Pluto - Season 1 (2023) (Pluto.S01E03.1080p.WEB.h264-QUiNTESSENCE.srt) Свали субтитрите
Назад! Опасно е! Дръпнете се назад.
Какви са щетите?
- Инспектор Накамура.
Няма да повярвате.
Локално торнадо е едно на ръка, но да повреди само един камион?
И при това камион за превоз на животни, нали?
Да. Лъвове, тигри и гепарди. Общо пет животни.
Моля?
- Имаме проблем, инспектор Накамура!
Има дете!
Не можем ли да направим нещо?
- Спасителният екип е в готовност,
но трябва да стрелят по хищниците едновременно, или...
По дяволите! Извикайте още снайперисти!
Какво?
Едно момиченце е прескочило ограждението!
Какво прави?
Не се бойте. Всичко е наред. Елате при мен.
Точно така. Няма нищо страшно.
Действайте!
Момчето е при нас.
Хей! Плашите ги с оръжията си!
Това е Уран!
- Ама сте...
Усетила си страха им?
- Да.
Нека да уточним, Уран.
Твърдиш, че лъвовете и тигрите са били изплашени?
Не знам. Предполагам.
И си изминала цели три километра от училището си, за да ги успокоиш?
Да, и?
Усетила си страха им от толкова далеч?
Да, предполагам.
- Невероятна способност.
Та...
Мога ли да си вървя вече?
Моля да извините сестра ми, инспектор Накамура.
Всичко е наред. Тя много ни помогна.
Именно. Благодарение на мен хищниците се успокоиха, а момчето беше спасено.
Достойно за медал за храброст!
- Притрябвали са ми почести.
Уран!
- По-скоро ми подарете лъва.
Моля да я извините. Ще си вървим.
Инспекторе!
Той е тук. Чака на входа.
Моля? Къде е комисар Таваши?
- Обадих му се.
Отлично!
Уран, колко пъти да ти повтарям да не се отклоняваш от пътя?
Нямах избор.
Почакайте.
Вие сте оттук.
ХОРА РОБОТИ
Не, оттук сме.
Наистина ли?
Трудно е да ги различиш в последно време...
Насам, моля.
ХОРА
Слушаш ли ме, батко?
- Да.
Пак ти казвам, не съм се отклонявала. А ти няма да повярваш какво видях.
Много благодаря, че дойдохте.
Аз съм комисар Таваши от полицейско управление Токио.
Много ми е приятно, господин...
Донеси ми преводач!
- Да, ей сега!
Няма нужда. Говоря японски.
Очаквано от най-големия ум на Централна Азия.
Вярно е.
Седнете, моля.
Извинявам се за скромния ни интериор, професор Абуллах.
Япония е прекрасна страна.
Особено ако я сравните с родната ми Персия.
Визитата ви част от следвоенното възстановяване на страната ли е?
Да. Дошъл съм за Световната научна конференция в Токио.
Между другото, професор Абуллах,
идвали сте до Япония и преди три месеца, нали?
Да.
И сте се срещнали с юрист на име Джуничиро Тадзаки?
Бях шокиран от новината.
Кой може да е убил такъв изключителен човек?
Вие сте били последният, който е виждал г-н Тадзаки жив.
Но бъдете спокоен. Не сте заподозрян.
Инцидентът се е случил, когато тъкмо сте излитали.
Просто се питахме дали сте забелязали нещо необичайно.
Разказа ми толкова интересни неща.
Г-н Тадзаки пръв предложи Международния закон за роботите.
Той искрено вярваше, че хората и роботите
могат да съжителстват заедно.
Роботите чувстват много повече, отколкото хората си мислят.
Но трудно изразяваме чувствата си.
Казват, че не могат да различат роботите от хората,
но аз веднага ги различавам.
Хората имат сложно изражение на лицето.
Като това.
Онзи мъж...
- Кой мъж?
С когото се разминахме на портала.
Не можех да различа
дали беше човек, или робот.
Благодаря ви за съдействието.
Съжалявам, че не можах да помогна.
Ей! Казах ти да го изключиш!
Съжалявам!
- Професорът...
Изгубих по-голямата част от органичното си тяло във войната.
Много съжалявам!
Моля ви, не се притеснявайте.
Впрочем, чух, че днес е имало още едно торнадо в Токио.
Да.
Къде е станало?
Страх...
Но животните са добре, нали?
Същото усещане ме връхлетя тази сутрин.
Като торнадо!
Отделно от тигрите и лъвовете?
- Не съм сигурна.
Все още ли усещаш страх?
Много слабо.
Откъде идва?
- Трудно е да кажа.
Лъвовете крият страха си, когато са много уплашени.
Но сега най-уплашен
си ти, батко!
Пак ли ги гледаше?
Не се обвинявай.
Хелена. Да заминем някъде.
Къде?
- Онзи ден го обсъдихме.
Ще те пуснат ли от работа?
Началството смята, че в скоро време няма да има нападения над роботи.
Вярно. Смяна на обстановката ще се отрази добре.
Определено. Сигурен съм.
Какво ще кажеш за Япония?
- Япония?
Бях там по работа. Прекрасна страна.
Оставям ти да решиш.
ТУРИСТИЧЕСКА АГЕНЦИЯ "МАРКО ПОЛО"
Туристическа агенция "Марко Поло".
- Здравейте, ползвал съм услугите ви.
Господин Гезихт, нали?
- Бих искал да направя резервация.
Много благодаря.
С жена ми искаме да заминем за Япония.
Отличен избор.
Предполагам, първо трябва да я регистрираме.
Няма нужда. Съпругата ви е вече регистрирана.
Не мисля, че е излизала извън Еврофедерацията.
И двамата сте регистрирани при нас, но сте отменили резервацията си.
Отменили сме я?
- Кога?
Преди две години. Отново пътуване до Япония.
Преди две години... До Япония?
Преди две години бяхме в Испания за обучението ми в Европол.
Да. Цяла година живяхме в Мадрид.
Виж! Имаме един куп снимки.
Това е Саграда Фамилия.
Това е Андалусия.
Спъна се и изчезна в слънчогледовото поле.
Помня! Пусна си даже GPS-а, за да ме намериш.
Направихме си много снимки.
- Да.
Може би твърде много?
Копираме поведението на хората, но никога не си правим толкова снимки.
Беше забавно, нали?
- Да. Много.
Очевидно тогава сме планирали пътуване до Япония.
Готово, Гезихт. Нямаше аномалии.
Благодаря, професор Хофман.
Тъй като настоя да дойдеш сам,
не се съмнявам, че нещо ти има.
Но спрямо данните всичко изглежда нормално.
Все още мисля, че е заради умората.
И не се вини за случилото се с Брандо.
Човешката памет е удобно нещо.
Умеем да забравяме.
Животът би бил непоносим с прекалено много болезнени спомени.
Затова забравяме.
Но при роботите не е така.
Вие никога нищо не забравяте.
Единственото решение е да изтриете спомените.
Професоре.
- Да?
Има ли записи за изтрити мои спомени?
Не виждам подобни записи.
А следи от вмъкнати нереални спомени?
Искаш да кажеш фалшиви спомени?
- Да.
Чувал съм, че се е правело по затвори,
но сега и роботите имате права.
Защо питаш?
Ами ако някой е изтрил спомените ми и ги е заменил с фалшиви?
Ами ако това е причината за кошмарите ми?
Интересна теория.
Имам среща. Не може ли да почака?
Отделете ми една минута, директор Шелинг!
Друг път.
Направили ли сте нещо с паметта на детектив Гезихт?
Директоре!
Колко роботи от калибъра на Гезихт са останали в света?
Какво?
- Колко роботи в света
могат да станат оръжие за масово унищожение?
Бяха общо седем.
Точно така. И сега, в тази поредица от инциденти,
три от тях са унищожени. Монблан, Норт 2 и Брандо.
Останаха само четири.
И един от тях е
Гезихт.
- Но не отговорихте на въпроса ми!
Направили ли сте му нещо? Неговият изкуствен интелект...
Инвестирахме много в Гезихт!
Твоята задача е да го поддържаш.
Нищо повече.
Какво сте направили на Гезихт?
Какво криете?
Тези рога...
Мислите ли, че е дело на същия убиец?
Как мислите, детектив Гезихт?
Не, това е имитатор.
- Откъде знаете?
Извършителят е бил с хибридни маратонки, за да прикрие следите си,
но ги виждам навсякъде.
Тегло: 78 килограма. Ръст: 175 сантиметра.
Обърнете внимание на чекмеджето.
Извършителят не е могъл да го отвори и си е свалил за момент ръкавиците.
По него има отпечатъци.
- Колеги!
Значи е просто инсцениран грабеж?
- Най-вероятно, да.
Безупречен както винаги. Вие сте съвършен.
Съвършен.
- В отпуск сте, нали?
Извинявайте, че ви извикахме. Много ни помогнахте.
Детектив Ферсен.
- Да?
Това е втората ни среща, нали?
Стига, убеден съм, че паметта на робот е по-вярна от моята!
Запознахме се в Залцбург преди три години. Разрешихте и онзи случай!
Преди три години?
Да, веднага след завръщането ви от 39-та Средноазиатска война.
Помня историите ви от фронта.
В онази нощ изпихте седем бири в бара "При Карл".
Значи помните! Обожавам да пия бира.
Радвам се, че се видяхме отново.
- Аз също.
Да отидем да пием пак някой път.
Спомням си съвършено събитията отпреди три години.
Минаха четири години от края на 39-та Средноазиатска война.
Демокрацията пуска корени в Персия.
- 39-та Средноазиатска война...
Военна полиция!
Тук се укриват терористи.
Всички жители незабавно да се евакуират!
Повторям! Тук се укриват терористи.
Не са тук.
Тук няма терористи!
Тук имаше само деца!
Хвърлихте бомба на спящото ми детенце!
Така ли ни освобождавате?
Убийството на деца ли е вашето правосъдие?
Нямате ли човечност? Поставете се на мое място!
Аз съм робот.
Спри!
Той е...
- Отчаян е.
Едва ли е познато чувство за роботите.
Отчаяние...
Спомням си съвършено и събитията отпреди четири години.
Убиха ме!
Боже!
- О, не, съжалявам.
Вчера си купих играта, мамо!
- Ханс.
Защо не си вземем прислужница робот?
Целият ми клас имат...
- Ханс!
Майка ти много се старае. Внимавай с езика.
И никакви игри на масата.
Добре.
Какви са ти плановете за днес?
Днес е годишнината от смъртта на брат ти.
Ще ходиш да прибереш тялото му, нали?
Да. Днес стават три години.
Не мога да повярвам, че не ти го дават цели три години.
Такъв е законът.
Властите държат телата на престъпниците три години.
Нищо не може да се направи. Той не беше добър човек.
Но пък
поне беше добър брат.
Искам да го погреба подобаващо, независимо какъв е бил.
Снощи е имало взрив в хотел в Берлин.
Загинал е съдия Нойман от Министерството на правосъдието.
Нойман беше първият в историята съдия робот.
Известен е с новаторските си решения по дела като делото "Грайфелт".
Причината за взрива се изяснява. Според криминалистите...
Добро утро, Адолф.
Чух новините.
- Какви новини?
Бил е убит съдия робот. Или по-скоро унищожен.
Смърт за машините!
Смърт за машините!
Смърт за машините!
Смърт за машините!
Труп номер 902886.
Насам, моля.
Съгласно закона на Кьониг и изтеклите три години
връщаме тялото на семейството на покойния.
Вие ли ще приемете тялото?
- Да.
Тогава се разпишете тук.
Не е нужно да виждам тялото на брат си, нали?
Предвид степента на травмите му, не ви съветвам.
Казаха ми, че е бил застрелян от полицай.
Било е в рамките на закона.
Посочете дестинация, моля.
Гробище Хофгартен.
Потвърдено.
Отмени го. Отиваме на друго място.
Към доктор Шилер.
- Потвърдено.
Съжалявам, че идвам без предупреждение, докторе.
Искате да погледна тялото на брат ви?
Да.
Не сте доволен от доклада от аутопсията?
Не съвсем.
Е, това е възможност да се сбогувате. Да видим.
Това е...
- Докторе?
РЕСТОРАНТ "ТАНТЕ АЛМА"
Какво има?
- Нищо. Всичко е наред.
Дори по такива места виждаме все повече роботи вече.
Казват, че могат да мислят почти като нас,
но не съм сигурна...
- Тихо!
Не казвай такива неща на глас. Счита се за дискриминация.
Поне според закона за защита на правата на роботите.
Трябва да се погрижа за още нещо, преди да се прибера.
Тръгвай без мен.
- Добре. Внимавай.
Въоръжен грабеж! Заподозрените са повече от един!
Бягат с военна бронемашина!
- Пробиха през пост N-6!
Тук Гезихт. Ще опитам да ги пресрещна.
Виждам колата на заподозрените. Моля за разрешение да открия огън!
Разрешено!
Спипа ли ги, Гезихт?
Само повредих гумите на автомобила.
Горе ръцете!
- Не мърдайте, или ще стреляме!
Отлично, Гезихт.
Това противотанково оръдие ли е?
Не, това беше специален снаряд, предназначен за подобни случаи.
Какъв снаряд?
От специална сплав. Зероний.
Братя!
Желанието ми е да изтрием всеки робот от лицето на земята.
Време е да дадем урок на тези противни машини!
Давам ви думата си.
Отмяна на закона за защита на правата на роботите!
Отмяна на закона за защита на правата на роботите!
Долу роботите полицаи!
- Долу роботите полицаи!
Роботите са слуги!
- Роботите са слуги!
Роботите са роби!
- Роботите са роби!
Роботите са по-нисши от човека!
- Роботите са по-нисши от човека!
Смърт за машините.
Смърт за машините!
Смърт за машините!
Извинявай за забавянето.
Та...
По какъв спешен въпрос искаше да говорим?
Днес прибрах тялото на брат ми.
Разбирам. Онзи брат.
Той беше от хората, които заслужаваха да умрат.
Но...
- Но?
Бил е стрит на прах.
- На прах?
Убили са го с оръжие, което не бива да се използва срещу хора.
Казаха ми, че единствените, които могат да стрелят с подобно оръжие,
са роботи.
Какво? Ако това е истина, ще избухне огромен скандал.
Да. Член 13 от Международния закон за роботите гласи:
"Робот не може да навреди или да убие човек."
Само няколко робота в света могат да стрелят с такова оръжие.
С какво е стреляно?
- Снаряд от зерониева сплав.
Ясно. Знам робота, за който говориш.
Детектив Гезихт.
Робот, в чиято разработка Европол вложиха най-много средства.
Разрешил е много сложни случаи.
А по време на 39-та Средноазиатска война
е служил в миротворческите сили.
Ако той е убил брат ти,
отвратително е дори да си го представя.
Брат ми беше издънка.
Но дори той
не заслужаваше да бъде убит от робот!
Напълно съм съгласен, Адолф.
- Дайте ми сила!
Силата да унищожа този робот!
Доста време мина.
Не съм носил този боен костюм от войната.
Изправен ли е?
Направих каквото можах. Трябваше да съм дискретен.
Но го взехме без разрешение...
- Много съм ти задължен.
Познаваме се отдавна. Но какво ще правиш?
Рискуваш си лиценза!
Все ми е едно.
- Какво?
Пенсионирам се.
Херкулес.
- Друго нещо е бойният костюм!
По-мощен е от този за панкратион.
Да.
Лявата ръка е слабичка.
Добре, ще я погледна.
Две слънца?
- Херкулес!
Само преди дни полицай робот е използвал снаряд от зероний.
Ще го коментирате ли, прессекретар на Европол Вагнер?
Да, снарядът беше насочен към брониран автомобил.
Ако уцели човек, ще го направи на прах.
За всяка негова употреба се изисква разрешение от щаба.
Стремим се животът на гражданите да е в безопасност.
Винаги стават грешки!
Вижте, стремим се животът на хората...
Колко робота могат да стрелят със снаряди от зероний?
Сякаш хората ходим по улиците под зоркото око на палача.
Дискусията се разгорещява, но нека прекъснем за реклама.
Какво ще кажеш? Ние организирахме това предаване.
Медийната ни стратегия работи.
Но ще отнеме известно време.
- Няма нужда от бързане.
Целта ни е да очерним Гезихт.
Проучих графика му.
След няколко дни заминава на почивка.
Трябва да действаме!
Където и да избяга, няма да спрем да го изобличаваме.
Но...
Не искаме миналото на брат ти също да изплува.
Честно казано, дори на мен ми се гади от нещата, които е вършел.
Станат ли публични, хората ще се настроят срещу нас
и край с кампанията ни срещу роботите.
Разбираш това, нали?
Чакай. Къде отиваш?
Херкулес!
Добре ли си?
- Тази енергия...
Фотонна ли е?
Епсилон!
Груб поздрав от твоя страна.
Извинявам се.
Но почуствах, че трябва да те спра.
Да ме спреш?
- Още е жив, нали?
Врагът, който унищожи Монблан, Норт 2 и Брандо.
Не забравяй, че и ти си под прицел.
- Знам.
Тогава защо ме спираш?
- Не бива да се бием!
Пацифист, а?
Затова ли отказа да се биеш във войната?
Онази война не беше справедлива.
Справедлива? Там бяха унищожени много роботи.
Просто те е страх.
И си намираш оправдания.
- Да, страх ме е.
Чух, че заради отказа да воюваш
са те накарали да разчистваш. Условията били ужасни.
Целият свят ми се подиграваше и ругаеше.
За разлика от вас, героите.
Но благодарение на това се сдобих с нещо ценно.
Нещо ценно?
Срещнах много сираци от войната.
Приютих ги и ги отглеждам.
Да, чух. Робот, възпитаващ човешки деца.
Още една причина за критика.
Ценното нещо, което спомена, любов ли е?
Сигурен съм, че и ти си се сдобил с нещо от войната.
Може би със способността да мразиш?
Ето какво мисля аз. Хората и роботите се сближават.
Но ако се сближим твърде много, нещо лошо ще се случи.
Така мисля. Това е първият знак.
Знак?
- Трябва да прекъснем...
... порочния кръг от ненавист.
Това чудо не се намира навсякъде, приятелю.
След края на Средноазиатската война това оръжие е забранено.
Това е компактно касетъчно оръдие. Управляема ракетна установка.
Прихваща целта и не пропуска.
Взривява се вътре в тялото. Даже робот ще стане на парчета.
Внимавай къде го насочваш.
Ако те хванат, ще те обвинят в опит за убийство.
Никого няма да убия. Поне не и човек.
Когато бях дете,
употребата на роботи подобри значително производителността.
Но заради масовото им внедряване в производството
много хора останаха без работа.
Включително баща ми.
Тате, гладен съм!
Да вземем нещо за хапване.
Пак ли сандвич?
Искам пържола.
- Слез на земята, глупако!
Дали тате си е намерил сносна работа?
Търси си, но е много трудно.
Всичко ще е наред. Не се притеснявайте.
Тате, кога се връща мама?
Всичко е наред. Не се притеснявай.
Де да имахме и ние топка.
Заповядайте. Топка.
Еха, чисто нова е!
Откъде я взе?
Не се тревожете. Вървете да играете.
Благодаря, татко!
Дръж!
Дръж!
Той е крадецът. Той открадна топката от магазина.
Не бях аз! Не съм го направил!
Той е крадецът.
Съжалявам. Моля те, пусни ме!
По дяволите! Простете ми!
По дяволите!
Прибра се след няколко дни и започна много да пие.
А три месеца по-късно
скочи от покрива на дома ни.
Батко?
Адолф, искаше това, нали?
Дръж.
Това е преносим модул за подготвително училище!
Какво е станало с ръката ти?
Трябваше да очистя един.
- Да очистиш?
Робот. Те не могат да убиват хора,
но пък ние можем.
Залягай над ученето, Адолф. Изучи се и създай свят без роботи.
Сви към предградията? Забеляза ли ме?
Може би това е шансът ми.
Какво прави?
Сега!
По дяволите!
Ти си Епсилон, предполагам?
Съжалявам, че те повиках така ненадейно.
Всичко е наред. Не е нещо, което да обсъдим с трансфер на данни.
Ти си единственият, който може да арестува врага ни.
Врагът загина в битката с Брандо.
Това е официалната версия на Европол.
И ти вярваш в това?
Трябва да спрем Херкулес.
Не бива да се бият един на един. Това е най-лошият сценарий.
Ти също.
Знам това. Аз съм полицейски служител.
Трябва да действаме, или ще избухне нова война.
Не бива да допускаме да се повтори.
Никой не заслужава това, което са преживели децата сираци.
Чувал ли си за Синдрома на Персийската война?
Да. Дълбока психологическа травма в резултат на войната.
Много от децата, за които се грижа, страдат от този синдром.
Особено едно момче.
Цялото му село е изчезнало за един миг.
Оцелял е само той.
Всички просто изчезнали.
Един образ се е запечатал в паметта му.
Нещо огромно, движещо се към пустинята.
Момчето и до днес повтаря само една дума.
Думата, която онова нещо изрекло тогава.
Бора...
Батко Атом!
Какво има? Трябва да побързаме, ще закъснеем.
Усети ли нещо?
- Като например?
Например треперещо от страх животинче, което не може да намери път към дома?
Пак ли?
- Ще го намеря!
А училището?
- Измисли ми оправдание!
Няма оправия с нея.
СТРОЕЖ ВХОДЪТ ЗАБРАНЕН
Насам ли е?
Какво е това? Ужасни драсканици.
Извинете...
Мъртъв ли сте?
Вие ли плачехте?
Вие сте робот, нали?
Трябва да извикам помощ!
- Почакай.
Ще се оправиш. Ще доведа помощ.
Професор Очаномидзу може да поправи всичко!
Не е нужно.
Напротив! Ако не направим нещо, ще умрете!
Просто ме остави.
- Не мога!
Не викай хора.
Тогава ми кажете от какво имате нужда. Каква енергия ползвате?
SOL 208355.
За пръв път чувам такава.
ER 1059. Макар че не е оригинална.
Ще стане като заместител, нали? Разбрах! Сега ще донеса!
Не мърдайте от там.
Добре ли сте? Тялото ви я отхвърли ли?
Благодаря. Чувствам се по-добре.
Слава богу. Как се казвате, господине?
Не знам.
- Откъде сте?
Нищо не помня.
Помня само как тичам насам с всички сили, чисто гол.
Бягам от нещо.
- Бягате от нещо?
Не знам от какво, но беше много страшно.
Там имаше барака.
- Сигурно е склад за инструменти.
От там откраднах тези дрехи.
- Ето защо са ви малки.
Права си.
Най-после се усмихнахте! Аз съм Уран!
Уран.
Вие ли нарисувахте това?
- Да, в бараката имаше боя.
Художник ли сте?
Не знам. Просто исках да го нарисувам.
Знам! Това е абстрактна живопис.
Абстрактна живопис?
Роботите могат да нарисуват онова, което виждат, нали?
Рядкоскт е робот да нарисува такава картина!
Или може би просто не умеете да рисувате.
Възможно. Дори не знам какво исках да изобразя.
Или защо го правех.
Нямам представа.
Господине!
Господине!
Здравей, Уран.
- Какво правите?
Гледам цветята.
Цветята?
Вчера тук имаше само трева.
Това ме подсеща. Донесла съм ви още! Енергийно гориво!
И бои!
- Бои?
Трябват ви още цветове, нали?
Господине! Купих ви по-големи дрехи!
Завърших картината.
Това е...
- Най-после разбрах какво е.
Поле с цветя?
Можете да рисувате.
Насълзяват ми се очите.
Благодаря.
Уран!
Добро утро, батко.
Не е ли твърде рано за "добро утро"?
Мислиш ли?
- Пак отиваш, нали?
Намерих една котка, много е сладка.
Празна енергийна бутилка. Котката ли я пие?
Намерих я в раницата ти.
Ровил си ми се в чантата?
Кой ме помоли за помощ с домашното и веднага си легна?
Това е котка робот.
- Уведоми Министерството на науката.
Не!
Ако е счупена, може да помолим професор Очаномидзу да я поправи.
Какъв е серийният й номер?
- Не го знам.
Не е ли произведена в Япония? В коя страна е направена?
Още е уплашена!
Най-после започва да ми се доверява. Не искам пак да избяга!
Ще ви запозная, когато се чувства готова.
Дотогава го пази в тайна, става ли?
Благодаря! Тръгвам!
Момичетата няма да те харесват, ако им надничаш по чантите!
Господине!
Къде сте, господине?
О, не. Дали наистина е избягал?
Господине!
Госпо...
Боже, вече сте изцапали дрехите, които ви дадох!
Слушате ли ме?
Най-после разбрах за какво съм се родил.
Ето, погледни.
Откъде се взеха тези цветя?
Гледай.
Еха, изсъхналото цвете цъфна отново!
Каква е тази сила?
Това е... истинската ми сила.
Ето защо сте нарисували картината.
Не съм сигурен. Част от този образ се беше отпечатал в паметта ми.
Невероятно! Можете да вдъхвате живот!
Живот. Мислиш ли, че ще умрем един ден?
Да умрем?
Така каза, когато ме спаси.
Ако не направим нещо, ще умра.
Компютърният ви мозък може да се счупи.
Според професор Очаномидзу някои щети са необратими.
Никога няма да бъдеш същият.
Това ли е смъртта?
Какво всъщност е смъртта?
Цветното поле символизира живот.
Но има и друг образ.
Свят на смъртта.
- Свят на смъртта?
Лишен от живот.
Какво е това?
Какво е това огромно чудовище?
Какво е?
Страх ме е!
Господине! Господине, успокойте се!
Всичко е наред. Тук съм.
Не се бойте. Всичко е наред.
Бора...
Бора.
- Бора?
Пристигнах в Централния парк, професор Абуллах.
Пристигна по-бързо, отколкото мислех. Имаше ли проблеми на митницата?
Никакви.
Намирам се на мястото на последното торнадо.
Знам, че те натоварвам. Паркът е огромен.
Няма проблем. Вие ми дадохте това тяло.
Постарай се да не го повредиш, когато го намериш.
Тялото му е също мое творение.
Повтарям номера на модела, който търсиш.
SOL 2083553.
Името му е Плутон.
Открих го, професор Абуллах.
Отлично. Идвам.
Плутон.
Знам, че можете, господине!
Направете целия свят като този от картината!
Като от картината...
Да! Може да запълните света с цветя!
Затова сте се родили.
Затова съм се родил...
Именно! Не го забравяйте.
Можете да превърнете цялата планета в градина!
Не е вярно.
- Как така?
Не в градина.
Не е достатъчно.
В нещо по-голямо...
Какво по-голямо?
Много по-голямо. Истинска природа...
Торнадо.
Заваля.
Вижте!
Цветята цъфтят едно след друго!
Невероятно! Растат толкова бързо!
Много е красиво!
Красиво...
Уран!
Махни се веднага от него!
Около него има странно електромагнитно поле!
Батко...
- Уран, ела при нас!
И вие ли, проф. Очаномидзу?
Обадих се в Министерството на науките!
Батко, как можа? Обеща да не казваш!
Няма време за това сега!
Този робот е опасен!
Отряд А, на позиция!
- Отряд Б, на позиция!
И полицията ли е тук?
Професоре?
- Защо сте извикали полицията?
Спазих правилника.
Полицейски инспектор Накамура! Добре ли сте?
Как можа? Как можа да постъпиш така, батко Атом?
Атом...
- Ела при нас веднага, Уран!
Атом.
Атом.
Ненавист.
Системата... претоварена...
Стой! Стой, или ще стреляме!
Господине...
Ще се взривя!
Приливът на ярост...
Огън!
- Почакайте!
Толкова много роботи... Смърт...
Заслужават да умрат.
Колко...
... убих?
Цветя в пустинята...
Свят на смъртта.
Рога!
Господине!
Не мога да повярвам!
- Какво има, професоре?
Не може да бъде.
Той няма компютърен мозък!
Какво беше това?
Ето къде е било!
Това е моето тяло!
Какво?
Аз съм робот строител. Работя на строежа.
Приключих сточасовата си смяна и се готвех да си ходя,
когато забелязах, че ежедневното ми тяло го няма.
Значи това е твоето тяло?
Търсех го. Радвам, се че го намерих!
Какво става, за бога?
Робот без изкуствен интелект...
... се е активирал сам?
Тук е.
"Бродеща душа" звучи достойно,
но той е само робот без компютърен мозък,
управляван дистанционно чрез електромагнитни вълни.
Доволен ли си? Разходката ти свърши.
Върни се.
Това е единственото ти тяло, Плутон.
И не забравяй заповедите си
да убиеш Атом.
Преводът ти е харесал? Подкрепи го: revolut.me/animekuhnia
Превод ГЕОРГИ ГИНЕВ