Naplo gyermekeimnek a.k.a. Diary for My Children (1984) Свали субтитрите
С участието на ЖУЖА ЦИНКОЦИ
АНА ПОЛОНИ
ЯН НОВИЦКИ
Господи, не позволявай да се разбием.
МАРИ СЕМЕШ ПАЛ ЖОЛНАЙ
ИЛДИКО БАНШАГИ, ЕВА САБО ТОМАШ ТОТ и др.
Лошо ли ти е, дядо?
Сценарий МАРТА МЕСАРОШ
Музика ЖОЛТ ДЬОМЕ
Юли, как мина пътуването?
Пораснала си. – Здравейте, скъпа.
Оператор МИКЛОШ ЯНЧО
Режисьор МАРТА МЕСАРОШ
Много е красиво. – Да.
Това е твоята стая, Юли.
А твоята е там.
Харесва ли ти у нас? – Харесва ми.
Всичко е красиво.
Мамо! Чакай ме!
Стаята ти е красива.
Какъв апартамент.
Дядо,
всичко тук ми е непознато и много различно.
Сякаш някой стоеше зад мен и Магда...
Боже, Магда.
Магда е добър и прям човек. Тя е по-малката ми сестра.
Дядо, страх ме е.
Не се страхувай.
Прибери го, моля.
Изобщо ли не си ме спомняш?
Не. – Защото беше много малка.
Винаги тичаше да ми отвориш,
но не стигаше дръжката на бравата и майка ти те повдигаше.
Спомняш ли си? – Не помня.
Аз не те помня.
Искам да бъдеш щастлива.
Не се тревожи за проблемите на възрастните.
Това вече е моя работа.
Ти ли поиска дядо да ме върне тук? – Да.
Щеше да бъде глупаво да останеш там.
При мен имаш дом. – Благодаря.
"Червената армия не дойде в Унгария като завоевател..."
Хапни, Юлика. – "... а като приятел и освободител
на унгарския народ." – Днес успях да намеря 10 наденички.
Многоточие, кавички.
"Това се казваше в първата прокламация." Точка.
Нов ред.
"Съветската администрация и комендантите въведоха ред
в освободените села и градове."
Край.
Добре.
Може да вземеш статията.
Тръгвам, Юлика. Утре ще донеса още наденички.
Погледни и слушай, живо дърво.
Представям ти истинския ти брат – малкия Герго.
От днес твоят живот е негов и неговият живот е твой.
От днес никой няма да ти вреди и ще живееш пълноценно
до деня, в който трябва да напуснеш този свят. Амин.
Не се страхувай, Герго. Сега гората те обича.
Какво стана? – Прилоша му.
Повиках лекар. Кашляше.
Къде беше? Остани тук.
Ще сготвя вечеря. Наглеждай го и сменяй компресите.
Дядо.
Скъпи дядо...
Няма да умра.
Не се страхувай. Няма да те оставя сама.
Магда дойде.
Отново кашля кръв.
По-добе ли си? Дежо?
Какво ново в училище? – Нищо. Учихме.
Свикна ли с другите деца? – Училището е добро.
Очаквам да бъдеш добра ученичка и да не се посрамиш, Юлика.
Не знам. Може би ще бъда добра ученичка.
Как така не знаеш? Всичко е въпрос на воля.
Ако си умна, трябва само да работиш. – Ще се опитам.
Защо все се дърпаш? – Не обичам да ме пипат.
Защо нямаш съпруг? – Имах. Разведе с мен.
Кога? – Много отдавна, когато бях млада.
Не те ли обичаше?
Не мисля, че ме обичаше. Изостави ме.
Не си ли искала деца? – Не.
Защо?
Нямах време.
Може би още не е късно. Ти може да станеш мое дете.
Донесох ти тези.
Пробвай ги. Дано ти станат.
От магазин ли са? – Сега нямаме такива в магазините.
Дойдоха от Америка. – Американски ли са?
Секретарката ги донесе в службата. Получила е колет от Америка.
Много хора получават колети оттам. Малки са й. Затова ти ги купих.
Благодаря.
Поне харесват ли ти? – Да, харесват ми.
Не личи ли? – Да, виждам.
А защо питаш?
Лягай. Ще дойдеш ли с мен утре?
Къде? – На модно ревю.
Какво е това? – Ще видиш.
Заспивай. Лека нощ.
Лека нощ.
Позволете да ви придружа. Да ви предложа ли цигара?
Заповядайте. – Не, благодаря.
Всички се веселят. Желаете ли да танцуваме?
Да седнем. – Щом искате.
Ако жена ми е склонна да... – Госпожо, може ли?
Ти ли си, Юли? Влизай.
Добър вечер. При мен ли идваш? – Да.
Почти приключих.
Може да върнеш пропуска за киното.
Изгаси лампата.
Глупаче. Мислеше ли, че няма да забележа?
Здравей.
Може ли да ползвам линийката на Юли Ковач?
Да.
Няма да ти я дам.
Красива е. – Много красива.
Колко захар искаш? – Една лъжичка, благодаря.
През войната работих в мебелна фабрика в Съветския съюз.
Жените бяха там денонощно.
Колко захар? – Без захар, благодаря.
Дори спяха във фабриката, ако се налагаше.
Колко захар искаш, Янош? – Две лъжички.
Нямате ли хубаво вино?
Така се прави. Кафето е след питиетата.
Забравих, че за теб виното е преди кафето.
Да не спорим. – Донеси вино.
Бабо, Янош иска вино. – Не викай! Не съм глуха.
Заповядай.
Чакай, вземи и чаши.
Когато бях в Съветския съюз, политическите емигранти работеха.
Цехът ни нямаше покрив. Дъждът валеше върху нас...
Ето чаша.
... но изпълнявахме нормата като съветските другари.
Аз бях близо до Тула. Там се състезавахме с другарите.
Беше много трудно с оскъдните ни дажби.
И за тях беше тежко.
Да, нямаше фаворити. Нямаше разлика между нас.
За ваше здраве. – Наздраве, Янош.
Наздраве.
Кой друг иска? – Аз.
Вчера бях на събрание. Говорих пред тъкачки.
Тези отрудени жени се прибират след 9-часова смяна
да чистят, перат, готвят и отглеждат деца, но се справят.
Съзнанието им е невероятно.
Невероятно е само ако не знаеш,
че те се доверяват на партията да защитава интересите им.
Поздравления. – Истина е.
Работниците разбират международното разделение
и подкрепят безусловно партията, както и другаря Ракоши.
Благодаря. – Вярно е.
Вижте как изведнъж се стъмни. – Да.
Може ли да светна? – Аз ще светна.
Гледайте всички насам.
Красота. – Това е друго нещо.
Довиждане и благодаря. – Довиждане.
Магда, Юли иска да ме изпрати. Пускаш ли я?
Не е ли твърде късно? – Пускаш ли ме?
Добре, но не се бави.
Лека нощ.
Нямате ли съпруга? – Загина. Само синът ни оцеля.
През по-голямата част от войната живях във Франция.
Бяхме в Нант, близо до фабриката, в която работех.
Имаше експлозии, бомбардировки.
Криехме се в мазето.
Един ден...
И тогава бях заклет пушач,
а не позволяваха да се пуши в убежището.
Един ден бомбардировката продължи сякаш вечно.
Излязох горе да запаля.
Изведнъж чух страшна експлозия зад себе си.
Обърнах се.
Бомба беше улучила къщата ни.
Жена ми и дъщеря ми бяха погребани под руините.
Спасиха сина ми и той оцеля.
Аз също, както виждаш.
Благодаря, че повървяхте с мен. Беше ми приятно да поговорим.
И на мен.
Сега бягай у дома.
Възразявате ли да си говорим на ти? – Не. Лека нощ.
Татко.
Татко.
Татко!
Татко!
Татко!
Обичам те.
Обичаш ли ме?
Да, обичам те.
Аз не. – Това не ми пречи.
Важното е, че аз те обичам.
Защо ме обичаш?
Не знам. Обичам майка си, а сега обичам и теб.
Извинявай, но ми се ходи до тоалетната.
Изчакай да стигнем. – Не мога. Наблизо има тоалетна,
но се плаща, а нямам пари.
Баба пести от всичко.
И аз нямам пари, но имам бродирана кърпичка.
Дай я на жената вътре. Може да те пусне.
Добре.
Довиждане.
Благодаря.
Красива си. – Аз ли?
Добър вечер и добър апетит. – Благодаря.
Относно враждебното отношение на кликата на Тито
към СССР и народната демокрация, радио "Москва" каза:
"Кликата на Тито предаде социализма и демокрацията и влезе
в лагера на враговете на социализма".
Сега твърдят, че могат сами да строят социализма.
Цитират Ленин, че и СССР трябва да строи социализъм сам
и че построяването му е възможно в страни,
които са изолирани. – Благодаря за вечерята.
Коментаторът от радио "Москва" подчертава,
че самото повдигане на въпроса, когато СССР съществува и помага
на народните демокрации да строят социализъм, е измяна.
Не приемай тази работа, Магда.
Чуваш ли? Остани в редакцията.
Тревожа се за теб. Не приемай. – Аз трябва да реша.
Длъжна съм. Другарите ми гласуваха доверие и приех.
Осъзнаваш ли какво става тук?
Победата няма значение, ако враговете са навсякъде.
Усмихват се и кимат, но само изчакват подходящ момент.
Но ние бдим и няма да го търпим.
Не си длъжна да го правиш. Ще съжаляваш.
Ще си съсипеш нервите, както и нашите. Разбираш ли?
Дежо, Дежо... винаги си бил страхливец.
Да прекратим този спор. Изтощена съм. Искам да поспя.
А и няма значение какво ще кажеш. Вече взех решение.
Чуй ме, Магда. – Какво искаш? Пусни ме.
Не приемай. – Пусни ме! Не чуваш ли?
Не бива да го правиш. – Луд ли си?
Не бива!
Какво става с Магда? Какво е направила?
Нищо не знам.
Нищо не знам.
Защо ме гледаш?
Не знам нищо, както и ти.
Тя е твоя приемна майка. Трябва да уважаваш Магда.
Да, уважавам я.
Трябва да я обичаш. – Не я обичам.
Не познаваш Магда. Тя е смела и искрена.
Затваряли са я неведнъж. Била е бита и измъчвана.
Отдаде всичко на революцията – целия си живот, младостта си.
Опитаха се да я пречупят, но не успяха.
Тя ги победи и избяга. Би се през цялата война.
В това време аз не вършех нищо.
Дядо, защо се боиш от Магда?
Защото е много силна.
Много по-силна е от нас.
Направила е много повече.
Сега изпратиха Магда на много трудно място.
Станала е надзирател в затвора.
Надзирател ли? Защо?
Защото войната не е свършила. Врагът още атакува.
Още се бият. Не разбираш ли?
Тикнаха и баща ми в затвора. – Това е съвсем друго.
Колко пъти те помолих да не го споменаваш?
Мълчи.
Добър вечер. – Здравей.
Здравей, Юли. Написа ли си домашните?
Не. – Не си? Защо?
Не отидох на училище. – Не си отишла?
А къде беше? – На кино.
Какво?
Отишла си на кино вместо на училище. Къде ти е умът?
За кого се мислиш, глупачке?
Нямаш ли чувство за дълг? – Какво става тук?
Ходи на кино вместо на училище.
Мразя училището. – Ах, ти...
Дежо, не я удряй.
Защо? Ти не я ли биеш?
"На Земята има органичен живот от няколкостотин милиона години."
Не ми се сърди, момиче.
Срамувам се.
Когато бяхме деца, баща ни ни биеше с каиш.
Киснеше го във вода и удряше. Беше дърводелец.
Ако не бяхме помели работилницата достатъчно добре,
или ако бяхме разлели лепилото, вадеше каиша.
Въпреки това го уважавахме.
Знаеш ли къде е проблемът? Не изпитваш уважение.
Ти си като мен, само че аз не се боя от никого.
Това не е хубаво.
Ще имаш много неприятности в живота.
Ако не бяхме те взели тогава,
досега можеше да си загинала или да си умряла от глад.
Беше много трудно дори за нас.
Без Магда никога нямаше да успеем да се върнем у дома.
По-добре да бях умряла.
Предаваш майка си?!
Мръсница такава!
Изчадие адово!
Ще те науча аз! Искаше да ме измамиш!
Животно такова!
Свиня мръсна!
Марш в килера, там ти е мястото!
Дойке!
Добър вечер.
Събуй ми ботушите.
Къде беше до толкова късно? – В клуба. Гледах един филм.
Кой ти позволи? – Никой.
Вече говорихме за това. Ако искаш да отидеш някъде,
ще ми казваш от предния ден. – Не знаех до последния момент.
С кого отиде? – С Томи.
Наказана си за една седмица.
Разбра ли?
Изгаси лампата.
Лека нощ.
Ще победим атомната бомба!
Мирният лагер ще победи!
Империалистическите оператори
и радиа пеят една и съща песен.
Говорят за така наречените "признаци на упадък" при нас.
Нека си говорят. Нека го вярват.
Знаем, че гладна кокошка просо сънува.
Бяхме силни, когато Райк беше сред нас
и носеше маска.
Станахме ли по-слаби, когато свалихме маската му
и разбихме бандата му?
Това ли е упадък?
Разкрихме го, изправихме го в съда, осъдихме го.
И империалистическите шпиони на Тито ще бъдат ликвидирани!
Ние ще защитим мира!
Попълни ли го? – Да.
Дай да видя.
Знаем за баща ти единствено, че е изчезнал през 1938 г.
Не е вярно.
Вярно е. – Лъжеш.
Добре. Лъжа.
Всеки тук знае всичко, Магда. Почти всеки има роднина,
който е загинал или изчезнал.
Всички ли лъжат? – Ти не разбираш, Юли.
Има емоции и чувства,
но това е история, дори историческа необходимост.
Защо не са арестували теб? – Не е твоя работа.
Моя е. Ти живееш и си мълчиш.
Има ли причина за това? – Има. Права си.
Няма да разбереш.
Ще разбера, ако ми се обясни, но вие не казвате нищо.
Ти също. Аз няма да напиша лъжи.
Няма да споря с теб.
Ще ти диктувам какво да попълниш.
Заповядай. Смятай го за заповед.
Нищо не можеш да ми заповядваш.
Юли!
Защо ме мразиш толкова? – Само те съжалявам, Магда.
Къде живее семейство Гергели?
Инженерът ли? В третата къща.
Благодаря.
Ти ли си Юли? – Да, а ти си Андраш.
Влизай.
Каква ти е Магда?
Юли!
Каква ти е Магда? – Никаква.
Мислех, че сте роднини. – Не сме.
Тогава баба ти и дядо ти също не са истински.
Не, но трябва да знаеш, че наистина обичам дядо.
Знам, че баща ми има роднини.
Живеят на село.
Защо не ги потърсиш?
Ще го направя.
Какво е това?
Старомодна е.
Кого търсите, госпожице? – Другаря Гергели.
Роднини ли сте? Защо идвате в работно време?
Аз съм му дъщеря. Много е важно да говоря с него.
Сестричката ми е болна. – Не бива да идвате в работно време.
Моля ви, пуснете ме.
Добре, влизайте. Той е някъде там, на събрание.
Промишлеността трябва да осигури материални ресурси.
Излишно е да подчертавам, че развитието на тежка промишленост
е ключово за изграждането на социализма.
Не бива да се задоволяваме с резултатите.
Ниската производителност е наш недостатък.
Другари, нужна е много работа да изпреварим капиталистите.
Да не се огъваме пред трудностите.
Да помним какво ни учеше другарят Сталин.
Трудностите са създадени, за да ги преодоляваме.
Довиждане. – Здравей, Юли. Ще вляза с теб.
Синът ти ми каза къде работиш. Искам да поговорим.
Защо не си на училище? – Мразя го.
Тогава има проблем. Може да завърши лошо.
Знам.
Какво да правим? Обядвала ли си?
Не. Гладна съм.
Тогава да хапнем.
Какво прави Магда? – Почти не се прибира.
Вече не работи в редакцията. – Знам.
Когато е у дома, ми крещи или е изморена.
Отдавна ли я познаваш?
От около З0 години.
Постъпихме заедно в движението.
Няма да повярваш, но тогава беше мила и приятна.
Беше образец за модерна жена, жизнена и интелигентна.
Беше приятелка на жена ми. Още ги виждам двете.
Пред мен в гората се разхождат две силни млади жени.
А бъдещето... Господи, колко силно вярвахме тогава в бъдещето.
Дълго време не можех да избера една от тях.
С Кати още не бяхме женени,
но накрая се спрях на нея.
Магда беше ли влюбена в теб? – Не знам.
След като се ожених за Кати, не се виждахме.
Избягваше ни дълго време.
През 1929 г. бях арестуван, както и Магда.
Съдиха ни заедно.
Дадоха ми 6 години, а на нея 4. Изпратиха ни във Вац.
Последваха гладни стачки и демонстрации.
Тя правеше всичко наравно с мъжете.
Подготвиха бягството ни през 1932 г. Работехме на брега на Дунав.
Преплувахме в ледените води. Чакаха ни на острова.
Получихме фалшиви паспорти и тръгнахме към Виена.
Оттам продължихме към Париж, а Магда отиде в Москва.
Времето лети, а само аз говоря.
Какво искаше, Юлика?
Ще те помоля за услуга. Изпрати ме в сиропиталище.
Седни.
Не те разбирам. Магда е добра жена и живееш в отлични условия.
Може да учиш, да се развиваш. Имаш всичко необходимо.
Не обичам Магда. Тя не може да замени майка ми.
Не искам да ме осиновява.
И теб ли те е страх от нея?
Мен ли? – Дядо много се бои.
Не ме е страх, Юли.
Ще говориш ли с нея? Обещаваш ли?
Добре, ще се опитам.
Малка вещица.
Когато бях прислужница на графа, виждах такива ястия на масата.
Това принадлежеше на графове, буржоа, банкери.
Среброто, картините и килимите им бяха отнети
и дадени на нас, дори вратовръзката ми е от тях.
Знаеш ли го, Юли? – Не могат да ти се сърдят.
Добър апетит. – Права си.
Престани, Дежо.
Гледай да не се увлечем в играта на аристократи.
Лесно се свиква с хубав живот. Хората стават лениви.
Защо казваш, че си играем на аристократи?
Казах ти да престанеш.
Не ми харесва постоянно да мърмориш.
Аз тръгвам.
Има време. Неделя е. Защо бързаш?
Животът не спира в неделя. – Кога ще се върнеш?
Не знам.
Какво планираш за следобеда?
Дежо!
Няма да те пусна.
Дежо, какво става с теб? Боже мой! Какво правиш?
Спри. Успокой се. Юли! Ела да ми помогнеш!
Моля те. – Дядо, какво правиш?
Успокой се. Моля те. Лежи спокойно.
Дишай. Стига.
Заведи ме в болница. – Добре.
В психиатрията или другаде. – Успокой се. Всичко е наред.
Страх ме е. – Ела. Спокойно.
Изправи се. Помогни ми.
Ще те сложим да легнеш на леглото.
Така. Готово.
Ето така. Дай на мен.
Влязох в партията на 17 години. Бях младеж.
Баща ми ме наби заради това. Отрекоха се от мен.
Да, дядо. Ти си се бил в революцията през 1919 г.
Хванали са те, осъдили са те на смърт, но си избягал.
Стигнал си с колелото до Фиуме в проливен дъжд.
Да, валеше силно и се простудих.
Развих пневмония.
Дробовете ми пострадаха.
Може би сега ще я убедя. Добър ден.
Ищван е номиниран за посланик в Монголия.
Така ли? Поздравления. – За мен беше чест.
Моля, заповядайте.
Благодаря.
Заповядай.
Желая ти успех на новия пост в служба на партията и народа.
Наздраве. – Дано оправдаеш доверието.
Ваше превъзходителство.
Защо не? Голяма чест е за кожар да бъде назначен за посланик.
Магда, искам да поговорим.
И аз имам въпрос към теб. – За какво?
Другарите в Центъра са много разочаровани от теб.
Защо не си приел партиен пост? – Мястото ми е във фабриката.
Досега възстановявахме разрушеното. Най-после работата започна.
Кой да ръководи производството, ако не главният инженер?
Знам, има управител от работническата класа.
Да, но горкият не става за нищо. Няма понятие от работата.
Той е много силен мъж.
Другарят е изтърпял много при стария режим.
Знам, че е добър човек, но не е професионалист.
Извинявай, Янош, но прагматичният буржоазен манталитет
е типичен за имигрантите от Запада.
Не разбираш. Най-силна е идеологическата принадлежност.
Но е по-полезна заедно със знания. – Ще взема две.
И не се отнася само до Запада. Не всички имигранти бяха цвете.
Добре, но ти си отсъствал и не знаем какво си правил там.
Вярно е. – Какво ми казваш?
Ищван казва, че при обтегнатата международна обстановка,
когато сред нас има предатели, въпросът е много важен.
Скъпа, това вече сме го чували.
Въпрос на бдителност. – Познавам Янош и му вярвам,
макар да не одобрявам това, което прави сега.
Добре, може да не сме съгласни за всичко, но съм убеден,
че ще съм по-полезен, ако си върша работата във фабриката,
отколкото на партиен пост. Защо иначе следвах години?
Радвам се и на най-малък резултат, дори да знам,
че предстоят трудни месеци и години. Както и да е, да пием.
Да, Юли. – Много добре.
Тук сме сред приятели. Това момиче има много лоши оценки,
учудващо лоши. Ще има двойки по пет предмета.
Шляе се.
Миналата седмица е ходила на кино вместо на училище.
На кино сутринта, следобед, вечерта и кой знае къде още се е мотала.
Дайте ми съвет. Не знам какво да правя с нея.
Да я изхвърля ли?
Надявам се да се вразуми.
Или да я отпиша от училище
и да я изпратя във фабрика да учи занаят?
Какво искаш от момичето?
Има лоши оценки и ходи на кино. Естествено. Неспокойна е.
Какво има? Може да ни кажеш. – Нищо.
Не спори. Ще поговорим.
Що за отговор е това? – Никакъв.
Не искам нищо от вас, в това число и от теб, Магда.
Помолих да намериш роднини на родителите ми,
но ти не го направи.
Направих го. Дори се срещнах с роднини на баща ти.
Оказа се, че не са като нас. Те са старомодни, вярващи.
С такава нагласа не може да се разговаря с тях.
Ти си лоша и неблагодарна. – Не искам да бъда благодарна.
Това е дързост. – Имай търпение.
Искате да промените всичко за един ден – света, хората.
Бъдете по-търпеливи. Момичето се нуждае от помощ,
а не от колективна критика. Това е лов на вещици.
Извинявай, Магда, но ще те питам нещо.
Обмисли ли добре идеята за осиновяването?
Попита ли Юли?
Тя е почти пълнолетна. Какво иска?
Да отида в сиропиталище. – Никога!
Прощавам ти. – Защото си твърде мека, Магда.
Да, прекалено мека си.
Може би и на нея трябва да й бъде простено за нещо.
Янош, това беше крайно безотговорна постъпка.
Ще трябва да потърпиш още малко.
Не ти препоръчвам сиропиталище.
Проверих и тези институции са пренаселени.
Пълно е със сираци. Войната току-що завърши.
Ще заемеш мястото на някого, който няма никакви роднини.
Юлика...
Юли, ти си умно момиче.
Разбери, че сега трябва да учиш. Няма друго решение.
Все едно къде и с кого живееш. Най-важното е
ти да се стегнеш и да си стъпиш на краката.
Все едно къде и с кого ще живея. Не искам да нараня Магда,
но не мога да забравя мама и татко, а тя иска това от мен.
Държи се така, сякаш не са съществували,
но аз не мога да ги забравя.
Права си.
Не бива да ги забравяш.
Аз също няма да забравя жена си и мъртвото си дете.
Влакът върви и не спира. От всички момичета теб избирам.
Ние искаме траен мир.
Ела при нас и се бори.
Ще празнувам рождения си ден у нас в събота следобед.
Ще дойдеш ли? – Не знам. Може да не ме пуснат.
Ако татко й се обади, майка ти ще те пусне.
Да, ако баща ти звънне на Магда,
тя сигурно ще ме пусне и накрай света.
За нея думата на баща ти е заповед. Трябва да знаеш,
че и твоята дума е заповед за мен. Ще дойда с Томи.
Разбира се, елате заедно. Ти също, Томи.
Какво ти е? – Нищо.
Днес ще дойда у вас.
Едва, две, три, четири,
пет, шест, седем, осем, девет...
Те са стотици и винаги кацат там.
Лека нощ, мамо.
Лека нощ.
Майка ти винаги ли си ляга толкова рано?
Не.
Винаги излиза много рано и се прибира много късно.
Днес каза, че ще спи 24 часа без прекъсване.
Каква беше майка ти? – Беше червенокоса,
със зелени очи, висока, тъжна,
щастлива, нещастна
и много добра.
Рисуваше, пееше
и говореше четири езика.
Защо замълча?
И тогава мълчах. Стоях тихо край потока.
Юли, ела! Побързай!
Викаше ме. Крещеше.
Тогава отидох.
Тя стоеше пред къщата
с големия корем.
Едва се държеше от болка.
Тръгнахме пеша, а болницата беше много далече,
в друго село.
Не се страхувай, дъще. Не се плаши.
Изглежда е заспала. – Спи много дълбоко.
Да не й пречим.
Мамо!
Детето умря.
Винаги бяхме заедно.
Тя ходеше на работа.
Аз ходех на училище.
Понякога вечер мама ме водеше на кино.
Не се плаши. Това е само филм. Актьорите не умират наистина.
След това снимат друг филм и играят други роли.
Рано една сутрин отведоха татко. Повече не го видях.
Юли, аз заминавам, но ще се върна.
Ще си дойда след няколко дни.
Юли, защо не казваш нищо?
Грижи се за майка си, дъще.
Мама се разболя и я приеха в болницата.
Всеки ден ходех при нея. Носех й супа и черен хляб.
Не отидох на погребението на мама. Не я чувствах мъртва.
Войната избухна.
Всички около мен плачеха –
деца, жени, мъже.
Много хора умряха.
Аз останах жива.
Добър ден, другарко. Ела насам за проверка.
Здравей.
Продължавай натам.
Добър ден, другарко. Застани тук за проверка.
Здравей. – Продължавай натам.
Всички ли претърсвате? – Не претърсваме, а проверяваме.
Заповядай. – Продължи натам.
Не можах да поканя целия клас.
Честит рожден ден. – Благодаря.
Ще взема палтото ти.
Баща ми изпрати много книги на Петер.
Какво е това? – Банан.
Растат на юг, например в Африка, в Индия.
Как се е озовал тук?
Харесвали ти?
Странен е. Трябва да свикна с вкуса.
Всички ли претърсват у вас,
дори теб на връщане от училище?
Това не е претърсване. Просто пазят баща ми.
На неговата позиция е така.
Има много реакционери, саботьори и шпиони.
Шпиони ли? Много интересно.
Не се шегувай. Това не е тема за рожден ден,
но с радост ще ти разкажа друг път, когато сме само двамата.
Бих искала. Всичко ме интересува.
Какво мислиш за това? – За пръв път идвам тук.
Ти? – И аз.
Приветствам другарите и другарките.
Надявам се, че се забавлявате.
Юли? – Да.
Слушах много за теб. Майка ти ми разказа.
Мама ли? Познавахте ли я? – Познавам я.
Сигурно говорите за Магда. – Да, чудесна жена.
Тя ми е приемна майка. – Знам.
Забавлявай се.
Всички се забавлявайте. Съжалявам, че не мога да остана,
но някой трябва и да работи. Прав ли съм?
Вие празнувайте.
Ти остани.
Става ли за ядене? – Вкусно е. Къде се научи да готвиш?
Тук, от баба, но за пръв път готвя вечеря.
Тогава браво. Харесва ли ти?
Искаш ли супа, Мария? – Да, моля.
Прощавайте. Отивам на работа. Благодаря.
И аз идвам след малко. Отдавна ли познаваш Магда?
Виждал съм я няколко пъти. Татко ми разказа за нея.
Продукцията скочи значително
след завършването на двата цеха.
Трябва да продължим строителството и да модернизираме техниката.
Ще се прибирам. До скоро. – До скоро.
Довиждане.
Янош.
През войната са унищожени 55 процента от машините.
Излъгах у дома. Казах, че следобед ще ходя на училище.
Защо трябва да лъжеш?
Магда не е доволна, когато идвам у вас.
Защо? – Не знам.
Може би се бои от баща ти. – Да се бои ли?
Да, защото е различен.
Още ли си тук? – Янош, уреди каквото те помолих.
Идеята за сиропиталището е глупава. Казах ти. Забрави я.
Може и да работя. Само искам да се махна от нея.
Имай още малко търпение, Юли.
Виждаш, че съм затънал в работа. Нямам време. Не разбираш ли?
Разбирам. Виждам, че и ти се боиш от Магда.
Боже мой! Упорита си като муле.
Не слушаш никого, щом си наумиш нещо.
Ето го компаса. Андраш.
Дадох ти мнение. Прави каквото искаш. Приключих.
Бях глупачка да мисля, че си различен,
но си същият безполезен страхливец. – Млъкни!
Затваряй си устата или лошо ти се пише.
Не разбираш нищо, жалко хлапе. – Ти си жалък.
Слушай... – Татко!
Извинявай, Андраш.
Изморен съм.
Щом в никакъв случай не искаш да оставаш с Магда, вероятно...
Както и да е. Довиждане, Юли. Бъди послушна.
Не се сърди на баща ми. Работи денонощно.
И аз почти не го виждам.
Кажи му да не ми се ядосва.
Довиждане.
Документи за самоличност.
Благодаря.
Документи за самоличност.
Моля.
Юлия Ковач?
Ела с нас. – Не отивам никъде.
Ела, Юлия. Майка ти се тревожи за теб.
Аз нямам майка. – Не говори така.
Тръгвай, преди да се ядосам.
Пуснете ме! Няма да ходя никъде!
Пуснете ме! Няма да ходя никъде!
Пуснете ме! Няма да ходя никъде!
Другарю полковник, водя издирваното лице.
Благодаря, другари. Съблечи палтото.
Благодаря.
Защо го направи? Защо постъпи така с майка си?
Не се ли срамуваш? – Не ме е срам.
Трябва й един добър пердах. Още никой не я е бил.
Затова е груба и непослушна. – Имаш право.
Хайде.
Ищван, какво правиш? Как си позволяваш?
Ти си полудял, Янош. – Да, знам.
Знам, че съм луд. – Янош!
Боклук. Махай се! – Пусни го! Остави го!
Пусни ме! Спокойно, няма да те ударя.
Юлика, какво правиш? Излез. Чуваш ли?
Довиждане. – Юли, изпълнявай!
Чуваш ли? Моля те.
21 декември 1949 г.
е 70-ият рожден ден на великия Сталин,
едно от най-големите тържества за трудещите се след освобождението.
Младите работници от "Чепел" предизвикват цялата страна
на съревнование за Сталин.
Един от стахановците в металургичния завод –
стругарят Нандор Кмехтл водеше с 3052 процента,
но беше изпреварен от Йожеф Винек
със средно постижение 3120 процента.
Съветският съюз, воден от Сталин, дари щедро съветски тролейбуси.
Тръгват на 21 декември с номер 70 в чест на рождения ден на Сталин.
В Националния музей работници отбелязват сталинисткия идеал
с изложба на картини
от живота на великия Сталин като боец.
Страната и столицата отбелязват рождения му ден.
Красивата украса на фабрики и къщи е израз
на обичта на работниците към Сталин.
Неговият гений сочи пътя към по-добро бъдеще,
свобода за народа и световен мир.
Да живее Сталин!
Добър ден. Идвам при приемната си майка.
Влезте.
Другарю полковник, дъщеря ви е тук. Може ли да я пусна?
Да.
Моля.
Какво искаш – яхния или шницел?
Благодаря, обядвала съм. – Тогава сладкиш.
Не, благодаря. – Донеси ми шницел.
Благодаря.
Напускам те. Не знам дали отивам при роднини на родителите си,
или в сиропиталище, но Янош ще ми помогне.
Ще ти кажа, когато намеря място.
Ще ти идвам на гости.
Кога говори с Янош за последен път?
Той ли те окуражи? – Преди седмица,
но не ми е казал да го направя.
Моля те, не изпращай милицията след мен.
Не мога да ти обещая.
Нося отговорност за теб, докато си малолетна.
Защо? Не си ме осиновила.
Не си ми кръвна роднина, както и баба и дядо.
Аз те доведох в Унгария.
Нося отговорност за теб пред другарите.
Ще помоля другарите да изберат друг да отговаря за мен.
Нито Янош, нито роднините ти могат да поемат отговорност за теб.
Да не го обсъждаме.
Подпиши ми пропуска.
Довиждане.
Заповядайте. – Благодаря много.
Добър ден. Искам да вляза.
Не може да влизаш и излизаш постоянно. Прибирай се.
Познаваш ме. Аз съм дъщеря на Янош Гергели.
Не познавам дъщеря му. Казах ти да се прибираш.
Не познаваш ли главния инженер?
Тук няма гл. инженер Янош Гергели. Махай се.
Такъв човек не работи тук. – Не е вярно.
Върви си, преди да съм се ядосал.
Не е вярно!
Здравей. Боях се, че повече няма да те видя.
Здравей.
Отдавна исках да стегна къщата,
но все не ми оставаше време.
Удостоверение за раждане, удостоверение за брак,
кръщелното на дъщеря ми,
смъртен акт.
А това са партийни книжки –
новата и старата.
Това са паспортите ни. Дължим им живота си.
Тук са и фалшивите, и истинските.
Може ли да погледна? – Разбира се.
Аз не мисля за смъртта. Искам да живея и да знам
какво става с нас и около нас.
Преживели сме много. Ще преживеем и тази тежка година.
Имай малко търпение.
Отваряй си очите.
Един ден всичко ще ти се изясни.
Не можеш ли да избягаш? – Не мога.
Бягал си много пъти.
Затова не мога.
По малко за младежите...
и повече за възрастните.
За твое здраве, Андраш! Взе последния си изпит.
Пия за Андраш. – Благодаря.
Преча ли?
Заповядай. – Не, чакат ме.
Донесох ти това. – Чудесно.
Мирише хубаво. – И е силна.
Добра е.
Това е за госпожицата. – Благодаря.
А това е за теб. – Благодаря.
Празнувате ли? – Да.
Приятна вечер. – И на теб.
Добрият майстор пие постоянно,
но никога не е пиян.
Спокойно, няма да се напия.
Ще си налея само една чаша.
Ще пазя другото за по-добри дни.
Палинката няма да се развали.
Неведнъж съм мислил, че животът ми е подарен.
През зимата на 1942 г. арестуваха групата ни край Лион.
Строиха ни до стената.
Онази вечер само аз не бях улучен от куршум.
Спасиха ме телата, паднали върху мен.
Така беше.
Оттогава знам, че трябва да живея и за тях,
за тези, които вече не са сред нас.
Не може да се предавам,
защото са вързали ръцете ми.
Както и да е. Да заспиваме.
Ставай.
Запази спокойствие.
Андраш, грижете се един за друг и за къщата.
Бъди силен, сине.
Юли.
Не плачи, Юли.
Иначе ще се срамувам от себе си.
Малката ми.
Достатъчно. Тръгвай!
Дядо, кажи ми.
Защо отведоха майката на Томи и Янош?
И те ли са изменници?
Не плачи, дядо.
Ще работя във фабриката, където Янош работеше.
Вземи. – Благодаря много.
Ръкописът ми. – Ще го пазя.
Може ли да го прочета?
Да, на теб позволявам.
Юли.
Права си да си тръгнеш. И аз бих постъпила така.
Ето.
Вземи ги и не забравяй, че може да разчиташ на мен.
Разбра ли? – Благодаря.
Г-н диригент, проблемът е, че работата ви е ужасна.
Тя е ненужна, вредна, реакционерска. Музикантът трябва да ни радва,
да ни прави по-съвършени, да ни насърчава да работим
и да продължим борбата,
да ни показва радостите и красотата на живота.
Музиката е огромна сила.
Беше оръжие в ръцете ви,
направи работниците унили и сломи духа им.
Злоупотребихте с доверието е незнанието ни.
По този начин объркахте умовете ни,
а това объркване влоши и производството ни.
Вие не само сте слаб, бездарен музикант, г-н диригент,
а и наш враг.
Не мога да си служа с цветистите ви думи.
Не съм учил при американски професори.
Учил съм от Ленин, Сталин и Жданов.
Другарю Лакатош... – Това е всичко.
Който иска, може да дойде с мен.
Национален хоров фестивал 17 юни 1950 г.
Не плачи. И ти ще го видиш.
Може ли да вляза?
Здравей, татко.
Здравей, Янош.
Здравейте.
Как вървят нещата?
Как се справяте?
Юли.
Ставам в 5, смяната започва в 6 ч.
После се прибирам и чистя. Томи идва всеки ден.
След като сготвя, тръгвам за училище.
Чета много и гледам филми.
Какви книги четеш? – Всякакви.
Достоевски, Круди... Гледах "Падането на Берлин".
А ти, Андраш?
Има ли значение? Аз чакам.
Много си блед, Янош.
Превод Светла Василева
Редактори Елисавета Каменова и Синеаст
Субтитри от ТВ, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©