Blue Eye Samurai - 01x07 (2023) Свали субтитрите
Трябва да ни помогнете!
При мен има умиращи... А може и вече да са мъртви.
Страх ме е да погледна, но искам да ги спася,
макар че съм бесен на единия. Мисля, че го познавате.
Моля ви! Вървя от цели дни. Гонят ни злодеи.
Не знам къде другаде да отида.
Какво да правя?
Мизу. Влезте.
САМУРАЙ СЪС СИНИ ОЧИ Нищо не се чупи
Моят затвор... Толкова години...
Трябваше им цяла вечност да построят нормална тоалетна.
Направих шогуна приказно богат. Нужно беше само да се крия.
Спечелих много злато там.
Опънах десет хиляди жени. Не искам да я виждам повече.
Сбогом!
Пролетната ни процесия към Едо.
Обеща да не ни е скучно.
- Няма да ни бъде скучно.
Деликатес - всяка вечер.
Радвам се, че отново имаш апетит. Изгубил си ръката си, не чепа си.
Трябва да съобщим кога пристигат оръжията.
Приятелите ни се притесняват.
- Нека се притесняват.
Ако спрат да се притесняват, ще спрат да мислят, че им трябваме.
Но ти знаеш кога ще стане.
Сега... Какъв е планът за тази вечер?
Това е нещо ново. Удоволствие, както винаги.
Мадам Каджи.
- Винаги се радвам да ви обслужвам.
Желая ви безопасен път към Едо.
Хейджи Шиндо, ти удържа на думата си.
При всяко спиране - изненада и наслада.
Харесва ми да мисля, че удоволствието ни дава сила.
Но армията ни не струва нищо без пушки.
Тревожиш се като някаква бабичка.
Тревожа се като човек, който ще воюва с целия шогунат.
Пушките ще бъдат вкарани с рибарски лодки след два дни.
Умно.
- Армията ни ще превземе замъка.
Лично ще екзекутирам шогуна и целия клан Ито
по време на съвета на старейшините на пролетния празник Мацури.
След това господарите ще изберат -
дали да умрат с него, или да се поклонят марионетката ми,
на която аз заповядвам!
Не съм казал да спираш.
"Пратката идва след два дни.
Обиколете всички пристанища. Претърсете всяка лодка.
Отворете всеки сандък. Подкупете всеки, на всяка цена.
Трябва да вземем пушките преди Фаулър.
След като ги вземете, за мен ще бъде чест да убия Фаулър."
"Той ще бъде чума за Япония. Не трябва да делим властта с него."
Намерете пушките, преди да стигнат до Едо.
Донесете ми ги сега.
Сватбата ти ще съвпадне с Мацури.
Дори аз не бих могъл да планирам толкова точен момент.
Всеки господар ни е донесъл прекрасен подарък.
Намери сили да се усмихнеш.
Какво би могла да искаш, което не е тук?
Искам да не бъда принуждавана да се омъжа за противен непознат.
Искам да замина от Едо.
Дъще, кога през целия си живот не си получавала каквото искаш?
Когато почерни зъбите ми.
Просто... Вярвай ми.
Здравей, приятелче. Откога си вътре?
От твърде отдавна. Навън е пролет.
Толкова малка птичка, а я улучихте в крилото.
Казвам ви, роден сте да убивате.
Видя нещо красиво и веднага реши да го убиеш.
Точно толкова жесток си, колкото се говори.
Нищо ли няма да кажеш?
Дръзко беше да говорите на младия господар така.
Не е умно да сте дръзка. Жената трябва да бъде като тофу.
Незабележима и безцветна.
Той е отвратителен. Даже не говори с мен.
Младият господар не говори с жени. Това е заповед на господарката Ито.
Първата му жена съжали, че не я спази.
Какво се е случило с нея?
- Върнаха я при семейството й.
В урна.
В леглото е безмилостен като в битка.
Любимата поза на годеника ви е оби на шията на жената.
Акеми! В името на небесата, дете!
Махнете се от прозореца! Сега това ли е амбицията ви? Смърт?
Имам ли друг изход? Или прозореца, или ножа. Или оби.
Не се тревожи, Секи. За жалост, не ми достига смелост.
Махай се. Не искам съвети за брак, любов
или каквото и да е, от което си мислиш, че разбираш.
Никога не съм разбирал нищо от любов,
битки, политика или изкуство.
Не разбирам нещата, които се очакват от мен.
Не бях добър воин.
Единственото, за което знам всичко, сте вие.
Ето. Подарък от мен.
Дъска за го? Спряхме да играем, когато бях на дванайсет.
Защо?
- Защото всеки път те побеждавах.
Защо? Защото се научихте.
Решена сте да ме отхвърлите.
Само че това, което отхвърляте, е да сте чужда собственост.
Жените не трябва да бъдат собственост.
Но са. И утре ще станете собственост на господаря Такайоши.
Винаги съм знаел, че този ден ще дойде.
След като майка ви почина,
аз се постарах да ви подготвя за света, какъвто е,
а не за света, в който бихте искали да живеете.
Без баща ви да разбере. Често - и без вие да разберете.
Мислите ли, че отивахте тайно в библиотеката да четете?
Според вас защо го искахте?
И да не го знаете, подготвена сте не само да оцелеете тук,
а и да успеете.
Да увеличавате територията си.
Да намирате уязвимите места. Да пленявате.
Да побеждавате. Вие се научихте.
Престани да се правиш на моя майка.
След утрешния ден вече няма да съм твоя отговорност.
Обвинявайте ме, щом трябва. Мразете ме.
И като майка не бях по-добър, отколкото като воин.
Но ми хареса повече да бъда майка.
Някой е буден.
Кажи ми, ако Тайген се събуди.
Благодарение на твоя ученик ти остана жив.
Душата ти е упорита.
Аз не съм ученик на Мизу.
Тайген ще живее ли?
- И неговата душа е упорита.
Как да ти помогна днес, учителю?
Изпрах дрехите ти. Не знаеш колко бяха мръсни.
Сега са много по-хубави. И са бели. Знаеше ли, че са бели?
Легендарният майстор Ейджи заслужава чисто бяло бельо.
Особено ако ще ме обучава.
Ще ми помогнеш, ако ми осигуриш тишина.
И баща ми обичаше тишина.
Жив си.
- Всичко ме боли.
Това е хубав знак.
- Сол и рибешки карантии.
Кохама?
- Наблизо е.
Това е ковачницата на майстор Ейджи.
Значи ти се скри тук преди толкова години.
Тук си тренирал.
На никого в града не му пукаше за мен.
Той ме приюти. Почини си. Ще се върна.
Чакай. Трябва да ми позволиш да ти благодаря, че ме спаси.
Достатъчно трудно ми е да призная, че го направи.
Нищо не ми дължиш.
Господарката Ито се надяваше разходката да ви разведри.
Вижте дърветата. Сякаш са разцъфтели за сватбата.
Дори проститутките работят денонощно.
Спрете! Спрете тук.
Далеч сте от дома си.
Да, мадам Каджи. Аз съм. Да ви рецитирам ли ренга?
Акеми? Акеми! Зъбите ти са като на омъжена.
Всеки мъж с пари в страната е в Едо за Мацури
и за някаква голяма сватба.
Наехме стаи в чайната в Йошивара.
- Работихме по целия път дотук.
Клатиха ни във всичките 69 станции на Накасендо.
Но защо ти си тук? Защо носиш знаците на шогуна?
Някаквата голяма сватба... Май е моя.
Чакай, това твоята сватба ли е?
- Тя е истинска принцеса.
Разбира се. Сигурно живее в замък.
Живея в клетка, обградена със змии.
- Веднага бих се сменила с теб.
Обслужвахме мръсни и уморени мъже по пътя насам,
за да плащаме данък на новото ти семейство.
А ти трябва да обслужиш само един, при това изкъпан.
Не разбираш...
- Че е звяр ли? Той е слаб.
Той е мъж. Всички мъже са слаби.
Най-слаби са тези, които се правят на зверове.
Мислят, че като проникнат в жена, стават силни.
Патките им са крехки.
Оголени... Сама го видя.
Искат да бъдат повивани, пляскани и кърмени.
После се перчат, все едно са победили армия.
Погрижи се за неговата слабост.
Бъди негова сила и той ще те боготвори.
Не... Не знам дали мога.
Стига си бягала от мъже и към мъже. Реши какво искаш за себе си.
Искам да контролирам живота си.
Тогава поеми контрол над неговия живот, принцесо.
Горкичката. Белият ще убие и нея с останалите.
Няма дълго да ти бъда в тежест.
- Някога тук имаше дом за теб.
Няма да имам дом, докато не си отмъстя.
А за тази цел ми трябва моят меч.
Можеш ли да събереш парчетата?
- Не. Счупеното си е счупено.
Тогава трябва да бъдат претопени и да се изкове нов меч.
Мечът ти се е счупил, защото смеската е била грешна.
Беше съвършена.
- Била е прекалено чиста.
Твоят метал иска да бъде смесен с нова стомана.
Имаш ли стомана за мен?
- Не.
Тогава ми дай меч.
- Не.
Огънят в теб е неконтролируем.
Не съм детето, което познаваше някога.
Не си. Онова дете щеше да избяга от теб.
То разбираше значението на меча - на границата между живот и смърт.
Нямам стомана за теб.
Тогава ще си направя своя стомана.
Мизу!
Откъде знаеше, че съм тук?
Инструментите, които използваш вместо ръце...
Кой ги е направил?
Аз.
- Защо?
За да бъда полезен.
- Само затова ли?
Искам да бъда самурай. Искам да бъда велик.
Повечето хора се смеят, като им го кажа.
Смешно ли е?
- Самурат се нуждае от ръце.
Така ли? А ковачът на мечове нуждае ли се от очи?
Ръцете ти...
Злополука или по рождение?
По рождение. Очите ти?
- Огън.
А сега огънят те слуша.
Работил си цяла нощ. Помислих си, че може да си гладен.
Прочутите кифлички с риба на стария Итагаки.
Единственото хубаво нещо в Кохама.
Не съм ги опитвал преди. Забрави ли? Бях куче и ядях боклуци.
Острието ти...
- Стоманата не придобива форма.
И какво? Трябва да погнеш Фаулър, докато не е станало късно.
"Мечът е душата на самурая."
Не, това се казва на новаците в доджото.
Ти си добър. Може би си по-добър от мен.
А никой не е по-добър от мен.
Виж, оръжието няма значение.
Можеш да го победиш с чук. Ето. Стани.
Майсторът няма да се зарадва, че му местиш нещата.
Боли ме прекалено много, за да тренирам.
Мислиш ли, че можеш да ме повалиш два пъти?
Аз... Съжалявам.
Недей да съжаляваш, Тайген.
Тайген?
- Сигурно Акеми ми липсва.
Трябва да ти кажа нещо.
Повече няма да видиш Акеми.
- Какво?
Тя е в Едо. Ще се омъжи за Такайоши Ито.
Откъде знаеш?
Гледах как стражите на Токунобу я отведоха.
Тя ме потърси, за да спаси годежа ви.
А ти си им позволил да я отведат?
- Беше за нейно добро.
Трябва да отида в Едо.
Не. Опасно е. Фаулър ще нападне замъка.
Какво?
- Видях плановете му.
Той има армия, въоръжена с европейски пушки.
Ще нападне по време на съвета на старейшините.
А ти си знаел през цялото време.
Шогунът е в опасност. Акеми е в опасност!
Що за самурай си ти?
- Ще убия Фаулър.
Но не от чест. От омраза. Ти наистина си демон.
Отивам в Едо да предупредя шогуна. След това ще те намеря и ще те убия.
Най-хубавият подарък, който съм получавал,
беше от господарката Ито - тя ме дари с двама синове.
Затова ако умра, за нацията няма да има проблем.
Само ще трябват малко молитви.
За мен е удоволствие да отпразнувам събирането на моя втори син
Такайоши Ито с единствената дъщеря на господаря Даичи Токунобу.
Всички вие тук сте доказали верността си към шогуната.
Нека булката е толкова вярна, колкото са вашите кланове към мен.
Нека нейната утроба бъде плодовита като вашите полета.
Скъпа, твоята храна беше приготвена специално за теб.
Заешки дроб с конска сперма. За плодовитост.
Надявам се да можеш да се справиш със съпружеските си задължения.
Мога да се справя с всичко.
Охладен лисичи мозък за мъдрост.
Сварена кръв от новородено прасенце.
За младост и жизненост.
А това беше идея на твоя съпруг.
Толкова мило момче.
Значи всичко пропада...
Стоманата ти.
Може би един демон не може да прави стомана.
Така ли?
В мен светът вижда чудовище, изпълнено с омраза.
Онрьо. Собствената ми майка виждаше същото.
Не можеше да ме обича. Може би наистина съм онрьо.
Не те обучих, за да бъдеш демон. Или за да бъдеш човек.
Научих те на изкуство.
Човекът на изкуството прави само едно.
Виж мен. Не мога да се бия, да тъка, да обработвам земя.
Правя мечове.
Готвя си, за да имам сила да правя хубави мечове.
Изучавам сутрите, за да пречистя сърцето си и да правя хубави мечове.
Мислиш ли, че отмъщението е изкуство?
Мечове, грънци, юфка, смърт.
За човека на изкуството няма разлика.
Значи аз не ставам за изкуство.
Човекът на изкуството се отдава изцяло на изкуството си.
Силните ти места, недостатъците ти,
нещата, които обичаш, и нещата, от които те е срам.
Може би и хората, които си намерил...
Направих най-хубавите си остриета, когато имах ученик.
Мислех, че ти досаждам.
- И това е вярно.
В теб може да има демон, но има и друго.
Ако не поканиш и него,
демонът ще заеме двете места, а изкуството ти ще страда.
Тогава какво да правя?
Аз знам само как да правя мечове. Всяка сутрин запалвам огън.
И започвам отначало.
Като тофу. Готова да бъдете погълната.
Господарят Такайоши ви изпраща подарък.
Така се зарадвахте на вечерята,
затова той ви изпраща закуска и обяд.
Забавно ли ти е да ме тормозиш?
Убиваш птицата ми, караш ме да я изям и ми даваш още две!
Кажи нещо! Да не би да съм недостойна да говориш с мен?
Това беше извинение...
Заради майка ми.
Ясно. Подаръкът ти е бил искрен.
Съпругът ми може ли да ми прости, че го ударих?
Съпругът ми няма причина да се срамува пред жена си.
Няма нужда да бърза да отговаря.
Най-добрият ми учител заекваше. Другите му се смееха,
но аз знаех, че той заеква, защото умът му е така пълен с мисли,
че устата му не може да ги изговори.
Когато рецитираше поезия,
думите, изпълнени със смисъл, ме изпълваха с огън.
Беше ми завъртял главата.
Отново, съпругът ми може ли да ми прости, че го ударих?
Да.
Съпругът ми ще ми рецитира ли поезия?
Ринго.
Знаеш ли сърдечната сутра?
"Тялото е празнота, празнотата е тяло.
Всичко е празно."
"Нищо не се ражда, нищо не се чупи..."
Някои неща не мога да ги направя сама.
Искам да те чуя.
Хайде.
"Дори само тази нощ да е,
нека споделим леглото.
Защото пътувах
по пътя на сънищата, за да намеря истината."
"Претърсихме всяка лодка и всяка количка на всеки бряг.
Не намерихме нищо.
В Япония няма европейски пушки.
Боя се, че твоят бял мъж е измамник, а ти си на път към смъртта си."
Писмо?
- Просто работа.
Приключвай с работата. Трябва да ти покажа нещо.
Лъскава нова играчка.
Поисках двама осъдени. Изпратиха ми четирима.
Хубаво е да те уважават.
Хайде. Покажи какво можеш.
Мой ред е. Време е да изпробваме пушките си.
Пушките? Не разбирам. Къде са те?
Тук са. Трябваше да променя изработката,
за да докарам две хиляди пушки от моята родина в твоята незабелязано.
Историята на родината ми е пълна със страдание.
Бях дете, когато Тюдорите изгориха всичката храна,
която бунтовниците на О'Нийл биха могли да изядат.
Всички гладувахме.
Устите на мъртвите бяха позеленели от дъвкане на коприва.
Гладът прави хората хитри. Родителите ми умряха рано.
После аз и сестра ми ловяхме плъхове.
Плъховете свършиха бързо. Храних сестра си със своята кръв.
Това я поддържаше жива две седмици.
Три дни не спах, за да запазя тялото й от гладуващите,
докато мога да я погреба.
Извадих бъбреците й и я погребах.
Бяха тлъсти...
Не съм хапвал нищо, без да си припомня за онази хапка.
Това беше последното, което направих, защото бях принуден.
Сега аз владея живота си.
Всяка хапка.
Господарят Чиба се опита да открадне доставката ми.
Мисля, че си беше наумил да направи преврата ни без нас.
Искаш ли палците му?
Ами войниците му?
- Сега те са твои войници.
Останахме без вътрешен човек.
Изглежда, сега ти трябва да вършиш работата на Чиба в замъка.
Мислиш ли, че ще се справиш?
Меч от тази стомана би могъл да убие бог.
От нея ще направиш острие, достойно за твоята цел.
Не. Прав си. Все още не заслужавам меч.
Тази стомана е за теб.
Трябва да отида в Едо и да убия онзи, когото се заклех да убия.
Ако успея и оцелея, ще се върна.
Ти ще прецениш дали съм достоен за меч от този метал, изкован от теб.
Прости ми, че заминавам, майстор Ейджи.
Знам, че искаше години наред да ме обучаваш.
Но учителят се нуждае от мен.
Довиждане, Татко Меч.
Довиждане, Татко Меч!
Съберете си нещата. Вече не се нуждая от вас.
Кажете на господарката Ито,
че вече не е нужно да определя храната и компанията ми.
Но кой ще се грижи за вас?
Принцесата ни призова.
Не. Това е предложение, мадам Каджи.
Сега имам свои пари.
Искам да купя договорите на твоите дами.
Всичките.
Пет пъти повече, отколкото всяка от тях ти дължи.
При какви условия?
- Никакви.
Само това всяка жена да е свободна да си отиде.
Значи не е нужно да ставам проститутка?
Нямаш дълг към нас.
- Така е.
Но май вече реших какво искам за себе си.
А и се оказва, че ми трябват нови служители.
Добро заплащане, нови дрехи... Но ще трябва да живеете тук.
Тук? В двореца?
Тук има възможности. Но имам много да уча.
Трябват ми приятели, на които да вярвам.
Приятели, които познават света.
Не ми се е случвало по-хубаво нещо.
Леле... Не мога да повярвам.
Говорех сериозно. Ако не искаш да останеш...
Държах се ужасно с теб, а ти ми предлагаш това...
Моля те... Акеми, моля те, чуй ме. Трябва да се махнеш.
Тук си в опасност.
Татко, не знаех какво да правя, освен да дойда при теб.
Кажи му каквото каза на мен.
Има заговор срещу шогуната.
Бял мъж ще нападне замъка в Едо и ще избие семейството на шогуна.
Ще убие всички в замъка.
Има армия, европейски пушки и съучастници в двора.
Казал ли е кога ще стане?
- На събранието на господарите.
Трябва да заминете сега.
Благодаря ти. Ти спаси всички ни. Включително дъщеря ми.
Кой друг знае за това?
Никой.
- Не мога да ти се отблагодаря.
Исе.
Казах ти да ми се довериш.
Няма да си омъжена за ужасния мъж дълго време.
Сега ти си част от клана Ито.
Хората ще се съберат около теб, когато шогунът и синовете му умрат.
Тяхната власт ще падне в моите ръце.
Ще я споделя с партньорите си. Много хора ще умрат.
Тук ще бъдеш в безопасност, докато се приключи.
След това можеш да ми благодариш.
Не!
Превод: Tigermaster
©2023 Translator's Heaven