Halo - Season 1 (2022) (Halo.S01/Halo.S01.2160p.WEB-DL.DDP5.1.Atmos.DV.MP4.x265-DVSUX/Halo.S01E07.2160p.WEB-DL.DDP5.1.Atmos.DV.MP4.x265-DVSUX.srt) Свали субтитрите
Не е задължително да се впускаме във война.
Виншър е глупец.
Джин Ха, кажи на този младеж,
че Мадригал или е свободен, или не е.
Тате!
Не!
Силите на Съглашението на Мадригал са неутрализирани.
Един оцелял.
Пази я. Обещай ми.
Имаш думата ми.
Не биваше да се връщаш.
Виншър ни позволи да съберем труповете,
но революцията приключи.
ИЗДИРВА СЕ, ОБЯВЕНА НАГРАДА ХА, КУАН
Куан Ха, подстрекател. Трябва да се отървем.
Баща ти отиде при група в пустинята.
Мистиците.
- Какво са му казали?
Реалната причина да сме на Мадригал.
Къде да открия Мистиците?
Цялата армия на Виншър ще тръгне по петите ни.
Да вървим.
Дължиш ми един кораб
и цял куп деутериум.
Трябва да приемеш реалността.
Дните ти на боец за свобода приключиха.
Никой няма да помогне.
Герои вече не съществуват.
Браво, Куан. Как го направи?
Не ще издам тайната.
След 30 метра дълбочина
осъзнал, че носи факла.
ПЛАНЕТА МАДРИГАЛ
О, не!
Кучият му син за малко да се взриви.
2 ГОДИНИ ПО-РАНО
Подай ми купата.
- И какво направи?
Нямах друг избор.
Дадох му дневна смяна.
Не схващам.
Тогава е светло, може и без факли.
Професоре, вечерята изстина.
Извинения към готвача.
Намерих го да се скита наоколо.
Генерал Ха, простете. Вие вечеряте.
Нямах намерение да...
- Глупости, заповядай при нас.
Няма да е зле да похапнеш.
Много мило от ваша страна.
Сега ли се записа в армията?
- Да.
Казвам се Рубен, от Кастра.
Добре дошъл в битката, момко.
Благодаря ви, генерал Търн.
Сядай при малките.
Остави възрастните да си поговорят.
Куан, покажи отново фокуса.
Не сега, разкарай се.
- Новини от Мадригал Сити.
Две пехотински дивизии се изтеглиха,
без да губят време.
Ще изпратят още, както винаги.
Чувам, че се случва на всички външни колонии.
ООН са пръснати нарядко. В движение са.
Всяко отстъпление е шанс за нов ход.
Но Агата е права.
Не приемай нищо за даденост.
Ама че красавец.
Приятно ми е.
Аз съм Рубен.
- Рубен от Кастра.
Чух вече.
Защо не се разходите след вечеря?
Като животни в зоопарк.
Само дето не ни замерят с фъстъци.
- Моля?
Съжалявам, не говоря...
Е, кажи ми, Рубен от Кастра,
какво ще правиш след войната?
След войната ли?
Не знам.
Предполагам, че си израснал около водните съоръжения.
Ще се върнеш ли към тази работа?
Ами, сигурно.
Тоест нищо не би се променило.
Куан, остави го на мира.
Какво намекваш?
- Намеквам, че
дори да спечелим войната и ако не загинеш,
ще се върнеш към копането на гориво, като всички ни.
Боря се в името на Мадригал.
- Майка ми също.
Достатъчно!
Ако ще храниш воините си, татко,
нека не е с лъжи.
Къде отиваш?
Някъде другаде.
- Куан.
Кой е там?
Птици.
Вярвате ли на тези глупости?
Проклетите гадини повредиха всмукателните клапани
на 300 метра от повърхността на Мадригал.
О, не! Какво направи?
Нищо различно.
Разчитах на обучението си.
Насочих се към пясъчна дюна
и успях да измина
около два и половина километра.
Изумително. Каква история само!
Да, нали?
Да пием за теб.
- Да.
За мен.
По дяволите, да се прибираме.
Скуиръл.
- Това не са моите хора.
Започни да се държиш като партньор на Сорен, какъвто си.
А сега ми донеси питие, преди да съм намерила друг.
Свалих двама воини на ООН с един изстрел,
досущ като кегли.
Само че капитанът не ме оставяше
и се наложи
директно да нападна проклетия кораб.
Да бе!
- Разби се на парченца.
Трябваше да приложа тежката артилерия.
Няма начин!
- И тогава го зърнах.
Сейфът, който откраднах,
пълен догоре с пари, прелиташе под носа ми,
точно до предното стъкло. Не се шегувам.
Хубавото е, че отвлече вниманието на кораба зад мен.
Оставаха ми 10 секунди до финала.
И не щеш ли...
Получих видение.
Видях любовта на живота ми.
Прекрасния ми син, момчето ми.
Всичко бе кристално ясно.
Беше...
Просто прекрасно.
Наистина.
Наздраве.
- Какво се случи с момичето?
Бунтовничката от Мадригал с награда за главата й.
Огромна награда.
Сорен я доведе на Отломката.
А дали я е споделил с партньора си?
Не.
Замина с нея, за да прибере наградата.
И не щеш ли, оказа се, че се е върнал.
Без момиче, без кораб, без награда.
Какво стана?
- Проблем ли има, приятел?
С Трокан имахме план.
Голям удар.
Всеки щеше да получи нещо.
Но ти не поиска да го чуеш.
Управлявам бизнеса, както сам преценя.
Само че ние оставаме гладни.
Никак не ти личи.
Хората говорят.
Не думай!
И какво казват?
Кажи му.
Например...
Казват, че Сорен е объркан.
Така ли?
Сорен, скъпи, спри по-добре.
Не, не.
Нека си довърши историята.
Малкият Скуиръл си е намерил топчиците.
Е...
кажи ми.
Объркан ли ти изглеждам?
Хайде, да вървим.
Прекалил е с алкохола.
Хайде, скъпи.
Да се позабавляваме.
Да.
Да се позабавляваме.
Престанете.
Казах да престанете.
- Куан Ха.
Откъде знаеш името ми?
Хей!
Ти си жената, при която е бил татко,
нали?
Аз съм Десидерата.
Баща ми е мъртъв.
Загина в името на Мадригал
заради нещо, което е чул от теб.
Това място го промени.
Искам да знам какво си му казала.
Защо да ти казваме?
- Защото...
Смятам да завърша започнатото от него.
Не баща ти го започна.
Преди него имаше и други от семейството ти.
Само аз останах от целия ни род.
Всички други загинаха.
Кажете ми какво сте казали на татко.
Моля ви.
Не си готова за това.
Не съм дете.
Стигнах тук сама.
Рискувах всичко, за да ви намеря.
Не си готова.
Надвих два пъти по-едър мъж.
Ако се наложи, и вас ще надвия.
Яростта ти те заслепява.
Ярост...
Само тя ми остана.
Мадригал.
Тук бях запратена към пропастта
от безплътното небе,
усетих неудържимата разруха и пожара
до бездънния Ад, който обитавам.
Една тъмница, ужасяваща, от всички страни.
Като пламтяща и безкрайна пещ.
А пламъците не излъчваха ни лъч светлина,
а по-скоро мрак, видима тъма.
По-добре да царуваме в Ада.
Туше.
Дали пиратът е бил сам, напускайки Мадригал?
Капитанът се закле след интензивен разпит.
Малката Куан Ха, сам-самичка в големия свят.
Дали е тръгнала да ги търси?
Щом ние не ги открихме, и тя няма да може.
А и пустинните вещици не момогнаха на баща й.
Именно те направиха Джин Ха тъй опасен.
Франко ме провали, Пийт, но ти няма да сгрешиш така.
Този път ще я притиснем.
Да, сър.
Няма да открие убежище.
Разкарайте се!
Хайде!
Привет, хубавице.
Как сте, дами? Чудесно.
Какво става тук?
Деца.
На работа.
Точно на време.
Скуиръл, мислех си...
Сорен, бях прекалил с алкохола.
Мислех си...
Не успях да оценя стореното от теб.
Приемах те за даденост дори.
Ами...
Няма проблем.
Не го мисли, шефе.
Подготвих още един влекач.
Още планираш онзи удар?
Сериозно ли?
Разкажи ми.
Товарен кораб на ООН.
Според моя човек има само един охранител на борда.
Какво превозват?
Това е най-добрата част.
Драйвери за криогенни двигатели, военен клас.
Само си представи да се докопаме до тях.
Ще сме непобедими.
Ударът, който чакаме цяла вечност.
За всичко съм помислил.
Да се захващаме за работа.
Мадригал бе много различна планета.
Безплодна и безпощадна.
Храната била оскъдна, но не колкото водата.
За първите заселници животът бил една борба.
Един от тях бил твой прародител.
Една нощ се отдалечил от племето да търси вода.
Навлязъл дълбоко в пустинята
и започнал да копае кладенец.
Там открил горивото,
което днес поддържа цялата планета.
Но той извлякъл нещо много по-ценно.
При кладенеца срещнал същество.
Посетител от друго време.
Може би от друг свят.
Разказало му за истинската му цел,
отговорността му,
предадена на следващите поколения.
На баща ти,
а сега и на теб.
Каква е тя?
Каза, че си готова.
Нека проверим.
Не ме е страх.
Не, не.
Не, не, не!
Хей!
Командир!
Не разбирам.
Почакай!
Командир, какво се случва?
Защо се върнахме?
Командир!
Почакай!
Командир!
Защо не говориш?
Какво правиш тук?
- Куан Ха.
Да, това си ти.
Звездната ни атракция.
Направете място! Имам важна работа!
Назад, назад!
Направете кръг!
Какво ми направи?
- Направете място на момичето.
Какво имаше в питието?
- Направете кръг!
Направете й място.
Честен двубой!
Честен двубой!
Двубой ли?
Това...
Това е грешка.
Да проверим как ти служи гневът.
Уважаеми, предстои страхотен двубой.
Не...
Отново.
Този път не умирай толкова бързо.
Отново.
Принцесо, загиваш.
Не съм принцеса.
Какво искаш от мен?
Какво искаш?
Ще го видиш отново.
На мен ли говориш?
Скоро ще се върне.
А ти ще му покажеш пътя.
Ще му отвориш вратата.
Кой си ти?
Познаваш ме.
Тате?
Куан Ха.
Тате!
Тате, съжалявам.
Куан Ха.
Толкова време загубих, сърдейки ти се.
И ти ме откри.
Не знам какво да правя.
Вината е моя.
Не трябваше да крия, но се опитвах да те предпазя.
Трябваше да ти кажа.
Но вече си готова.
Какво е това?
Портал.
Захранван от безценното гориво под почвите на Мадригал.
Докъде води?
Порталът не ще разкрие тайните си,
докато мястото не стане безопасно.
Затова трябва да браним Мадригал.
Татко,
не успях да събера войска.
Постарах се, но не съм лидер като теб.
Скъпа моя, виж колко си постигнала,
и то напълно сама.
Притежаваш сила, която така и не събрах.
Настана време да заемеш моето място.
Ти си Закрилник.
Напълно сама съм.
Хората на Виншър ме преследват.
Нека заповядат.
Добрият лидер не се опитва да влияе на събитията.
Използвай дарбата си. Сблъскай се с опонента по свой начин.
Върни се, Куан.
Там, където започна всичко.
Куан...
Аз съм Закрилник.
Баща ти каза къде да отидеш.
Откъдето започна всичко.
Отивай тогава.
ТОВАРЕН КОРАБ НА ООН БУКОВАЧ, ДЕМКИВ
На колене!
Стой долу! Не съм казвал да се изправяш!
Твои са, шефе.
Здравей, красавице.
Браво на теб, Скуиръл.
Ето! Хайде!
Давайте, още!
Още малко, още малко.
Размърдайте се! Насам!
Хайде, още малко.
- Заклещи се.
Той добре ли е?
Уили, Чейзър и останалите,
товарете кутиите на платформата!
Помогнете ми!
Трокан, защо не помогнеш на другарите си?
Трокан.
Съжалявам.
Смяташе, че ще се побереш в обувките ми?
Кому беше нужно това?
Можеше да загуби пръстите си.
- Прекрасно.
Това ще го научи да използва мозъка си.
Ами останалите?
Трябва да се научат.
На какво?
Като за начало, кой командва тук.
Бях твърде благосклонен.
Страхът е най-добрата мотивация.
Повярвай ми.
Сорен.
Сорен.
- Онова момиче.
Онзи трън в задника.
Е, вече няма значение.
Скита се напълно сама.
Ако случайно е оцеляла в пустинята,
главорезите на Виншър сигурно вече са я накълцали.
Куан Ха е жива.
Откъде знаеш?
Виншър утрои наградата за главата й.
Утрои.
Дявол да я вземе.
Агата, здравей!
- Здравей.
Ела.
Генерале...
в подходящ момент ли идвам?
Каква трагедия.
Смъртта е навсякъде.
В крайна сметка
Джин не си отиде заради ООН.
Упорит идиот.
Така и не разбрахме кои са му истинските му приятели.
Джин знаеше кои са му приятели
и кои са предатели.
Предадоха го собствените му заблуди.
Генерале, бъдете искрена,
какво толкова направи Джин Ха за Мадригал?
Върна ни гордостта.
- Гордост ли?
Не бих свързал тази дума
с колония копачи на дупки.
И какво ви донесе тази гордост?
Джин прекъсна добива на единствения ресурс
на тази гнусна планета и взе оръжия.
Не е прекъсвал добива.
Просто защити някои райони за народа на Мадригал.
Агата...
И двамата добре познавахме Джин Ха.
Той бе неуравновесен,
като целия си род.
Неуравновесен, заблуден и немощен.
И въпреки това те е страх от тях.
Къде е момичето?
Дори да знаех,
нямаше да ти кажа.
Шефе.
МИШЕНА ЛОКАЛИЗИРАНА: КУАН ХА
Ако това беше всичко,
имам работа, която не търпи отлагане.
Да, разбира се.
Докарай колата, Пийт.
Скъпи дядо, знам, че не си добре.
Изпращам ти молитвите си.
Бях в пустинята.
Отново се налага да попитам какво знаеш.
Какво трябва да предпазвам?
Какъв е този портал?
Какво правиш тук?
Както вече споменах, дължиш и цял кораб
и куп деутериум.
Не смятам да се връщам с теб.
По-добре помисли.
Щом аз успях да те открия, Виншър надали е твърде далеч.
Той не пътува сам.
Преследваш наградата?
Не е в мой стил.
Точно в твой стил е.
Ще ме обиждаш ли, или ще ми позволиш да те спася?
И сама съм си добре, благодаря.
И все пак сме тук.
Явно си твърде млада и глупава, за да го осъзнаеш,
но съм обещал на Джон да те пазя.
Смятам да спазя думата си със или без твоето съгласие.
И ти не си цвете за мирисане.
Пистолетът ми.
Нима?
- Точно така.
Опъваш се.
- Аз ли?
И отговаряш!
- Куан!
По дяволите!
Да вървим!
Куан Ха!
Последната от рода Ха.
Най-сетне
дойде и пагубният час.
Време е да спрем с игричките.
Няма как да избягаш.
Добре.
Сядай долу, прикрий се
и започваме да ги избиваме.
Ще загинеш.
Изключено.
И двамата ще загинем.
Имаш ли по-добра идея?
Скоро ще са тук.
Нека дойдат.
Ще повториш ли?
Водородният газ минава оттук,
до главния тръбопровод.
Ще го запълним и ще стреляме.
Всичко тук ще се взриви.
Краят на Виншър.
- Нашият също.
Има бронирано убежище на 30 метра.
Виждам го.
- Ако сме вътре,
когато това място се взриви, може и да оцелеем.
Може.
Нали искаше план?
Ако ще се борим, нека е по моите правила.
Хората на Мадригал имат нужда от теб.
Излез.
- Добре.
Присъедини се към нас!
Стига да успея да убия някого.
Никой няма да те нарани.
Давам ти честната си дума.
Обичах баща ти, Куан.
Беше ми като брат.
Говори Куан Ха,
дъщеря на Джин Ха.
Мадригал не ти принадлежи.
Нито на ООН.
Принадлежи на своя народ.
Не желая да се бия с теб,
но няма и да се предам.
И също така, Виншър...
Баща ми те мразеше.
Нека влязат!
ГЛАВНО УБЕЖИЩЕ – ЗАКЛЮЧВАНЕ
Упс...
- Какво искаш да кажеш с това?
Газта не потече.
Защо?
Клапата на тръбопровода е затворена.
Ще я отворя ръчно.
Нека аз.
Отиди в убежището.
- Не! Ще я отворя аз!
Добре, така да бъде.
Няма да излезеш жива.
Ще мина по друг път.
Потече ли, тръгвам към убежището.
Брой до пет и стреляй в основата.
Ясно?
- Да.
Когато се взриви, гледай да си в убежището.
Да, да, знам.
Шегуваш се, нали?
Казах ти, че съм богата.
Задръж огъня!
Обградили сме ги!
Претърсете сградата!
Искам хора на това място.
- Бързо, бързо.
Ще се видим в убежището.
Запази куршум за тръбопровода.
Разпръснете се!
Значи това са извънземните?
Грозни копелета.
Да вървим, хайде!
Наляво!
Пиратът!
Къде е?
Добре, насам!
Тук е!
Навсякъде е, шефе.
А момичето?
- Не знам.
Хванете я!
Търсете!
Хей!
Ето я!
Тук е! Тя е тук!
Запази един за тръбопровода.
Дано се получи.
Блокирай го.
Хванах я!
Какво е това, по дяволите?
Махни това нещо от мен!
Къде отиваш?
По дяволите...
Задръжте огъня!
Куан!
Твоето приключение стигна до неизбежен край.
Стига.
Покажи се.
Нека приключим с малко достойнство.
Ами ти, бедни ми Сорен?
Горд вдъхновител.
Провален спартанец,
посредствен пират,
а сега мъченик на заблудата на едно осиротяло момиче.
Що за глупец си ти?
Такъв, който се мисли за мъдър,
но мъдрият знае, че е глупак.
Или поне би трябвало.
Хайде, хлапе.
Сигурна ли си, че не искаш поне малко от парите?
Повечко са,
а и ще ти трябват.
Дължа ти кораб
и цял куп деутериум.
Квит сме.
Да, добре.
Може да си ми полезен
за онова, което следва.
Сигурно е така.
Но си имам друга работа
и не си падам по загубени каузи.
Не ми се вярва.
Пази се, хлапе.
Пак ще се срещнем.
Дано грешиш.
По мотиви от видеоиграта "Хейло"