Pluto - Season 1 (2023) (Pluto.S01E07.1080p.WEB.h264-QUiNTESSENCE.srt) Свали субтитрите
Мен?
Не, мен.
Мен със сигурност.
Може би мен.
Аз трябва да съм.
- Чакай! Аз съм.
Аз.
- Мен.
Мен.
- Мен, разбира се.
Мен!
- Аз.
Как върви?
Ако беше човек, бих казал, че сънува.
Но няма признаци скоро да се събуди.
Ясно.
По-добре да не виждате лицето му.
Програмираните в него 9,9 милиарда личности
се симулират на изкуствената му кожа с невероятна скорост.
Трудно е да си представим как изглежда лицето му.
Може би създаването на съвършен робот е невъзможно.
Какво ще правим? Как можем да го събудим?
Има един начин.
Готов ли сте?
Може да се превърне в дявол.
Дявол, а?
Доктор Тенма.
Тя се върна в страната си.
"Тя"?
- Съпругата на Гезихт. Хелена.
Ясно.
- Жалко, че не се видяхте.
Беше загрижена за Атом.
Не искам да го признавам,
но учените се съсредоточаваме върху технологичните резултати,
но чувството й на доброта също заслужава да бъде изучавано.
Сякаш тя не отстъпваше по нищо на Атом.
Доктор Тенма.
Парламентът определи датата на официалното погребение на Атом.
Значи смъртта на Гезихт няма да бъде напразна?
Хората наричаме подобни неща "душа".
Ще се погрижа за душата на съпруга ти.
Влизате в зона с ограничен достъп от клас А.
Сканиране на ретината.
Заповядайте, моля.
Дявол или не, няма значение!
Каква е разликата, ако не се събуди?
Какво правим?
Внедряваме небалансирани емоции.
Небалансирани емоции?
Да. Гняв, тъга, омраза...
Накланянето на везната е най-простият начин да подредим хаоса от личности.
За да те възкреся от мъртвите, на драго сърце ще стана дявола.
Омразата на Гезихт...
Когато Гезихт е умирал...
към кого е насочвал омразата си?
Вали от три дни.
С това темпо и аз, както Гезихт...
Епсилон, имаш посетител. Изглежда много силен.
Много е дъждовно тук.
Аз съм Хоган от Агенцията за отбрана към Министерството на науките.
Приятно ми е.
- Назначиха ме за ваш бодигард.
Твърде вероятно е след убийството на Гезихт вие да сте следващата цел.
Силата ми не може да се сравнява с вашата.
Но заради дъжда, а вие се захранвате с фотонна енергия,
трябва да ви отведа на сигурно място.
А какво ще стане с децата?
Не можем да ги въвлечем в това.
Днес е рожденият ми ден.
Децата ми организират парти.
Парти изненада.
Трябваше да е изненада, но аз вече знам за него.
Може ли да е по-кратко?
- Благодаря.
Честит рожден ден.
Честит рожден ден.
Честит рожден ден, скъпи Епсилон.
Деца...
Честит рожден ден!
Благодаря. Много благодаря на всички ви!
Приготвили сме ти подаръци, Епсилон!
Наистина ли? Много се радвам!
Това е от нас!
Много хубава огърлица!
Сами ли сте я направили?
- Да!
И шапката е страхотна.
Виж, Епсилон!
- Твое любимо нещо!
Слънцето!
То ще те радва в дъждовните дни, нали?
Така е. Невероятно! Вече съм в добро настроение.
Видяхте ли? Казах ви, че ще го хареса!
Тези деца са изгубили родителите си във войната.
За тях
Епсилон е като тяхното слънце.
Василий, нарисува нещо за Епсилон, нали?
Не се стеснявай и му го покажи.
- Наистина ли?
Покажи ми.
Бора...
Това е Бора?
Бора...
изяде... цялата Земя...
Василий казва нещо друго, освен "Бора"!
Изяде...
Великанът южен полюс в пустинята направи...
Песен?
Великанът огнена река отприщи и носещите се ледници призова.
Великанът порои предизвика, а след тях голям потоп.
Великанът огъня погълна, ледниците и всичката вода,
а сетне изяде
и цялата Земя.
Изяде и цялата Земя.
Браво, Василий!
- Ама песента беше странна.
Трябва да тръгваме.
- Още пет минути.
Отдавна не сме се чували, Арнолд.
- О, ти ли си, Епсилон?
Искам да те питам нещо.
Окей! Нека Арнолд, най-добрият робот синоптик на Тракия,
направи прогноза. До утре сутрин дъждът трябва да е спрял.
Прояви търпение...
- Не се обаждам за това.
Преди три години.
- Какво тогава?
Имаш ли записи
за метеорологични аномалии в Персия преди три години?
Например като на тази рисунка.
Какво е това?
- Не съм много сигурен.
Преди три години в Персия?
Нищо подобно. Димът, който виждаш тук,
е от артилерийски снаряди.
Някои от децата, които си осиновил, са от този район, нали?
Да.
Има нещо огромно в дима...
Какво е?
Трудно е да се анализира.
- Време е.
Скоро се връщам.
Епсилон, къде отиваш?
- А партито?
Изникна ми спешна работа.
Бъдете послушни.
Василий...
Василий?
Ей, насам.
Тъмно е, внимавай къде стъпваш.
Имало полза от теб.
Доведох го, сър.
Ослепяваш ме. Приглуши светлината.
Аз съм бригаден генерал Скот от силите на ООН.
Значи ти си Епсилон, който е отказал да се бие?
Кльощав си за робот. Нищо чудно, че си страхливец.
Поне ще помогнеш с разчистването.
Виж. Това е твоята задача.
Какво е това?
От теб се иска да стопиш всичко.
С твоята фотонна енергия ще приключиш за нула време.
Искате да направя това с тях?
Това са напреднали роботи, но изкуственият им интелект е изваден.
Сега са просто купчина метал.
Не може да бъде...
Чух, че правата на роботите били признати в Персия.
Какво е станало с интелекта им?
- Нямам представа.
Просто приключвай по-бързичко.
Ще ти кажа, щом сме на безопасна дистанция.
Готов ли си, Епсилон?
Започвам обратно броене.
- Чакайте!
Изоставаме от графика. Започвай веднага!
Не, чакайте! Има някой тук!
Моля?
- Някой е тук.
Това е невъзможно. Проверихме района и няма оцелели.
Отчитам форма на живот!
Сигурно е куче или котка. Свърши си работата!
Ела. Няма страшно.
Не се бой. Излез.
Дай ръка.
Бора... Бора...
Бора... Бора...
Давате ли си сметка, че... Не. Почти не изпепелих това момче!
Ще се погрижим за него.
Нямаме време. Приключвай вече.
Осем, седем, шест, пет, четири,
три, две, едно.
Отдавна не сме се виждали, Епсилон.
Аз съм Скот от силите на ООН. Генерал Скот, за да сме по-точни.
Тогава си свърши отлично работата. Мощен взрив, доколкото си спомням.
Честно казано, предвид възможностите му,
е смешно ние да го охраняваме.
А и това място по-скоро прилича на крепост, отколкото на убежище.
Но, разбира се, ти си последният от най-напредналите роботи.
Ако се случи нещо с теб, това ще е загуба за целия свят.
Сигурен съм, че вече знаеш, но спрямо данните от детектив Гезихт
врагът ни се казва...
- Плутон.
Да.
А като мозък е инсталиран интелектът на друг робот - Сахад.
Написал си си домашното.
Какво е Бора?
Труповете на роботи, които унищожих...
Каква връзка имат с Бора?
- Връзка?
С какво въобще се е занимавала следствена комисия "Бора"?
Членовете на комисията, които откриха гробището с роботите,
ги убиват един след друг. Сега не е време за тайни!
И вашият живот е в опасност!
Силата на Плутон е ужасяваща.
Но освен нея съществува още по-голяма сила.
Сила,
способна да "изяде Земята".
За какво говориш?
Това е от песента на онова момче, нали?
Заслушайте се, и сега я пеят.
Да, чувам я.
Великанът южен полюс в пустинята направи.
Великанът огнена река отприщи и носещите се ледници призова.
Великанът порои предизвика, а след тях голям потоп.
Великанът огъня погълна, ледниците и всичката вода,
а сетне изяде и цялата Земя!
А сетне изяде и цялата Земя!
Бора.
Бора.
Бора.
Бора.
Бора.
Василий, всички харесват песента ти.
Великанът порои предизвика, а след тях голям потоп.
Великанът огъня погълна, ледниците и всичката вода,
а сетне изяде и цялата Земя!
Бора.
Бора.
Какво има, Дийкън?
Какво става?
- Какво има?
Не! Трябва да бягат!
Да бягат?
- Какво има?
Трябва веднага да се върна в Австралия!
Еха... Какво е това?
Деца, бягайте!
Има нещо и над нас? Генерале, съберете хората си и бягайте!
Защо? Отбранителната система ще реагира веднага на всяка атака.
За разлика от теб ние не мислим как да побегнем с подвита опашка.
Трябва да бягате...
Епсилон! Чувате ли ме, Епсилон?
Трябва да ги спася!
Твърде е късно. Нищо не е останало от тях.
Заради мен всички те...
- Не е вярно.
Имаше много възможности да ви нападнат за последните три месеца.
Много е възможно целта им да е бил генералът.
Убийствата на членовете на "Бора".
Погледнете.
Приличат на два рога.
Каквото и да е, трябва да се върна при децата!
Такава разрушителна сила...
Що за оръжие може да причини такова нещо?
Не. Най-вероятно е бил...
Бора.
Какво е Бора?
Не знам.
Сякаш има емоции, но и същевременно няма.
Просто една марионетка ли е?
Кой е?
- И питаш? Виж сама.
Аз съм. Стария морж.
Директор Бан.
Не питах вас.
- Кого тогава?
Току-що усетих два големи прилива на тъга някъде по света.
"Пинокио"?
Пинокио се мъчел да разбере човешкото сърце.
Но, Уран, ти си по-човечна от повечето хора.
Плачат. Какво има? Може да ми кажете.
Защо плачете толкова много?
Еха!
- Идва насам.
Може би трябва да бягаме?
Мисля, че вътре ще сме в безопасност.
Деца, елате при мен!
Веднага!
По-близо!
Наведете се и пазете главите!
Епсилон!
Залегнете!
Няма страшно.
Не се бой.
Излез. Дай ръка.
Каква мощ...
Пак е слънчево.
Вижте!
Има две слънца!
Епсилон!
Слава богу!
- Победихте ли го?
Василий...
Епсилон...
За пръв път казваш името ми.
Благодаря.
Благодаря, Епсилон.
Уран. Уран!
Какво има?
Той е Пинокио.
- Какво?
Онова дете е като Пинокио.
Онова, което беше тъжно и плачеше?
Не може да намери сърцето си.
Където и да отиде, около него е по-тъмно, отколкото в корема на кит.
Не иска да бъде марионетка. Не иска да бъде управляван.
Мисли, че е свободен,
но го управлява омразата.
И все пак той не е единственият под чужда власт.
Джепето също.
Джепето е още една марионетка.
Исках да си поговоря още малко с него,
но изчезна.
Можете ли да им кажете да забавят погребението на Атом?
Щом така искате, ще им предам.
Благодаря.
Хайде, Василий! Тичай по-бързо, или ще те пипнат!
Ти гониш!
Добре ли си, Василий?
- Някой идва!
Г-н Саймон.
Добър ден. Хубаво време, а?
Да.
Епсилон тук ли е?
- За съжаление не.
Излязъл ли е?
- Не. На изслушване е.
На изслушване?
И така, Епсилон, победи ли противника си?
Да.
- Сигурен ли си?
Мислех, че роботите не лъжат.
- Победих своя враг.
Напълно?
Победих своя враг.
Нека обсъдим другия въпрос тогава. Защо не предпази генерала?
Всички в убежището бяха убити на мига.
Това беше друго. Нападнаха ни с различно оръжие.
Различно оръжие?
Във всеки случай погледнете това.
Това са разпръснатите останки около приюта на Епсилон.
Изглеждат на отломки от лявата ръка на персийски робот.
Робот природозащитник, преработен за военни цели.
Само лявата ръка? Нещо друго?
Не открихме.
Епсилон, на всички са ни известни пацифистичните ти възгледи.
Опасяваме се, че може отново да си пощадил врага.
Колкото и пъти да се бием, той никога няма да ми е съперник.
Тези неща е хубаво да се обсъдят, щом Епсилон се върне.
Затова дойдох днес.
Сигурен съм, че знаете, г-жо Грифит,
какво говорят хората за вашия приют.
Доколко е редно робот да възпитава човешки деца.
От нашата агенция
не възразяваме, ако възпитателите бъдат прекрасни хора като вас.
Проблемът е в Епсилон.
Епсилон се грижи за децата повече, отколкото хората се грижат за своите!
И все пак би било по-добре тези деца да се възпитават от хора.
Не сте ли съгласна?
Особено след като г-н Йохансен иска да помогне.
Да. Щом стане мое дете, ще се погрижа то да бъде щастливо.
Г-н Йохансен е един от най-успешните хора в Осло.
С жена ми няколко пъти идваме в приюта
и искаме да помогнем на това дете. Надявам се на положителен отговор.
Но...
Защо избрахте именно него?
Да?
- Доведох го.
Василий, ела.
Василий...
Няма страшно. Не се бой.
Василий, виждал ли си сняг?
Г-н Йохансен, Василий е...
Г-н Йохансен е готов да направи щедро дарение на приюта.
Нима ще лишите момчето от шанса му
да бъде осиновено от идеалните родители само защото не му харесва?
Да идем да видим снега.
Вижте! Това е Епсилон!
Добре дошъл, Епсилон!
- Това е Епсилон!
Добре дошъл!
- Върна се!
Чакайте, ще ме разкъсате.
Престанете, деца! Епсилон сигурно е уморен.
Изслушването сигурно е било тежко.
- Не особено.
Така, на каква игра ще играем днес?
Къде е Василий?
Тръгна с един чичко.
- Много богат чичко.
Какво става?
Къде е Василий?
В Осло.
- В Осло? Защо не знам?
Нямахме избор.
Достатъчно вече.
Колко пъти ще спираш?
Г-н Йохансен е готов да направи щедро дарение на приюта.
Няма нужда да се държим вече за ръце!
Работата ми приключва, щом минеш през тази врата.
Не ми създавай още главоболия. Идвай.
Казах ти да се размърдаш!
Проследих го!
Василий е отведен в замъка Вигеланд в Осло.
Само че
човек на име Йохансен не съществува.
Не...
Доведох момчето.
Надявам се си бил внимателен с него.
Гледах го като писано яйце.
Моля да ме извините.
Бора...
Не се бой.
Бора!
Спокойно, всичко е наред.
Няма от какво да се боиш.
- Бора!
Съветвам те да не крещиш това толкова силно.
Не беше послушен и затова ти се случва това.
Не биваше да виждаш Бора.
Но Епсилон ще се притече на помощ дори на пакостник като теб.
Епсилон е много добър.
Нали?
Правя всичко това заради теб.
Не можем да загубим. Не и този път.
Епсилон е последният в списъка. Убий го и всичко ще свърши.
Ти ще победиш. Дори и с една ръка.
Щом всичко приключи,
целият свят ще съжалява за греховете си!
Чуваш ли, Плутоне?
Епсилон, това не е ли...
Бронежилетката, която ми дадоха по време на Средноазиатската война.
Така и не ми потрябва, защото отказах да служа.
Почакайте!
Животът на Василий е в опасност.
- Военната операция скоро ще започне.
Искат мен.
Защо не го довършихте?
Навярно сте имали възможността да нанесете последния удар.
Защо не го направихте?
Не е нужно да идваш. Не искам още жертви.
Не, идвам с вас.
- Не е нужно да ме защитаваш.
Ще браня Василий.
Всеки момент ще е тук, Плутон.
Довърши го до изгрев слънце.
Бора!
Не викай!
Какво правиш?
Опълчваш се на баща си?
Откога се отнасяш така със своя създател?
Щом битката приключи, може да се върнеш в родното си тяло.
Знаеш това, нали, Плутон?
Прихващам биосигналите на Василий.
Отивам. Ти остани тук.
Но вие се захранвате с фотонна енергия. Изчакайте до съмване!
Трябва да спася Василий час по-скоро!
Почакайте! Ще използвам скрития си режим!
Зад тази врата.
Ще я разбия.
Влизам!
Епсилон!
- Спаси Василий, бързо!
Но...
- Побързай!
Василий!
Останала му е толкова много сила?
Василий! Добре ли си? Василий!
Енергията ми е на изчерпване...
Още ли не се е съмнало?
Довърши го! Довърши го, Плутон!
Детето...
Дете? За Василий ли говориш?
Василий е при мен! В безопасност е, Епсилон!
В безопасност е!
Сахад ли е вътре?
Какво ти се е случило?
Кой е Абуллах? Какво е Бора?
Съмва се.
Довърши го веднага!
Помощ...
Помогни ми.
ТОБИО ТЕНМА
Ти ли си била?
Ти си оставяла цветя на гроба на Тобио.
Вие сте...
Това е гробът на сина ми.
Случайно да си...
- Уран.
По-малката сестра на Атом.
- Да.
Робот, посещаващ гроб... Невероятно.
Ти си шедьовърът на Очаномидзу.
Можеш ли да ми кажеш
как е Тобио в Рая?
Не знам нищо за Рая или задгробния живот,
но разбирам скръбта ви.
Нима? Разбираш що е то скръб? Разбираш човешкото сърце?
Не знам дали може да се нарече сърце, но емоциите...
Като сега например.
Някъде много далеч
усещам две емоции.
Ужасна тъга...
От два източника.
Съмна се! Вие победихте, Епсилон!
Побързай! Довърши го, Плутон!
Защо не ме довърши предния път?
Защо не ме уби?
Понеже електромагнитните ти вълни ми казаха...
колко си тъжен.
Тогава ме убий сега!
Да, точно така.
Разтопи ме с фотонната си енергия!
Направи го! Моля те, убий ме!
Давай, убий ме!
Ти си...
Сахад.
Да намерим оригиналното ти тяло.
Ще върнем изкуствения ти интелект обратно в него.
Нека спрем това.
Сам можеш да му сложиш края.
Не мога.
Той идва.
Кой идва?
Слънцето трябваше вече да е изгряло,
а вместо това изчезна.
Бора!
Какво става? Василий!
Не мога да удържам повече!
Използвай моята енергия!
Епсилон...
Това е брат ти.
Доктор Тенма? Докторе?
Василий! Добре ли си?
- Ръцете ти ни защитават!
Здравейте, деца.
Върнах се, деца.
Какво става? Деца?
Ясно.
Това е образ на паметта ми.
Мислех, че сте истински и се опитах да ви прегърна.
Да ви прегърна...
Какво?
Къде са ми ръцете?
Къде ми е тялото?
Аз съм...
Батко?
Разпознаваш ли ме, батко? Аз съм, Уран!
Най-после се събуди, значи?
Доктор Тенма...
Инсталирах едни данни в изкуствения му интелект.
Небалансирани емоции. Програма за опростяване на хаоса.
Обработи цялата информация.
Остана само да изчакаме да се събуди. И ето че...
ВНИМАНИЕ
Какви са тези мозъчни вълни и цифри?
Какво става, по дяволите?
Нещо падна.
Преди батко ми да отвори очи, нещо падна!
Какво е паднало?
Огромна тъга.
Сега разбирам. Разбирам всичко.
Знам кой е Плутон, кой е Абуллах
и какво е Бора.
Бора!
Онази огромна сянка ли е Бора?
Епсилон...
Не гледай!
- Епсилон...
Епсилон...
стана на светлина.
Утринното слънце се върна.
Гигантската сянка изчезна, а с нея и Плутон.
Тези ръце...
Ръцете на Епсилон!
Да. Защитиха ни.
Благодаря, Епсилон.
Някой...
Някой...
Вместо мен...
Нека закриля Земята.
Земята...
Епсилон.
Вероятно не искате да го чуете,
но вие не сте страхливец, отказал да се бие.
Вие бяхте смел воин.
Тъгата е паднала, казваш?
Уран, сигурно обичаш да четеш книги.
Умееш да изразяваш мислите си поетично.
Не разбираш човешките чувства.
Разбирам ги!
Знам колко ви беше мъчно пред гроба на Тобио!
Усетих го!
Усещам празнината и тъгата, които изпитвате в момента.
Доктор Тенма, почакайте! Доктор Тенма!
Батко...
Батко, аз съм, Уран! Разбираш ли ме?
Разбирам.
- Слава богу.
Батко, ти се върна.
Разбирам, Епсилон.
Какво? Батко?
Разбирам,
Гезихт.
Пукнатина?
Земята ще се разцепи.
Подкрепи труда ми в Revolut: revolut.me/animekuhnia
Превод ГЕОРГИ ГИНЕВ