Equinox - 01x05 (2020) Свали субтитрите
ТИ ВЪОБЩЕ КАЧИ ЛИ СЕ НА САМОЛЕТА?
ДОБРЕ СЪМ.
СЪЖАЛЯВАМ.
Пристигнахме.
Ето там.
Оттук сте пеша.
ДОБРЕ ДОШЛИ В МАРАКЕШ
Мога ли да Ви помогна с нещо?
Да. Извинете...
Търся... Това ли е адресът?
Тук?
Казвам се Естър и търся...
Естър?
Не ме ли позна?
Амилия?
РАВНОДЕНСТВИЕ
01х05. Чувам гласове
Малката птичка винаги летяла до нея. Били най-добри приятелки.
Но в годината, известна като...
Годината на заека.
- Да. Всичко се променило.
Когато богинята на пролетта Остара, се върнала с птичето, както обикновено,
множество зайци ги чакали на поляната.
Един бил по-едър и по-силен от останалите.
Кралят на зайците.
- Той погледнал птичето
и се влюбил до полуда. Не бил на себе си.
И танцувал ли танцувал цяла нощ.
На сутринта, когато Остара си тръгвала, птичката не поискала да я придружи.
Време е.
- Тръгвам.
Ще побързам.
Птичката останала с краля Заек,
а Остара се прибрала тъжна у дома.
Когато се върнала следващата пролет, на поляната имало много яйца.
Едното от тях се излюпило
и най-сладкото великденско зайче заподскачало към нея.
И тя се изпълнила с радост.
От този ден насетне Великденският заек носи великденските яйца.
Нощта ще мине бързо, миличка. Ще дойда на сутринта.
Лека нощ, съкровище.
- Лека нощ.
Ще дойда пак.
Колко пъти си била тук?
- За първи път съм.
Ще свикнеш.
Скоро ще се прибера вкъщи.
- И на мен ми казаха така.
За седми път съм.
Аз няма да се върна. Не съм болна.
Мама казва, че съм необикновена.
Да, необикновено луда.
- Ти може и да си, но не и аз.
Защо тогава си тук?
Ще й вземеш ли багажа, моля. Благодаря.
Добре, че дойде сега.
Току-що приключих обета си за 60 дни мълчание.
Хубаво е, нали?
Сибел, мир да бъде с теб
Защо те нарече Сибел?
Защото това е името ми.
Ами Амилия?
- Пуснах я. Вече я няма.
Тя беше измъчена душа.
Ида бе единственият човек, който някога е обичала.
Но не беше добре за нея.
Амилия едновременно искаше Ида и да бъде Ида.
И когато Ида изчезна, нищо друго не остана.
Затова я погребах и си тръгнах.
А сега я има Сибел.
Сибел живее в настоящия момент и Сибел е светлина.
Търся мястото, на което е умрял Якоб.
Тук ли стана?
Да.
Също като Амелия, той реше да завърши живота си тук.
Естър, ела.
- Да.
Здрасти. Якоб?
Какво добро момиче.
Момичето на татко.
Това аз ли съм?
- Не, не мисля.
Това съм аз, ако бях мъж.
Здрасти. Защо седиш тук?
На определени места ли трябва да сядаме?
Имаме ли определени места?
- Не мисля.
Обикновено седим заедно.
Добро утро. Сядайте си по местата.
Надявам се, че сте имали хубав уикенд.
Отворете учебниците на 73 страница. Глава 4.
Да започваме.
Пантеизъм. Какво означава?
От гръцки. Пан, което значи "всичко". И теос, което означава "бог".
Пантеизъм. Бог е всичко. Всичко е Бог.
Вселената, природата. Вие и аз.
Здрасти.
Ок ли сме или...
Сърдиш ли ми се?
Нищо ли няма да кажеш? Ти трябва...
- Нищо не трябва да правя.
Но...
ти беше този...
- Който какво?
Какво съм направил?
- Каза, че сме заедно, ти и аз.
Да почваме, Фелке.
Давай.
Якоб ми звънна, малко преди да почине.
Мисля, че се е обадил оттук.
Не знаех, че поддържате връзка.
- Не сме.
Говореше несвързано.
Беше изгубил контрол над емоциите си.
Каза, че е видял нещо точно преди да изчезне Ида.
Говореше и за някаква книга.
Изпрати ми тази страница. Получих я след смъртта му.
Знаеш ли нещо за това?
Имаш ли някаква идея откъде е?
Не.
Как ти изглеждаше?
Беше ли уплашен или...
Якоб така и не се възстанови напълно от случилото се.
Ела.
Якоб си беше втълпил, че има специален ден,
в който ще умре.
Почина в деня, който си беше татуирал на ръката,
когато беше на 18.
22 декември.
Най-късият ден в годината
Бием камбаната, когато слънцето залязва.
В знак на благодарност за светлината, която ни дава.
Защо нарекохте мястото Маракеш?
Маракеш беше мечтата ни на нас с Ида.
Когато тя изчезна,
отидох там сама.
Но Маракеш не беше онова, което си представяхме.
Затова създадох това място.
Време е за вечерната ни молитва.
Искаш ли да се присъединиш?
Ела, когато си готова.
- Благодаря.
Естър, време е за вечеря.
- Само минутка.
Това, което правиш е опасно. Видях те.
Лекарството ти помага.
Не искаш ли да спре?
Търся сестра си. Тя е затворена в една бърлога.
Казаха ми, че ако пия лекарството, няма да мога да ходя в бърлогата вече.
Единствено аз мога да я върна.
Не е истинско. Така казват възрастните.
Виждаш ли ме?
- Да.
Аз истинска ли съм?
- Да.
Тогава откъде знаеш, че виденията, които имаме, не са истински?
Нямам видения. Аз чувам гласове.
Какво ти казват?
- Не ги слушам.
Може би искат да ти кажат нещо.
Както бърлогата ми показва пътя към сестра ми.
Може би гласовете се опитват да ти помогнат.
Приключихте ли с яденето?
Оставете си чиниите в кухнята. Скоро ще е време за приказки.
Страх ли те е?
- Да, много.
Естър, добре ли си?
- Да.
Идвайте, започваме.
Можеш да чукнеш на стената.
Така правехме с момчето, което беше преди в стаята ти.
Две почуквания значат "ок".
Ето.
Браво.
Да оставя ли светнато? Добре.
Сладки сънища.
Ида?
Какво правиш тук? Не бива да си тук.
Не съм болен.
Не съм болен.
Вече няма ли да ходиш на училище?
Естър, остави я на мира. Излез.
Остани си в леглото, миличка.
Имаш ли нужда от нещо?
Да ме оставиш намира.
- Добре.
Естествено.
Остави я да си лежи в леглото?
- Болна е.
От три седмици е така. Не трябва ли да я види лекар?
Престани.
- Накрая няма да си изкара изпитите.
Ще отиде на поправителните. Не е болка за умиране.
Ида? Трябва да ставаш.
Остави я.
- Няма.
На всички са ни разбивали сърцата, но лежането няма да помогне.
Ти не разбираш.
Ментов чай.
Ще ти помогне.
Горкичката ми. Откога започна да повръщаш?
От няколко дни.
Бременна ли си?
Не знам какво да правя.
- Не се тревожи.
Аз ще ти помогна.
Ще го измислим.
Щях да отида в Маракеш.
- Ще отидеш. Чуй...
Ще отидеш.
Дали да го махна?
- Можеш, но...
не мисля, че трябва.
Ще съжаляваш.
Един път получих най-прекрасния подарък.
Знаеш ли какъв беше?
Ти.
Всичко ще се оправи.
Естър.
Искам си го обратно, Фелке. Върни ми гримоара, ако ти си го взел.
Опа!
Изглеждаше различен, по-спокоен някак.
Каза, че е намерил онова, което е търсил през цялото време.
Каква е историята с тази книга? Какво има в нея?
Каза, че не разпознаваш страницата.
Какво не ми казваш?
Отговори ми!
Всичко от книгата се сбъдна.
Нищо не е случайно. Дори и това, че Якоб, Фелке и аз не изчезнахме.
Не разбирам. Какво означава страницата? Защо ми я прати Якоб?
Искаше да те предупреди.
- За какво?
Равноденствието е циклично и прави пълен кръг на всеки 21 години.
Пада се сега, тази година.
Ще се случи отново.
Ида беше Остара и изчезна.
Якоб смяташе, че ти си следващата. Остара се носи в кръвта.
Така се казва в книгата.
Но той не знаеше, че не сте сестри.
- Ние сме сестри.
Не знаеш? Господи, съжалявам.
- Какво искаш да кажеш?
Попитай майка си.
Тя знае повече от мен.
Полека, де. Ида?
Добре ли си?
Ида?
Ида? Какво правиш тук?
Някъде близо ли живееш?
- Не.
За къде си тръгнала?
Исках...
да се махна.
Преди да се махнеш,
няма ли да е хубаво да се постоплиш и да изпиеш едно кафе?
Ние живеем малко по-надолу.
Можем да си поговорим.
Хайде.
Идвай.
Не очаквах гости днес.
На Лиза са. Чете всякакви странни неща.
Ето.
Благодаря.
- От какво искаш да се махнеш?
Нямам причина да оставам.
Винаги има причина да останеш.
Семейството, училището, приятелите ти.
Нямам такива.
- И аз се чувствам така понякога.
Всичко, което вярвах, че е истина, се оказа погрешно.
Не разпознавам себе си.
Не е казано, че е лошо нещо.
Но е.
Ида, не можеш да познаваш себе си, когато си на 18.
Много 80-годишни не познават себе си.
Може ли да ползвам тоалетната?
- Разбира се, надолу по коридора е.
ДО: ТАТКО
ИДА Е БИЛА ОСТАРА
СЛЕД ПЕТ ЧАСА ПРИСТИГАМ НА ЛЕТИЩЕ "КАСТРУП". ИСКАМ ДА ГОВОРЯ С ТЕБ.
Мислех, че му помагам.
Казах му, че не сме болни.
Да.
Лошото на тази болест е, че смяташ, че не си болен.
Не можеш да го почувстваш.
Не мисля, че мога да спася Ида.
Не.
Никой от нас не може.
Тя няма да се върне, нали?
Не мисля.
Всичко ще се оправи, обещавам ти.
И кошмарите ще изчезнат.
Браво.
Естър?
Какво правиш тук?
Денис ли ти каза, че съм тук?
Какво става, Естър?
Много неща.
Ще се прибирам вкъщи. Трябва да се видя с татко.
Не може ли поне да те закарам?
Добре.
Благодаря.
Как вървят нещата с предаването?
Добре.
- Чудесно.
Срещнах Кнуд и той каза, че не си била на работа от известно време.
Каза, че не си ходила от два месеца.
Излъга ме.
- Не.
Нямах възможност да ти кажа всичко.
Исках, но се случиха толкова много неща.
В последно време не съм работила по радиопредаването.
Защо завиваш?
А? Къде отиваме? Не разбирам.
Тревожехме се за теб.
Къде отиваме?
- Имаш нужда от професионална помощ.
Същият си като другите. Спри.
- Естър.
Искам да ме закараш...
Завий!
Превод от английски: Lora632