Blutsbruder a.k.a. Blood Brothers (1975) Свали субтитрите
Това е една любима песен и един любим филм.
В него любовта е над всичко – любовта към съпругата ми от филма.
Това е любовта и към едно ново семейство.
Действието се развива преди сто години в Америка.
Там живея сред индианци.
Но това би могло да стане и днес в ГДР, Аржентина и къде ли не.
Това е филм за любовта към един идеал, към свободата,
а също и за едно приятелство между двама приятели – Гойко и мен.
Обичай брат си,
но мрази врага си.
Мислех, че в живота царуват единствено мирът и любовта,
но разбрах, че това не е игра.
Непрестанно всеки трябва да се бори,
да не си иде напразно живота и да бъдеш победен.
Нека той да има смисъл всеки ден.
Винаги отдавай живота си на мечта една.
Но помни, че не винаги той изглежда така.
Мечтаех за любов и мир,
без да плащам нищо за това.
После видях хора да умират,
сякаш това бе тяхната съдба.
Човек трябва за свободата си да се бори.
Нищо друго не му остава той да стори.
Докато отново се възцари онази мирна,
животворно истинска тишина.
Обичай брат си,
но мрази врага си...
В този филм има много действие, много любов, по много от всичко.
Надявам се да ви хареса. Благодаря ви. Всичко хубаво.
Дългия, внимавай да не го изпуснеш по време на атаката.
КРЪВНИ БРАТЯ
Сценарий ДИЙН РИЙД и ВОЛФГАНГ ЕБЕЛИНГ
Оператор ХАНС ХАЙНРИХ
Музика КАРЛ-ЕРНСТ ЗАСЕ
С участието на ДИЙН РИЙД
ГОЙКО МИТИЧ
ГИЗЕЛА ФРОЙДЕНБЕРГ
ИГОР ПАНКИН КОРНЕЛ ИСПАС
ТОМА ДИМИТРИУ ЮРИ ДАРИЕ и др.
Продукция на ГДР
Режисьор ВЕРНЕР В. ВАЛРОТ
Насам! Елате всички насам! Насам!
Ако застанете под знамето на белите, ще бъдете в безопасност.
Не се разделяйте! Тук е сигурно.
Хайде!
По дяволите! Престани най-сетне с това.
Вече обесиха трима като теб, откакто съм в проклетия полк.
Ти защо си тук?
Обвиняват ме, че съм препродавал оръжия и седла на армията.
А така ли е?
Всичко наред ли е, Дебеланко?
Не можа ли да избереш друг ден, за да изхвърлиш знамето?
Дългия, май ти е дошло в повече, а? – "В повече" ли казваш?
Да убиваш жени и деца?
А, ясно. За първи път ти е. Забрави го.
Някак си ми е жал за него.
Знаеш ли, двамата с Биг Фред нямаме желание да се правим на герои.
Всъщност имахме намерение да избягаме тази нощ.
В Монтана още се въргаля много злато. За нас тримата сигурно ще стигне.
Не те насилваме.
Но ако смяташ, че утре няма да те обесят
на прелестна, очарователна примка...
Тревога! Червенокожите! – Тревога! Индианци!
Разбира се! Искат да си върнат конете!
Това е най-доброто, което можеше да ни се случи.
Хайде, Дългия.
През 1864 г. вождът Черния котел
беше поканен от Линкълн във Вашингтон.
На празненствата по повод преговорите
му връчиха звездното знаме с обещанието,
че племето му няма да бъде нападано,
докато това знаме се вее над типитата им.
В последствие под негово ръководство
шайените се установиха край бреговете на Сейнт Крийк, Колорадо.
Доверявайки се на думите на Великия бял баща,
те не поставиха постови пред селището си.
След клането една част от живите потеглиха на север,
към територията на днешния щат Уайоминг.
Не подозираха, че американската армия щеше непрестанно да ги следва.
В Монтана бяха открити нови златни залежи
и Съединените щати отново нарушиха договорите,
започвайки строежа на път, укрепен от фортове за връзка със Севера –
директно през ловните територии на индианците,
в които живееха малкото оставащи бизонски стада.
По дяволите! Хармоника! Не можеш ли да изсвириш нещо друго?
Разбира се, че мога. Но конят ми най-много обича да слуша това.
Винаги изглежда много доволен. – Мисля, че конят те обича,
защото си слаб и не носи на гърба си дебелака Биг Фред.
Иска ми се да съм малко по-слаб.
Голям зор ще видя, ако трябва да бягаме от шайените.
Как мислиш, Биг Фред, може би тях трябва да питаме къде е златото?
Едва ли ще постигнем успех. На глупаците не им пука за златото.
Искам да знам защо изобщо им даваме цялата тази прекрасна земя.
Струва ми се, че в тази мизерия няма нито шайени, нито злато.
Тъпо копеле!
Само почакай.
Ела тук, гад такава. Ще ти дам да видиш.
Престани, Фред. Какво правиш?
Не бива да се отнасяш така с коня! Хвърли тоягата!
Ти сигурно ще си поговориш с него, ще му посвириш,
но тук помага само тоягата. – Докато сме заедно,
аз също отговарям за това как се отнасяш с коня.
Писна ми от теб и твоите...
Престани. Иначе няма да те наричаме Течаща вода, а Шляпаща жаба.
Нали е прекрасно тук? Можем да си построим малка къщурка
и да живеем до края на дните си.
Сигурен съм, че ти е писнало да търсиш злато, колкото и на мен.
Жалко за хубавото лято.
Не мислиш ли?
Е, общуването между нас винаги е доста едностранчиво.
По дяволите! Това означава неприятности.
Полудял ли си? Трябва ли веднага да стреляш, глупако!
Стига си дрънкал. Донеси ми въже. Проклета гадина.
Побъркахте ли се? Как смеете?
Остави момичето, Фред.
Този идиот стреля по жената, а после по момчето.
Цялото племе ли искаш да насъскат срещу нас?
Казах ти да я пуснеш!
Защо го направи?
Добрият индианец е мъртъв индианец.
Сега със сигурност ще ни погнат червенокожите, малоумнико!
Хайде, Хармоника, бягай оттук!
Съжалявам.
Никога не съм удрял жена, но искам да те спася.
Поне ще се опитам.
Знаеше ли, че индианките са толкова красиви?
Убихме един бледолик, а този пленихме.
Третият успя да избяга.
Ще те съдим, бледолики.
Да умре пред племето ни!
Не, Сив лос, този не е стрелял по жената и детето ти.
Той опази живота ми.
Трябва да обмислим думите на сестра ти.
Важно е за живота на бледоликия. – Днес е спасил живота й.
Утре ще й го отнеме.
Колко време ни трябва да разберем, че бледоликите са непочтени?
Моят син, Течаща вода и моята жена
загинаха от ръката на белите.
А утре кой ще скърби за жена си? Чий син утре няма да се върне?
Колко бледолики можеш да убиеш?
Видях колко бели има, когато посетих президента им – Великия бял баща.
Той ти обеща, че никога бледолик няма да докосне земите ни.
Но допусна да плячкосат териториите ни
и да избият жените и децата ни при Сейнт Крийк.
Не бива да умре като крадец или убиец.
Ти го залови и ти имаш правото да се биеш с него, очи в очи.
Какво право има? Никого не съм убил. Предпазих някого от смъртта.
Не разбирате ли? – Казах.
Когато слънцето отново поеме пътя си в небесата,
вие двамата ще решите живота си в надпревара със смъртта.
Какво е това? – Мокасини.
Ще ти трябват утре сутрин, а тук има нещо за ядене.
Бих предпочел нож.
Иска ми се да нямаше надпревара със смъртта.
Нямам желание да убивам брат ти и не знам защо той иска да ме убие.
Не съм гладен.
Моята сестра занесе храна на бледоликия?
Да.
Тъкмо исках да те изпратя при него. Не искам да казват,
че съм го победил и убил, защото е нямал сили от глад.
Ще последваш бледоликия, когато достигне билото на хълма.
Животът ти е в твоите ръце. Бягай, бледолики.
Не бързай. Трябва да пиеш бавно.
Какво стана с брат ти?
Жив е, но не знам дали това е добре.
Защо да е по-добре да си мъртъв?
Ако е жив, защото ти си го пощадил, е по-голямо наказание от смъртта.
Не разбирам.
А с мен какво ще се случи?
Позволете ми да убия бледоликия или убийте мен.
Битката ви е решена. И двамата ще живеете.
Бледоликият е свободен. Сам ще определи пътя си.
Можеше да ме убиеш. Защо не го направи?
Никога не съм убивал беззащитен човек.
Ти пощади живота ми.
Толкова малко ли струва, че ми го остави?
Това е безсмислено. Нищо не струва повече от живота.
Защо да ти го отнемам?
Изглежда говориш искрено, но с думи, които не разбирам.
Слушай! Защо животът ти да не струва нищо за мен?
Ние се бихме един с друг и останахме живи.
Трябва да станем приятели.
Червенокожият не приема подаръци от враговете си.
Може ли и аз да опитам?
Какво е бледоликият без барут и олово?
Мисля, че някой ни се подиграва.
Е, добре. Ще й покажем какво можем.
Със седло.
Какво е бледоликият без седло?
А дали някога се е опитвал без седло да залови с ласото си бягащ бик?
Хайде!
Уплаших ли те?
Мисля, че не.
Защо винаги ме наблюдаваш?
Забавно е.
Особено, когато падам от коня.
Как се казваш всъщност? – Името ми е Джак,
а приятелите ми ме наричат Хармоника.
Качи се.
Тук е твърде самотно за малки момичета.
Ще те заведа у дома.
Хармоника? Странно име. – Защо странно?
А ти как се казваш? – Сърничка.
"Големи очи" би ти подхождало повече, защото винаги ме гледаш.
Но Сърничка е по-красиво.
Бледоликите винаги ли яздят в кръг?
Не. Само когато яздя с толкова красиво момиче, за да удължа пътя.
Така ли било?
Поне изсвири нещо на странния си инструмент, за да ми скъсиш пътя.
Щом искаш.
Хареса ли ти? – Свиква се.
Какво беше това? – Трябва някъде да има мечка наоколо.
По-добре се хвани здраво.
Ще останеш ли при нас? – Още не знам.
Твърда скала, ще ме научиш ли?
Лъкът изправен.
Пръстите така.
И се прицелваш спокойно.
Пусни я да лети!
Мисля, че имам напредък.
Дивото животно не стои неподвижно като дърво.
Май се справяш по-добре с оръжието на белите мъже.
Много впечатляващо.
Но и тук, както за много други неща, които правят белите,
се питам кому е нужно това?
Може би ще успея да разбера. Покажи ми още веднъж.
Ела, Биг Фелоу, да станем приятели.
Трябва време, за да сключиш приятелство.
Знам.
Ти ли беше това? Ще ми покажеш ли как се прави?
Не.
Добре. Почти правилно. Вече приличаш на истински индианец.
Някой ден ще танцуваш и танца на войната.
Това обаче никак не изглежда като танца на шайенските воини.
Не, това е любовният танц на вожд Хармоника.
Не искаш ли да научиш някои от танците на белите? Може би този?
Цели два дни един каубой момичето си люби.
През нощта през прерията яздил той.
Били са разделени много дни с много мили помежду им,
затова целува я той до понеделник сутринта.
Звездите отразяват се в очите й красиви,
изгрява слънцето насутринта...
Ти... аз...
аз... забрави!
Какво искаше да ми кажеш? – Не беше толкова важно...
Но искаше да кажеш нещо. Какво?
Не, наистина. Забравих какво беше.
Как можеш да забравиш?
Може би мога да ти помогна. Има ли нещо общо с храна?
Не, няма нищо общо с храна.
Може би...
Може би искаше да ми разкажеш нещо за времето?
Защо точно за времето?
Може би си искал да ми разкажеш за майка си или за братята си?
Нямам братя, а за майка ми вече ти разказах.
Сетих се. Може би...
искаше да ми кажеш...
че ме обичаш?
Гъделичкаш ме.
Сърничке, как да ти кажа?
Още никога не съм питал жена дали ще се омъжи за мен...
Не си питал никого, но какво общо има това с мен?
Ти знаеш. Има много общо.
Искам да се оженя за теб.
Искам да живея с теб.
И искам дете от теб.
Казвам "да". Да...
Може ли да вляза?
Застудява.
Скоро ще дойдат есенните бури.
Нещо тежи ли на душата ти?
Искам да остана при вас и да се оженя за сестра ти.
И когато тя е твоя жена,
какво ще направиш при следващото нападение на белите си братя?
Трябва да успеем да постигнем мир с белите.
Ако нападнех земята ти, убиех животните и семейството ти,
нямаше ли да имаш правото да ме убиеш?
И двама да вършат неправда, тя си остава такава.
Възможно е нищо да не се оправи,
ако отмъстя за мъртвия си брат, като убия теб.
Но никой не може да живее без чест и самоуважение,
иначе не ще вижда лицето си в бистрите води на планинското езеро.
Ще убия всекиго, който влезе в дома ми и убие близките ми.
И това е добро и справедливо.
Но не е разумно.
Твоят вожд те попита: "Колко бели можеш да убиеш?"
С всеки мъртъв бял убиваш десетима от вас.
А ти и приятелите ти трябва да живеете.
Може би съдбата ни е избрала да умрем.
Първо ще умрат най-силните. После – слабите.
Единственият избор е как искаме да умрем.
Ако останеш при нас, това ще бъде и твоят избор.
Ще остана при вас. Ще се оженя за Сърничка.
Ако някога я напуснеш или поискаш да я отведеш при белите,
това ще разбие сърцето й.
Никога няма да я напусна и никога няма да напусна вас.
Ще подготвим сватбата.
При шайените сватбата е много тържествено събитие.
Първо приятелите на бъдещия съпруг
отнасят подаръците при бащата на момичето.
Сърничка вече няма баща – аз го замествам.
Приятели... Нямам други освен теб. И нищо не притежавам.
Моите приятели ще ти услужат. Даряват се дрехи, завивки, оръжие.
И коне. – Аз имам само един кон.
Ако е добър кон, това е добър подарък.
Кандидатът става младоженец, само ако даровете му се приемат.
Вече знам от теб, че си съгласен.
Няма да откажеш това, което са ти донесли.
Обяснявам ти традицията. Подаръците не са за мен.
Раздават се на близките.
Разбирам. Какво се случва след това?
Приятелките на булката рисуват по лицето й сватбени мотиви.
Обличат я в нова, красива дреха
и накрая я завеждат в типито на младоженеца.
Типи... Тъкмо исках да попитам... – Ще ти помогнем при строежа.
И това е обичай. Трябва сам да го украсиш.
В смисъл да го изрисувам? Как? – Това е твой личен избор.
Добре.
И сега какво?
Когато типито ти е готово, изпращаш най-добрия си кон
да вземе булката... – Хей, почакай!
Нали вече съм дарил коня си? – Ще ти заема черния си жребец.
Отвеждам сестра си в палатката ти, където я посрещат твоите роднини.
Но аз нямам никакви... – Нека довърша.
Те я полагат на одеяло и я внасят в типито ти...
Но, нали знаеш... – Такъв е обичаят на шайените.
И Сърничка ще иска да спазиш обичая. – Ще го спазя, Твърда скала.
Тук булката се реше и рисува отново.
Правят го жените от рода на мъжа. – Но аз нямам роднини.
Не и тук при вас. – Ще се оправим някак.
Не забравяй, за теб всичко това е ново, но е ново и за нас.
Прав си, Твърда скала.
Щом всичко е готово, двамата се отправяме към типито ти,
където ще се проведе церемонията.
В присъствието на вожда разменяте няколко кратки обета и сега...
Да, какво следва сега?
Сега сте мъж и жена.
Знам, че има две неща, които обичаш най-много. Сестра ми и този кон.
Очите ти го наблюдаваха, откакто пристигна. Днес е твой.
Още не е носил ездач.
Духът му не може да бъде сломен, както е несломим духът на шайена.
Но трябва да го убедиш да ти позволи да го яздиш.
Благодаря на всички ви.
И искам да ви кажа...
не знам как да го кажа...
Благодаря ви за доверието. Няма да ви разочаровам.
Благодаря ви.
Нали няма да се нарани? – Кой? Жребецът или Хармоника?
Сега трябва да го отвържете, но много бавно.
А сега махнете кърпата.
Благодаря ти, разбойнико. Все някога и аз ще ти направя услуга.
Така е добре.
Искам всеки ден да обяздвам кон само заради това.
Заради това? – Да.
Обичам те.
Спи спокойно.
Обичам те. Лека нощ, съпруже мой.
Ако искаме да излезем живи оттук,
трябва да се престорим на най-миролюбивите хора.
Вие си мълчите, аз водя преговорите.
Хванахме ги в планината да наблюдават селото ни.
Оказаха ли съпротива? – Нямаха време.
Не бихме оказали съпротива. Идваме с мирни намерения.
Смяташ ли, че ще ви повярваме след всичко, което се случи?
Помежду ни има договор, позволяващ да преминем свободно.
Да, знам, че има такъв договор, но вие не го спазихте
и убихте жените и децата ни при Сейнт Крийк.
Можеш да ми вярваш. Между вас и Великия бял баща цари мир.
Говориш за мир, защото си пленник.
Не. Искаме само свободен достъп до златните залежи в Монтана.
Искате само свободен достъп, а после ще ни вземете земята.
Сред вас има и един бял. Изглежда му се доверявате, защо не и на мен?
Лейтенант, как да ви повярва един червенокож,
който е преживял клането при Сейнт Крийк?
Това беше своеволно нападение.
Капитанът, който даде заповедта, е отстранен от армията.
Ето военна заповед.
Прочети я.
Вярно е. Уволнили са го,
а правителствена комисия разследва причините за кръвопролитието.
Комисията ще съживи ли жените и децата ни?
Ти какво мислиш за всичко това?
Не виждам причина да не се доверим на лейтенанта.
Само помисли, Хармоника, те ще се върнат. Сега знаят къде сме.
Не им се доверявай. – Ако ги пленим,
ще посеем нов раздор между бледоликите и червенокожите.
Мисля, че Хармоника е прав. Свободни сте, може да си вървите.
Кажи на белите си братя, че искаме да живеем в мир с тях.
Благодаря.
Това е безсмислен навик на белите. Шайените подхождат по-практично.
Ние просто изскубваме всички косми. Веднъж завинаги.
Сега ще ти покажем!
Пуснете ме!
Какво става тук? – Това е състезание.
С пълна с вода уста подскачаш колкото можеш,
без да я глътнеш или изплюеш.
Обзалагам се, че ще те победя в тази игра.
Как мислиш? – Хайде, ще проверим.
Да започваме.
Трябва да ти кажа нещо.
Трябва да ти кажа нещо важно.
Хармоника, ще имаме дете!
Какво каза? – Бременна съм.
Откъде знаеш? – Просто знам.
Хей, виждаш ли нещо? – Трябва да се приближим.
Писна ми, по дяволите! – Това нямаше да ви се случи с мен.
Виждал съм и скалпирани скаути.
Няма страшно.
Вече виждам братята.
Какво виждаш? – Установили са се тук за зимата.
Трябва само да почакате, докато отидат на лов.
Никой няма да преживее зимата, ако тогава опожарите лагера им.
А утре моят бял шайен за първи път ще отиде на лов за нас двамата.
За нас тримата. Трябва ни много месо за зимата.
Хей! Мъникът изрита ли ме току-що? Разбира се! Усетих го!
Толкова рано?
Спи, Сърничке.
Имаш нужда от почивка.
Обичам те.
Спи спокойно.
Лека нощ, Хармоника.
Дори тук нямаме месо.
Бледоликият е убил повечето бизони, останалите са избягали.
Утре отново ще отидем на лов. Може и да срещнем стадо бизони.
Показах ли ти вече, че мога да свиря като птица? Внимавай.
Защо се смееш? Сърничка ме научи. – Забравила е да ти каже,
че това е сигналът ни за кучетата.
Много смешно.
Не!
Никога не съм мразил. Сега мразя.
Убиха Сърничка и детето ми.
Ще отмъстя за смъртта им.
Ще намеря убиеца. – Как искаш да го намериш?
Какъв смисъл има да откриеш един убиец?
Той трябва да умре.
Сърничка беше твоя жена и моя сестра. И аз търся отмъщение.
Трябва заедно да се борим за оцеляването на племето ни.
Ако не го убия, няма да мога да се помиря със себе си.
Ела с нас.
Не мога.
Не мога да остана при вас.
Нека боговете ни те закрилят.
Споменът за дните и нощите, които прекарах с вас,
ще ме съпровожда, където и да отида.
Сега трябва да погреба Сърничка.
Знам. И на теб ти се иска огън, но дървата са прекалено влажни.
Трябва да продължаваме. Ела.
Тежко ти е и си гладен. Добро момче.
Нито ден спокойствие през последните седмици, но трябва да го намерим.
Трябва да го намерим.
Мога ли да направя нещо за вас?
Имате ли място за коня ми? – Повече от нуждите ми.
Цялата конюшня е за вас.
Имате прекрасен жребец.
Дайте му овес или сено, идваме от дълъг път.
Разбира се, сър, веднага. Великолепно животно.
Чудесно.
Градът е почти празен, откакто няма шайени по пътя към Монтана.
Не предполагахме, че армията ще се справи толкова бързо.
Не си го бяхме и помисляли. Само аз не печеля нищо от това.
И вие ли сте тръгнали към златните залежи в Монтана?
Може би.
Търся един приятел.
Не е за вярване. Този гердан. Точно такъв носеше Бил Симънс
Отдавна не съм го виждал с него.
Да, Бил се казва. Него търся.
Ако не е в ранчото си, трябва да е в кръчмата. Опитайте първо там.
И дано да го познаете.
Отнесе си белег от последния танц с шайените. Чухте ли, господине?
Има красива индианска украса на физиономията си.
Един от вас е, значи. Кой има белег? Той.
Не.
И този не е. Кой е?
Какво да ти донеса, красавецо?
Нищо, благодаря. – Не може, трябва да поръчаш нещо,
иначе не можеш да седиш тук.
Уиски. – Добре.
Трябва да е тук.
Онзи големият?
Обърни се да видя лицето ти.
Кой е?
Хайде, покажете лицата си. Значи не си ти.
И ти не си. Обърни се и ти.
Обърни се!
Какво ти става? Сега трябва... – Извинявай.
Мери! У дома съм!
Не мога.
Хей... можеш да спреш.
Не виждаш ли, че всички си тръгнаха? Затваряме.
Надявам се, че стига за уискито ти. Иначе ще трябва да продадеш коня си.
Ще се побъркам. Наистина си ти. Хармоника!
Почти умрях от грижи по теб.
Мислех, че червенокожите са те убили, но те само са те пленили, а?
Трябва доста да са те мъчили. Изглеждаш ужасно.
Знаеш ли, че убиха Фред?
А пък аз останах с една ръка.
Колко време мина оттогава? Трябва наистина да си бил зле напоследък.
Хей, тишина. Слушайте!
Тази вечер сред нас има един велик човек. Никой от вас не го е познал.
Това е Хармоника и аз се гордея, че ми е приятел.
Същите шайени, които отсякоха ръката ми,
са го пленили и измъчвали почти цяла година.
Диваците почти са убили горкия човек. – Да разкаже как се е отървал.
Това ще е много интересно.
Ела, разкажи ни как си избягал.
Горкичкият. Било е толкова ужасно, че не може да говори за това.
Хайде да изпием по едно с него,
за да забрави как са го мъчили варварите.
Наздраве за приятеля ми Хармоника. Хип-хип...
Внимание.
Благодаря, господа. Снимката е направена.
Вие сте Джак Бърч, нали? Наричат ви Хармоника.
Да, приятелите ми ме наричат така. – Аз съм от "Бостън Спектейтър",
може ли и аз да ви наричам така? – Приятелите ми ме наричат Хармоника.
Кое беше най-ужасното ви преживяване, когато ви плениха диваците?
Какво каза той? – Мъчили са го и са го изтезавали.
Сложили са го върху дъска с пирони и са го провесили с главата надолу
дни наред от едно дърво.
После... виждали ли сте как изтезават друг бял човек?
Хайде, давай... – Нашият Хармоника! Да живее!
Кое ви помогна да преживеете всичко това? Вярата в цивилизацията?
Не са ме изтезавали! Не са варвари!
И аз не искам да забравям.
Единственото, което още поддържа живота ми, е споменът за тези дни.
Вие сте варвари! Вие убихте жена ми!
И детето ми.
И приятелите ми.
Сега ме оставете на мира. Оставете ме.
Трябва да се е побъркал.
Хора! Елате да видите кой пристигна в града ни! Диваците!
Ще ги отвеждат в резерватите. Направо са опитомени.
Не ги доближавайте!
Големият е опасен.
Господа! Този, който седи отзад, е някакъв военновременен вожд.
Бъдете внимателни!
Обесете ги! Пребийте ги! – Не. Не...
Свали ръцете си от жена ми, проклето копеле.
Не!
Чу ли нещо в гората, Джим? – Не, може би е миеща мечка.
Може би беше сърна. Какво ще кажеш за сочно печено?
Опитай се да я улучиш.
Има ли нещо?
Къде си, Боб?
Отсега нататък сме кръвни братя. Моят живот е твоят,
а твоят живот е и мой.
Нашата кръв се смеси.
Гордея се с теб.
Сърцето ми е щастливо.
Тази линия е пътят към форт Рино, после продължава към форт Кърни.
По този път транспортират пленените ни братя към резерватите.
Дружината ни ще расте и колкото повече ставаме,
толкова по-големи освободителни акции ще можем да провеждаме.
Да предпазим колкото може повече от нашите
от унижението на резерватите.
Готов ли си, братко?
Напред!
КРЪВНИ БРАТЯ
Песени в рима, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©