Columbo - 06x01 (1976) Свали субтитрите
че не съм бил до дома на Бейкър, в нощта, когато е била убита.
Нито един от шестимата не разбра,
че слуша запис. Нито един от шестимата не разбра,
че смътната илюзия, която се движи зад екрана,
не сте вие, а някой друг.
Забележителна теория.
Някои смятат, че сте най-гениалният детектив на нашето време.
Ще се съглася, защото както се случва,
вие сте абсолютно прав. Да, аз убих, г-жа Бейкър.
Но при цялата ви гениалност, Люсерн, няма как да докажете, че съм го казал.
Другата половина от екипа. Господинът, чийто силует,
толкова много прилича на вас зад екрана.
Джоузеф, нали?
За мен ще е удоволствие да те гътна, г-н Люсерн...
Съжалявам!
- "Удоволствие да те гътна"?
Справяше се добре.
- Сменете го.
Клеър, не разбираш ли? Студиото няма да плати нито цент
за допълнителното участие на Уорд. Ние ще платим. Ние сме продуцентите.
Допълнителните пари за Уорд идват от нашия джоб.
Защо не ме оставиш аз да се оправя?
Господа, може ли да продължим?
За кого се мисли Уорд Фаулър?
Клеър, като представител на студиото,
няма да подкрепя този прецедент. Няма незаменим актьор.
Уорд Фаулър не е първият актьор, който ще спечели "Еми",
и е един от най-скъпо платените изпълнители в телевизията.
Ако му разрешим...
- Ако му откажете,
той ще си тръгне. Тогава какво ще правите?
Без Уорд, догодина няма да има сериал.
И заради Уорд, детектив Люсерн има най-висок рейтинг в телевизията.
Със Сид ви направихме целогодишно печелившо шоу.
Но... Уорд Фаулър е шоуто.
Като мълчаливата половина на екипа, се боя, че ще се съглася с жена си.
Опитай да изглеждаш приятен, Уорд.
Бъди доволен, когато те повишат. Колко пъти да ти го повтарям?
Харесва ти да ме обиждаш, колкото ти харесваше да се любим.
Не мислеше, че съм толкова лош.
Не мислех.
Нито аз, доколкото си спомням.
- Помниш.
Ама че благодарност.
- Няма да се хвана на игричките ти.
Мисля, че така ме изнудваш и караш да се чувствам виновен.
Толкова е разточително.
Защото бих ти дал всичко, което би поискала,
само защото си го поискала. Знаеш това, нали?
Знам, че ти ме създаде и още съм ти благодарен.
Този разговор започва да ме отегчава.
Ще направиш каквото искам, защото нямаш друг избор.
И това е единствената причина. В противен случай, скъпи,
благодарен или не, няма да ми пука за твоята личност.
Джо, нощните сцени бяха чудни. Красота!
Благодаря, г-жо Дейли.
Уорд, не забравяй, че аз те създадох.
И вземам половината за труда си. Половината от приходите.
Купувай сребро, както обикновено.
- Ти си истински диктатор.
Звучиш като шоуто, което заснехме през август,
в което направихме убиеца състрадателен.
Защото изнудвачът бе по-властен и зъл.
На твое място не бих мислила за това. От теб не става убиец,
още повече състрадателен. Не притежаваш толкова характер.
Извинете, обаждане за вас, г-жо Дейли. Къде ще го приемете?
Г-жа Дейли, ще го приеме в моята гримьорна.
Че къде другаде госпожата приема обажданията си?
Не, няма проблем, Кати. Мога да направя превюто в 9:20.
Не, трябва да си тръгна от офиса. Чака ме много работа.
Благодари на Марк, но той е помощник на Уорд, не мой.
А и не харесвам чийзбургери. Добре, скъпа. Ще се отбия при Тони
за превюто и ще си взема сандвич.
Кажи на Сид, че е мил, но трябва да напусне.
Предпочитам да работя сама. Дочуване.
Сид има връзка със секретарката си.
Това го прави толкова мил.
Цялото това внимание ми омръзва.
Има ли нещо, което не ти омръзва, Клеър?
Сертификатите за сребро. Бих си облепила спалнята с тях.
Аз не бих го направил.
- А какво би направил?
Оръжеен реквизит
Вече е третият ининг.
- Попаднах в задръстване, съжалявам.
Ако имаш друга работа, просто кажи.
- Нямам. Отдавна жадувам за тази игра.
Чудесно. Знаеш колко мразя да гледам сам.
Ще ти дам питие.
- Чист съм от 8 месеца.
За мен е световен рекорд.
Нали, Уорд?
Една чашка няма да те превърне в тиква.
Загазихме. Ебърли не става. Ще го извадят.
Какво говориш? Хлапето умее да играе. След две години ще бъде върхът.
Няма начин. Не може да удря.
- Шегуваш ли се?
Искаш ли да се обзаложим?
- Да.
10 кинта, че ще удари.
- Приемам.
Първа топка. Ако го изгонят, облогът отпада.
Трябва ти малко разнообразие. Поживей си, скъпа.
Тони, от 10 години се опитваш да ме поквариш.
Какво да направя? Пурист съм. Моля те да ми увиеш сандвича бързо,
защото след 10 минути съм на превю.
- Жалко, милейди.
Да изхвърлим тез' красиви залъци от живота ни...
Тони! Пак ли ме караш да те прослушвам?
Да го направим просто. Без шум.
Ти, горе ръцете.
- Това шега ли е?
Млъквай! Какво имаш, пари?
- Тя ми е приятелка.
Млъквай!
Отвори касовия апарат.
- Сутринта внесох парите.
Само това имам, кълна се. Вземи ги. Магазинът отсреща...
Обърни се, ръцете горе. Ти, заобиколи.
Спри! Ръцете горе. По-високо.
Върви към вратата.
- Моля те, недей.
Казах към вратата.
Уорд?
Ти си, нали?
Върви към вратата, Клеър.
Правиш грешка. Познавам те.
Не си такъв.
- Ръцете горе! По-високо!
Защо да изпълнявам нарежданията ти, ако и без това ще ме убиеш?
Ако изпълняваш, може би няма да те убия.
Тази бъркотия ще я чистиш сам.
Сега ще си сваля ръцете и ще изляза.
Приятна вечер, Уорд.
Марк! Събуди се, пропускаш играта.
Как може да спиш? Ебърли е отбелязал 3 и 2
Току-що изгуби 10 кинта, приятелю. Плащай.
Пиенето си каза думата.
Боли ме главата.
- Ела, ще се наспиш.
Да те изправим.
Трябваше да се сетя, че не трябва да пиеш.
Съжалявам, Уорд. Само няколко минути.
Какъв е случаят, Морела?
- Лейтенант!
Трябва да му зададем още въпроси, преди да отиде на рентген.
Имаме мъртва жена и пребит собственик.
- Какво е станало?
Обир. Мъжът е бил маскиран като скиор.
Застанал е тук, жената е била там.
Тони е стоял зад касовия апарат.
Взел е нейните пари, после парите от апарата,
блъснал Тони върху фурната и го пребил с пистолета.
Жената сигурно е опитала да избяга, защото Тони е чул: "Не мърдай".
Влязъл отново да го удари. Уплашена, жената е хукнала.
Мъжът се е показал и я е застрелял в гърба.
Установихте ли самоличността й?
- Известна е.
Гледали ли сте "Детектив Люсерн"?
- Шегувате ли се? Не го пропускаме.
Невероятен детектив.
Клеър Дейли, продуцент на шоуто. Тя и съпругът й.
Ето портфейлът й, парите ги няма. Друго не е взел.
Сър, как се казва собственикът?
- Тони.
Тони! Извинете, сър.
Казвам се лейтенант Коломбо. В състояние ли сте да отговаряте?
Да. Малко съм замаян, но питайте.
Разбрах, че е бил маскиран. Помните ли нещо, което го отличава?
Например ръст или начин на говорене.
- Той влезе.
Беше хладнокръвен. Носеше син анорак
и червена ски маска. Малко по-висок от бутилките със зехтин на рафта.
Не беше едър, висок колкото вас.
Среден ръст.
- Точно така, среден ръст.
Или по-нисък.
Или по-нисък.
Това е всичко.
Тя беше мил човек. Познавахме се от 10 години.
Ето ни. Две седмици след като отворих заведението.
Имаше невероятна душа. Намерете го, лейтенант.
Всички да млъкнат! Запазете тишина, моля!
Снимаме!
И начало!
Джими, дай близък план.
Близък план. Колкото може.
Наведете се, снимаме филм. Наведете се.
Наведете се.
Стоп!
Какво е това? Какъв е този?
Да се движим, казаха "стоп". Вече е късно да сме внимателни.
Съжалявам, аз...
- Какво става тук?
Някой да повика охраната.
- Не мога да ви опиша колко съжалявам
за безпокойството. Казвам се Коломбо и съм от полицията.
Готови сме, когато кажете.
- Почакайте за момент.
Всичко е наред. Забравете за охраната.
Пет минути почивка.
- Извинете ме.
Лейтенант Коломбо.
Ужасно съжалявам.
С какво да ви помогна?
- Много сте мил, оценявам го.
След това, което направих.
Докъде бях стигнал?
Малко ми е трудно.
Търся г-н Дейли. Сид Дейли.
Снощи не е бил в дома си, тази сутрин - също.
От офиса му не знаят кога ще се появи.
Затова реших, че някой може да знае къде е той.
Става дума за Клеър, нали?
- Да, сър, боя се, че да.
Чух за стрелбата по радиото и още не мога да...
Не мога да... Очаквам всеки миг да прекрачи прага.
Знам, че е глупаво да мисля...
Искаш ли лед?
- Не.
Но за мен тя бе нещо специално. Всички го усещаха.
Днес нямаше да струвам нищо, ако не беше тя.
И не само това. Тя беше моя приятелка.
Успокой се, Уорд.
По кое време се е случило, лейтенант?
Снощи, сър. Около 20:50.
- 20:50.
Бог знае какво съм правил, когато се е нуждаела от помощта ми.
Сам в стаята си, вероятно с някой глупав сценарий.
Заедно гледахме бейзбол.
- Така ли? Бейзбол?
Боже, дано не съм бил сам.
- Но ти не беше сам.
Вижте, лейтенант, разстроен е. Нервен е, нали разбирате?
Марк, за Бога! Ще престанеш ли?
Не става дума за някое от шоутата ми. Случило се е наистина. Клеър е...
Клеър е мъртва. Разкарай тази супа. За днес ми стига толкова.
Ще се разкараш ли? Изчезвай!
Той не искаше да ви обиди, ако ми позволите да го кажа, сър.
Понякога въздействам глупаво върху хората, ако ме разбирате.
Просто съм лейтенант от полицията. Надявам се, че това е причината.
Сигурен съм, че е заради това.
- Приятелят ви искаше да бъде мил.
Какво?
О, той ли? Изобщо не искаше.
Опитваше се да ми осигури алиби.
- Значи не е истина?
Кое? Извинете, продължавам да не съм на себе си.
Заради случилото се. В шок сте.
Май трябва да поседнете, сър.
- Не съм в шок и не искам да сядам.
Какво ме питахте?
- Онова, което казахте,
че ви е осигурявал алиби. Имал ли е причина да го прави?
Бихте ли говорили открито? Кой каква причина е имал за какво?
Вашият приятел ви осигурява алиби.
Гледахте ли бейзбол с него в девет без десет?
Разбирам.
Предполагам, че съм гледал. Нямам много ясен спомен
за времето. Затова имам Марк.
И ако казва, че съм гледал, значи съм гледал.
Много е отговорен спрямо времето, което го прави отличен помощник.
Мислите, че е убита, нали?
Моля?
Чухте ме.
- Да, сър, сух ви.
Всъщност, наистина мисля, че е предумишлено убийство.
А обирът е инсцениран, за да прикрие убийството.
Откъде знаете?
- Защо иначе ще идвате тук?
Възможно е да извършвам рутинна проверка.
Не, лейтенант. Не и на снимачната площадка.
Полицейски инспектор души наоколо,
задава глупави и измислени въпроси на рутинна проверка.
Знам това от шоуто ми.
- Какви глупави и измислени въпроси?
"Г-н Дейли не си е бил вкъщи снощи.
Сутринта - също. Така казаха от офиса му.
Не знаят кога ще се появи. Затова се чудех
дали някой знае къде може да е." Човек на рутинна проверка
търси г-н Дейли.
Вие сте невероятен, сър.
Имате право.
Помислих, че сте в шок.
- Не сте го мислили.
Решихте, че съм объркан.
Може би уплашен.
И вероятно печеля време.
- Невероятно.
Защо мислите, че е предумишлено убита?
- Заради обичайните неща, сър.
Дребни факти, които не пасват.
А един здраво ме човърка.
Няма значение колко е дребен. Може да е миниатюрен.
Оставените кредитни карти.
Защо уличен обирджия взема парите от портфейла, а оставя картите?
Те струват доста на черния пазар. Разбирате какво имам предвид, сър.
Кредитни карти. Какво друго?
- Оставил е чанта от алигаторска кожа.
Диамантен пръстен.
Съмнявам се, че обирджия, който бърза, в пристъп на паника,
ще се бави, за да свали пръстена от пръста на Клеър.
Искате да кажете, че ако вече е била мъртва, той не е могъл да го свали.
Да, така мисля.
- Но първо би могъл да й го поиска,
преди да я застреля.
- Помня, че веднъж Клеър
се опита да свали пръстена Играеха някаква тъпа игра.
Дори сапунът не помогна. Можете да попитате съпруга й.
Той я накара да го свали, беше в другия отбор.
Казвате, че сте паметлив, не се шегувате, нали?
А чантичката от алигаторска кожа?
- Чантичката е на шест години
и изглежда износена. Вероятно не струва много.
Откъде знаете толкова много за чантичката й?
Аз й я подарих.
Е, това обяснява факта.
Ясно. Тогава предполагам...
... остават кредитните карти.
- Ако убиецът е глупак.
Извинете, сър. Не ви разбирам.
Не убиваш жена и не продаваш кредитните картите с името й.
Полицията би ги намерила, както знаете.
Разбира се. Извинете, трябваше да се сетя.
Мисля, че сте прав. Няма какво повече да добавя.
Чаша кафе?
Сър?
Да изключим паниката.
Може би имам теория. Искам да чуя мнението ви.
Г-жа Дейли е застреляна от 9 метра в гърба.
Следите ли мисълта ми?
- Да.
И така...
Тони - собственикът на бакалията,
каза, че убиецът бил хладнокръвен. Цитирам го точно.
Когато г-жа Дейли се е опитала да побегне,
той изгубил самообладание.
Тогава се е паникьосал и я е застрелял.
Застрелял я е в сърцето от 9 метра, докато е бягала.
Трудно бихте улучили в паниката. Какво мислите?
Мисля, че е по-добре да ви помогна. Защото ще ме помолите за това, нали?
Пак го направихте, четете ми мислите. Наистина ли? За мен би било чест.
Детектив Люсерн ми помага. Почакайте да кажа на жена си.
Кой ме е търсил?
Сид, всичко е наред. Лейтенант Коломбо от полицията.
Сид Дейли - съпругът на Клеър. Сид, какво да ти кажа?
Знаеш какво изпитвах към Клеър?
Готови сме, г-н Фаулър!
- Идвам веднага.
Закачихме се. Съжалявам, че се случи в такъв напрегнат миг.
Г-н Фаулър, готови сме!
- Казах, че идвам веднага.
Трябва да следя снимките. Извинете.
Какво става?
- Закъсняваме, Сидни.
Лейтенант, какво става с обира? Имате ли някакви улики?
Сър, истината е, че случаят е по-сложен от обир.
Лейтенантът е стигнал до заключението,
че Клеър може би е убита, а обирът е само прикритие.
Убита?
Това е лудост.
Не трябваше ли първо мен да уведомите?
- Опитах, сър. Търся ви от снощи.
Снощи бях при адвоката си.
Играем шах веднъж или дваж месечно. А снощи направихме маратон.
Приключихме чак в 5 сутринта. Затова останах там.
Благодаря, сър. Къде мога да намеря адвоката ви?
Това разпит ли е? Заподозрян ли съм?
Нищо лично, сър. Трябва да му задам рутинни въпроси.
Казва се Лео Харт, но трудно ще се свържете с него.
На обяд отлетя за Рим.
Готови сме за снимки.
- Започваме.
Марк, забавлявай лейтенанта, докато заснемем сцената.
Той вече я видя.
- Видя? Той беше на сцената.
Уорд е прав. Времето е моя грижа, винаги знам колко е часът.
Боже, мъчи ме махмурлук. Ще се радвам, когато денят свърши.
Колко е часът, лейтенант?
Точно 11.
- Шегувате ли се?
Платих 1 000 долара за този часовник. Изостанал е с 5 минути от снощи.
Може ли? Никога не съм виждал часовник за хиляда долара.
Боже, сигурно е златен.
- Платинен.
Затова изглежда различен.
Часовникът ви не е повреден. И той показва 11.
Но трябва да е 11:05. Винаги го слагам 5 минути напред.
Надпреварвам се с времето 24 часа в денонощието.
Онези мъже от вашия екип ли са?
Да, постоянно са с нас.
- Добре. Мисля да поговоря с тях.
Благодаря ви за всичко.
Извинете. Лейтенант Коломбо от полицията. Може ли да поговорим?
Хотелът трябва да бъде в кадър.
- Целият.
По план, нали?
- По план.
Тук се появява той.
Може ли да те питам нещо?
- Сега пък какво има?
Ще бъде както го обсъдихме.
- На трета сцена.
Колко ще останем?
- 2 дни. После сме на четвърта сцена.
Искам да знам... Отбележи, Кати.
Трябва ли ни този декор?
- Не искам да ви прекъсвам.
Това акулата от "Челюсти" ли е?
- Мисля, че да, лейтенант.
Същата от филма?
- Така мисля.
Изглежда различна.
- Ако заснемем 31-ва сцена...
Възможно ли е да са били две? Защото в края на филма я взривяват.
Не сте дошъл да говорите за акула. Времето ме притиска. Какво искате?
Да ви задам няколко въпроса.
- Гардеробът идва след 5 минути.
Давам ви две.
- Чудесно.
Благодаря ви. Разбрах,
че с жена ви сте били разделени.
- Така е, лейтенант.
От доста време не сме близки.
- Знаете ли
дали се е виждала с някого?
Някой, с когото е била емоционално обвързана.
Клеър бе отдадена на работата си. Вече не я интересуваха нито любовници,
нито съпругът й. Бракът ни бе доста нещастен.
Все пак добре сте се разбирали. Били сте бизнес партньори.
Партньори? Само по документи. Клеър ме оборваше във всичко.
Нещата ставаха по нейния начин. Кажех ли "черно", тя - "бяло".
Само вижте новия договор с Уорд Фаулър.
Да плащаш на актьор толкова пари е лудост.
Момент, да изясним.
Намеквате, че не сте искали да му плащате толкова?
Трябваше да му откажат. Мисля, че е поискал двойно.
Но Клеър ме обори неофициално. Постъпих глупаво, че се поддадох.
Ако шоуто не се хареса, ще го спрат.
- Все още не разбирам.
С жена ви сте били партньори. Не е ли било в неин интерес
да не му дава толкова пари?
- Когато се касаеше за Уорд,
тя винаги вземаше неговата страна.
Простете, че питам, сър.
Спомням си разни истории, че по едно време бяха доста близки.
Намеквате, че отношенията им са били доста близки?
Да, но не и както си мислите. Те преживяха голям романс.
Когато влязох в киното, той бе приключил.
Но това не значеше, че Клеър спря да бди над кариерата на Уорд.
От любовница се превърна в майка.
Накара го да си облече зъбите, да свали 4 килограма.
Показа му как да се сресва.
- Изглежда се е гордеела с него.
Виновно бе егото на Клеър.
Разбирам.
Лейтенант Коломбо.
Лейтенант Люсерн.
Просто исках да ви уведомя, сър.
- Какво открихте?
Нищо.
- Още мислим, че е предумишлено, нали?
Не знам, сър. Какво предполагате?
Разчитате на инстинкта си и вероятно сте прав.
Според моя инстинкт спрямо Клеър, без да имам улики да продължа,
бих казал, че тя беше...
... склонна да бъде жертва. Някои хора са такива, знаете.
А Клеър...
Клеър се подиграваше с хората. Беше родена да бъде жертва.
Беше такава, че си го търсеше.
В брака, в живота, твърде възможно и в смъртта си.
Забележително, сър. Умеете да тълкувате нещата.
Особено за г-жа Дейли. Нека ви попитам.
Можете ли да ми кажете повече за нея?
Не много.
Но имате право.
- За какво?
Как мислите?
По-рано ви излъгах.
Не харесвах Клеър. Не я харесвах от години.
Което не значи, че не бях шокиран от новината за смъртта й.
Бях в шок дори когато се появихте.
Затова и казах неща, които звучат правилно за детектив.
Друг детектив, не вие. Седнете.
Реквизитор, чаша за лейтенанта, моля.
- Заблудихте ме напълно.
Нима?
- Честна скаутска.
Дори след като разпитвахте около снимачната площадка?
Благодаря. Споровете ни с Клеър невинаги бяха дискретни.
Някои бяха дочути, предполагам. Екипът сигурно ви е казал.
Знаете, че хората говорят.
- Знам, точно какво казват.
Клюката не означава нищо.
Все още нямаме улики, за да продължим,
освен факта, че убиецът е улучил целта от 9 метра.
Ако е улучил целта, лейтенант.
Какво имате предвид?
- Има еднакво добър шанс
някой да улучи рамото,
както и да улучи сърцето.
Което ни води до друга теория.
Да предположим, че извършителят е обирджия,
без намерение да убива никого. Вземаме предвид и факта,
че куршумът, насочен високо в гърба,
има над 28% шанс да убие жертвата, улучвайки жизненоважен орган
в непланирано престъпление от крадец, който не е специалист стрелец.
Да кажем, че шансът расте, ако мъжът е специалист стрелец.
Мислите ли, че е бивш наемник, хлапе, падащо си по оръжията,
или бивш полицай, който стреля по неподвижни мишени?
Специалистът стреля и по неподвижни цели.
А мъж, свикнал с огнестрелните оръжия, за да бъде специалист стрелец,
често попада в паническа ситуация.
Блестящо, сър.
Впечатляващо.
Нищо чудно, че разплитате повече престъпления от мен.
Почакайте.
Момент. Забравих.
Какво забравихте?
- Роклята.
Какво?
Мога да ви покажа какво имам предвид.
Извинете.
Бихте ли начертали кръг около сърцето?
Не натискайте силно, не искам да съсипя шлифера.
А сега?
- Сега ще си сваля ръцете.
Виждате ли какво става с кръга? Когато сваля ръце,
кръгът отива надолу.
Когато за първи път видях тялото на г-жа Дейли,
забелязах, че бе облечена в една от онези тесни рокли.
А дупката от куршум в дрехата
бе на два сантиметра под огнестрелната рана.
Означава, че е била с вдигнати ръце, когато е застреляна.
И не би могла да бяга, нали? Не и с вдигнати ръце.
Никой не се спасява, бягайки с вдигнати ръце.
Или е вървяла с вдигнати ръце,
или е стояла на място с вдигнати ръце,
когато стрелецът я е застрелял в гърба.
Много добре.
Но ми се иска да го бяхте казали по-рано.
Щеше да ни спести доста време.
Връщаме се на предумишленото убийство.
Този път несъмнено е такова. Лейтенант, отлична работа.
Уорд, колата е готова за път.
Ето какво нарисува полицейският художник.
Не е от голяма полза.
- Дори никаква.
Не трябваше да ви губя времето. Сам ще се изпратя.
Благодаря ви.
Къде е...
Ето я вратата.
Лейтенант, откъде мислите, че е взел дрехите?
Странно е, че го споменавате. Цял ден и аз се питам същото.
Има някои странности около тях.
Нито анорака, нито ски маската имат някакви следи.
Не можем да ги проследим. А и убиецът е отрязал етикетите.
Виждам, че се заключвате, което е доста умно.
Отключих.
Не, не съм.
- Мислите, че е повредил дрехите,
защото се е страхувал, че ще го познаят?
Именно, сър. С вас мислим еднакво.
Нали?
- Питам се...
Има ли начин да отключа вратата? Явно не мога.
Всеки има проблем с отключването.
Много благодаря, сър.
Споменах ли за маската?
- Че е била нарязана ли?
Не. Имаше грим върху нея. От лабораторията го откриха.
Къде би открил маска с грим върху нея?
- Много добър въпрос.
Мисля, че знаете отговора.
- Така мисля и аз.
Възможно е да търсим жена.
- Именно.
Предполагахме, че е мъж, но е възможно да сме грешали.
Най-вече по отношение на това.
- Облекчен съм да го чуя от вас.
Мислех, че щяхте да кажете, че е невъзможно заради Тони.
Тони е собственикът на бакалията. Каза, че гласът е бил мъжки.
Но предвид ръст под средния и фактът, че гласът е бил прикрит,
заглушен от маската...
- Сочи към съмнение, че е друг пол.
От лабораторията ще изследват грима, утре ще ви съобщя резултата.
Трябва да ви плащат извънредни.
- Такова е чувството.
Приятно е да се работи с вас.
- Благодаря.
Оръжейна
Май се самозабравих, сър.
Надявам се, че не възразявате.
Не. Всичко е наред.
Страхотни обувки.
Вече знам защо лейтенант Люсерн е толкова висок.
И по този повод ще ви помоля да проявите дискретност.
Заради обществения имидж.
- Разбира се, сър.
Не се тревожете за това. Доколкото виждам,
по-висок сте от мен с 10 сантиметра.
Благодаря, лейтенант Коломбо.
- За мен е удоволствие, л-т Люсерн.
Получих втори доклад от лабораторията за маската
затова бързах до тук.
- Слушам.
Оказа се, че извършителят може би не е жена.
Гримът е сценичен. Не такъв,
с какъвто жените излизат навън. Пудра за лице.
Жените често използват грим
като пудра за лице. Например аз
използвам точно този грим.
Знам, сър.
- Убеден съм, че вече знаете.
Въпросът е друг.
Лабораторията откри следи
от четири различни вида грим върху маската.
Обикновено жените не сменят често грима си.
Този факт ме накара да се замисля.
Това накъде ви насочва, сър?
- Само предполагам.
Професионален гримьор?
- Именно.
И моята гримьорна.
- Не, сър.
Дойдох само да ви видя. Заиграх се с обувките ви,
за да убия време, а вие дойдохте.
През това време не съм търсил нищо.
Това значи, че не ви се е налагало. Вече знаете нещо.
Къде търсихте?
- Познайте. Давам ви три възможности.
В гардеробната на студиото.
- Познахте от раз. Невероятно!
Аноракът и ски маската са от гардеробната.
А пистолетът?
- Сър, подигравате ми се.
Знаете, че в гардеробните няма оръжия.
Разбира се, колко съм глупав.
- Оръжията са в стаята за реквизит,
а не в гардеробната. Защо умник като лейтенант Люсерн
допуска такава грешка?
- Защото в момента не говорите с него.
Разговаряте с Уорд Фаулър.
Каква е разликата, сър?
- Уорд Фаулър е заподозрян в убийство.
А човек под такава заплаха е склонен да допуска грешки.
Кой е казал, че Уорд Фаулър е заподозрян в убийство?
Лейтенант Люсерн.
- Той ли го е казал?
И как е стигнал до този извод?
Стигнал е до същия факт, както и вие.
- Какъв факт, сър?
Само четирима са могли да убият Клеър.
- Тоест, четирима, които са знаели
къде е щяла да бъде в онази нощ?
- Именно! И само един
веднага се свързва с грима, гардеробната и реквизита.
Да видим.
Г-жа Дейли е приела обаждане от секретарката си в гримьорната ви,
тогава е казала, че ще ходи при... Как му беше името?
При Тони. Тони е човекът от...
Ако пак го кажете, ще се самоубия.
- Извинете. Казвал ли съм го и преди?
Хората, които са знаели къде е щяла да бъде Клеър в онази нощ,
са секретарката й, господин Сид Дейли,
Марк...
- Чудя се откъде Марк е знаел.
Марк е предложил да й донесе чийзбургер,
а тя е казала на секретарката си да му предаде,
че не само не иска помощник, но и не иска и чийзбургер.
А ще си вземе сандвич от Тони. И да предаде същото на съпруга й.
Разбирам.
- Не разбирате.
Сигурно сте виждали това и преди, защото сте били в гримьорната си,
когато е приела обаждането. Разговаряла е точно в това помещение.
Не знам. Не съм сигурен.
Нямам навик да слушам телефонните разговори на другите.
Не знаех, че Клеър ще ходи при Тони.
Не знаехте?
- Абсолютно, лейтенант.
Тогава откъде знаехте, че само четирима души са знаели
къде ще ходи Клеър и че вие сте един от четиримата?
Както и вие. Попитах секретарката и тя ме информира,
че обаждането е за гримьорната ми.
- Попитали сте я?
Да, попитах я, лейтенант.
- Много добре, сър.
Благодаря. Това имахте предвид.
Така е.
От нас става чудесен екип.
- Нещо като Шерлок Холмс и Уотсън.
Не, не. По-скоро като Шерлок и Шерлок.
Искам да кажа, че работя с най-скъпоплатения детектив на света.
Не толкова скъпоплатен. Не и когато плащам толкова много.
Трябва да си намеря работа при Сид Дейли.
Трудно се намира такъв човек в Рим.
- Предполагам.
Версията му трябва да се провери, както на всички останали.
Между другото, споменах ли, че открихме пистолета при реквизита?
Не. Казахте, че смятате да проверите там.
А, вярно.
А вие не искахте да прибързвате.
- Добрият детектив не прибързва.
Открихте ли нещо по пистолета?
Какво например?
Отпечатъци.
- А, да. Едва ли.
От лабораторията още анализират.
Впрочем, сър,
защо мислите, че е върнал пистолета, а е изхвърлил всичко останало?
Може би не е имал време да се отърве от оръжието.
Пистолетите са лесно проследими. А реквизитът изглежда скришно място.
Отново дадохте точен отговор.
- Когато сте готов, г-н Фаулър.
Идвам.
- Сър, ако не възразявате,
бих искал да...
- Няма проблем.
Благодаря много, оценявам го.
Извинете. Не искам да съм нахален,
но може ли да си взема едно такова?
- Разбира се, вземете колкото искате.
Обичайната рекламна глупост. Уорд Фаулър това, Уорд Фаулър онова.
За вас е глупост, но жена ми ще бъде много доволна.
Размажи го. Наистина го размажи, особено от тази страна.
Виждам. Така ли?
Не мога да преценя.
Преча ли, сър? Простете. Не исках да се натрапвам.
Забележително. Невероятно е как го правите.
Жена ми би ви се зарадвала.
- Благодаря, лейтенант.
В биографията ви не пише
кога са ви открили и какво сте работили, когато са ви открили,
нито кой ви е открил.
- Ще поговоря с рекламния отдел.
Като стана дума, г-жа Дейли ви е открила, нали?
Разказах ви за това с голямо чувство и подробно при запознанството ни.
Именно, би трябвало да го пише.
- Извинявай, Кени.
Откъде сте дошли и кога...
Защо направо не ме попитате това, което искате да знаете?
Къде ви откри г-жа Дейли, сър? Това и жена ми не знае.
В биографията ви не го пише.
Нито, че Уорд Фаулър е истинското ви име.
Всеки фен на лейтенант Люсерн би искал да го узнае.
Да спрем да се преструваме, че аз съм умен, а вие - прост.
Ще ви доверя нещо.
- Ще си остане между нас,
като обувките.
- Лейтенант, истинското ми име
е Чарлз Киплинг. Само вие го знаете.
Чарлз Киплинг имаше проблеми, когато Клеър го откри.
Работих в театър в Торонто. С Клеър се сприятелихме,
тя реши, че ме очаква блестящо бъдеще и ме убеди да напусна Канада.
И това беше началото. Разбира се, проблемът се задълбочи.
Винаги съм бил чувствителен на тази тема. Разбирате ли?
Напълно, сър.
Лу, на теб говоря, но ти не ме слушаш.
Бюджетът ни е на нула.
Лу, ще ми повярваш ли? Няма пари.
Това е предложението, решавай.
Чудесно. Договорихме се.
Сега пък какво има, лейтенант? Зает човек съм.
Оттатък нямаше никого, затова влязох. Поздравления.
За какво ме поздравявате?
- Чух, че наследявате доста пари.
Разбирам. Чули сте за неочакваното ми щастие.
Да, сър, чух.
- Ако си мислите, че съм знаел,
грешите. Адвокатът ми се обади и каза,
че банковият сейф на жена ми е пълен със сертификати за сребро.
Нямам представа как го е направила. Мисля, че и правителството има пръст,
тя никога не декларираше приходите. Пазеше сертификатите
в сметки в канадска банка.
- И сега всичко остава за вас.
Всичко остава за мен. Като приспаднем данъците.
Включително и няколко хубави дълга от Уорд Фаулър.
Нима? Изненадващо,
предвид парите, които печели.
- Никога не оспорвам богатство.
Само знам, че занапред отношенията ни с Уорд Фаулър ще бъдат по-топли.
Питие?
- Чудно как е пазила това в тайна.
Някак си. Разбрах току-що.
- Знам, счетоводителят ви ми каза.
Чудесно. Значи приключихме.
Да, сър, приключихме.
Още нещо.
Г-н Харт е в Рим. След малко ще се върне в хотелската си стая.
Преди да говоря с него,
наистина ли играхте шах с него през онази нощ?
Лейтенант, ще бъда искрен.
Онази нощ не бях при Лио Харт.
Но и не съм убивал жена си.
Да, г-н Дейли?
- Моли, влез. Нуждая се от помощта ти.
Кажи на лейтенант Коломбо къде бях в четвъртък вечерта,
когато жена ми бе убита? Кажи истината.
Г-н Дейли беше с мен.
Заедно напуснахме офиса му и заедно останахме
в апартамента ми до сутринта на другия ден. Това е истината.
Да, г-це. Вярвам, че е така.
Добър ден, лейтенант Люсерн. Май дойдохте за признанието ми.
Е, няма да го получите.
Защото...
... не разполагате с факти.
Почакайте. Ще ви хареса. Да видим какво сме записали.
Така.
Не знам защо започнахте да се смеете. Пускам.
Добър ден, лейтенант Люсерн. Май дойдохте за признанието ми.
Е, няма да го получите.
Изглеждам глупаво, но тази машина е невероятна.
Колко пари горе-долу струва една такава?
Около 3 000 долара. Без да броим камерата.
3 000 долара?
За толкова бих си купил нова кола, не че ми трябва.
Лейтенант, имате да ми кажете нещо, нали?
Да, сър. Съжалявам, че ви безпокоя по такъв начин.
Само няколко въпроса, преди да предам доклада си за Сид Дейли.
Изглежда, че не е извършителят. Бил е с момиче, тя потвърди.
Разбирам.
Ето какво.
Да обсъдим това, което ще ви кажа.
После двамата може да разпитаме Уорд Фаулър.
Като лейтенант Люсерн, в ума ми назрява една неприятна идея.
Бренди?
- Благодаря.
Каква идея, сър?
- Говоря от името на лейтенант Люсерн.
Разбира се.
Колкото и невероятна да е тя,
и невероятна за възприемане,
Уорд Фаулър е човекът, когото търсим.
- Искате да кажете "убиецът"?
Именно.
Не.
- Да.
Знам, че ви идва като гръм от ясно небе.
Но да помислим.
Нека разгледаме възможностите.
- Щом казвате,
но не виждам възможен мотив.
Защо Уорд Фаулър ще иска да убие Клеър Дейли?
Тя го е направила известен.
- Същото се питах и аз,
но после се замислих за дълговете.
- Така ли?
Колкото и странно да е, да. Говоря като Люсерн.
Разбира се.
- Половин милион долара дълг. Леле!
Не спирах да се питам как така Уорд Фаулър печели толкова пари,
а дължи на Клеър Дейли толкова много. Изведнъж ми хрумна.
Какво, сър?
Кафе?
- Благодаря.
Миналият август гледахте ли серията, в която мъж беше изнудван от жена?
Да, сър, гледах я.
Той я застреля.
Именно.
Защо Клеър Дейли е изнудвала Уорд Фаулър?
И как?
Тук се нуждая от вашата помощ. Случайно
да сте говорили с полицията в Торонто?
- Всъщност да, говорих с тях.
Така си и помислих. А те ви казаха...
Че името Чарлз Киплинг е псевдоним.
И тогава решихте да проверите отпечатъците на Уорд във ФБР.
Точно така. Невероятен сте.
Оказа се, че истинското име на Уорд Фаулър не е Чарлз Киплинг,
а Джон Шнелинг. И не сте... Той не е канадец.
Американец е. Отишъл е в Канада,
след като е дезертирал по време на Корейската война.
Виждате ли? Ето ви мотив.
Как би изглеждало любимият детектив на Америка
да се окаже дезертьор от Корейската война?
Или не се сетихте за това?
- Напротив, сетих се,
но има нещо погрешно в мисленето ви, ако позволите да ви критикувам.
Ако кариерата на Уорд е съсипана, Клеър не би могла да го изнудва, нали?
Той вече не би имал пари. А и шоуто щеше да бъде спряно.
Щеше да бъде нейното шоу. Разбирате ли какво имам предвид?
Може ли умна жена да унищожи единствения си доход?
Не знам. Може ли? Така постъпи героинята в серията от миналия август.
Абсолютната заплаха на всеки изнудвач. "Плати ми или ще те съсипя."
Може ли да ви задам един въпрос, сър?
Защо не попитаме Уорд Фаулър дали е бил изнудван?
Попитах го.
- И?
Твърди, че не е.
Твърди, че има, както го нарича, "слабост".
И тази слабост му е струвала много.
Клеър е проявила доброта да му даде пари на заем,
за да покрие големите си загуби.
- Вие повярвахте ли му?
Предвид вашите доводи, мисля, че да.
Не съм сигурен. А вие повярвахте ли му?
Трудно е да се каже.
Предвид вашите доводи срещу него.
Имал е ужасно много да крие. Знаехте ли?
Например, дезертирал е от артилерийско подразделение.
Бил е специалист стрелец. И това проверих.
Никога не ми е казвал това.
- Виждате ли?
Не може да сте сигурен, нали?
От друга стана, Уорд Фаулър има алиби.
Бил е с Марк по време на убийството.
Алибито му е желязно.
Желязно като на Сид Дейли?
- Мисля, че дори повече, сър.
Момиче, за което ще се жениш, е по-склонно да осигури алиби
от помощник.
- Какво заключаваме от този разпит?
Уорд Фаулър отрича да има мотив, няма да признае, че има средства
и може да докаже, че не е имал възможност.
Това ни насочва към Сид Дейли.
- Чудесна реплика за трето действие.
"Това ни насочва към Сид Дейли."
Мисля, че разговорът ни беше полезен.
Много ви благодаря. Оценявам го.
Още нещо, сър.
Открихме нещо върху пистолета. Споменах ли?
Не. Какво, лейтенант?
- Нишка.
От анорака ли?
- Не. Не сме проследили дрехата,
от която е нишката.
- Аз бих взел заповед за обиск
за четиримата замесени.
- Точно това направих, сър.
Всъщност...
Бихте ли отключили? Още не съм й хванал цаката.
Искам да знам какво значи това.
- Сид, моля те.
Попита ме къде сте. Дано не възразявате, че му казах.
За какво става дума?
- Ето го и пуловерът.
Съвпада ли с нишката?
- Да.
Трябва да го занесем в лабораторията. Само той е с най-близко съвпадение.
Не знам за какво говорите, но подозрението е насочено към мен,
и се досещам от кого.
- Не отричам, че лейтенант Люсерн...
Ще спрете ли да го наричате така? Той е детектив от сериал.
Не може да водите разследване въз основа на подозренията му.
Имам причина далече от подозренията му.
На спусъка на пистолета, с който е убита жена ви,
открихме нишка. Страхувам се, че същата нишка
е от този пуловер.
- Нишка от моя пуловер?
Да. Мохер. От лабораторията казаха тъмносин мохер.
Сетих се, че такъв цвят пуловер носехте в деня на запознанството ни.
Сутринта, след като е била убита.
- Невероятно.
Съгласен съм с вас. Имам отлична памет за цветове.
Браво, лейтенант. Дори аз не запомних това.
Нима? Странно.
Защото една от причините да помня пуловера е,
че и вие го носихте през онзи ден. Във връзка с разговора ни.
Да предположим, че Люсерн е прав, когато е смятал, че Уорд е търсеният.
Да предположим, че Уорд Фаулър е сложил нишката върху пистолета.
Не ви разбирам.
- Да кажем, че вие...
Да кажем, че лейтенант Люсерн е прав
и Клеър Дейли ви е изнудвала, както в сериала.
Лейтенант, разбрахме се, че имам, както го наричате,
"непробиваемо алиби".
- Наричаме го "желязно".
Да, но и двамата знаем, че бихте могли да го създадете.
Беше смело от ваша страна да ми покажете видеомагнетофона.
Обичате да рискувате.
Все се питах как две питиета ще причинят махмурлук на Марк.
Досетих се, че е заради фенобарбитала.
Марк е бил приспан. После сте записали играта
отишли сте при Тони, убили сте Клеър, прибрали сте се и сте събудили Марк.
Той е бил дезориентиран, замаян и гузен, че се е напил.
Гледали сте запис, направен през времето, докато е бил в несвяст.
Радвал се е, че е заспал само за няколко минути,
вместо за час и половина, които всъщност са изминали.
Бутнали сте часовника му напред.
После сте върнали стрелките на точното време, докато е спял.
Сгрешили сте. Не е трябвало да ги връщате на точното време,
защото Марк винаги наглася часовника си 5 минути напред.
Учудих се. Часовник за хиляда долара не изостава с пет минути за една нощ.
Това ли е всичко?
- Не, сър. Ръстът на престъпника.
Бил е висок колкото мен.
И колкото вас,
без високите обувки.
Има и още нещо.
Вие умеете да стреляте.
- Безкрайно увлекателно, лейтенант.
Но както би казал л-т Люсерн: "Без доказателство няма престъпление."
Въпреки всичко увлекателно.
- Мисля, че имам доказателство.
Ето го.
Какво доказателство?
По този пистолет няма отпечатъци. Сам го казахте тази сутрин.
Това е глупава демонстрация, лейтенант.
Отново сте прав, сър. Убиецът е почистил отпечатъците.
Работата е там, че е забравил нещо.
- Какво?
Знаете, че пистолетът се използва само като реквизит.
Винаги е стрелял с халосни патрони.
До мига, в който сте го откраднали. За да убиете г-жа Дейли,
е трябвало да махнете халосните и да заредите истински.
По пистолета няма отпечатъци, защото вие сте ги изтрили, сър.
Но има причина за забавянето на доклада от лабораторията.
Сетили сте се да почистите пистолета.
Но не сте се сетили да махнете патроните.
Проклятие!
Знаех си, че забравям нещо.
Трето действие винаги свършва така.
Не бях репетирал за убиец.
Все пак съм детектив.
Така е, сър,
но вие убихте Клеър Дейли, нали?
Тя беше изнудвач.
И аз я убих.
До този миг се радвам, че я убих.
Вярвам, че чрез това убийство
състраданието е на страната на убиеца.
Това удовлетворява ли ви?
- Да, сър, удовлетворява ме.
Лейтенант, ще ми направите услуга, ако престанете да ме наричате "сър".
Гледахте: КОЛОМБО
Реквизит за убийство
Преводач fakelini / 2020