Bug (2006) Свали субтитрите
Ало?
Копеле!
Ало?
Ало?
Джери, ти ли си?
Джери, ти си, нали?
Кучи син.
Джери, мамка ти!
Къде си? Излезе ли?
Ако ще ми се обаждаш, поне кажи нещо.
Защото така само ме шашкаш.
Знаеш ли, нямам нужда от тия простотии. Тъпанар!
Мога да се обадя на ченгетата.
Ако проследят разговора, ще те вкарат обратно.
Имам пистолет.
Извинете.
Четири корс и един Джак.
Леле колко си нервна.
Четири шота Уайлд търки. Побързай.
Нали ще дойдеш довечера?
- Разбира се.
После има купон у Колдуел.
- Няма да ходя на никакъв купон.
Ако 'щеш.
- Иска ми се да идваш по-често.
Да не забрави за огромните ми семейни проблеми?
Доведи и нея.
- Много е нервна за осиновяването.
Как вървят нещата?
- Влизаме в съда в петък,
но не мисля, че ще си паднат особено по идеята за красиви майки лесбийки.
Има и по-добри места от Оклахома за обратните.
Да не сме го избрали ние - няма шанс да остави момчето си тук.
Харесвам Лавойс, тя е образ. Едно време познавах много образи.
Като тук, човече, преди идваха страхотни хора.
Сега само някакви кариеристки.
- Да, ако менопаузата е кариера.
Когато ги оставиш ела при джубокса.
Искам да те запозная с някой.
Полека, нали? Малко е докачлива с непознати.
Разбирам.
Мислиш ли, че изглежда добре?
- Тед Бънди изглеждаше добре.
Виж се само.
Ела на купона с нас.
- Много се отрязах.
Каква си разгонена кучка.
Какво прави той тук?
- Ще идва на купона с мен.
Той по какво си пада?
Пич, споко, просто е тих.
Не го познавам. Може да е някакъв сериен убиец.
Безобиден е, просто се мотаем.
Не води хора тук, Ар-Си Не ми харесва.
Оня пак ми се обажда.
- Какво иска?
Не знам, мамка му, нищо не казва. Само диша.
Откъде знаеш, че е той?
- Кой друг може да е?
Значи не може да си сигурна.
- Знам, че е той.
Обажданията започнаха точно след като излезе.
Трябва да внимаваш, опасен е.
Не мога да повярвам, че са го пуснали.
Мислех, че ще убие някой там и ще го затворят завинаги.
Ще дадеш ли шанс на някой там? Ако дойде, не трябва да го пускаш.
Ако не дойде?
- Не съм сериен убиец.
Знаеш ли, че минаха две години?
Може би трябва да сложиш решетки на прозорците.
Аха, а ти ще ми подхвърляш фъстъци и аз ще ги ловя с уста.
Може да си вземеш бойно куче.
- Мога да се грижа за себе си.
Той няма да остане доволен.
- Не съм сериен убиец.
Май ми трябва куче, какво ще кажеш?
- Може ли да използвам телефона?
Не съм сериен убиец.
- Не мислех наистина че си.
Добре.
- Лавойс там ли е?
Заповядай.
- Не, не.
Голяма лесбийка на име Лавойс.
Много си красива.
Казах, че си много красива.
Благодаря ти.
- Какво е казал?
Добре ли си?
Извинявай, притесних те.
Просто не съм свикнала на комплименти.
Да, добре, тръгвам.
Някакъв сграбчил Лавойс или я опипал
и тя му забила шамар. Той я заплашил, нещо такова.
Мразя да ям на крак. Стягай се.
- Промених си решението.
Какво става?
- Нищо, ще се прибера от тук.
Ще ми се обадиш ли?
- Ще се видим на работа.
Не, обади ми се.
- Добре.
Обещаваш ли?
- Да.
Ще направим нещо тази седмица.
Не прави нищо, което не бих одобрила.
Най-добре се отпусни и го накарай да пийне едно.
Ако се изнервиш наистина много, просто ела на купона.
Няма да идвам на купона. И сама ще им сриташ задниците.
Ще има кръв и прочие.
- Никой няма да ритам.
Приятно изкарване.
- До после.
По едно последно питие?
- Май ще си вървя.
Да, трябва да си лягам.
Отдавна ли се познавате?
От няколко години, предполагам.
Аз се запознах с нея тази вечер.
Сигурен ли си, че не искаш питие? Хората, които не пият, ме изнервят.
Аз по принцип изнервям хората.
Защо?
- Защото познавам разни неща.
От това се чувстват неудобно.
Познаваш неща?
- Неща, които прикриват.
Това си е талант.
Какво позна за мен?
Самотна си.
Това не те прави Джейн Диксън.
- Коя е Джейн Диксън?
Онази жена... сещаш се.
Медиумката, която каза на Теди Кенеди, че ще застрелят Джак.
Бих искал да те видя отново.
- Какво искаш да кажеш?
Това, което казах, да те видя пак.
Не знам.
- Добре.
Не купонясвам всяка вечер така, недей да си мислиш, че...
Не аз, просто исках да те видя.
- Защо?
Защо хората се виждат? В смисъл - не искам нещо смахнато.
Последното, което ми трябва е мъж.
- Не искам да спя с теб.
Ласкай ме, не ме жали!
То и без това не ме бива много.
В какъв смисъл?
- Жените не са точно мой тип.
Обратен ли си?
Не съм никакъв, всъщност. Приключих с това.
Просто си търся приятел.
Бивш затворник?
- Не, госпожо.
Не ми викай „госпожо“, имам чувството, че съм ти майка.
Не си достатъчно възрастна.
- Добре.
Тя и без това е мъртва.
- Съжалявам.
Мина доста време от тогава.
Не ми звучиш като от Оклахома.
- Аз съм от Бийвър.
Всички сме от Бийвър, не е ли тъй?
Моля?
- Остави.
Горе, в Пенхендъл.
Баща ми е проповедник там.
В каква църква?
- Няма църква.
А къде проповядва на паството си?
Той няма паство.
Когато се нанесох тук, реших да изхвърля тоя боклук,
но май после ми хареса. В нея има разни неща.
Неща?
- Скрити неща.
Искаш да кажеш като...
Какво искаш да кажеш?
Хора и неща... ако се вгледаш в нея.
Трябва да гледаш много внимателно за да ги видиш.
Това е странно.
Чу ли?
Не, нищо не чувам.
Слушай.
Счуват ти се неща.
Щурчо.
Какво е това? Не е ли...
- Проклет щурец.
Можеш ли да кажеш от къде идва?
Звучи като...
- Някъде тук е, нали?
Не.
Ако го намериш, не го убивай. На лошо е.
Защо е така, как мислиш?
Не знам, сигурно някой щурец-умник го е измислил.
В банята е.
- Наистина?
Да, обзалагам се, че е...
Ето там.
- Къде?
Не знам, там горе.
Това е противопожарна аларма. Батерията сигурно е свършила.
Можеш ли да го свалиш?
Не.
- Убий кучият син.
Не е на лошо ако убиеш противопожарна аларма.
Подай ми нещо.
Ето.
Успех.
По-добре го изхвърли.
- Защо?
Опасни са. Съдържат америций-241.
Какво е това?
- Елемент.
Радиоактивен елемент.
Сериозно?
- По-радиоактивен от плутония.
Боже. Ето защо съм толкова скапана през цялото време.
Да, дръж.
Какво правиш?
- Просто ще...
По-добре не питай сега.
Ами добре. Аз по-добре да си вървя.
Къде живееш?
- По средата на преместване съм.
Значи няма къде да останеш?
- Не, имам къде да остана.
Къде?
Никъде. Там, където остана.
Ако искаш, остани тук, можеш да спиш на канапето.
Не искам да те притеснявам.
Ако някой спи на канапето докато и аз спя, не ме притеснява.
Добре, страхотно.
- Просто един продънен диван.
Страхотно от твоя страна.
Какво става?
Зъб.
Имам аспирин.
- Добре съм.
Имаш ли нещо против да спя на пода?
Разполагай се.
Благодаря за кафето.
Пак заповядай.
Как го понасяш тоя душ. Едва се побрах под него.
Не съм ядосан, че не дойде до Стрингтаун да ме посрещнеш,
но можеше поне да ме чакаш тук.
Сякаш не си знаела, че ще дойда.
- Не знаех.
Не получи ли писмото ми?
- Не.
Изглеждаш добре. Отслабнала ли си?
Не особено.
- Да, отслабнала си.
Имаш ли нещо сладко? Бисквити или нещо?
Знаеш, че обичам сладко.
Бисквити или сладки?
Щях да ти купя цветя.
Джери, върви си.
Аз току-що дойдох.
Имам малко работа в Хилдтън.
Ще отнеме една-две седмици. След това ще се върна.
Нямам много неща, няма да се наложи да разместваш.
Не си виждала Мики, нали? Чух че ме е търсил.
И него ли го пускат условно?
- Той си излежа.
Той е гаден кучи син.
Може да се появи тук.
- Не, няма.
Знам че двамата открай време си падате един по друг.
Не мисли, че не съм забелязал.
Видях - и погледите, и докосванията.
Затова ли го издаде?
Да.
Много е тъмно тук, нали?
Все още ли смъркаш тоя боклук?
Очевидно.
Не се учудвам, че си отслабнала толкова
Не съм отслабнала, ти си надебелял.
Разбиваш ме.
Още ли работиш в бара?
- Знаеш, че е така.
Продължаваш ли да се мотаеш с обратната?
Името й е Ар-Си.
- Ар-Си, вярно.
Да не вземеш сега и ти да обърнеш резбата?
По-добре го повярвай.
- Защото...
знаеш какво ще стане.
Не ме заплашвай.
Ако реша, мога да си изкарам нова ограничителна заповед.
Това не трябваше да го правиш.
- Ти ми разби вратата.
Защото нямаше да ми отвориш.
- Аз и не съм длъжна.
Това не ме интересува, Аги.
Имам си по-важни неща.
- Опита се да ме убиеш.
Това беше прекалено, да. Тогава пиех лошо.
Кога, преди да откриеш Бог?
Кое беше момчето от снощи?
- Следиш ли ме?
Видях го да си тръгва.
- Звъниш ми по осем пъти на ден.
Не съм звънял нито веднъж.
- Да бе.
Кой е той?
- Никой.
Никой. Просто никой, който си тръгва в 10:00 сутринта?
Явно е прекарал нощта тук.
- „Явно е прекарал нощта тук.“
Защо, нещо лошо ли съм направила?
- Ами не знам, направила ли си?
Това е абсурдно.
- Направила ли си нещо лошо?
Гос, не го прави.
- Нищо не правя.
Не искам пак да преминаваме през...
- През нищо не преминаваме.
Започвам да имам усещането, че не се радваш особено да ме видиш, момиче.
Липсваше ми.
Аз липсвах ли ти?
Не, не бих казала.
Това заболя.
Две години чаках за това.
- Не ми ги пробутвай тия.
Не, това е божията истина.
- Две години чаках тия простотии.
Недей да ми се правиш на срамежлива. Ще трябва да минем през това.
Знаеш ли, Гос, никога не знам кога си сериозен!
Мразя те!
Боже как ми се иска да бях взела Лойд и да бяхме заминали за Сан Диего...
Наистина чаках с нетърпение да те видя!
Знаеш, че не трябва да споменаваш името му пред мен.
Не го загубих аз!
Чия е вината, че те шамаросах, а?
Моя.
- Точно така, мамка му. Твоя.
Имаш малко време да си оправиш бардака докато се върна.
И може би следващия път като се
прибера вкъщи, ще бъдеш по-мила с мен.
И ще поговорим цивилизовано.
Чуваш ли какво ти казвам?
- Да.
Добр'утро.
- Здравей.
Влизай.
Джери Гос.
- Здравей.
Не ти разбрах името.
Питър.
Просто ей така, Питър?
Гос.
- Питър Еванс.
Питър Еванс.
Къде ти е портмонето, Аги?
Под леглото.
Много те обичам.
Ще се видим съвсем скоро.
Питър Смукача.
Извини ме, Пийт.
Жестоко ме удари.
- Добре ли си?
Мамка му, голям е.
Имаш ли нужда от нещо? Чакай да ти дам кърпа.
И няколко аспирина.
Може ли да си взема два за зъба?
Благодаря ти, че ми помогна.
- Всъщност аз не направих нищо.
Къде беше?
Събудих се и помислих, че...
Отидох за закуска.
Дано нямаш нищо против, че взех ключа.
Не, няма проблем.
Кой беше този?
Бившият. Ненормалник.
Ще ми направиш ли водка с кола?
Довечера не съм на работа.
Колко дълго бяхте женени?
Достатъчно за да се стряскам насън и досега.
Имате ли деца?
- Не.
Не го харесвам.
Не ми харесва, че те удари.
И аз самата не съм възхитена.
Каза, че ще се върне.
- Вероятно.
Може би имаш нужда от сигурност.
Мога да се грижа за себе си.
Защо се стряскаш насън?
Просто се пошегувах.
- Би трябвало да се страхуваш.
Защо?
Хората могат да ти причинят неща, за които дори не си чувала.
Какво например?
Опитват се да те контролират, насила да се държиш по определен начин.
Могат и да те подлудят.
Не трябва да говоря за това. Не знам дали е безопасно.
Мисля, че тук сме в безопасност.
- Не.
Никъде не сме в безопасност.
Едно време, много отдавна, може би хората са били в безопасност.
Но това вече го няма. Не и на тази планета.
Никога няма да бъдем в безопасност
Не можем да бъдем, не и с всичките технологии, химикали и информация.
Аз не обичам да мисля за това.
Но понякога, когато лежиш в леглото през нощта,
можеш да го почувстваш...
Машините - хората, които работят,
копаят и бръмчат със своите машини.
Не обичам да говоря за това, защото хората се шашкат.
Иска ми се и аз да не мислех за това, но те не ни позволяват да забравим.
Искат да знаем, че са там.
- Че кое е там?
Машините?
Нищо не ги прави така щастливи, както когато знаят, че хората
се страхуват от машините.
Шантава работа.
Да, знам, че ме мразиш.
Мислиш, че те мразя?
Не знам.
- Не те мразя.
Добре.
Защо мислиш, че те мразя?
- Не знам.
Ако те мразех, нямаше да те оставя да пренощуваш тук.
Предполагам, че е така, освен...
Да, предполагам, че е така.
Ние сме приятели.
- Така ли?
Нямам много приятели, но съм много добра с тези, които имам.
Но ми нямаш доверие.
Защо мислиш така?
Излъга ме, че нямате деца.
Откъде знаеш?
Казах ти - познавам разни неща.
Е, не съм те излъгала.
Нямам деца. Имах едно.
Какво стана?
Загубих го.
- Умря ли?
Не, изчезна.
- Наистина?
Да, в един супермаркет преди девет...
вече десет години.
На колко години беше?
Шест.
Имаш ли други въпроси? Ако имаш - питай сега.
'щото повече няма да говорим за това.
Как се казваше?
Лойд.
Кога спря да го търсиш?
Преди няколко години.
Освен в съня си. Все още го търся насън.
Някога...
- Не.
Но излъгах за едно нещо.
Страхувам се през нощта.
Ако искаш, можеш да...
Можеш пак да останеш тук.
Добре.
Приятно е да има някой наоколо.
Различно.
Не съм лягал с жена от много отдавна,
но мисля, че с теб мога да легна.
Ела тук, момче.
Мамка му!
Какво става?
Шибана буболечка! Ухапала ме е!
Буболечка?
- Къде си, малко копеленце?
Какво буболечка?
- Погледни.
Изглежда като ухапване от паяк.
Усетих го току-що.
Като дървеница или нещо подобно.
Може би си го убил.
- Не, държах го между пръстите си,
но се измъкна.
Издърпай чаршафа и я намери.
Малкото копеленце, тъкмо заспивах.
Не го виждам.
Ето. Ето го.
Къде?
- Там.
Къде?
- Ето. Виждаш ли го?
Какво?
- Точно тук.
Това?
- Не, това. Това тук.
Ами...
- Това! Ето го, Агнес!
Точно тук е.
- Добре де, не се нервирай.
Да, но виждаш ли го?
- Ами не знам.
Тук.
Много е малко.
Предполагам. Какво е?
- Шибана буболечка.
Да, знам, но какъв вид?
Като афид.
- Афид?
Афидите са като...
Дървеница?
- Не.
Донякъде. По-скоро като въшка.
Въшка? Като човешка?
- Не човешка, листна въшка.
Аха, термит.
- Не термит, по-скоро е насекомо.
Насекомо?
- Като термит.
Искаш да кажеш кърлеж?
- Не, те са като бълхи.
Насекомите са като термити.
А дървениците като какво са?
- като дървеници.
Не, какъв вид са?
Дървеници.
Мислех, че е прякор.
Това е афид.
- Листна въшка?
Така мисля.
- И те хапят?
Тази със сигурност.
Може да не е точно орхид.
Афид.
- Афид-мафид.
Все тая, ще го убиеш ли, за да мога просто да се наспя?
Копеленце.
- А така, покажи му.
Чакай, стани.
- Защо?
Може да има и други.
- Няма, щяхме да ги видим.
Ти едва видя тази.
- Ами тя беше много малка.
Нали това казвам, Агнес - малки са. Може да не сме ги видели.
Боже!
Виж ми китката. Искаш ли сутринта да се събудиш така?
Вече е сутрин и съм будна.
Общо взето.
На рояци ли се придвижват?
- Рояци?
Ако има един, имаш ли причина, да смяташ, че с него има още?
Логично е. Казваш „той“...
Пътуваща мъжка - листна въшка.
А не някакъв матриархален тип буболечка с голямо люпило.
Матриархален?
- Гледала ли си „Голямата долина“?
Разбира се.
- Барбара Стенуик?
Нещо такова.
Къде си се научил да говориш така?
Учих.
Домашно обучение.
- Без майтап?
Баща ми не вярваше в училището.
Добра работа е свършил, с тия думички като „матриархален“.
Това го научих от „Голямата долина“.
Чисто е.
Имаш хубаво тяло.
Ти също.
Изглеждаш по-добре без дрехи.
Съгласен съм.
Нали знаеш как някои хора изглеждат добре, но като ги видиш без дрехи
и се разочароваш?
Да.
Защо каза, че не си по жените?
Истина е.
За малко да ме заблудиш.
Ти си различна.
С какво съм различна?
При теб няма...
При теб няма кодове.
Отколко време не си бил с жена?
Не знам, няколко години.
Трябва да е била много лоша.
Не, просто реших, че не си струва.
Кое?
- Ти имаш център, нали?
В смисъл...
Място, вътре в теб, в което си такава, каквато си - неопетнено.
Мисля, че е много важно да запазим това място в себе си непорочно.
В известен смисъл. На определено ниво.
Но сексът и връзките -
те замърсяват това място.
Или предполагам, че замърсяват мен
и ми е трудно да бъда просто себе си,
без да се опитам
да бъда някой друг.
Звуча като голям задник, нали?
Изобщо.
Приятно ми е да те слушам.
Няма ли да вдигнеш?
- Не.
Защо?
- Гос е.
И ти си била Гос.
Гос, нали?
- Не мисля.
Какво казаха?
Само шум.
Ето, виждаш ли?
- Къде?
Тук.
- Извинявай, къде?
Точно тук.
- Сплескай го.
Ето пак - откъде знаеш, че не е супер-майката въшка,
носеща милиони яйца?
какво правят в дома ми листни въшки?
Хапят ме, като за начало.
Трябва да извикам да напръскат.
Аз ще го направя. Утре ще купя препарати.
Майната му, стаята си е тяхна. Те трябва да платят.
Но някой ще трябва да дойде тук.
- Много ясно, че ще трябва.
Прави каквото прецениш, но аз не бих.
Защо?
Няма значение.
- Чакай, защо така?
Нищо не трябваше да казвам - мястото си е твое.
Защо да не искам никой да идва - затворник ли си?
Защо не ми каза, когато те попитах?
Никога не съм бил в затвора. Просто едни хора ме преследват.
О, значи просто едни хора те преследват! Кои хора?
Не искам да те забърквам.
- В какво да ме забъркваш?
Агнес, моля те. Не ми е удобно.
- В какво да ме забъркаш?
Нямаш ли ми доверие?
Можеш да ми вярваш, аз няма да...
- Вярвам ти, не е заради това.
Не искам да пострадаш.
- Ще рискувам.
Аз няма.
И какво, тръгваш ли си?
Дори нямаш къде да отидеш.
Ще се оправя.
Ами добре тогава. Майната ти!
Може да си мислиш, че ми е лесно просто да те поканя тук,
но аз не съм някаква, която скача от мъж на мъж.
В интерес на истината, отдавна не съм се сближавала с никого -
разбираш ли какво искам да кажа?
Не че имам нужда от мъж. Имам нужда от мъж точно толкова,
колкото и от дупка в главата, но...
Понякога съм самотна, разбираш ли?
Беше хубаво, че има някой наоколо.
Беше различно.
Кучи син!
Аз...
Имам неприятности с армията.
Бях в Саката в сирийската пустиня
по време на войната...
Докторите идваха и ни даваха хапчета, биеха ни разни инжекции.
Много от момчетата се разболяха -
повръщане, диария, мигрена, някои имаха черни петна,
а аз имах... започнах да мисля странни неща.
Разболях се и ме откараха вкъщи.
Затвориха ме в една болница в Груум лейк.
Започнаха да ми правят разни тестове.
Имаха всякакви видове доктори,
които ме изучаваха и разпитваха -
задаваха ми разни странни въпроси
и ме тъпчеха с още хапчета.
Шибаните лекари експериментираха върху мен.
Напуснах самоволно. Бях професионален войник.
Нямаше къде да отида. А на тях не им хареса особено,
че дрогираното им морско свинче се омете.
Не знам...
да ли не нося болест или зараза.
Боже!
Така започват. Коремен тиф - издънка на правителството.
СПИН и шибаните африкански маймуни.
Преследват ме.
Тези хора не се шегуват, Агнес.
Не трябваше да ти го казвам,
но имах нужда да го кажа на някого.
И ти вярвам.
Знам, че се познаваме отскоро.
Не искам да си вървя.
Не искам да си вървя.
Скъпи, не ме напускай. Недей.
Мили... Питър.
Мога ли да ти помогна?
Добр'утро.
Не.
Агнес не е тук.
Без майтап?
Къде е тя, Питър?
- Мисля че е до магазина за алкохол.
Проклятие, Питър.
Ако бях хлебарка, досега да съм ритнал камбаната.
Къде е телевизора?
- Не мисля, че има телевизор.
Преди имахме.
19" RCA, с фино настройване.
Купих го с парите, които изкарах, докато карах месарския камион.
Карал съм го по 2а часа на ден
за да нахраня жената и детето си.
Ти правил ли си такова нещо?
Кой нормален човек няма телевизор?
Как ще знаеш какво става по света?
Боже, може в момента да ни нападат марсианци или някакви такива.
Може в момента да евакуират града,
а ние ще си стоим тук с пръст отзад.
Възможно е.
Кой извади тези неща?
- Аз, търсех микроскопа.
Малко лайно.
Ами...
по-добре ги прибери преди Аги да се е върнала, защото няма да й хареса.
Върху какво работиш, Питър?
- Просто гледам нещо.
Не го пипай, моля те...
Гледам...
- Какво гледаш?
Буболечка.
- Извини ме. Буболечка?
Просто...
Просто буболечка?
В кръвта ми.
В кръвта ти, казваш?
Знаеш ли, напомняш ми на някого.
Знаеш ли на кой ми напомняш?
Знаеш ли на кой ми напомняш?
- На кого ти напомням?
На един, който познавах в панделата.
- В панделата?
Две години за въоръжен грабеж.
Казваше се Портърфийлд.
Нямаш връзка с него, нали тъй?
- Не мисля.
„Не мисля.“
- Не.
Знаеш ли как му викахме?
Знаеш ли как му викахме?
- Как му викахте?
Викахме му г-жа Портърфийлд.
Малко ми напомняш на него.
Какво гледаш, мамка му?
Буболечка, в кръвта ми.
В кръвта ти?
- Да.
Да, ама аз не виждам нищо.
Много е малка.
- Обзалагам се, че е така.
Ти само лъскаш бастуна, нали?
Защо не ми отговаряш, като те питам?
Мислех, че е риторичен въпрос.
Знаеш ли какво ще ти направя, ако разбера че се чукаш с Агнес?
Виж, не знам кой си или
- Не знаеш кой съм?
Нали се запознахме ей тук оня ден?
- Да.
И ме забрави толкова бързо? Защото аз не съм те забравил!
Мисълта ми е, че не искам неприятности с теб.
Моята мисъл е, че ти няма да имаш проблеми с мен.
Ще остана тук за малко. Намери си друго място за експериментите.
Не мисля, че искаш да останеш тук.
- Ами? И защо така?
Цялото място е пълно с буболечки.
- А, вярно.
С малките ти буболечки.
- Гъмжим от тях.
Вярвам, че си прав, Питър.
Ти ли го пусна тук?
- Сам си отключи.
Ела тук, момиче.
- Махай се от тук, Джери!
Изглеждаш добре, скъпа. Мустаците малко боцкат.
Не се притеснявай.
- Не моите - твоите.
Джери, не можеш да останеш тук.
- Чакай малко.
Ще се помотая тук само за малко.
Как се казваше онова момиче, с което излизаше?
Лавойс.
Опитвах се да си спомня оная простотия... страшна беше.
Помниш ли онзи път у Мики, дето тя се издриска през балкона?
Падна върху... помниш ли? Падна върху една патрулка.
Най-смешното лайно, което съм виждал през целият си шибан живот.
Беше на свинското парти.
Свинското парти ли беше?
Така беше, нали? Аги, не може да не си спомняш свинското парти.
Знаеш ли какво, Джери?
- Значи Мики и едно свинско...
Като консерва със свинското, като ония дето дават в армията.
Копелето е толкова пияно, че започва да повръща из цялата къща.
и в следващия момент, накрая на купона, той лежи припаднал
на пода на шибаната кухня, целият в свинско и повръщано...
Знам, голям купон беше! Целият подгизнал и не може да стане.
И започва да прави странни стойки, защото пода е с балатум,
покрит с мазнина... Чакай малко!
Какво?
- Махай се.
Изхвърляш ли ме?
- Веднага.
Добре, явно не съм те разбрал.
- Да.
Мислех да остана тук за малко, но явно идеята не е добра.
С всичките тия малки буболечки...
Но трябва да призная -
разочарован съм, Аги.
На теб също дължа извинение.
През цялото време си мислех,
че си някакъв ненормалник и дрогиран кучи син.
Нямах представа, че така добре си се грижел за Аги.
Това е важно, оценявам го.
Благодаря ти.
Ще бъда наоколо.
Можеш ли да повярваш?
- Ела да погледнеш.
Намери ли го?
- Ела да погледнеш, ако обичаш.
Полицейското управление, моля.
- Какво?
Спри! Чакай, чакай, извинявай.
- Обаждам се в полицията.
Не го прави, никога не го прави.
Агнес, просто и ясно е - нарушил е условията на освобождаването си.
Не можеш да се шегуваш с тоя.
- Не е толкова просто.
Агнес, моля те.
- Агнес...
Виждаш ли го? Виждаш ли буболечката?
Можеш ли да ми кажеш какво прави? Храни се.
Храни се? С какво?
- С кръвта ми. Храни се с кръвта ми.
Значи казваш, че...
- Казвам, че се храни с кръвта ми.
Това е паразит.
- Това го знаехме.
Не, знаехме, че хапят. Буболечките хапят по различни причини.
Тези хапят за да се хранят.
- Тези неща не работят ли?
Имунизирани са към препарати. Може да са наркотични буболечки.
В дрогата на Агнес нямаше.
- Наркотични буболечки?
Буболечките, които са в кокаина.
- В кокаина няма буболечки.
Агенцията за контрол на наркотиците пръска ларвите по растенията
в Южна и Централна Америка.
Генетично проектирани са и оцеляват пречиствателния процес.
Като не могат да се справят с дрогата се справят с потребителите.
Не знаехте ли за това?
- Благодаря ти, че ми го каза.
Но не достигат до всички. Ти нямаш. Повярвай ми, ако ги имаше...
Отпреди ли ги имаш?
- Задаваш много въпроси.
Трябва да го занесем в лаборатория.
- Лаборатория? За какво?
За да разберем какво е.
- Аз знам какво е.
Какво е?
- Кръвосмучещи афиди...
Виж, тая работа с афидите...
Какво е това?
- Впила ми се е буболечка.
Дай да го видя.
- Не!
Дай да видя. Къде е?
- Точно тук е.
Виждаш ли?
- Не мога да я видя.
Малкото зрънце под кожата.
- Нищо не виждам, Агнес.
Защо не го виждам?
- Не знам! Ние защо го виждаме?
Дай ми го, аз ще го извадя и ще ви го покажа.
Мястото гъмжи от тях.
Когато говорих с Карл...
- Чакай, с кого си говорила?
Карл, управителя на хотела.
- Защо? Чия идея...
За да му кажа, че тук е пълно с...
- Защо му го каза?
Защо да не му го каже?
- Не му казах нищо, което...
Кажи ми точно какво му каза. Точно.
Само, че тук има странни буболечки...
- Странно?
Какво искаш да кажеш?
- Никой освен нас не ги вижда.
Наистина е много странно.
- Това вече го каза, Агнес.
Ходихме на лекар.
- Рони...
Трябваше да проверим петната.
Мамка му!
Значи или не разбираш какво става или просто ме прецакваш нарочно.
Не, нищо не съм му казвала за теб.
Какъв доктор?
- Дерматолог.
Какво откри?
- Нямаше буболечки.
Унищожил си ги.
- каза, че не прилича на ухапване.
Би ли престанала да ми отговаряш, когато се обръщам към Агнес?
Даде ми лекарство против обрив.
- Дай да го видя. Веднага.
Просто мехлем, това е.
Ето.
Не съм глупава, нищо не му казах за теб. Не бих го направила.
Стигнали са до теб, мамка му.
Ако си част от всичко това...
- Не, просто се опитвам да разбера...
Добре, кажи ми - имаме ли буболечки или нямаме?
Просто търся логично обяснение!
- Имаме ли или нямаме?
Не знам!
- Не става въпрос за мнение.
Организмът или съществува или не.
- Добре.
Има ли буболечки или няма?
Някои...
- Не ми казвай някои буболечки!
Наличие или липсва на буболечки.
Отпред пише „има свободни места / няма свободни места“.
Не пише „май има свободни места“.
Имаме ли буболечки или нямаме?
Да.
Значи докторът ти те е излъгал.
- Ти имаш ли рани като нейните?
Неговите са по-лоши.
Покажи й. Покажи й ги, Питър.
Покажи ми.
Боже, мазал ли си ги с нещо?
Мислиш, че въшките могат да направят такова нещо?
Знам какво ми го направи.
- Въшките не хапят.
Много ли знаеш за въшките?
- Не.
Знаеш ли изобщо нещо за въшките?
- Не.
Ние знаем.
Рони!
Рони, ти дори още не си казала на Питър новините.
Спечелиха попечителството над детето на Лавойс - не е ли прекрасно?
Рони ще бъде леля или майка или каквото е там.
Невероятно.
- Чуй ме.
Тук няма буболечки. На микроскопа няма буболечки,
по кожата ви няма буболечки, нито под нея, нито в тази стая.
Няма никакви шибани буболечки!
- Това всъщност е странно.
Агнес, кажи му какво каза доктора.
- Не, аз не...
Каза, че или сама си е причинила раните, или ти си го направил.
Мислиш, че бих направил такова нещо?
- Не знам какво би направил.
Изобщо не знам кой си и какво искаш!
Но съжалявам, че те доведох тук. Нищо не мога да направя за теб,
не те съветвам да потърсиш професионална медицинска помощ!
Мога да направя нещо за приятелката си и бога ми, точно това ще направя.
Само се опитай да ме спреш и ще те запозная с твоя стар приятел.
Какво означава това?
- Разпитваха за теб.
Кой?
- Д-р Суийт.
Кой е д-р Суийт? За какво говориш?
Знаеш за какво говоря.
- Да, знам. Груум лейк.
Приятелката ти ще ме предаде.
Кажи ми, какво...
- Разпитваше за Питър в бара.
Какво ти каза?
- Не много. Не знаех, че си останал.
Трябваше да му задам повече въпроси. Май не е човек, с който искаш
да се срещнеш, иначе щеше да знае, къде да те намери.
Престани да си играеш, кажи му...
- Не си играя, Агнес!
Да знаеш, че тя не би го направила. Никога не би го направила, Питър.
Пробвай ме.
- Не искаше да го кажеш, Рони.
Потресен съм от това, че мислиш,
че бих опитал да спра Агнес да тръгне с теб.
Останах тук единствено, защото бях поканен.
Не бих се натрапвал някъде, където не ме желаят.
И не бих опитал да задържа някого против волята му.
Агнес е пълнолетна и е свободна да прави каквото пожелае.
Знаех си, че така ще решиш.
А що се отнася до д-р Суийт - кажи му каквото искаш.
Не се съмнявам, че вече знае къде съм.
Добре.
- Но по отношение на мнението ти,
че няма буболечки - не съм съгласен.
Ще останеш при мен за известно време, събери си багаж.
Агнес, погледни ме. Вземи чанта и събери багаж.
Питър, много ли е лошо?
Махнете се!
Помощ!
Защо го правите?
Спри! Престани!
Питър! Боже!
Спри, всичко е наред!
Боже!
За коя се мислиш?
Да идваш тук и да се опиташ да ми отнемеш единственото, което имам?
Защо не ми оставиш поне това?
Това е единственото нещо, което имам на света.
Защо се опитваш да ми го вземеш? Махай се!
Махай се и никога не се връщай!
Махай се!
Питър, хайде да се махнем.
Не мога да издържам.
- Не можем, наблюдават ни.
Мисля, че ако знаеха къде си, просто щяха да те отмъкнат.
Играят си с мен.
Може да успеем да се промъкнем.
Прекалено рисковано е.
Имам сестра в Сан Диего.
Ще ни прибере, докато си стъпим на краката.
Щях да заведа Лойд там -
да се махнем от Гос.
Тя ни покани.
Но изчаках прекалено дълго.
Кой знае - може и тя да ме мрази.
Не мога да повярвам, че Ар-Си ми го причини.
Не мога да си обясня какво съм й направила, за да ме мрази толкова.
Мамка му, не мисля, че беше неочаквано. Малка подла кучка.
Не знам защо те обичам толкова. Честно казано едва те познавам
и даже в леглото не сме правили кой знае колко, но на мен не ми пука.
И си говорим единствено за буболечки.
По-добре да говоря с теб за буболечки, отколкото с никой за нищо.
Не че имам много за казване, освен ако не говорим за мизерия.
Но кой би искал да го чуе? Аз не.
Просто ми писна от това.
От скапаният живот. Обществени перални и бакалии.
Скапани бракове и загубени деца.
Лойд беше единственото хубаво време.
Това.
Само ние сме. Никой друг в мотела няма буболечки.
Да.
- Защото буболечките са мои.
Аз ги донесох, идват от мен.
- С дрехите си?
Не, с кожата си. Люпилото им е под кожата ми.
Люпило?
- Затова още не са ме взели.
Боже, а откъде са се появили?
Яйцата са под кожата ми. Излюпват се, имат нужда от въздух
и излизат, после огладняват и се връщат да ядат.
Какво искаш да кажеш?
- Замисли се.
Не биха ти направили такова нещо.
А на кой да го направят, на прасе?
Трябва да го пробват на човек, преди да го изсипят върху Багдад.
Не биха го направили с теб.
- Да бе, какво ли си въобразявам?
Правителството да провежда експерименти със собствените си хора.
Все едно да тъпче с ЛСД военните в Еджууд
или просто да седи и да гледа как
нещастните копелета в Тускиги измират от сифилис.
Защо не вземеш да се събудиш?
- И къде е това люпило?
Какво правиш... Боже, Питър!
Спри! Престани!
Гнездото им е в зъба ми.
- Боже, това не е възможно!
Пломбираха ми зъба в базата.
Садистичните копелета са пъхнали ларвите под пломбата.
Може да имаме проблем с термити...
- Изяждат ме!
Знам, знам!
Само се опитвам да обмисля нещата.
Добре, добре.
- Може би...
търсиш връзка с армията, защото...
Глупости. Глупости.
- Изслушай ме!
Нямаш представа на какво са способни.
Не съм дете! Знам кой съм!
- Поне отиди на истински зъболекар!
Не е безопасно. Наблюдават ме отблизо, Агнес.
Все още не са ме взели, защо искат да видят как ще се развие експеримента!
Не можеш да си сигурен! Питър!
Спри! Недей!
Боже!
Исусе!
Какво?
Какво?
Милиони.
Това ли е бялата резиденция?
Търся Питър Еванс. Казаха ми, че мога да го открия тук.
От достоверен източник знам, че Питър е отседнал тук.
Не искам да навредя на никого. Ако може да поговоря с Питър...
Може ли да поговорим за момент?
Уверявам те, че съм дошъл с най-добри намерения.
Добре, благодаря.
Млъквай!
Успокой се! Млъкни!
Не можете да ме вземете.
Аз съм Филип Суийт. Ето и документите ми.
Все едно не можеш да ги подправиш!
- Просто изслушай човека!
Не знаете какво правите!
- Защо не изчакате отвън?
Оставете ни за малко насаме.
Проблем с буболечките?
- Все едно не знаеш.
Знам ли? Какви са?
- Листни въшки.
Листни въшки?
- Огледай се наоколо, задник!
В момента са вътре. Понякога обичат да влизат.
А фолиото?
- Заглушава сигнала.
Сигнали ли получаваш?
- Предаван.
Ти предаваш сигнал?
- Не аз, буболечките.
Буболечките имат предавател?
Буболечките са предавателя.
И фолиото заглушава сигнала?
Помага.
Сигурен съм в това.
Питър Еванс е затворен във военна болница от четири години.
Знам.
Параноидно разстройство на личността с тенденции към шизофрения.
въпреки че аз лично не съм почитател на етикетите.
Лекарите му смятат, че е опасен за себе си и за околните.
Ти не си ли неговият лекар?
По-скоро нещо като консултант.
Той ми разказа за теб.
Каза, че си го изхвърлил като нацист.
Изхвърлил?
- Експериментите ти.
Моите експерименти?
Значи сега го преследва армията
и ЦРУ.
И мислиш, че са изпратили доктор след него?
Дошъл съм сам.
Защото много те е грижа за Питър.
- Така е.
Знаеш ли защо беше прибран?
- не.
Не, разбира се.
Може ли нещо за пиене?
- Не, не може.
Колко често я използваш?
- Колкото ми се иска.
Може ли?
- Обслужвай се.
Аз бих внимавала.
- Не се тревожи.
Седнал си върху 75 литра бензин.
Мога само да си представям за какво.
Не виждам джетове наоколо.
Буболечките са често срещана халюцинация сред параноиците.
Буболечки, паяци, змии.
Паяци.
Нямате змии, нали?
- Не, ти си първата.
Поне хрумна ли ви идеята, че те може да са халюцинация?
А откъде да знам, че ти не си?
Е, това не е халюцинация.
Откъде се появиха буболечките?
Питър.
- И как става това?
Ти си му ги инжектирал.
- Аз съм ги инжектирал. Вярно.
Кога ги видя за първи път?
- Когато се появиха.
Той ли ги видя първи?
- Буболечките са негови.
Да, така е.
И когато го отведа, буболечките ще изчезнат.
Ти искаш буболечките да изчезнат.
Мога да се справя.
Ние...
Ние печелим битката.
- Наистина?
Буболечките... отстъпват ли?
Не, но вече намираме гнездата им и ги изрязваме от тялото му.
Ако продължавате така да режете, може да не остане много от Питър.
За теб, или за мен.
- Знам какво правя.
Наблюдават ви.
Мога да говоря с тях. Мен ще ме послушат.
Когато Питър се прибере, първото нещо, което ще направя,
е да уредя операция, за да изрежат яйцата.
Гнездата.
- Гнездата. Проста процедура,
при подходящи условия, от професионални лекари.
Не го връщайте в болницата. Те ще го отведат от мен.
Не, няма. Аз няма да им позволя.
Можеш ли да го направиш?
Аз съм неговият доктор, той е мой проект.
Така ли?
Не искам да го виждам заключен.
Искам да му помогна.
Защо би спрял, това което започна?
Защото направихме грешка.
Аз направих грешка.
Не осъзнавах...
не знаех за какво го използват.
Това, което правят, е опасно.
Грешно.
Накарай го да ми се обади.
Позволи ми да го прибера.
Защото ако го оставиш в техните ръце,
няма да мога да му помогна.
Защо го правят?
Това им е работата.
Не мога да ти имам доверие.
Напротив, можеш.
Мога да направя нещо за теб. Мога да ти помогна.
Синът ти - Лойд.
Какво знаеш за Лойд?
- Мога да ти помогна да намериш Лойд.
Знаеш за Лойд? Какво?
- Не мога да ти кажа повече.
Не, ако знаеш нещо за сина ми, трябва да ми кажеш!
Наблюдават ни. Ако кажа твърде...
- Кой?
Само ми кажи...
Жив ли е? Той жив ли е?
Само... добре ли е?
Къде е? Кажи ми къде е. Само ми кажи къде...
Моля те. Моля те?
- Трябва да бъда дискретен.
Ако кажа прекалено много, може да го наранят.
Не искаш да го наранят, нали?
- Не. Не!
Но е жив?
Помогни ми да прибера Питър, а аз ще ти помогна да намериш Лойд.
Питър! Лойд е жив!
Питър, божичко.
- Жив е! Той ще те прибере,
е отрежат всички гнезда
и ще ни помогне!
Питър.
Питър, какво правиш?
- Какво си ти?
Какво правиш?
- Трябва да се върнеш...
Фабричен. Звуковата карта е добра. С какво работиш?
Имаш нужда от лекарствата си.
- Нов модел.
Двамата трябва да поговорим.
- Познаваш ли го?
Познаваш ли го?
- Познава ме, всичко е наред.
Муниции Р и Д, добра работа.
Какво става?
- Повярвала си му.
Не, той ще ми върне... Лойд!
Тя не е част от това.
Той би ти казал всичко, което искаш да чуеш, Агнес.
Това е между мен и теб.
- Така е програмиран.
Винаги е било между мен и теб.
Не разбирам.
- Ще го отворя. Ще ти покажа.
Машина!
Машина!
- Боже, Питър!
Машина!
Той каза, че ще ми помогне, да открия сина си!
Престани!
Спри, Питър! Престани!
Докосни го. Ето.
Усещаш ли? Не е истински.
Истински!
- Виждаш ли? Не е истински!
Какво истински? Аз не...
- Не, не, синтетичен е.
Дори не е подобен, виждаш ли?
- Не разбирам.
За какво говориш?
- Не, не.
Той каза, че знае къде е Лойд!
- Агнес, чуй ме.
То не знае къде е Лойд. То не знае нищо.
То знае само това, което са го програмирали да казва.
Не, млъкни! Не могат да ме чакат да изляза.
Дойдоха да ме приберат. Експериментът приключи.
Дойдоха да си приберат чашката Петри и изпратиха машина да го свърши.
Агнес, това е шибана машина! Увери се сама. Изпращат машини.
Не те разбирам съвсем. Трябва да ми обясниш какво става.
Слушай! Чуй ме! Ако искаш да разбереш какво става,
трябва да ме слушаш!
- Слушам те!
Защото не знаеш колко огромно е това, с което си имаме работа.
Слушам те.
- 29 май 1954 г.
Група от банкери, индустриалци, президенти на корпорации и политици,
за три дни провеждат серия от срещи
в хотел „Билдеберг“ в Остербик, Холандия.
Създават план, с който да запазят статуквото.
Какво е това?
- Положението на нещата.
Богатите забогатяват още повече, а бедните обедняват повече.
Изработили са план за манипулиране
на технологиите, икономиката,
медиите, прираста на населението, световните религии, за да запазят
нещата такива, каквито са.
От тогава продължават да се срещат веднъж годишно, всяка година.
Гледай. По тяхно нареждане ЦРУ е вкарало нацистки учени в САЩ,
за да работят с Пентагона и Калспан,
по разработването на подкожен, проследяващ микрочип.
Какво?
- Компютърен чип, средство за
наблюдение, което е имплантирано под кожата на всяко човешко същество,
родено на планетата след 1982 г.
- Божичко!
Тестовата група за прототипа беше „Народният храм“.
Преподобният Джим Джоунс ги заплаши, че ще ги разобличи.
Убиха всички членове на църквата!
Но не е достатъчно само да преследват и шпионират хората.
Те искат контрол.
Затова създадоха „Разузнавателен, дистанционен, интерфейсен биочип“ -
подкожен, предавателен чип, отпечатан върху самия мозък.
За да го тестват, имаха нужда от опитни мишки и намериха нас.
Мен, в залива и още един войник,
работещ за Калспан - Тим Маквей.
Чакай.
- Превърнаха ни в зомбита!
Убийци с дистанционно управление!
После завряха Тим в една затворническа фабрика.
Но аз намерих моя чип и го изрязах.
- О, Боже.
Мен ме изпратиха в лабораторията за още изследвания и нов експеримент.
Ти си Джон Доу номер 2!
- Не, не!
Те искат да бъда. Това е недостатък на РДИ биочипа.
Не могат да стигнат до всички. Хората се възползват от грешките
и махат чипа, като мен и Тед Казински.
Имат нужда от чип, който се запазва, който се разпространява като вирус,
който хората да си предават един на друг.
И са го открили!
Буболечките. Открили са буболечките.
Жив, дишащ организъм.
- Боже.
Съвършеният паразит, имплантиран чрез Кралица-майка,
супер-майката, която се е чифтосала с търтея,
и е снесла яйцата в тялото на гостоприемника,
и отглежда растяща армия от множащи се паразити, които промиват мозъка.
Предали са ти тези неща, а ти ги предаде на мен.
Предаде ми тези гадости!
- Може би.
Какво? Разбира се, че ми ги предаде.
Агнес!
Не вярвам, че присъствието ми тук е случайно.
Какво?
Питър, за какво говориш? Какво казваш?
Не може да съм била аз. Не съм... не съм аз.
Освен... освен...
Освен ако знам нещо, което не знам.
Или имам нещо, което не знам, че имам.
Какво не знаеш?
- Какво?
Не знам. Много не знам.
- Какво не знаеш?
Не знам... Боже!
Мисли, Агнес! Какво не знаеш?
- Лойд!
Не знам какво е станало с Лойд.
Какво е станало?
- Не знам.
Знаеш. Подреди парчетата.
- Не.
Парчетата ще паснат по местата си.
- Не знам. Не пасват.
Трябва да се вгледаш по-усилено.
- Не мислиш, че не съм била аз?
Не пасват. Не знам.
- Вгледай се. По-съсредоточено.
Не го виждам. Какво искаш да видя?
Хайде, ще го видиш.
Не знам откъде да започна.
- Започни от началото!
Отидохме за хранителни стоки.
Той беше там, в количката. Върнах се, за да взема лук.
Бях забравила да взема лук... Само се обърнах,
И него просто го нямаше!
- Не! „Него просто го нямаше?“ Не.
Не може да е избягал за 2 секунди.
- Значи не е избягал.
Не, не е избягал. Той е бил... бил е... някой го е взел.
Някой е взел детето ми, защото аз...
- „Някой“...
Не просто някой - той беше умен.
Не би говорил с непознат. Казах му, да не говори с непознати!
А той беше умен!
- Значи трябва да е бил...
Бил е някой, когото познава!
Бил е някой, когото познава, от който не се страхува, някой като баща му!
Бил е баща му! Гос го е взел!
Гос го е взел, а полицията не можа да ми помогне.
Опитвах се толкова много, а те не можаха да ми помогнат!
Не можаха да ти помогнат?
Не ми помогнаха. Те не ми помогнаха -
полицията и ФБР, защото те...
те са платили на Гос да го вземе.
Платили са на Гос да го вземе и да им го даде!
Дал го е на тях!
Намери друго парче. Друго парче.
Боже, Ар-Си беше тук.
Ар-Си беше тук и си тръгна, защото те шпионираше.
Шпионираше нас.
- Мисли.
Какво? Не, ти доведе буболечките.
Буболечките бяха под кожата ти, а ти донесе... а Ар-Си...
Аз донесох буболечките.
- А Ар-Си доведе теб.
Ар-Си доведе теб, ти - буболечките, значи Ар-Си е довела буболечките!
Да!
- Ар-Си е довела буболечките!
Мамка й, Ар-Си доведе буболечките, а после, после...
После Гос... Гос излезе от затвора.
Пуснаха го от затвора, а той не трябваше да излиза.
Пуснаха го предсрочно, а той дойде и...
Точно когато дойдох и аз.
- Да, защото те са го изпратили.
Те са го изпратили - пуснали са го по-рано, за да дойде тук.
Сключил е сделка и са го пуснали предсрочно.
Пуснали са го за да дойде тук и да провери буболечките,
да наблюдава развитието. Тя каза, че няма никакви буболечки.
Но Ар-Си доведе буболечките.
- Точно така.
Накара ли са я да донесе буболечките. Момчето!
Момченцето на Лавойс, те са й дали детето!
Мамка му!
- Никога не биха го направили!
Двойка шибани лесбийки! Не биха им дали дете!
Накарали са я да донесе буболечките
и са им дали детето!
След това, след това...
Не, чакай. Не. Преди да дойдеш, ти нямаше буболечки.
Държали са те толкова време, направили са ти толкова неща,
а ти изобщо нямаше буболечки докато дойде тук, докато ние не, допреди...
О, Боже! След като ние...
След като...
Ние, това сме ние, ние...
Те... те са ти дали... как се нарича... търтея.
Дали са ти търтея. А на мен са дали кралицата.
Дали са ми майката!
Тогава се появиха! Тогава са се чифтосали, ние ги направихме!
Когато ние... и после, след това...
Боже, трябва да съм аз.
От самото начало съм била аз, защото те взеха... взеха Лойд.
Отвели са го някъде, отвели са го в някаква лаборатория
и са го отворили.
И нещата са паснали или каквото и да е, ДНК...
в кръвта, всичко е паснало и така са започнали да проектират...
Проектирали са кралицата,
майката и са я дали на мен.
Дадоха я на мен.
Сокът, буболечката, майката,
буболечката, върховната-майка.
Аз съм върховната-майка!
Аз съм кралицата-майка, Боже!
Ние ги направихме!
Ние ги направихме, родихме ги!
Никога няма да ни оставят, защото ние ги създадохме.
А тези хора... те се опитват да влязат тук и да ни убият,
защото буболечките няма да излязат навън и да им свършат работата!
Те никога няма да ни напуснат, ние сме всичко, което познават.
Опитват се да влязат и да ни убият,
за да пуснат буболечките по света!
Боже! Боже! Знаеш ли какво трябва да направим?
Знаеш ли какво трябва да направим? Трябва да ги убием.
Да, да.
По-добре е като знаем.
Трябва да ги убием. Отговорността е наша.
Какво беше това?
Кой е?
- Пица „Харис“.
Кога съм поръчала пица?
- Поръчала си пица?
Не съм.
Оставете я.
- Трябва да ми платите, госпожо.
Колко струва?
- 14,74$.
С какво е?
- С всичко.
Всичко?
- Всичко.
Всичко.
Искате ли си рестото?
- Не, задръжте го.
Да, добре.
Ако не отворим вратата, ще знаят, че ние знаем.
Добре, готова ли си? Едно, две...
Не, не, чакай.
Чакай.
Как изглежда?
Не съм специалист.
Не мисля, че е чиста.
- Гадни копелета!
Аги!
Отвори проклетата врата!
По дяволите, Аги, отвори вратата!
Аги!
Аги, ела тук!
Курва! Шибана кучка!
Курва!
Отвори вратата!
Всички излизат.
Погледни тавана.
- Навсякъде са.
Аз съм търтеят.
А ти си кралицата.
Под кожата.
- Развъдник...
Гнездото...
- Място за ларвите.
Вода с бебета-ларви.
- Хранещи се...
Хранещи се бебета-ларви.
Кожата и земята - развъдник за яйцата
Обичам те.
- Обичам те.
превод и субтитри Петър Хараланов