The Sixth Sense (1999) Свали субтитрите
Ш Е С Т О Ч У В С Т В О
Става хладно.
Тая рамка е чудесна.
Чудесна рамка е това.
Колко ли...
...колко мислиш, че струва такава хубава рамка?
Не съм ти го казвала, но щом пийнеш, говориш като д-р Сюс.
Знам. Сериозно говоря.
Говоря сериозно, Ана.
Сигурно струва поне 200-300 долара.
Ще ти го прочета.
- Наистина ли звуча като д-р Сюс?
"За изключителни постижения
в областта на детската психология,
с признание за неговата преданост към работата и непрастанните му усилия..."
Внимавай, ако обичаш.
"...и непрестанните му усилия да подобри живота
на безброй деца и техните близки.
Филаделфия дава с гордост тази грамота на своя син -
д-р Малкълм Кроу," - т.е. на теб -
"...с лична благодарност от кмета за големия професионализъм."
Наричат те свой син.
Предлагам да я окачим в тоалетната.
Това е важна вечер за нас.
Най-сетне някой оцени безкрайните ти саможертви.
Това, че постави всичко друго на второ място, включително и мен,
в името на онези семейства, които споменават.
Казват също, че съпругът ми има дарба.
Ти притежаваш дарбата да учиш децата
как да бъдат силни в ситуации,
в които повечето възрастни биха примрели.
Убедена съм, че написаното е вярно.
Благодаря ти.
Искам вино в чаша.
Не го искам в халба, нито в канче.
Виж.
Ана, не мърдай. Не издавай нито звук.
Това е Локъс Стрийт 47.
Счупили сте прозорец и сте нахлули в частен дом.
Много неща не знаеш.
Тук няма нито спринцовки, нито някакви хапчета.
Знаеш ли защо човек се страхува, когато е сам?
Аз знам. Знам.
Какво искате?
Онова, което той ми обеща! Искам обещаното от него!
О, Господи!
- Срещали ли сме се?
Не ме ли позна, герой?
Не помниш ли пациентите си?
Клиниката в центъра...
...дете с един родител...
Вероятна патология на настроенията...
Страхувах се!
Ти каза, че не мога да приема развода на родителите си.
Само че грешеше. Грешеше.
Виж ме сега!
Не искам повече да се боя!
- Дай ми минута да помисля.
Чаках те 10 години!
Нищо няма да ти дам!
Бен Фридкин?
Някои ме наричат "откачалка".
Райън Самър?
Такъв съм. Откачалка съм. Погледни ме.
Винсент.
Винсент Грей.
Помня те.
Мълчалив, много умен...
...състрадателен.
Необичайно състрадателен.
Пропусна да добавиш "прокълнат".
Ти се провали с мен.
Провали се!
Винсент, съжалявам, ако не съм бил... ако не съм ти помогнал.
Но ако ми позволиш да опитам...
Ако ми дадеш възможност...
О, Господи!
Винсент...
- Не говори.
Следващата есен
ЮЖНА ФИЛАДЕЛФИЯ
Коул Сиър, 9 годишен Записан - септември 1998 г.
Родители - разведени
Остро неспокойство... ...социална изолация...
Евентуална патология на настроенията.
Не се притеснявай, Коул.
Аз съм д-р Малкълм Кроу.
Трябваше да се видим днес, но пропуснах срещата.
Извини ме.
В древни времена, в Европа, хората са се криели в църквите.
Там са намирали убежище.
От какво са се криели?
Най-вече от лоши хора.
Такива, дето са искали да ги затворят, да ги измъчват.
Забелязах очилата ти. Нямат стъкла.
На татко са.
От стъклата с диоптри ме заболяват очите.
Какво говореше на войниците си, като влязох? Де...
De profundis clamo ad te domine.
Това е на латински.
Всички ли говорят латински?
- Не.
Само един от тях.
Добър лекар ли сте?
Ами...
Някога бях.
Веднъж получих грамота. От кмета.
Беше в скъпа рамка.
Ще се видим пак, нали?
Стига да не възразяваш.
Аз съм.
Латински речник
De profundis clamo ad te domine.
От бездната те зова, о Боже.
Hey, good morning.
Коул?
Коул!
Какаовите ти пръчици се размекнаха.
Я да те видя. О, миличък, имаш леке на връзката.
Вдигни главата.
Добре, ето.
Търсеше ли нещо, миличък?
Вафлите.
Ето ги тук.
Какво си мислиш, мамо?
Много неща.
Нещо лошо за мен ли?
Хей, я ме погледни.
Не си мисля нищо лошо за теб.
Ясно ли е?
Ясно.
Вдигни главата.
Това е Томи.
- Намести я.
Коул, не искаш ли това?
Откачалко, добра идея ли беше това с прегръщането през рамо?
Току-що ми хрумна и го пробвах.
Така правят големите актьори. Викат му импровизация.
Здравей, миличък.
Как мина денят?
Би могъл да споделяш с мен, ако искаш.
Знаеш ли какво правих аз днес?
Сутринта спечелих щатската лотария,
напуснах и двете си служби,
и си направих пикник в парка, с много шоколадова торта.
После цял следобед плувах в шадравана.
А ти какво прави?
В междучасието ме избраха в отбора по кикбол.
Направих страхотен удар и спечелихме играта.
Другите ме носиха на раменете си и аплодираха.
Е, щом е така, ще ти направя тригуни.
Имаш един час, докато станат.
Здравей.
Искаш ли да седнеш?
Не ти ли се говори днес?
Искаш ли да играем на една игра?
Игра отгатване.
Ето какви са правилата.
Ще чета мислите ти.
Ако позная, правиш стъпка към стола.
Ако сбъркам, правиш стъпка назад към вратата.
Стигнеш ли до стола - сядаш.
Ако стигнеш до вратата, можеш да излезеш.
Искаш ли да играем?
Добре.
След развода на родителите ти,
майка ти е отишла при лекар, като мен, и той не й е помогнал.
Затова смяташ, че и аз няма да ти помогна.
Тревожиш се, защото тя му е казала разни неща.
Неща, които не е можела да каже на никой друг.
Тайни.
Ако имаш тайна, не си длъжен да ми я казваш.
Баща ти ти е дал този часовник точно преди да си отиде.
Забрави го в едно чекмедже.
Часовникът не работи.
В училище си много мълчалив...
но си добър ученик и не си имал сериозни неприятности.
Трябваше да нарисуваме картина.
Каквото си поискаме.
Аз нарисувах човек.
Във врата му беше забита отверка.
По телевизията ли видя това, Коул?
Всички се разстроиха.
Повикаха мама на разговор.
Тя се разплака.
Вече не рисувам такива неща.
Какво рисуваш сега?
Рисувам... усмихнати хора,
тичащи кучета...
... небесна дъга.
За дъга не викат на разговор.
Да, сигурно не викат.
За какво си мисля сега?
Не знам какво мислиш в момента.
Мислех си...
...че сте добър човек,
само че не можете да ми помогнете.
Мислех, че имаш предвид другия италиански ресторант - където ти направих предложение.
Ужасно съжалявам, Ана.
Просто губя представа за времето.
А и днес имах не много успешен сеанс.
Те двамата толкова си приличат.
Същите маниери, същото изражение, едни и същи тревоги.
Коул може би е малтретиран.
Имаше драскотини по ръката.
Мисля, че са от нокти.
Вероятно при самоотбрана. Не знам.
Може би от учител или съсед.
Не мисля, че е майката. Видях я с него. Просто не се връзва.
А може и да греша.
Може би хлапето просто обича да се катери по дървета.
Ана.
Знам, че се поотчуждихме напоследък.
Знам, че това те ядосва. Просто...
...чувствам, че имам втори шанс и не искам да го пропусна.
Ана.
Честита годишнина.
Престанете да ме гледате.
Мразя да ме гледат така.
По този път отивам на училище с Томи Тамисимо.
Той ли е най-добрия ти приятел?
Той ме мрази.
Ти мразиш ли го?
Не.
Майка ти ли го нагласи така?
Да.
Казвал ли си й как стоят нещата с Томи?
Не й казвам какво мисля.
- Защо не?
И тя ще ме гледа като останалите, а не искам.
Не искам тя да знае.
- Какво да знае?
Че съм откачалка.
Ти не си откачалка.
Не вярвай на никой, който ти го казва. Лайняни глупости.
Не бива да живееш с тази мисъл.
Разбра ли?
Хайде.
Казахте мръсна дума.
- Да, вярно.
Извинявай.
Баща ти живее в Питсбърг с някаква жена,
която събира такси на магистрала?
Ами ако й се допишка по време на работа?
Дали се стиска?
Не знам. И аз се чудех същото.
Днес много ме питахте за татко.
Защо?
Понякога вършим неща, за да привличаме внимание,
за да изразим чувствата си по някои въпроси -
развод или каквото и да било.
Да речем, човек оставя нещо на бюрото, за да го намери някой.
Знаеш ли какво е писане на свободни асоциации, Коул?
НЕ ВЛИЗАЙ
Не.
Писане на свободни асоциации е да вземеш в ръка молива,
да го опреш на лист хартия и да започнеш да пишеш.
През това време не гледаш написаното, не мислиш за него.
Просто движиш ръката си.
След като си я движил достатъчно дълго време,
се появяват мисли, каквито не си подозирал, че имаш.
Може да е нещо, дочуто случайно,
или чувства, заровени дълбоко в теб.
Писал ли си подобни неща, Коул?
"Накарайте бебето да млъкне, че ще ви изколя."
Да.
Какво си писал?
Тревожни думи.
Пишеше ли така, преди баща ти да си отиде?
Не си спомням.
Ако те помоля за нещо, ще го направиш ли?
Помисли си какво искаш да получиш от общуването ни.
Каква да бъде целта ни.
Нещо, което желая ли?
Ако можеше да промениш нещо в живота си, каквото и да е,
какво щеше да е то?
Може ли да кажа не какво желая, а какво не желая?
Добре.
Не искам повече да се страхувам.
"...възможно е сам да си е причинил нараняванията."
Би ли отворила?
Ще отвориш ли?
Здравей.
Не стига ли, че ме виждаш в магазина?
- Ами, отивам
на пазара на сектата Амиш.
Мислех си, дали не искаш да дойдеш с мен,
да ми покажеш как да купувам.
Днес нещо не ми е до Амиш.
Пред тях не можеш нито да ругаеш, нито да плюеш.
Просто мислех, че ще е добре за теб да поизлезеш малко.
Напоследък си нещо подтисната.
Добре съм.
Може да се отбия на връщане да ти покажа какво съм купил.
Няма да ме затрудни.
Не... недей, ще го видя в понеделник.
Добре. И така става.
Е, тогава да вървя. Ще ти се обадя по-късно.
Да не стъпиш в конски тор.
- Много благодаря.
Върви си по пътя, перко.
"Никого няма да удрям и ритам."
Ще се досети ли някой, коя е била столицата на САЩ
от 1790 до 1800 година?
Ще ви подскажа - това е градът, в който живеете.
Филаделфия!
- Правилно.
Филаделфия е един от най-старите градове в страната.
Много поколения са живели и умрели тук.
Почти всяко място тук е историческо.
Дори това училище и районът му.
Знаете ли, за какво е използвана сградата преди 100 години?
Преди вие да учите тук, преди дори аз да уча тук.
Да. Коул?
Тук са бесели хора.
Не, не е така. Къде си чул това?
Натиквали ги тук, а те плачели и се сбогували с близките си.
Зяпачите отпред ги заплювали.
Коул, тази сграда е била градски съд.
Тук са създадени някои от първите закони на страната.
Тук са работели магистратите.
Тъкмо те са бесели наред.
Не знам кой от съучениците ти е измислил това,
но само се е опитвал да те уплаши.
Не обичам да ме гледат така.
Как?
Престанете!
Не умея да гледам по друг начин.
Вие сте Станли пелтека!
Моля?
- Заеквали сте, докато сте учили тук.
Заеквали сте и в гимназията.
Не зяпайте хората така! Притеснявате ги.
Как...
- Престанете да ме гледате!
Кой... кой ти... каза тия неща?
Станли пелтека! Станли пелтека!
Престани. Пре- пре-...
- Станли пелтека!
Стига.
- Станли пелтека! Станли пелтека!
Млъквай... отк-к-качалка такава!
Здравей, юнако.
Как е?
Точно сега не ми се говори.
Добре.
Обичаш ли фокуси?
Гледай сега - вълшебната ми монета.
Изглежда най-обикновена.
Но като направя вълшебното разтърсване...
тя е вече в дясната ми ръка.
Но това не е всичко.
Още едно разтърсване и...
ето я в джоба на сакото.
Но и това не е края на фокуса.
Пак разтърсвам и...
ето я отново в лявата ръка, където си беше в началото.
Това не е никакво вълшебство.
Какво говориш? Разбира се, че е.
През цялото време си държахте монетата в ръката.
Така ли мислиш?
Не знаех, че сте били забавен.
Малкълм, положи си тук готиния задник и слушай.
Не ще и дума, Ана ми е като сестра.
Непременно да я направиш щастлива. Не говоря за...
щастие от сорта "Ммм, съвсем като истинско масло".
Говоря за такова от сорта
"Джули Андрюз чуруликаща като
смахната от върха на планината".
Ето за такова щастие говоря.
Ела насам.
Не ме издавай, че съм ти казала,
но тя ми призна, че се влюбила в теб
още първия път, като те видяла на улицата.
Готова е на всичко за теб.
Обичам ви и двамата.
Потече ми носът. Изключи го.
Антидепресант - 2 пъти дневно
После правиш магическото разтърсване.
Монетата се премести от джоба ми
в ръката, където си беше.
Това е глупаво.
Трябва да ти е забавно.
Глупаво е. Искам си монетата.
Не го канят много, така че за нас е удоволствие.
Последния път беше едно парти в детска закусвалня преди година.
Той се скри в едно от тунелчетата на пързалката и не излезе.
В коя закусвалня?
- "Чъки Чийз".
Извини ме.
Има ли някой там?
Моля ви, отворете вратата. Хайде.
Не мога да дишам. Ако ме чувате, отворете вратата.
Кълна се, не съм взел коня на господаря.
Отвори вратата или ще я разбия и ще те сграбча!
Звездата на рекламата винагиlима своя каравана. - За какво?
За да си обмисля ролята, насаме.
Че ти имаше само една реплика.
Дерик, я виж.
О, да.
Татко ме накара да го поканя.
Честит рожден ден, Дерик.
Искаш нещо отвътре ли?
Не.
Ще разиграваме сценка.
Искаш ли да участваш?
- Добре.
Казва се "Хвърлен в тъмница".
Да, Коул, ти ще си хвърленият в тъмницата.
Не, недейте! Не!
Пуснете ме!
Коул?
Коул!
Има ли ключ за тази врата?!
Коул?! Миличък, чуваш ли ме?
Господи! Коул!
Помощ! Помощ!
Изследванията изключват да е имал пристъп.
Ще се оправи.
Нека си почине и довечера може да се прибере в къщи.
По тялото му има драскотини и натъртвания,
които ме безпокоят.
- Боже.
Да, от часа по физическо са.
Да не мислите, че аз съм наранила детето си?
Мислите, че съм лоша майка?
Г-жа Слоун е социален работник към болницата.
Ще ви зададе някои обичайни въпроси.
Какво стана с моето дете днес?!
Нещо му се случи. Нещо реално. Това ме плаши!
Баща ти разказваше ли ти приказки за лека нощ?
Имало едно време един млад принц.
Веднъж решил да се повози.
Повикал шофьора си и тръгнали.
Возили се, возили се.
Дълго се возили.
Толкова дълго се возили, че той заспал и...
...като се събудил, видял, че още се возят.
Дълго пътуване било.
- Д-р Кроу?
Личи си, че не сте разказвали приказки.
Не съм разказвал много.
Трябва да включите някакъв обрат.
Добре. Обрат значи.
Какъв обрат по-точно? Дай ми пример.
Може би им е свършил бензинът.
- Свършил им бензинът?
Става, при толкова каране. Добре.
Разкажете ми приказката за това защо сте тъжен.
Струвам ти се тъжен?
Защо мислиш така?
Очите ви ми го казват.
Не бива да говоря за такива неща.
Имало едно време един човек на име Малкълм.
Той работел с деца.
Обичал си работата.
Обичал я повече от всичко.
Но една вечер разбрал,
че е допуснал грешка с един пациент.
На това дете не можал да помогне.
И не може да спре да мисли за това.
Не може да забрави.
Оттогава всичко се промени.
Той вече не е същия човек.
И съпругата му...
не харесва това, в което се е превърнал.
Почти не разговарят. Като непознати са.
И ето че един ден Малкълм срещна прекрасно дете.
Едно чудесно момченце.
То много му напомня за другото.
И Малкълм решава да се опита да помогне на новото момче,
защото има чувството, че ако помогне на него,
все едно е успял да направи нещо и за другото.
Как свършва историята?
Не знам.
Вече искам да ви кажа моята тайна.
Добре.
Аз виждам умрели хора.
Насън ли?
Когато си буден?
Умрели хора в ковчези и гробове?
Те си ходят като обикновени хора.
Не се виждат един друг.
Виждат само каквото искат да видят.
Те не знаят, че са мъртви.
Често ли ги виждаш?
Постоянно.
Те са навсякъде.
Няма да кажете на никого тайната ми, нали?
Няма. Обещавам.
Ще останете ли при мен, докато заспя?
Разбира се.
Коул... патологията му е по-тежка, отколкото смятах.
Страда от визуални халюцинации, параноя...
...от тип шизофрения, характерна за училищната възраст.
Може да се наложи медикаментозно лечение и хоспитализация.
А и аз не му помагам.
Здравейте. Обажда се Лин Сиър - майката на Коул.
Да... исках да поговоря с вас... Предупредете
сина си и приятелите му да не докосват сина ми.
Мамо?
Не. Вечерята не е готова.
Какво ще ми направиш?
Вече не можеш да ми причиниш болка!
Лени, ти си ужасен съпруг!
Виж какво ме накара да направя! Лени!
Имало някога едно момче,
много различно от всички други момчета.
То живеело в джунглата
и умеело да говори с животните.
Смятате ли, че пиесата е ужасно скапана?
Какво?
Томи Тамисимо е играл в реклама за сироп против кашлица.
Казва, че героите не са реалистични,
а пиесата - ужасно скапана.
Тоя Томи изглежда е голям досадник.
Според мен пиесата е чудесна. По-добра от "Котки".
"Котки" ли?
- Няма значение.
Коул, заинтересува ме това, което ми каза в болницата.
Разкажи ми още за това.
Коул?
Какво?
Има ли нещо там?
Коул,
нищо не виждам.
Стойте неподвижно.
Понякога го усещаш в себе си,
все едно падаш много бързо,
само дето изобщо не мърдаш.
Усещали ли сте боцкане по тила като от иглички?
Да.
Знаете ли какво е да ти настръхнат косъмчетата по ръцете?
Да.
Това са те.
Когато се ядосат...
...става студено.
Нищо не виждам. Сигурен ли си, че са там?
Коул?
Моля ви, накарайте ги да се махнат.
Това се опитвам да направя.
Хайде.
Мамо, татко!
Боли ме гърлото.
Сироп против кашлица "Педиа Ийз".
Приятен, бързодействащ...
- Коул.
Каквото и да приказват, тоя термостат е повреден.
Свали ръкавиците.
Да не ги виждам на масата.
Видях какво има в бюрото ти, като чистех.
Имаш ли да ми признаеш нещо?
А за медальона?
Защо постоянно го взимаш?
Беше на баба ти.
Ами ако се счупи? Знаеш колко ще ми е мъчно.
Ще плачеш, защото много ти е мъчно за баба.
Точно така.
Понякога хората си мислят, че губят разни неща,
но всъщност не е така. Те просто се местят.
Ти ли премести медальона?
Не се ядосвай.
Кой го премести този път?
Може би някой е влязъл у дома, извадил го е от шкафчето ми
и го е сложил в твоето чекмедже.
Може би.
- Господи! Толкова съм уморена, Коул.
Уморена съм физически, уморена съм душевно.
Сърцето ми е уморено.
Имам нужда от помощ.
Ако не си забелязал, малкото ни семейство не върви на добре.
Моля се на Бог,
но сигурно не го правя както трябва.
Ние трябва взаимно да отвърнем на молитвите си.
Ако не разговаряме един с друг, няма да оцелеем.
А сега ми кажи, детето ми. Няма да се ядосам, миличък.
Ти ли взе медальона?
Не.
Яде достатъчно. Ставай от масата.
Върви!
Ела. Ще ти покажа къде татко си държи пушката. Хайде.
Себастиан, ела тук.
Мамо?
Ако не си ми много сърдита,
мога ли тая нощ да спя при теб?
Погледни ме.
Не съм ти много сърдита.
Миличък, защо трепериш?
Коул, какво се е случило?
Божичко, кажи ми, моля те.
Моля те.
От епохата на крал Едуард, изящна изработка,
красива шлифовка на диамантите и истински бирмански сапфир.
Това е бижу неподвластно на времето.
Нямате ли нещо по-семпло?
По-семпло? Искаш семпъл пръстен за семплата си годеница, така ли?
Не, мила. Не се разстройвай.
Толкова си красива.
Ти самата си като бирмански сапфир.
Не ти е нужно това.
Защо не го пробвате,
за да видите как ще го почувствате.
Какво е усещането?
Според мен той предава копнеж.
Представям си, че жената, която го е притежавала,
не е могла да бъде с любимия си.
А той дали е бил с къдрава коса и кафяви очи?
Не знам, но...
много предмети в магазина предават чувства.
Трябва да изберете бижу, което ви говори нещо.
Вярвам, че когато притежателите на вещите умират,
част от тях преминава в предмета...
...и остава върху него като отпечатък.
Ще ви го опаковам.
Не ти трябва човек с диплома.
Нужен ти е борец, с врат, по-широк от главата.
Не, нужен ми е борец с диплома.
Какво е това?
- Честит рожден ден.
За мен?
Това е първо издание.
Прекалено скъп подарък.
- Не.
Удържах ти го от коледната премия.
Прекрасна е, Ана.
Благодаря.
Какво искате повече от всичко?
Не знам.
Казах ви какво искам аз.
Знам какво искам.
Да мога отново да разговарям с жена си.
Така, както си говорехме някога,
сякаш освен нас не съществуваше никой друг на света.
И как ще го направите?
Вече не мога да бъда твой лекар.
Не обръщам достатъчно внимание на семейството си.
А стигне ли се дотам, стават лоши неща.
Разбираш ли?
Ще те прехвърля към...
- Не ме изоставяйте.
Не се отказвайте. Само вие можете да ми помогнете, знам го.
Не мога да ти помогна.
Някой друг ще ти помогне.
Вие ми вярвате, нали?
Д-р Кроу, нали вярвате на тайната ми?
Не знам как да ти отговоря, Коул.
Как ще ми помогнете,
ако не ми вярвате?
Някои вълшебства са истински.
Знаеш ли защо човек се страхува, като е сам?
Аз знам. Знам.
Извинявай, че те оставих толкова дълго сам, Винсънт.
Доста е студено тук.
Винсънт, защо плачеш?
Вие няма да повярвате.
Извинявай, че те оставих толкова дълго сам, Винсънт.
Доста е студено тук.
Винсънт...
Доста е студено тук.
И аз много мразя спринцовките.
Като дете ми взимаха кръв
и повърнах пържените картофки със сирене върху лаборанта.
Извинете, д-р Рийд ви търси на 2-ра линия.
Винсънт, извини ме, трябва да се обадя.
Изчакай ме една минута.
- Добре.
О, Боже мой.
Сигурно сте тичали по разни задачи.
По-добре ли се чувствате от това?
Аз обичам да тичам насам-натам. Това те раздвижва.
Сигурно искате да ме питате разни неща?
Ще дойдете ли в рота М, III батальон, VII дивизия на морската пехота?
Пращат ни в провинция Куанг Нам.
Може би по-късно.
Нещо се е случило, нали?
Обзела ви е паника?
Да... струва ми се, че е така.
Знаеш ли какво означава "Yo no quiero morir"?
На испански е. В превод - "Не искам да умра".
Как смяташ, какво искат от теб тези духове?
Моля те да си помислиш.
Помисли си много внимателно.
Какво искат те от теб?
Просто помощ.
- И аз така смятам.
Само искат да им помогнеш, дори страшните.
Мисля, че знам как ще се махнат от теб.
Как?
Изслушай ги.
Ами ако се окаже, че не искат помощ?
Ако просто са сърдити и искат да причинят зло на някого?
Не мисля, че ще стане така.
Откъде сте сигурен?
Не съм.
Хей!
Хей
Какво става?
Коул!
Какво става с теб?
Някой причинява ли ти болка? Ще им дам да се разберат!
Коул, ако те нараняват...
Мамо, спи спокойно.
Сега се чувствам много по-добре.
Искаш да ми кажеш нещо ли?
Дълъг път е извървяла до мен.
Да, така е.
Би ли донесъл малко вода?
Това е сестра й.
Преживях всичко това с рака на татко,
но не мога да си представя дете на легло цели 2 години.
При колко лекари е била?
Май, че при шест.
- Шест различни лекари?
Да, така мисля.
Чух, че сега и малката се разболяла.
Господ да им е на помощ.
Няма да си отидете, нали?
Не, в никакъв случай.
Господине?
Извинете, господине.
Вие ли сте таткото на Кира?
Това е за вас.
Тя искаше да ви каже нещо.
О, не. Ето го, идва. Идва насам. Тихо.
Искаш ли да танцуваме?
Тук съм с едни приятелки.
Какво ще кажеш да опитаме
и ако не ти хареса как танцувам,
можеш да ме разкараш.
Е, добре тогава.
Време е за обяд, Кира.
Чувствам се много по-добре.
- Чудесно, мила.
Сега се нахрани.
После може ли да изляза?
Знаеш, че следобед винаги ти прилошава.
Ще видим.
И да не чувам пак, че храната ти има особен вкус.
Майката на Тами се обади...
Ти си поддържала болестта й.
Тя каза, че тази ти харесвала.
Тя се погрижи за теб.
Ще се върне ли Кира?
Вече не.
Готово. Стига ти толкова грим.
Добре.
Вече викат конярчето.
- Трябва да побързаме.
С кого говореше?
Преговарях си репликите.
Благодаря, че ми дадохте ролята, г-н Кънингам.
Много отдавна, когато съм бил ученик, в театъра избухнал страшен пожар.
Целият е построен наново.
Да, знам.
Само този, който е с чисто сърце, може да измъкне меча от скалата.
Нека момчето да опита.
Той е просто конярче. Чисти на конете.
Хей, ти, селския идиот, да мълчиш!
Нека момчето излезе напред.
Слава на крал Артур!
Беше чудесен в пиесата, Коул.
Наистина ли?
- Да.
И знаеш ли какво още?
- Какво?
Според мен Томи Тамисимо беше ужасно скапан.
Имам идея как можете да разговаряте с жена си.
Говорете й, докато спи.
Тя ще ви слуша, без дори да го усети.
IНяма да ви видя повече, нали?
Мисля, че си казахме всичко, което бе нужно.
Време е да говориш пред някой, който ти е по-близък.
Можем да се престорим, че пак ще се видим утре.
Само на уж.
Добре.
Сега си тръгвам.
Ще се видим утре, Коул.
Добре съм, г-н полицай.
Не знам какво стана.
Господи, дано само няма пострадали.
Много си мълчалив.
Сърдит си ми, че пропуснах представлението, нали?
Работя на две места, миличък.
Знаеш колко е важно за нас.
Всичко бих дала да можех да присъствам.
Вече съм готов да комуникирам с теб.
Да комуникираш?
Да ти кажа тайните си.
И какви са те?
Да ти кажа ли за тази катастрофа например?
да.
Има пострадали.
Така ли?
Една жена.
Тя е мъртва.
Господи! И ти можеш да я видиш?
Да.
- Къде е тя?
Стои точно до прозореца ми.
Коул, плашиш ме.
Понякога и аз се плаша от тях.
От тях?
От духовете.
Ти духове ли виждаш, Коул?
Те искат да свърша разни неща вместо тях.
Значи ти говорят?
Карат те да вършиш разни неща?
Tочно те ми причиняваха раните и синините.
За какво си мислиш, мамо?
Мислиш, че съм откачалка ли?
- Погледни ме.
Никога не бих си помислила такова нещо за теб. Никога.
Ясно ли е?
- Ясно.
Остави ме да помисля за минута.
Баба те поздравява.
Казва, че съжалява задето е вземала медальона.
Просто много го харесва.
Какво?
- Баба ме посещава понякога.
Коул, така не се говори.
Знаеш, че баба ти я няма вече.
- Знам.
Тя искаше да ти кажа...
- Коул, моля те, спри.
Каза ми да ти предам, че те е видяла да танцуваш.
Каза, че като си била съвсем малка,
двете сте се скарали
точно преди твоя балетен концерт.
Помислила си, че тя не е дошла да те види как танцуваш.
Но тя е била там.
Скрила се отзад, за да не я видиш.
Каза, че си била като ангел.
Тя каза...
че си ходила на гроба й
и си й задала въпрос.
Каза, че отговорът е...
"Всеки ден".
Какво я попита?
Дали...
...дали се гордее с мен?
Здравейте, всички. Както повечето от вас знаят,
аз не държа речи.
А и обещах на Ана да не я излагам.
Ще оставя това на майка й.
Благодаря на всички ви,
че споделихте с нас този чудесен ден.
За мен той е и радостен, и тъжен,
защото давам дъщеря си.
Ана?
Липсваш ми.
И ти ми липсваш.
Защо, Малкълм?
Какво?
Какво...
- Защо ме остави?
Не съм те оставил.
Виждам умрели хора.
Те не знаят, че са мъртви.
Често ли ги виждаш?
- Постоянно.
Те са навсякъде.
Те виждат само онова, което искат.
Е, добре, Майки.
Хайде. Дай ми една минутка.
О, Господи.
Изобщо не ме боли.
- Дай да погледна.
Чакай да видя. Махни си ръката...
Господи!
Мисля, че съм добре. Наистина. Куршумът просто...
...просто е влязъл и излязъл.
Дори не изпитвам болка вече.
Сега вече мога да си ида.
Просто трябваше да свърша някои неща.
Трябваше да помогна на някого.
Мисля, че успях.
И трябваше да ти кажа нещо.
Никога не си била на второ място за мен.
Никога.
Обичам те.
Спи сега.
Утре сутринта всичко ще е различно.
Лека нощ, Малкълм.
Лека нощ, любима.