сиви колони
и много висока сграда.
Знам със сигурност, че имаше пързалка
в съседство с къщата. Мама често ме водеше там.
Обичам те.
Само с теб...
Къде беше? Имаме изпит. Ще закъснеем.
Довиждане. – Побързай.
Утре. – Не се сърди.
И аз се притеснявам, но ще мине добре.
Боже!
Обработването на земята разболя и баща ми.
Майко, мълчалива си.
Режисирано е от унгарката. – Наистина ли?
Заминавам оттук да следвам в Будапеща.
Омъжиш ли се за Фери, вече нямам дъщеря.
Няма да върна земята.
Раздадохте нивите, а сега си ги искате обратно.
Кулаците са решени да саботират колективното стопанство,
но ние в колективните ферми няма да го позволим.
Ще се борим с империалистите и злонамерените им агенти.
Тази борба ще помете и теб.
Скъпи татко... – Махай се, мръснице!
Не я удряй! Достатъчно си бил и мен.
Майко. – Пирошка!
И така, сцената не е лоша.
Но трябва да поработиш върху диалога.
На места е тромав, а ситуацията е съвсем ясна.
Доволен съм от режисурата на актьорите.
Сцената разглежда много наболяла тема
в днешна социалистическа Унгария.
Понеже студентката е унгарка, според мен
заслужава оценка "много добър".
Предлагам още шест месеца изпитателен срок.
Слушай, мисля, че знам в коя къща си живяла.
Ела, не е далече. Бях я забравила, но съм сигурна.
Изведнъж си я спомних, когато ми разказа.
Има голяма кооперация. Трябва да е там.
Това е номер четири.
Не е тази. – Ела.
Ана, ти си гений.
Мама ме викаше от онзи прозорец, когато татко се прибираше.
Той го боядиса в синьо.
Знаеш ли колко комунистически лидери минаваха през този двор?
Югославяни, българи...
Тито и Димитров изглеждаха добре.
Присмиваха се на унгарските деца, че лидерът ни е плешив и нисък.
Ние се срамувахме заради него.
Чакай, момиченце.
Това е за дядо. – Благодаря.
Не пишеше често,
но научавахме всичко, което става с теб.
Гордея се с теб. Юли, благодаря много.
И аз се гордея с теб. – Така ли?
Защо не? Може да се гордеем една с друга.
Учех денонощно. За мен беше важно да остана.
Кои са приятелките ти? – Имам две.
Актриси са. Едната следва с мен, а другата
е Ана Павловна. – Великата Ана Павловна?
Тя ми преподава. Чуйте какво ми каза.
Впрочем съпругът й е сценограф в Болшой театър.
Др. Сталин обича Болшой театър. Има своя ложа.
На една премиера млад актьор играел Онегин и не знаел,
че когато другарят Сталин е там, всички трябва да пеят за него.
Не знаел в коя ложа е другарят Сталин.
Изведнъж по време на представлението
забелязал другаря Сталин зад завесата на балкона.
Представете си колко се изплашил, че чак изгубил гласа си.
На сцената настъпила тишина.
Всички стояли неподвижно като ударени от гръм.
Другите пеели,
а той изговарял думите, без да издаде и звук.
Не е приятна роля. – На другаря Сталин му харесало.
Легенда от артистичния свят.
Утре ще посетя Андраш.
Отдавна не ми е писал.
Юлика, скъпа,
Андраш вече не живее в Будапеща.
Едва ли ще го намериш. – Беше депортиран.
Как така депортиран?
Всеки, който е обявен за враг,
трябва да живее и работи
в селото, в което го изпратят.
И Андраш е враг в инвалидна количка?
Позволила си го.
Ти си го допуснала, Магда.
Има декрет за депортиране на всички роднини на осъдени.
Янош предаде каузата ни и беше затворен.
Защо не разбираш, Юли? – Не ме интересува каузата ви.
Не ми ли уредиш среща с Андраш,
повече няма да ме видиш.
Свобода.
Не може да го внесете. – Но аз искам.
Не може да го внесете.
Добре.
Добър ден. Търся Андраш Гергели.
Стаята му е там. – Благодаря.
Юли!
Знаех, че ще дойдеш.
Колко можеш да останеш, другарко? – Един ден.
Един цял ден ли? – Да.
Какво става с теб? Как е животът в Москва?
Следвам. Захвърлих всичко тук.
Не знам, но нещо ме тегли натам.
Може би е детството ми.
Искам да намеря баща си. Може би още е жив.
Може би.
Моят баща ми писа.
Някой изнесе писмото от затвора.
На пода ли спиш?
Да, хвърлям се от количката направо на дюшека.
Така е по-лесно.
Имам предложение.
Ще се преоблека и ще излезем да пийнем.
Знам чудесно местенце. Тайна е.
Подай ми ризата.
Сталин е лидер на народа на Съветския съюз,
учител на работническата класа в цял свят,
мерило за прогресивното човечество,
но същевременно всички страни – големи и малки,
го приеха в сърцата си една по една.
Благодарение на Сталин след освобождението
на страната ни беше спестена гражданска война.
Благодарение на Сталин дървото на реакционерите
и конспираторите не порасна да достигне небето,
а унгарската работническа класа и трудещите се селяни
успяха да триумфират над вътрешните реакционери
и да започнат мирно строителство на социализма.
Да живее съветско-унгарската дружба!
Под знамето на Сталин ще вървим напред,
водени от Матяш Ракоши.
Да живее Сталин! Да живее Ракоши!
Ужасно е. Бера памук в Унгария вместо грозде.
Погледни ръцете ми. Дойдохме, защото плащат добре.
Защо има принуда? – Не питай. Ти идваш от Москва.
А ти позволи на Санто да те изхвърли от фабриката.
Горкият има жена и две деца.
Партийният секретар е добър любовник.
Виж кой е тук. Жофи. – Сладка е.
Не я исках, но знаеш как е. Трябва да раждаш всяко дете.
Сега не бих я дала за нищо на света.
Ела, скъпа. – Не може да останеш с децата.
Ще уредя да се върнеш във фабриката.
Ти постигна своето. Стана важна другарка.
Ние оставаме. Няма да се върна.
Докато има реколта от памук, тук сме добре.
Обещавам да се забавляваш. Има много интересни хора.
Пристигнахме.
Казах ти за тази приятелка. – Хубавиците винаги са добре дошли.
Заповядайте.
Не съм те виждал тук друг път.
За пръв път идвам.
Наташа ми е приятелка. Следваме заедно.
И ти ли си актриса?
Следвам режисура.
Още шампанско! – Сигурна ли си?
Но не си рускиня.
Унгарка съм. – Истинска ли? От Будапеща?
Почти. Преди живеех тук с родителите си.
Заведоха ме в Будапеща в 1946 г.
Сега следвам със стипендия. Така се върнах.
Аз съм художник – живопис, скулптура и така нататък.
Имам много официални титли.
Между другото, аз съм Сергей Андреевич.
Светът е покварен.
Опитай. Пийни шампанско.
Юли.
Юли!
Др. Ковач, изпратихме много писмени предупреждения.
Но не дадоха резултат. Дори не отговорихте.
Отговаряйте на въпросите открито и честно
пред Съюза на московските студенти. – Вече казах. Не съм направила нищо,
което да касае дисциплинарната комисия.
Нека дисциплинарната комисия да прецени.
Дни наред дори вечер сте отсъствали от общежитието.
Знаем за това. Знаем всичко.
Имате добри доносници. – Другарко, мерете си думите.
Отговорете искрено защо не спите в общежитието.
Спя при приятелка, защото при минус 30 навън,
тоалетните и баните в общежитието не работят.
Трябва да ходим до тоалетна в двора.
Запознати сме с условията. – И за нас не е лесно.
Всички стипендианти трябва да спазват дисциплината.
Често се прибирате с млад мъж в жилището, където спите.
Пал ми е приятел. – Какъв приятел? В какъв смисъл?
Не ми е любовник. Ана приема много гости.
Всички познават Ана Павловна
и съпруга й, който е сценограф в Болшой театър.
Те са почтени хора, добри другари и партийни членове.
Излезте, другарко Ковач. Ще вземем решение.
Юли.
Как влезе тук, Ана? – Какви са тези дисциплинарни мерки?
Защо плаче? – Връщат го у дома.
Ще дойда с теб. – Това е моя битка.
Не съм направила нищо.
Стига глупости. Познавам ги. Способни са на всичко.
Другарко Ковач, влезте.
Добър ден, другари. – Добър ден.
Мисля, че е излишно да се представям.
Скъпи унгарски приятели, идвам при вас
като приятелка на Юли Ковач и неин преподавател,
но на първо място съм тук като комунист, другари.
Като комунист, който поема отговорност
за морала на студентите си, мога да гарантирам,
че Юлия Ковач е достоен представител на социалистическата си родина.
Позволете да изкажа благодарността си за това.
Благодаря ви за възможността да имам такава студентка.
Но уважаема... госпожо,
изпращат тук най-добрите студенти да учат.
Всички отговаряме за отечеството си.
Извинявай, как се казваш? – Тот – Бела Тот.
Тот...
Ние само й отправяхме второ предупреждение.
Ако отново се повтори, Юлия Ковач ще бъде...
Приятно ми е да се запознаем, другарю Тот.
Подарявам ти снимката си. Тази е за теб. Заповядай.
Ако се повтори, ще я върнем у дома. Засега случаят е приключен.
Беше ми приятно, другари.
Довиждане. – Засега е приключен.
Стига, не са толкова опасни.
За теб. Ти си като тях.
Може би дори си по-лоша.
Какво има, Юли? – Глупакът се бои от мен.
Може би не е глупав. Коя си ти?
Рускиня, унгарка? Сирак си, но и не си.
Страхуваш се, а те се боят от теб.
От мен ли? Защо?
Юли, не бъди наивна.
Стига. Какво правиш? – Дори ти не ме разбираш.
Юли, престани. Дръж се подобаващо за възрастта си.
Реши дали да бъдеш дете, или възрастна.
Не настоявай другите да те разберат.
Кой разбира мен или момчето, което плачеше, или цялата страна?
Важни са мислите и чувствата на другите.
Искаш да бъдеш режисьор, а се обиждаш.
Познаваш ли тази кариера? Всяка вечер се раздавам на сцената.
Трябва да платиш тази цена. Махай се!
Изчезвай!
Филмов преглед №34, 1952 г.
Др. Матяш Ракоши е председател на Министерския съвет
Унгарското народно събрание
проведе историческо заседание на 14 август.
Вместо Ищван Доби, председател на Президентския съвет,
Матяш Ракоши беше избран за председател на Министерски съвет.
След бурни аплодисменти др. Ракоши благодари
за оказаната голяма чест, като каза следното:
Резултатите дотук сочат, че големият ни план е реалистичен
и че всички условия за изпълнението му са налице
с постоянното...
Дежо, не казвай нищо.
Защо мислиш, че щях да кажа нещо? – Да живее Ракоши!
Юдит Кардош, началник-отдел "Кадри".
Свобода.
Посрещаме ви с отворени обятия като съветски стипендиант.
Ще ви помагаме всячески, другарко Ковач.
Ако не греша, сега в света няма много жени режисьори.
Няма. – Такъв е социализмът.
Даваме възможност на жените
да се реализират в сфери, недостъпни преди за тях.
Няма нужда да обяснявам.
Вие знаете повече за това.
Винаги може да разчитате на мен, другарко Ковач.
Предайте поздрави на майка си, ако позволите.
Добре. – Благодаря.
Др. Магда Егри е отлична другарка.
Сигурно идеята да станете режисьор е била нейна.
Чудесно е да имате такава майка.
Приличате много на нея.
... страданието на жени и деца, загубили семействата си,
е предупреждение за всички и всеки пацифист.
Американски бомби избиват хиляди цивилни
и оставят десетки хиляди без дом.
Обявената от империалистите свобода
е свободата да ограбват народи, а големите корпорации в САЩ...
Какво има? – Нищо.
... поради което потискат борбата на народите за свобода.
Но хората в Далечния изток черпят сили
от победата на китайския народ
и се борят с империалистическите потисници.
Какви са тези глупости? Защо не влезе в киното?
Отново те търсиха от кинопрегледа.
Трябва да ги лъжа, че си болна. Какво има?
Какво става с теб? Отговаряй!
Кажи нещо. – Изморена съм и ми се спи.
Ще те отстранят. Ще уредя да те изключат.
Да не се мислиш за някаква героиня?
Ти си малка глупава страхливка.
Обличай се веднага. Разбра ли?
Отивай да работиш! Няма ли?
Недей тогава.
Трябва да живеем. Чуваш ли?
Ти си глупаче.
Утре ще стегнем багажа ти и ще те откарам до гарата.
Съгласна ли си? – Много си мила,
но няма да замина.
Какво би казал баща ти
или Янош, когато се върнат?
Мислиш ли, че са живи.
Да.
Вярвам.
Говори Москва. Обръщение към съветския народ.
Запазете спокойствие и бъдете силни.
Др. Йосиф Висарионович Сталин получи удар
в дома си в нощта на 2 март.
Др. Сталин припадна. Десните ръка и крак
са парализирани и той изгуби способността да говори.
Сърдечната и дихателната дейност
са значително отслабени.
Др. Сталин получава медицински грижи
от Андрей Фьодорович Третяков, министър на здравеопазването,
и Иван Иванович Куперин –
председател на здравния отдел на Кремъл.
През войната хора загиваха за него.
"За родината, за Сталин."
Всеки оплаква някого.
Баща ми беше убит в Сталинград.
Двама от братята ми не се върнаха.
А ако той умре?
В нашето село всички се бояха от пощальона.
Когато се зададеше по улицата,
жените стояха пред портите... и чакаха.
В селото не остана нито един мъж.
Имаше само старци и болнави,
едноръки, еднокраки или слепи.
Майка ми...
Мама стоеше пред портата, а аз стоях до нея.
Тогава писмото пристигна.
Пощальонът не погледна мама, а само й го подаде.
Тя го притисна до сърцето си.
След това седнахме в тъмната стая.
Мама плачеше, а аз държах ръката й.
Баща ми беше арестуван. Майка ми умря от тиф през войната.
Съседката Мария имаше две малки деца.
Тя ме хранеше. Мъжът й воюваше на фронта.
Един ден Мария получи бележка
да отиде на гарата да посрещне ранения си съпруг.
Отидохме заедно.
Мъжът беше като кубче.
Нямаше ръце, нито крака.
Всеки ден го изнасяхме в кашон на двора.
Той въртеше очи и молеше всички да го убият.
Беше лято в тайгата и имаше какво да ядем.
Ще умре ли?
Имам лошо предчувствие.
Чух, че се прибираш. Искам да се сбогуваме.
Да се сбогуваме ли?
Защо?
Предстоят промени в школата, а и в цялата страна.
Преживял съм много промени. Загубих двама синове във войната.
Остана ми само една дъщеря.
Много хора ще напуснат. Мнозина ще бъдат убити.
Не искам да ставам свидетел.
Ще има промени.
Може би ще науча нещо за баща си.
Той беше арестуван тук. – Да, всичко е възможно.
През 1938 г. отведоха и моя брат.
Снощи не можах да спя.
Нервите ми са опънати до скъсване.
Сталин вече го няма.
Мъртъв е. Можеш ли да го проумееш?
Той умря, но партията остава. Ще има нови предводители.
Прости ми.
Прости ми.
Ти учи. Завърши следването си.
Бог да те пази.
Аз съм вярващ.
Благодаря.
Уважаемо Народно събрание,
след изминалата 1953 г. и на прага на Новата година
отбелязваме успех по пътя на развитие на страната ни.
Ще донесе ли промяна новата програма? Не знам много.
Тогава слушай. Имре Наги говори за това.
... в пълната си и окончателна форма ще гарантира
развитие на родината ни, обединяване на народа
и успешно построяване на социализма.
Измина половин година.
Уроците от нея сочат, че сме на прав път.
На база натрупания опит гледаме на предстоящите задачи
с обновен оптимизъм
и добре обоснована увереност.
Косата ти е посивяла, Янош.
Какви са новините у дома? Как сте?
Работя, обикалям страната. – А ти, Андраш?
И аз работя. Надявам се да ме приемат в университета.
Нали скоро ще се върнеш?
Не ме гледайте така сърдито. Предпочитам да ми попеете.
Коя е най-популярната песен сега. Започвайте.
"Времето е хубаво".
Времето е хубаво. Сто гребла удрят водата.
Сто младежи весело пеят. Песента им високо лети над реката.
На брега на Дунава ентусиазмът е висок всеки ден.
Галени от вятъра и водата плуваме с дух окрилен.
Дъщеря ми. – Здравейте.
Добър ден. – Здравей.
Чух, че работиш много.
Да, имам работа. Пътувам из страната.
Постигна каквото искаше. Магда го уреди.
Вечно ще й бъдеш задължена.
Познавах родителите ти.
Янош ще излезе скоро от затвора.
Освобождават все повече хора.
Не знаехме нищо. – Все нищо не сте знаели.
Избягали сте от Москва през 38-а, а през 49-а тук.
Кажете ми как го правите. – Внимавай, момиче. Агресивна си.
Опитах се да потърся баща си в Москва.
Не научих нищо за него, но чух много за вас.
Клубът на Вътрешно министерство е хубав.
Сега работиш и с култура.
Такава ми е работата. Партията ми го възложи.
Не искам да търсиш Янош.
Ще ти навреди ли?
Нищо не може да ми навреди, скъпа.
Г-жо Хайду.
Юли.
Недей.
Недей.
Съседите попитаха откъде идвам.
Казах им, че бях в Санкт Петербург.
Какъв беше той? С брада ли?
Не, но носи униформа.
Много ключове висят от колана му.
Не, не ме докосвай, моля те.
Това е от заработеното вътре.
Обеци?
Забелязах внезапна промяна в поведението на надзирателите.
Биеха ни по-малко.
Станаха по-любезни със затворниците.
Отново ни позволяваха да се разхождаме в двора.
Преброихме кои още са живи.
Първо забелязахме, че Геза Хайду
не беше с другите на двора.
Проверих и научих, че е умрял.
Присъствах на процеса му.
Призоваха ме като главен свидетел на обвинението.
Видях те в коридора на съда. Помниш ли?
Ти ме погледна. – Да.
Биеха ме.
Изтезаваха ме.
Преди да ме завлекат в съда, ме изкъпаха и облякоха.
Нахраниха ме.
Бях зашеметен.
Магда ми каза дословно:
"Който не взема решения в интерес на партията..."
Какво е това? Пушиш ли?
"... на практика се самоубива". Аз й повярвах,
но горкият Геза Хайду беше невинен.
А Магда? – Тя направи всичко възможно.
Не само оказа принуда, но и ми предлагаше услуги.
Идваше в килията ми всеки ден или ме призоваваше.
Не можех да се измъкна от нея. Беше по-силна.
Убеди дори сестра ми да ме обработва.
Не ми е казвала.
Способна е на всичко за партията.
Би пожертвала живота си. – Без разкаяние ли?
"Разкаяние"? При хората с власт
това чувство е рядко, а и вредно.
Защо говорим за това? Излязох от затвора, Андраш.
Музика, моля.
Ще облека сако да бъда по-елегантен
и после ще танцуваме.
Къде я понесе? Остави я.
Госпожице.
Какво?
Юли.
Янош.
Андраш, има ли нещо?
Какво?
Татко.
Вече се върна у дома, нали?
Сине, имам само теб.
Югославски и съветски другари проведоха приятелски разговор
и се разходиха в живописния парк.
По стара традиция работещите в местния кооператив
посрещнаха гостите с хляб и сол заедно с 10-хилядно множество.
Другарят Тито е защитавал лениновата истина
с десетки хиляди пролетарии в Петербург преди 40 години
като млад югославски революционер.
Днес той е образцов борец от международното движение.
На 20 юни се състоя важно събитие. Подписа се декларация
от СССР и Социалистическа федеративна република Югославия
за неразривна дружба между двете страни.
Отхвърлиха моя монтаж.
Какво да ти кажа?
Както знаеш, не съм участвал в събитията през тези години.
Чувствам, че материалът е вълнуващ и много наситен.
А кучето на верига...
Янош.
Да му помогнем. – Няма нужда.
Оставете ме. Няма нужда. По дяволите.
Да повикам ли лекар? – Не. Да вървят по дяволите.
В джоба на палтото ми има инжекция.
Можеш ли да ми я поставиш? От нея ще ми мине.
Трябва да отида в санаториум. – Какво ти има на бъбреците?
Онези негодници ме удряха с гумени палки.
С месеци урината ми беше червена. Не се тревожи. Ще се оправя.
Пребиха Геза Хайду до смърт. Аз още съм жив.
Спокойно, момчета. Ще мине.
Един ден ще видим как това се превръща във филм.
До утре.
Довиждане.
Не го гледай, а яж.
Каза, че ме обича.
Да можеше да видиш прекрасната му къща.
Красив ли е?
Красив е.
Не се ли боиш? Той е секретар на съюза.
Също е женен, а и партиен член. Ако ви издадат?
За него няма да е проблем, но теб може да те затворят.
Не разбираш.
Обичам го. Странен мъж е.
Той е 60-годишен старец. – Не е стар.
Влюбен е в любовта.
Не се тревожи, унгарко.
Яж, пий, живей.
Мамо.
Мамо.
Мамо.
И аз викам така. Чувала ли си ме?
Не съм.
Хора като нас рядко викат.
Чуйте военната музика.
Всички ни напуснаха.
Единият от тях изчезна вече напълно.
Останахме тук съвсем сами.
Ще започнем живота си отначало,
защото трябва да живеем!
Ще дойде време да научим причината за страданията си.
Вече няма да бъде тайна.
Не, не... Не е добре.
Не става така. Престани с това страдание.
Това е само игра.
Другарю режисьор, един момент.
Една жена е тук от часове и настоява да те види.
Спри!
Спри!
Свиня! – Какво искаш?
Не! – Ти предаде мъжа ми.
Умря в лагерите, но те открих. – Какво правиш? Пусни го.
Нещастник! – Другари, помогнете.
Пусни го. Луда ли си? Успокой се!
Успокой се!
Цялото ми семейство... Той нареди да ги отведат.
Влачиха ги.
Извлякоха всички.
Проклет мерзавец! С малко се отърва.
Тя добре го подреди. – Ако бях аз, щях да го убия.
Ти си такава. – Остави.
Не си ли гладна? – Спокойно, имам пари.
И аз искам. – Благодаря.
Как ли ще ме погледне в очите на изпитите?
Или как аз ще го погледна.
Добър ден. – Здравей.
Ана тук ли е? – Не, в театъра е.
Добър ден, Юлика. – Здравей, Олга.
Стресна ме. Защо си тук?
Нямаш ли ключ? – Имам.
Кой е непознатият мъж у вас? – Яцек – сценограф от Варшава.
Прави проучване. Искаше ли нещо?
Не. Отбих се само за малко.
Ще дойда утре.
Какво ти е?
Наташа!
Наташа, къде си?
Чудесно е да бъдеш жив.
Нали? – Да.
Напред, народе...
Червеното знаме...
Червеното знаме ще победи.
Чух, че си уволнил трима другари във фабриката.
Те са стари партийни членове, ценни хора,
бивши партизани, а ти се обграждаш
със съмнителни хора. Бъди по-внимателен.
Янош!
Най-после спорим с теб. Чудесно.
Другарите изпратиха ли предупреждение на добра воля?
Проблемът е, че във фабриката трябват експерти, а не другари,
защото още вярвам в нещо. – Реабилитациите са в ход.
Сега бяха спрени.
Който посвети живота си на партията,
не може да отстъпи.
Иначе е изгубен.
Има си система. Осъждат те, реабилитират те
и накрая те повишават.
Пропилях три години от живота си, а сега чезна в това легло.
Да, но си жив, Янош. Жив си.
Повярвай, и аз съм в същото положение.
Сега е моментът да постъпим правилно или грешно.
Дори сме длъжни.
Такива са целите на новата партийна директива.
Това са престъпления, а не грешки.
Извършителите им трябва да бъдат изправени в съда.
Вече знам и усещам какво е разкаяние.
Ти не...
Сега е време за действия, а не за поучения.
Права си. В крайна сметка сме в едно положение.
Единствената разлика е, че аз съм тук,
а ти си там.
Дядо не е добре. Иска да те види.
И аз искам да го видя. Ще го навестя.
Здравей, Андраш. – Здравей.
Здравейте, всички.
Здравей.
Как си? – Добре, благодаря.
Донесох ти нещо.
После ще го изядеш.
Запознайте се. Това е Юли, а тя – Магда.
Разказах ти за тях. – Здравей.
Довиждане.
Довиждане.
Как си? – Добре.
Радвам се.
Илди, носиш ли нещо вкусно?
За него е.
Илди, как правиш сладката? – Кои?
Които донесе миналия път.
От праскови ли? – Да.
Рецепта ли искаш? Твърде сладко ли беше?
Не, изобщо.
Селяни, привършили запасите след прибиране на реколтата,
работят в горското стопанство.
Йожеф Тимар е принуден да издържа семейството си,
като се откаже от земеделие и работи като дървосекач.
Баща ми не се е върнал от Първата световна.
Мама отгледа шестима ни в неговата земя.
Обявиха я за кулак.
Станах дървосекач.
Няма смисъл да се обработва земята.
Те отнемат и малкото произведено.
Взеха ни всичко.
Страхуват се от председателя на кооперативното стопанство.
Ако дръзнеш да си отвориш устата, те отвеждат.
Всяка жена се бои за съпруга си. Аз също.
Председателят не познава никого. Изпращат го от града.
Не разбира от земеделие. – Не разбира от нищо.
Във филма са представени отрудени селяни,
които всеки ден губят надежда заради страх и парични проблеми.
Основателните им оплаквания трябва да бъдат чути.
Изключено е да се излъчи.
Не можем да го приемем в този вид. Ще го обсъдим в кабинета.
Това е истината. Тези хора не лъжат.
Може би, но режисьорът трябва да вижда не само истината.
Трябва да създаваш нова реалност. Не си ли го учила, другарко Ковач?
За нас е важен бъдещият човек, положителният човек.
Бъдещето на темата зависи от това да кажа истината.
Още си много млада и не знаеш много неща.
Животът не е училище. Всичко е много по-сложно.
Кой те прие в московската школа?
Не кандидатства ли тук? – Кандидатствах.
Трябва да разбереш много неща и да опознаеш тази страна.
Пренапиши текста и премонтирай филма. Ще ти помогнем.
Мненията ни се различават по много точки,
също за реалността и режисурата.
Чуй, филмът е дипломната ти работа.
В крайна сметка съдбата му ще бъде решена в Москва.
Янош, какво има?
Прочетох най-новия брой на литературно списание.
Днес Андраш има рожден ден.
Идвам в най-подходящия момент. Обичам рождени дни.
Здравей, Андраш. – Здравей, чичо Фери.
Как си? – Радвам се, че си тук.
В четвъртък у нас се събират сталинисти и ревизионисти.
Ще дойдеш ли? – Да. Кои да подкрепя?
Това ли е въпросът?
Честит рожден ден. – Благодаря.
Иначе нямаше да се срещнат. Той е бил в друг лагер.
Грешиш. Не беше така. Там срещнах баща ти.
Фери, исках да те попитам за стария ти план,
за който ми спомена миналия път.
Бяхме за кратко в разпределителния лагер.
Изпратиха ни на тежка работа и едва не хвърлих топа.
Баща ти беше здраво сложен като повечето скулптори.
Помагаше на интелектуалците. Теглеше дънерите вместо тях.
Пазачите не одобряваха, но той упорстваше.
Винаги им отговаряше, макар да го пребиваха.
Беше свестен мъж. Може би затова му беше така трудно.
След това ни разделиха. За мой късмет ме изпратиха в Сибир
и работих 15 години в тайгата.
Повече не видях баща ти.
Фери, какво знаеш за линията на Маленков?
Мнозина казват, че тя застрашава позицията на Хрушчов.
Какво знаем ние за това?
ХХ конгрес не може да бъде заличен от съзнанието на хората.
Аз съм жив пример за това. – Как върви книгата?
Намери ли издател?
По-добре не храни илюзии.
Стига ми, че си намерил време да я прочетеш.
Не поставя достатъчно ясно въпроса
как се озовахме в това положение. – Кой?
Започнаха да вадят заключения от ХХ конгрес на партията.
Време беше. – Визират речта на др. Хрушчов,
но трябва да питаме друго.
Защо има икономически и психологически трудности?
На какво се дължи безпокойството в обществото?
Докато тези хора заемат постовете си,
всяка политическа преценка ще цели отстраняването им.
Добре казано!
Оптимист съм, че ерата на страха скоро ще свърши веднъж завинаги.
Твърде голям оптимист си. – Да.
Не се прекъсвайте! – Аз казвам да вярваме на Ревай.
Прилагането на принципите от 20-ия конгрес на партията
няма да се реши в Москва или Белград.
Правилно!
Битката трябва да се води тук, в Унгария.
Другари, приятели.
Събрали сме се на гроба на Дежо Егри
да изпратим дългогодишния борец на пролетариата
и герой от революцията от 1919 г. в последния му път.
За съжаление, той успя да се включи в усилията ни
едва в края на живота си, което му попречи
да изпълни истинската си мисия.
Междувременно не само той, а хиляди стари комунисти
бяха репресирани, преследвани и екзекутирани, макар и невинни.
Десетки хиляди се измъчват от болезнения въпрос
как можа да се случи това в нашата страна.
Не получаваме отговор на въпроса.
Тираничната диктатура ни даде само обвинения
вместо доказателства, клевети вместо реални причини.
Автокрацията и беззаконието процъфтяваха.
Груби заповеди взеха надмощие над убеждаването.
Откритият и почтен дебат отстъпи пред аморално сводничене.
Неправдата, чиито жертви станахме,
превърна и цялата страна в жертва.
Решени сме да превъзмогнем
грешките на култа към личността,
като положим всички усилия тази трагедия
никога да не се повтори.
Влезте. Следващият.
Влезте. Вие почакайте. Сега вие.
Заповядайте. Следващият.
Благодаря.
Влезте.
Добър ден.
На другото бюро.
Да. Моля, изчакайте отвън.
Ще ви повикам.
Искаш ли чай, пиленце? – Да, моля.
Вкусен е.
Ето, скъпа. – Благодаря много.
Другарко Ковач!
Заповядайте.
Моля.
Добър ден.
Добър ден. – Моля, седнете.
Радвам се да ви съобщя, че баща ви Ласло Ковач,
осъден през септември 1938 г. съгласно чл. 10,
е бил реабилитиран.
Връчвам ви решението на Върховния съд,
което отново оправдава баща ви.
А къде е той? – Мъртъв е.
Уведомиха ни, че е починал през март 1945 г.
В деня на ареста са били конфискувани следните вещи
от дома и студиото му: грамофон, четири скулптури,
две легла, сервиз за хранене и три картини.
Желаете ли да упражните правата си върху тях?
Естествено, не говоря за връщане на вещите,
а за определена сума за конфискуваните ценности
и заплата за два месеца.
Не желая нищо. – Разбирам.
Довиждане.
Тръгнете по коридора и в края му слезте по стълбите.
Всичко хубаво, другарко.
Кажете ми къде е гробът му.
Къде е погребан?
Съжалявам, но не знаем.
Какво стана? Всички ми казват да дойда при теб.
Танюшка, донеси ми чай с мед. Гласът ми е паднал.
Не знам как ще играя днес. Седни.
Трето повикване за актьорите от началната сцена.
Юли, нищо ли не си чула?
Избухнало е въстание в Будапеща. Бият се по улиците.
Какво? Откъде знаеш?
Няма значение. Знам го.
Трябва да се прибера. – Не зависи от мен.
Ти трябва да решиш.
Кой по кого стреля? – Унгарци се избиват помежду си.
Сега върви. Знаеш как да постъпиш.
Разберете. Трябва да се прибера.
Другарко, сега на никого не е позволено да се връща.
Когато може, ще ви уведомим.
И престанете да идвате.
Защо идвате всеки ден? Другите разбраха, че е сериозно.
Запазете спокойствие. Престанете с глупостите.
Не ме блъскайте! Поне ми кажете нещо.
Имам право да се прибера. Какво става тук?
Отговорете. Глух ли сте? – Не крещете
или няма да свърши добре.
Радвайте се, че тук сте в безопасност.
Помислете колко другари там се молят сега да са в Москва.
Изчакайте да изясним нещата. После ще се приберете.
Искам да се прибера сега. Позволете ми.
Имам право да замина. Трябва да се прибера.
Позволете ми да се прибера. Трябва да съм там.
Искам да си отида у дома. Позволете ми!
Искам да се прибера.
В ролите участваха ЖУЖА ЦИНКОЦИ, АНА ПОЛОНИ
ЯН НОВИЦКИ, ТЕРИ ТОРДАЙ ЕВА САБО, ГАБОР НАГИ и др.
Превод Светла Василева
Редактор Елисавета Каменова и Синеаст
Допълнения, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©