Der Scout (1983) Свали субтитрите
след опустошителни походи срещу прерийните индианци,
тя насочи вниманието си към областта на запад от Скалистите планини.
Живеещите там племена рано бяха усвоили животновъдството.
Разбойниците в сините униформи се интересуваха особено
от големите стада коне на мирните индианци.
Стадото на индианците неперсе, което пасеше по склоновете на планината,
също не се изплъзна на униформените конекрадци.
СКАУТЪТ
Сценарий ГОТФРИД КОЛДИЦ
Оператори ОТО ХАНИШ и ГЕЗЕРДШАВИЙН МАШ
Музика КАРЛ-ЕРНС ЗАСЕ
Продукция на ГДР и Монголия
С участието на ГОЙКО МИТИЧ
НАЗАГДОРШИЙН БАЦЕЗЕГ
КЛАУС МАНХЕН, МИЛАН БЕЛИ ГИЗО ВАЙСБАХ
ЮРГЕН ХАЙНРИХ, УВЕ ЙЕЛИНЕК РОЛАНД ЗАЙДЛЕР
ХЕЛМУТ БЕЕР, МАНФРЕД ЦЕТЧЕ ВЕНЕР КАНИЦ и др.
Режисьор КОНРАД ПЕЦОЛД и ДШАМДЖЯНГИЙН БУНТАР
Конници! Гонят конете! Конете ни!
Какво има? Къде е конят ти? – Конете ни!
Тези койоти ще прогонят стадото ни!
Не губете време, грабвайте оръжията!
Там! Отвеждат конете!
Стадото е всичко, което имаме! – Трябва да им го кажем.
Няма смисъл да се говори с тях. – Вожде, трябва да кажеш...
Не можем да стоим и да гледаме как отвеждат стадото ни.
Оттук! Оттук! – Не, назад!
Поздравявам вожда на племето неперсе. Нося послание.
Конекрадец ми изпраща послание? – Четете, сержант.
Поздравявам вожда на храбрите неперсе. Такава е волята ми:
Племето да остане край Бялото езеро до преселването в резерватите.
Конете незабавно да бъдат откарани във Форт Лепуей.
Няма да стане. Това са празни думи и злоупотреба с доверието ни.
Това тук е земята на предците ни.
В Бялото езеро риба са ловили бащите ни. И бащите на бащите ни.
Още говоря с теб като приятел. Между нас може да цари мир.
Желая го и за двама ни. Съседите ви оказват съпротива,
нападат отрядите ни, убиват войници, затова гневът ни ще ги стигне.
Ще се пролее кръв.
Сержант Андерсън, погрижете се тук да има тишина.
Вие ли стреляхте, Рандъл? Не се изненадвам.
Този искаше да застреля полковника.
Може би и вие това искахте, сержант?
Вие стреляхте. Качвайте се веднага на коня си!
Не виждам Бялото перо.
Къде е малкият ви вожд? – Бялото перо ли?
Вече повече от една луна гони мечката.
Хайде!
Има само един изход – да отидем в Канада, както направи Седящия бик.
Изход ли? Тридесетдневен поход с жените и децата!
И без коне! – С конете ни.
Как? Да отидем и да се молим: "Върнете ни конете."?
Ако бяхме убили полковника, сега всички щяхме да сме мъртви.
Бледоликите само това чакат!
Бащите ни в своята мъдрост ни учеха
да живеем в мир и съгласие с всичките си съседи.
Затова няма да използваме оръжие. Не бива да има нито един изстрел.
Да не мислите, че бледоликите спят? Или че са пияни?
Никой не може да ни върне стадото без оръжия.
Задачата е неразрешима.
Неразрешима... Горчива е.
Конете са нашият живот. Без тях трябва да идем в резервата.
Ще умрем от глад. От глад. Ще пропаднем.
Не бива да вдигаме оръжията си.
Нито един бледолик не бива да пада от изстрел на неперсе.
Сам ли искаш да доведеш конете? Вземи всички ни с теб.
Те ще го убият. – Ще убият всички ни.
Г-н полковник. Индианци каюси. Вероятно преден отряд.
Добро утро, сержант.
Извинете. Добро утро, сър.
Остават извън обсега ни, сър. Лъжлива атака е.
Приятелски намек да отбягваме територията им.
Прекратете огъня.
Сержант. – Сър?
Дневникът на сраженията. Дата и час.
Беше отбита масивна атака на каюсите.
Ранени: един офицер, общо двама.
Това е добро заглавие за Вашингтон:
"Коварно нападение на каюсите. Защо армията се колебае?"
Изразходени муниции: 400 изстрела.
Веднага се включихме в преследването на индианците.
При стадото остават майор Бенигън,
серж. Андерсън и четирима човека.
Рандъл!
Хикс.
Макгаун.
Хънтър.
Само пет човека за това огромно стадо?
Сержант, всички да възседнат конете си.
Джордж, трябват ми всички хора. Трябва да се оправиш сам.
По-спокойно. Изчакай няколко дни,
закарай първо стадото във форта, после се заеми с каюсите.
Използвам благоприятния момент. Ген. Гибън вече пътува насам.
Той ли да си присвои моя успех? Най-късно след 2 дни се връщам.
Лейтенант Брукс!
И вие оставате при стадото.
Придържайте се към серж. Андерсън, той разбира от коневъдство.
Слушам, сър!
Разбира се, стане ли дума за толкова престижна работа,
на полковника винаги първо му хрумва моето име.
Кой да остане при стадото? Рандъл.
Чарли, ще се излегнем на тревата. Малко спокойствие ще ни дойде добре.
Можеш ли да броиш до 900, Хънтър?
Какво дали мога? – Да броиш до 900.
Девет... – Стотин.
Деветстотин? – Три пъти на ден ще броиш конете.
Започваш от едно и броиш до 900 и горко ти, ако един липсва.
Полковникът ще се върне след 3 дни. Ще го очакваме тук.
Трябва да измислим нещо. Ще го посрещнем триумфално.
Ако позволите една забележка, сър.
Не можем да удържим стадото на едно място.
Защо да не можем?
Сержантът разбира от индиански коне.
Тези 4000 копита скоро ще поискат да се върнат у дома. И то скоро.
И никой няма да може да ги възпре.
Сержант, ако стадото побегне, подпалете тревата. Побързайте.
Да я подпаля? Тук кое ще гори? Трябват ни барут и нефт.
Сержант, какво чакате? – Хънтър! Барут и нефт от колата!
Вие оставате тук, останалите идват с мен.
Дръж! – Хайде, Хънтър, действай!
Лейтенант, за да няма недоразумения, аз ще командвам.
Кога? Когато стадото избяга?
Не си въобразявайте, че идеята с огъня е гениална.
Хайде, палете!
Хайде, момчета, напред!
Макгаун, запуши дупката.
Хънтър, донесете вода за едно хубаво кафе.
Дадено. – Мисля, че майорът иска да черпи.
Дадено!
Много добре, Андерсън. – Докато се вдига пушек,
няма да повторят опита, но после... – Тогава ще ги подкараме към форта.
Това предложение ли е? – Заповедта гласи недвусмислено
да очакваме полковника тук. – Без стадото?
Искате да докладвате, че стадото се е върнало при племето?
Ако не ги подкараме нанякъде, утре наистина отново ще са при индианците.
Много сме малко, не можем да ги удържим още веднъж.
Много работа е за петима човека.
Ако искате да докладвате нещо, сержант, аз приемам докладите.
Ясно ли е? – Тъй вярно, сър.
Хей, приятелче!
Ставай! Бързо!
Не ти искам проклетата риба! Ставай!
Без излишни движения! Иначе ще стрелям!
Сега ще те завържа. Мой пленник си. Ясно ли е?
Хей! Вижте.
Печеше риба... Спипах един индианец при езерото да пече риба.
Спипах го, плених го и го вързах... – Напълно си го изненадал.
Ти не си каюс. Ела насам. – Аз съм воин от племето уматила.
И какво търсиш в земите на каюсите?
Уматила имат много силни воини, но малко жени.
Момчето си търси булка. – Познаваш ли земите тук?
Познавам всички реки, всички планини и всички гори.
И всичките им момичета.
Сержант, проверете го.
Хей, младоженецо, ножът ти.
Това е Змийската река.
Дълго време тече на север.
Преди да завие на запад, в нея се влива друга река.
Това е реката Салмон. – Територията на каюсите свършва тук
до склоновете на планината. – Не.
Те ловуват до Ветровитата планина и до насипите край Камия.
Добре се ориентира. – Вземете го за скаут, сър.
Ако някой може да се справи със стадото, то това е той.
Не знам. Напълно непознат индианец?
Вие какво смятате, Андерсън? – Смятам, че си заслужава да опитаме.
Хайде, дайте му дрехи.
Сега внимавайте! – Дай насам.
Дръж, Чарли.
Ей, младоженецо, ще излезе ли от теб човек?
Г-н майор, готов е. – Къде са оръжията ти?
Когато един уматила си търси жена, има право да носи само нож.
Такъв е законът.
Сержант, съберете офицерите за клетвата.
Сега ще те закълнем като скаут на армията. Ясно ли е?
Строй се! Равнис!
Мирно! Извадете оръжието!
Кълна се като скаут... като скаут на американската армия...
целия си... винаги да се подчинявам на заповедите
на моите... моите...
Да се подчинявам на офицерите. Заклевам се в Бог. Вдигни си ръката.
Свободно.
Сега си член на американската армия.
Ако не изпълняваш заповедите или напуснеш отряда,
веднага ще бъдеш разстрелян. Ясно?
Как се казваш всъщност?
Вятърът ще отнесе името ми при каюсите.
Скаут.
Ето, младоженецо.
Носи си хубава малка Библия. – Но не знае текста на клетвата.
Ясно ли ти е, че изложи армията? – Хънтър, говорим с теб.
Оставете ме на мира! – Да, остави го на мира!
Това е разстоянието.
Докъде ще стигне стадото до залез-слънце?
На кое племе принадлежи стадото?
Това са конете на армията. Наши са.
Племената викат конете си по различен начин.
Те следват само този зов. – Вярно ли е?
Стадото е на племето неперсе.
Още днес ще го отведа до Чистата вода.
До Клиъруотър. Много голямо разстояние за остатъка от деня,
но предложението е добро. Там ще имаме достатъчно вода,
добри пасбища и прикритие срещу изненадващи нападения.
Там можем да изчакаме полковника, той трябва да мине оттам.
Пригответе се за тръгване.
Хънтър! Побързай, трябва да тръгваме.
Не се мотай!
Какво мислиш за него?
След два дни ще сме във форта. Този скаут ни го праща небето.
Небето ли? Не, по дяволите. Аз го намерих и го плених.
Плених го и го вързах. С въже.
Така... с въжето...
Идиоти, защо не сте изровили барута?
Напред!
Какво мислиш за това?
Трима или четирима съгледвачи.
Каюсите могат ли да ни дебнат край Чистата вода?
Там, където има съгледвачи, няма клопка.
Там, откъдето е минал полк. Хауърд, няма индианци.
Хънтър!
Изпери ми дрехата. – Да, веднага.
Защо само куртката? Бързо, вземи му и панталона.
Можеш направо да му оближеш задника.
Рандъл, вие виждали ли сте Скаута? – Не, сър.
Бих наритал този червен миризливец.
Брукс?
Липсва едно от резервните оръжия и индианеца също го няма.
Още ли смятате, че беше добре да закълнем като скаут индианец?
Той ни докара живи и здрави дотук.
Може би само проверява какво искат каюсите
или не забелязахте, че имахме придружители?
Каюси ли казвате? Къде?
Всички сме гладни, сър. Индианецът сигурно ловува прясно месо.
Хънтър, ще се справиш ли с колелото? – Не е колелото. Оста е счупена.
Така не можем да продължим. – По дяволите.
Не мога да разбера. Цяла група каюси да са по следите ни, как е възможно?
Полковник Хауърд би трябвало.... – Сър, легнете малко да поспите.
Сега не мога да спя. Само помислете. Ако планът на Хауърд се е провалил,
всички сме... – Спокойно, кажете го.
Свършени.
Остани. Аз не съм от онези, които нападнаха селото ви.
Кой си ти? – Исках да ви предупредя.
В селото ви са останали само жените и децата. Къде са воините ви?
Ти... ти си шпионин!
От мен няма да чуеш нито дума!
Идваш с мен. Ако видиш или чуеш нещо, което не разбираш, си прехапи езика.
Този мръсник ни примами тук, после избяга и сега сме в капана.
Обзалагам се, че прави малка сделка с каюсите.
За мен булката, за вас стадото и 7 американски скалпа в добавка.
4 пушки, 4 резервни пушки,
7 пистолета и 600 патрона.
Чарли, забравяш нещо. Трите бутилки уиски на Пол и килото кафе на майора.
Рандъл, затворете си устата!
Сержант, защо никой не е на пост?
Сержант, попитах ви нещо! – Тихо.
Опитвали ли сте се някога да се доближите до индиански коне?
Имаме деветстотин постови.
Може би са съгледвачите на каюсите? А ние седим тук вместо мишена.
Бързо, прикрийте се.
Хей, младоженецо!
За отдалечаване от отряда има смъртна присъда.
Ще те изправя пред военен съд и ще те застрелят. Ясно?
Какво е това момиче?
Избягала е, когато са нападнали селото й.
Всички стари жени, мъже и деца са убити.
Всичките са убити? А къде са били воините на каюсите?
Това е загадка. Защо бандата не ни напада? Само седмина сме.
Нямаме никакъв шанс, ако нападнат. Ни най-малък.
Попитах те нещо, Скаут. Къде са били воините на каюсите?
Попитах къде са били воините!
Казва, че воините не са били в селото.
Край с нас. Каюсите ще си отмъстят.
Ако си прав, ще ни трябва спокойна ръка.
Видяхте ли потния му кон?
Трябва да е яздил бързо и надалече.
Не разбирам тактиката на полковника.
Унищожил селото, за да принуди каюсите да се бият?
Възможно е.
Или просто е заминал нанякъде? – Това е по-възможно.
Къде може да е намерил момичето? Наистина ли се доверявате на скаута?
Може би кроят някакъв заговор... – Каюс и уматила са вражески племена.
Дано сте прав.
Пол, дай една глътка уиски. Не за мен, момичето да пийне.
Скаутът иска да й обгори раната.
За тази жена? Нито капка.
Дай насам! – Почакайте. Хей, почакайте.
Аз ще подържа бутилката. Хайде, продължавайте да се биете.
Да не сте полудели?
Аз ще я държа.
Хайде, давай.
Какво искаш да правиш с нея?
Ще я взема на коня си.
Утре можем да сме на прохода Такома, ще издържи ли?
Каюсите няма да мигнат, преди да отмъстят за мъртвите си.
На прохода... – Какво има на прохода?
Видях как съгледвачите внезапно се отдалечиха.
Стадото ще е на сигурно зад насипите на Камия.
Насипите ли? Това е обиколен път.
Ще изгубим поне един ден. – Пътят е дълъг,
но трябва да се отървем от каюсите
и да напуснем територията им възможно най-бързо.
Трябва да минем през насипите. – Насипите на Камия?
Дано Скаутът да не знае повече за полковника и отряда, отколкото казва.
Тази идея добра ли е, лейтенант? – Трябва да рискуваме.
Това темпо е налудничаво, лейтенант.
Бързаме! Искам да стигна форта жив и със стадото!
Пол, оръжието ти! Ще сваля това копеле от коня!
Макгаун, отивайте при стадото! Рандъл!
Минаваме оттук, за да се отървем от каюсите,
а вие, глупако, ги привличате с гърмежите си!
Празноглавец!
Не стана, а?
Ще му го върна тъпкано при първия удобен случай.
По-добре изчакай втория удобен случай, Чарли. Не си във форма.
За това винаги съм във форма!
Дръж, Хикс!
Благодаря, сержант.
Загубихте нещо.
Ето, шегаджия. – Благодаря.
Хикс, какво ви става? – Не мога ли веднъж да падна от коня?
Защо винаги само Чарли?
Ти си приятел! – За нищо!
Вие двамата идвате с мен, но заедно с товарните коне. Напред!
Видяхте ли? В каньона почти ме стъпкаха.
Скаутът ме е нарочил.
Това ви харесва, нали? Няколко думи на гроба ми и вие поемате командата.
Това там е най-тясното място. Пътят през каньона трябва да бъде отрязан.
Побързайте! Напред!
Чу ли го какво каза? – За теб е лесно.
Нали баща ти е бил във взривния взвод на Юниън Пасифик.
Моят ли? Не моят. Мислех, че твоят?
Как пък ти е хрумнало? Баща ми беше музикант в кръчма в Силвър Сити.
Значи погрешно съм разбрал. Винаги си мислех, че той е взривявал...
Хвани. – И това не го разбирам.
Защо "беше"? Сега какво е?
Погледни, това наистина работи! – Махни се! Изхвърли го!
Изхвърли проклетото нещо! – Къде да го хвърля?
Защо съгледвачите ви преминаха през каньона преди нас?
Защо не попиташ тях?
Стани!
Погледни ме, червенокожи,
за да докладваш във вечните ловни полета кой те изпраща.
Избра кон за смрадливата си дама, за да избяга с нея.
Сигурно щеше да повлече цялото стадо. – Умници!
Един кон не може да носи и двамата още дълго.
През каньона следващите сто години ще минават само мишки.
А ти, ако искаш да достигнеш форта жив, не закачай червенокожия.
Сержант, вие ли наредихте да взривяват?
Аз не съм давал заповед. И майорът не е давал.
Беше необходимо, сър. Нямаме време за губене.
Стори ми се, че съгледвачите ни следваха по петите?
По петите? А сега? – Вече не могат да минат оттам,
сега трябва да минат през прохода. Имаме поне 2 дни преднина,
а дотогава ще сме във форта.
Трябва да охлаждаш раната.
Те дори не забелязаха знаците на съгледвачите ни в каньона.
Нито пък са разбрали, че ти си неперсе.
Бледоликите са слепи като къртици. Тази нощ ще ги убием. Всичките.
А ти можеш да се върнеш със стадото си у дома.
Не. Искаш само да отмъстиш за мъртъвците ви. Това те заслепява.
Пътят през каньона е препречен, трябва да мина през прохода Такома.
Искам само да знам къде е полковникът с отряда си.
Иначе ще се хвърля право в обятията на бледоликите.
Какво правиш, Чарли? – Дебна възможност да го застрелям.
Дотогава само ще го наблюдавам. – Благодаря, Пол.
Искаш ли глътка от уискито ми? – Да. Трудно се преглъща на сухо.
Сержант! Добре гърмя!
Иска да каже, че горе сега изглежда точно така, както звучеше.
Хайде, ела. Не се дърпай.
Пол, няма да стане така.
Забравил си да си свалиш гащите.
Стой спокойно.
Свиня! Завидя ми за момичето! – Така ли?
Исках да му помогна, вече е забравил как става.
Сър! Скаутът е изчезнал.
Докладвах на сержанта, че мръсникът искаше да избяга още преди.
Той не ми повярва.
Залагам живота си, че сам ще се върне.
Ще поговорим за това, Андерсън!
Намерете го веднага, иначе лошо ви се пише!
Рандъл, тръгни с мен!
Племето неперсе няма ли воини?
Защо вождът Бяло перо навлича кожата на уматила
и носи мръсните дрехи на бледоликите войници?
Понякога хитрината е по-добра от откритата война.
Вие не искате да се биете. Бягате в Канада, за да се скриете.
Искаме да живеем.
Ти това живот ли го наричаш?
И двамата ще умрем, но ще разказват само за храбрите.
Каюсите бяха храбри, а не страхливи като неперсе. Така ще бъде.
Каюси и неперсе винаги са били врагове. Така разказваха бащите ни.
Сега знаем кои са истинските врагове.
Седнал е в падината зад храстите с двама каюси.
Обкръжете мястото, не бива да се изплъзнат.
Още днес ще издълбая нова резка на приклада си.
Искаш да прекараш цялото стадо през прохода Такома?
Няма да минеш.
Ще задържим убиеца Хауърд и войниците му във форта.
Загубил е много войници.
Ще гладуват и патроните им ще свършат, ще се погрижим за това.
Във форт Лепуей ще намерят всичко, от което се нуждаят.
Това, което ще намерят там, няма да им хареса.
На края на гората чакат двама сини ездачи.
Теб чакат, Бяло перо.
Това познаваш ли го? Единият от сините ездачи го носеше.
Помислих си, че неперсе още не са забравили за кръвното отмъщение.
Отговори!
Каюсите винаги бяха наблизо.
Пушката на редник Рендъл им сочеше пътя.
В каньона видях, че са минали преди нас.
Минали са преди нас? И не си ни докладвал?
Какво искаше от тях?
Мислех, че искат да им върнем раненото момиче.
Имаш предвид булката си? Е, и? Искаха ли я?
Не. – Тогава какво?
Може би ще те пусна да си вървиш, ако ни кажеш какво искаха.
Каюсите казаха ли къде е полковникът? И отрядът?
Отговори!
Разбирам. Отказваш да дадеш показания. Съюзяваш се с врага.
За втори път се отдалечаваш, въпреки изричното ми предупреждение.
Заради това си виновен за смъртта на редник Чарлс Рендъл.
Приключвам следствието. Сега ще обявя присъдата.
Скаутът на американската армия от племето уматила
поради повторно отделяне от отряда и връзка с врага
се осъжда от военния съд
на смърт чрез разстрел.
Присъдата ще се изпълни незабавно.
Сержант Андерсън. – Сър!
Вие командвате отряда. – Строй се!
Надясно! Ходом марш!
Отряд, стой!
Наляво!
Прицели се!
Огън!
Свободно. – Хайде, мръдни се.
Честито! Великолепна идея да го застреляте наужким.
Сигурен съм, че сега ще ви слуша.
Томи, ще ми обясниш ли какво...
Наистина ли мислеше, че ще го убием?
Щеше да ти е първият, нали?
А после и да го скалпираш... – Престани.
Като го видях проснат в тревата, прииска ми се да го пратя при Чарли.
Халосни патрони. Проклетият сержант.
Спокойна ли е ръката ти или изстрелите те изплашиха?
Защо не си сложиш перото в косите?
Озадачих се, когато Хънтър доведе пленник от племето уматила.
Не успя да ме измамиш.
А и да минем по обиколния път също ме накара да се замисля.
Не искаше да минаваш през каньона. Защо?
Искаш да се върнеш със стадото.
Мъртвият Рандъл... Ти знаеше, че стоя до теб.
Защо завърза връвта около талисмана?
Ако изобщо си имал шанс, с това окончателно го пропиля.
Индианците почитат мъртвите си. Дори ако това им донесе смърт.
Бледоликите не могат да го разберат. – А защо предотврати смъртта ми?
При стадото щяха да останат само петима.
Защото ми трябваше някой,
който да се погрижи майорът да не ме застреля.
Каньонът е непроходим. Оттук нататък пътят ти върви само право напред.
Чак до форт Лепуей.
Ако не желая, стадото няма да направи нито крачка.
Добър човек е нашият сержант.
Изглежда обсъждат най-краткия път до форта.
Пол. Ти си на ред. – Не ме закачайте. Хънтър е на ред.
Аз ли? Не съм аз.
Не си мислете, че съм тъп и може да правите с мен, каквото искате.
Луд ли си? Види ли те сержантът, ще подтичваш до коня.
Не ми пука за него. Защо той е жив, а Чарли е мъртъв?
Обзалагам се, че е съучастник на Скаута.
Салмон Ривър. Най-после.
Но къде можем да преминем?
На километър надолу се слиза в равнината.
Тогава да тръгваме.
Скаут. Какво става? Защо разседлаваш коня?
Конете имат нужда от почивка. – Аз също. Хънтър!
Да, сър! – Събуди ме, когато тръгваме.
И когато сте наясно къде можем да преминем.
Появиха ли се отново съгледвачите?
Днес още не съм ги виждал.
Хей! Я ела насам. Тук тревата е много мека.
Добре де, може и довечера.
Защо не останем тук тази нощ? – Тук свършват земите на каюсите.
Чуй ме добре. Майорът е подозрителен.
Веднъж оцеля, но втория път оръжията ще се заредени.
Какво наистина казаха каюсите?
Казаха, че убиецът на жените и децата им още е жив.
А ти какво предполагаш?
Взривът закъсня. Съгледвачите вече са минали през каньона.
На половин ден надолу по реката има брод, може би чакат там.
Три оръжия са им достатъчни. Там не можем да преминем.
Значи трябва да минем оттук през дълбоките води.
Какво? Да плуваме? След този съсипващ преход?
Изобщо не знам дали всички могат да плуват!
Конете могат.
Който не успее да се качи на неоседлания кон...
Или падне пръв, поема товарните животни.
Хей, без подкупи!
Едно, две, три, четири...
Пет, шест, седем...
Добре, Хънтър. Сега ти, Пол. Дай му уиски.
Спокойно, сър! Дойдох да докладвам, че продължаваме.
И мога да ви зарадвам – оттук нататък пътят води надолу.
Няма ли брод? – Има.
Но много е вероятно там да ни очакват няколко пушки в засада.
Хънтър, напред!
Има ли нещо подозрително?
Отивайте. Аз ще премина последен.
Г-н майор!
Макгаун!
Какво правиш?
Макгаун, пусни юздите! Пусни ги!
Пусни!
Има ли още нещо вътре? – Леглото ти, татко.
Спокойно. Хванах го. Влизайте вътре.
Трябваше да тръгнем вчера! – Затвори вратата.
Мини от другата страна.
Няма опасност, момичета.
Помислихме си, че каюсите са прекосили Салмон.
Нека се представим. Това е майор Бенигън. Аз съм Брукс.
Това е серж. Андерсън. – Добре дошли. Аз съм Соумс Паркър,
а това са двете ми дъщери Каролайн и Джейн.
Г-н майор, стадото е спокойно.
Госпожици, аз съм Томас Хикс.
Не разливай встрани. – Спокойно, има достатъчно.
Благодаря.
За нашата армия! Наздраве! – Наздраве!
На път сме за Уайоминг. Покойната ми съпруга има роднини там.
За съжаление пътят е дълъг и труден.
Защо не тръгнете утре с нас към форт Лепуей?
Така не е ли по-добре? – Утре...
Късно е, г-н майор. Искам още днес да минем голяма част от пътя.
И без това сме последните.
Другите семейства се преместиха с конете и говедата си.
Аз си продадох животните. – Наистина ли смятате, че каюсите...
Живеехме добре с индианците от много години насам,
но напоследък бяха доста разтревожени.
Нали знаете, те просто не искат да отидат в резерватите.
Пол! Още ли си жаден?
Дръж си езика зад зъбите. – Да, дръж си езика зад зъбите...
Загубихме товарните коне и за малко Макгаун и майорът да се удавят.
Така не можеш да хванеш каюсите.
Ей така се хващат.
Полк. Хауърд е опитен офицер.
Проклет червенокож!
Той е виновен за смъртта на приятеля ми Чарли!
Мислих, че има състезание по стрелба. Така звучеше.
Но състезание по пиянство не ме интересува.
Макгаун ще ни бие с лекота. – Хикс, хванете го и вие.
Жалко. Не можеш да правиш и двете. Хем да свириш, хем да танцуваш.
С вас с удоволствие бих...
Родителите ми са дошли тук преди 30 години.
Майка ми е починала при раждането на сестра ми. Бяха тежки години.
На пет години вече трябваше да помагам в работата
и винаги малката ми сестра...
Не, моля ви.
Лейтенант... – Изчезвай!
Майорът е бесен. Фермерът каза, че бродът е само...
По-добре елате.
Ако ви трябва заместник...
По дяволите, прекрасен ден.
Току-що научих от г-н Соумс, че съвсем наблизо има брод.
Няма и километър, а ние преплувахме реката с целия багаж.
И защо? Защото още сте с илюзията, че командвате тук.
Отдавна сте предали командата на Скаута.
Рандъл е мъртъв, загубихме товарните коне, Макгаун почти се удави.
Какво още ще се случи? Край!
Отсега нататък ще бъде само това, което аз заповядвам.
Това е заповед! Хикс, Хънтър, вържете Скаута и го охранявайте.
Ден и нощ, докато стигнем форта. След това ще видим нататък.
Поемете си дъх, майор.
Изведнъж станахте много велик, а?
Забравихте да кажете, че в каньона почти щяха да ви смачкат конете.
Можеш ли да изплетеш послание?
Трябва да изглежда като вест от брат ти.
Ще се оставиш да те вържат? Ще си неподвижен като камък.
Защо се поколеба да ги убиеш? – Беше правилно да не ги убивам.
Тяхната надежда е форт Лепуей. Моята също.
Виждам, че не искаш да се биеш, но смелостта ти е голяма.
Моята смелост не е голяма, но аз ще се бия.
Мисля, че не е необходимо да плета послание.
Сър! – Дължите ми обяснение.
Защо не ми предадохте съобщението на Рандъл?
Съзнавате ли, че всъщност сте виновен за смъртта му?
Хайде, Каролайн, време е.
Татко, ще остана при войниците. – Качвай се веднага!
Да не искаш тези нехранимайковци да те превърнат в курва? Хайде!
Соумс, слънцето ще залезе след два часа.
Останете тук до утре сутрин, послушайте ме!
Трябва да... има заповед... аз трябва... майорът... да те вържа.
Стига си заеквал. Нали не го връзваш за първи път. Покажи как го направи.
Хей, приятелю, ставай! Ставай бързо!
Не искам риба, искам да те вържа! – Страхотно!
Ако бях на негово място, щях да легна по гръб, за да ме вържеш.
Огън! Огън!
Какво правиш тук? – Хикс! Доведете я тук!
Хайде с мен!
Ето я.
Стой! Какво държиш?
Конете ни!
Това безспорно е индианско писмо. – Хванах я да го вдига от земята!
Излизаше директно от къщата!
Ела насам! Прочети го! – Хайде, мръсницо!
По-внимателно. Иначе няма да каже нито дума.
Това е тайно послание. Брат ми, Малката лисица, е бил тук.
Е, и? Какво ти пише?
Моята малка сестра трябва знае, че очите на брат й са с нея.
Това означава, че каюсите са запалили фермата като знак, че са наблизо.
Глупости! Щяха да ни нападнат! – Залегнете!
Вържете момичето, но така, че огънят да я осветява добре.
Слушам. Ако каюсите се появят, ще стрелям по тях!
Добре, Андерсън, може би това ще ги уплаши малко.
Сержант Андерсън!
Спокойно си ходете изправен, няма нито един каюс наблизо.
Странно ли ви се струва твърдението ми?
Внезапният прилив на воля у нашия майор не ми даде да мигна.
Може би наистина е прав, че Скаута иска да ни убие.
Затова аз поех нощната стража при него.
Не си помръдна дори малкия пръст.
Но булката му беше много активна.
Първо имаше работа край фермата,
после трябваше да намери посланието.
Разбира се, едва когато дотича Хикс.
Не се ли впечатлявате, сержант? – Кой даде изстрела?
Първо ще ми отговорите на следния въпрос –
откога знаете кой е Скаута наистина?
Преди военния съд или когато забодохте перото в кората на дървото?
Говорете! Защо мълчахте! – Щяхте ли да се съгласите с идеята
да го застреляме само привидно, ако преди това знаехте,
че това е малкият вожд на племето неперсе?
Сигурен съм, че това надхвърля способностите на един сержант!
Според разпоредбите е така, но трябва да откарам стадото до форта!
С майора? Не. Със Скаута? Да.
Правилно. – Кой даде изстрела?
Искаше ми се да видя как на нашия заспал майор ще му паднат гащите.
Лейтенант! Сержант! Станете!
Във форта ще ви предам на военен съд за неподчинение,
симулация на вражеско нападение и укриване на важна информация.
Кой е Скаута наистина, отговорете! – Заседанията на военния съд
изглежда са любимото ви занимание. Вие и нищо друго не можете.
Лейтенант Брукс, предайте ми оръжието си. Арестуван сте!
Надявам се, че знаете какво правите, сър.
Осмелявате се да докосвате началника си?
Сержант Андерсън!
Томи, какво става? – Това не се вижда всеки ден.
Половин долар. На кого залагаш?
Доволен ли си? А ние идиотите се вързахме на номерата ти.
Освен сержанта.
Този е зареден.
Ще те застрелям, но чак утре, когато стадото пристигне във форта.
Лейтенант, дайте пистолета на майора.
Утре, щом слънцето отново се покаже, ще отведа стадото до форта.
Лейт. Брукс, наредих ви да бъдете ариергард.
Хънтър, отиди отзад! Сега аз ще съм детегледачка на майора.
Хънтър, оставате тук! Брукс, списъкът с нарушенията ви става все по-дълъг.
Не заспивай, по дяволите!
Пристигнем ли по-рано, веднага ще ви съдят!
Напред! – Какво става там отпред?
Вчера боксова среща, днес конно надбягване,
утре ще се прегръщат на чаша уиски.
Г-н майор!
По дяволите военния съд! Но майорът ще тежи на съвестта ви, лейтенант.
Ще докладвам във форта. Вие го убихте! Убихте го! Видях ви!
Да не сте се побъркали! Беше злополука!
Не беше злополука! Убийство! Ще свидетелствам!
Хънтър, върнете се веднага, това е заповед!
Хей, а този тук?
Вече идват първите опечалени за помена.
С фрак и току-що изкъпани.
А вие...
Вие сигурно искате тържествено погребение във форта. Нали, сър?
Ще го уредим. С почетни салюти от двайсет дула
и след това по една глътка уиски за всички.
Майор, не се отпускайте така!
Няма ли да изчезваш, преди да е късно?
За теб стадото е загубено, на какво се надяваш?
Стар дим. Форт Лепуей не мирише добре.
Трябва да са наблизо.
Защо не нападат?
Какво чакат, по дяволите?
Не чувате ли, сър?
Може би все още имаме шанс!
Не чувате ли?
От югоизток.
Кой може да е това? – Отряд, може би ген. Гибън.
Затова каюсите не нападат.
Не е отряд, сержант. Би било прекалено хубаво.
Сър! Доведохме стадото на неперсе във форта!
Какво се е случило, сър?
Отрядът беше разкъсан.
Исках да повикам помощ оттук и намерих това.
Проклетите каюси ме преследваха дотук.
Сега и вие сте в капана, Брукс. Съжалявам.
Това ли е форт Лепуей, сержант? – Било е форт Лепуей.
Сержант! Със седем човека цялото стадо!
Къде е майор Бенигън? – Имахме добър скаут, сър.
Хей, Скаут. Я ела насам! – Ето това е мъжът.
Я си свали шапката.
Знаете ли кой е скаутът ви?
Довел е собственото си стадо.
Той е... – А ти си убиецът на моето племе.
Това ще ти струва скъпо.
Залегнете! Каюсите ни нападат!
Огън! Стреляйте!
Скаут! Куче такова! Гаден малък плъх!
Знаех си. Ела насам.
Приятелят ми Чарли те поздравява.
Не стреляйте безцелно! Пестете мунициите!
Срежете ми ризата. Направете пристягаща превръзка! Бързо!
Върнете се! Назад!
Мръсник.
Хайде, давай!
Лейтенант, това е моят кон! – Изчезвай!
Подлец! Ще те стигна!
Да настигнем дългоножия и коня му!
Томи, какво правиш тук? Защо идваш, не виждаш ли, каюсите...
Тихо, майорът непременно искаше да стигне дотук.
Много дърва за огрев, само трябва да ги подредим малко.
О, извинете, сър.
Майор, стегнете се малко! – Каюсите вече се строиха за парад.
Те да не би...
Големи късметлии са!
Да ги пленим ли?
Прав си, ще ги пуснем да си ходят.
Ела, ще те взема донякъде. От мен да мине.
В бъдеще ще транспортирам само ранени и мъртви.
Струва си. Искаш ли да се включиш в бранша?
"Хикс и Хънтър – транспортираме всичко".
Вярвай ми, имам нюх за добри сделки. Баща ми го каза.
Продадох никелирания му часовник на търговец като сребърен.
А белите сватбени обувки на мама боядисах в черно и ги продадох
за 2 долара. Може да се разчита на мен.
Бяло перо! Стадото остава!
Стадото си отива, серж. Андерсън.
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©