Valhalla (2019) Свали субтитрите
Вятърът ще ви разкаже история.
Игдрасил, дървото на живота, достига с корени до
центъра на света, в Асгард, царството на боговете.
Това е домът на едноокия Один - "Царят на боговете"
и Могъщият Тор "Бог на гръмотевица".
В техния дом, в Асгард, се събират боговете на Валхала.
Тук се наслаждават на почитанието на смъртните,
и това дава на Боговете сила и живот.
От Валхала Один наглежда света на Трите кралства
и изпраща гарваните си да събират новини от далечните земи.
От страховития Утгард...
дом на магическото божествено същество
когото наричат господар на мрака и хаоса,
чак до Средната Земя, страната на хората,
дом на гордите викинги и трудолюбиви селяни.
Но силните и славни Богове вече не са това, което бяха преди.
Хилядолетната война срещу великаните въвлече Валхала в мрака.
Този мрак трябва да свърши.
Рагнарок.
В А Л Х А Л А
Богове, превърнете ме в гарван, за да мога да отлетя оттук.
Отнеси това у дома.
Шалфи!
- Идвам!
Росква, Шалфи, влизайте! По-живо!
Шалфи! Хайде, хайде!
Хайде веднага!
Добър вечер, селяни.
Имате честта да нагостите двамина Богове на Валхала. Можете ли?
Разбира се, че ще го правят.
Какво мирише така?
- Риба... рибена каша.
Момче, стани. Ела тук.
Донеси дърва и подсили огъня.
Ти, скъпа, ела тук.
Занеси вода на козлите ми..
Идете при родителите си.
Може ли да помогна?
- Вървии при родителите си.
Ти също.
Ето, скъпа.
Слушайте внимателно.
Може да ядете месо, колкото искате...
но не чупете нито една кост.
Сутринта ще прибера костите и кожата..
Когато замахна с чука си
месото ще получи живот
и козата ми ще възкръсне. Ясно ли е?
Яжте.
Искате ли да чуете история?
Един ден Локи отишъл в гората на разходка.
Докато се разхождал в гората, поне той така разказва,
малко кученце започнало да го следва.
Последвало го чак до Асгард.
Локи го взел, и всички във Валхала свикнали с него.
Но кутрето раснало и пораснало.
Скоро разбрахме, че това не беше куче...
...а вълк.
Вълкът продължавал да расте и да расте.
Шалфи. Ела тук.
На края само Тир смеел да го храни.
Скоро разбрахме, че този вълк е Фенрир.
Валворна предсказа, че звярът един ден ще стане толкова голям
че ще може да глътне слънцето.
И мрак и зима ще царуват завинаги.
Да, вкусно ли е?
Затова решихме да ограничим звяра.
Само джуджетата можеха да изковат здрава верига.
Какъв ще станеш, като пораснеш?
Ще поема фермата и ще я направя още по-голяма.
Това изисква голяма сила.
- Сила?
Аз съм много съм силен.
- Да, така е.
Ядеш ли костен мозък?
- Костен мозък? Защо?
Прави те силен. Много по-силен.
Но Тор каза...
- Тор е дърдорко.
Козата има много крака.
Кой ще забележи ако някоя кост липсва?
Вероятно никой.
- Никой, нали?
Той трябваше да положи като залог едната си ръка в устата на звяра...
и щом Тир сложи ръка в устата на звяра,
веднага го вързахме с веригата...
Щракна! Той захапа ръката.
Ти не би посмял?
Да.
И до днес Фенрир е вързан за Глепнир в пещерата Йотунхайм.
Ако великаните хванат вълка...
ще настане Рагнарок.
Тотален ад!
Ей, хора! Елате тук! Веднага!
Елате тук!
Кой е счупил кост от козата?!
Не ви ли казах да не чупите костите?
Кой счупи крака на моята коза?
Кой?
Аз бях. - Знаех, че нещо не е наред с теб., драги.
Тор, знаеш ги момчетата. Не беше ли и ти такъв?
Пеша ли да идем чак до Валхала?
- Може и да ни послужи.
За наказание нека момчето ни прислужва във Валхала.
Слуга? Доста е мършав.
Изглежда силен. Сифи се нуждае от помощ.
Добре. Имаме договор.
Поздравления, синко. Не на всеки е позволено да служи на Тор.
Не може да ни вземеш детето.
- Той трябва да поеме фермата.
Един ден ще ми благодарите.
Ела по-близо.
Пъхаш ножа в тази дупка и...
бавно прорязваш корема.
Виждаш ли това тук? Намираш това, и след това изваждаш червата.
Разбра ли? Сега е твой ред.
Защо?
- Защото трябва да си тръгна.
Татко има проблем с ръката, така че сега трябва да се научиш
Защо не мога да дойда с теб?
Отсега нататък поемаш риболова. Хайде, вземи го.
Не... Хайде!
Пъхни ножа тук, така...
Може да се научиш със сигурност.
Не може ли да говорим с тях да останеш?
Но това е чудесна възможност за мен.
Ей, Росква. Почакай.
Росква?
Трябва да отида.
Ще ми липсваш.
Хайде, бутай.
Хайде, момче.
Ако имаш сила, за да счупиш крак, значи ще се справиш и с това.
Бутай, слабак!
Натисни, щом ти казвам!
Добави малко сила!
Да не мислиш, че си още вкъщи? Напрегни се!
Бутай яко!
Бутай, човешко дете!
Слабак!
Казах ти, че е безполезен.
Хайде! Вътре!
Росква?
Какво става там? Какво?
Какво правиш тук?
Нямате ли нужда от още помощници.
- Твърде млада си. Върви се у дома.
Локи ще те придружи до вкъщи.
- Какво? Няма да го направя.
Хайде да я вземем, Тор.
- Да я вземем с нас?
Сифи може да използва малките й ръце.
Тя е твоя отговорност. Слизай. Живо!
Защо остави мама и тате?
- Искам с теб..
Трябваше да останеш у дома.
- Шалфи, ела..
Тя е твоя отговорност. Разбра ли?
Къде бяхте? Седим тук и чакаме.
Какво е това?
Човешки деца, дълга история. Какво е станало?
Обеща веригата да издържи.
- Фенрис?
Казах думите на джуджетата.
- Не ме интересува. Ти обеща.
Не знам за какво говориш.
- Разбира се, че знаеш.
Кой е в залата?
- Всички.
Елате тук.
Каквото и да става, вие ще мълчите.
Никой човек никога не говори в „Залата на боговете“.
Ясно ли е?
Стойте зад мен.
Фенрир бе освободен. Веригата е разбита от великан.
Великан?
- Да.
Изглежда се е промъкнал тайно.
Предлагам да засилим охраната в целия Асгард.
Кога стражата ги е държала настрана?
Трябва да хванем вълка. Ако великаните узнаят
това ще е краят на света какъвто го знаем.
Къде е вълкът, Тир?
- В дълбоката гора.
Тогава ще търсим там.
Тор, това се случи, защото никога не си тук.
Балдер, трябва да прекарваш повече време на бойното поле,
отколкото пред огледало. Тогава би се справил и сам.
Балдер е прав. Само скиташ и се напиваш.
Дали все още те интересуваме?
Това го казва плешивият сакат,
чиято основна задача бе, звярът да не се освободи...
Същия, еднорък плешивец трябваше
да гарантира великаните да не навлизат в Асгард.
Ами ти, егоистичен пияница?
Напълно пренебрегна Валхала?
- Гледай какво приказваш, Тир.
Мислиш само храна, медовина и жени.
* Следвах пътя ти тук, но той току-що започна.
* Съдбата има големи планове за теб. Дръж се и се надявай.
* Бъди смела и никога не губи вяра в себе си. *
Аз?
Седнете смъртни.
Още една дума и ще ти откъсна езика.
Усмири се. Договори се са Трал.
Трябва да хванеш и вържеш вълка.
Трябва да излезеш и да го потърсиш.
Заспивай. Трябва да сме готови за утре.
* Пази надежда. Бъди храбра.
* Съдбата има големи планове за теб.
* Никога не губи вяра в себе си.
Кой си ти?
Махай се. Иди си!
Това е само. Кварк. Не се плаши от него.
Кой е той?
- Глупав трол.
Локи го доведе у дома, след като изгуби залог.
Сега ние сме с него.
Трябва да почистите всичката риба. Тор ще се върне късно гладен.
Хайде, Росква.
Цялата къща трябва да се почисти... Кварк, почвай от там.
Започвайте. Кофите са там.
Кварк!
Тук!
- Ето.
Напълни още един рог и донеси.
Свиня!
Така не се говори с господар.
Отнасяте се към нас като с роби.
- Роби сте.
Простете. Сестра ми е много упорита.
Нищо подобно!
Искам да се прибера в къщи.
Вече е късно. Промъкна се тук.
Но ми липсват мама и тате.
- Недей сега.
Те се отнасят с нас като с роби, Шалфи. Виж къде сме.
Звучиш неблагодарно.
- Лесно ти е да го кажеш.
Ти си момче. Трябва да поемеш фермата.
А аз само ще пера и ще готвя риба.
Да, но сега не го правиш.
Да... но ще правя същото и тук.
Росква.
Опитай се да разбереш каква възможност имаме тук.
Служим на боговете. Всичко това е като сън.
Кой знае? Може би един ден и ние ще добием сили като тях.
Тук сме с причина, но не знаем каква.
Какво правиш?
- Мълчи, те спят.
Лягай да спиш.
Трябва да се махнем оттук. Нямаме нищо общо с този вълк.
Добре, тогава върви.
Шалфи. Хайде.
Трябва да вървим.
Хайде.
Кварк. Ти оставаш тук. Прибираме се у дома.
Кварк, не можем да те вземем с нас.
У дома, в нашата ферма, живеят само смъртни хора.
Хайде, Росква.
Изчезвай, вонящ плъх! Не те искаме.
Защо му каза това?
Погледни го. Той е просто трол.
Тук свършва мостът от дъга.
Росква...
Ще се присъединиш ли към нас?
Това е лоша идея. Трябва да се върнем при Тор.
За нищо на света.
- Искаш да останеш в гората?
Не, но искам да се прибера вкъщи при мама и татко, във фермата.
Тор е сега наш баща.
Не знаеш какво говориш, Шалфи.
Идваш ли?
Ти си знаеш.
Шалфи!
Не съм направил нищо!
Как смееш да говориш на „Царя на великаните“?
Не знаех, че е цар. Пуснете ме.
Кажи ми кой си и какво правиш тук.
Зовем се...
Казвам се Шалфи и служа на Тор "Бога на гръмотевица".
Тор?
- Пуснете го.
Произхождам от Средната земя.
Значи, ти си смъртен?
- Само смъртен.
Защо "само"?
- Хората са под боговете.
Сам ли дойде тук, Шалфи?
Не, със сестра ми.
Росква.
- Човешко момиче?
Това може да са деца на светлина?
Да, жаден ли си, Шалфи?
Благодаря ви.
Благодаря ви.
Шалфи.
Искаш ли да станеш силен като Бог?
Да. Мислиш ли, че не искам?
Ако дойдеш с мен в Утгард, където живея,
мога да ти помогна.
Не мога. Трябва да се върна.
Предпочиташ да прислужваш на други?
Не би ли искал други да ти служат?
Да вървим.
Тадааа!
Какво правите тук? Кварк знаеш, че тук е опасно. Излизайте!
Намерили сте място за игри!
Колко глупаво? Какво?
- Тор, успокой се.
Къде е момчето?
- Не е ли с теб?
Да го виждаш до мен?
Тръгна към Валхала.
- По кой път?
През гората, натам.
Гората е голяма. Ако е тръгнал натам са го заловили великаните.
Тогава трябва да го намерим.
Трябва да направим нещо. Нима не си Бог?
Вече е късно, Росква. Вероятно повече няма да видиш брат си.
Тир.
Какво правиш тук?
- Ловя вълка.
Някакви следи?
- Нищо, цял ден.
Какво прави с теб.?
- Връщаме я у дома.
Пазете се!
Фенрис!
Бъдете нащрек.
По-близо до мен!
Бягайте!
Как разбра, че вълкът е там?
Не знам. Просто го усетих.
- Усети ли? Как?
Когато се приближи до мен, усещам го с тялото си.
Как беше преди?
Имаше ли сънища, в които да говориш с животни?
Не, това... не.
До къщата?
Намирала ли си някога някакви каменни кръгове или фигури?
Някои сама направих.
Покажи ми ги.
Кой те научи на това?
- Сама си ги измислям.
Локи! Събуди се. Трябва да видиш нещо.
Тя подреди камъните като по древното пророчество
А също има странна връзка с природата и животните.
Но тя е само „човешко същество“.
Да. Знам, че няма смисъл.
Старите магьосници не са сбъркали.
Не може да е тя.
Преди 3.000 години бъдещата кралица на Игдрасил
изчезна без следа.
Волверн прогнозира, че ще се върне във Валхала
когато настане време, като дете на светлината.
Като Божие дете.
Това ти ли си?
Аз съм само човешко дете.
Права си. Ето защо това не може да е вярно?
Опитах се да ходя по дъгата.
- И как беше?
Тя не се появи.
Бифрост "дъга-мостът", се появява,
само ако Бог стъпи върху него.
Какво щеше да правиш в Средната земя?
Исках да се прибера.
- Ти я прие за дете на светлината?
Ако бе я видял как се справи с Фенрис не би говорил така.
Децата могат да имат голям ефект върху животни, нали, Тор?
Тя е.
Махнете я оттук!
Вече твърде често звучи човешки говор в тази зала.
Один.
Никога не съм казвал това преди
и знам, че никой от вас не ме смята за мъдрец.
Но този път грешиш.
Ти обеща да ме направиш Бог.
- Разбира се.
Пий.
Трябва ли да пия това?
- Това е вълшебна напитка.
Всички я пием.
Действа. Усещам го.
Действа. Усещам...
Сега само трябва да изчакаме момичето да дойде за него.
Отпусни се сега, Росква. Ще се погрижа за теб.
Ще го пуснеш ли горе?
- Хайде, Кварк.
Росква...
Росква...
Росква...
Чувам как тъмнината диша.
Валхала никога не е била по-слаб.
Единството между Боговете се разпада.
Те не изпълняват Божия дълг спрямо хората, които ги обожават.
Чаках дълго детето на светлината, което ще спаси Валхала.
Виж.
Мисля, че имам това от Фрига. Не съм сигурна.
Имала си кошмар?
Какво друго казва пророчеството?
Пророчеството казва, че един ден
Фенрир ще стане толкова голям
че ще погълне слънцето и тогава мракът ще надделее.
Това е на Шалфи.
Къде е той? Жив ли е?
По този път?
Гарванът насочи на юг.
- Утгард. Земята на великаните.
Няма да оцелееш там.
- Тогава това ще е моята съдба.
Никога не мисли, че можеш да разбереш съдбата си.
Трябва да идем в Утгард.
Скримире, искаме да поговорим с Утгард-Локи.
Стой зад мене.
Добре дошли.
Отново се срещаме Утгард-Локи.
Какво ви води в тези краища?
Дойдохме за него.
Кое е това сладко момиче?
Аз съм му сестра.
- Човешко същество.
Дошла съм да...
Дай ни човешкото дете сега, ако искаш да избегнеш неприятности.
Ще получите момчето ако се съгласите на двубой.
Няма да стане.
- Ще го направим.
Но, без Мьолнир. Ако смееш?
Не тръгвам оттук без брат си.
Отместете се! Казах, движете се!
Погледни очите му.
Как ще е?
Ако си толкова добър като мен в пиенето,
тогава ще можеш да изпразниш рога ми наведнъж.
Да пия? Мога да ти кажа, че това го умея.
Сега ще ви покажа как пият във Валхала.
Отказвам да загубя от великани! Хайде отново! Веднага!
Прав си, приятелю. Ще получиш нова възможност.
Победи моята кралица.
- Няма начин.
Боиш се?
Ела тук, приятелю.
Достатъчно!
Няма да напусна, докато не се боря с някого!
Кой иска да се бори с Тор? Кой?
Старата вещица? Шегуваш ли се?
Това е майка ми.
Какво става, Тор.
Не се боря със стари жени,
но можем да потанцуваме...
Бягай, Роксва! Бягай!
Наздраве.
Наздраве, Фрея.
Не ти ли казах да не се появяваш отново тук?
Шалфи, Локи и Кварк са пленени в Утгард. Тор танцува със Смъртта.
Върви си.
- Один.
Нека момичето говори.
Тор е мъртъв!
Не е възможно.
Истина е.
Кога ще спрем да слушаме тия жалки смъртни?
Да ти откъсна ли главата, мишленце?
Как смееш да говориш с Один така.
Тя може да ходи сама.
Тя е дете на светлината.
- Тя е човек.
Момиче от Средната земя не бива да диктува съдбата ни.
Тя вече знае това. Смири се.
Без хората ние сме нищо. Те ни допълват. Знаеш това.
Никой не иска да го признае каква власт имат те над нас.
Време е да го признаеш. Не се залъгвай.
Сгрешил съм.
Ти си дете на светлината. Нуждаем се от теб., Росква.
Изправени сме пред Рагнарок.
Сега само ние можем да го спрем.
Трябва да влезем в крепостта на великаните и да пробудим Тор.
Единствено Чукът му може да победи Утгард-Локи.
Росква, остани зад нас докато не освободим входа.
Хайде!
Балдер!
Тор!
Тор! Тор!
Пробуди се.
Тор! Знам, че си жив.
Събуди се веднага. Знам, че боговете не могат да умрат.
Вярвам, че си, Бог на небето и светкавиците, Тор.
Бягай. Бягай. Махай се оттук.
Мьолнир!
Один!
Хайде. Ела тук, скъпа.
Шалфи!
Шалфи. Шалфи.
Мьолнир!
Шалфи.
- Мьолнир!
Шалфи. Шалфи.
Шалфи.
Один.
Росква!
Трябва да излезем оттук! Хайде!
Кварк!
Пази се!
Трябва да вървим.
- Ами Кварк?
Тролът е просто неудобство.
- Имам нужда от него.
Достатъчно.
- Не, на мен ми писна!
Росква!
Хайде.
Богове на Валхала.
Днес имаме повод да празнуваме.
И то заради храбростта.
Някой ми каза веднъж, че смелост е да бъдеш
ужасно изплашен и въпреки това да правиш правилното нещо.
Това е много мъдро казано.
Тук има някой, който стори правилното,
някой, който имаше смелост да слуша и да следва сърцето си.
Това е способност, която никога не бива да забравяме.
Защото, ние можем да сме Богове заради кръвта ни
или Богове заради своите дела.
Росква.
Дете на светлината.
Твоитеите действия не бяха грешни.
Ти си осигури място на трапезата на боговете.
Моля те, заеми мястото си.
Не мога.
Росква?
Мястото ми не е тук.
Когато дойдох във Валхала, видях, че цари разкол...
...но вече не е така.
Трябва да останете заедно. Валхала трябва да остане единна.
Ние, хората, се нуждаем от нашите Богове.
Благодарна съм ви от все сърце...
за мястото на този стол,
но трябва да се прибера при семейството си,
при своя народ и в своята страна.
Шалфи и Кварк ще бъдат с мен.
Росква.
Желанието ти ще бъде изпълнено.
Оставам тук.
Сигурен ли си?
Твоето място сред боговете може би ще заема аз.
Хайде, Кварк. Трябва да вървим.
Пази този амулет! С него винаги ще виждаш Валхала.
Благодаря, Фрига.
Росква!
Благодаря.
Ще те наблюдавам.
Росква!
Шалфи!
Шалфи!
Ела тук.
Шалфи. Имам нещо за тебе.
Благодаря, Росква.
Кой е този?
Поздравете най-новия член на семейството.
Как се казваш?
Той не говори, но умее други неща.
Да видим, кой е по-бърз?
Превод: lud bulldozer & puzek