Doucement les basses a.k.a. Easy Down There! (1971) Свали субтитрите
АЛЕН ДЕЛОН
ПОЛ МЬОРИС
и НАТАЛИ ДЕЛОН
във филма на ЖАК ДЕРЕ
ПО-ЛЕКО БАСИТЕ
Сценарий ПАСКАЛ ЖАРДЕН
Участват още ПОЛ ПРЕБОА
АНДРЕ БОЛЕ, МИРАНДА КАМПА ФИЛИП КАСТЕЛИ
СЕРЖ ДАВРИ, КАРЛО НЕЛ СИЛВИ ЛЕНОАР, ИВАН ШИФР
и ЖЮЛИЕН ГИОМАР
Оператор ЖАН-ЖАК ТАРБЕ
Музика КЛОД БОЛИН
Добър ден, г-н свещеник. – Добър ден. Как е баща ти?
Болен е от грип. – А майка ти?
Кашля. – Чудесно.
Ще бия камбаната. Сигурно някои са закъснели.
Вие ли сте отец Медийо?
Да. – Трябва да ви кажа нещо важно.
Доста ветровито е при вас.
Бог и стихиите са господари тук.
Душите на прокълнатите бродят из полята
и стенанията им се смесват с крясъците на чайките.
Трябва да ви кажа нещо поверително. – Откраднали сте, изнасилили, убили?
Не е това.
Женен съм. – Чудесно!
И? – Аз съм съпругът на жена ви.
Бихте ли повторили? – Съпруг съм на вашата жена.
Вие... – Да.
Съпруг на Ри... – Да, женен съм за Рита.
Рита почина преди 7 години. Затова приех свещенически сан.
Не! – Да!
Жена ви не се е удавила. – Бях на погребението й.
Ковчегът е бил празен. – Но защо?
Искала е да ви освободи, животът ви е бил ад.
Разкъсвали сте се от ревност, отменяли сте концертите си.
Така е. Веднъж я зашлевих така, че лявата ми ръка се парализира.
Отмених концерта в зала "Плейел". Наложи се да изплатя билетите.
Кучка!
Официално е мъртва. Как сте се оженили за нея?
Снабдих я с фалшиви документи. – Ченге ли сте?
Точно обратното. – Мръсницата се е омъжила за бандит.
Почти ви беше забравила.
Но видя снимката ви – реклама за концерта в "Сен Йосташ".
Оттогава мечтае да ви види отново. – Да ме види?! Мръсница!
Но, приятелю... – Не и приятел. Наричайте ме "отче"!
Отче... – Къде е тя?
Там. – Там ли?
Господи!
Къде? – В изповедалнята.
Развратница!
От Лука Свето Евангелие. "И рече Иисус на учениците Си.
"Не бой се, малко стадо.
Вашият баща благоволи да ви даде царството."
Дъщери мои, днес няма да чуете литургия.
Не съм в състояние да изпълня задълженията си.
Неведоми са пътищата Господни. Той единствен изпитва сърцата ни.
Състоянието, в което сме днес...
Състоянието ни е нетрайно. Самият аз, Божи служител преди час...
Живеех сред вас, далече от големите градове,
в тази бедна енория, близо до морето.
Със сърце в музиката, и глава – в облаците, недалеч от Рая.
И изведнъж разбирам, че госпожата не е мъртва.
Плътта й зове! И ме тласка към бездните на порока!
"Упорството е дело на дявола!"
"Едно бедствие носи друго!" Амин!
Съпругът, изчакайте ме!
Отче. – Негодница!
Здравей, Симон. – Симон е мъртъв.
Ти прояви лош вкус, изплувайки на повърхността.
Красиви думи на съпруга, който ме обичаше.
Колко молитви произнесох за спасението на душата ти!
След време ще ми помогнат.
Как ти се струвам? – Изкусителка! Мария Магдалена.
Това комплимент ли е? – Какво става с теб?
Омъжих се за Франсиско. – Фарс!
Има бар на пристанището в Брест. – Ри... Рита.
Заекваш както преди. – Няма да допусна да ме вбесиш.
Аз се занимавам с клиентите. – Както се грижеше за приятелите ми.
По-силно е от мен. – Нещастница.
Запази съчувствието за старите бретонки.
Кажи какво искаш!
И да приключваме.
Напуснах те, защото те обичах. За да не ме убиеш в пристъп на гняв.
Но не можах да те забравя. Ти си незабравим, Симон.
По същество!
Искам те. – Изменчива, непостоянна...
Заради теб намразих жените! – Ти си свещеник!
Махни се или се изповядай! – Ще бъде дълго.
Ела у дома!
Ела! – Симон.
Не!
Е? – Студено е.
Говори, нямам време. – Добре.
Искам да се върна при теб. – Но аз съм свещеник!
Ако възкръсна, бракът ми автоматично ще се анулира.
Вече няма да си вдовец и Ватиканът ще те освободи от обета.
Дори няма да се наложи да се откажеш от сана си.
Да си подам ли и другата буза? – Другата буза се подава от смирение,
а не заради склоняване към разврат. – Колко красиво се изразяваш!
Изчезвай!
Защо да си тръгна?
Помисли за новия си съпруг, достоен мъж.
За него щастието ми е на първо място. Ако ме изгониш,
ще се върна в "Стария пират". – Какво е това?
Барът на мъжа ми!
Докато не ме потърсиш, ще се отдавам на моряците в Брест!
О, Боже! Каква низост!
Изчезвай! – Ти си луд!
Месалина, Горгона! Вън!
Хайде!
Вън! – Ти си луд!
Назад, Сатана! Един жест и ще ви изпратя в отвъдното!
Изчезвайте!
Той е луд!
Да не съм ви видял повече! – Ще те чакам.
За последно причастие.
По дяволите!
Махайте се!
Твоят свещеник... – Артист е.
И ти си една! Инсценираш смъртта си заради душевния покой на любимия,
а 7 години по-късно се връщаш при него!
Сигурна съм, че ще се върне при мен. – Но аз те обичам.
Какво ще стане с мен? – Можеш да имаш всяка.
А горкият Симон е в затвор.
Сам си е избрал този затвор.
Млъкни, пречиш ми да мисля!
Не плачи! Не понасям мъже, които плачат!
Добър ден, отче.
Луд!
Ваше Преосвещенство. – Добре дошъл, отче.
Прислужницата ме заряза, а дяконът готви ужасно.
Помиришете! Заек от Фландрия.
Божествено! – За вечеря е.
Благодаря, че ме приехте. – Знаете колко ви ценя.
Как е енорията ви? – Запада.
Моряците стоят пред телевизорите.
Знам. Мащерка, коринтски стафиди...
Но нали сам поискахте да дойдете на това уединено място?
Да, идеално е за медитация. Тук намерих покой.
Струва ми се, че сте объркан, смутен...
Не усещам у вас духа на Флешие и Бурдалу.
Подложен съм на изпитание.
Бог поставя на изпитание тези, които обича.
Очевидно ме обича много. – Пазете се от греха на гордостта.
Жена ми, която беше мъртва... Вече не е мъртва.
И е омъжена повторно.
Дойде заедно със съпруга си. Иска да се върне при мен.
Знаете позицията на Ватикана за браковете на свещениците.
Одобрявам я. – Това е двубрачие.
Една лъжичка калвадос, не повече. Какво мисли вашият наследник?
Безволев тип. – Може пък да е дискретен.
Не, той е бандит, престъпник. – В кой век живеем?!
Елате, клети синко.
Мирлифлор се чувства превъзходно. – Да, монсеньор.
Какво отговорихте на жена си? – Не, не и не!
А тя какво отвърна?
Не мога да повторя думите й пред вас.
Но се налага.
Тя държи "Стария пират". – Какво е това?
Бар със съмнителна репутация.
Щяла да преспи с всички моряци в Брест, ако не я потърся.
Неприятно.
Плътският грях не е най-тежък.
Най-осъдителни са прегрешенията срещу духа,
самоцелното познание,
лишено от пречистващата сила на любовта.
Разбирам, но тя ще го направи. Познавам я, жена ми е.
Вие сте женен само за Бог. – Това е вторият брак!
Първата ми сватба беше с нея! – Отче...
В голяма каша сте се забъркали.
Свещениците искат да имат жени, а вие имате жена, но не я искате.
Това противоречи на догмата. Може да създадете прецедент.
Какво да правя? – Вслушайте се в съвестта си.
Съвестта ми е разколебана.
"Краят невинаги отговаря на началото."
"Мнозина са призвани, но малцина – избрани."
"Зарът е хвърлен." – Амин!
Паскал е прав. "Всички нещастия на човека
се дължат на неспособността му да стои тихо, усамотен в стаята си."
И Босуел е прав. "Жените разпалват греховни страсти,
изострят до край наклонностите ни."
Да се вслушам в съвестта си? Лесно е да се каже.
Познание без съзнание обрича душата на гибел.
Тогава? Тогава?
Покоят се завръща. Усещам, че се успокоявам.
Взех решение. Ще се срещна с нея.
Ще й обясня всичко. Ще намеря думи.
Тя ще разбере. Трябва да разбере и да ме остави на мира.
Вземеш ли веднъж решение, всичко изглежда лесно!
Стария пират
Жената е невярна, мъжът също, детето и то.
Само кучето е вярно.
Мамо, един свещеник се съблича! – Не говори мръсотии!
Желаете ли нещо, отче? – Чаша бяло вино.
Рита ли търсите? – Не. Само искам да говоря с нея.
Къде е тя? – Каза ви къде ще бъде.
Мръсница е, но държи на думата си!
Какво имате предвид? – Работи.
На горния етаж.
И вие й позволявате? – Няма да спре, докато не я приемете.
И стоите със скръстени ръце?! – Какво мога да направя?
Неудържима е.
Тук има момичета, които са готови на всичко.
Малко усилие – и ще удвоя, ще утроя доходите си.
Започнах в Монлюсон.
Мацките там не разбираха от дума, само от бой.
И какво излезе от мен? Неудачник, кръгла нула!
Приличам на бретонец от 30-те,
който за първи път стъпва в публичен дом.
Тя ми надяна хомот, намордник! Станах за смях на целия Финистер.
Любовта ме съсипа.
Така е, вие сте парцал, изтривалка.
Окачват ви някъде и плющите, като знаме.
По-кротко, отче, това не е вашата енория!
Само един човек има право да ме обижда – жена ми!
Казвам се Мики. – О, чудесно!
Да го разкарам ли? – Не!
Трябва да говори с Рита.
Но трябва да бъдеш мил с нея. Ясно ли е, младок?
Не съм дошъл тук за разправии, а за да ви помогна.
Но приберете този питекантроп.
Как ме нарече? – Питекантроп.
Междинен етап между човека и маймуната.
Спри!
Дошъл си да ме вземеш? – Не. Да поговорим.
Нямам време.
Качваме ли се? – Да.
Спри!
Промени ли решението си?
Съпругата на Лот е светена вода ненапита в сравнение с теб.
Засрами се, развратнице!
Няма ли да подадеш и другата буза? – Ще я подам.
Благодаря.
Мики, трябва да ти кажа нещо. Отбих военната си служба в пехотата.
Не може да бъде! – После станах свещеник
и познах Божието слово. Ако те ударят по лявата буза,
трябва да подадеш и дясната. Схващаш ли?
Абсолютно! – Но в Стария завет,
който едва ли си чел,
пророк Йезекиил казва: "Ще взема из вашата плът каменното сърце".
За каква плът става дума? – За тази.
И този мъж е свещеник!
Тук съм!
Ще те смажа! Накрая ще заприличаш на кози пастет.
Обожавам козия пастет! Но добре смлян и лесен за ядене.
По дяволите!
Монсеньор. – Военните правила вече не важат.
Малтийските рицари са върнали мечовете си,
а тамплиерите са загинали на кладата.
Монсеньор...
Извинявайте за късния час.
Късен? Шегувате ли се? Скоро ще се съмне.
Само един въпрос.
Жените имат ли душа?
Този въпрос е спорен. – Ясно.
Чезаре Борджия папата отровител, твърди, че жените нямат душа.
На събора в Пиза през 1524 г. въпросът е поставен на гласуване.
Кардиналите гласували. Макар и с незначително мнозинство,
надделяло мнението, че жените имат душа.
300 бюлетини с отрицателен и 302 с положителен вот.
Едно нищо!
Значи само два гласа са ги спасили? – Да.
Може би трябва да се прегласува?
Това ще всее смут.
Ако кажа на апостолическия нунций и идеята стигне до Светия престол
и бъде приета. Каква революция!
Представете си заглавията във вестниците.
"След като извоюваха право на вот, жените загубиха душите си в Рим!"
Папската була на века!
Всички въздушни течения и арабски парфюми
не могат да заличат аромата на тази жена.
Сен Медар, Сен Арсен, Сен Ригобер, света Тереза Авилска,
молете се за мен.
Помогнете ми Сен Филомен, Сен Елоа,
Сен Барб, Сен Лазар, Сен Мартен,
Сен Дени, Сен Клу и дори Сент Радегон.
Свещеник! – Призрак!
След него!
Откакто видях Рита... отново, загубих устои.
О, Господи, Боже мой, защо ме изостави в мрака?
Ранен ли сте? – Уви, не!
Той е пиян! – Грешите, чада мои.
Млъкнете!
Понякога е по-добре Бог да ни постави на изпитание,
да разчупи обвивките ни и да ни сглоби отново.
Мир на душите ви!
Какво мислите, г-н старшина? – Трябва да умееш да виждаш.
Я млъкнете!
Да.
Отче, време е да станете. Вече четири дни лежите.
Казах на мама, че не ядете и не пиете нищо.
Искате ли мама да се погрижи за вас? – Не, никакви жени!
Свещеник.
Отче!
Всичко загубих, момчето ми.
Единственият ми приятел е този пълзящ епифилум,
който вече не пълзи и не цъфти.
Той цъфти само през пролетта.
Няма вече пролет, момче.
Няма никого, нищо! – Напротив, недейте така.
Говорих с баща ми за вас.
Каза, че вероятно страдате от депресия.
Или епилепсия. – Да, сигурно е... епилепсия.
Приготвих ви чай. Без захар.
Ти си добро момче.
Да прибавя резен лимон? – Не, не. Постя.
Само постенето прояснява съзнанието.
Какво да им кажа? – На кого?
Отче, трябва да се съвземете! Третата неделя след Коледа е.
Годишната литургия за Голямата прошка.
Идват от къде ли не.
Виждам автомобили дори от Париж. И колата на епископа...
Отивай в църквата, приготви олтара, бий камбаната! Хайде!
Да не забравиш нещо! Ще ти откъсна ушите!
Парижани идват тук като на театър,
за да видят морето и да дишат йод. Идват на почивка!
Ще слушат музиката ми, ще чуят проповедта ми.
Проповедта ми ще бъде разтърсваща –
пищна, готическа, цветиста. Ще им дам да разберат!
Ще осмисля почивните им дни.
Свещеникът се развихри. – Истинска буря.
Може би инструментът е повреден?
Защо свири толкова силно? – Нищо не чувам, скъпи викарий.
Защо свири толкова силно? – Свири много силно.
Това исках да кажа. – Защо не го кажете тогава?
Странно. – Моля?
Казах "странно".
Казахте "странно"? – Да.
Чувал съм го и преди.
Какво представлява морето, братя мои? Огромно количество вода,
чиито абсурден обем ще е нелеп, ако не бе символ на трагични епохи,
в който отеква ревът на бедствията и се разбиват вълните на покварата.
Океанът е драма,
а бурята отмерва трите действия на божествената комедия,
която ни преобразява, за да ни даде достъп до отвъдното.
Затова преди да отслужим
годишната литургия за Голямата прошка,
искам да ви кажа нещо...
Моряци, рибари, юнги!
Щастливци са онези, които загиват в морето!
А ние, останалите,
водим безцелно съществуване на сушата.
Надути пуяци,
неспособни да осъзнаят мащабите на духовната си нищета.
Кога ще го проумеете?
Докога ще триумфират безбожниците?
Бъдете нащрек!
Не е достатъчно да живеете в сянката на силните,
за да се спасите от Божия гняв. Слуги Божи, сведете чела!
Целунете праха от стъпките на Онзи, който изкупи греховете ни.
Не го ли направите, дяволът ще обсеби душите ви.
И зловонието ще покрие света в гъстата мъгла на Страшния съд.
Ние, духовните лица,
не можем да останем встрани от политическите ежби.
Ние самите сме сираци на любовта, вдовци на надеждата.
Вдовци...
Задави се.
Познавам свещеници роялисти, свещеници работници,
селски свещеници, индийски кардинали,
кардинали от Харлем. И на всички, поне на тези с леви убеждения,
отговарям по един начин.
Само един тоталитарен режим вдъхва страх – този на жените!
Браво!
Толкова много вода! – И това е само на повърхността.
Бяхте неотразим на амвона. Малко хаотичен, но много убедителен.
Този път ще разбере и ще си тръгне. – Отче.
Въпреки богатата ви култура сте наивен като дете.
Политическите ругатни няма да ви спасят от нея.
Жените са непоправимо аполитични. С главно, гигантско "А".
Мислите, че тя... – Разбира се. Напълно.
Утрешният ден носи новото. Бих искал да ви помоля нещо.
Може ли да се изповядам пред вас?
Това е голяма чест, монсеньор.
Истинска чест е!
Слушам ви, синко.
Ето какво...
Трудно ми е да го формулирам...
Няма ме. Няма никого.
Моля да ме извините. Казахте, че е трудно да се формулира...
Да.
Още като юноша...
Ако ни прекъсват, няма да успея.
Ще отпратя натрапника и се връщам.
Тя е. – Ах, тези жени!
Като си помисля, че някои женени мъже имат и любовници!
Извинявайте.
Върви си! – Не можеш да ми откажеш изповед.
Имам какво да ти разкажа. – Безсрамница!
Нима приличам на диктатор? – Млъкни!
Няма! И не се крий зад расото! Аз съм твоя жена, не забравяй!
Госпожо, аз съм преди вас! – Ще почакам.
Не искам да я изповядвам! – Страхливец!
Аз ще я изповядам, нека се сменим.
Вратата!
Какво правите тук? – Омръзна ми!
И на мен! – До гуша ми дойде!
Къде е жена ни? – С епископа.
Безсрамен сте! – Изповядва я, глупако!
Не ме обвинявайте, отче. Нищо не разбирам.
Жена ми проституира, за да си върне съпруга свещеник.
Прекалено е дори за един сводник. Нека си го признаем.
Прав сте! Да не говорим повече за това.
Не се ядосвайте, но... Сигурен ли сте, че Рита
няма да съблазни епископа?
Напоследък няма задръжки.
Сутринта ми каза: "Само Симон
може да ме върне към моногамията". Трябва да вземете решение.
Ако я пренебрегнете, не отговарям за себе си.
Обикновено съм спокоен, но мога да се ядосам.
През 53-та, на доковете, едва ме удържаха.
Аз не съм Мики. Предизвикате ли ме, ще съжалявате.
Ще ви устроя един малък Пърл Харбър, едно Ватерло...
Стига!
Въздухар!
Изповяда ли се? – Да.
Сигурно й е олекнало, след това, което ви е доверила.
Не можах да й дам опрощение. Беше невъзможно.
Невъзможно? – Да, невъзможно!
Ами тогава... – Тогава?
Трябва да избереш, Симон. – Трябва да вземете решение.
Заради вас, мен и енорията това не може да продължава.
Клиентите ми се подиграват. Репутацията ми е унищожена.
И сега? – Само от вас зависи.
Симон, трябва да избереш. Или ме взимаш и ме спасяваш,
или ме оставяш и се погубвам.
Господ да му е на помощ!
Отвори. Не мога да остана насаме с теб.
Страх те е от мен? – Много.
Не, не...
Ри... – Тялото ми не се е променило.
Нито бедрата ми. – Проклятие!
Нито гърдите ми.
Става напечено. – Ще направим експеримент.
Ми... Милост.
Пълно безумие. Край! Предавам се, хвърлям расото.
И взимам развратната си жена.
Ангел! Моят ангел!
По-кротко, още сте свещеник!
Не избрахте странстването в Египет. Ще имате време да наваксате.
Ще ме приемеш ли?
Да!
Обичам те. – Луд съм по теб, отровна змия!
И аз те обожавам, органисте.
Поддадохте се! – Напълно. И с известно удоволствие.
Сега ще се отдам на наслади.
Отведете я. – Така ли?
Ела!
Ще те чакам в "Стария пират".
След осем дни ще ви чакам епископството.
Ще дойда, монсеньор.
"Опитът е като фенер на гърба ни, осветява само онази част от пътя,
която вече сме изминали." – Свети Тома?
Не, Конфуций.
Как е баща ти? – Болен е от грип.
А майка ти? – Все още кашля.
Чудесно.
Може ли да ви задам един въпрос? – Разбира се, момчето ми.
Защо свирите толкова красива музика?
Това е дълга история. Заредена със звуци и гняв.
За вашата музика няма текст, не може да се изпее.
Не, не се пее, сънува се.
Здравей, семинаристе. – Отче.
Имате ли мотопед? – Не, отче.
Вземете този, подарявам ви го.
"Като влязоха в гроба, видяха момък, облечен в бяла дреха,
да седи отдясно..."
Отче!
Елате!
Почакайте!
Бързате ли? – Простете, монсеньор.
Въпреки връзките ми, изписах доста писма
до кардиналите и Светия престол.
Подпишете. Тук. – Върху котката?
Не, не върху Мирлифлор.
Ето тук. Напишете "съгласен съм" и се подпишете.
Това е договор за прекратяване на договора със Светия престол.
Освободен сте от всички свещенически задължения.
Благодаря, монсеньор.
Може ли един неудобен въпрос? – Разбира се.
Питам се как е възможно една толкова различна от вас жена
да ви заслепи до такава степен?
Ще бъда откровен, хвана ме с...
Предположих. – Наистина ли?
Да. Имате ли новини от нея? – Да, чака ме.
Франсиско каза, че е целомъдрена като монахиня.
Изведнъж станала набожна. – "О, времена, о нрави!"
"Слънцето огрява всички." – "Любовта побеждава всичко."
Амин!
Сбогом, монсеньор.
Сбогом, синко.
Дължа ви обяснение, мои верни енориаши.
Животът ме призова другаде. Чакат ме големи изпитания.
Споменавайте ме в молитвите си.
В пътя ви към кръста и нижейки броениците си.
Сбогом, вдовице Локрон, сбогом, вдовице Фланкетон, Шеню.
Сбогом, вдовице Тарньовас.
Сбогом!
Ето го!
Вие ли сте отец Медийо? – Отказали сте се от сана си?
Съпругът на жена ви ли ви откри? – Оставете ме на мира!
Една снимка, отче! – Няма вече "отче"!
Оставете ме!
Виждате ли това, което виждам аз? – Не, г-н старшина.
Свещеникът укротява крякащите жаби.
Рита! – Не! Вие излезте, моля ви!
Добър ден.
Вие ли извикахте журналистите? – Да.
Браво, г-н Мики.
Направихте реклама на бордея си. На аванта, а?
Отче. – Няма го вече "отчето"!
Къде е Рита? – Ще ви кажа къде е,
ако докажете, че не сте свещеник.
Така ли?
По дяволите! – Вън!
Вървете си, моля ви! Оставете ни!
Кажи или ще те удуша!
Командир Тампорел. – Чудесно!
Не сте ли свещеникът, който снощи... – Той е мъртъв.
Приличате на него. – Къде е Рита?
На гарата.
Коя гара? – Под Адреш и Лозер, над Еро.
Какво? Чухте ли този боклук?
Кой я е изпратил там? – Сама отиде.
Кълна се. – Защо?
Не искаше да ви отрови живота! Каза, че ви носи нещастие!
Влезе в манастир като послушница.
В манастир?! – Да.
В бенедиктинския манастир "Ла птит Шартрьоз".
Успокойте се, скъпи! – Да се успокоя? Никога!
Ще разруша този вертеп! До основи – като Картаген!
Полицай! – По дяволите!
Йерихонските тръби са нищо. Няма да оставя камък върху камък!
Успокойте се!
Не! Полилея ми!
Хей, манастира!
Монахини, игуменки, сестри!
Хей!
Къде е тя?
Рита!
Рита!
Симон, направих го заради теб.
Ще се върна в Брест и ще преспя с всички момичета на пристанището,
докато не дойдеш при мен. – Което видя в "Стария пират",
не е истина. – Не искам да знам!
Исках да те уплаша. – Всички ще бъдат мои, до една.
Вън, сатир!
Тръгвам си, никаквице! – Симон!
Обичам те, отведи ме оттук!
Ще ми бъдеш ли вярна? – Кълна се!
Не се кълни. – Ще ти бъда вярна!
Навсякъде ще те последвам.
В такъв случай.
Извинявай.
Почакайте ни!
Спрете!
Чакайте ни!
Върнете се!
Върнете се!
Превод Вера Генчева
Редактори Недялка Арнаудова и Синеаст
Субтитри от ТВ, допълнения и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©