The Town (2010) Свали субтитрите
на повече банкови обирджии и крадци на коли от всеки друг -
Чарлстаун
"Тук банковите обири са занаят, който се предава от баща на син. "
Федерален агент от Бостън
"Гордея се, че съм от Чарлстаун, макар че това ми съсипа живота."
Жител на Чарлстаун
ХАРВАРД АВТОБУСИ И ВЛАКОВЕ
Името на шофьора е Артър Шей.
Бивш полицай от Медфорд, на 56 години.
Щом партньорът му излезе с чувала,
Арти забива поглед в "Хералд", докато другият тип не се върне.
Марти Макгуайър, въоръжен куриер.
Висок е 1,89 м, тежи 119 кг, на 52 години.
Взема пратката всяка сряда и петък, точно в 8,12 ч.
Изкарва по 119 долара на ден.
Носи 9-милиметров СИГ. И ще бъде обран.
Ако видим хеликоптер или спецчасти, загазили сме.
Ако видим полицейска кола, стреляме в двигателя и изчезваме.
Никой няма да пострада.
- Охраната понякога те пробва.
Ако им се мре за 10 долара на час, няма да им пречим.
Да вървим.
Бързо, бързо! Дръпнете се от касата!
Бързо, всички да се разкарат!
До стената! Ти, далеч от компютъра!
Дай ми ключа!
- Назад! Веднага!
Ставай!
- На пода!
Всички на пода! Залегни!
- Лягайте на пода!
Мърдай! Бързо!
На пода!
- Искам всички телефони!
Хвърлете си телефоните!
- Събуйте се!
Телефоните - отпред! Хвърлете ги насам.
Какво зяпаш? Събувай се!
Вземи парите от касата!
Свали си обувките.
- Събуйте се!
Управителят, стани! Бързо! Хайде, ставай!
Не ти. Ти, ставай! Ела тук!
На герой ли ми се правиш?
За кога е програмирана ключалката?
- За девет.
Не лъжи, за осем и петнайсет е.
Това не са твоите пари, ясно? Не лъжи повече.
В ъгъла, кукло. Ти също, брато.
Хайде!
Без аларми, отвори го нормално.
Господи... Съжалявам.
Не се мотай.
- Извинете.
Този приятел ли ти е?
Побързай!
Съжалявам.
Успокой се.
Дишай дълбоко.
Назад! Разкарай се.
Предният вход!
Предният вход!
Отворено ли е?
Да изчезваме.
- Изчезваме! Разчистете следите!
Да се махаме.
- Излей белината!
Бързо, да изчезваме.
- Стойте.
Някой е дал сигнал за тревога.
Кой беше?
- Никой нищо не е направил.
Какво каза?
- Никой нищо не е направил.
Ти ли даде сигнала?
- Не.
Ти ли беше? Точно си тръгвахме, боклук!
Кротко, престани!
Спокойно.
- Боклук! Бяхме на вратата, кретен!
Да се махаме.
Къде ти е чантата?
Какво правиш?
- Ако ченгетата ни спипат натясно,
ще ни трябва. Сядай!
"БРАЙТЪН ЕЛЕКТРИК"
По големия булевард.
Всичко ще е наред. Никой няма да те нарани.
ГРАДЪТ
Какво имаме?
- Вдигнали са ван на енергото.
Още не е обявен за издирване.
Явно имат много работа.
- От вана са следили входа.
Почистили са цялата ДНК с белина. Няма нишки, няма следи.
Алармата е подадена от втора клетка. Помощник-мениджър Бет Израел.
Изчакали са автоматичната ключалка, после мениджърът е отворил с кода.
Принудително ли?
- Не знам.
Сейф от 3 м стомана.
Не е по-як от човека с ключа.
Намерили са белязаните банкноти и джипиесите.
Ванът е намерен, изгорен.
Къде?
- Познай.
ЛЕДЕНА ПЪРЗАЛКА
Това ли е положението?
Къде е Джем?
- Спрял е по пътя насам
да палне пожар и да задигне нещо сигурно.
Заложници ли вземаме вече?
- Не, не вземаме заложници.
Ще обясниш ли на този кретен?
- Първо...
За вълка говорим...
Най-после.
По панорамния път ли мина?
- Имаме проблем. Погледни.
Какво? Дай да видя.
- По дяволите.
Видя ли адреса?
- Живее на четири преки оттук.
Знам къде се намираме, Глоунс. Мамка му!
Всеки ден ли ще я виждаме на улицата?
Нищо не е видяла.
- Сигурен ли си?
Разходката с колата не помогна.
- Добре, аз ще се оправя с нея.
Как ще се оправиш?
- Ще я следя, докато разберем.
Какво?
- Дали да я стреснем.
Вече я подплашихме.
- Може би недостатъчно.
Благодаря, Кати.
Г-це Кийзи, специален агент Фроли от "Тежки престъпления и обири".
Дерек ще ви вземе отпечатъци, за да отделим вашите.
Знам, че сте дали показания,
но искам да поговорим за отвличането ви.
Добре.
Разбрах, че са ви изплашили.
Единият взе книжката ми.
Опитахте ли се да избягате?
- Не.
Можете ли да идентифицирате някого от тях?
Не се опитах да избягам, защото бяха въоръжени.
Разбирам.
Значи, те просто ви пуснаха?
- Да, пуснаха ме.
Трябва ли ми адвокат?
Не е редно да ви го кажа, но искащите адвокат са все виновни.
На вас не ви е нужен.
- Добре.
Когато някой преживее нещо подобно,
често има последици.
Но и това ще отмине. Казаха ли ви нещо?
"Ако говориш с ФБР, ще дойдем у вас, ще те изчукаме и убием. "
Ще имаш ли грижата?
Остави на мен.
- Защо пък ти?
Заради теб се разправяме сега.
- Сега ще оправя нещата.
Какво ще оправиш?
Ще те приберат за сплашване на свидетел.
Ако стъпиш на 30 м от нея, ще ти дадат 10 г.
Вече имаш две присъди, ще си изгниеш в пандиза.
Така е.
Колко са кинтите?
- По 90 бона на калпак.
Без дяла на Цветаря.
- Джем, защо преби стареца?
Следващия път, когато в банката нахлуе скелет с АК-46,
ще си помисли, преди да надуе алармата.
Пак леко се размина.
ЦВЕТАРСКИ МАГАЗИН "ГРАДЪТ"
Ръсти, как си?
- Здрасти, Джем.
Фърги, хлапакът дойде.
Здравей, Фърги. Заповядай.
- Как си, синко?
Добре. Да не забравиш да ги изпереш.
Имай ми вяра.
Всичко хубаво. Умната, приятелю.
Къде са и какво правят сега?
Сега трябва да изперат парите. Казина, конни състезания...
Може да купят дрога и да я пуснат в града. Може и да празнуват.
Полицията и службите, искам информация, имена, свидетели.
Ще почукаме на вратата, да видим кой ще помогне.
Въпроси? Няма? Страхотно. Действайте.
Как си? Какво ново?
Ето го и него, Трезвеника Джаксън.
- Какво ново?
Криста е тук.
- Хайде, кажи му.
Дъги, сядай, точно разказвам за баща ти.
Федералните ще се блещят: чакат го 40 г. пандиз,
пускат по живо, по здраво, ако предаде бандата.
А той им вика да го духат.
- Да го духат.
Наздраве за Големия Мак.
Лежи си като пич.
- Така е.
За старата школа на Чарлстаун.
- Ще си взема един тоник.
Донеси ми чадърче за бирата.
За мен "Шърли Темпъл" с две черешки.
Горкият трезвеник.
Благодаря.
- Няма защо.
Сокче?
- Да, сокче.
Искаш ли малко прашец?
Какво правиш?
- Пошегувах се.
Майната му.
Не и с моето питие.
Разбрах, че си се била, Крис.
Личи ли ми?
Не знам, дай да видя. Обицата ли ти скъсаха?
Позна. Шибаният сомалиец ми надрънка гадости пред дъщеря ми.
С Шайн ли беше?
- Тук виждат само юпитата.
Мислят, че няма сериозни бели хора в Чарлстаун.
Ще ми се отваря, значи?
Забрави.
Липсва ли ти?
- Кокаинът и всичко останало?
Липсва ми.
Добре си поживяхме, нали?
Знаеш ли какво ми липсва?
Точно така. Точно така.
Това искаш, нали?
Да.
- Това ли искаш?
Кажи, че ти харесва...
Лека нощ.
Радвам се, че съм тук днес.
Израснах в Чарлстаун - малка общност,
където се грижим един за друг.
Моите приятели са моето семейство.
Срамувам се от нещата, които съм правил.
Не знам къде ги научих.
Седем години минаха, пропуснах Коледи и рождени дни.
Не бях виждала сина си.
Мислех да изкарам лесни пари, но в крайна сметка ме арестуваха.
Водиш битка със себе си, но винаги губиш.
Гневът се превръща в разочарование, а разочарованието - в отчаяние.
Един тип си седял в бара и видял свещеник.
Свещеникът седнал, а той му казал:
"Не си губи времето. Знам, че няма Господ. "
Свещеникът попитал: "Защо?"
Оня казал: "Бях изследовател на Северния полюс.
Попаднах в жестока снежна буря. Замръзнах, ослепях.
Умирах и се молех на Господ да ме спаси.
Господ така и не дойде. "
Свещеникът казал: "Но ти си жив. Значи Господ те е спасил. "
Оня казал: "Не дойде Господ.
Един ескимос изникна отнякъде и ме заведе в иглуто си. "
Това е Джанис, съпругата ми. Ето къде е седнала.
Тя е моят ескимос.
Здрасти.
Извинете. Ще перете ли?
Да имате дребни? Автоматът е развален.
Нямам, съжалявам.
- Добре.
Ще ги просна вкъщи.
Добре ли сте?
- Да, просто...
Сигурна ли сте?
Добре ли сте?
- Да, нищо ми няма, благодаря.
Ужасно ми е неудобно.
- Няма от какво да ви е неудобно.
Да ви помогна ли?
Просто тази седмица не ми върви.
Разбирам.
Аз обичам да си поплача при маникюристката.
Изливам си сърцето пред дамите. Винаги проявяват разбиране.
Вие явно предпочитате обществената пералня.
Може ли да ви почерпя едно питие?
Да компенсирам липсата на монети.
Може седмицата ви да тръгне. Какво толкова?
ФБР! Отвори! Отвори вратата!
Боклук, пусни го!
Господи, Хенри!
Дрога, оръжия...
Подаръци за всички!
Минимална присъда - 10 години.
Ще ти трябва приятел.
Но няма да е тя.
Страхотно момиче. Наистина те обича, личи си.
Добрата новина за теб е, че имаш алиби за обира в Кеймбридж.
Добрата новина за мен е, че със сигурност знаеш нещо.
Всички обират бронирани коли.
Тези типове са отворили трезора.
И какво?
- Така чух.
Някой от хлапаците бърка в жиците.
Ето я и нея.
- Здравей.
Всичко наред ли е?
- Да.
Трябваше да ти отворя вратата.
Що за мъж оставя момичето да си отвори само?
Какво има?
- Трябва да ти кажа нещо
или цяла вечер ще се преструвам, че те слушам,
докато мисля за нещо друго.
Добре.
Преди няколко дни обраха банката ми.
Нахлуха четирима, накараха ме да отворя сейфа.
Взеха ме за заложница.
Вързаха ми очите и ме разкарваха с колата.
После спряха и ме оставиха на брега.
Единият ми каза
да вървя, докато усетя водата.
Беше ужасно, имах чувството, че ще падна от някоя скала.
После усетих водата.
Съжалявам.
Ти не си виновен.
Един тип от ФБР ми каза, че ще ми е тежко.
С ФБР ли работиш?
Какво значи това?
Някой се отбива да те види, обажда се да пита как си?
Нещо такова.
Имат ли заподозрени? Някакви улики?
Не знам, нищо не са ми казвали.
Намекнаха, че претърсват Чарлстаун.
Мъжете носеха маски, така че...
По дяволите.
Сигурна съм, че ще позная гласовете им, ако ги чуя.
Не знам, може и да не е лесно.
А ти какво работиш?
Пясък и чакъл. Троша скали. В края на деня си дупча билета,
скачам на бронтозавъра като Фред Флинтстоун...
И забравям.
Може ли един въпрос?
- Разбира се.
Работя в спортния клуб в Чарлстаун.
- Така ли?
Предимно като кикбол питчър, тъй като няма лед за пързалката.
Срам и позор. Общината не инвестира нищо.
Знам. Едни момчета ме нарекоха "градска".
Това е нещо като юпи. Означава, че не си местна.
Ясно.
- Шеги и закачки.
Как си, Джам?
Може ли една бира? Благодаря.
Дай лапа. Как си?
- Бива, "Сокс" губи.
Нещо ново?
- Нищо.
Провери ли онази работа?
Коя?
- Шофьорската книжка.
Да.
- И какво?
Нищо, нямаме грижи. Всичко е наред.
Няма нужда да я премахваме от уравнението?
Какво?
- Нали ме чу?
Наемен убиец ли стана?
Застраховам се, малкият.
Заради теб ще ни изпържат.
Без паника, Дъг.
Просто не искам да ме изненадат.
Всичко е наред, ясно?
- Добре, разбрах.
Всичко е наред.
Явно знаят как да бръкнат в кутията.
Хареса ми как са изключили генератора.
Как може да се научи човек?
- Като почне работа във "Вериком".
Ясно.
- Благодаря.
Да видим списъците със служителите и досиетата.
Почни с всички, живеещи в Града.
- Ясно.
Излъгах ФБР.
- Какво?
Когато онзи преби Дейвид, видях татуировка на врата му.
Каква беше?
- На "Бойните ирландци".
Боя се, че ако им кажа, ще искат да свидетелствам.
Какво да правя?
Кажи на ФБР.
Ако има досие, а съм убеден, че е така,
ще имат татуировките му.
Ще го закопчаят веднага. Обир, оръжия, ще лежи 30 години.
Естествено, за свидетеля има опасност.
ФБР ще те сложи в програмата за свидетели.
Ще те пратят някъде - в Кливланд или Аризона,
където ще си в безопасност.
Или... Може да изчакаш.
Имаш коз.
Не си длъжна да го изиграеш веднага.
Ти си уязвима в тази ситуация.
Във ФБР са хора като всички други.
Искат да хванат лошия и да се приберат за вечеря.
Мисли за себе си, Клер.
Голям експерт си.
Не съвсем.
Гледам много филми. Особено "От местопрестъплението".
Затова си падам малко експерт.
"От местопрестъплението: Маями" и "Ню Йорк".
Всичките ги гледам.
- Значи си добре подготвен.
И "Боунс".
Дали е удобно да ти кажа, че тази кола ми идва в повече?
Това е работната ми кола. Ако твоят "Приус" се развали,
ще го прибера в багажника.
- Откъде знаеш, че имам "Приус"?
Отгатнах. Това е идеалната кола за "градска".
Наистина ли имаш "Приус"?
- Да.
Сериозно?
- Имах.
Но ми го потрошиха.
- Какво стана?
Все едно. Сега ходя пеш на работа през гетото.
Там има едни момчета и те...
- Какво?
Не знам дали те ми потрошиха колата.
- Какво направиха?
Започнаха да ми крещят, като минавам покрай тях.
После съвсем побесняха.
- Какво правеха?
Започнаха да хвърлят бутилки.
Тогава реших, че повече няма да минавам оттам.
Замервали са те с бутилки?
Нищо ми няма. Но се налага да заобикалям.
Няма голямо значение.
Човек трябва да се примири.
Помниш ли как изглеждаха?
Нуждая се от помощ. Няма да ти кажа за какво става дума,
но някой ще пострада.
С коя кола отиваме?
Кредитната карта на местните.
Кой е?
- Отваряй.
Какво става?
Заболя ли? С тази ръчица ли хвърляш?
Ако си тук след седмица, ще наминем.
Да се измитаме, приключихме.
Какво направи?
- Не те разбирам.
С какво вбеси брат ми?
Не знам за какво дрънкаш.
- Не знаеш ли? Ами сега?
Успокой се, кротко, приятелче!
Няма ти да ми кажеш, бе!
- Стига.
Какво направи?
- Не знам за какво говориш.
Отиде футболната кариера. Погледни ме.
Видя ли лицето ми? Оплачи се на ченгетата.
Но помни, че и аз видях твоето.
Мамка му.
Не мога да убивам хора.
Нали затова ме взе?
Дезмънд Елдън?
- Работи за "Вериком".
Не е стъпвал в килия. Повечето от тях не ходят на работа.
Бригадирът ги покрива и ни показва фалшива работна карта.
Но във "Вериком" няма игри, защото е обществена фирма.
Ако не си на работа, искат болничен.
Дези има интересни болнични.
"Банк Бостън", "Къминс Армърд", "Арлингтън", "Кеймбридж Мърчантс"...
Господи...
ПАРК "ЧАРЛСТАУН"
- Вашите още ли живеят в Чарлстаун?
Не, татко най-после се изнесе в предградията.
А майка ти?
Идея си нямам. Напусна ни, като бях на 6 г.
Какво стана?
Просто си отиде.
Добре.
Събуди ме звук.
Първо не знаех от какво е.
Звучеше като животно в капан.
Не бях чувал мъж да плаче.
Слязох по стълбите по бельо.
Видях баща ми в кухнята.
Първо забелязах пепелника. Имаше поне сто фаса.
Малка планина от пепел.
Вече не плачеше.
Зяпаше малкия черно-бял телевизор.
Без звук.
Мисля, че не знаеше какво да прави.
Погледна ме на вратата по гащи.
Каза: "Майка ти ни напусна. Няма да се върне повече. "
Просто така.
Пушеше цигари и се тъпчеше пред телевизора в 6 ч. сутринта.
Предната година бяхме изгубили кучето.
Хрумна ми да залепя обяви.
В случай че мама се е изгубила, някой би могъл да се обади.
Както човекът, който намери кучето.
Ако питаш баща ми, ще ти каже, че ми е помогнал с обявите, но не.
Седеше в кухнята и се наливаше с бира,
докато аз обикалях сам да питам виждал ли е някой мама.
Казваше се Дорис.
Баба ми имаше ресторант в Танджърин, Флорида.
Представях си, че вероятно е там.
Докато осъзнах, че всъщност няма никакво значение.
Където и да е, си има причина.
Вече не иска да ми е майка
и никога няма да се върне.
Вече знаеш нещо за семейството ми,
но не смятам да те каня у дома.
Толкова ли е зле?
Дезмънд Елдън. Ел. техник във "Вериком", на 22 г.
Албърт Маглоун. Само в Бостън може да чуеш това име.
Г-н Маглоун не е срещал кола, която да му се опре.
Толкова е талантлив, че може да подкара черокито ви,
докато си търсите ключа.
Джеймс Кафлин, бащата е загинал в затвора, майката - от СПИН.
Застрелял Брендън Лий в гробището на 18 год. Признава се за виновен.
Съдията го питал защо, а той казал: "Оня не ми хареса".
Лежал е 9 години за убийство.
Тези момчета планират и действат с финес и дисциплина.
Но не благодарение на Кафлин.
Мислим, че начело е приятелят на Кафлин - Дъг Макрей.
Живее в същата къща, ходи със сестра му,
която вероятно пренася дрога за Цветаря, шеф на бащата на Макрей.
Всички са оплетени в паяжината.
Мак-старши получи до живот за обира в Нашуа, който вероятно помните.
Отвличат бронирана кола, единият охранител вижда лицето му,
затова екзекутират и двамата с пистолетите им.
След този обир шофьорът не може да напусне колата,
дори ако заплашват партньора му.
Младият Макрей е лежал 8 месеца за опит за обир на банка,
след като приключил с хокея.
Хокея ли?
- Да, за кратко бил звезда.
Пратили го на лагер, но там се прецакал.
Създавал грижи, налитал на бой.
В хокея за това плащат май.
- Не и със съотборниците си.
Макрей влязъл в семейния бизнес.
Друса се с "Оксиконтин". Хокейният кораб отплава с дрогата.
Далеч сме от повдигане на обвинение,
няма да разрешат 24-часово наблюдение,
ако някой от тях не приеме исляма.
Затова ще събираме улики. Да се залавяме за работа.
Разказах на приятелките си за теб.
Надявам се, че само хубави неща.
- Да.
Сигурно умират от ревност.
Не могат да повярват на късмета ти.
Идваш в Чарлстаун и се хващаш за местен работяга.
Не. Мислят, че е ответна реакция.
Следствие от обира. Съмнявам се.
Малко се отчуждих от тях.
Защо гледаш така?
Брат ми почина в такъв ден.
- Кога се случи това?
Беше малък, имаше лимфом.
И в такива слънчеви дни винаги си мисля как някой умира.
Луда работа, нали?
- Не.
Сигурно щеше да се радва, че мислиш за него.
Денят е прекрасен. И си изкарвам чудесно.
Добре. Значи, ще ти липсвам.
Парите, копеле!
Какво правиш тук?
Нищо.
- А това какво е? С кого си?
С никого. Да се махаме.
- А това?
Искаш да кажеш, че е твое? Гадна пица "Хаваи".
Хайде, сядай.
- Да изчезваме.
Имам работа.
- Седни, мамка му.
Здравей.
- Здравей.
Клер.
- Аз съм Джам.
Джим?
- Джам.
Приятел съм на този тъпак.
- Много се радвам.
Сядай, разпусни.
Видях ти шибания "Аваланч" зад ъгъла.
"Аваланч"?
- Джипът ми.
Работната му кола.
Дъги е голям банкер.
- Отдавна ли се познавате?
От 6-годишни, като братя сме.
Но не е споменал дума за теб. Много е потаен, да знаеш.
Джим ли се казваш, или Джам?
Всъщност и двете.
Учителите едно време все казваха: "Мозъкът му е гладък като джам. "
И ми се лепна.
Все едно.
Какво работиш, Клер?
- Банков мениджър съм.
Банков мениджър? Звучи интересно. В коя банка?
"Кеймбридж мърчантс". Ето там.
Не обраха ли тази банка наскоро?
- Да, обраха я.
Четох за това, луда работа.
Как се запознахте вие двамата?
- В пералното.
Страхотно. Любовта витае сред белината.
Често се случва.
Клер, не се отпускай много.
Дъги е истински работохолик.
Все си носи домашна работа.
Нали?
Е, добре.
- Всичко хубаво, брато.
Пази се. Бъди добро момче.
- Ще се видим.
Беше ми приятно.
- И на мен.
Май не си разказал за мен на приятелите си.
Кого следиш, Джам? Мен или нея?
Казах ти, че видях джипа.
Не се тревожи. Всичко е под контрол.
Да ни затворят ли искаш?
- Да, точно това ми е целта.
Кажи ми, че имаш мотив.
Защото виждам само, как си попаднал в капана
на някаква градска катеричка, която на всичкото отгоре...
Мамка му! На всичкото отгоре може да ни предаде на федералните!
Успокой се.
Трябва да действаме разумно.
Разумно ли?
- Да.
Ами да изчукаме всички свидетели.
Аз духам на заместника. Умник съм, нали?
Но не съм казал на другите, за да не откачат.
А искам да са във форма за новия удар.
Казах ти, че новият удар не е подготвен.
Тогава го подготви!
- Не ме кефи охраната.
Единият е същински Екшънмен.
Носи бронирана жилетка над дрехите и си тъпче панталона в кубинките.
Колата е тъпкана с кинти.
- Ще намерим друга кола с шофьор,
който е разгащен дебелак и не си въобразява, че е от спецчастите.
Виж какво, знам, че си щастлив в Ебан град,
но аз лежах 9 години заради теб.
Само 9 години, какво толкова...
Писна ми да чакам.
Това е последният удар. После ще почиваме.
И ако ни спипат, помни кой настояваше.
Имай готовност за петък.
Посетителите, напред.
ОПАСНОСТ НЕ ПИПАЙ ВРАТАТА
При кого идвате?
- Стивън Макрей.
Номер дванайсет. Надолу.
- Благодаря, Лени.
Добре ли си? Пак си с червената пижама.
Отново ли си загазил, татко?
- Познаваш ме, не търпя простотии.
Не си ли малко стар за това?
Хлапаците от южен Бостън все искат да командорят.
С една година добро поведение ще събереш точки,
за да те преместят в "Норфолк".
Там никой няма да те закача, нито да се бие.
Дори сладолед им дават.
Някои неща трябва да разчистиш със себе си.
Щом казваш.
Мисля да замина някъде.
Да се покрия за известно време.
- Жега ли ти правят?
Не, просто да сменя климата.
На мен ли го обясняваш! "Да сменя климата... "
Или имаш жега, или нямаш.
Чух за обир на бронирана кола.
Така ли? Идея си нямам.
Добре.
Имате пет минути! Пет минути!
Ще те попитам нещо.
Ако не се видим отново...
Защо никога...
Защо никога не я потърси?
Кого?
Мама.
Защо не потърси майка ми?
Защо не се обади на никого, нито я потърси?
Когато майка ти ни напусна,
ти толкова плака, че чак започна да повръщаш.
Затова ти казах да се огледаш за нея.
Да ти намеря занимавка. Не очаквах, че ще се вманиачиш.
Въобразяваш си, че беше ангел?
Твоя воля.
Но я се огледай.
Колко 22-годишни девойчета ще видиш,
родили по някое нежелано хлапе,
без грам разум в главата?
Майка ти беше същата.
Това е жестоката истина.
Аз я приех, приеми я и ти.
Не я потърсих, защото нямаше смисъл.
Ще умра пет пъти, преди да изляза,
но пак ще те видя.
От тази страна или от другата.
Вчера видях снимката ти.
Сигурна ли си?
- Абсолютно.
В спортния клуб ли?
Да, в рубриката "Нашите герои".
Много са им ниски стандартите.
- Играл си професионален хокей.
Да, но се оказах твърде бавен. Не можех да се пързалям назад.
В професионалния хокей е задължително.
Иначе се целех много точно. Можех да улуча мишена с шайбата.
Избраха ме в отбора, но не се оказах на ниво.
После провалих и втория си шанс.
Накрая ме пратиха у дома. Това беше всичко.
Гледам снимката и виждам 20-годишен хлапак,
който си мисли, че светът е негов.
Точно преди да го изгуби.
Не искам да прибързвам, но може ли да идем в стаята ти?
Защото чичо ми живее отсреща и наднича през прозореца ти.
Добре.
Спечелиха в продължението. Сега превключете на "Фенуей парк".
Още един страхотен финал...
Благодаря, брато.
Огледахме номер 19. Нищо тревожно.
Поне в този апартамент.
- Къде е бронираната кола?
Нали трябваше да дойде в 8,45 ч.?
- Закъсняват.
Шибан боклук.
Тук "Сиера 999399".
Кажете си молитвата. Започваме.
Хайде.
Пистолет!
Не мърдай!
До всички патрули, въоръжен грабеж!
Обадиха се!
- Мамка му!
Хванах приятелчето ти, гадино!
Успокой се и свали пистолета, за да не пострадаш.
Хвърли оръжието! Спипах те, боклук!
Господи!
Да не беше излизал от колата!
Да изчезваме!
Какво стана, мамка му?
Предупредих те!
- Затваряй си устата!
Знаех си.
- По дяволите!
Карай, без паника. Карай нормално.
По дяволите!
Сигурно са били зад ъгъла.
Шофьорът да изключи двигателя.
Вдигнете си ръцете.
- Мамка му!
Изключи двигателя и горе ръцете!
Стреляй в двигателя.
Дай газ!
Карай към втората кола!
Гот ли ти е сега, гадино?
Да изчезваме! Дез!
- Да се изнасяме!
Залегни!
Бързо!
Дино.
- Какво?
Затвори моста.
Какво?
- Затвори шибания мост.
"Алфа 191", 412 и 496 карат към северния край на моста.
Засада на моста!
Така се кара!
Цялата ДНК на Чарлстаун.
Взе ли отпечатъци отвътре?
- Във вана сякаш е изригнал вулкан.
Намерете нещо, което прилича на отпечатъци.
Нямаме улики за обвинение, добре.
Но искам да ги задържа.
В момента горят лентите от пачките в някое убежище.
Алибитата им са платени за седмица.
Няма да намерим ДНК в двете коли.
Това е, както казват, единственият ни коз.
А тези момчета не си играят. Намерете нещо като отпечатъци,
за да задържа някого и да го разтърся,
защото и ние не си играем.
Обърни се.
Прочети какво пише.
"Лягай на земята, преди да съм ти изкъртил зъбите!"
Хайде, чети, има пет изречения.
Какво ви става? В Чарлстаун не ви ли учат да четете?
Хайде, прочети всичко.
- Не искам да чета, звучи гадно.
Нямаш избор. Не те моля. Казвам ти да го прочетеш.
Опитвам се да го направя да звучи автентично.
Автен... какво?
Дъги, как си?
Здравей. Борецът с престъпността.
Как си, Дино?
Познавам баща ти.
И аз.
Остават му още няколко годинки.
Една-две.
Чух, че натиснали стареца.
Опънали го отзад. Мръсни животни.
Мислех, че предпочитат по-млади.
Не знам, сигурно е за назидание.
Местните банди не са каквото бяха.
Дорчестър, южните квартали...
Вземат властта.
Може да промениш положението, като влезеш.
Имам един въпрос.
Как ще наречеш мъж, израснал с хора,
чиито тайни е научил, защото те са му се доверили,
който се обръща и използва тайните им,
за да ги вкара в затвора?
Ще го наречеш "плъх". Знаеш ли как го наричам аз?
Дино Макаронаджията.
Онези хора те приеха в общността си. И какво получиха в замяна?
Килия.
Знаеш ли, че взехме отпечатък от вана?
Специален агент Фроли,
Дъглас Макрей.
Ти и твоите момчета
не задигнахте шепа монети от селския магазин.
Не, вие започнахте престрелка в "Норт енд" в 9 ч. сутринта.
С бойни пушки.
Застреляхте охранител, кретени такива.
Всички ченгета са ви се наточили.
За ваше щастие,
охранителят, който е пълен идиот, не иска да се гътне.
Ако зависеше от мен и ми дадат две минути и мокра кърпа,
лично бих удушил малоумника,
за да ви задържим за умишлено убийство,
да ви нахлузим качулката и да ви бием инжекцията.
Това не е игра на стражари и апаши.
Само едно ще ти кажа.
Повиках те, за да ти кажа лично, че ще пукнеш в затвора.
Както и приятелчетата ти.
Никакви сделки. Никакви компромиси.
И когато дойде денят,
когато ме умоляваш за сделка, докато те фрасна през устата,
а този ден ще дойде, въпреки жалкия ти,
объркан ирландски код на честта,
когато най-после обетът за мълчание поддаде
пред страха от трафик на цигари, за да избегнеш сексуално робство,
тогава аз ще ти кажа да го духаш.
Другия път като искате да ме снимате, само се обадете.
Ще измислим нещо по-интересно. Календарна фотосесия.
Може и по монокини, намазан. По каквото си падате.
Антените на ФБР са един сант дебели, черен мат,
монтирани на 3/4 от задното стъкло.
На щатската полиция са с опашка, а на бостънската - цепнати.
Всяко хлапе в Града знае как изглежда антената на ФБР.
В бъдеще, ако се правите на отворени,
бъдете по-хитри от 6-годишно хлапе.
Трябва да се връщам на работа.
Може ли?
Успех с отпечатъка.
Кеймбридж сейвингс.
- Клер Кийзи, ако обичате.
Мениджър е.
- Вече не работи тук.
Откога?
- От петък.
Вземете заповед. Телефони, мейл, факс, скайп, всичко.
Защо не ми каза, че си напуснала?
- Не знам.
Ти защо не ми каза какво има в кутията.
В тази ли? Някой да ти се е обаждал?
Да ти е казал нещо?
- Не.
Какво ще правиш сега?
- Нямам представа.
Мога да преподавам, да работя в клуба на пълен ден,
имам малко спестявания. Така че...
А ако и аз напусна работа?
Значи ще си имам компания.
Ще го направим заедно. Заповядай.
Едно колие, нищо особено.
Защо не заминем заедно? Ще попътуваме малко.
Ще се позабавляваме.
- Дъг...
Хубаво ли е? Цяла вечност го избирах.
Спорих с продавачката.
- Прекрасно е, но...
Дано не си продал джипа.
Един тип ми пое лизинга.
Хората всеки ден стават
и си казват, че ще променят живота си.
Но никога не го правят.
Аз ще променя своя.
Защо не дойдеш с мен?
Добре, къде ще отидем?
Все ми е едно, където поискаш.
Има някои неща...
Някои неща, които не знаеш за мен.
Какво имаш предвид?
Нищо... Но ще разбера, ако имаш някакви резерви.
Между това, което се говори за мен и това, с което не се гордея,
няма много място.
- Знам кой си.
Така ли?
- Да, знам.
Искаш ли да дойдеш с мен?
Да.
Веднага.
Добре.
Фрол...
Какво има?
- Разговор на Клер Кийзи
с неидентифициран номер преди час.
Виж дали ще познаеш гласа.
Може ли да дойда да поговорим?
- Да, къде беше?
Извинявай, задържаха ме. Идвам от нас.
Ще ми отвориш ли от задния вход?
Не знаех, че сте напуснали банката.
Да, миналата седмица.
Трябваше ли да уведомя някого?
Прелест.
- Да, подарък ми е.
Имаме заподозрени.
Дойдох да ви ги покажа.
Джеймс Кафлин.
Албърт Маглоун.
Дезмънд Елдън. Част от бандата, обрала банка в "Норт енд",
и замесена в поне три обира на бронирани коли.
Познат ли ви изглежда?
Отворили сте му сейфа.
Пуснал ви е жива и здрава,
а сега двамата имате връзка, за която излъгахте ФБР.
Сгреших. Наистина ви трябва адвокат.
Проблем с апартамента ли?
- Не, с Цветаря.
Какво?
- Има информация.
Господи...
- Ударът е голям, Дъги.
Гледат ни лупа, дай го на някого.
Вземи някой друг. Или вървете тримата.
А най-умното е да го откажеш.
- Значи няма да участваш?
Не.
Защо?
- Защото ни дишат във врата.
Ще ги баламосаме. Сто пъти сме го правили.
Знаеш ли, зарежи. Прави каквото искаш, приключвам.
Какво?
- Приключвам.
Приключваш ли?
- Не бях ли ясен?
Какво имаш предвид?
- Ти как мислиш?
Как така приключваш? Това са глупости.
Ще се изясня. Мисля да загърбя този проклет град.
Няма да допусна да зарежеш някои хора.
Какво? Кого?
Не се излагай.
Сериозно ли говориш, Джими?
Тя не е мое дете.
Да не ти е казала, че е мое?
Я се скрий. Мислиш само за кокаин и видеоигри,
а сега се правиш, че ти дреме за Шайн.
Знаеш ли какъв ти е проблемът? Мислиш се за нещо повече.
Г-н Чист удар, Негово величество.
По-добър съм от всички в шибаното гето.
Но си израснал тук.
По същите правила като мен.
- Ти пък за кого се мислиш?
Няма да ми казваш какво да правя.
Ето ти един "пищов" с правилния отговор.
Никога няма да сме едно - аз, ти, сестра ти и Шайн,
и да си играем на семейство. Разбра ли? Набий си го в тиквата.
Уморих се от простотиите ти.
Ако искаш да ме видиш отново, заповядай във Флорида.
Гадина!
При разпита
федералните мислеха, че тук съм убил Брендън.
А аз го застрелях на улицата.
Проклетникът пробяга 100 м с куршум в сърцето.
Беше роден за спринтьор, ако ме разбираш.
Не съм те карал да го убиваш.
- Нямаше нужда да ми казваш.
Казаха ми, че Брендън Лий идва да те убие с "Глок" 21.
Затова дойдох и го погребах.
Лежах 9 години за теб.
Не искам благодарности, но няма да ми обърнеш гръб.
Благодарен съм ти за всичко, което направи за мен.
Семейството ти ме прибра, когато задържаха баща ми.
Ти си ми като брат.
Но сега заминавам.
Ще ме застреляш ли?
Давай.
Но трябва да ме застреляш в гръб.
Не ставайте. Как си, Фърги?
Исках да ти го кажа лично.
Не знам какво си замислил, но хората ми ще се справят сами.
Няма да ги наема без теб. Нито бих наел теб без тях.
Вие сте бригада.
Моите уважения, но не идвам да споря.
Няма да участвам. Действай по своя преценка, но...
Успокой се.
Не мисля, че е наложително.
Правя го от уважение, за да те компенсирам.
Вземи ги.
- Не става.
Мислиш ли, че бих възложил удар на някой случаен?
Ще правиш каквото ти кажа.
Не става, значи. Добре.
Може ли да те попитам нещо. За кого се мислиш?
За единствения тип с патлак в Чарлстаун?
Държите хазарта и дрогата.
Но славните ти години отдавна са отминали.
Не работя за теб, ясно?
Ако имаш проблем, заповядай. Живея на "Бънкър хил" 551.
Знаеш къде да ме намериш.
- Ще направиш този удар за мен
или ще ти резна топките, както направих с баща ти.
Не споменавай баща ми.
- Синко, познавах баща ти.
Работеше за мен години наред.
После реши да се отдели.
Залагаш ли на коне?
Кон се кастрира или с нож,
или с химикали.
Кога баща ти ме отряза, го кастрирах с химикали.
Дадох хероин на майка ти. Зарибих я.
И тя потъна до шията.
Обеси се с кабел на булеварда.
А ти обикаляше квартала да я търсиш.
Баща ти нямаше сърце да каже на сина си,
че търси самоубила се наркоманка, която няма да се прибере.
Ако има рай, синко, майка ти не е там.
Чух, че си хванал свястно, хубаво момиче.
Живее до парка. Не искам да й пратя погребален венец,
но ако се наложи, ще го сторя.
Сега знам къде да те намеря.
Клер.
Клер?
Махай се.
- Добре ли си?
Махай се.
- Чакай малко.
Набрала съм 911.
- Дай ми шанс да ти обясня.
Не, вече имаше шанс.
- Кой ти е говорил срещу мен?
ФБР, Дъг.
Трябва да ме изслушаш. Позволи ми да ти обясня.
Всичко се обърка, Клер.
- Не, върви по дяволите.
Върви по дяволите!
- Добре.
Спокойно.
- Защо ми причини това?
Клер, съжалявам.
Щях да ти кажа. Затова дойдох тук онази вечер.
Когато ме изчука ли? Така ли действаш?
Да тероризираш някого не ти стига, трябва и да го изчукаш.
Чуй ме, успокой се.
- Не, махай се оттук!
Повече не искам да те видя! Никога!
Добре.
Вътре съм.
Но ако нещо се случи с нея, ако си помисля, че има такъв риск,
ще се върна тук.
И ще убия и двама ви на ваш терен.
Клер?
Искам да поговорим, дай ми само две минути.
Моля те.
Никога не бих те наранил.
- Откъде да знам? Не ме докосвай.
Добре. Съжалявам.
Изслушай ме за миг. Повече никога няма да те лъжа.
Сериозно?
- Да, обещавам ти.
Попитай каквото искаш. Ще ти кажа истината.
Няма да ти повярвам.
- Напротив.
Защо?
- Защото няма да харесаш отговора.
Знаеше, че съм мениджърът, нали?
- Да.
Следеше ли ме?
- Да.
Колко банки си обрал?
Шест коли, две банки.
- Убивал ли си човек?
Не.
Помисли си. Чу ли?
Никога няма да те излъжа, нито да те нараня
и ако те изгубя, ще съжалявам до последния си миг.
Само ме изчакай.
Виждам бащите ви във вашите лица.
Всичките. Напомняте ми, че още съм на ринга.
Още понасям удари и бележа точки.
Имам вътрешен човек.
Залага на коне, страстен комарджия.
Не може да уцели кон, дори за да спаси кожата си.
Но благодарение на този болен човек
разполагам с това.
Цялата банда е тук.
Винаги има слабо място, остава да го намерим.
Парите се изкарват, 15 мин. преди да дойде колата.
Тогава ще ги ударите.
В понеделник сутрин, след мача с Ню Йорк,
60 000 бири, храна и стоки, тоталът ще възлезе
на 3,5 милиона.
Ще ударим катедралата на Бостън.
Безценно.
ФЕНУЕЙ ПАРК
Кога ли ще видят сметката на вътрешния си човек?
Да си избира по-добри коне.
Знаеш, че рискът е голям, нали?
Ако беше лесно, всеки би го правил.
Топката е в дясното поле. Юкилис се готви за трета база.
Боби, три будвайзера.
Мъжете не свалят очи от теб.
Какво да ти кажа? Момчетата ме харесват.
Не се и съмнявам.
Какво правиш тук?
Бордеите ли обикаляш?
Работя за ФБР.
И аз.
Сигурно си нова.
Симпатяга си.
Но това не значи, че ще ти върже.
Ако искаш опашката, гони зайчето.
Мама ме научи на това.
Ходила си с Дъг Макрей, нали?
Откъде познаваш Дъги?
- Работим заедно.
Копаете чакъл ли?
- Не.
Умееш ли да прецениш размера?
- Зависи.
Размера на какво?
Колко е това?
15 сантиметра? Повече или по-малко?
По-малко.
- Грешка.
Точно 15 сантиметра и половина.
Знам всичко за парите.
Дебелина 0,1 мм.
Тегло: около грам.
Което е интересно,
защото тази двайсетачка не струва колкото теглото си
в "Оксиконтин".
Как действате?
Някой се обажда на бармана,
ти вземаш пакет от точка А, доставяш в точка Б,
а Цветаря ти дава количество В?
Мислиш да ми избягаш?
Не е толкова лесно.
Защото ако я размахам,
няма да е добре за теб.
Искам адвокат.
- Добре, намери си.
Човек трябва да се пази, нали?
Не себе си, дъщеря си.
Не споменавай дъщеря си.
Колко време беше с Макрей?
Целия си живот.
През годините, докато бяхте заедно,
колко диамантени колиета ти подари?
Инструментите са готови. Бронираните жилетки също.
Ако всичко мине по план и ти можеш да се откажеш.
Точно така. И какво ще правя, Дъги?
Ще отида във Флорида да се наливам, докато падна от бара?
Направи ми услуга. Този удар е сериозен.
Подготви си план за евакуация.
Знаеш ли кое е най-смешно в затвора?
Старците, които се правят, че искат навън.
Няма да се върна там, Дъги.
Ако ни спипат натясно, съдът ще приключи на улицата.
Какво правиш тук, Крис?
- Трябва да говоря с теб.
Моментът не е подходящ.
- Знам.
Знаеш ли? Добре, какво искаш?
Ще ти кажа. Дез ми каза, че си тук.
Исках да те видя.
Ще ти дадат 30 години, само защото си влязла тук.
Не може да водиш детето тук. Не можеш да останеш.
Няма да остана, искам да замина с теб.
И аз искам промяна, Дъги.
Защо да не се променя? Мога да съм различна.
Господи.
- Само ми кажи каква искаш да бъда.
Заминавам с друго момиче.
Така значи.
- Да.
А защо не е тук?
Какво очакваш да ти кажа?
- Ако заминава с теб, защо не е тук?
Къде е? Няма я тук.
В тази дупка.
- Успокой се.
След колие от "Тифани" бих очаквала стая в "Риц".
Какво каза?
Откъде знаеш за колието?
От едно птиче.
Кой ти каза за колието? Отговори ми!
По-скоро би ми сложил въже на врата.
Разкарай се оттук.
Ела, миличка. Всичко ще е наред.
Идваме с теб.
- Изчезвайте.
Ще дойдем с теб, Дъги.
- Време е да си вървите, хайде.
Време е да си вървите, миличка.
Няма да си отида. Няма да те оставя.
- Прибери детето.
Пусни ме! Мога и сама да изляза.
Не смей да ми отказваш!
Би ли престанал? Изнервяш ме.
Блъснала е колата дрогирана.
Кристина Кафлин. С нея има дете.
Майка й е в болницата и помоли да ви се обадя.
Идвам веднага.
Полицаи.
Да вървим.
Насам.
Това е вратата.
Помнете: не сте ме виждали.
Добре.
Д-р Форест, обадете се на 112, моля.
Д-р Форест, обадете се на 112, моля.
Ето го, господин 15 санта.
Какво стана?
- Нали си борец срещу престъпността,
досети се сам.
Миличкото.
Знам, че си надрусана с окси, кокаин и алкохол.
Имаш пет коли на твое име.
А в момента дъщеря ти седи на задната седалка на държавна кола,
шофирана от непознат служител на социалните.
Докога ще я караш така?
- И аз съм личност.
Личност, която ще се моли за сделка, за да види детето си.
Защо все аз съм прецаканата?
Какво ще ми кажеш?
Знам само, че...
Дъги ще замине след това.
Чакай малко, след кое?
Криста, бъди умно момиче.
Сега се решава съдбата на Шайн.
Животът й може да се промени.
Можем да ти помогнем, мила.
Там ли си?
- Тук съм.
Готови сме.
- Действай.
Готово.
Кой се обади на 911?
Вие ли се обадихте на 911?
- Не сме ние.
Някой друг е бил.
- Получихме сигнал на 911.
Грабеж.
- Грабеж ли?
Да, имаме сигнал, че ви обират.
Ще се обадя на Майк.
- Той ни пусна току-що.
Получихме сигнал за помощ.
Кой се обади?
- Никой от нас не е.
Никой ли? Какво правим тук?
Чакайте, къде е Майк?
- Нали ви казах!
Виждате ли с тези очила?
- Отваряш ли се?
За ваша собствена безопасност, искаме документите ви.
Чакайте, момчета, тук сме цяла сутрин.
Партньорът ми ви поиска документите. Не ви познаваме.
Докато не идентифицираме всички присъстващи,
всички да легнат на пода. Веднага!
Долу ръцете от патлака!
- Спокойно.
Недей!
- Всичко е наред!
На пода! Всички на пода!
Лягайте на пода!
Ръцете на гърба!
- Гледай долу!
На гърба! Бързо!
Сложи си ръцете на гърба! Хайде, бързо!
Спокойно.
- Мамка му!
В сейфа: Арнолд Уоштън, адрес: Куинси, ул. "Хейзър" 311,
съпруга Линда и три паленца.
Не задействай алармата.
В сейфа също се намира
Мортън Превит, адрес: Рандолф, ул. "Каунтинг" 26.
Съпруга - също Линда.
Мортън, двете Линди искат да отвориш вратата.
Имаме хора пред дома ви.
Назад. Назад!
Мислите, че ще се разминете ли?
Имам приятели надзиратели, които ще ви стъжнят живота.
Не ни мисли, дядка. Няма да ходим в затвора.
Още десет.
- Веднага.
Вдигам!
Когато "Ред Сокс" победи,
след тази победа всички ще се приберат щастливи,
с химна на уста.
Как си?
- Страхотно.
Хайде.
Последният, който обра "Ред Сокс", беше Джак Кларк.
Огледах, няма коли, ванове, нищо.
Може би сме подранили. Или закъснели.
Разчистете улицата. Разкарайте тези хора!
Опитваме се да се свържем с охраната, но не отговаря.
Да се махаме оттук.
По дяволите!
Мамка му!
- Да изчезваме!
Нашите стрелят вътре!
Давай, давай!
Боклуци!
Глоунс! Глоунс, мамка му!
Добре ли е?
- Нищо му няма, улучиха жилетката.
Дез, вдигни вратата!
Затваряй!
Дез!
Хайде, бързо!
Маскирани са като "Бърза помощ".
Преброих четирима, може би има ранен.
Тръгвайте.
Да се изнасяме оттук!
- Има един милион ченгета!
Покрийте си ушите!
Не!
Тръгвайте!
- Заемете позиция!
Мамка ви!
Насам! Изнесете ранените!
Ела до шалтера.
Не търсят ченгета. Ще изляза с колата отпред.
А вие двамата минете през страничния вход в униформи.
Цялата полиция е там, момче.
- Ще се оправя в пандиза.
Не ме мислете, ще им кажа само малкото ви име.
Чисто е!
Бързо, бързо!
Не мърдай!
Долу оръжието!
- Мамка ви! Полиция!
Пазете се, залегнете!
Ще се видим във Флорида.
- Ще се видим, като се върнеш.
Да се изнасяме, момчета. Това е за федералните.
Бостънската полиция да се изнася.
Какво правите? Това е разследване на ФБР.
Долу лапата, разкарай се.
- Юрисдикция, момчета.
Този аз го свалих.
Не знам с какъв гений си имаме работа,
но охраната каза, че ги нападнали ченгета.
Ченгета ли?
- Да, две ченгета.
Чакай малко. Къде отиваш?
Спри тук.
Полицай, може ли за момент?
Кафлин се движи на юг, към "Бойлстън".
На паркинга на "Ван Нес". Облечен е като полицай.
Прието.
- Полицай!
Кафлин!
Изнасяй се!
Кафлин, хвърли оръжието!
Майната ти!
Хайде, Джими, горе ръцете!
- Да го духаш!
Имаш 30 секунди, кретен!
Добре. Предавам се!
Предавам се!
Ръсти, нещо се прецака.
Ела тук.
Фърги...
Задник!
Фърги...
Помни кой ти клъцна топките.
Попаднах на престрелката, видях заподозрения да бяга с "Тек-9".
Спрях рязко, изскочих от колата и се намесих в престрелката.
Тогава ли излязохте от колата?
- Да.
Стрелях и улучих заподозрения поне два пъти.
Няколко жертви.
Ул. "Мейн" 529, полицията е на местопрестъплението.
Боби, какво стана?
- Някой е убил Фърги.
Трябва да е Макрей.
Клер, аз съм.
Добре ли си?
- Добре съм.
Нищо ми няма.
Клер, искам да те видя.
Трябва да е скоро, нямам време.
Можеш ли да излезеш?
Клер, моля те. Трябва да знам.
Ще дойдеш ли тук?
Искаш да дойда при теб ли?
Не е добра идея за мен.
Защо?
А ако има ченгета?
Няма никого.
Ако мислиш, че трябва да дойда,
тогава ще дойда.
Добре.
Клер, чуй ме.
Съжалявам.
Съжалявам за това, което ти причиних.
Запомни го.
Слез да ми отвориш отзад след час.
Става ли?
Ще се видим.
Дъг, почакай!
- Да.
Искам да дойдеш. Много искам да те видя.
Ще бъде като един от моите слънчеви дни.
Е, тогава...
Тръгвам веднага.
До скоро.
До скоро, Клер.
Ние изпълнихме ангажимента си.
Не сега.
ТОМАС МИКИ МАКРЕЙ 20 ГОДИНИ СЛУЖБА В ТРАНСПОРТА
Каза, че идва, но искам хора на "Лоугън", "Саут Стейшън",
автогарата, метрото, навсякъде.
Градът е покрит.
- Добре.
Напуснете периметъра.
- Спокойно, отивам на работа.
Колко остава?
- 40 минути.
Чисто ли е?
- Да.
Все още никакво движение по алеята.
"Слънчевите ми дни"...
Ние сме национална агенция, Клер.
Вдигайте багажа, момчета. Няма да дойде.
Пуснете го за издирване. Знаем как изглежда.
Ще го намерим.
Добре ли си? Най-добрият възможен изход.
Браво на теб.
Всички на борда. Номер 93, южно направление.
ДА ГО ДУХАШ
За теб е.
Клер, вземи ги.
На теб ще са ти по-полезни.
Когато четеш това, отдавна ще съм заминал.
Не както го планирах, но за първи път в живота си
напускам този град.
Може би ако замина, ще спра да търся.
АНОНИМЕН ДАР В ПАМЕТ НА ДОРИС МАКРЕЙ
Колкото и да се промениш,
един ден се налага да платиш за делата си.
Затова заминавам на дълъг път.
Но знам, че ще те видя отново.
От тази страна или от другата.
ГРАДЪТ
Чарлстаун е прочут със своята престъпност.
Но филмът не показва мнозинството жители на Чарлстаун,
които са почтени хора като всички останали.
Посвещаваме го на тях.
Субтитри: DVDRipped Корекции: Disnilenddd