Constantine (2005) Свали субтитрите
Копието на съдбата изчезва в края на Втората световна война.
МЕКСИКО
К О Н С Т А Н Т И Н
ЛОС АНДЖЕЛИС
ГРАДЪТ НА АНГЕЛИТЕ
Мисля...
Мисля, че ти намерих един.
Обадих ти се,
защото не можах да го прогоня сам.
Затова ти се обадих, Джон.
Аз съм Константин, Джон Константин.
Задник.
Разбира се.
Готов си.
Какво, по дяволите...
Трябва ми голямо огледало. Веднага.
По-бързо!
САТАНИЗЪМ И МАГЬОСНИЧЕСТВО
Аз съм Креймър, Чаз Креймър, задник.
Какво? Аз съм Креймър,
Чаз Креймър, задник.
- Чаз!
Премести колата!
- Защо?
Премести проклетата кола!
Готово, преместих я.
Вдигнете го над леглото.
Завържи го за този край. Хенеси, мини от другия край.
Затворете очи и каквото и да става, не гледайте.
Покажи се!
Усмихни се, изчадие.
Това е за шефа ти.
Дърпайте!
Нали ти казах, че съм ти намерил нещо?
Какво стана вътре?
Ти май ходиш по сбирки, а?
- Така заглушавам гласовете...
И аз трябва да спя, Джон.
- Нуждая се от помощ, отче.
Ти? От мен?
За каква...
Не успях да го прогоня напълно.
Ослушвай се. Ако чуеш нещо необичайно,
обади се. Закрилата му не ти е нужна. Ще влезеш във форма.
След ден-два.
Ще опитам заради теб.
Защо го направи? Знаеш, че колата не е моя.
Казах ти да я дръпнеш.
- Но не каза, че ще го хвърлиш
заедно с побеснелия демон.
- Давай към "Алварадо".
Знам.
Мислиш ли, че ако ми казваш повече, ще мога да ти помогна?
Не? Естествено, че не.
Прости ми, отче, защото съгреших.
От две седмици не съм се изповядвала.
Днес убих човек.
Още един.
Дори не видях лицето му.
Дръпнах спусъка и той си отиде.
Повечето ченгета изкарват 20 г, без да стрелят нито веднъж.
Защо винаги знам къде са негодниците?
Или къде да се целя? Или кога да стрелям?
Чудя се, дали нещо не е наред с мен?
Дали не ме е обладал Сатаната?
- Бог ти е отредил място,
както на всички нас.
Не позволявай на гузната съвест да надделее над вярата ти.
Старая се. Наистина.
Изабел.
Преживял съм неща,
за които повечето хора не са и чували.
А накрая ще бъда победен от тях.
Ти няма да си първият, Джон.
Стига, Лес. Първия път ме спаси, ще ме спасиш и сега.
Този път има разсейки.
Преди 20 години не можех да те вкарам тук,
сега пък не мога да те изкарам. Да, чудесна идея, запали.
Джон, трябва да се подготвиш.
Уреди си нещата.
- Няма нужда. Знам къде отивам.
Добро утро.
- Добро утро.
Анджела, недей да гледаш.
Моля, оставете ни насаме.
Изабел...
Паднала е от покрива.
- Скочила е.
Не.
- Трудно ти е да го приемеш,
но тя беше болна.
Изабел никога не би се самоубила.
Никога. Точка по въпроса!
Има запис от охранителните камери.
Задръжте асансьора! Надолу ли сте?
- Все още го вдигам.
Нов случай? Голямата победа? Върховният удар?
Онзи, който чакаш отдавна ли?
- Остави ме на мира.
Че кога не съм те оставял?
Много съм ти задължен. Благодаря.
Как се чувстваш?
- Какво ми носиш?
Стружки от куршумите, с които стреляха по папата,
ампули със светена вода от р. Йордан
и, направо ще паднеш - бръмбар от Амитвил.
За демоните този звук е нетърпим.
- Ти май си маниак на тема "буби".
Просто ги харесвам.
Че кой не ги харесва?
По-внимателно, Г-н Герой. Това е драконов дъх.
Нали вече не можеше да го намираш?
Познавам един, който познава един...
Та, какъв е случаят?
Прогоних демон воин от едно момиченце.
Като че ли искаше да премине.
Знам, че звучи невъзможно.
- За тях ние сме марионетки,
не врати. Могат да ни манипулират, но не и да проникнат в света ни.
Все пак прегледай свитъците за прецеденти.
Друго?
- Носиш ли нещо лично за мен?
Аз черпя.
- Питам се:
"Докога ще бъда твой роб, Джон?"
Не си мой роб, Чаз, а високоценен чирак.
Като Тонто и Робин.
Или като ония двамата, тънкия и дебелия.
Тогава защо не чиракувам нещо друго, освен шофирането?
Остани да си говорим!
Да взема ли палтото ви?
- Не, благодаря. Идвам за малко.
А вашето, госпожо?
- И аз съм за малко.
Трябва да говоря с него. Важно е.
- Аз дойдох първи.
Вие сте груб дори в църквата.
Отче, имали сте новини.
- Да. Говорих с епископа.
Знам какво искаш, синко.
- Още ме държиш под око.
Нали, Гавраиле?
Поласкан съм.
Пастирът води дори най-заблудените овци от стадото си,
но в случая това звучи двулично.
- Трябва й католическо погребение.
Ще извършим смъртен грях.
- Тя не се е самоубила.
Епископът не мисли така. Знаеш правилата.
Отче... Дейвид...
Става дума за Изабел. Тя вярваше, че единствено Бог я обичаше.
Моля те.
- Съжалявам.
Напоследък наблюдавам странен душевен трафик.
Дай ми отсрочка. Ще спечеля точки за отбора.
Опитваш се да се намъкнеш в рая, а?
- А милионите, които върнах?
Само те ми стигат за входа.
- Тая работа не става така.
Не Му ли служих достатъчно?
Какво още иска от мен?
- Обичайното - саможертва, вяра.
Вярвам, за бога!
- Ти знаеш, че Той съществува.
За разлика от другите, ти "виждаш".
- Не съм го искал.
Роден съм с това проклятие.
- Не е проклятие, а дарба,
която ти ползваш за лични облаги.
- Гоних демони от момиченца.
Това за чия облага е?
Ти правеше всичко само за себе си.
За да спечелиш отново милостта Му.
- Невъзможни правила,
безкрайни ограничения, кой отива горе, кой - долу... И за какво?
Ти дори не ни разбираш. Мястото ти е в ада, метисе.
Защо, Гавраиле? Мразиш ли ме?
Не ходих достатъчно на църква, не се молих достатъчно.
Не ми достигнаха 5 кинта за пожертвованията...
Ще умреш млад,
защото от 15-годишен пушиш по 30 цигари дневно.
И ще идеш в ада, защото отне собствения си живот.
Ти се издъни, приятел.
Навън поне е по-хубаво.
Той никога не е имал чувство за хумор.
И последните Му "изречения" винаги са истински трепач.
Константин! Ще подгизнеш!
В двора на убиеца са открити труповете на 22 жени.
Телата са силно разложени и...
Изнасилил я над 100 пъти и я погребал жива.
...заврян във фризера, с отсечена глава, а органите му...
Изабел!
САМОУБИЙСТВО В ПСИХИАТРИЯТА
Ужасно съжалявам, Изи.
- Константин.
Константин
Додсън на телефона. Ало?
ВРЕМЕТО ВИ ИЗТИЧА
КУПЕТЕ СИ НОВИЯ ШЕВРОЛЕТ
Ей, приятел, имаш ли огънче?
Не си ври носа в чужди работи, г- н екзорсисте!
Знам къде отиваш, Джон! Отиваш в "Миднайтс".
Разбрахме се да чакаш в таксито.
- Там е рай за всички.
Четох някъде за това заведение.
- Грешиш. Това е бар.
Папа Миднайт се закле да пази неутралитет.
Той е жива легенда.
Вкарай ме в бара, моля те. Умолявам те.
Дадено.
- Ще вляза.
Стига да можеш.
Какъв е отговорът? Мечка? Или две патки в облак?
Две жаби на пейка.
Две жаби на пейка. Ама аз съм с него. Джон!
С него съм.
Плъх в рокля. Разбира се, че е плъх в рокля.
Само те изпробвам.
Не ставай.
Отдавна не си идвал.
Реликви ли ще ми продаваш?
- Не. Бях прекалено зает.
Търговията с ментета ти се отразява зле.
За бога, Миднайт. Мислех предмета за автентичен.
Разбирам. Разболял си се по други причини.
Колко ти остава?
- 2 месеца или година.
Май снощи чух гръмотевица. Сатаната явно е огладнял.
За твоята душа той ще дойде лично.
- И аз така чух.
Не си дошъл, за да ми плачеш на рамото, нали?
Преди малко един демон ме нападна на "Фигароа".
Те не те обичат, Джон. Колко си върнал в ада?
Демонът не беше метис, а чистокръвен, и то тук.
Това е невъзможно.
А вчера демон воин се опита да проникне през едно дете.
Виж, Джон, демоните си стоят в ада, а ангелите - в рая.
Такава е оригиналната постановка.
- Благодаря за урока по история.
Той много ми помогна.
Искам да използвам Стола.
Ще забравя факта, че той замалко не те уби.
Знаеш, че съм неутрален и докато има баланс,
не вземам страна.
- Преди ти беше барман.
Беше и магьосник, изправен срещу колко? 30 ашгари ли?
А аз...
- Ти беше Константин.
Великият Джон Константин.
Навремето.
Този път опасността е голяма. Усещам я как се задава.
Ужас.
- Балтазар?
Това изражение ми стига за цяла нощ.
Ще върна жалкия ти задник там, дето му е мястото!
Знаете правилата в моя дом! Щом сте тук, ще ги спазвате!
Джони, моето момче,
чух, че скоро се отправяш надолу.
Ще си имаме прясно месце.
Вкусно.
- Имаме събрание, Джон.
Какво? Не разбрах.
Добре дошъл в живота ми.
Г- н Константин...
Видяхме се във...
- Помня.
После ви видях във...
- Съдба, какво да се прави?
Бих искала да ви питам нещо.
- В момента не ми се говори.
Тогава само ще слушате. Моля ви.
Винаги има уловка.
Вчера убиха сестра ми.
- Моите съболезнования.
Благодаря. Тя се лекуваше в психиатрията.
Скочила от покрива.
- Нали я убили?
Изабел не би се самоубила.
- Ами да, лудите не се самоубиват.
Това просто е лудост.
Чувала съм името ви в участъка.
Знам с какво се занимавате - окултизъм, демони, екзорсизъм.
Преди да приемат сестра ми, тя стана силно параноична -
говореше за демони и ангели. Мисля, че са я подвели.
Внушили са й да скочи от покрива.
Мисля, че са били демони от някакъв култ.
Звучи ми като хипотеза. Желая ви успех.
Мислех, че поне ще ме насочите във вярната посока.
Дадено.
Не се е самоубила. Сестра ми беше католичка.
Знаете какво значи това.
- Значи, че душата й ще иде в ада.
Там безкрайно ще я късат на парчета, докато тя пищи от вечна агония.
Така ли е? Познах ли?
Проклет да сте.
Ами ако ви кажа, че Бог и дявола са се обзаложили?
За душите на цялото човечество ли?
Ще ви отвърна да си пиете хапчетата.
- Условието:
Никакви директни контакти с хората. Само да им влияят.
Добре. Защо?
- Заради тръпката.
Тръпка ли е мъжът да пребие жена си до смърт?
Или майката да удави детето си? И за тези неща ли вините дявола?
Хората са зли, г-н Константин.
- Права сте.
Способни сме на ужасни неща. Но понякога ни влияят положително.
Много поучително,
обаче не вярвам да има дявол.
- А трябва. Той вярва във вас.
Токът спря.
- Съмнявам се.
Какво става?
- Да вървим. По-бързо.
Какво е това?
Крила. Може би са на хищници.
Шегувате се. Какви са тия птици?
- Такива, дето нямат работа тук.
Пистолетът няма да ви помогне.
Затворете очи.
- Защо?
Както желаете.
Демоните си стояли в ада, а?
Само дето те не го знаят.
Не се тревожете, първия път се случва на всички.
От сярата е.
- От сярата ли?
Какви бяха тези създания?
- Демони.
Лешоядите на прокълнатите.
Невъзможно.
- Напротив. И не гонеха мен.
Наистина ли вярвате, че не се е самоубила?
Изабел никога не би се самоубила.
- Хайде да се уверим.
Да видим дали е в ада.
Гореща или студена?
- Сложете я пред стола.
Не мога да повярвам какви ги върша.
- Тези неща на Изабел ли са?
А котката?
- Паток ли? Да, защо?
"Паток"?
- Името странно ли ви се вижда?
Котките вършат работа. Те са и там, и тук.
Ако ще правите заклинание, не ви ли трябват свещи и пентаграм?
Защо, имате ли?
- Това е лудост.
Сега искам да излезете.
Какво?
- Моля ви, Анджела.
От апартамента.
Внимавайте с котката.
Господи, тази част я мразя.
Изабел?
- Константин.
Божичко!
Константин, какво...
- Близначки.
Какво?
- Вие сте били близначки.
Самоубила се е.
- Какво?!
И е прокълната.
ДОДСЪН, ИЗАБЕЛ
Откъде взехте гривната?
Трябва да хапна нещо.
ДОДСЪН, ИЗАБЕЛ
Какво правиш тук?
Успокой се, човече. Чакай!
Що за магазин е този?!
Джон?
Като малък виждах неща,
които хората не би трябвало да виждат.
Неща, които не бива да виждат.
Родителите ми, като всички нормални родители,
още повече влошиха ситуацията.
Ако мислиш, че си луд, намираш изход.
Направил си опит за самоубийство?
- Нищо не съм опитвал.
Официално съм бил мъртъв 2 мин.
Когато преминеш оттатък, времето спира.
Повярвайте ми - 2 минути в ада са цяла вечност.
Когато се върнах,
осъзнах, че всичко, което съм видял, е било реално.
Раят и адът са тук, зад всяка стена, зад всеки прозорец.
Те са тук, на Земята, а ние сме между тях и нея.
Ангелите и демоните не могат да навлизат в нашето измерение.
Навлизат само т. Нар. Метиси.
Именно те ни влияят.
Те ни подстрекават, но само една дума
може да ти даде кураж или да превърне удоволствието в кошмар.
Полудемоните
и полуангелите имат човешки лица.
На това оттатък му викат "баланс", а аз - лицемерна глупост.
Когато някой метис наруши правилата, изритвам задника му обратно в ада.
Не ги спипах всичките, но се надявах,
че съм върнал достатъчно, за да се пенсионирам.
Не разбирам.
Аз съм самоубиец, Анджела. Като умра, знам къде ще отида.
Опитвате се да проникнете в рая ли?
- Хвърлят ме в затвор,
в който половината затворници съм вкарал аз.
Бог е отредил място за всеки от нас.
- Бог е жестоко дете.
Той нищо не отрежда.
- Когато бяхме малки,
Изабел също виждаше разни неща.
Додсън, слушам.
Охранителят го видял при тялото и той избягал навън.
Влязъл тук и се удавил в алкохол.
Може да ми е бил колега в колежа.
Този какво прави тук?
- Той е наш човек.
Защо не ме извика, кучи сине?
В какъв смисъл? Какво?
Как?
Ясно.
Трябва да видя къде е умряла Изабел.
Сеанси, викане на духове, спиритуализъм...
Татко мислеше, че тя се опитва да привлече внимание. И тя успя.
Разказа на всички какво е видяла.
И изплаши майка ми до смърт.
После почти цяла година не продума.
- И я вкараха в психиатрия?
За колко време?
- За 2 седмици.
Този път. Първо се оправяше, после се влошаваше.
Напоследък беше много зле.
Символът върху ръката на мъртвия...
Той има ли нещо общо с Изабел?
Аз съм ченге. Помните ли?
- Не може да не е оставила нещо.
Показах ви всичко, което беше оставила в кутията.
Оставила е и нещо друго, което ченгетата да не намерят.
Нещо, предназначено само за вас.
Нали сте нейна близначка? Близнаците мислят еднакво.
Аз не съм като сестра ми.
- Но навремето сте били.
Когато все сте били заедно. Вие започвате изречение,
тя го довършва.
- Това беше много отдавна.
Подобна връзка не изчезва лесно.
- Тук няма нищо.
Тя е решила да се самоубие в тази стая.
Точно на това място. Знаела е, че ще дойдете
и е искала да видите това, което е видяла тя.
Какво е направила, Анджела?
- Откъде да знам?
Вие как бихте постъпили?
- Не знам.
Какво е направила? От какво се страхувате?!
Какво е направила?!
- Не знам!
Като малки
си оставяхме съобщения
по прозорците.
Замъглявахме ги с дъха си.
Замъглявахме прозорците.
В Новия завет няма 17-а глава.
В Библията в ада главите стигат до 21.
В ада има Библия?!
Тя има друг поглед
към Откровението: Светът няма да свърши, дяволът ще го управлява.
Ако питате мен, все тая - огънят си е огън.
От 16:29 до 16:30.
Лоша работа. "Греховете на бащата ще бъдат надминати
от греховете на сина."
- Кой е синът?
Но той не може да проникне тук.
- Чий син? Божия ли?
Другият. И дяволът има син.
Ето го. Това е знакът на Мамон,
на сина на Дявола. Тук пише...
Бийман?
- Да, извинявай.
Чувам те. Та, тук пише:
"Мамон се противеше на властта на баща си
и изгаряше от желание да създаде свое царство от огън и кръв".
Мамон е последният демон, който бихме искали да дойде тук.
Чакай, чета нещо двусмислено.
- Винаги има уловка.
"Първо Мамон ще има непогрешим ясновидец".
Изабел...
- Но това не ще е достатъчно.
"Той ще премине оттатък само с помощ Свише".
За да премине, Мамон се нуждае от Божията помощ.
От Божията помощ ли?
- Тук пише...
Знам, че никога не си бил особено набожен.
Не си имал основателна причина,
но това не значи, че ние не вярваме
в теб.
Бийман?
Карайте. Бързо.
Сяра.
Не беше само Изабел.
Преди и аз виждах разни неща.
Но вие го знаехте, нали?
- Вървете си.
Искам да разбера.
- Не искате, повярвайте ми.
Аз съм по-силна от Изабел.
- Тя е приела дарбата си,
вие сте отхвърлили вашата. Затова все още сте жива.
Но ако останете още малко край мен, това ще се промени.
Джон, те убиха сестра ми!
Ако можех, бих се разменила с нея.
Преди се преструвах,
че не виждам демоните.
Когато бяхме 10-годишни, те вече я караха да пие хапчета
и я водеха на терапии. Тя ме молеше:
"Кажи им! Защо не им кажеш, че и ти ги виждаш, Енджи?"
А аз излъгах. Казах:
"Нищо не виждам".
И един ден престанах да ги виждам.
Аз я изоставих, Джон.
Оставих я сам-самичка.
Трябва да видя какво е видяла тя.
Моля ви.
Ако го направите, няма връщане назад.
Както вие ще ги видите, така ще ви видят и те.
Разбирате ли?
- Да.
Дадено.
И останалото ли трябва да съблека, или може да остана с тях?
Мисля.
Можете да останете с тях.
Защо ползваме вода?
- Тя е универсален проводник.
Смазва премиването от едно измерение в друго.
Питайте дали има вода в ада.
- Има ли вода в ада?
Седнете.
По принцип само част от тялото трябва да е потопено,
но вие пожелахте пълна програма...
- Точно така.
Какво ще стане?
- Легнете.
В какъв смисъл да легна?
- Трябва да се потопите изцяло.
За колко време?
- За колкото трябва.
Поемете си дълбоко въздух.
Господи, всички тези хора...
О, Изабел...
Винаги съм знаела къде са, къде да се целя
и кога да се крия. Винаги съм знаела къде са.
Винаги съм знаела, че е не е просто късмет.
Винаги съм знаела,
че ги виждам.
Анджела?
Някой е бил тук.
Било е негово. Търколил го е.
Не е топка.
По-малко е.
И лъскаво.
Балтазар...
Съжалявам.
Не можете ли просто да го убиете?
Какво ще стане с баланса?
- Този помияр го наруши.
Аз ще го възстановя.
ТЮТЮНОПУШЕНЕТО Е ОПАСНО ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ
Джон, исках да...
Той е вашата бронежилетка.
Идвам с вас.
Оставате в колата.
Огън? Че аз в него съм роден.
Кога ще премине Мамон, помиярско лайно такова?
В натура е по-добре.
Стой в колата, чакай там...
Мъже...
Не се опъвай, Джони.
Наслаждавай се.
Много скоро ще се видим.
Съмнявам се.
- Този път няма да се измъкнеш.
Връщаш се в ада.
- Може.
Но не и ти.
- Какво правиш?
Давам ти последно причастие.
- Спести ми заклинанията си.
Знаеш какво е опрощението и какво е царството Божие.
"Демон в рая" - ще ми се да го видя.
Ти не си свещеник, нямаш власт.
Кажи как ще премине Мамон и се връщай в помийната си яма.
Добре, Бали, наслаждавай се.
"Нека Господ се смили над теб и прости всичките ти прегрешения.
Простете на човеците съгрешенията им
и вам ще прости Небесният ви Отец".
Как ще премине Мамон?
Приеми своето чедо в царството Си,
в името на Отца, Сина и Светия дух.
Амин!
- Чрез кръвта Божия!
Чрез кръвта Божия.
Намерил го е.
- Онуй, що уби Божия син,
ще роди сина на дявола.
Между другото,
трябва да поискаш опрощение, за да бъдеш опростен.
Задник.
Аз си свърших работата.
Какво се хилиш?
- Тя беше моята мисия.
И ти я доведе право при нас.
Забързахте се, значи сте разбрали нещо.
Иисус не е умрял от кръста. Убило го е римско копие.
Копието на съдбата. Католичка съм, знам притчата.
Измъкнах сестрата, както поиска.
Тя е напълно готова.
Ще се сдобиеш с огромна власт.
Ако ме възкресиш, ще продължа да ти служа.
Чакай! Направих това, което искаше!
Моля те!
Бийман каза, че Мамон се нуждае от помощ Свише.
Нима кръвта от Божия син е тази "помощ Свише"?
Кървавите петна по копието.
Значи копието е у него, но му трябва непогрешим ясновидец.
Вече не.
Ние бяхме близначки...
Къде е амулетът?
Не знам, сигурно съм го оставила във...
Какво има?
- Усещам...
Птица на стълба.
- Съжалявам.
Чакай тук.
Сега кой е плъх в рокля, а, копеле?
Нима си изгубил и малкото мозък, който имаше?
Искам да ползвам стола.
Не помагам нито на едните, нито на другите.
Заради баланса.
- Майната му на баланса.
Как смееш?! И то у нас!
Неутрален ли си? Друг път!
Докато спазваш правилата, Миднайт, хората мрат като мухи!
Навремето Хенеси и Бийман ти бяха приятели. Помниш ли?
Нуждая се от помощта ти!
Приеми го като последно желание.
Играеш опасна игра.
Тая риза струва 200 долара.
Онова лайно отдавна се опитва да се измъкне от баща си.
Не ми се мисли какво ще причини на света, ако премине.
Бях забравил колко е голям.
Двеста души минаха през него в Синг Синг.
Накъде е изток?
Откога не си "сърфирал"?
Тя тая е като да караш колело.
- Питам сериозно.
Кажи ми, че не го правиш заради момичето.
Определено не го правя заради нея.
Студена е.
- Ще удариш ли?
Наистина ли знаеш какво правиш?
- Не.
Миднайт!
Извади ли късмет?
- И така може да се каже.
Ти си Папа Миднайт, нали?
Как смяташ да го доближиш, за да ги използваш?
Те не са я оставили без охрана.
Полудемоните са най-уязвими, когато ги полееш със светена вода.
И от някои предмети. Древните християнски кръстове
са ползвани са освещаване на всяка вода, дори на дъжда.
Човек винаги трябва да е готов. Нали?
Имаш ли някой от онези магически кръстове?
Не се засягай, Джон, но мисля, че не е добра идея
да се пробваш сам да спасиш света. Не знам дали Папа е съгласен, но...
Вземи го, Джон. Ще го убиеш след това.
Ако се върнеш, ще ти дам членска карта.
Може би.
- Добре.
Какво правиш?
- Моля се.
Я стига.
Помияри, нали?
Те определено ще я охраняват. Заради него.
Можем да ги преодолеем. Кръстът ще свърши работа, нали?
Тия работи невинаги стават, както пише в книгите.
Какво е това?
- Речта на ада.
Знаеш какво да правиш.
Няма проблеми.
Да бе.
Е, това ни е последното шоу.
Здрасти! Аз съм Джон.
Нарушавате баланса.
Напуснете веднага или ще ви депортирам.
Всичките.
Вървете по дяволите.
Светена вода ли?
Анджела.
Мамка му.
Какво има?
Махни го!
Махни го!
В името на Отца, Сина и Светия дух!
Добре се справи, хлапе.
"Добре се справи". Чу ли? И знаеш ли защо?
Защото аз съм Креймър, Чаз Креймър, задник!
Прав си.
Тия работи не стават, както пише в книгите.
Така е.
Излез на светло! Заповядвам ти!
Излез на светло! Заповядвам ти!
Ти си имал огромно его.
Гавраил? Така си и мислех.
"И смахнатите ще наследят света."
Съдиш ли ме, Джон?
Предателство, убийства, геноцид... Приеми, че съм наивен.
Вдъхновявам хората да сторят предреченото.
Като предадеш света на сина на дявола ли?
Обясни ми, не разбирам.
Вие сте благословени със скъпоценен дар. Нали така?
Създателят може да опрости всеки един от вас.
Убийци, изнасилвачи, мъчители - те само трябва да се разкаят
и Господ ще ги приеме в лоното си.
Във всички светове, в цялата Вселена никой друг не спасява хората.
Не е честно.
Ако Всевишният те обича много,
аз ще те направя достоен за Неговата любов.
Отдавна те наблюдавам.
Само в лицето на ужаса човек намира благородната си същност.
А ти ще бъдеш много благороден.
Ще те измъчвам,
ще те ужасявам,
но ти ще надделееш.
Който преживее ада на Земята,
ще заслужи Божията любов.
Гавраиле, ти си откачен.
Тази вечер тръгвате по пътя към спасението.
Още сега.
Знам, че не съм сред Твоите любимци.
Знам, че не съм добре дошъл в Твоя дом,
но бих се възползвал от малко помощ.
Моля Те.
Покажи се.
Побързай.
Мамон, сине сатанински,
призовавам те в този свят.
Лу, защо се забави толкова?
Здравей, Джон.
Ти си единствената душа, която бих прибрал лично.
И аз така чух.
Нещо против да запаля?
- Не, имам акции в брашна.
С пироните за ковчега ли?
- Подходяща метафора.
Като режеш дълбоко, прекъсваш сухожилията.
Пръстите стават неуправляеми. Позволи да ти помогна.
Видя ли?
Синко, имам цял тематичен парк с червени удоволствия.
Голям си ми сладур.
Не вярвах да повториш грешката.
И ти не я повтори, нали?
Как е семейството?
- Чудесно, благодаря.
Всички са адски заети. Трябва им почивка.
Чух, че едно от хлапетата ти направо ти одрало кожата.
Старая се, колкото мога.
- Той е в другата зала.
Момчетата са си момчета.
Той е с Гавраил.
Не, благодаря.
У него е Копието на съдбата.
"У него е Копието на съдбата."
Пак ли ми въртиш номера?
Иди и виж сам, щом не ми вярваш.
Чакал си ме 20 години, Лу. Какво са за теб още 20 секунди?
Луцифер?!
- След малко този свят става мой.
Ти най-добре би трябвало да знаеш какво значи
амбиция!
Проклетник.
С малки рогца и най-нечистият.
Старите прякори ми липсват.
Време е да си вървим, сине.
- Ще те поразя
в Негова чест!
Май подкреплението ти вече го няма.
Отче?
Какво искаш? Отсрочка ли?
Сестра й, Изабел...
Какво "сестра й"?
Върни я у дома.
Жертваш живота си, за да иде тя в рая ли?
Дадено. Става.
Време е да вървим, Джон.
Саможертвата...
Не! Този ми принадлежи!
Не, ти ще живееш, Джон Константин!
Ще живееш.
И ще имаш
шанса да докажеш,
че душата ти наистина принадлежи на ада.
О, да, ще живееш.
Ще живееш.
Благодаря ти.
Няма за какво.
Той станал човек.
Ти не заслужаваш да бъдеш човек.
Искаш ли да си отмъстиш?
Давай.
Отмъсти си. Сложи край на живота ми.
Хайде.
Бъди Божията десница. Ти решаваш.
Изборът винаги е твой.
Това се нарича "болка". Свиквай с нея.
Можеше да ме застреляш, Джон.
Но ти избра по-доброто.
Виж колко добре се справяш!
Хубаво местенце.
Имам нещо за теб.
Подозирам, че не си от тия, дето подаряват цветя.
Много мило.
Защо ми го даваш?
- Заради правилата. Скрий го.
Скрий го така, че никой никога да не го намери.
Дори аз.
Винаги има уловка, а?
Чака ме голямо чистене.
Ще се видим ли пак?
Надявам се.
Бог е отредил място за всички ни. Трябваше да умра
два пъти, за да го проумея.
Както се казва, неведоми са пътищата Божии.
Някои ги харесват,
други - не.
ЧАЗ КРЕЙМЪР
Добре се справи, хлапе.