The Incredible Hulk - Season 1 (1977) (The Incredible Hulk S01E02.srt) Свали субтитрите
ЛОРА ОБИЧА ДЕЙВИ
Д-р Банър?
Да?
Аз съм Джак Макгий от "Нешънъл Реджистър".
Извинете ме.
Надявах се да ви интервюирам.
Не, благодаря.
Хайде, докторе, вашето изследване бърка право в стремежите на хората.
Всеки иска да знае как да използва скритите си сили.
50-килограмовите жени не вдигат просто така половинтонна кола.
Откъде се е взела?
- Не знам.
Но ако е почерпила от нея, значи я има.
Но как тя е намерила сили, а аз не можах?
Тогава се случи.
Аз повдигах колата.
Чух историята ?, точно това се случи с мен,
Само дето синът й е жив, а Лора е мъртва!
И във всеки друг проучван от нас случай
история е една и съща отново и отново.
Но какъв е общият знаменател?
Намерих го. Или поне така си мислех.
- Кое?
Външната сила, която заедно с ДНК прави тези хора силни. Гама лъчи.
Гама лъчи?
Отидох в радиологията и си направих гама инжекция.
Дейвид!
- Цялото това нещо е много странно.
Карах към вкъщи.
Спуках гума.
Сменях я.
Да?
Нещо...
Нещо друго,
нещо ужасно.
Опитай се да си спомниш.
Аз... помня, че... Чувствах се невероятно силен.
Трябва да идем в лабораторията,
да направим тестове и да опитаме да разберем.
Има ли някой в югозападната лаборатория?
- Не мисля. Защо?
Мисля, че би било по-добре,
ако отидем там.
Много е уединена.
Боиш ли се?
Да.
НЕВЕРОЯТНИЯТ ХЪЛК
Работи ли хипербарната камера?
- Да.
Дебейки и Стив Франкел приключиха изпитанията за разхерметизиране.
Радвам се, че е тук.
Защо?
Каквото и да ми се е случило, може да се случи отново.
Ако съм вътре, ще сме в по-голяма безопасност.
Как си?
Добре. Жаден съм.
Донесох разни неща. Искаш ли ябълков сок?
Би било чудесно.
- Добре.
Говорих с Бен в отделението по радиология.
Да?
Колко единици гама каза, че си инжектирал?
300 000.
Добре.
Здрасти.
Благодаря.
- Как разбра, че са 300 000?
Завъртях калибратора докрай, 300 000.
С лепенката отгоре?
- Да.
Това е като електронния микроскоп, който Бен модифицира.
Тоест Бен е модифицирал рентгеновия апарат
за повече от 300 000?
Но на лепенката нямаше нищо.
Не е бил калибриран, оставил го за тази сутрин.
Не знаел колко може да го увеличи.
- Колко го е увеличил?
Почти два милиона единици.
Поел съм толкова висока доза?
- Вероятно.
По-добре да заключиш вратата.
ОТКЛЮЧВАНЕ / ЗАКЛЮЧВАНЕ
Да сканираме пак твоята ДНК.
Дейвид?
Да, добре.
Виждаш ли добре?
- Да.
Скрепването на аденина и тимина в долния квадрант.
Да.
Какво мислиш?
Не знам.
Не знам, но каквото и да е, ще те върнем в нормално състояние.
Дейвид, време е да опитаме да обърнем процеса.
Илейна.
Не знам в какво съм се забъркал,
но може да е естествен резултат от изследванията ни.
Трябва да се опитаме да го повторим,
за да можем да го наблюдаваме тук,
в лабораторни условия, където да го контролираме.
Дейвид, виж.
Знам, че усещаш огромна сила. Но има твърде много неизвестни фактори.
Не знаем в какво се забъркваме.
Като Бенджамин Франклин с хвърчилото в бурята.
Можело е да го удари гръм.
- Не го ударил.
Не искам да стоя в тази кутия по-дълго от нужното, повярвай ми.
Винаги можем да опитаме рентгеновото обръщане.
Но може би сме намерили каквото търсим.
Не можем да го отхвърлим, без да го проучим.
Научно ли мислиш,
или се поддаваш на емоциите?
- Трябва да опитаме.
Какво ще стане, ако овладеем силата?
Какво ще стане?
- Не знам!
Не знам.
Може просто да поблъскам малко.
Създадено е да издържа
налягането на 500 метра дълбочина.
Десет слоя хромирана стомана.
Илейна, това е като да си в банков трезор.
Стъклото на този люк е дебело 15 сантиметра.
Добре, докторе. Как искаш да продължим?
Добре.
Така.
Искам да проиграя всичко от снощи. Да видя дали ще задейства нещо. Става ли?
Така, беше тъмно.
Така.
Добре.
Така, валеше.
А оборудването вътре?
Покривам го.
Няма начин да пусна дъжд вътре.
Спокойно, хрумна ми нещо.
Момент да затворя вътрешния въздушен шлюз.
Заключен е.
Дейвид, какво правиш?
Създавам малка дъждовна буря.
- Как?
Налягането зад главния водопровод е 70 килограма.
Отварям го леко.
Инструментите отчитат ли нещо?
Нищо по ЕЕГ.
- Електродермална реакция?
И там нищо.
Усещаш ли нещо?
Не, нищо.
Чакай малко.
Снощи имаше светкавици.
Явно наистина имаш комплекса на Бен Франклин.
Хайде, Илейна.
- Какво "хайде"?
Свършиха ми мълниите. Нищо не можем да направим.
Да предположим, че претоварим електрическата мрежа.
Просто ще гръмне.
Не и ако отделя заземяващата връзка.
Ако изключим всички останали системи,
ще генерираме достатъчно за волтова дъга.
Така,
изключи електричеството.
Изключено е.
Пусни го пак.
Включено.
Сега увеличавай постепенно натоварването на мрежата.
Добре ли си?
Да. Как е ЕЕГ?
Леко подскочи, нищо необичайно.
Добре, продължавай.
Мина един час.
Все още нищо, Дейвид. По-добре да спрем.
Не виждам смисъл да продължаваме.
Само още малко.
Не, Дейвид. Оборудването ще прегрее.
Изключвам.
Какво става?
Защо не се получава?
- Не знам, но не става.
Изсуши се и си вземи нови дрехи от шкафчето.
Хей! Направих го точно както в медицинския колеж.
С повече майонеза.
Просто не съм гладен.
Направихме всичко, за което се сетихме.
Да, знам.
Защо не си полегнеш да си починеш?
Ами ти?
- Ще си полегна тук след малко.
Да, добре.
Илейна...
Съжалявам за всички неприятности.
Дейвид.
Вътре може да си сам, но сме заедно в кюпа.
Както обикновено.
Както обикновено.
Е,
може да си оставя електродите.
Не пречат.
- Така ли?
Кога за последно спа с електроди?
Ще угасиш ли, моля те?
Сънува.
4:05 часът.
Д-р Банър започна бързо движение на очите, сънува.
Значителна възбуда и силно повишаване на засечените реакции,
особено бета честотата.
Регистрира се и електродермална реакция. Очевидно сънят го разстройва.
Мисля, че сънува кошмар.
Възбудата достига крайно ниво.
Изглежда...
Сега, изглежда, има някаква неизправност в ЕЕГ.
Самият д-р Банър има...
Дейвид?
Боже мой.
Дейвид, ти ли си?
4:16 часът.
Д-р Банър вече не е в камерата.
Метаморфозирал е в някакво
необикновено същество.
Разби конзолата за управление.
Минава към разклонителната кутия.
Блъска по стоманената преграда над нея.
Звукът от ударите му кънти в камерата.
Беше ударен от 220-волтов заряд и не е пострадал.
Боже, той е като дете с чудовищно тръшкане.
Сега посяга към тръбите. Скъса водопроводната тръба.
Сега...
Посяга към тръбата за парата, пет сантиметра стомана.
Изтръгва я.
Отдръпва се от парата, явно го боли.
Сега минава към вратата на люка. Блъска по шлюза.
Невероятно е.
Корпусът е седем сантиметра хромова сплав,
но това същество оставя вдлъбнатини, като блъска с две ръце.
Но устоява.
То все още е във вътрешната камера.
Но той...
Опитва се да премине през първия люк.
Лостът е счупен, не може да мине през люка.
Замахна.
Не мисля, че съзнателно ме преследва,
просто се опитва да избяга. Ръцете му са огромни,
кожата му има зеленикав оттенък.
Пропорциите му са като на човек, но са значително по-големи.
Реве като разярено животно в клетка.
Сега минава към зоната на външния люк.
Сега блъска по външния люк.
Не знам колко време ще го задържи люкът.
Проби главния наблюдателен отвор.
Изтръгна клапан от стената.
Връща се заради газа.
Газът запълва въздушния шлюз. Не се вижда ясно.
Отново блъска.
Изглежда, ударите не нараняват ръцете му.
Не виждам кръв.
Изглежда, го води тази сляпа ярост да избяга.
Ще излезе.
Метаболизмът му сигурно работи с изключителна скорост.
Което би обяснило защо раната на Дейвид успя да заздравее толкова бързо.
Не.
Дейвид?
Всичко е наред.
Спокойно.
Точно така.
Никой няма да те нарани.
Всичко е наред.
Спокойно.
Точно така.
Разбираш ли ме?
Можеш ли? Можеш ли да говориш?
Добре.
Ранен ли си?
Ранен ли си?
Дай да ти видя ръцете.
Спокойно.
Всичко е наред. Нека ти видя ръцете.
Ранен си, така.
Стой там.
Всичко е наред.
Спокойно.
Добре.
Протегни ръка.
Сега само ще я докосна леко.
Нека взема кръвна проба.
Протегни ръка.
Точно така.
Няма да боли.
Точно така. Кротко.
Добре. Добре. Стой там.
Всичко е наред.
Така.
Добре.
Ела с мен. Можеш ли да дойдеш с мен? Точно така. Хайде.
Хайде, седни. Ето тук.
Всичко е наред.
Точно така.
Седни. Така.
Всичко е наред.
Наред е.
Спокоен си.
Илейна?
- Всичко е наред.
Всичко е наред, Дейвид. Стой спокойно.
Върна се.
Ти си много смела жена.
Бях много уплашена жена.
Кръвната проба вече е съвсем нормална.
Какво го е причинило?
Нали спях.
Сънуваше.
Какво?
- Виж ЕЕГ-то.
Индикатора на БДО.
Наблюдавах те. Ти се мяташе, въртеше се, мръщеше се.
Не си спомням.
Опитай! Може да помогне да разберем.
Не мога.
- Катастрофата ли сънува?
Да. Да, това беше.
С Лора бяхме в колата, стана инцидентът. Тя беше в капан.
Почувства ли нещо?
Същото като всеки път, когато сънувам този сън. Негодувание.
Ярост, че не мога да я спася. Изключителен...
...гняв.
Какво има?
- Гняв.
Илейна, бях гневен и ядосан.
Снощи също бях ядосан.
Излязох от лабораторията, бях толкова ядосан
от неуспеха ни с изследванията и дъжда, бурята, спуканата гума.
Когато ми причерня, си спомням, че бях бесен.
Знаем, че крайна емоционална ангажираност, гняв, неудовлетвореност, каквото и да е,
е налице при всички интервюирани.
Да, но аз не...
- Не, Дейвид,
има логика. Погледни ЕЕГ-то.
Ето я възбудата в съня ти.
Точно в момента на метаморфозата.
Виж тези линии, нивото на интелигентност спада,
примитивните емоции завладяват мозъка и тялото.
Точно такова е съществото. Примитивно.
Детински подчовек.
Но какво ме променя физически?
Не знам. Може да е в резултат
на високоинтензивното облъчване върху твоята ДНК.
Това е невъзможно.
Дейвид, повярвай ми, видяхме го, аз го видях,
и видяхме резултатите.
Сигурно гневът ти го задейства.
Значи е неконтролируемо.
Щом може да се случи...
...по всяко време, когато спя, когато гневът ми се покачва,
дори подсъзнателно, когато се случи метаморфозата,
нямам никакъв контрол, дори не знам какво правя.
Можеше да те убия.
- Не, Дейвид.
Може би затова бях ранен. Опитал съм да убия някого.
Може би съм убил човек.
- Чуй ме, Дейвид.
Дейвид Банър не е убиец.
Не говорим за Дейвид Банър.
- Напротив.
Същото е, както ако човек е под хипноза.
Освен ако не е потенциален убиец, не можеш да го накараш да убива.
Това същество е разклонение на Дейвид Банър.
Неговите развихрени примитивни емоции.
Може да е недисциплинирано, да разруши камерата,
но не би убило, защото Дейвид Банър не би убил.
Добре.
Добре.
Но как да го контролирам? Дори не е безопасно да се изследва.
Как да го предотвратим?
Не знам. Определено опитай рентгеново обръщане.
Третиране с радиация за неутрализиране на гама лъчите.
Д-р Банър, Скоти е. Там ли сте?
Какво има, Скоти?
Едни полицаи на главния вход искат веднага да дойдете.
Д-р Банър?
Докторе?
- Да, Скоти,
прати ги тук, ако обичаш.
Веднага.
Д-р Банър? Дейвид Банър?
Да.
Днес по обяд открихме автомобил на ваше име,
преобърнат на "Кросуей Роуд".
Катастрофирал и изгорял. Знаете ли нещо по въпроса?
Не.
Колата ми я нямаше тази сутрин, но...
Има ли пострадали?
Не, доколкото знаем. Съобщихте ли за изчезването?
Не.
Мислех, че един приятел я е взел. Той има ключ.
Вашият приятел случайно да носи обувки с този номер, докторе?
Какво е това?
- Гипсова отливка
на отпечатъка, открит до колата.
Има много такива в калта.
- Г-н Макгий,
няма доказателство, че са истински.
И ние не искаме да всяваме паника.
Истински са си. Пълно е с такива край езерото.
Значи нямате представа как колата ви е стигнала дотам?
Не, нямам.
Добре.
Имате 24 часа да почистите отломките.
След това ще го направи пътният патрул и ще трябва да заплатите.
Разбрах, благодаря ви.
Едно момиче и баща ? край езерото
казват, че са видели нещото,
направило това.
Така ли?
Какво е? Бигфут?
По-скоро весел зелен великан.
Но аз не бих го нарекъл весел.
Грамада, над два метра, със зеленикав оттенък на кожата.
Доста зъл на вид.
Изплашил момичето до смърт. Едва не се удавила в опит да избяга.
Баща ? прострелял онова нещо в рамото.
После какво се случило?
По неговите думи съществото се обърнало към него,
счупило пушката му,
вдигнало човека
и го метнало на около 30 метра в езерото.
Но нито детето, нито бащата са пострадали?
Не.
Сигурен ли сте, че не знаете нещо по въпроса?
Следите на този Хълк все пак са около колата ви.
Не, не знам.
Така и така сме тук,
да влезем и да го обсъдим.
Не.
Г-н Макгий, ваксиниран ли сте за туберкулозни бацили?
Я пак?
Вътре отглеждаме жива култура микроби.
Няма проблем да влезете.
Но вероятно не бихте излезли.
Лоши мъничета, а?
Добре, ще го отложим.
Но, докторе,
когато ви се прииска да дадете интервю,
обадете ми се.
Поне знаем откъде е раната.
И още едно доказателство, че съществото не убива.
Не е убило.
Няма да убие. Дейвид.
Виж, онзи човек е стрелял по него. По теб.
И то само е счупило пушката му и го хвърлило в езерото.
Няма да убие. Ти няма да убиеш.
Иначе вече щеше да си убил онзи човек.
Добре. Но искам да се уверя, че никога няма да се повтори.
Искам да съм д-р Банър, не д-р Джекил.
Добре.
Ще опитаме рентгенова терапия, щом Бен и останалите си тръгнат.
А ако не се получи?
Ще търсим, докато открием как пак да си нормален.
Сигурна ли си, че Бен си тръгна?
Да, тръгна си за днес.
- Добре.
Нито една бактерийка не може да направи това.
Ще увелича на 200 рада. После ще сканираме твоята ДНК.
Ще ни покаже дали терапията ще подейства.
Готов ли си?
Да.
Започваме.
Три,
две,
едно.
Начало.
Няма промяна.
Не съм сигурна...
- Стига, Илейна, просто се надяваш.
Терапията с рентгенови лъчи не помогна.
Хей.
За доброто и на двама ни, не се ядосвай.
Предлагам да съберем материалите си и да се преместим на по-безопасно място.
Къде?
- Не знам.
Да се върнем в лабораторията, там ще измислим нещо.
Хранилище за плутоний?
- Да, в края на терена на Института.
Построено е за съхранение на плутоний по атомен проект от преди години.
И там има хранилище?
- И още как.
Стените са от олово, после стомана, после бетон, дебели са един метър.
Ако нашият приятел се върне, няма да се измъкне оттам.
Звучи ми идеално.
А тук?
Ако някой види...
- Лесна работа.
Ще уредим случайно изтичане на радиация.
Достатъчно замърсяване, за да затворят за известно време.
Трябва ни още хартия за ЕЕГ.
Ще взема.
Добър вечер.
- Искате да ви арестуват ли?
Добра идея. Повикай ченгетата. Умирам да чуя как обяснявате това.
Изпитание с повишаване на налягането.
Гръмна.
Не ви вярвам.
Чух да казвате, че приятелчето ви се върнало.
Не звучахте много доволни.
Признайте, докторе. Знаете нещо
за онази голяма грамада, която напада хората, нали?
Не.
Стига игрички, докторе.
Ще ми обясните ли онази голяма мокра следа?
Разля се вода.
Сериозно?
Какво стана с бактериите?
За ваше щастие ги върнахме в главната лаборатория.
Какво съвпадение.
Да, нали? Ще ни извините ли, господин Макгий?
Институтът е частна собственост.
Ако знаете нещо за това същество,
ваше задължение е да съобщите на полицията.
Развихряте въображението си.
Не съм виждал това същество.
Простете, но лъжете.
Г-н Макгий.
Господин Макгий, не ме ядосвайте.
Няма да ме харесате ядосан.
Дейвид!
Илейна! Господи, Илейна!
Илейна!
Илейна!
Илейна!
Боже мой!
Илейна!
Банър!
Банър!
Господи, Банър!
Дейвид...
Бедният ми Дейвид.
Кой ще се грижи за теб сега?
Всичко е наред, спокойно.
Не знам дали можеш да ме разбереш...
...но искам да знаеш нещо.
Скъпи Дейвид...
Обичах те
от толкова много
време.
И винаги ще те обичам.
Да те благослови Господ и да те опази!
ИЛЕЙНА ХАРДИНГ МАРКС
Да погледне милостно към тебе Господ със светлото Си лице и да те помилува!
ДЕЙВИД БРУС БАНЪ
Да обърне Господ към тебе лицето Си
и да ти даде мир!
Амин.
Познавахте ли ги добре?
- Да, господин Макгий.
Беше ли нужно да публикувате това?
НЕВЕРОЯТНИЯТ "ХЪЛК" УБИ ДВАМА
Това е истината.
Това се случи.
И това продава вестници.
Вижте, докторе,
видях какво направи това същество със стоманената камера.
И чух приятелите ви да си говорят. Бяха уплашени до смърт, че ще се върне.
Наистина си видял това нещо?
И още как.
Дадох описание на органите на реда.
Търсят го за убийство.
Нещо, което изглежда така,
няма да остане скрито дълго.
Когато го заловят,
това ще е една от най-великите истории на 20-и век.
Една от най-добрите.
Ще търсим, докато открием как пак да си нормален.
Предлагам да съберем материалите си и да се преместим на по-безопасно място.
Къде?
- Не знам.
Ще измислим нещо.
Ще търсим...
Ще измислим нещо.
ДЕЙВИД БРУС БАНЪР
Обичам те, Илейна.
Мисля, че и ти ме обичаше.
Въпреки че никога не го каза.
Превод на субтитрите: ГЕРГАНА СТОЙЧЕВА-НУША