Severino (1978) Свали субтитрите
Бил е на юг при рибарите и ловците на тюлени,
бил е в големите градове на Севера...
Пасъл е овце, отглеждал e говеда, разтоварвал е кораби,
печелил е пари.
Сега се завръща в родината си, при племето си,
край аржентинските Анди.
Не иска да се застоява.
Дошъл е да отведе брат си, да замине с него на Север
и да живеят там като бледоликите.
СЕВЕРИНО
По романа на Едуард Клайн "Северино от островите"
Сценарий ИНГЕ БОРДЕ
Оператор ХАНС ХАЙНРИХ
Музика ГЮНТЕР ФИШЕР
С участието на ГОЙКО МИТИЧ
ВИОЛЕТА АНДРЕЙ КОНСТАНТИН ФУГАШИН
МИРЧА АНГЕЛЕСКУ ЕМАНОИЛ ПЕТРУЦ
ЛЕОН НИЕМЧИК, ХЕЛМУТ ШРАЙБЕР ТОМАС ВОЛФ, ЮРИЕ ДАРИЕ и др.
Продукция на ГДР и Румъния
Режисьор КЛАУС ДОБЕРКЕ
Да! Четиринайсет... – Не се сърди, Педро.
Какво мога да ви предложа, сеньор? – Една малка огнена вода.
При нас има само четвърт литър, така гостите се чувстват по-добре.
Малката ракия никого не е направила щастлив. Наздраве!
Ей, дай една бутилка за моя сметка.
Ще видиш, всичко ще си върна.
Или плащаш, или спираш да пиеш. – Аз ще платя вместо него.
Това е голяма банкнота. – Да, голяма е.
Аз питам ли те, откъде вземаш това, което продаваш вместо ракия?
Добре де.
По дяволите!
Май имаш много хубави кожи.
Лисици или пампаски зайци? – Лисици.
Здрасти, Луис. Хуан Мария...
Четвърт литър, имаме нужда... – Добре, ще ви го пиша в сметката.
Все някога ще прокопсате. – Благодаря.
Колко още?
Но поне го пусни, а?
Чудя се за какво ти е? – Красив е, нали?
Уж и музика произвеждал. Е, трябва да си представиш музиката.
Луис, ела да помогнеш.
Не, ти си наред!
Отдалече ли идваш? – Доста.
Изглежда си е струвало.
Във фермата ли искаш да работиш? – Не.
Някои развалят и най-добрите кожи.
Дупчат ги целите, а и да ги одерат не могат като хората.
Добрите обаче си заслужават цената. – Не продавам.
В стопанството на две мили южно оттук по-рано имаше индианска колиба.
Колибата на Раймундо? – За какво става дума?
Когато дойдохме, там нямаше колиба. Нито на този Раймундо, нито на друг.
С брат ми получихме земята от правителството.
Да не би да твърдиш, че лъжа? – Момчета, Раймундо е мъртъв.
От половин година е мъртъв и погребан.
Чух за това, но търся колибата му.
Или и тя е мъртва и погребана?
Северино? – Да, Четвърт литър.
Виж ти, 10 години сигурно са минали, откакто замина оттук.
Е, как беше по широкия свят? Намери ли си късмета?
Ей, ти, синът на мъртвия Раймундо,
ела да седнеш при нас. Има още достатъчно в бутилката.
Остави го на мира, Педро.
Е, къде е колибата му сега?
Хората ти от няколко години са в Долината на облаците,
на един час оттук, ако яздиш бързо.
Защо не иска да пие с мен? Не му ли понася?
Остави го на мира, Педро. Казах да не го закачаш!
Може би се гордее с това, че баща му крадеше говеда.
Индианецът Раймундо беше крадец! Тук всеки го знае!
Престанете най-после! – Проклет крадец на говеда!
Със своята зелена лента на челото!
Може ли да си оставя мулетата за няколко дни при теб?
Видя ли как жребецът го хвърли? – На мен защо ми се стори, че падна.
Видях всичко съвсем точно.
Как си, Блас?
Носиш лентата на татко.
Северино?
Винаги съм знаел, че ще дойдеш!
Никой друг не вярваше в това! Сега ще отмъстим за смъртта на татко!
Винаги съм знаел, че ще дойдеш!
Чуй, аз приех твоя по-малък брат
в дома и край огъня си.
Сега се казва Хайлеф –
Бързия елен, а не Блас,
така както моят внук днес се казва Епулеф, а не Карлос,
а внучката ми – Хаита, а не Маруха.
Погледни, те са индианци
и никой от тях не трябва да носи име от бледоликите.
Проклети да са всички бледолики!
Някога бяхме свободни
като кондора, който кръжи в небесата.
Бяхме велико племе, имахме достатъчно ливади и дивеч.
Воините ни ядяха сърцата на противниците си.
А белият човек живееше във вечен страх.
Баща ми никога не се е разделял с копието си!
Той знаеше тайната на Прохода на кондорите
и беше непобедим!
Това са приказки, Николас. Тук няма проход над планината.
Миналото е мъртво. Преди 30 години сключихме мир
и всички, които не оставиха копията си, умряха.
Докато има воини в нашето племе, тайната на прохода ще е жива!
Който знае тази тайна,
изчезва в планината пред очите на враговете си
и се появява, където и както му харесва.
Трябва да поспиш още няколко часа, преди да отпътуваме.
Няма да дойда с теб, Северино.
Убийството на татко трябва да бъде разкрито.
Откъде знаеш, че е било убийство?
Остани тук, Северино. Днес и татко нямаше да иска да заминаваме.
Десет години живях при белите по негова воля.
Бяха трудни години, студени и самотни.
Защо мислиш, че издържах толкова дълго време?
Защото разбрах желанието на татко.
Белите правят неща, които и ние трябва да научим.
Ето, виж това.
Десет години труд.
Ще си купим земя на север.
Ще я обработваме и ще жънем два пъти годишно.
Ще имаме праскови и вино.
Когато заживееш там, ще разбереш, че съм прав.
Татко е мъртъв. Гробът му е горе в планината, където са го бутнали.
Спиш под неговия покрив, но не го познаваш.
Ако си прав, защо той не отиде с мен на север да живеем като белите?
Ще ти кажа! Престана да вярва, че може да се живее с тях.
Търсеше Прохода на кондора. – Той ли ти го каза?
Защо иначе да ходи там? Толкова високо в планината...
Още ли вярваш, че е било злополука?
Вече те питах откъде знаеш, че е било убийство?
Намерил го е един бял. – По света има много бели мъже.
Ще свикнеш да живееш с тях.
Това всички ли са? Проверихте ли внимателно?
Да! Навсякъде. – Ловците няма ли ги?
Не, не намерихме никого.
Къде са ловците ви? Попитах те къде са ловците ви?
Е, добре, ще ви кажа.
Прекарват откраднати говеда през прохода.
Предположихме, че нещо ще се случи тази нощ. Бурята е добро прикритие.
До утре всички следи ще са заличени.
Слушай, сега ще ни покажеш пътя или ще ви подпалим колибите!
Ловците ли търсите? Ето ни!
Тук!
Хвърлете оръжието!
Един изстрел и всички са мъртви.
Стреляйте! Избийте ги всички! Никой не бива да избяга.
Да умрат като кучета! Убийте ги! – Не стреляйте!
Кажете какво търсите тук? – Нали чу.
На 8 км оттук проследихме следите, преди да се стъмни.
Къде сте откарали добитъка? Броя до три. Едно...
Две... – Знаете, че тук бесят за убийство.
А защо онези са залегнали в засада? – Бяха при овцете в планината.
Другата седмица още двама ще върнат земите си –
откраднали са най-добрите им говеда. Четири години труд за нищо!
Търсете си говедата! Търсете, където искате
и ако намерите само едно, отведете виновните. И мен с тях.
Искам само да знам какво играете тук.
Бъди сигурен, че ще разбера!
Ако на нас ни хрумне да навлезем в техните земи с оръжие,
за да ги изкараме от техните колиби и да ги обвиним, че са крадци,
дали те ще го приемат толкова спокойно?
Хей, Четвърт литър, негоднико, по едно за всички!
Хайде, донеси ни бутилката! По едно за всички, не чу ли?
Спокойно, синко, не се нервирай.
Северино, за мулетата ли идваш? – Не.
Неделя не е време за търговия. Но ти колко искаш?
Не желая да продавам. Тук съм, защото искам няколко отговора!
Например бих искал да знам какво е видял баща ми, преди да умре?
И къде изчезват говедата, които уж се крадат по тези места?
Наистина ли в планината?
Седни при нас, сине на индианеца Раймундо.
Седни, ще ти кажем. Явно започваш да схващаш.
Да се караш ли си дошъл, сине на индианеца Раймундо?
Видях го още предния път. Нямаш маниери.
Не вдигайте врява, момчета, не и в моята кръчма.
Ще имаш отговорите. Толкова са много, че не ще попиташ нищо повече.
Престани! Всеки път започваш да се караш с него!
Той няма нужда от ръце, синът на крадеца!
Разкарай ги и като се освестят им кажи,
че отговорите не ми харесват.
Страхотия!
Казах, че не искам да се бия, а не, че не мога.
Ако знаех, че си толкова добър, бих те оставил сам да се справиш.
Въпреки това, благодаря.
Ако не им се противопоставиш, скоро ще ти подпалят къщата.
Виж, Северино, аз намерих баща ти.
По коня му имаше следи от камшици.
Баща ми никога не яздеше с камшик. Ние също.
И нещо друго. Да паднеш от сто метра с коня и долу да си още върху него...
Друго? – Сякаш е бил вързан, разбираш ли?
Бил е вързан? – Не.
Има ли още нещо? – Не намерих никакви следи.
И никому не съм казвал.
Може би си въобразявам. Но на сержанта в полицията казах.
Говори с него. Той е свестен. – Къде е участъкът?
На 25 км оттук, където е овцевъдната ферма.
Добре че дойде. Вече мислех да идвам при вас в долината.
Чух, че си се върнал.
Говорих с Луис Кортинес. – Слушай,
не се опитвай да се разправяш сам.
Някои смятат, че могат да си играят на полиция –
не мога да съм навсякъде.
Но отмина времето, когато равнината беше голяма, а закони нямаше.
Повярвай ми.
Онзи ден бях в планината, наистина ли е било злополука?
Моя работа е. Най-добре да си ходиш. Чух, че отиваш на север.
Искам да знам какво мислите, сержант! Злополука ли е било?
Е, добре.
Изглежда с теб може да се говори директно.
Слушай. Не вярвам в злополуката, но нямам никакви доказателства.
Заселниците и без това са изнервени. – Установих го вчера.
Толкова говеда ли се крадат? – Не са малко.
Получили са земята при условие, че за 5 години оградят половината,
направят пасище и си построят къща.
Ако не успеят, губят всичко.
Шефът на фермата
дебне да купи всяка свободна земя.
Последната кражба на Педро му струваше земята и къщата.
Трябваше да продаде всичко на фермата.
Сега ще пропие тези няколко песос.
А после ще трябва да изхранва семейството си
с мизерната заплата, която му плащат във фермата.
Тук май има няколко човека, които печелят много добре.
Така изглежда. Но те никога не отсъстват достатъчно дълго,
за да могат през това време да прекарат говедата през планината,
ако този проход наистина съществува.
Твоите хора трябва да регистрират имуществото си,
иначе губят правото да запазят земите си.
Вождът ви пие, а Николас и другите предпочитат да купуват муниции.
За лов. Елените са тлъсти. – Сигурно, сигурно...
Доминго, баща ми често е ходил в планината преди смъртта си.
Можеш ли да ми кажеш защо?
Сигурно е ходил, защото го пращах.
Аз съм вождът. Бледоликите ме направиха вожд,
защото баща ми е сключил мир с тях преди 30 години
и ми дадоха тази униформа.
И сабя.
И пари. Много пари. Цял куп пари.
Ето, отпий една глътка. Пий.
На мен дадоха всичко, а не на Николас.
Аз вземам решенията, а не този глупав дърдорко.
Перчи се, че знаел пътя към прохода.
А всяко дете знае, че само вождовете са го знаели.
Само вождовете!
Доминго, какво е търсил баща ми в планината?
На теб може би ще покажа пътя. Говориш с мен както подобава.
Раймундо никога не говореше така. Говореше с мен само защото
искаше да му дам документите, в които са записани земите ни.
Искаше да ги регистрира някъде.
И белият сержант дойде тук, но аз го отпратих,
защото е само сержант, а аз съм полковник!
Утре ще отидем на лов. Вождът и щабът му.
И ти ще дойдеш с нас.
Тогава ще ти покажа колко добре владея сабята.
Махнете се!
Разкарайте се веднага!
Върни се утре сутрин.
Ще ти покажа пътя към Прохода на кондорите.
Да спрем ли за почивка? – По-късно. При Мъртвото езеро.
По дяволите! Видял е следите.
Никога не съм стигал дотук.
Не. Никога не си стигал дотук.
Само вождовете имат право да стъпват на това място.
То е на границата между живота и смъртта.
Трябва да вървим. – Аз ще остана тук.
Трябва да продължиш сам. – Добре. Кажи ми къде е проходът?
Забравих. – Какво казваш?
Забравил съм. Доста отдавна беше.
Сигурен съм, че ще го намериш.
Защо не уби тия двамата като другия?
Говедо! Сержантът е бдителен.
Северино не е глупав, няма да подмине следите на такава височина.
Млъкнете, идиоти!
Ще измисля нещо.
Да се махаме.
И от утре във всеки участък ще висят снимките ни.
Наистина имаш мозък като на врабче.
Слушай внимателно какво ти казвам. Скоро ще купим индианската земя.
Добре е за вас. Диваците не са си удължили договора.
Идеята ти да отвеждаме говедата да мрат в планината,
да събудим легендата за прохода
и да насъскаме заселници срещу индианци, не беше лоша.
Добре ти платихме. – И спечелихте от земята.
Ако индианецът създаде проблеми, трябва пак да измислите нещо.
И много ви моля да работите чисто. Ако сержантът намери доказателства,
плащате с главите си. Запомни го.
50 процента. За една малка война между заселниците и индианците.
Трийсет.
Четиридесет и пет.
Трийсет и пет.
Какво ще кажеш за 40?
Съгласен.
... и един от тях яздеше на бял кон, бяха трима.
Трима бледолики. Един яздеше на бял кон.
Бяха трима. Трима бледолики.
Бяха си вързали кърпи пред лицата и един от тях яздеше на бял кон.
Бяха трима. Бледолики. Един яздеше на бял кон.
Бяха трима. Трима бледолики. Бяха си вързали кърпи пред лицата.
Мамо, виж!
Не стреляй! Трябват ни живи!
Не стреляй, Четвърт литър! Аз съм, Северино.
Виждам. И преди 30 години така се започна. Изчезвайте!
Следващият път ще се прицеля по-високо.
Имах приятел, който също правеше, каквото му хрумне.
Веднъж отишъл посред зима за риба и заседнал с ботушите си в леда.
След това се е върнал бос, хванал пневмония и умрял.
Имаш ли още живи приятели? – Няколко.
И се надявам да останат живи. Аз поне се старая.
Сержант, предайте ни индианците!
Ще трябва да докладвам. Сигурно ще има дело и ще ви извикат в града.
Преди да дойдете вие белите, бяхме свободни като кондорите,
които се реят из небесата.
Кръв за кръв. Това е прастар закон.
Дали е правдив, можеш да чуеш отвън. – Ще го променим, разчитай на това.
А ние няма да си отдъхнем, докато не ви прогоним от земите ни.
Предупреждавам те, Николас!
Ще влезем и ще си ги вземем! Те ни крадат добитъка!
Това е гостоприемна къща. Влизайте.
Но само по двама, моля.
А оръжията да останат отвън.
Тези ни трябват. И то веднага. – И за какво са ви, да попитам?
Сякаш не знаеш! Стига ни толкова! Сега ще се разправяме сами!
И как си го представяте това? – Ще ги увесим навън. Един до друг.
А мен? И мен ли ще ме увесите до тях? – Искаме ги с добро.
Но ако не може, ще ги вземем всякак. – Не може.
Съвсем невъзможно е.
Ще ги пипнем, дори да не ти харесва.
И тогава аз ще те пипна.
А това със сигурност няма да ти хареса.
Сега излизаме и казваме на другите как стоят нещата.
После Северино и хората му спокойно се приберат у дома,
а вие ще ми правите малко компания.
А докато киснем тук, ще ни изпепелят къщите
и ще избият семействата ни. – Ако се боиш, бледолики,
ние ще останем тук, докато другите се приберат.
Добра идея. Сега ме чуйте. Знаете, че съм кротък човек,
но банди не мога да понасям точно толкова, колкото и изнудване.
В бъдеще няма да има повече кражби. – Искаме доказателства!
Отидете в планината и вижте какво е останало от вашите говеда.
Много си смел, Северино,
но си и много сляп.
Приел си не само дрехите на белите, но и мислите им.
А тези мисли нищо не струват за нас!
Ще отведа племето в планината. Оттам ще започнем голямата война.
А ти, Северино, индианец ли си още, или вече си станал един от тях?
Решавай, преди да е станало късно.
Правителството е обявило награда.
500 песос за разкриване на кражбите. Фермата трябва да ги изплати.
Могат да ми свършат работа.
Добре, тогава утре ще ги уведомя.
Лека нощ.
Знаеш ли какво е градина с праскови? – Какво?
Дали си виждал праскови? – Да, разбира се.
Филипе... Карлос...
Фернандо... Пабло...
Джерардо... Перес...
Гомес... Наваро...
Мартин...
Гонзалес...
Извинявай, Северино,
не можех да знам. Да се сдобрим...
Съвсем скоро ще отида в града и ще регистрирам земите ви.
Благодаря.
Моля те, замини, Северино.
Вземи си кожите, конете, кучето и си отивай.
Не можеш да живееш нашия живот. Вече не го разбираш.
Казваш го, въпреки че знаеш, че татко не е търсил прохода?
Че са го убили, защото е разкрил крадците?
Сбогом!
Радвам се, че си останала тук. – Другите отидоха с дядо в планината.
Останаха няколко. Те не искат война. Имат ти доверие.
Дядо няма да търпи това. Страхувам се за теб, Северино.
Бях на юг при ловците на тюлени. Този вид лов е различен.
Тюлените са мирни и кротки. Нямат врагове.
Ловците просто ги убиват с тоягите си.
Трябва да са бързи, защото когато разберат какво се случва,
тюлените бягат във водата.
Хиляди черни лъскави гърбове, хиляди отворени муцуни...
Удрят, докато се изморят.
Понякога животните не са мъртви и започват да реват, докато ги дерат.
Или някое малко лежи до мъртвата си майка и скимти
и те гледа, сякаш разбира.
Целият плаж е в кръв и смрад.
Ловците печелят много пари. Има пазар за кожите.
Аз отидох само веднъж. Не исках да стана като тях.
За тях животът е див и студен като морето.
Но всъщност не от морето трябва да се страхуваш,
а да не станеш самият ти като лед.
Трябва да говорим с вас. – Какво искате от нас?
Не можем ли да го обсъдим вътре? – Влез.
Вие стойте вън!
Изключи това проклето нещо! Наду ми главата!
Затънали сме до шия, а ти купуваш глупости!
Хубавите пари! Разкарай го!
Брат ми няма усет за музика.
Нито пък за това. Красиво е, нали?
Е, какво има?
Николас е отвел племето. – Знаем!
Той няма да остане в планината. Иска война.
Това е смешно!
Първо ще нападне стадата ви и ще се опита да избие говедата.
Предлагам заедно да пазим стадата.
Заселници и индианци?
Това никога не е било, но...
Индианците си остават индианци. И по-добре да стоят надалече!
Ще съжаляваш.
Ще дойде за животните. Трябва им месо.
Но днес вече няма да дойдат. Прекалено опасно е на лунна светлина.
Събери хората. – Добре.
Застреляни са над 40 говеда.
Белите ще ни питат защо. – Добре ще е да им го кажем лично,
но не мога да насиля никого.
Кажи на Николас, че е престъпник.
Дошли сме, за да изпепелим селището ви. Точно след 30 минути.
Ако дотогава не сте тръгнали към другите диваци в планината,
няма да ви остане време да стигнете.
Нямаме намерение да се махнем оттук. Тук е нашият дом.
Тогава по-добре да бяхте стояли тук, вместо да ни избивате стадата.
Искаме спокойно да се грижим за земята и добитъка си!
Всичко, което казвате, е лъжа!
Има закони в тази страна! – Живеем в собствената си земя.
Нямате право да бъдете тук! – Чухте ли го?
Това не е смешно!
Ще ви изпепелим! Това ще изплаши другите!
Радостно е, когато съседите се събират, за да се разберат мирно.
Цяло щастие е да ви види човек всички накуп.
Може би имате нужда от моята помощ,
ако не можете да се споразумеете като добри приятели?
Може би някой ще разкаже пак тази шега? Бих се посмял с удоволствие.
Сержант, искаме най-после спокойствие по тези земи!
Сигурно – това всички го искаме.
Но не като си разбиваме взаимно главите.
Това помага само на тези, които искат да купят евтино земята на убитите.
Тук сте сбъркали адреса!
Дойдохте съвсем навреме!
Бях в града.
Нося документите.
За съжаление сте изпуснали срока за регистрацията.
Доминго трябваше отдавна да е свършил това.
Сега от фермата искат земята ви.
Тази земя? Но това е наша земя! – В долините има прекрасни ливади!
Много бързо се намира купувач!
Нищо чудно, че това е фермата. – Заселниците нямат средства.
Колко?
3000. Имате предимство като купувачи. Така е според закона.
Живели сте тук, построили сте селище и стадата ви пасат тук.
Аз ще платя.
Трябва да го направиш веднага, иначе фермата ще поиска правата си.
Това достатъчно ли е?
Някои хора трудно ще свикнат, че не могат да получат земята ви.
И аз трябва да свикна, че не мога да получа някои неща...
Знам.
Прасковите, например. – Например.
Северино!
Северино, страхувам се.
Нека да заминем надалече.
Дори и да нямаш пари да купиш земя.
Можем и двамата да работим в града.
Той няма да те остави, докато си жив.
Искаш да отидеш в планината.
Да. Трябваше отдавна да отида.
Виждам те, Николас.
Виждам те и съм дошъл да говорим за мира.
Ние купихме земята. Никой вече не може да ни я отнеме.
Няма да има и съд за това, че убихме тримата бандити.
Можем да живеем в мир с белите.
Можем да угояваме стадата си и да отгледаме децата си.
Можете всички да се върнете в долината.
Никому нищо няма да му се случи. – Тялото и сърцето ми са в белези.
Белези от рани, които бледоликите са причинили на мен и народа ми.
За много години ушите ми са чули хиляди обещания,
а очите ми са видели
как тези обещания са били нарушавани десетки хиляди пъти.
Цялото ни племе го знае.
Няма мирно съжителство
между индианци и бели!
Това е просто една лъжа! – Омразата те прави глух и сляп.
Някога сме били велики, могъщи
и ако не бяха дошли бледоликите,
и ако не бяха идвали такива предатели като теб,
и днес щяхме да сме велико племе,
което владее равнината надлъж и нашир.
Вържете го!
Колът е крив. Толкова крив, колкото и другите.
Дано да си по-добър фермер. – Съмняваш ли се?
Пусни го или ще умре на място!
Защо се върна? Остави ни на мира! Върви си!
Ще си отида, когато той умре.
А ти... ще дойдеш с мен.
Ще се върнем заедно в нашата колиба и всичко ще бъде както преди.
Махни се, дядо. Носиш ни само нещастие.
Искаме да живеем в мир. Никой вече не вярва, че още си тук.
Измислил съм много смърти за теб, Северино.
Исках да ти отнема силата постепенно,
както ти постъпи с мен.
Докато смъртта се превърне в благодат,
а животът – в мъчение.
Никога не съм се борил срещу теб.
А само за племето, което е мое и твое.
Мълчи!
Говори как се чувстваш, когато гледаш смъртта в очите.
Мразя те! И ако стреляш по него, ще те убия!
Нямам вече кон, не мога да ловувам,
имам още един патрон и той е за теб.
Николас беше мъртъв.
Последните задръжки на заселниците към индианците бяха премахнати.
Северино се беше борил и беше спечелил,
но знаеше, че битката ще продължи.
Индианците и заселниците щяха да продължат да отбраняват земите си.
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©