Columbo - 06x02 (1976) Свали субтитрите
ПИТЪР ФОЛК
в КОЛОМБО
Старомодно убийство
Участват още ДЖОЙС ВАН ПАТЪН
ДЖИЙНИ БЪРЛИН
Какво е това, сър?
- Не знам със сигурност.
Стара ли е?
- Не знам.
Това е бойна секира. Използвана е от Уилям Завоевателя през 1066 г.
Ако искате повече информация, там има магнетофон със слушалки.
ТИМ О'КОНЪР и др.
Джейни, би ли дошла за момент?
Единственото, за което те помолих този месец, бе да наемеш охрана.
И аз наех, нали?
Да. Братът на мъжа, с когото излизаш.
Той явно няма друга квалификация.
Лельо Рут, служил е в армията. Може да борави с оръжие
и само той се съгласи да работи на такава заплата.
По думите ти, ако брат му го спасява от проблеми, откакто е станал на 13,
май, че ще работи за всякаква заплата.
- Нали не си казвала на чичо Едуард?
Не изглупявай. Щяха ли да му разрешат да стъпи тук, ако му бях казала?
Лельо Рут, той не е лош.
Тим казва, че хазартът е болест като алкохола.
Въпреки това, не бих наела алкохолик за пазач на музея,
ако знаех, че е такъв, когато го наех.
- Съжалявам.
Трябваше да ти кажа. Работлив е
и е единственият, който намерих за тези пари.
Да, имаш право.
Когато Едуард пак ореже бюджета, ще ръководя музея сама.
Лельо Рут, мисля, че трябва да си намериш занимание.
Трябва да излизаш повече. Какво ще кажеш да ти намеря гадже?
Не съм на твоите години, Джейни. Не си търся гадже.
На твоята възраст не ходех по мъже.
От мен се очакваше да работя тук.
- Майка ми си имаше гадже.
От нея не се очакваше да работи тук. Как се е измъкнала от тук?
Беше хубавица. Хубавиците винаги са изключение.
Мисля, че и ти си хубавица, лельо.
Мисля, че си старомодна, без да си стара.
Иска ми се ти да си ми майка.
Не ти се иска.
Видях Джейни да търчи по коридора като избягал затворник.
Тя поне чука преди да влезе.
- Съжалявам.
Нямам време за старомодни обноски.
- И ти го каза.
Джейни опита да ми направи комплимент.
Нарече ме старомодна. А ти току-що го повтори.
Нима това е комплимент?
- По-добре е от никакъв.
"Комплиментът е като целувка през воал."
Да. Оскар Уайлд?
Виктор Юго.
Почти уцелих. Кога ще се върне Джейни?
Няма да се връща.
- Почивка за уикенда ли си й дала?
Едуард, тя не може да прекарва времето си тук. Ще стане като мен.
Трябва да довърши инвентаризацията до другата седмица.
Пак ще трябва да оставам след полунощ.
- Наеми си секретарка.
С какво? Музеят отива на загуба, и ти го знаеш.
Музеите не са доходоносно начинание.
- Моля те, не започвай отново.
Аз съм кураторът, Едуард.
- А аз - попечителят.
Помня, че трябва да управлявам средствата, които майка остави,
и притежавам това, което считам за свещен дълг към семейството.
От мен зависи да правя печалба.
- Защо все наричат парите свещени?
Може би защото е така. А както е тръгнало с музея,
няма друг вариант. Ще трябва да го затворя.
Какво каза?
- Не се прави на шокирана.
И не ме изкарвай злодей. Знаеше какво значи инвентаризацията.
От месеци не ме допускаш да я извърша. Вече не може да наливаме пари в музея.
Сега щяхме да сме по-богати с няколко милиона долара.
Да бяхме се отървали от тъпия музей
и да бяхме продали експонатите.
Предполагам, че решението е семейно.
- С мнозинство. Двама от трима "за".
Ще повдигна темата пред сестра ми. Смятам, че ще подкрепи вота ми.
Започва да проверява сметките, а аз ще броя монетите.
Винаги си ги броил.
За това ли дойде да говориш с мен?
- Не.
Исках да те питам знаеш ли кой краде от инвентара.
Открих три липсващи от списъка артефакти.
За щастие, не са от скъпите.
Ще се радвам да се заемеш с липсите, вместо да търсиш какво да купиш.
Веднага ще се заема.
Рут!
- Съжалявам, по навик.
Правя всичко по силите си, за да пестим пари, Едуард.
Ръководя музея като скъперник, навсякъде, където мога.
Знам, Рут. Съжалявам, че ти се развиках.
Ти си добра душа. Винаги си била.
"Днес всички сме толкова безпарични,
че единственото хубаво, което можем да дадем, са комплиментите."
Виктор Юго?
Оскар Уайлд.
Вдигнете го, моля, г-н Шейфър.
Г-це Литън?
- Фасът.
Още гори. Вдигнете го и го загасете.
После искам да поговорим в градината.
Бих умрял, но не съм крал от вас. Нищо от казаното не е истина.
Кой ви го каза?
Г-н Шейфър, наехме ви на тази позиция,
защото племенницата ми мисли, че е влюбена в брат ви.
А брат ви мисли, че е влюбен в племенницата ми.
Следователно, доверява й всичко. Тя, на свой ред, ми доверява всичко.
Между нас, тримата, няма тайни.
Г-це Литън, брат ми не знае за новите ми хазартни дългове.
Онази нощ двама мъже идваха тук да ви търсят.
Казахте ли им, че работя тук?
- Не.
Но ще разберат.
Както ще разбере брат ми за нещата, които сте откраднали от нас.
Защо не им казахте, че работя тук?
Защо не казахте на брат си какво мислите, че съм сторил?
Защо още ме държите на работа, ако сте знаели?
Защото се нуждая от вас.
- Вие? За какво?
Да организирате обир, за който ще ви платя 100 000 долара.
Записвате ли разговора? Не съм глупак.
Независимо какво мисли брат ми...
- Г-н Шейфър, не ви кроя капан.
Защо да го правя? Можем да си помогнем взаимно.
Всичко в музея е застраховано за много пари.
Сигурно знаете, че не ни стигат средства.
Разбирам.
- Естествено.
Обирът трябва да бъде извършен тази нощ в 2:00 ч.
Ще обсъдим как ще проникнете.
- Тази вечер?
Ще ви дам списък с предметите, които искам да отмъкнете.
Имате предвид тази вечер?
- Да. Нямаме време за губене.
Може да ви прегазят на някой тротоар.
Сутринта ви искам вън от страната.
- Г-це Литън, нямам паспорт.
Направих ви. На името на Джордж Балонски.
След обира ще ви чакам в 3:00 на пътя Сандхил.
Ще ми донесете предметите, които сте откраднали.
Аз ще ви дам паспорта и парите.
Брат ви ще съобщи за обира и ще ме издирват на всяко летище.
Тихо!
Чуйте. Давам ви 3 000 долара предплата.
Вземете ги и си купете всичко нужно. Най-хубавото, г-н Шейфър,
е, че намерих начин да изчезнете и никой няма да ви потърси.
Никой няма да ви свърже с обира. Вземате парите и ще сте в безопасност.
Може да започнете нов живот, с ново име, с нов късмет.
Невъзможно е да не ме свържат с обира. Шегувате ли се?
Трябва да съм мъртъв.
- Да. Ще изглежда точно така.
Това е жена ми. Да се махаме.
Говори д-р Тим Шейфър. Този уикенд не съм на повикване.
Ако искате да ми оставите съобщение, имате 30 секунди да го направите.
Изчакайте сигнала.
Тим, аз съм Милтън. Звъня от будка. Нямам повече монети.
Тим, можеш ли да дойдеш до 21:30? Не мога да чакам повече от 20 мин.
Тим, загазил съм. Наистина съм...
Недей, недей! Моля те, ще...
Тя защо се обажда да те предупреди?
- Защото винаги ме предупреждава.
Иска да ме прекъсне, не да ме хване.
Иначе ще трябва да ми даде развод.
Джейни?
- Да, майко.
Добрите обноски изискват да поздравиш майка си,
когато се прибираш, и да се сбогуваш, когато излизаш.
Съжалявам, майко.
Здравей. Здравей, лельо Рут.
Чичо ти Едуард беше бесен относно излизането ти тази вечер.
Знаеш колко разчита на теб да му помогнеш за инвентаризацията.
Съжалявам, майко.
- Вината е моя, Филис.
Аз й казах, че може да излезе. Забавих, че има работа.
Рут, не е нужно винаги да й измисляш оправдания.
Когато забравиш за инвентаризацията, аз ще забравя за купоните.
Купонът при Франксън не беше ли твой?
- Ясно!
Скарала си се с гаджето и затова се прибираш рано,
надявайки се с Рут да си поклюкарствате
за живота, самотата и мъката.
Съжалявам, че ви преча.
- Не знам за какво говориш, майко.
Не е рано, часът е единадесет.
Джейни, 11 в събота вечер обикновено е време за излизане.
Явно е рано вечер и за двете ни.
- За Бога, спри да се самосъжаляваш.
Нямаш причина да ме избягваш, когато вечер излизаш.
Не ти завиждам за социалния живот. Защо се държиш сякаш ти завиждам?
На твоите години
не напусках стаята, ако мъж не поемеше ръката ми.
Не ти се налагаше. Винаги имаше ръка, която те подкрепя.
И все още е така. Затова рано си тръгнах от Франксън.
Бил Ситуел си тръгна.
За всяка жена, която желае, има мъжка ръка, която да я подкрепя.
Не.
Не за всяка.
Сребърен поднос от 11-ти век.
Малко дървено блюдо от 12-ти век.
Книга на Юстиниан от 7-ми век.
Г-це Литън! Какво правите тук?
Нося паспорта и парите. Няма да успея да ви видя после.
Бързо. Отнесете куфарчето до телефонната будка.
Г-н Шейфър.
Ехо? Има ли някой там?
Едуард, тъкмо приключих с всичко.
- Рут, почти два сутринта е.
Какво правиш тук?
- Искам да престанат да ме питат това.
Тим, можеш ли да дойдеш до 21:30? Не мога да чакам повече от 20 мин.
Тим, загазил съм. Наистина съм...
Недей, недей! Моля те, ще...
Чух телефона да звъни, не вдигнах, а сега той е мъртъв. Или умиращ.
Не звучи да е имал време да направи нещо, ако бяхте вдигнали, д-р Шейфър.
Нямаше късмет. Все го повтаряше.
А аз все му се присмивах. Казвах му, че има късмет, че още е жив.
По кое време сутринта чухте съобщението, сър?
Не съм сигурен. Преди около час.
Сега е 7:30.
- Не можах да заспя.
А и очаквах жена ми да се обади.
- Обадихме се в дома на Литън.
Разговарях с г-ца Рут Литън. Брат й е уволнил Милтън Шейфър
вчера около 11:30.
- Говорихте ли с брат й?
Не иска да го буди. Казва, че снощи е правил инвентаризация
и е бил буден до 3 или 4 сутринта.
Знаехте ли, че брат ви е уволнен?
- Не, но винаги го уволняват. Боже!
Не беше уместно да го казвам сега.
- Проверихме апартамента на Шейфър.
Хазяйката не го е виждала вчера цял ден.
Нищо не е взето. Направихме опис на жилището.
Добре. Запечатайте апартамента. Отивам до Литън да поразпитам.
Да, сър.
Не трябва ли да лежите?
- Не е настинка, а алергия. Пролетна.
От това, което казахте за брат ви, изглежда изненадващо,
че е бил нает за такава работа.
- Да, за мен също бе изненада.
Хората като семейство Литън често изненадват.
Ексцентрични, по-точно казано, при определен доход.
Познавате ли семейство Литън, сър?
- По репутация. Че кой не ги познава?
Аз, например.
- Жена ми чете светските статии,
както някои хора четат Библията. Всяка седмица пишат за Филис Литън.
Знам какво имате предвид. Жена ми е същата
към "Съвет към нещастно влюбената" на Ан Ландърс.
Аз ще тръгвам.
- Искате ли да ви дам антихистамин?
Не, благодаря. От него ми се доспива. А в 7:30 сутринта е много опасно.
Да?
О, извинете. Лейтенант Коломбо, отдел "Убийства".
Простете, че ви събудих. Много са красиви.
Много красиви фигурки си имате.
Благодаря, лейтенант.
Интересувате се от фигурки или е станало убийство?
Извинете, г-це. Да и не.
Това се опитвам да разбера.
Щом кажа: "Отдел "Убийства", повечето жени се притесняват.
Затова се опитвам да ги успокоя с непринуден разговор.
Толкова отдавна го правя, че забравих да забележа, че не сте притеснена.
Простете, че се отклоних.
Аз ви разочаровах, сестра ми - няма. Не е нужно да споменавате "убийства",
а само "престъпление". Тя припада.
- Надявам се, че няма. Не искам това.
А какво, лейтенант? Може би, ако ми кажете.
Ето пак се отклоних, нали?
- Боя се, че ви позволих. Седнете.
Благодаря, г-це.
Става дума за новия пазач в музея.
Шейфър.
- Така и предположих.
Сержант Милър се обади в 7 сутринта да разпитва за него.
Съжалявам, че ви събудихме толкова рано в неделя сутринта.
Получихме обаждане...
Простете, г-це.
- Всичко е наред.
Алергия.
- Цветен прашец, бих казала.
Чай от лайка е най-добрият лек. Мразя модерната медицина. А вие?
Да, г-це?
- Донеси на лейтенанта чай от лайка.
Получили сте обаждане?
- За изчезването на г-н Шейфър.
Обадил се е на брат си снощи в 21:00.
Оставил е съобщение на телефонния секретар, в което моли за помощ.
После чухме шум, който почти сигурно е изстрел.
Господи.
- Да.
Не знаем откъде е дошло обаждането, затова се опитваме да го проследим.
Това е странно и неприятно.
Така музеят остава незащитен. Ще помоля брат ми да наеме някого.
Самият той е уволнил г-н Шейфър. Той ли го е наел?
Да. Не. Момент. Мисля, че племенницата ми го нае.
Ще ви задам един деликатен въпрос, но предвид начина ви на живот
и това, което открих за г-н Шейфър тази сутрин...
Какво открихте, лейтенант?
- Извинете. Лельо Рут?
Няма ли да идваш на закуска?
- Племенницата ми Джейн.
А това е лейтенант Коломбо.
- Здравейте, г-це.
Леля ви ми каза, че вие сте наели г-н Шейфър.
Как го избрахте за работата?
Госпожице? Вие ли наехте г-н Шейфър?
Как го избрахте?
Лельо Рут?
- Всичко е наред, скъпа. Кажи му.
Г-н Шейфър е изчезнал и лейтенантът се опитва да го намери.
Пуснах обява във вестника, той кандидатства и...
Добро утро.
- Заповядай, мила Филис.
Това е лейтенант Коломбо от "Убийства".
Виждате ли?
От теб се иска да продължиш с инвентаризацията.
Сама?
А чичо Едуард?
- Нека да поспи, скъпа.
Сигурно половината нощ е будувал. Понякога трябва да бъдем внимателни.
Дори към тези, в които не сме влюбени.
- Знаеш ли...
Някак си все забравям.
Лельо Рут?
Лельо Рут?
Лельо Рут?
Съжалявам за колата.
- Всичко е наред. Имате вдлъбнатина.
Милър, какво става?
Сержант Милър, не виждам.
Осветлението в залата е изключено.
- Защо, сержант?
Защото вие казахте да не пипаме нищо.
А коридорът е в близост до залата с убийството.
Едно от телата е паднало почти на прага.
Сержант Милър! Здравейте, лейтенант.
Филипс ще използва фенерче, за да очертае телата.
Проверихме осветителните ключове за отпечатъци. Може ли да светнем?
Не и докато лейтенантът не каже.
- Благодаря ви, сержант Милър.
Всичко е както го открихме, сър.
- Отлично, сержант.
Ключът за осветлението е проверен за отпечатъци. Включете лампите.
Да, сър.
Съдържанието от джобовете му е върху витрината.
Очевидно е влязъл, след като е изключил алармата
и е проникнал през мазето. После е разбил витрините...
Извинете. Приключихте ли?
- Почти.
Взел е предметите и ги е напъхал в куфарчето.
После се е върнал при колата си, видял е спуканата гума и се е уплашил.
Върнал се е тук и се е опитал да се обади на брат си.
Литън го е изненадал, докато говори по телефона.
Той стреля, в същото време и Литън стреля.
Това се е случило.
- Да.
Знаем къде е Шейфър. Обади се на брат му.
Той ще трябва да го идентифицира, когато отиде в моргата.
Какво е това?
- Съдържанието от джобовете му.
Известно ми е, сержант. Имам предвид това.
Вероятно е от витрината, сър. Старинно е.
Знам някои неща за реликвите. Жена ми и аз...
Моята също. В джоба му ли е било?
- В джоба на сакото.
А всичко останало е там?
- Да, сър.
В куфарчето нищо не е пипано.
- Отлично, сержант.
Голямо куфарче. Има доста място вътре.
Защо това е било в джоба му?
- Извинете, лейтенант.
Трябва да заснемем тези предмети.
- Извинявам се.
Приключихте ли?
- Още не.
Знаел е какво прави. Заглушил е стъпките си.
Я виж ти!
Проникнал е тук с нови обувки.
Да, бил е обут с галоши.
- Искам да кажа,
че е нужно доста ходене, за да проникнеш на такова място.
Защо е носел галоши? Защо не маратонки или мокасини?
Тези обувки са нови, твърди са като дъска.
Не можеш да си сгънеш стъпалата в тях.
Провери ли тялото за други откраднати предмети?
Още не. Не исках да променям позицията му.
Тази хартийка от джобовете му ли е?
- Да, сър.
"Премести две обиколки напред в полунощ."
Вижте ризата!
"Премести две обиколки напред в полунощ."
Разтвори му сакото, Картър.
Умно. Това е екипировка.
Носи ли още една риза?
Да, сър.
- Има ли етикет за пране?
Не мога да видя.
Джордж, освети тук с фенера си.
Етикетът е нов. Твърд е.
Косата му пада, сър.
- Подравнена е, сякаш се е подстригал.
И си е направил маникюр.
- Хубав часовник.
Виждате ли нещо, сър?
Да, часовникът му не е верен. Моят струва 30 долара.
Неговият е скъп и не е верен. Показва 1-ви май.
Качеството не се купува с пари.
- Лейтенант, днес е първи май.
Вашият часовник не е верен, неговият показва вярно.
Какво очаквате за 30 долара?
Това прилича на ухапване от насекомо.
- Не е, сержант.
Не е ухапване от насекомо.
Извинявай, Джордж.
Претърсихте ли колата му?
- Да, сър. Няма нищо в нея.
Нито резервна гума.
И това е всичко от джобовете му.
Много странно, нали, сержант?
- Ще бъда откровен с вас.
За мен това изглежда напълно нормално. Защо за вас е странно?
Защото всяка дреха, която Шейфър носи, е чисто нова.
И е с тропическа тематика. Смятам, че се е облякъл да ходи на почивка.
И заради прическата и маникюра?
- Да.
Но той нямаше багаж и пари.
- И точно това е странното.
И няма паспорт.
- Паспорт ли?
Сър, той не е облечен за Европа. По-скоро за Вегас.
Ако е щял да ходи някъде.
Щял е да заминава някъде, сержант.
Щял е да заминава някъде.
От това се страхувах. Тук има толкова много цветя.
Не трябваше да си правите труда в такъв момент.
От доста време сте в музея, лейтенант.
Да, г-це. Тази зала излъчва обаяние.
Забележителна е, нали? Като момиче често идвах тук.
Идвах, за да остана сама.
Когато нещо се случеше.
Дойдох тук, когато майка ми умря, и баща ми също.
И преди това.
- Много съжалявам за брат ви, г-це.
Благодаря.
Това майка ви като момиче ли е?
Има красиво лице. Весело.
Не. Майка ми вече бе мъртва, когато картината бе нарисувана.
На портрета съм аз, след годежа ми с Питър Бранд.
Лицето наистина е весело, нали?
Мислех, че сте...
Стара мома ли?
Терминът се отнася за жена, която никога не е била омъжена,
не непременно за такава, която не е била сгодена.
Нещо му се случи или вие решихте, че не искате да се омъжите за него?
Не аз взех това решение. Сестра ми прави повечето семейни решения.
Направи го дори тогава.
- Не е харесала човека, а?
Не точно.
Тя го хареса. И се омъжи за него.
Съжалявам, лейтенант, мислех, че знаете.
Всички останали знаят. Тя е госпожа Питър Бранд.
Пишеше го във всички вестници. Двамата избягаха.
Значи племенницата ви Джейни е...
Дъщерята, която можех да имам. Да.
Предполагам, че заради това изпитвам такива чувства към нея.
Лейтенант, кажете ми нещо.
Настрана от обаянието, какво мислите за случая?
Честно казано, мисля си за начина, по който бе облечен г-н Шейфър.
Странен начин за обличане за обир.
Дори сержант Шоу се учуди.
А той е известен с носенето на флуоресциращи вратовръзки.
Всичките му дрехи бяха нови, както и прическата.
Имаше и една бележка.
- Каква?
Беше в джоба му.
Един момент, г-це.
Това също бе в джоба му.
Останалото, което бе откраднал, бе прибрал в куфарче, освен това.
Странно, нали?
Ето какво пише. "Премести две обиколки напред в полунощ."
Това на каква мисъл ви навежда?
Мисля, че г-н Шейфър е щял да напусне страната след обира.
Щял е да отиде някъде в тропиците. Уредил си е среща с някого,
за да се отърве от крадените предмети, преди да замине "тази вечер".
Задържал е един предмет, защото го е искал за себе си.
И знаете ли какво още, г-це Литън?
- Какво?
Този, с когото е щял да се срещне,
е щял да го чака тук, в музея.
Забележително. Защо мислите така, лейтенант?
Защото бележката указва посоки
и има само една причина да не са упоменати улици и адреси.
Защото става дума за място, където няма улици,
а той вече се е намирал на адреса.
- Да.
Точно това си мислех.
От вас ще излезе отличен следовател, г-це Литън.
Благодаря.
Изглежда всичко сте разгадали.
- Да, всичко пасва, освен едно.
Къде е багажът му? Къде е паспортът му?
Не са в апартамента му. Тогава кой ги е взел и кога?
Ако хипотезата не съвпада с условието,
не е ли по-разумно да поставим хипотезата под въпрос?
Каква хипотеза?
- Че г-н Шейфър е щял да заминава.
Това не е хипотеза, г-це Литън,
а факт.
- Заради новите дрехи и прическата?
Не. Заради ухапването от насекомо по ръката му, така реши сержанта.
Оказа се, че не е ухапване. Миналата година с жена ми
ходихме на почивка на Хаваите. Имах същият белег на ръката си.
Знаете ли откъде го имах? От ваксинирането.
Разбирам.
Лейтенант, доказахте, че г-н Шейфър е щял да напуска страната.
Но това не означава, че е щял да заминава вечерта.
Не забравяйте, че след обира е щял да бъде издирван.
Смятам, че би било трудно за издирван да пазарува или да се ваксинира.
Първо би се заел с приготовленията.
И би си носил новите дрехи, защото му харесват.
Шейфър не е можел да чака. В много отношения беше като дете.
Сигурна съм, че брат му вече ви го е казал.
Скрил е багажа и паспорта си там,
където е щял да се скрие в очакване.
Предполагам, че това обяснява всичко.
Може би е заради атмосферата.
Може би се опитвам да намеря нещо мистериозно там, където го няма,
за да го съпоставя с тази зала.
Ще тръгваме ли, лейтенант? Става тъмно.
Най-добре. Иначе бих стоял тук вечно.
Ще ви изпратя до вкъщи, г-це Литън.
Сетих се.
- Моля?
Думите, които казахте.
- Нищо не съм казала.
Казахте, че става тъмно.
- Почти 19:00 е.
Това имам предвид.
- В 20:00 вече е тъмно.
Пълен мрак.
Това означава, че снощи е било тъмно, когато...
Когато се е случило.
- Разбира се.
Но нищо в тази зала, не е било докоснато.
Нищо не е било докоснато. Не разбирате ли?
Нищичко.
Не разбирате ли?
Сержантът не би позволил на никого да докосне ключа за осветлението,
защото аз му казах да не пипа нищо в залата.
Означава, че снощи осветлението е било изгасено.
Само че не е така. Би било невъзможно за двама мъже
да се застрелят в тъмна стая. Къде е ключът за осветлението?
Тук.
Това е.
Ето какво е направил той.
- "Той"?
Който е убил брат ви и г-н Шейфър.
- Боя се, че не ви разбирам.
Защо един от двамата не е светнал?
- Светнал е.
Но след като и двамата са били мъртви,
кой е изгасил осветлението?
Работи ли тук Даръл?
- Да. Зад ъгъла и вдясно.
Може да се сресвате с ръце. Виждате ли?
Не ви е нужен гребен. Просто прокарайте пръсти.
Извинете. Даръл?
- Ще се видим другия месец.
Извинете. Даръл?
- Да.
Предизвикателство, но ще се постарая. Седнете.
Не, само ще ви задам няколко въпроса.
- Не съдете. Носете шапка
и не му давайте да я реже отново.
- Не, сър... Толкова ли е зле?
Да. И само за този въпрос имам време. Следващият!
Черил, виж кой е следващият.
- Извинете ме за момент, сър.
Казвам се лейтенант Коломбо. От "Убийства".
Бих искал да ви задам няколко въпроса.
Шегувате ли се, лейтенант? Сега е апогеят на работния ден.
Ако не отговорите тук, се страхувам, че трябва да ви отведа в управлението.
Става дума за убийство.
- Арестувайте ме. Дори ще ми хареса.
Няма да ми платят, ще изгубя деня и клиентите ми ще бъдат обидени,
ако ме отведете в полицията. Арестувайте ме. Имате ли белезници?
Закопчайте ме. Учуден съм, че няма да ме биете до припадък,
за да ме изнесете. Не е ли така?
Не. Вижте, какво ще кажете да ме подстрижете?
Да ви подстрижа? Готово.
Подстрижка и измиване - 20 долара. Маникюр - 5 долара. Общо - 25 долара.
Сержант?
- Кажете, лейтенант.
Бихте ли ми извадили портфейла от задния джоб?
Тя каза да не пипам нищо, докато лакът не засъхне.
Левият джоб.
Сержант, имам само 5 долара. Може ли да ми заемете 20?
Мисля, че ще очакват и бакшиш. Ще им дам 50 цента.
На човек?
Вие преценете, сержант.
Междувременно, ще бъда в колата.
Влезе точно преди да затворим в събота и купи часовника.
Подобен е на вашия, еднакъв механизъм, различен корпус.
Питах се дали ще знаете нещо за моя часовник.
Изостанал е с един ден. Питах се...
- Не е изостанал с един ден.
Всички часовници с календар имат 31 дни.
Предният месец имаше 30 дни. Часовникът ви показва ли 1-ви?
Да, първи.
- Дайте да го оправя.
В месец с 30 дни трябва да преместите датата 24 часа напред,
иначе ще показва 31-ви, вместо 1-ви. Трябва два пъти да преминете през 12.
Винтчето се върти трудно.
- Да. Боях се да го завъртя.
Мислех, че всичко, което се върти трудно, не трябва да се пипа.
Благодаря ви, че ми го направихте.
- Няма проблем, по цял ден това правя.
За 20 минути показах на г-н Шейфър как да го прави.
Отне ми още 20 да му обясня, докато управителят ме гледаше.
Казах му, че ще се радвам да му преместя датата.
Той отказа: "Не, ако имате часовник с календар, датата трябва да е точна."
Заповядайте, лейтенант. Настроен е.
- Благодаря за съдействието.
Впрочем, харесва ми прическата ви. Даръл?
Да.
- Така си и помислих.
Здравейте, г-це Литън.
Лейтенант. Изглеждате весел.
- Така е, г-це Литън.
Оказва се, че може би сме прави.
Шейфър се е похвалил на всички, че заминава за Хаваите на другия ден.
Част от работата ви ли е да подвеждате хората? Или защото можете?
Да подвеждам хората?
- Да подвеждате хората.
Не сме мислили, че г-н Шейфър ще заминава на следващия ден.
Ако помните, дори смятах обратното.
Боже, забравих. Понякога се обърквам.
Опитвам се да държа фактите подредени в ума си.
Лейтенант, не трябва да ме подценявате.
Нито аз - вас. Не възразявам да ми прилагате номерца,
но ще се наложи да бъдете по-умен.
Вчера знаех, че ще дойдете да разпитате всички нас,
защото всички сме заподозрени.
Налага се да подозирате. Част от работата ви е.
Налага се да задавам въпроси, ако това имате предвид.
Не бих казал, че подозирам.
Деликатността ви прави чест. Запазете я за сестра ми.
Боя се, че ще ви е нужна.
- Тя нали няма пак да припадне?
Знам...
Знам, че моментът е лош за вас, г-жо Бранд.
Не, продължете, всичко е наред. Ще го понеса.
Бог да ми е на помощ.
- Не е чак толкова лошо.
Само ще ви задам няколко въпроса.
- Боже! Всичко е толкова ужасно.
Може би трябва да дойда друг път.
- Не. Няма да се предам. Няма.
Не съм каквато изглеждам. Не съм направена от дантела.
Никога не съм била. Когато бях момиче, казваха, че си имам начини за всичко,
защото бях красива. Може би, но не само това бе причината.
Тогава притежавах сила. Все още я притежавам.
А сега трябва да бъда силна. Защото така би искал той.
Добре, лейтенант, разпитайте ме.
Не. Вижте, г-жо Бранд. Много е трагично.
Ако усетите, че ще припаднете, докато ви задавам въпроси,
само ми кажете. Последното, което искам, е да ви разстроя.
Съжалявам, съжалявам...
Благодаря, г-жо Бранд. За днес приключихме с разпита.
Аз благодаря.
Да?
Добре ли си?
- Разбира се. А ти?
Добре, предвид обстоятелствата. Облечи си пеньоар.
Лейтенант Коломбо е дошъл да разпитва.
- Лоша работа.
Кара те бързо да пораснеш.
Да, смъртта води до такива последици.
При баща ми не беше така. Не помня подробности около смъртта му.
Няма причина да помниш, беше малка.
- Защо мама не се омъжи повторно?
Мислиш ли, че за първи път се питам?
- Предполагам, че не се е влюбила.
Любов? Майка?
Защитаваш я, когато говориш с мен, както защитаваш мен, говорейки с нея.
Защитаваш всички.
Извинете, не искам да се натрапвам.
- Не се натрапвате. Заповядайте.
Само се отбих да видя дали Джейни е добре.
Извинете.
Може ли да ви задам няколко въпроса, г-це Джейни?
Само Джейни. Може, защо не?
Нищо лично, просто такъв е редът.
Трябва да задавам въпроси.
- Искате да знаете
къде бях по време на убийството, нали?
- Да.
Бях с любовник, и няма да кажа кой е, освен ако не е абсолютно наложително.
Добре.
Благодаря.
Извинете.
Боже, съжалявам. Почуках два пъти, наистина.
През цялото време бях в кухнята. Попитайте някого.
Леле! Благодаря.
Чудно семейство имате, г-це Литън. Всички мислят, че ще ги арестувам.
Всички, освен мен.
- Разговорът с вас е облекчение.
Започнах да се чувствам като полицай.
- Вие сте полицай, и то умен.
Казвате нещо, когато сте готов да го кажете, но не преди това.
Знаете как да пазите тайна.
- Каква тайна?
Знам, че пазите такава. Познавам по погледа.
Зет ми имаше такъв поглед в деня, когато умря.
Джейни знае ли, че с баща й някога сте били сгодени?
Разбира се, нямам тайни от нея.
- Никакви?
Само една.
Предполагам, чели сте светските статии и актовете за раждане.
Разпалихте любопитството ми, когато разказахте за Питър Бранд.
Това е част от живота ми, която не обсъждам с никого.
А и не мисля, че сте подходящ, за да я обсъждам и с вас.
Не е моя работа. Съжалявам.
Впрочем, имам малък проблем, г-це Литън.
Става дума за алибитата.
Не сте ли доволен, че казахме истината къде сме били по време на убийствата?
Проблемът е,
че убийствата не са станали в 21:00.
Казахте, че г-н Шейфър се е обадил на телефонен секретар
и че е споменал времето.
- Да. Но е излъгал.
Разгадах бележката на г-н Шейфър. "Премести два пъти напред в полунощ."
Нямам представа за какво говорите.
- Шейфър имаше часовник с календар.
Трябва да бъде ръчно нагласен на 1-ви май.
За да го направите, след полунощ местите два пъти стрелките през 12.
Часовникът на г-н Шейфър беше нагласен на 1-ви май.
Означава, че вероятно още е бил жив в полунощ.
Откъде сте толкова сигурен?
- Продавачът, от когото го е купил,
каза, че за 20 минути е обяснил на г-н Шейфър как да го нагласи,
защото г-н Шейфър е казал: "Ако имате часовник с календар,
датата трябва да е точна." А за да бъде точна,
стрелките трябва да направят две обиколки веднага след полунощ,
точно както пишеше в бележката.
Гениален сте, лейтенант.
Кажете ми, защо би излъгал?
Защо е искал да повярваме, че е по-рано, отколкото е?
Точно това не мога да разбера, г-це.
Освен ако...
- Някой не го е накарал.
Да, но защо някой ще го накара?
Лейтенант, искам да престанете да ме подвеждате.
Знаете отговора. Сам го казахте.
В 21:00 всички са имали алиби.
Дори да сте права и някой го е накарал, защо го е послушал?
Защо осигуряваш на някого алиби и време,
като се преструваш, че умираш?
- Очевидно не е мислел, че е алиби,
защото не е мислел, че ще умре. След като Едуард не го е застрелял,
значи се е договорил с друг. Някой, който е искал смъртта му
и алиби. Да предположим, че заедно са планирали обира -
г-н Шейфър и убиецът му. Целият план на Шейфър е бил
да напусне страната с някое много скъпо антично бижу.
Тогава съдружникът му го застрелва, Едуард чува шума и слиза долу.
В този момент и Едуард трябва да бъде убит.
Да.
Сигурно точно така трябва да се е случило.
Сладки?
- Не. Може би да. Благодаря.
Изглеждат вкусно.
Лейтенант, по-добре да ви кажа нещо, преди сам да го научите.
От музея липсва един артефакт.
- Какъв?
Златен. Малък правоъгълник с гравирани ивици.
Струва доста пари. Изчезна преди две седмици.
Съобщихте ли на застрахователите?
- Не. Едуард не искаше.
Защо?
- Каза, че знае кой го е откраднал
и предпочете лично да се заеме.
- Каза ли ви кой е крадецът?
Не. Едуард беше много потаен. Не си позволяваше емоционални изблици.
Освен веднъж, преди две седмици, относно артефакта.
Казах му, че ще съобщя за кражбата, помислих, че ще ме удари.
Изпадна в ярост.
- Кой друг е имал достъп?
Аз.
Да, но кой още, г-це Литън.
- Никой.
Изобщо никой?
- Не и доколкото знам.
Приятелят на Джейни, с когото е била в 21:00,
е братът на г-н Шейфър, нали?
- Защо питате?
Трябва да сте знаели, че Джейни е наела г-н Шейфър,
защото е бил брат на любовника й. А тя няма пари.
Сигурно сте се досетили,
че брат ви е бил бесен именно на Джейни.
А тя е знаела.
- Не! Не, кълна се!
Не вярвам. Кълна ви се, лейтенант.
Казвам ви истината. Не вярвам. Не вярвам, че Джейни го е извършила.
Заповед за обиск! Никога не съм била толкова обидена.
На какво прилича това?
- Мислех, че следствието я оправдава.
Ще накарам да ви лишат от права. Или както там се казва.
Да, г-жо. "Уволнят" е думата, която търсите.
И по-лошо. Няма да си намерите работа нито в града, нито в щата,
нито в полицията в цялата страна. Имам влияние, лейтенант Колумб.
Лейтенант Коломбо, може ли за момент?
Намерих този поднос в стаята й, скрит върху рафт.
Същият е.
Това е мотив, начин и възможност.
Да, Милър.
Прочетете й правата.
- Сержант, това няма да ви се размине.
Аз не съм толкова крехка, колкото изглеждам.
Вътре, в себе си, съм силна.
Г-це Джейн Бранд, арестувам ви за двойното убийство
на чичо ви Едуард Литън и Милтън Шейфър.
Имате право да запазите мълчание...
- Силна!
... колие. Тюркоаз и злато.
Същата епоха. Колие. Злато и клоазоне.
С медальони. Същата епоха или година.
Ножница, инкрустирана със злато. Ножница.
Лейтенант.
Обзалагам се, че не знаеш разликата между Византийска и Ренесансова епоха.
Повече от седем часа слушате тези записи.
Средните векове не са били толкова мрачни,
както си мислят всички.
А Ренесансът не е бил толкова светъл.
Някои от бижутата на Френския ренесанс
не са били толкова ослепителни като турските и арабските.
Ослепителни?
- Хубава дума, нали?
Да, сър, винаги ми е харесвала.
- Знаете ли, странно е.
Слушам гласа на Литън от записа на инвентаризацията
и гласа на Шейфър от телефонния секретар.
И двамата са мъртви.
И двамата...
... сякаш са се опитвали да кажат...
- 7 часа в тази стая са доста време.
Искам отново да чуя този запис.
Какво не чувам?
Инкрустиран с бижута.
Как се чувстваш, Джейни?
Донесох ти нещо за ядене. Храната в ареста не става.
И цигари. Реших, че си ги свършила.
Много кетчуп.
Ще запалиш ли?
Ядосана си ми, а?
Чийзбургерът е вкусен и лют. Тъкмо го купих.
Казах да му сложат всичко. Не знам харесваш ли лук. Харесваш ли?
Не.
- Добре...
Позна ли го, или не?
Да.
Куфарчето, което Шейфър е използвал при обира.
Откъде знаеш?
- Беше на пода до тялото.
Той още го стискаше.
- Много си наблюдателна.
За първи път ли го виждаше?
- Не. Разбира се, че не.
Видях го, когато организирах обира с Шейфър,
и го видях отново, когато убих него и чичо Едуард.
Така ли?
- Така мислите. Какво значение има?
Ще има значение в съда, ако говориш така.
Сега не съм в съда.
- Джейни...
Бих искал да ти помогна.
- Затова ли ми купихте храната?
За да видите дали ще реагирам на куфарчето?
Много умно. Доказахте правотата си.
Ще съм ви благодарна, ако си вървите.
Защо майка ти се е омъжила за баща ти?
Била е влюбена в него, предполагам.
Така ли?
- Тогава не съм била родена.
Не отговаряш на въпроса.
Не разбирам какво общо има.
Не е нужно да отговаряш на въпросите ми без адвокат,
освен ако искаш.
Но мисля, че истината е следната.
Майка ти е излизала с гаджето на леля ти Рут.
Избягали са в четвъртък, на 28-ми юни,
и са се върнали след раждането ти.
Родена си на 27-ми декември, два дни след Коледа.
Какво е това?
- Копие от акта ти за раждане.
От архива на Сакраменто.
Значи, че г-жа Бранд е била бременна в третия месец, когато са избягали.
Знаеш ли, или не?
Лейтенант, случилото се тогава не влиза в работата на никого,
освен на майка ми и леля Рут.
Щом никога не съм говорила с тях за това, защо да говоря с вас?
Много обичаш леля Рут, нали?
Повече от майка си.
Може би повече от всеки. Не искаш да я виждаш страдаща.
Сигурно в миналото много е страдала.
Достатъчно, за да не й остане нищо.
Нищо, освен музея.
Какво искате?
- Баща ти е умрял, била си на 7.
Умрял е от инфаркт. Така е пишело в доклада на патолога.
Получил е два инфаркта, бил е под лекарска грижа
и не е извършвана аутопсия. Леля ти каза, че майка ти не е разрешила.
А и лекарят вероятно не е видял причина за аутопсия.
Как може да сте толкова сигурен в това?
Когато видях леля ти онзи ден,
тя започна да говори за баща ти и смъртта му.
Смъртта на чичо ти Едуард й напомнила за това.
Е, и? Смъртта винаги напомня за смърт.
Да. А убийството напомня за убийство.
Дори и да не знаеш, започваш да си мислиш.
Не разбирам какво имате предвид.
- Нима?
Умрял е от инфаркт, всеки знае.
Инфарктът може да бъде причинен по много различни начини, Джейни.
Знаеш ли, че напръстникът и хинидинът имат обратен ефект,
ако дозата им бъде превишена? А и не е нужно толкова много,
ако човекът е със слабо сърце.
В доклада на патолога пише, че състоянието на баща ти е било лошо
и че е имал други дребни усложнения,
за които лекарят е знаел, както и леля ти Рут,
защото се е грижела за него. Страдал е от астма.
Бил е податлив към инфекции,
ето защо е страдал от простуда в седмицата, когато е умрял.
Вероятно му е давала много чай от лайка.
Опелото беше прекрасно.
Не знам защо си тръгна рано, Рут.
- Не съм. Ти си тръгна късно.
Хиляди пъти съм ти казвала.
Не напускам стаята, освен ако няма мъжка ръка, която да ме подкрепя.
Особено след такова преживяване.
Знам, че с Джейни всичко ще бъде наред.
Кати, ще спреш ли да трепериш? Ще разлееш соса.
Боже мой.
- Извинете, г-жо.
Всичко е наред, Кати. Аз ще отворя.
Извинете, г-жо.
Лельо Рут, не го слушай.
Не слушай това, което ще каже.
- Всичко е наред, Джейни.
Влезте, лейтенант.
Но ти не знаеш какво ще каже той.
- Няма значение.
Всичко е наред.
Ела.
Джейн! Боже мой!
Майко, не припадай. Всичко е наред.
Дойдохте отново да ни измъчвате ли? Не ви ли стига?
Освобождавам племенницата ви под моя отговорност, г-це Литън.
Освобождавате я?
- Да.
Не мисля, че е убила някого.
И не мисля, че е откраднала това. Цял следобед го използва за пепелник.
Дори не знае какво е.
- Какво е?
Джейни, за Бога! От 3 месеца леля ти те учи на византийско изкуство.
Не знаеш ли какво е?
- Не знае.
Дори не знае как го потърсихме.
И не знае как разбрахме, че липсва две седмици преди убийствата.
Той мисли, че си убила баща ми, лельо.
- Какво?
Мисли, че си го мразила.
Толкова си мразила всички ни, че си го убила.
Той не знае колко ни обичаш.
Той не знае как сплотяваше семейството.
Не бихте ни го причинили,
ако знаехте колко много е направила леля Рут за нас.
И колко много е направила за мен.
- Разполагам само с един магнетофон.
Не мисля, че стига, за да ви обвиня.
Гласът е на брат ви, докато прави инвентаризацията.
Записът е с дата 30-ти април.
Златна миниатюра от Бронзовата епоха. Квадратна.
Миниатюрна алебарда от същата епоха. 3,5 см.
Позлатено копче, зелено, от същата епоха.
Златна чаша от същата епоха. 15 см.
Алебарда, два квадратни сантиметра, миниатюра.
Голяма, златна катарама, Бронзова епоха.
9 на 12 сантиметра.
Искам пак да чуете последния предмет.
Голяма, златна катарама.
Голяма, златна катарама.
Това е, г-це Литън.
Със сержант Милър смятахме, че е поднос.
Грешахме. Не е било поднос.
А златна катарама.
И е била там в нощта, когато Едуард е убит.
Никога не е изчезвала.
Лейтенант, не знам за какво говорите.
Няма и да научите, г-жо Бранд, освен ако случаят не стигне до съд.
Тогава ще стане ясно,
че брат ви е съобщил за липсващ предмет.
И това, което ми казахте.
Джейни...
Не е истина, че съм убила баща ти.
Нали, лейтенант?
Излъгахте, нали?
Кажете й, че не е истина.
Кажете й. Случи се толкова отдавна,
че вече не е от значение за никого.
Само за Джейни.
Да, г-це. Не е истина.
Излъгах.
Няма да е нужно да използвате записите като доказателство.
Да, г-це.
Лейтенант,
може ли да поема ръката ви?
За мен е удоволствие, г-це Литън.
Преводач fakelini / 2021